Диляна Колева

На въпросът КАК, всеки трябва сам да отговори. За да може да отговори сам, трябва да е наясно със собственото си преживяване, а това става с възможно най - много информация или правилно поведен в посоката, която му е необходима.
Ако аз кажа как да му се случат нещата, това ще е моят отговор на КАК,  получен от моето преживяване, моята опитност и моя светоглед т.е. това ще съм аз , а не питащия. Ако го накарам да го направи по моя начин , означава да поема отговорност за неговото преживяване, нещо, което на никого не е нужно. Има и нещо друго, често човек не е готов да "чуе" отговора на КАК, за да се случи това е нужна промяна, а промяната става бавно.
Това което описва авторката на темата е мисловен модел, който носи голям дискомфорт, за да излезе от него е необходима работа по разбиранията и, преживяванията, самоувереност, приоритети, ценностна система и т.н. - това е отговора на КАК. 
С един отговор в един пост или едно изречение не се променя живот.
 
На въпросът - Нуждая се да ми кажете- какво точно е това и случвало ли се е на други,защо не живея в себе си а потъвам във всяко едно негово  действие относно мен... Фикс идея ли е или любов...
 
Нито едното , нито другото, за да стигнеш до промяна първо е необходимо да си отговориш на въпроса Коя си ти? КАК става това? Един метафоричен вариант:
 
  
 
Този ден Синклер стана, както винаги, в седем сутринта. Затътри, както винаги, пантофи към банята и след като взе душ, се избръсна и парфюмира. Облече, както обикновено, модните си дрехи и слезе до входа да вземе пощата си. Там го посрещна първата изненада за деня — нямаше писма!
През последните години кореспонденцията му постепенно растеше и това бе важно за връзката му със света. Малко разочарован от вестта за липсата на вести, той изяде обичайната закуска от ядки с мляко (както препоръчваха лекарите) и излезе от дома си.
Всичко си беше, както винаги: същите коли се движеха по познатите улици на града и вдигаха същия шум, от който се оплакваше всеки ден. Като пресичаше площада, едва не се сблъска с професор Ексер — стар познат, с когото обикновено разговаряше с часове на отвлечени метафизични теми. Махна му с ръка за поздрав, но професорът сякаш не го позна. Извика го по име, но той вече се бе отдалечил и Синклер помисли, че не го е чул. Денят беше започнал зле и май вървеше на по-зле с нарастващата досада в душата му. Той реши да се върне вкъщи, към книгите и изследванията си, и да чака писмата, които сигурно щяха да бъдат още повече, щом сутринта не бе получил никакви.
Тази нощ мъжът не спа добре и се събуди много рано. Слезе и докато закусваше, започна да дебне през прозореца кога ще дойде пощальонът. Най-сетне го видя на ъгъла и сърцето му подскочи. Но пощальонът мина пред дома му, без да спира. Синклер излезе и го повика, за да провери дали няма писма за него, но човекът го увери, че в чантата му няма нищо за този адрес, че пощите не стачкуват и че няма проблеми с разнасянето на писма в града.
Това съвсем не го успокои, напротив, още повече го притесни. Нещо ставаше и трябваше да разбере какво е. Облече си сакото и се отправи към дома на своя приятел Марио.
Щом пристигна, каза на иконома да съобщи за него и зачака в хола своя приятел, който скоро се появи. Синклер се спусна към домакина, протегнал ръце, но той го попита само:
— Извинете, господине, познаваме ли се?
Мъжът помисли, че това е шега, засмя се насила и настоя домакинът да му предложи чаша алкохол. Резултатът беше ужасен: онзи повика иконома и му нареди да изгони непознатия, при което Синклер си изпусна нервите и започна да крещи и да ругае, предизвиквайки още повече здравеняка да го изхвърли на улицата…
По пътя за вкъщи срещна други съседи, които не му обърнаха внимание и се държаха така с него, сякаш беше някой непознат.
И мъжът биде обсебен от следната мисъл: срещу него имаше заговор и той бе допуснал някаква грешка спрямо това общество, щом сега то го отхвърляше така, както преди часове го почиташе. Но колкото и да мислеше, не можеше да се сети за нищо, което би могло да се изтълкува като обида, а още по-малко за нещо, което да засегне цял град.
Синклер остана в дома си още два дни, очаквайки кореспонденцията, която така и не получи, или тръпнейки в очакване някой приятел, озадачен от отсъствието му, да дойде, да почука на вратата му и да го попита как е. Но нищо не се случи, никой не припари до дома му. Жената, която му чистеше, отсъстваше, без да предупреди, и телефонът не звънеше.
На петата вечер, пийнал малко повече, Синклер реши да отиде до бара, където обикновено се срещаше с приятели и си говореха разни глупости. Щом влезе, той ги видя в ъгъла, на масата, на която обикновено сядаха. Дебелият Ханс разказваше все същия стар виц и всички пак му се смееха. Мъжът придърпа един стол и седна. В миг настъпи гробна тишина, която показваше какъв досадник за тях е новодошлият. Синклер не издържа повече.
— Мога ли да знам какво ви става на всички? Ако съм направил нещо, което ви е по дразнило, кажете ми и да се разберем, но не се дръжте така, защото ще полудея.
Всички се спогледаха озадачени, но и раздразнени. Един от тях завъртя показалец на слепоочието си, давайки диагноза на непознатия. Мъжът отново настоя за обяснение, после започна да се моли и накрая падна на земята, умолявайки ги да му кажат защо му причиняват това.
Само един от тях му отвърна:
— Господине, никой от нас не ви познава, така че нищо не сте ни сторили. Всъщност дори не знаем кой сте.
Сълзи бликнаха от очите му и той излезе от бара и се затътри унизен към дома си. А краката му сякаш тежаха по един тон.
Влезе в стаята си и се хвърли на леглото. Без да знае как, нито защо, се бе превърнал в някакъв непознат, в никой. Нямаше го вече в бележниците на хората, с които си кореспондираше, нито в спомените на познатите, да не говорим за чувствата на приятелите. В главата му се набиваше като с чук въпросът, който всички му задаваха и който самият той започваше да си задава: „Кой си ти?“.
Можеше ли всъщност да отговори на този въпрос? Знаеше името си, адреса, номера на ризата си, номера на личната си карта и някои и други данни за пред хората. Но освен всичко това, кой беше наистина той дълбоко в себе си? Държанието му, влеченията, склонностите и мислите му бяха ли негови? Или както много други неща, бяха само стремеж да не разочарова онези, които очакваха от него да бъде човекът, когото познават? Май започваше да му просветва: щом е никой, значи не е длъжен да се държи по определен начин. Каквото и да направи, реакцията на другите към него няма да се промени. И за пръв път от толкова време откри нещо, което го успокои: бе изпаднал в такова положение, че можеше да се държи както си иска, без да чака одобрението на околните.
Пое си дълбоко дъх и усети как въздухът нахлува в дробовете му, сякаш се е възродил. Осъзна, че кръвта тече във вените му, че сърцето му бие, и се изненада, че за пръв път
НЕ ТРЕПЕРЕШЕ.
И след като най-сетне вече бе разбрал, че е сам, че винаги е бил сам, и разчиташе само на себе си, сега можеше да се разсмее или да се разплаче… Но заради себе си, не заради другите. Вече знаеше:
СОБСТВЕНИЯТ МУ ЖИВОТ НЕ ЗАВИСЕШЕ ОТ ДРУГИТЕ.
Беше разбрал, че е трябвало да остане сам, за да открие себе си…
Заспа спокойно и дълбоко и сънува прекрасни сънища.
Събуди се в десет сутринта и видя, че в този миг един слънчев лъч проникваше през прозореца и осветяваше красиво стаята му.
Без да се къпе, слезе по стълбите, тананикайки си някаква песен, която никога не бе чувал, и откри нещо под вратата — голяма купчина писма, адресирани до него.
Жената, която почистваше, беше в кухнята и го поздрави, сякаш нищо не се бе случило.
А вечерта в бара като че ли никой не помнеше онази странна нощ на лудост. Поне никой не сметна за нужно да каже нещо по въпроса.

На въпросът КАК, всеки трябва сам да отговори. За да може да отговори сам, трябва да е наясно със собственото си преживяване, а това става с възможно най - много информация или правилно поведен в посоката, която му е необходима.
Ако аз кажа как да му се случат нещата, това ще е моят отговор на КАК,  получен от моето преживяване, моята опитност и моя светоглед т.е. това ще съм аз , а не питащия. Ако го накарам да го направи по моя начин , означава да поема отговорност за неговото преживяване, нещо, което на никого не е нужно. Има и нещо друго, често човек не е готов да "чуе" отговора на КАК, за да се случи това е нужна промяна, а промяната става бавно.
Това което описва авторката на темата е мисловен модел, който носи голям дискомфорт, за да излезе от него е необходима работа по разбиранията и, преживяванията, самоувереност, приоритети, ценностна система и т.н. - това е отговора на КАК. 
С един отговор в един пост или едно изречение не се променя живот.
 
На въпросът - Нуждая се да ми кажете- какво точно е това и случвало ли се е на други,защо не живея в себе си а потъвам във всяко едно негово  действие относно мен... Фикс идея ли е или любов...
 
Нито едното , нито другото, за да стигнеш до промяна първо е необходимо да си отговориш на въпроса Коя си ти? КАК става това? Един метафоричен вариант:
 
  
 
Този ден Синклер стана, както винаги, в седем сутринта. Затътри, както винаги, пантофи към банята и след като взе душ, се избръсна и парфюмира. Облече, както обикновено, модните си дрехи и слезе до входа да вземе пощата си. Там го посрещна първата изненада за деня — нямаше писма!
През последните години кореспонденцията му постепенно растеше и това бе важно за връзката му със света. Малко разочарован от вестта за липсата на вести, той изяде обичайната закуска от ядки с мляко (както препоръчваха лекарите) и излезе от дома си.
Всичко си беше, както винаги: същите коли се движеха по познатите улици на града и вдигаха същия шум, от който се оплакваше всеки ден. Като пресичаше площада, едва не се сблъска с професор Ексер — стар познат, с когото обикновено разговаряше с часове на отвлечени метафизични теми. Махна му с ръка за поздрав, но професорът сякаш не го позна. Извика го по име, но той вече се бе отдалечил и Синклер помисли, че не го е чул. Денят беше започнал зле и май вървеше на по-зле с нарастващата досада в душата му. Той реши да се върне вкъщи, към книгите и изследванията си, и да чака писмата, които сигурно щяха да бъдат още повече, щом сутринта не бе получил никакви.
Тази нощ мъжът не спа добре и се събуди много рано. Слезе и докато закусваше, започна да дебне през прозореца кога ще дойде пощальонът. Най-сетне го видя на ъгъла и сърцето му подскочи. Но пощальонът мина пред дома му, без да спира. Синклер излезе и го повика, за да провери дали няма писма за него, но човекът го увери, че в чантата му няма нищо за този адрес, че пощите не стачкуват и че няма проблеми с разнасянето на писма в града.
Това съвсем не го успокои, напротив, още повече го притесни. Нещо ставаше и трябваше да разбере какво е. Облече си сакото и се отправи към дома на своя приятел Марио.
Щом пристигна, каза на иконома да съобщи за него и зачака в хола своя приятел, който скоро се появи. Синклер се спусна към домакина, протегнал ръце, но той го попита само:
— Извинете, господине, познаваме ли се?
Мъжът помисли, че това е шега, засмя се насила и настоя домакинът да му предложи чаша алкохол. Резултатът беше ужасен: онзи повика иконома и му нареди да изгони непознатия, при което Синклер си изпусна нервите и започна да крещи и да ругае, предизвиквайки още повече здравеняка да го изхвърли на улицата…
По пътя за вкъщи срещна други съседи, които не му обърнаха внимание и се държаха така с него, сякаш беше някой непознат.
И мъжът биде обсебен от следната мисъл: срещу него имаше заговор и той бе допуснал някаква грешка спрямо това общество, щом сега то го отхвърляше така, както преди часове го почиташе. Но колкото и да мислеше, не можеше да се сети за нищо, което би могло да се изтълкува като обида, а още по-малко за нещо, което да засегне цял град.
Синклер остана в дома си още два дни, очаквайки кореспонденцията, която така и не получи, или тръпнейки в очакване някой приятел, озадачен от отсъствието му, да дойде, да почука на вратата му и да го попита как е. Но нищо не се случи, никой не припари до дома му. Жената, която му чистеше, отсъстваше, без да предупреди, и телефонът не звънеше.
На петата вечер, пийнал малко повече, Синклер реши да отиде до бара, където обикновено се срещаше с приятели и си говореха разни глупости. Щом влезе, той ги видя в ъгъла, на масата, на която обикновено сядаха. Дебелият Ханс разказваше все същия стар виц и всички пак му се смееха. Мъжът придърпа един стол и седна. В миг настъпи гробна тишина, която показваше какъв досадник за тях е новодошлият. Синклер не издържа повече.
— Мога ли да знам какво ви става на всички? Ако съм направил нещо, което ви е по дразнило, кажете ми и да се разберем, но не се дръжте така, защото ще полудея.
Всички се спогледаха озадачени, но и раздразнени. Един от тях завъртя показалец на слепоочието си, давайки диагноза на непознатия. Мъжът отново настоя за обяснение, после започна да се моли и накрая падна на земята, умолявайки ги да му кажат защо му причиняват това.
Само един от тях му отвърна:
— Господине, никой от нас не ви познава, така че нищо не сте ни сторили. Всъщност дори не знаем кой сте.
Сълзи бликнаха от очите му и той излезе от бара и се затътри унизен към дома си. А краката му сякаш тежаха по един тон.
Влезе в стаята си и се хвърли на леглото. Без да знае как, нито защо, се бе превърнал в някакъв непознат, в никой. Нямаше го вече в бележниците на хората, с които си кореспондираше, нито в спомените на познатите, да не говорим за чувствата на приятелите. В главата му се набиваше като с чук въпросът, който всички му задаваха и който самият той започваше да си задава: „Кой си ти?“.
Можеше ли всъщност да отговори на този въпрос? Знаеше името си, адреса, номера на ризата си, номера на личната си карта и някои и други данни за пред хората. Но освен всичко това, кой беше наистина той дълбоко в себе си? Държанието му, влеченията, склонностите и мислите му бяха ли негови? Или както много други неща, бяха само стремеж да не разочарова онези, които очакваха от него да бъде човекът, когото познават? Май започваше да му просветва: щом е никой, значи не е длъжен да се държи по определен начин. Каквото и да направи, реакцията на другите към него няма да се промени. И за пръв път от толкова време откри нещо, което го успокои: бе изпаднал в такова положение, че можеше да се държи както си иска, без да чака одобрението на околните.
Пое си дълбоко дъх и усети как въздухът нахлува в дробовете му, сякаш се е възродил. Осъзна, че кръвта тече във вените му, че сърцето му бие, и се изненада, че за пръв път
НЕ ТРЕПЕРЕШЕ.
И след като най-сетне вече бе разбрал, че е сам, че винаги е бил сам, и разчиташе само на себе си, сега можеше да се разсмее или да се разплаче… Но заради себе си, не заради другите. Вече знаеше:
СОБСТВЕНИЯТ МУ ЖИВОТ НЕ ЗАВИСЕШЕ ОТ ДРУГИТЕ.
Беше разбрал, че е трябвало да остане сам, за да открие себе си…
Заспа спокойно и дълбоко и сънува прекрасни сънища.
Събуди се в десет сутринта и видя, че в този миг един слънчев лъч проникваше през прозореца и осветяваше красиво стаята му.
Без да се къпе, слезе по стълбите, тананикайки си някаква песен, която никога не бе чувал, и откри нещо под вратата — голяма купчина писма, адресирани до него.
Жената, която почистваше, беше в кухнята и го поздрави, сякаш нищо не се бе случило.
А вечерта в бара като че ли никой не помнеше онази странна нощ на лудост. Поне никой не сметна за нужно да каже нещо по въпроса.

Има някои тънкости при терапията с тези състояния. Една от тях е, че хората, с които общуваш най- често трябва да присъстват с теб на някои от срещите, за да са запознати с разпознаването на състоянието. Те са незаменими помощници в откриването и стопирането на натрапливости в първата фаза на терапията. 
След като се научиш да ги различаваш, /щом не можеш сама, то с тяхна помощ/ вече можеш да прилагаш техниките за повлияване на натрапливостите и да ти се получава бързо успокоение.
Много важен е момента, с разкриването на причината тези натрапливости да се появят. До нея може да се достигне, след като вече си се научила да управляваш натрапливите мисли. Тогава ще разбереш с помощта на терапевт, защо са се включили и от какво те разсейват и разфокусират. Следва разглеждане и пренареждане на гледната точка, отношението или самата житейска ситуация. Едва тогава може да се каже, че си се справила със състоянието.
Това е терапевтичния план на този вид разстройство. Как си представяш това да стане тук през писане на постове. Това е много последователен и насочван от терапевта процес.
Ако ходиш на терапия, и терапевта ти работи с ОКР и натрапливи неврози, той е наясно как да те води. Ако ли не, не го отлагай, това трябва да се случи.
Като те чета ти си в самото начало, преди първата част от състоянието - не разпознаваш натрапливостите /не си критична към тях/ и близките ти хора не са запознати със спецификата на състоянието. Не можеш да продължиш така.

Търсиш начин да го оправдаеш, за да се доближиш до илюзията, която изграждаш за него. Това няма да е в твоя полза. Има типове поведения, които са много лесно разпознаваеми.
Не пропускам и факта, че това което ти залагаш в това бъдещо запознанство, не знаем дали той го споделя. Дали той има за цел да се запознае с теб с цел връзка? Или просто общува приятно с нова приятелка.
 

Ти си прекрасен човек. Прочети отново поста си и виж, колко огромен ресурс има в теб, като личност и като умения за справяне.
Обърни внимание на списъка с успехите си, помисли, как си постигнала всичко това, кое е онова, което те е довело до успеха. 

Ти си прекрасен човек. Прочети отново поста си и виж, колко огромен ресурс има в теб, като личност и като умения за справяне.
Обърни внимание на списъка с успехите си, помисли, как си постигнала всичко това, кое е онова, което те е довело до успеха. 

амбициозна,обичам да се развивам и обогатявам с нови изживявания,знания
-имам харизма (казвали са ми го много пъти,така че вероятно е така)
-отговорна
-контактна
-организирана


- подхождам добронамерено
- обичам да обгрижвам
- имам чувство за хумор
- проявявам емпатия и състрадание
- стремя се да намеря индивидуалния път и подход към всеки един и да навляза в дълбочина,да дам специално отношение на всички
- хедонист и естет

- семейството ми
- най-близките ми приятели
- първата ми любов
- семейството на най-добрия ми приятел


- като по-малка ходех на балет и се справях доста добре
- бях и в детски хор ,благодарение на което преодолях сценичната си треска
- готвех се за кандидат-студентски изпити,за сертификат в най-стриктната езикова школа в града,плюс подготовка за матури и на 4-те изпита си задоволих очакванията,завърших университет успешно
- имах огромен страх от водата след инцидент,преодолях го,научих се да плувам дори
-никога не съм залитала по алкохол,наркотици,цигари...изобщо не харесвам да си вредя

-  когато съм била в затруднение (финансово,емоционално) не съм натоварвала близките си
- дарявам всяка Коледа подарък на дете от дом,гледам да давам по нещо на бездомни хора,животни
- обичам да изслушвам с интерес и ако мога да помогна...търся най-добрия и полезен съвет
- в работата си заявявам мнението си напоследък без да ме притеснява ответна реакция
- наскоро изведох мой приятел на шопинг(подготовка за среща) помогнах му с визията,вдъхнах му кураж с няколко разговора и го изпратих с повече увереност към срещата,сподели,че много съм му помогнала

- да водя разговор
- домакински задължения
- да декорирам
- танцувам добре
-да накарам човек да се чувства обожаван

тези,които споменах,че държат на мен и ме ценят
 
скоро не съм се замисляла за хубавите си качества... и как да ги вложа в работа,която да ме прави щастлива

Няма по- голяма отрова за развитието на личността от сравнението.  В свят, в който нищо не е съпоставимо, ако човек започне да се сравнява и още по - лошо да гради самооценка на тази основа, до никъде няма да я докара.
До тук от постовете ти чувам само какво нямаш и колко е жалко положението ти. Нека обърнем малко, плочата.
Вземи лист или тук и напиши:
- 5 най-силни твои качества
- 5 най-хубави черти в характера
- 5 човека, които те ценят високо
- 5 големи успехи в живота ти
- 5 ситуации, в които си се харесала и се гордееш със себе си.
- 5 неща, които утре можеш отлично да направиш.
- 5 човека, които ще се зарадват на твоите успехи.
Не пренебрегвай условието, че трябва да седнеш и да напишеш отговорите, има голям смисъл в това.
След това, ако искаш сподели отговорите, ако искаш сподели как се чувстваш.
 
 

Светът си е супер! Поддържайки в себе си вярвания за бедност, слабост, малкост в сравнение с другия голям, богат и т.н., получаваш съответен мъж, който да ти ги препотвърждава и задоволява самоотхвърлянето ти, вложено в тях, като те отхвърля. Има все пак нещо нелошо в тази система - служела ти е за "сито" за безсърдечните интересчии. Но неприятното е, че именно такива и привличаш...
Така можеш да си ходиш до края на живота си -мнозина хора са подобно на навити на пружинка механизми, държащи се така, че пружинката им отново и отново да се навива по подобен начин. А можеш и да преработиш вярванията си за слабост, провал, нищожност, бедност, смотаност и малоценност спрямо големия Х... Не е до външно богатство или бедност - твърдя го. Познавам хора с родителии много бедни, а те самите с психика на шампиони, висока самооценка, постигнали много висок социален статус. Познавам и хора с родители трилионери, плуващи в собствения си малоценен психичен сос... 
Преработвайки въпросните вярвания в себе си, променяш характера си, оттам и съдбата и живота си. Чудесно е да се стремиш към способен мъж - вложен е в женската природа този стремеж, нормален е. На крачка от привличането му си. А тази крачка се състои в разтваряне на старите си малоценно-себеотносни вярвания в тези на: Богата съм на смисъл, щастие, на самооценка, идваща от вярата ми в Бога и себе си, уважавам се, струвам, мога, прекрасна компания на самата себе си съм, приемам и обичам се безусловно, просто защото дишам и т.н. В тази посока е крачицата! 
Една клиентка ми даде книгата на Лариса Ренар 'Изворът на женската сила". Много кифленски стил на писане и изложение, много сапунено-сериална бозавост ... Въпреки това, ако можеш да филтрираш безвкусната кашичка за народ с IQ<100, можеш да извлечеш валидните принципи, вложени въпреки поп фолк писането. 
 

Всъщност, момчето е незряло.Самооценката му е ниска и с тези приказки за приятелките иска да ти подчертае колко е ,,търсен и популярен,,.
Бягай от него, само ще си загубиш времето.

Точно така - момчето представа си няма от общуване с жена. Споделяйки това, подсъзнателно цели именно обида, надмощие, принизяване. Продължавайки общуването при такива параметри, автоматично влизаш в невротичния му калъп, в който той си пренебрегва, омаловажава и мачка, а ти автоагресивно страдаш, задоволявайки по болен начин нуждата му от по-висока самооценка. 

Не го приемам като изпит или тест, защото това е изискване прикрито като провокация. 
За съжаление моят отговор, няма да се различава от този на горе дадените ти от другите колеги тук, няма да се оправиш и веднага ще ти кажа защо.
Симптомите, които описваш са много добре известни на всички нас, не е нещо уникално или извънредно. Но, тези симптоми ние ги разглеждаме като отклик на проблем, който стои на съвсем друго място. На всички нас ни е ясно къде е твоят реален проблем, но във форумен вариант или с писаници, нито ще се реши, нито ще ти стане ясно. Това е и причината да прилагаш какво ли не върху физическите усещания, а те да не отминават. Няма да стане. 
Ако трябва да ти го предам метафорично, то изглежда така.
Човек, който усеща болка в гърлото. Започва да търси начини да облекчи болката в гърлото, смуче бонбони, пие чай, гълта хапчета за гърло, пече се на слънце, прави гаргари и всичко, което някой му каже, но гърлото не минава. Изумен, човекът, започва да си мисли, че на гърлото му има нещо незнайно, което и лекарите не могат да разберат, започва да чете, да се самолекува, да прави практики, които другите вече са правили успешно. Но нищо не се получава, напротив става все по- зле или поне, не се подобрява. Докато един ден, решава че е време да се довери на лекаря, отива на уши, нос гърло и се оказва, че гърлото му е абсолютно здраво, но има развален зъб, който прави абцес и болката се усеща в гърлото.
Това е от мен. Наистина нямам какво друго да ти кажа. Хора, които са провеждали психотерапия успешно, знаят смисъла на това, което съм написала, защото са го усетили. Симптома е предупредителната лампа за житейски проблем. 

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже.
"...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния.
 
".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин.  
".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш  жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий.
Ще повторя  д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани.
Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

Чета ви като една жена и аз и като човек и като специалист. Методиката през която разглеждам изложеното е различна и ще споделя мнение.
Като жена - неувереността на мъжа личи още след първите няколко разговора. Или демонстрира прекалено уверено поведение, което си личи, че е заучен модел, показен и това по - скоро отблъсква, от колкото да привлече. Другото е свитото, отдръпващо поведение или залитането в бърборене, което отегчава. С две думи неувереността се познава веднага. Ако искам да се свържа с такъв тип човек, на мен ми е ясно, че трябва да се съобразявам с неговото виждане за обичане, приемане и свързване, защото е прекалено неуверен да излезе от познатото и да влезе в моето виждане и разбиране за тези неща. 
Като човек и специалист - любовта не е логичен процес. Тя или се случва и си готов да се отдадеш в нея без никакви изисквания и претенции или това не е любов. Искам да ме обичат, искам да ме уважават, искам да се съобразяват с мен, така както аз го разбирам, искам...искам.... , защото давам ......... това е търговия, не е любов. Такъв подход и отношение към другия води до провал в отношението, нещо повече, раздялата е драматична, оставя след себе си куп негативни емоции и чувство за провал, което при един перфекционист засилва страхът от отхвърляне, а това съответно го води към постоянен стремеж към одобрение и приемане = провал. Именно този страх пречи на маса хора да се отпуснат и да се доверят в една връзка. Защо? Защото , се страхуват, че може да бъдат отхвърлени, а това боли. На повърхността стои едно, но вътре има нещо съвсем друго. Това е базов страх, не може да се реши генерално, и технически. Не става. Затова в момента огромна част от младите хора, не умеят да се свържат по между си, защото стоят на повърхността. Където думи като любов, себеотдаване, даване, обич имат един съвсем изкривен смисъл и се приравняват на търговия. 
Да съм преодолял страхът си от общуване и променил социалното си поведение, не означава, че съм преодолял страхът си от отхвърляне, който ми пречи да направя свързването.
Съветвам REAL_person да си продължат терапията с Георги и да работят в този аспект. Терапевта на който имаш доверие е човекът, който може да работи за твоето себедоверяване. А в това е силата.

Истината е, че можем да си представим как това състояние ще съсипе живота ти, защото сме го наблюдавали. Идвали са хора след години пропилени в борба с ОКР. Разбирам нуждата ти от помощ, тя не просто ти е необходима, тя е единственото, което ще те спаси. Чувала съм много пъти репликата, "защо по - рано не потърсих психотерапевтична помощ, защо чаках толкова години!?"
Ами не знам, ето това е и моят най- голям въпрос, към всички страдащи от ОКР. Ако преди години нямаше специалисти в областта и достатъчно информация, сега има. Ясно е, че това е сложно състояние, което не може да се реши самоинициативно. Преплита се илюзия и реалност, често страдащия си мисли, че се е справил, докато не изпадне в поредната "забивка" на мозъка, неразпознаваема и за неговите близки и всички потъват в агония за дълго време.
Единствената помощ, която можем да ти дадем е, да се погрижиш адекватно за себе си. Иначе, да, има книги по темата, една добра от тях е "Ти не си твоят мозък", но без повеждането от терапевт, вероятността да се отплеснеш в поредната обсесия е твърде голяма.
 

От известно време следя темата и ще нахвърлям случайни размисли по нея, които надявам се, ще бъдат полезни.
 
- Относно (не)приемането - вероятно именно то е източника на всяко страдание. Слагам тук любим цитат по въпроса, преведен набързо:
 
- Ясно е, че ситуацията трябва да се приеме. Смущава ме обаче думичката стратегия. Звучи ми като "стратегия за справяне". Или като "приемам го, за да се махне". Или като "приемам го, неприемайки го". Оксиморон някакъв. Звучи ми дори като "опитвам се да измамя Бог". А всъщност дали това е приемане...
 
- И накрая - предайте се вече с тези анализи и предъвквания (не съм сигурна дори, че терапията трябва да бъде насочена към симптома). Не може със съзнателни анализи да установите контрол върху функции на тялото - не става, безпредметно е. Звучи ми, все едно нямате доверие в собственото си тяло (мозък / нервна система).
А тялото е невероятно нещо! Хиляди процеси се случват ежесекундно в него, без вашия контрол. Апропо, целият свят така се движи и съществува - без вашите опити за контрол. Дайте си малко почивка, отпуснете се и правете нещо приятно вместо това.
Когато твърде силно се фокусираш / концентрираш в дадено нещо, останалите неща стават маловажен и блед фон. Това е както когато ти пише някоя девойка, която много харесваш - взимаш телефона, потъваш в чата, и след около 5 минути се опомняш, трима приятеля около теб те гледат въпросително и чакат да отговориш на въпроса, който не си чул. Това е силата на фокуса.
А вие как живеете? Фокуса е в симптома и страха от него, а голямата част от живота се случва на фона. Помните ли какво беше да изпитвате чисто задоволство, без да има сенки наоколо? Хубавата новина е, че ако си преместите фокуса обратно в развлеченията и удоволствието от живота, един ден може би замайването ще стане такъв един пренебрежим фон.
И като последен пример, с който да ви дам надежда колко точно пренебрежим фон би могло да бъде то (евентуално, ако го оставите на мира...), нека ви питам... обикновено виждате ли носа си? ХА! Видяхте ли го вече?  Еми поставям ви задача - давам ви точно 15 секунди, за да спрете да го виждате! И после не искам да го видите нито веднъж поне в продължение на час...

Не мога да го опиша по-добре от Дон Мигел Руис, затова ще пусна метафората му. 
Отношенията ви от самото начало са започнали като търговия- ще получиш, ако платиш. Няма как в такива отношения да се говори за любов. 
По-сложното е твоята нужда, да стоиш в подобни търговски отношения. Тази нужда иска друга храна. Ето една идея:
Вълшебната кухня
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен."
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна."
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа."
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?"
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам."
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно."
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб."
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.
Дон Мигел Руис

Не мога да го опиша по-добре от Дон Мигел Руис, затова ще пусна метафората му. 
Отношенията ви от самото начало са започнали като търговия- ще получиш, ако платиш. Няма как в такива отношения да се говори за любов. 
По-сложното е твоята нужда, да стоиш в подобни търговски отношения. Тази нужда иска друга храна. Ето една идея:
Вълшебната кухня
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен."
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна."
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа."
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?"
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам."
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно."
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб."
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.
Дон Мигел Руис

Здравей, от къде дойде идеята да ходиш на ТМС? Ти нямаш депресия, имаш ОКР. Това някой там каза ли ти го?
Терапията при ОКР е съвсем различна. Съзнателна, силно волева и мотивирана. Проявата ти на ОКР е класическа, няма как да бъде сбъркана. Епизодите на уж апатия и придружаващата ги обсесия - няма да се справя, нищо няма смисъл, не чувствам нищо, ужас. Се третират като част от натрапливия цикъл. 
Сюжетите са толкова еднакви, че ако ви съберем 20 човека със сюжет като твоя-"страхът, че ще си нараните децата"- повярвай ми едни и същи думи ще кажете.
Не си губи времето и започни терапия при терапевт работещ с ОКР. Методиката е специфична, включва специфични подметоди, ако психолога, психотерапевта не работи така, нищо няма да се получи. 

Не мога да го опиша по-добре от Дон Мигел Руис, затова ще пусна метафората му. 
Отношенията ви от самото начало са започнали като търговия- ще получиш, ако платиш. Няма как в такива отношения да се говори за любов. 
По-сложното е твоята нужда, да стоиш в подобни търговски отношения. Тази нужда иска друга храна. Ето една идея:
Вълшебната кухня
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня.
Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен."
Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска.
Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна."
Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа."
Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва.
И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?"
Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам."
Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно."
Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб."
Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание.
Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати.
Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна.
Дон Мигел Руис

Един ден ми казаха, че никой и нищо не ми дължи. Години по късно осъзнах смисъла на това. И с терапевта който търсиш е така. Тук ти дадоха бисери осъзнай го. Интелигентен си!

Човек 88
Ти страдаш от ОКР бе приятелю, ако ме питаш откъде знам. Ами аз изпадах в същото състояние като теб с анализите и какво трябва да направя за да се оправя. Айде стига си писал глупости и започвай терапия иначе няма оправия. 

Всичко, което се изпробва е с причина. Не може да пробваш методи за справяне с тревожност, ако нямаш такава или не искаш да се справиш с нея. Извини ме, ако ще те засегна, но и на мен ми се струва, че твоето е натрапливо пробване. Не стане ли нищо 2 дни и пристъпваме към следващия метод, без който няма да се справим с тревожността и така до безкрай. А няма ли просто да ти е по-лесно да се пуснеш по течението и да оставиш световъртежа да си вирее на мира, без да го наблюдаваш и без да търсиш методи постоянно? Може пък ако го оставиш на свобода, да реши да се възползва от нея и да си тръгне. 

Ценов, прав си и ти и останалите тук по отношение на моя проблем.
Не ми се получава спирането на анализа когато ми е толкова замаяно че ми се гади по цял ден. От 2 седмици съм в тежка криза и съм се оплел тотално в черни мисли. Все пак ще се постарая максимално и ще пиша само ако има смисъл и промяна.
Човек_88 - ти наистина трябва да се довериш на някой....дори и да не се получи от първи път, ще го смениш. Аз поне опитвам с терапевти, лекарства, спорт и идеи....ти и това не правиш (не се засягай сега). Резултат нямам защото не съм постоянен и лесно се разочаровам като ми се засили замайването, но това ще ми е най-трудния житейски урок - търпение, постоянство и доверие в терапевта, методите и процеса като цяло.
Най-трудно ми е да повярвам че нямам физиологичен проблем и сам си го генерирам това замайване, обаче онзи ден изведнъж се подобрих след консултация с невролог, който категорично ми заяви (за пореден път) че нямам физиологичен проблем - тоест видях промяна само от временна промяна в мисленето...за съжаление ефекта бе само ден два и после мръсното ми подсъзнание пак започна да се съмнява.
Успех на всички, а на специалистите - бъдете търпеливи с нас въпреки че ви късаме нервите.

Здравей! svetoslav_m
За съжаление с тези непрекъснати анализи и "преоткриване" на проблема само се заплиташ. Можеш да пишеш тук докато умреш и нищо няма да постигнеш, убеден съм . Сега дай малко по-трезво и помисили щом ходиш от 3 години на терапия и нямаш подобрение на какво се дължи. Опитай се поне за 1 ден да спреш със анализите на състоянието ти и ще видиш, че на следващия ден това което си анализирал ще ти се стори безмислено.