Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3015
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    60

Диляна Колева last won the day on Септември 29

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg; www.lammen.alle.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

61353 посещения на профила
  1. Социални проблеми

    Ако основно си гневен на себе си, промяната започва с осъзнаване и канализиране на гнева. Сега го насочваш към състоянието и хората, но всъщност гнева е в обратна посока. Опитай да се провокираш и да се поразгледаш, на какво в себе си си гневен? Като изключим състоянието, защото то е следствие на твоя гняв, а не причина.
  2. Социални проблеми

    Ако прочетеш внимателно, какво си написал, ще видиш, че това изречение няма никакво съдържание. Позитивни чувства няма, има точно определени чувства, като всяко от тях има точно и ясно съдържание. Едно е съдържанието на чувството Радост, а съвсем друго на чувството Доволен съм ако нямаш ясна и точно представа за това какво е отношението ти към себе си, няма как да се свържеш добре с хората. Изпитвам към себе си обич е едно, а радвам си се, е съвсем друго. Тези чувства, ако ги слагаш в графа "позитивни" в никакъв случай не могат да станат арогантни. Арогантен е човек който изпитва Горделивост / не гордост, това е друго чувство/ , самодоволство /не удовлетвореност, това е с друго съдържание/ страх, гняв и т.н. Чувства, които са много пъстри като съдържание и определят поведението и излъчването на човека, а съответно и свързването му с хората. Та, какво чувстваш към себе си, Без общи определения лишени от смисъл и съдържание? Това което описваш не е самота, а страх - СТРАХ ме е, че ще остана сам, СТРАХ ме е, че съм отвращаващ и ще бъда отхвърлен, самоубийствените мисли са индикатори за желанието на човека да избяга от действителността, която си е създал. Самочувствието ти изобщо го няма, заради липсата на чувства като самоувереност, любов, радост, обич, спокойствие и подобни, насочени към теб самия. Не е лесно да определим себе си. Всички мислим, че се познаваме много добре, но когато трябва да си направим характеристика стигаме до общи и шаблонни понятия без смисъл. Опитай се по - задълбочено да разгледаш себе си. И отново, какво е отношението ти към личността наречена твой Аз.
  3. Социални проблеми

    За да създадеш емоционална връзка с някой, първо трябва да можеш да я създаваш със себе си. Ако не разпознаваш емоциите си и не можеш да определиш отношението към собствената си личност е абсолютно невъзможно да създадеш емоционален контакт с който и да е. За съжаление ние се свързваме с хората според собственото си емоционално чустване. Ако не се обичаме и не разпознаваме себеобичането, няма как да се свържем през обич и любов с който и да е. Това важи за всички емоции. Ето защо огромната част от нашите взаимоотношения не са никак приятни и хармонични, защото не умеем да се свързваме със себе си съответно и с другите. Ако аз не съм уверен в себе си, ще се свързвам през недоверие с всеки, защото ще пазя собствената си неувереност /слабо място/ . Моята насока към теб е, опитай се да определиш какво чувстваш към собствената си личност. Как се отнасяш към нея?
  4. Л. Любенова

    Бих ти дала съвет или мнение, но не уточняваш за какво. Кое е това, което искаш да изясниш за себе си?
  5. Безкраен страх

    Мисълта за смъртта сама по себе си е натраплива. Много е важно да я третираш като такава т.е. тя не е част от теб по никакъв начин. Огромна грешка е да я анализираш, или да си я обясняваш, или да се опитваш да и даваш отговори. Това започва да я зарежда с енергия, която вдига тревожността. Приеми, че тези мисли НЕ са част от теб. Погледнато от друг ъгъл , както вече е писано нееднократно, тази мисъл е индикация за страха ти от промяната, от новото , от неизвестното. Ситуация имаш, за която нямаш опитност от преживяване. Така се получава състояние на тревожност, най - често - ново или старо житейско преживяване за което нямам опитност, как да премина през него. От една страна стои чистата физиология - какво се случва с тялото и електричните импулси в мозъка ми. От друга страна стои психологичното - какво не мога да преодолея? Зацикляйки в тези твои вече изградени мисловни пътища, няма как сама да излезеш. Просто е невъзможно, нямаш нужната информация и опитност, трябва ти водач. От друга страна, ако се опиташ да ги игнорираш за определен период от време и се концентрираш над това което пишем тук и в други теми ще можеш да си направиш някакъв план за работа. Така че, най - добре излез от поредицата въпрос /който е един , ако върнеш и прочетеш/ и отговор от наша страна /който беше различен до един момент/ ,който не стига до осъзнаването ти. Може да пробваш да прочетеш всичко до тук в темата, да направиш нещо различно според насоките и да питаш конструктивно за това, което се получава. Тогава и за нас и за теб диалога ще стане ползотворен. Може да се каже , че ще поработим
  6. Социално напрежение?

    Ще ти отговоря на всеки акцент с части от една невероятна книга - "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" на Дейл Карнеги. Там има отделен раздел специално за критиката. Мисля, че ако си я купиш и прочетеш, ще промениш отношението към себе си доста бързо. Най- малкото ще получиш достатъчно алтернативи. Та... "приемам критиката твърде сериозно" , това наистина е голям проблем, защото това означава, че приемаш хората срещу теб твърде сериозно, а те не го заслужават. Сериозните хора /както казва Алексей / умират от инфаркт. Има хубава поговорка по този повод - "Никой не рита умряло куче." Щом те ритат и критикуват, помни, критикуващият се смята за важен. Също така това е ясен признак, че си ПОСТИГНАЛ нещо, което заслужава ВНИМАНИЕ . Принцът на Уелс, който по - късно става крал Едуард, е бил много тормозен във флота. Той не е казвал докато не му е проличало. Когато един от офицерите го вижда събира всички момчета и търси причината - кой и защо тормози принца. След доста разпит, се разбира, че всички са искали да го тормозят и ритат, за да могат един ден когат опостъпят в кралската армия да се хвалят, че са ритали краля. Хората не мислят за нас и не ги е грижа какво говорят за нас, всички мислим само за себе си. Помни, че несправедливата критика, често е прикрит комплимент. Слушай я много внимателно и търси пхвалата в нея. И винаги благодари. Вероятността да ти зададт нова гледна точка е много голяма. Проблемът тук не е дали те критикуват или ти дават оценки, а ти дали си сигурен в сърцето си, че си пров за себе си. Никой не може да се постави над теб, ако ти не се поставиш под него. Това е твой личен избор. Когато се почувстваш тъпо си спомни това, и си дай пет минути тъпота. " Елбърд Хъбард казва: "Всеки човек е пълен глупак поне по пет минути на ден. Мъдростта е в това да не надхвърляш петте минути." Не можем да се учим от хората, които само ни се възхищават и са съгласни с нас. Най - големите ни учители са най - големите ни критици. Ако умеем да ги слушаме правилно, ще надградим много в себе си. Избягваме ли ги, ще стоим на едно ниво. Ето ти една гледна точка, за моментите, в които се страхуваш, че ще си критикуван: " когато във вас се надигне гняв, защото ви се струва, че са ви охулили несправедливо, спрете се и си кажете:" Чакай малко, ... Аз съвсем не съм съвършен. След като Айнщайн признава, че греши деветдесет и девет процента от времето, може би аз греша поне в осемдесет процента. Може би заслужавам тази критика. Ако е така трябва да съм благодарен и да извлека полза от нея." Ето и в кратце стъпките за спокойно приемане на критика: 1. Несправедливата критика често е прикрит комплимент. Тя не рядко означава, че сте предизвикали ревност и завист. Помни - никой не рита умряло куче. 2. Направи най- доброто на което си способен. После си отвори "чадъра" , за да не стича "дъжда" във врата ти. 3. Записвай си глупостите, които си правил и се отнеси критично към себе си. След като знаеш, че не си съвършен, последвай примера на Линкълн - настоявай за обективна, добронамерена и конструктивна критика.
  7. Социално напрежение?

    Нека не наричаме това твое неразположение "проблем". Има ситуациии, в които /както казваш/ понякога се чувстваш напрегнат. Всички имаме такива ситуации. Няма човек, който да е 100% уверен и спокоен на съзнателно и несъзнателно ниво. Автоматичните мисли, които си уловил са характерни за страхът от излагане и критика и очакването на оценка, която е характерна в тези състояния. Как овладяваш състоянията си в такива ситуации? Какви са ти работещите механизми? И каква е честотата на неуспеваемост? Какво се случва в тези моменти?
  8. Тъй като сме писали мнооого по въпроса, ще се опитам да го обобщя и синтезирам в една добра и една лоша новина. Добрата е, че това не е черна дупка, а светла пътека, по която животът те е бутнал да завървиш. Черните дупки са спокойствието, рутината, безхаберието, липсата на мотив за мисъл, ригидността и куп други състояния, които нямат нищо общо с описаното от теб. Лошата новина е, че никой, наистина никой не може да ти помогне. Това е лична работа на всеки човек. Да поработи за мотивация, смисъл и смелост и да се възползва от предоставената му от живота посока. Нормален живот няма. Има интересен, развиващ се, надграждащ, изпълнен с рискове, победи и падения, динамика, трудности и моменти на пълен баланс и хармония /забележи казвам "моменти"/ Има и един друг живот - ригиден, скучен, сигурен без особени предизвикателства и без победи, без развитие и без моменти на щастие, хармония и баланс, а просто еднообразен, празен и СПОКОЕН. Защо наблягам на последната дума тя е много погрешно използвана от хората. Свързват спокойствието със сигурността и непрекъснато я търсят, вкопчили са се в нея, а тя е просто болест. Ти си в това състояние, защото не търсиш здравето, а болестта. "Болестта на сигурността.Сигурността действала на любознателността като слънцето на Икаровите криле. Със сигурността идвала арогантността, с арогантността-слепотата, със слепотата - тъмнината, а с тъмнината - още повече сигурност." Е. Шафак Помисли над това.
  9. Страхове

    Разглеждай ги като натрапливи и се отнасяй с тях като такива по описваните тук техники. Иначе мислите за смъртта , са несъзнателен страх от промяната. Фокуса и работата е върху добиване на смелост за промяна и осъществяването и.
  10. Мария

    Здравей, Има един механизъм нашата психика, много е прост и в същото време много сложен за разгадаване. Има преходи в живота ни, с които не можем да се справим. Стигаме до ситуации или преживявания, в които нашят минал опит сякаш не сработва. Тогава точно е времето на кризите, житейски, соматични и всякакви други проявления. Те идват не за друго, а за да ни мобилизират да развием нещо ново в себе си. Странно е, че за да развием новото ни трябва стария ресурс, т.е. всичко което сме постигнали до момента. Ако чувам правилно ти си постигнала много до момента. Била си в много страни, работила си, дар слово си имала, общувала си, приятели си имала.... За каква социална фобия говориш??? Имаш умения, за общуване дори вероятно доста добри. Въпросът е, какво те е разочаровало или изненадало толкова много, че е отключило в теб този процес на обърквани и отдръпване. Често отдръпването е момента, в който човек се подготвя за големия скок. Надграждане, осъзнаване, работа по себе си и всичко ще си дойде на мястото. Поинтересувай се как да случиш всичко това - единственото което можеш да направиш за себе си.
  11. Притеснение от връзки

    Гадене и притеснение са типичните реакции при човешкото вълнение, независимо дали са положителни или отрицателни. Т.е. в тези моменти ти си много развълнувана и понеже зоната ти е непозната се покачва тревожността и тялото реагира. Това се случва с теб. Когато имаш реална такава ситуация и се подготвиш за нея предварително, поработиш с настройката на мислите, а не с фантазиите, ще преминеш през нея, както всеки, на който му се случва нещо такова за първи път - със силно вълнение и леки телесни реакции.
  12. Връзка от разстояние

    Добре е да поговорите, какво означава, за всеки един от вас, понятието "връзка", "партньорство". Как си представяте такова съжителство. Каква е фантазията на всеки един от вас. Какво би дал и какво би и скал да получи в едно такова съжителство. Ако там има страхове, докато не се преодолеят и трансформират, няма как да има качествено общуване.
  13. Безкраен страх

    И започва така: "Да, обаче...." "Ами ако...." "Но...понеже...." "Как да съм сигурна , че... " и т.н. Опровергаващи и отричащи новото.
  14. Безкраен страх

    Медитацията ще ти помогне да се научиш да пускаш контрола, който си прегърнала и пречи на който и да е да стигне до теб. Не можеш да контролираш този процес. Идеята е да "видиш" какво правиш / с каквито и да е методи/ и да се освободиш от огромното желание да изконтролираш тревожността без да промениш нищо в себе се. Ще ти дам пример с клиент с подобен на твоя страх. Момче с тревожност от 2 месеца и лека телесна симптоматика. На въпросът ми какво се е случило преди 2 месеца, отговорът беше изневерих на приятелката си. На подканата ми да поговорим за това, за да разбера кои страхове са отключили състоянието, той категорично отказа с обяснението, че там всичко е ок и се разбират прекрасно. В този момент на мен ми стана ясно, че терапията ще продължи по дълго от колкото е необходимо, защото имах пред себе си човек, който искаше да изконтролира симптома и безумно се страхуваше да обсъди причината. Аз бях втория психолог при който идваше и съответно той искаше да ме поведе на където му е комфортно. Състоянието му се оправи не след 4-5 срещи, а след 10-12 , когато дойде и каза : "разделих се с приятелката си и всичко се оправи, всъщност аз от една година си го мисля. Това момиче не е за мен." Припомних му, че това беше първоначалната линия, която той затвори и бях принудена да обикалям около проблема и да удължа времето 2 пъти. Отговорът му беше, че сега е разбрал и че това време за него не е изгубено, защото е развил нови умения и знания, за които може да е само благодарен. Какво искам да ти кажа: Никога не знаеш какво научаваш докато си в терапевтичен процес. Това ти става напълно ясно месеци по- късно. Доста хора прекъсват терапевтичния процес, защото не виждат онова, което Те са решили, че трябва да видя. Не знаят, че то вече се случва с тях и вместо да се фокусират в процеса бягат по повърхността в търсене на тяхното си. Искаш формула, с която тревожността ще изчезне - няма такава. Престрашаването да се промениш - това е решението. Да убеждаваш другите, че не се получава - това е психосоматичния капан.
  15. Искам да съм добра

    Да го направиш просто ей така, като упражнение, като да отидеш на тренировка е в сферата на фантазиите. Това изисква много работа по себепознанието, осъзнаването и освобождаването на подтиснати и изтласкани негативни емоции, работа със самоувереността и т.н. Работа. Като за начало е добре да се поосвободиш от средата, която ти напомня непрекъснато какво мисли за теб. Твърде мазохистично е да стоиш сред хора, които те смачкват.
×