Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    2988
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    55

Диляна Колева last won the day on July 13

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант
  • Рожден Ден

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

59606 посещения на профила
  1. Здравейте! Имам сериозен проблем вече 4 години.Оттогава навлязох в пременопауза и се чувствам много зле.На 49 г. съм.Тормозят ме ужасни горещи вълни 24 часа непрекъснато.Пих какви ли не хапчета.Пробвала съм около 20 марки,Чайове,хомеопатия - НИЩО не ми помага.Но още по-ужасно е,че изгубих желание за всякакво забавление.Не ми се разговаря с никого,не ми се излиза никъде,не съм весела,не ми се прави нищо.А преди бях толкова жизнена и весела.Дори нормалните ежедневни задължения върша без всякакво желание.Нямам никакво желания за секс - вече 4 г. Не знам какво да правя,към кого да се обърна,за да се промени това.Всички около мен забелязват промяната.Нищо не ме радва.Ако можете, помогнете ми,моля!

    1. Диляна Колева

      Диляна Колева

      Здравейте, менопаузата е особен период на преход на тялото. Неприятен и променящ личността за винаги, особено, ако не е работено със страховете и тревогите в предните периоди. В този период те се засилват и преекспонират от мозъка, заради хормоналния дисбаланс. 

      Ако са изследвани хормоните и всичко там е под контрол, остава психологичния елемент. По краткот описание това напомня на депресивен епизо, за всеки такъв, обаче си има причина. Каква е тя, не знам. Това е терапевтична работа. 

    2. sisolina

      sisolina

      ХОРМОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ СА В НОРМА ЗА СЪСТОЯНИЕТО МИ - ТАКА МИ КАЗА ЛЕКАРКАТА.Т.Е.ТРЯБВА ДА ОТИДА НА ПСИХОЛОГ,ТАКА ЛИ?

  2. Здравей depression, направи ми впечатление ника ти. Как го избра? Какво казваш през него? Това което правиш с приятеля ти показва голям страх и несигурност. Имаш ги в себе си, не можеш да ги разбереш, не знаеш какво да правиш с тях и ги изнасяш навън през него. Обърни се навътре и помисли, от какво се страхуваш?
  3. Здравей depression, направи ми впечатление ника ти. Как го избра? Какво казваш през него? Това което правиш с приятеля ти показва голям страх и несигурност. Имаш ги в себе си, не можеш да ги разбереш, не знаеш какво да правиш с тях и ги изнасяш навън през него. Обърни се навътре и помисли, от какво се страхуваш?
  4. Здравей, тръгнала си в грешна посока още от самото начало. " В мен изникна съмнението "ще взема ли книжка или не " и този въпрос се явяваше като натрапчива мисъл и ме безпокоеше . 2 дни след това реших да потърся в интернет билкови хапчета за спокойствие и четейки листовките , " В теб възниква съмнение, просто колебание, нищо повече. Не работиш с колебанието, не се отдалечаваш от натрапливостта, която е породена от покачване на вътрешната ти тревожност, породена вероятно от желанието ти да вземеш книжка и не допускайки никаква друга алтернатива. Даваш фалшив сигнал на мозъка си - болна съм ХАПЧЕ и от тук отключваш процес. Сега работата е в обратен ред. Първо се третира грешния сигнал "болна съм", който е доста силен. От там започва промяна на отношението към състоянието и на финал ти пада тревожността, но със съвсем други методи. Не знам какво знаеш и какво не, но тук серотонина не играе никаква роля и точно заради това хапчета свързани с неговото повлияване не работят. Да търсиш хапче за възникнало колебание, вместо разговор, който да ти зададе различна гледна точка е стъпка номер едно към отключване на силен тревожен процес.
  5. Ако знаеш, че няма страх от смъртта, а това е всъщност безпокойство от предизвикателствата на живота, какво всъщност искаш да контролираш.
  6. Бягаш, бягаш, отново бягаш - ти, твоя стрях, твоя терапевт. Осъзнат човек си, остави собственат си важност за малко, обърни ми внимание, поговори с мен, а не със страха си. Кажи ми за смисъла, смисъла да се страхуваме, защо трябва , дай ми мотив. Вероятно сега ще се ядосаш, ако излезе гняв СУПЕР, Това е твоето лекарство. Вероятно най- лесно ще ти е да го проектираш върху мен, но те съветвам да помислиш преди това, ако се ядосаш, подразниш или разгневиш, от моето "нахалство" да говорим за мен, какво се случва всъщност с теб?
  7. Ето го твоят искрен и точен мотив /Благодаря ти/- страх ме е и искам някой да се пострахува с мен. Затова нищо от написаното не стига до теб, защото всъщност на несъзнателно ниво ти не ни питаш това. Не те интересува смъртта. На моята покана от по- горе, в която всъщност ти кавам: "Хей, заинтригувай ме, привлечи ме за събеседник, за участник в твоя живот." Първото, което направи, съвсем първосигнално беше пост, с който ми каза: "Няма да полагам такива усилия ти не ме интересуваш, аз съм важна, чуй ме, влез в моя страх и върви с мен." Аз отказах, с молба да се опиташ все пак: Ти стигна до капитулация - "Ами не мога да вкарам никого в страха. " Всъщност дори няма значение какъв е страха ти, той се е появил, защото ти липсва нещо, което се намира в живия живот край теб. Дали е сигурност, дали е личност или факт, който се страхуваш да не загубиш, дали е промяна, която несъзнателно те тревожи и не можеш да осмислиш или е просто житейска криза на израстването, това не мога да кажа от няколко поста във форума. Важното е, че тук смъртта няма нищо общо, животът те тревожи, вътрешно и несъзнателно имаш съпротива да влезеш в следващия епизод. А сега въпреки, че вероятно не разбираш защо, помъчи се да ми обясниш, смисълът на това да си говорим за смъртта.
  8. Мисля, че не ме разбра. Твоят страх е ясен на всички нас и има милиони като теб с тревожност, която ги "удря" по същия начин. И не става въпрос за Тук и Сега изобщо, на този етап това понятие за теб е абсолютно невъзможно нито за проумяване , нито за проявяване. Става въпрос за друго: По каква невероятно важна причина трябва да изгубя днешния ден, за да мисля за нещо, което го няма, дай ми цел, мотив да си губя времето в мисли, вместо да свърша нещо, което ми доставя удоволствие. Ако ми дадеш поне една причина, заради която си заслужава на сто процена да се лиша от днешното удоволствие на деня, заради фантастични предположения, ще ти дам интересна концепция.
  9. Това е процес. Но аз искам да ми дадеш една причина поради която да седна днес и да мисля за това смъртта има ли я, няма ли я и каква е. Дай ми поне една причина да го направя. След това ще ти дам концепции, които изобщо не са ти нужни и са си моя път, но ще ти ги дам. Първо се опитай да ме мотивираш да мисля днес за това.
  10. Реалният ти проблем зад паниката е - страхът ти от излагане, вериятно и от критика. Този страх на несъзнателно ниво се активира и самоактивира, непрекъснато. Ето защо паниката те притеснява точно в тази част - да не ме видят. Фиксирането в паническия пристъп и разглеждането му като проблем, стопира справянето с реалния проблем. Идеята да предизвикаш паниката, особено в среда от колеги е пряка конфронтация с основния страх от излагане и вторично със самата паника. Това е методика описана многократно и работеща доста добре. Това ти се предлага тук. Завършила съм Психотерапевтичната школа на Песешкиян , сертифицирана в Германия Висбаден. Уверявам те, не всички немски терапевти работят така, въпрос на методика е. С тревожните състояния има бързо работещи методики и бавно работещи такива и такива, които изобщо не сработват. Това което ти предлага твоя терапевт, не е цялостен процес, ефект дори и да има ще е временен. Ако се ползва това което ти казва терапевта, първо трябва да сте работили с основния страх - излагане, неувереност, критика. Това което ти се предлага тук е съвсем друга методика, доста по- бързо действаща, но в едно си прав, важно е да имаш добър водач, в който имаш голямо доверие.
  11. Здравей, включвам се не толкова с нещо ново, защото по този проблем е изписано много, а синтез на казани многократно препоръки. Страхът от смъртта е много общо понятие, казан по този начин той не означава абсолютно нищо. Често когато някой каже така, питам, а от живота страхуваш ли се? Защо си го затворил в тази клетка на бездействието и не го използваш? Нима мислиш, че имаш вечности на разположение? Пускам една статия , откъс от книгата на Норбеков. По циничен, но много стегнат начин, дава картина за това, защо масата хора не могат да се справят със състоянията, които наричат болест. http://mostzaknigi.com/2016/11/08/opitut-na-edin-glupak-stignal-do-prozrenieto-mirzakarim-norbekov-2/ Прочети я внимателно в нея има много отговори.
  12. "Аз съм жена ...... не съм сигурна къде се корени проблемът ми ........ чувствам сякаш съм във някой филм ......... Сякаш не съм аз а някой друг .......... не можех да се справя сама ............ всички около мен не забелязват промяната, .................. гледам в огледалото и виждам непознат ." Избрах тези твои думи,защото така те чух. Ако не беше написала на колко си години щях да си помисля, че пише 30 годишна жена. Прочети извадката, но не като физически симптом, а като душевно преживяване. Само извадката. Как го чуваш? За физиологията на симптомите сме писали много, няма да те насочвам към това. Ще ти дам малко аналитичен поглед. Това което усещаме като симптоми е всъщност външното проявление на това как се чувстваме като личности, като души, като хора. Ето така се чувстваш, но логиката, разума, рациото до сега го е подтискал и някак си го е превъртал в живеене. Може би твърде рано си пораснала, може би "всичко е наред" всъщност означава "искам да виждам всичко така". Не е нужно в живота ни да има драми и тежки събития, за да влезем в конфликт със себе си. Много често това се случва, точно в моментите, когато истинското ни АЗ иска да заживее своя живот, а околната действителност някак си не му позвалява. И тук идват нервните кризи, в тази възраст аз ги наричам кризи на порастването. Не случайно точно тази е възрастта, в която взимат момчетата войници. Така те по- лесно правят отделянето от семейството и то в екстремна среда и постоянна физическа и психическа ангажираност. Не случайно само до преди 20 години твърдо се вярваше, че това е и най- добрата възраст за момичетата да порастната и се отдалят, като станат майки. Всичко това днес някак се обърка. И рамките, които казваха как трябва - паднаха и социума съвсем се обърка в нравите, морала и ценностите си и хората започнаха все по - трудно да преживяват отделянето си и себеоткриването. Имаш тези кризи, защото може би от година имаш някакви вътрешни противоречия. Какви са? Не знам. Но там е отговора. Физическите симптомите минават бързо с правилна насоко, проблемът е, че докато не решиш вътрешните противоречия те ще се появяват периодично всеки път, когато се сблъскаш с усещането за това противоречие.
  13. Здравей, чудя с се с тази настройка, как изобщо стигаш до решението да тръгнеш да правиш новите неща в живота си. Правиш си страхотно самовнушение - слаб съм, за нищо не ставам, смотан съм. И по - лошо - вярваш си. Как можеш да покажеш нещо различно? Как може друг да види в теб нещо, което ти самият не си позволяваш да видиш в себе си? Не разчитай на терапевтите- те не са панация. Никой терапет на света не може да те направи смел без твое участие, това е лична кауза. Методите също са много лични. Виктор Франкъл е казал нещо много ценно по въпроса, той говори за метода на логотерапията, но то е идентично за всички методи: "....какво всъщност е логотерапията, препоръчително е първо да кажем какво тя не е: тя не е панацея] Определянето на „метода на избора" във всеки отделен случай се свежда до уравнение с две неизвестни: у = х + у, при което х е неповторимостта и своеобразието на личността на пациента, а у - не по-малко неповторимата и своеобразна личност на терапевта. С други думи, нито всеки метод може да бъде използван във всеки случай с еднакви изгледи за успех, нито всеки терапевт може да прилага всеки метод с една и съща ефикасност." Аз бих добавила, че какъвто и да е метода, трябва да имаш доверие на терапевта си и когато той ти даде насока да я приемеш като най- доброто, което можеш да направиш за момента. Ако не можеш, значи не си готов или имаш съпротива спрямо човека, специалиста и т.н. Отиваш и намираш своя. Сега очаквам резултат от поведенчески експеримент на клиент, който има за задача да тренира отказване и сблъсък с чувството за излагане и отхвърляне. Задачата му е, да влезе в максимален брой магазини да премери по 5 ризи и да си излезе, като откаже да купи която и да е. Има насоки какво да наблюдава в себе си. Ако не успее сам ще отидем двамата /динамична консултация/ Така той влиза в конфронтация. Но той е готов приема това с желание и интерес въпреки страховете си. При теб явно е приложен същият експеримен, но с момичета, Не си бил готов, или не си чул насоките или настройката ти е била да си успешен от първия път, нещо което е немислимо. Необходимо е да го правиш с настройката, колко от тях ще ти откажат и как ще се случи това. Едва тогава има конфронтация. Ти просто си я отхвърлил. Това е най- бързия метод. Другото е поредица от вайкане и спор със себе си и специалистите, колко не можеш, а това отнема време. Съпротивата е най- голямата спънка в терапветичния процес, особено когато е подплътена с нещо невротично. Така че поведенческата техника е добра, но не се самонадъхвай, преди да отидеш при момичето, а отиди с любопитство и готовност да приемеш всико което ще се случи, приеми го като експеримент със себе си, а не като война, която трябва да спечелиш.
  14. Здравей, много си уплашен, а няма смисъл от това. Уплахата ти към новата ситуация, в момента те вкарва в съмнения и колебания, а това води до ступор. Това е естествен процес на това състояние. Преди всичко е добре, двамата с приятелката ти да се запознаете с това какво представлява тревожното състояние. Да поговорите за начините за преодоляване и тя готова ли е да ти съдейства или не. В този етап е добре партньора да е разбиращ, и да е наясно с поведението и мислите които се случват. Най- големия ти страх в момента е, че осъзнаваш мислите и нервната криза която преживяваш, но не можеш да я спреш. Вместо подкрепа те изправят пред нова плешеща за теб ситуация и това води до ступора. Не си овладял на време хипохондричните мисли, вероятно защото не си усвоил механизма за разпознаването и овладяването им. Това постепенно е отключило страха, страхът работи с фантазията, тя когато работи за страха не е особено приятна. Следствието е, че си останал твърде дълго в състояние на безпокойство и това е довело до рязко и бързо увеличение на тревожността, а тя пък се е проявила през паник атаките. Това се случва с теб. Сега запознаваш с това приятелката си и двамата вземате решение как да процедирате, за да излезеш от нервната си криза. Нищо необичайно не се случва с любовта ти към нея. Всичко си е наред, просто чувството страх в тази "доза" смачква всички останали чувства. Те са там, но нямаш енергия, сила да стигнеш до тях. Когато страхът се върне в нормата всичко ще си дойде на място. В такива състояния, в никакъв случай не се взимат житейски решения и не се правят промени. Това е важно.
  15. Да предлагам ти "От себеуважението до егоизма" Там ще разгледаш страха през различни призми. И вероятно ще осъзнаеш, че уплахата е тази, която действително съществува, която отчитаме през сетивата си. Ако не се справим с нея, тогава се настанява страха- това е чуство, което работи с фантазията и въображението. Затова е и толково трудно за преодоляване, защото то притежава безкрайните форми на фантазията. За да го преминеш е добре да се върнеш обратно до обикновената уплаха. Нещо, което те плаши, има го, виждаш го и можеш да го преминеш. Често на този акт му казваме конфронтация с основния страх. Минимизираме фантазията и даваме поле на реалността. Тогава ти преминаваш, преживяваш усещането за успешност, увереност и страхът отстъпва място на други чувства.