Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3029
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    63

Диляна Колева last won the day on Февруари 6

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg; www.lammen.alle.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

62819 посещения на профила
  1. Иска ми се да умра

    Привет Stiva, препоръчвам ти възможно най- бързо да си купиш книгата на Дейл Карнеги "Как да се справим с безпокойството и да си живеем живота" и да започнеш стриктно да следваш стъпките, които той описва. Първото, което ще разбереш е, че няма проблем, който да няма решение. Липсата на такова е следствие от фиксиране в безпомощността и липсата на точно формулиран проблем. Дори и тук, ако в 3 изречения формулираш проблема, ние ще можем да те изведем от него.
  2. Страх от вземане на лекарства

    Изгледай това видео и се опитай да отговориш на въпроса: Какво си забраняваш? https://web.facebook.com/graphikoo/videos/1091139277693004/?hc_ref=ARRoA1GVUaP-pC9CLDgI1QxwCDwwkxU_BXJKYHNgkKv61CL02l0FgAdKGw-DDS_Jhx8&pnref=story
  3. Страх от вземане на лекарства

    В такъв случай излишно е да се насочва цялата мисловна енергия в търсенето на решения на фантастични проблеми /каквито са тези проявени при тревожност/ и да се насочи там където ще е реално полезна. Обикновено, когато психиката не може да се справи с действителното "житейско уравнение" / проблем, който нямам опитност да реша/ променя фокуса, като измисля нов сюжет, за който да е отговорен някой друг. Например - не ми харесва живота там където се намирам или човекът с когото съм, знам че решението е промяна, но нямам смелост да я планирам и предприема. Мозъкът услужливо ми пуска фантастичен сюжет - ще се случи еди какво си и ще умра. Започва засилен страх от смъртта, който не е нищо друго, освен бягство от промяната. Страх от смъртта = страх от промяната, от живеенето. Често хората се чувстват неспособни да осъществят промяната сами, затова мозъкът им измисля фантастични страхове, които са свързани с болести или симптоми, които "могат да се излекуват" от някой друг. Несъзнателната проекция върху другият, който трябва да извърши промяната вместо мен. И тук следва големият капан. Хем искам да се променя живота си, хем очаквам друг да го направи. Ако не виждах драмата в живота в следствие на този проблем на десетки хора, нямаше да уважавам толкова Страха. Той наистина е в състояние да провали проявлението на личността. Най - мощният му механизъм е, че работи с Бъдещето, а там няма граница. Всичките страхове на хората са в Бъдещето, нито един не живее в настоящето или в миналото. А Бъдещето предоставя безкрайно пространство за развитие на Страха, там може да сътворим всякакви сюжети. Обаче.... животът се случва в настоящето и тук започват загубите на човека влезнал в капана на страха и пребиваващ основно в бъдещето. Огледай се в двоя ден, твоето Сега, усети през сетивата си заплахата ... има ли такава? Ослушай се и ще видиш, че край теб в този момент, основно в този момент всичко е спокойно и безопасно. Дали, обаче това ти харесва?
  4. Страх от вземане на лекарства

    mysoulismyworld Предлагам ти нещо, което работи много добре, с други като теб. Намери телефона ми в нета, обади ми се, когато решиш да взимаш антибиотика. Ти ще го глътнеш и ние заедно ще чакаме да умреш. Когато това се случи, ще те запишем като първият умрял от тревожност. Оставаш в историята. Така че, първо приемаме, че ще получиш странични ефекти, ще умреш и след това започваме да наблюдаваме процеса. Повярвай ми, резултатите са невероятни.
  5. Ivatina

    Присъединявам се към всичко написано по - горе. Различни стилове и методики , Иватина имаш огромен избор. С риск да преповторя част от написаното, познавайки психологичните механизми, 5 години са много дълго време за поддържане на емоция към някого с такъв интензитет. Т.е. това не е истина. Но е истина, че нещо от там ти липсва много. Можеш ли да опишеш, какво точно не можеш да забравиш? Когато някой ми каже - "не мога да забравя бившия си" - това винаги поставя в главата ми безброй въпросителни, защото в това изречение няма никакво съдържание. Не разбирам какво казваш.
  6. Дилема

    Чета от известно време казуса, но ми е трудно да вляза в разговор за любовта през логичния ум. Това е чувство идващо от нашето "дясно" - полукълбото в мозъка отговарящо за емоциите. За това чувство се говори през поезия, музика, картини т.е. то не се обяснява, то се изразява в момента, в който се изживява. Ако аз не усетя, не се доверя на интуицията си за това дали харесвам един мъж или не, никой на този и на другия свят не може да ми посочи "правилния" избор. Любовта е усещане, изборът на партньор се прави през усещането, през чувството, през желанието, че искаш да го чуваш всеки ден, да го виждаш все повече и повече, че имаш нужда да правиш планове с него, че имаш силния женски импулс да бъдеш майка на децата му. Как се обяснява това???? Да избирам партньор през списък с правила, означава, че съм осакатила най- важната част от себе си, интуицията, усещането. Без тях никакъв избор не може да се случи. Сексът е продължение на първите две - интуитивно усещам, че с този човек имаме свързване. Виждам го, говоря с него и ми е приятно, мисля за него и имам бъдеще, искам да присъства физически в живота ми, усещам го с цялото си тяло. Това е любов, това е влюбване, това е желание тези три неща са най - истински, когато се допълват. Да , с времето влюбването ще отшуми, желанието ще се превърне в тиха и приятна привързаност, а любовта ще става все по силна. Ако човек не си позволи да преживее всичко това, никой не е в състояние да му го опише. Спри да мислиш и започни да усещаш, позволи си го, много е приятно.
  7. въпрос\и

    Отвори линка, който ти изпратих и започни да четеш книгата. Ако и това е твърде сложно, наистина не знам, какво да се предложи. Там има методи за справяне.
  8. въпрос\и

    Здравей Емануела, прочетох те много внимателно, защото историята ти е много сходна поне с две истории на жени с които работех - осиновени, след това превърнати в изповедници, вменена им вина и страх и на финал един объркан живот. Иронията е, че много повече са хората, с които се случва същото, дори и по - кофти развитие, а даже не са осиновени, съвсем редовно появили са се. Затова, махаме този елемент от пъзела. Както все по- често с болка ми се налага да констатирам - често родителите не са най- доброто нещо което ни се случва /готова съм за съпротива/ Проблемът - израстваш в среда, която НЕ е подкрепяща. Тя е обгрижваща, създаваща илюзия за сигурност и даваща чувството за принадлежност, но най- важното го няма. Съответно твоите качества и способности остават неразбрани за теб. Като всички тийнове, започваш да градиш самооценката си навън в социалната среда, която до колкото чувам не ти върши особено добра работа. Откриваш начин за потискане на гнева и неувереността - амфетите, но те са твърде кратък вариант. Да се сближаваш с родителите си преди да си подредила гнева към тях, към себе си и към света до нищо няма да доведе. Гневът или тъгата, обаче, е много важно да се уточни, защото доста често тези две емоции са преплетени една в друга или компенсиращи се. Когато стане ясно, тогава се прави освобождаването. Гневът е деструктивна емоция, тя е важно да бъде изнесена по възможно най- добрия начин, за да не нарани никого. Връщането към общуването с родителите се прави през предварително подготвена конфронтация. Има отработване на ситуацията, ролево проиграване и реална среща. Но всичко това след като си подредила в себе си емоциите, освободила си се от ненужното и си приела до колкото можеш онова, което не можеш да промениш. Всъщност в това се състои терапевтичната работа с теб. Препоръчвам ти книгата https://chitanka.info/book/4975-otrovnite-roditeli В нея има много случаи като твоя, с механизми за освобождаване от емоцията и подготовка за конфронтация. Най - малкото ще видиш, че никак не си сама в тези преживявания. Успех, момиче!
  9. Съществува ли щастливо семейство?

    Щастието не е статично усещане То е динамичен процес, променящ се. Да сме щастливи в семейния статус е напълно възможно, просто не е постоянна константа. Самата семейна структура е постоянно променяща се. Има периоди, в които семейството е изпълнено с радост и удовлетворение, има и тежки моменти, в които семейството преминава точно хващайки се за силните си моменти. Има партньорства, достатъчно зрели и обичащи се, които осъзнават, кога са си дали всичко и е време да продължат напред в други партньорства, без драми и невротични изпълнения. Това също са щастливи двойки, защото имат толерантност и разбиране един към друг. Тяхната подкрепа продължава и извън семейната структура. В крайна сметка, семейството никак не са кръвните ти роднини или документалните обвързаности. Семейство е мястото и хората сред които се чувстваш обичан и приет. Ние може да имаме няколко семейства и нито едно от тях да не е родствено и да се чувстваме изключително щастливи точно там.
  10. Неувереност

    Не мога да ти го опиша по - точно http://lammen.bg/автор-творец-паразит-или-жертва/ Ще добавя само, че е възможно. Ние всички сме творци на собствената си действителност, просто рядко ни учат как да го правим.
  11. Тревожност

    Четеш по форумите, значи трябва да си разбрал, че има всичко при много хора. Нищо изключително не се случва с теб. По важно е, какво правиш ТИ, за да се чувстваш добре. Освен да четеш по форумите и да си задаваш въпроси които не са за теб, какво успя да направиш и ти се получи?
  12. Неувереност

    Това което си описал не е неувереност, а мрънкане. Ние изживяваме живота си през една от четирите основни житейски позиции - автор, творец, паразит или жертва. От това което пишеш, Жертвата се хили много сериозно. Сграпчила те е и те е вкарала в мрънкане и оплакване, без изобщо да си даваш сметка, колко си се сдружил с нея. Характеристики на Жертвата - постоянно жертвено изражение на лицето, вид на страдалец, който носи целия товар на света на плещите си, постоянно търси причината за нещастието си някъде и никога не пристъпва към решение на ситуацията. Определя себе си като нещастник, който съдбата или хората са наказали. Представя живот си като низ от неудачи и неуспехи без да има някаква особена причина , често. Търси внимание през представяне на трудни житейски ситуации и често се отказва от живота си, защото той така или иначе не струва. Hendo, грабнала те е жертвата и ще те задуши, ако не я разпознаеш. Проблемоориентираното ти мислене, е наложително да мине към мислене ориентирано към решения, иначе един живот остава неупотребен, а е жалко. Почети малко Норбеков и по специално "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата"
  13. Тревожност

    Здравей, ето това са ти проблемите. 1. Не знам какво става с тялото ми. Никой ли не ти обясни? С тялото ти става нещо съвсем нормално, нищо особено. Мозъкът ти е включил на режим - ОПАСТНОСТ. Дава тази информация по невронните ти вериги в мозъка и той от своя страна подготвя тялото за борба или бягство /като ти слушам симптомите ти си в схема "бягство" - криеш се, прибираш се в къщи, не правиш нищо...../ Ако имаше реална опастност, този механизъм щеше да те спаси, но сега няма и той само активира усещанията - страха и телесните ти усещания. Това се случва заради адреналина, който автоматично се отделя в тялото, когато усети опастност. Прочети тук, за да видиш, че адреналинът ти е приятел http://www.dar-center.com/article/?article=996 2. Всеки ден чакаш паник атаката, за да и се паникьосваш още повече. Защото...? Ами нямаш информация какво да правиш. Паник атаката се прекратява бързо и лесно, когато си запознат с нейната същност от една страна и от друга страна, информацията, че трябва да правиш точно обратното на това което те кара мозъка в този момент. Да лягаш и да почиваш - ставаш и вървиш, бягаш. Да търсиш някой, нещо, което да ти помогне - мобилизираш се и се подготвяш сам да си помогнеш - разсейване, движение, дейност . Все пак си имаш работа с адреналина, а той е боен хормон и иска бой, стани и го изразходвай. Страх те е - смелост . С някои клиенти си правим срещи във фитнеса, за да ми покажат как умират на пътеката при пулс 160 Всъщност след 30-40 мин с този пулс на пътеката излизат като нови. Иска се просто смелост да опиташ. Това е. Фокусиране в усещания - игнориране на усещанията. Те са реална и безопастна част от реакцията на тялото при отделен адреналин. На 16 години си, сега е най- добрия момент бързо и без проблеми да преминеш през страхове и тревожности. Трябва ти само правилна информация и за мъничко добър водач. Това е, действай. И спри да говориш за медикаменти, освен ако не искаш хронична тревожност в следващите години.
  14. Объркан съм доста

    Както говорихме, проблемът изисква терапия. С теб се видяхме само един път и положителния ефект продължи няколко месеца, но това не е решение на проблема. Знаеш как е необходимо да се процедира. Така няма да стане.
  15. проверете си съобщенията моля ви.

×