Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3044
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    66

Диляна Колева last won the day on Март 20

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg; www.lammen.alle.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

63402 посещения на профила
  1. JUSTICE имаш зависимост, да, към одобрението. Страховете отиват към отхвърляне и провал. Те, трите състояния вървят ръка за ръка. Каквото и да прави жената виждаш, че когато я няма битката за одобрение, става скучна. Дори да се държи само по "твоя" начин. На теб ти е нужна играта - да завоювам, да спечеля, да си докажа, че ставам, после наново. Този цикъл повтарящ се, отново и отново, води до временно удовлетворение на стремежът ти към одобрение и превъзходство. Тъй като това е болен механизъм той никога няма да доведе до трайни резултати. Бягството от ситуациите, в които те отхвърлят е водено от страха д а се сблъскаш с провала. Интересът към жените не е към тях самите като личности, като хора, като интелекти, а търсене на "победата", очакването на отговорите нужни на твоите страхове. По тази причина ти всъщност никога не се срещаш с жената, тя не те интересува, важно е само как откликва на твоите потребности. Това поведение се усеща бързо от самоуверените и добре оценяващи се жени, те може да ти обърнат внимание за кратко. Има други, които играят същата игра с тях ще ти се получава докато на единият му омръзне или си намери нов спаринг партньор. А има и такива, които подобно на теб имат нужда от внимание, одобрение и приемане и ще се поведат известно време по това, което им даваш, те ти стават скучни, не за друго, а защото не ти дават предизвикателството, да губиш, да се бориш, и да победиш. За да излезеш от този омагьосан кръг е важно да преразгледаш и да пренаредиш местата на онова което наричаш "загуба, провал, победа, успех, приемане, даване, любов" Едва след това ще имаш трайни взаимоотношения.
  2. Цигари

    Електра, съпругът на моята приятелка, за която ти писах в предния пост, безумно я тормози, с постоянните си забележки, че тя пали цигара след цигара. Тя изразява своя гняв към неговия контрол, като пуши още повече. Той стои в страха си да не я загуби. Дълбока несъзнателна уплаха - губя я "ще умре". Фактически, той я губи като емоционално свързване с всяка една забележка която и прави. Страх те е да не изгубиш приятеля си, но не заради цигарите. Фиксираш ли се в това - сигурно е, че ще го изгубиш като отношение. Но и никога няма да разбереш защо се страхуваш толкова. Твоят страх е в основата на тревогата за приятеля ти, а не неговото пушене. Губила си, нещо, някой, непреодоляно е, създава ти тревоги в другите отношения. Това е важно да се отработи.
  3. Детето ще обясни защо е тайна, от него е важно да излезе обяснението. Другото е здравословно любопитство, нещо, което иска да си обясни.
  4. Объркана

    Подчертах думите "спася" и "жертва", защото те показват отношение към проблема. Тежки думи са, задават тежест и сериозност. Семейството преминава през кризи, понякога по - тежки, понякога по - леки. Те са неизбежен спътник на партньорския живот. За да се преосмисли едно партньорство и да продължи по- дълбоко и по - зряло като отношения, не се започва с поставяне на условия и правила, които стоят на "болните" места. Най- напред се хваща здравото ядро, а то започва с отговора на въпроса: " Къде съм аз в твоя живот? Коя част от моето присъствие е важна за теб?" Семейството е екип, а работата в екип изисква обща цел, планове и приоритети. Те се изясняват и виждате къде са ви допирните точки. Преглеждате "основата", ако тя е здрава има на какво да се гради, ако не е, каквито и тухли да полагате, каквито и правила да измисляте те ще паднат при първия лек трус. Разделянето е лесно, другото е трудно, но и градивно - да се прибирате всяка вечер на едно място, да лягате в едно легло, да споделяте обща храна, да се сблъсквате с ежедневните проблеми. Това е което свързва и то довежда до отговори. Другото е лесно, но и деградивно. Разделени, постепенно всеки започва да гради своя собствен свят, насочва мисли в други посоки, започва да прави индивидуални планове, отхвърля част от общите отговорности. До момента, в който връщането обратно ще стане трудно, дори нежелано. Когато проверите "основите" градежът изключва условията, а се държи в общото, в компромиса /което е от едното и от другото да създадем нещо ново, трети вариант/ В компромиса / приет по описания начин/ се състои творчеството на новото семейство.
  5. Объркана

    Тук имам няколко въпроса. Как си представяш да "спасите "семейството? Какво означава за теб "жертва"? Ако правилно съм разбрала, той в момента не живее с вас и не иска нищо от теб, по скоро ти искаш от него.
  6. Цигари

    Естествено, че отговорите са дадени съзнателно, несъзнателно стигаме или в дълбинен терапевтичен процес или с хипноза. И??
  7. Детска психоза

    Добре е да се разбере дали духовете не са метафората на психичния защитен механизъм за справяне с действителността. В никакъв случай не се отрича, а се говори за тях, особено, ако е така. Това е най - прекия път до света на детето и неговата проблематика, страхове, емоции и т.н. Имам случаи с деца, които имат "лилав свят с чудесна гора", в която се скриват, когато искат да се чувстват добре. Друго, което е нон стоп в кола, за която много се грижи и паркира много внимателно, или има чудато куче, което се появява вечер, за да си говори с него и ... т.н. Това са деца, които трудно се справят с действителните взаимоотношения с родителите и правят бягство във фантазия. Социалната адаптация в училище, ще е трудна, ако не се случи адаптацията си в семейството.
  8. Кой провокира разговора? И коя е "новата" информация? Как е стигнала до него?
  9. Цигари

    Без да искаш отговори на всичките ми въпроси, сега както ти препоръчва Георги, помисли няколко дена над това, особено над подчертаното. Обърни фокуса към себе си. Остави го за малко този твой приятел и неговите цигари.
  10. Цигари

    Въпросите, които е важно да си зададеш са по скоро насочени към теб. С какво пушенето на този човек ти е толкова важно? Какво искаш да дадеш на себе си с този опит за "помагане"? Потребността да съм важна за някого, защо е насочена към този човек? И отговорът не е толкова повърхностен, като - защото ми е скъп и ми е важно да му помогна.
  11. Цигари

    Здравей Електра, ще ти споделя личния си опит с цигарите и всичко, което излезе зад тях. Надявам се да ти отговоря на почти всички въпроси. Важно е да започна с това, че съм дете на майка пушачка /две кутии на ден/, която пуши с този интензитет вече 40 години. Пушила е докато е била бременна с мен и във всяка свободна минута след това, така е бил и нейния баща и бащата на нейния баща. С две думи род на върли пушачи, никой не е умрял от тютюн живяха до дълбока старост, майка ми в момента също не боледува от последствия от цигари. /това само за "протокола" с идеята за умиране/ Естествено продължение на родовия навик, аз на 16 години пропуших /по кутия на ден/ не, че ми се пушеше, ама.... модел. На 19 години сериозно си се влюбих в съпруга си /тогава още гадже/ Той стана НАЙ- важния човек в моя живот - така да се каже "моето всичко". Подчертавам това, защото е важно. Аз пушех сериозно вече 3 години. Тогава "моето всичко" - въздържател, спортист и вегетарианец- ми каза само едно изречение /цитирам, защото никога няма да го забравя/: "Спри да пушиш, защото устата ти мирише на пепелник, а аз все пак искам да те целуна." Това ЗА МЕН беше достатъчно. Силни пориви на срам, ужас, и отвращение от себе си се получиха и си казах довиждане с цигарите. Морални вмешателства, критики, поучения и всякакви други намеси от който и да е ИЗОБЩО не ме вълнуваха. Но.... "моето всичко" и отношенията ми с него тогава бяха много силен мотив. Мина време, да речем 10 години, взаимоотношенията се променят, човек преживява какво ли не, някак си, започна да ми се пуши пак. Започнах първо да имам кутия с цигари - неотворена. После, започнах да я отварям. Когато ми е тъпо - 1 цигара, когато ми е самотно 2 цигари и т.н. Кутия на месец, заминаваше. Все още, обаче стоеше усещането от онова изречение и то ме караше да го правя тайно - пушенето. Да, обаче, има една много сериозна закономерност - аако искаш някой да направи прави нещо, забрани му го. И ефекта беше на лице. Последваха периоди на пълно въздържание и на леко припалване. Тогава установих, че ми харесва самия аромат на цигарения дим. Усетих как искам да стоя край хора които пушат, особено на открито, за да усещам аромата на тютюна. Вече бях започнала обучението си в психологията и си дадох сметка, че тук има някаква по - особена връзка между мен и цигарите. Започнах да се наблюдавам, кога имам нужда да запаля цигара и кога го правя, просто, ей така от скука. Започна натоварения ми работен график, тежки отношения, промяна в общуванията, тежки работни моменти, и желанието ми за една цигара се засили. Наблюдавах, анализирах и разбрах. Цигара ми се пуши, винаги когато се чувствам самотна и имам нужда от подкрепа. Аромата на тютюна, отключва мен запаметените в мозъка усещания на близостта и сигурността на родния дом, връзката с моя род, със спокойствието и приемането, което съм получавала. Аромата на тютюна е запечатан в моята обонятелна памет, и това ми носи спокойствие. Сега знам кога и защо искам да запаля една цигара, внимавам да не става компулсивно действие - пак и пак и пак, защото го установих за себе си като тенденция. Кометирах опита си с колега, която не можеше да разбере, защо не може да спре цигарите. Моят разказ отключи в нея инсайт: Когато била на 6-7 години, нейният баща също пушач, я водел на някъде, пушейки цигара. С детската си наивност тя поискала да пуши също. Баща и спрял и и подал цигарата. Щастлива и любопитна, тя приближила устни и точно тогава баща и обърнал цигарата и изгорил устата. НАКАЗАНИЕ, през болка. Тя осъзна, че нейното пушене е наказателен процес, тя пали цигара всеки път, когато се чувства несигурна и объркана, колкото по тежък е житейския и период, толкова по учестено е пушенето и. Надявам се да изведеш отговорите за себе си. Причината може да е и съвсем друга при твоя човек/ в което се съмнявам/, но едно е сигурно, догато той сам не стигне да желанието да осъзнае, защо му е необходимо пушенето, нищо не е в състояние да го спре. ПП. И в момента паля цигара, когато имам нужда от усещането за връзка с онзи период и никой не може да ми го отнеме или да ме откаже от това.
  12. Моля за съвет

    Иннна ще ти дам още една гледна точка, освен изброените. Мислите, които имаме се предават в мозъка ни чрез импулси, от неврон на неврон, те предават информация до всички части на нашето тяло, нещо повече, те го задвижват или обездвижват. Ако си кажем : Ох днес нещо не се чувствам добре, моментално към тялото ни, през невроните се предава информация - зле съм. Тялото "чува" този импулс и реагира през усещане, но забележи, ФАЛШИВО усещане. Но със съвсем реално преживяване. Т.е. в този момент, може да получиш УСЕЩАНЕ за болка в корема, но РЕАЛНО на корема му няма нищо, физиологично е здрав. Тази болка е просто усещането, с което коремът реагира на фалшивата информация, която даваш от мозъка. Това усещане те кара да мислиш все повече за "злето" и започваш да правиш нездравословни реакции, за да се успокоиш, напр. отиваш на лекар. Това те успокоява за малко и после отново се завърташ в Цикълът на фалшивите усещания. Фалшиви мозъчни сигнали /мисли, желания/ - неприятни физически и емоционални усещания - нездравословни реакции Това е цикъла, в който си се завъртяла и ако погледнеш темата си, ще видиш, че се опитваш и нас да ни завъртиш там. Решението тук е да промениш фалшивите сигнали, а това става с усилие, с промяна на фокуса, с концентрация или обратно с разсейване, на кой какъвто му е ресурса. Най - напред е важно да изясниш за себе си този цикъл, да стане разпознаваем за теб. В противен случай си се въртиш там. Всеки твой пост в тази тема започва с фалшив мозъчен сигнал. Прегледай темата и ги извади, запиши ги и ще видиш, че са повтарящи се или припокриващи. Напиши ги. Вече знаеш какво се случва. Започни от разпознаването и елиминирането.
  13. Нямах това предвид, разбрах, че е казано на детето. Орлин го е синтезирал много добре, това което се опитваме да кажем. Това е типично поведение за деца на тази възраст, не е свързано конкретно с липсата на майката. Дори и да има отношение този факт, той не е водещ. Не бих нарекла тези въпроси на детето "проблем", това е неговата естествена потребност и начин да изкаже липсата си. В такива моменти, не се дават отговори, а се предоставя на детето пространство да изрази усещания и емоции. Например: Въпрос - Кога мама отново ще стане човек? Отговор - Липсва ли ти мама? /дава се обратна връзка на детето за неговото усещане/ Какво би и казал, ако беше човек? /позволява се на детето да изкаже и изкара от себе си усещания и емоции/ Много е важно между вас да има диалог за мама. Но не вие да му говорите, а да го насочите то да говори. Така постепенно то ще стигне да приемането, че мама я няма. Което, обаче не му пречи да говори ЗА нея, СЪС нея, КЪМ нея. При тези загуби няма по - голяма травма от рационалните обяснения и потискането на емоции, чувства и усещания през тях.
  14. Здравей, прочетох поста внимателно няколко пъти и според мен проблемът не е в това, как да кажеш на детето, че майка му я няма при него, а в притеснението ти как ще реагира то към теб, в дадена ситуация. В следствие на това твое притеснение искаш да му кажеш по някакъв консервативен и "нормален" начин какво всъщност се е случило. Има два аспекта тази ситуация. От една страна ресурса на детето да разбере "нормалността". До 5-6 годишна възраст децата нямат изградено пространствено и времево мислене. Т.е. какво и да кажеш на детето то не възприема думички като "никога" "някога" , определи срокове - не ги разбира, определени места, които не вижда в момента за него не съществуват, възприятията му не са развити още за подобни обяснения. От друга страна, метафората със звездата и небето е чудесна на този етап, защото е видима за детето, носи му успокоение и му дава ясна представа за ситуацията. В даден момент, но не по - рано от 6-7 годишна възраст, може да се добави душата към звездата без да се отнема второто. Душите ги виждаме като звезди, простичко. Правете от време на време с него рисунки на семейството, в момента, в който на рисунката сте само ти и той /или хора от реалното обкръжение/, а майката не присъства, значи детето е приело настоящата обстановка. Сега вероятно все още ще рисува майка си под някаква форма, но не в равна линия с вас. Пробвайте. Ако има конкретни въпроси, не се колебай да попиташ. На този етап е добре да поработиш за себе си, според мен загубата не е преодоляна от теб и се прави проекция върху детето.
  15. Какво се случва с мен?

    В допълнение на Георги, пускам този откъс от много известен и утвърден академик, психолог и т.н. Ако не се вслушаш в него DIDI 88 практически нищо не може да се промени, кой знае колко. Пускам ти "важния" откъс, но за да смениш философията започни от начало цялата книга. "„Искам, искам, искам да съм здрав!“ Когато пациентът чака някой да го излекува, лекарят остава сам срещу болестта му. В това се крие една от тайните на хроничните несполуки във всички сфери на живота. Принципът на поражението в живота, на изоставането от живота, на разрушаването на живота, принципът на конфликт с околния свят е един и същ, схемата е приблизително еднаква. А сега се вслушайте в себе си и подчертайте в тази класификация онова, което най-много отговаря на вътрешното ви състояние. Бъдете искрени пред себе си. Изберете само един отговор от списъка, иначе ще си добавите още една диагноза — раздвояване на личността, тоест шизо. И така, вие: 1. искате да ослепеете; 2. не искате да виждате по-добре; 3. не вярвате, че ще виждате по-добре; 4. съмнявате се, че ще виждате по-добре; 5. надявате се, че ще виждате по-добре; 6. вярвате, че ще виждате по-добре; 7. знаете, че ще виждате по-добре; 8. ще виждате по-добре; 9. виждате добре. Докато не си изберете нещо от този списък, не избързвайте напред, ако обичате. Трябва да знаете къде сте по тази скала. Сигурен съм, че не сте подчертали „искам да ослепея“. Може би сте отбелязали нещо като „надявай се“, „съмнявам се“ или „не вярвам“. Тогава знайте! Казвам ви го като психолог — тези отговори с нищо не се отличават от „искам да ослепея“. „Не вярвам“ с нищо не се отличава от „съмнявам се“. Това е същата барабонка, но в целофан. Просто, като кажа „съмнявам се“, изглеждам по-умно. А всъщност същото съдържание увивам в по-лъскава опаковка, и толкова. Същността не се променя! Границата между здравето и болестта е вярата. Това е неутралната зона. Сега обърнете внимание — някой казва: — Вярвам, че ще виждам добре… Вие спокойно можете да му отговорите: — Ами вярвай си! Представете си, че съм седнал сега до вас, сладко се прозявам, чеша си търбуха и въртя вечно свирещата развалена плоча: — Вярвам, че ще съм здра-а-ав! — Вярвам, че ще съм бога-а-ат! — О-о-о, вярвам, че ще съм щастли-и-ив! Къде ми е възглавницата? Усещате ли, че нещо липсва? Нали? Какво? Липсва ДЕЙСТВИЕ! Така ли е? И ако ме попитате: „Кога искаш да станеш богат?“, а аз само муча… Все нещо трябва да ви отговоря! Така е, нали? ВЯРАТА ЗАДЪЛЖАВА. Ако вярвате, че ще сте здрав, но не си мръдвате пръста — значи сте инертен. Където лекарят е сам срещу болестта — няма оздравяване. Ако чакате и се надявате, сте не само инертен, но и на страната на болестта. Ако се съмнявате, активно се съпротивлявате на оздравяването. Не вярвате? — ще ме прощавате, но за какво говорим тогава? Ако искате да се гътнете от болестта си, за какво оздравяване може да става дума? Дайте сега да си сменим местата. Вие сте лекар, аз съм болният. Аз ви казвам: — Докторе, мно-о-ого ми се ще да съм здрав, мно-о-ого. Ама знаете ли, мъничко, съвсем ей тоничко се съмнявам, че ще можете да ме излекувате. Обаче все пак ви моля, излекувайте ме! Такъв болен почти е невъзможно да бъде излекуван, защото в съюз с болестта си той е много по-силен от вас като лекар. Авицена казва: „Ние сме трима: аз, ти и болестта. Която страна вземеш, тя ще надделее.“ Колкото до другите отговори от типа „съмнявам се“, „надявам се“ и пр., те всъщност не се различават помежду си. Просто си търсите измъкване, за да не предприемете никакви действия." https://chitanka.info/text/24102/14#textstart
×