Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3201
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    99

Диляна Колева last won the day on Март 2

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg; www.lammen.alle.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна, Пловдив
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

72980 посещения на профила
  1. Да контролираш мислите е чудесно, но няма как да стане, ако не разпознаваш емоциите, които те подхранват. Д-р Първанов ти е задал чудесен въпрос, помисли над него. Когато разбереш какви чувства излизат по този начин, ще разбереш и какво ги поражда. Не сега в кризите, а когато по една или друга причина си ги потиснала, вероятно преди около 5 години, когато разстройството се е отключило. Едва след това ще можеш да видиш, че в момента ги проектираш върху човек и ситуация, които напомнят на мозъка за нещо старо не преживяно от теб със съвсем друг сюжет. Мозъкът ни има тази функция да прави алтернативи. След това ще можеш да разрешиш сегашния, актуален проблем. И ...ще се успокоиш, тогава ще можеш да контролираш мислите. Сега няма да стане. Ходиш на психолог, той трябва да те преведе през този процес.
  2. Това е основната заблуда при повечето хора с натрапливости, вярват, че изведнъж състоянието изчезва, когато имат няколко "чисти" дни, както ги наричам. Очакването, че всичко ще изчезне бързо е автогол. Настройва се мозъка, че има "успех" и в следващия момент преживява "провал". Мисленето ни е устроено така, запаметява много по-силно "провалите" и още по-силно започва да им се съпротивлява . При тези тревожни състояния съпротивата представлява още повече натрапливи мисли. Защо? Защото самата поява на натрапливостите е вид защитен механизъм на мозъка, който го отдалечава от реална ситуация, която е неразрешима за личността в дадения момент. Затова моят съвет е първо и преди всичко да приемеш терапевтичния процес като мексиканска вълна, с пикове и падове, до като играта между ума и мозъка ти свърши
  3. Здравей, психиатърът много точно е дал насоката. Започвайки да пие медикамента той ще може да провежда качествена психотерапия. Състоянието се е влошило много. Често близките не разбират навреме какво започва да се случва и пропускат момента за навременното включване на психотерапевт. Към момента е необходима съвместна работа с психиатър и психотерапевт. За съжаление от опита си виждам, че хора с този тип усложнения категорично губят логичното свързване с инстинкта за самосъхранение. Терапията в тези случаи е продължителна и трябва да е изключително редовна. Случаи като този, с които работя винаги са с придружител, който го води въпреки всички протести. Това което мога да насоча е да посетите специалист, който работи с ОКР заедно с родителите. За да започне терапия брат ви, семейството трябва да е много добре запознато със спецификата на проблема, защото вие работите като екип с психотерапевта. В процеса на психотерапията, особено в острите кризи вашата адекватна реакция е изключително важна. Затова посетете психотерапевта първо без него. След това решете, кой ще е придружаващ или как ще се редувате. В процеса на терапията психотерапевта ще подпомогне брат ви да направи избор да си пие лекарствата. От там нататък ще започне съществения терапевтичен процес. Подгответе се за пикове и падове на състоянието, не особено бърз прогрес и дълга, но редовна терапия. Успех!
  4. Представи си, че Окр- то е един костюм за космонавти. В момента си го облякъл. През него никак не виждаш правилно действителността, но в същото време не осъзнаваш, че е така, защото си в костюм. Колкото и да ти повтаряме, че си облечен в нещо, което не е за теб и не е за тук и че не виждаш правилно заради него, не можеш да ни чуеш. Трябва ти специалист, който да ти помогне да го свалиш от себе си. Едва тогава ще започнеш да чуваш. Всичко, което описваш е често срещано в състоянията като Окр. Търси специалист и действай. Това не се оправя с писане.
  5. Четейки тази тема, реших, че е много подходящо, а и крайно време да припомня гледната точка и класификация на големия Норбеков. Пускам линк към една негова специфична класация, може всеки да се открие. https://chitanka.info/text/24102/6#textstart
  6. Диляна Колева

    Чудене

    Прегледай тези материали, мисля, е ще ти дадат много хубава насока. http://zdravaistoria.com/от-угаждането-на-родителите-към-угажд/
  7. Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака? Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  8. Диляна Колева

    Учене

    Целият ти пост е анализ на мислите. Точно това те държи в тях. Подкрепяш го тоз анализ и с действия, гледаш клипчета по темата, разсъждаваш. Всъщност поддържаш мислене, което те държи във фантазия по доста натраплив начин. За да можеш да анализираш и да селектираш правилно информация, е важно да улавяш момента на превключване. Влезеш ли във фантазия, нищо не можеш да свършиш. Знаеш го. Тук е и моя въпрос, какво ти дава стоенето във фантазия, какво "случваш" там?
  9. Диляна Колева

    Учене

    А успя ли да ги различиш и напишеш?
  10. Направи ми впечатление това твое изречение. Осъзнато е. Неумението да даваме е една голяма липса в нас самите. Няма как да даваш на другите, ако не си се научил да даваш на себе си. А това е много труден процес, защото можеш, ако са те научили. Ако от теб се е изисквало само да дваш и никой не ти е показал, че си важен ценен и значим в твоето детство, не можеш да осъзнаеш собствената си ценност, а съответно да си дадеш обич първо на себе си, да се уважаваш и да поемаш отговорност, за това което си - себеприемане. Някъде бях чела, не помня вече къде, че жените имаме вроден инстникт за майчинство. каквото и да се случва, жената ще активира тази своя енергия и ще роди и отгледа поколението. При мъжа положението е малко по- различно. Мъжете не са по природа бащи. Те са мъже, синове, бойци, за бащинството е нужно нещо друго. Ако мъжът не се е научил да поема отговорност за себе си, не може да поеме отговорност за никой друг. Биологичното бащинство не прави мъжът баща. Ето защо, много бащи, всъщност са все още непораснали синове. А син да отглежда син......не може да се получи мъж. Според мен осъзнаването на това, е важна стъпка, към пътя ти напред. Ти си син на синът на дядо ти, който те третира като по- малкото си братче, над което да има контрол. Важно ти е да се свържеш с мъжкият авторитет, в образа на порастнал мъж, съзрял, за да преминеш от детското към мъжкото и това няма да се случи в семейството ти. Поогледай се в широкото семейство или някъде, където ще можеш да се свържеш с мъжката енергия. В ловните племена са правели този преход, когато момчето е станело на 9 години. Мъжете ловци, са влизали в селото, където жените отглеждали децата и "открадвали" всички момчета около тази възраст. Те влизали в ловните групи и повече от година не ги връщали в селото при жените. Така момчето започвало да се превръща в мъж. Тогаво ще имаш успех и с жените, без да ти трябват съвети, насоки и препоръки. Тогава ще познаваш силата на мъжката енергия и ще знаеш, колко много ти дава тя, ще се приемаш и ще се харесваш. В горните постове са ти дали различни идеи. Аз бих обобщила, остави ги за сега жените. потърси мъжки спорт, мъжка компания, мъжка енергия. Дай това на себе си, едва след него ще можеш да дадеш на жената това, което търси тя. Без развита мъжка енергия, какво ще и дадеш..........детето, синът. Ще бягат разбира се, коя жена иска да е майка на приятеля си.
  11. Диляна Колева

    ........

    За съжаление си непълнолетен още и посещението ти при психотерапевт трябва да е с тяхно знание. Ако те не ти вярват, може да посетиш психиатър, който да даде обяснене за състояниет ти. Тъй като е психиатър с медицинско образование, той е авторитет за родителите ти. Те трябва да повярват, след това може заедно да посетите психотерапевт работещ с тези проблеми и той компетентно да обясни на родителите ти нуждата от този тип терапия.
  12. Диляна Колева

    Учене

    От горе написаните постове виждаш, че излизат две важни действия - самодисциплина и контрол. Изкривила си ги в деструктивна посока. Опитваш да създадеш дисциплина, като контролираш. Това е добре, но не и когато е в деструктивното. Превърнала си проблемът с дисциплината и контрола в натрапливи мисли, които те карат постоянно да изпълняваш нещо, за да се успокоиш. Неприятното е, че тези твои действия водят до отлагане и ступор, а не до действие. Резултат очакван при този тип проблеми. Решението на натрапливостите ти с порното и ученето не е в контролирането, а в осъзнаването. Ясно е, че и двата типа мисловни форми са разрушителни за твоя напредък, т.е. те не са конструктивни, но ги има. Силни са, ти ги приемаш за верни и ги "обслужваш" с действието - порно или забиване в свръханализиране за ученето. Тези две действия те съсипват. За да продължиш напред първо е важно да спреш с действията. С пороно си успяла, но липсата на осъзнаване на реалния проблем те прехвърлил в другото компулсивно действие - стоя и свръханализирам до безкрайност, резултатът отново е ступор. Следователно просто да контролираш вредното действие не ти върши работа. Отиваме по - напред- вредните мисли - повтарящи се, натрапливи паразити, които са те полазили много сериозно. Разпознавай ги. И приеми, че съществуват в главата ти, но с ясното осъзнаване, че са паразити, които не заслужават грам внимание. Нито анализирането за ученето, нито порното, нито нищо от тази серия. Това е най- трудното. Научиш ли се да ги разпознаваш, можеш да спреш и процеса на действията. Останат ли неразпознаваеми за теб, приемаш ги като истина и те те повличат в различни неадекватни поведения. За това вече се изисква дисциплина, а тя е проява на воля. Осъзнатия процес на насочване на волята, води положителни резултати. Седни и се опитай да напишеш всички уловени повтарящи се, паразитни мисли, които те "забиват"
  13. Сега махни "очаквам" и виж какво се получава. Ясни стъпки за които се иска конкретни действия. Очакването е пасивна позиция, която предполага нещо или някой от вън да го направи за теб. За това е и писането и говоренето. "Искам", ако кажеш, но нямаш готовност пак не става, защото без готовността и способността, искането се превръща в изискване./отново от другите/ Първо е важно да разграничиш, разпознаеш и осъзнаеш тези две неща. След това да се замислиш от какво си готова да се откажеш, за да се почувстваш по- добре.
  14. Диляна Колева

    Изоставяне

    Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива. Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали. По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално. Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене. И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила. А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е. Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации. Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.
  15. "писането ми тук поредната натрапливост ли е или не . Няма шанс.." Писането ти тук е поредното бягство от справянето с проблема. Последователността на действията я знаеш, механизма, който обслужваш също, знаеш към кого и къде да се обърнеш и отговора на д-р Първанов знаеш. Правилният въпрос тук е - Какво очакваш?
×