Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3125
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    75

Диляна Колева last won the day on Октомври 17

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg; www.lammen.alle.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна, Пловдив
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

66382 посещения на профила
  1. Диляна Колева

    Перманентна замаяност

    Обърни внимание, обясняваш, какво си правил ЗА страха, отново. Фокусът ти е здраво фиксиран там. Пробвай да прочетеш внимателно въпросът ми: Как според теб човек може да спре да мисли за страха, докато мисли как да спре страха?
  2. Диляна Колева

    Перманентна замаяност

    Това, което правиш е противоречиво. В мен възниква въпрос, на който ще се радвам да ми отговориш с едно изречение. Не повече, защото ще отидеш в типичното разфокусиране, само с едно: Всичко което правиш/обърни внимание/ е насочено към преодоляване на страха. Мислиш за него, викаш го, анализираш го и върху това слагаш техники разни. Въпросът ми е: Как според теб човек може да спре да мисли за страха, докато мисли как да спре страха?
  3. Диляна Колева

    Перманентна замаяност

    Прочети отново това, което ти написах. След това прочети примерите, които даваш от последния си пост. Дори и с реални физически симптоми, ти стоиш в адреналиновия страх /с което съответно усилваш симптома/ Ето ти го като алгоритъм: 1. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома /имам хрема/ - реакция /слагам капки, чакам да ми мине/ - следствие /оздравявам/ 2. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома / "това дали е наистина хрема???? - пускаш код "опастност" - адреналинчето и съпътстващия страх ДО ТУК СИ С РЕАЛНИЯ СИМПТОМ, започва тревожния процес, който отключваш / - реакция /мисловно предъвкване, ровене за информация, фантазиране/ - следствие / повишена тревожност , между другото хремата си минава/ Това е разликата между твоите реални примери и примерите на другите хора, които даваш. Те са в точка едно, стоят в реалния симптом и не фантазират. Ти си в точка две, взимаш реалния симптом като база за тревожност/самият симптом изобщо не те интересува, твърде бързо се влиза във фантазии/, няма как след като дадеш такава насока на мозъка, реакцията на тялото да е друга, а чувството страх е активната емоция съпътстваща този процес. Проблемът не е чувството за страх, а неумението ти да контролираш фантазиите, с което изчезваш от реалната действителност. После идва страха. Умението да стоиш Тук и Сега е уникално за тези случаи, поинтересувай се. Не случайно тук не обръщаме внимание на чувството за страх, а на мислите, които го предшестват и умението или неумението за контрол над тях. Затова насоките са да погледнеш на страхът като на приятел, да преминеш през него, да го игнорираш или да постоиш в него, защото реално не това ти е проблема.
  4. Диляна Колева

    Перманентна замаяност

    Ще "бутна" малко в следната насока: Световъртежите, които описваш в изброените примери са следствие на реални физиологични проблеми. Те имат отношение с тялото и Умът знае това. Следователно липсва важният елемент - чувството на страх. Когато става въпрос за световъртеж, предизвикан от адреналиновите изпълнения той отключва целия процес на първичният ни мозък за оцеляване. Т.е. физиологичната реакция на адреналина върви здраво подплатена с психологичното преживяване на абнормален страх. Природата се е погрижила те да не се разделят. В противен случай, ще видиш динозавъра, мозъка е задал код " опастност" , тялото ще отдели адреналина, но ако не се появи чувството за страх, няма да се съхраниш, няма да го има импулса. Това е основната разлика в двата вида преживяване. Страхът е "химично" проявена подкрепяща част в адреналиновото преживяване.
  5. Диляна Колева

    Вътрешен страх

    Привет, преди всичко е хубаво да намериш психотерапевт поведенческа е работата, да направите двамата една десенсибилизация /противопоставяне/ Това действа много добре и бързо. След това няколко срещи да проследите психологичните механизми, които отключват при теб този тип реакция.
  6. Диляна Колева

    Ревността

    Привет и от мен. Честно казано, прочитайки те ми стана мъчно. Жертва си на ясно изразено емоционално изнудване, което те "работи" през чувството вина. Прочети книгата "Емоционалното изнудване" случаят ти е добре описан там дадени са и начини да излезеш от мъглата. Като жена бих ти казала следното. Човек, който Обича, го прави с цялото си същество. Той трепти на твойта честота. Радва се да те види, желае да се слее само с теб, иска да те зарадва, да сподели време, спомен преживяване само с теб. Този човек превръща вашето общуване в един отделен и много специален свят, в който други няма. И го прави с удоволствие, достатъчно му е, удовлетворен е. Плановете са му с теб, чувствата са му към теб. Сексът е продължение на любовта, без нея се превръща в механична техника за временно удоволствие, което омръзва и се сменят инструментите. Консуматорското рационализиране на сексуалните отношения вече достига страхотни изкривявания и обезличава основни морални ценности. Женският индивид иска сигурност, през различни преживявания, мъжкият се докосва до нея като и дава сигурност. Отношенията, които описваш са извън всички природни закони за привличането и ги няма в нито една морална и ценностна система на нито едно разклонение на вярата, религията и духовните общества. Сама направи извод за какво става въпрос.
  7. Диляна Колева

    И аз не знам какво ми е

    Не просто имаме идеи, ние знаем точно какво ти е. Проблемът идва от това, че в това състояние, каквото и да ти кажем, няма да го чуеш, както вече забелязваш от последните си постове и ще подложиш на съмнение всяка наша дума. И ние ЗНАЕМ, че това е част от състоянието ти и губим смисъл и мотивация да обясняваме. Друго е да влезеш в кабинета, да видиш психолога/психотерапевта, той да те види и да ти въздейства по начин, който ще предизвика слушане. Това тук не можем да го направим за теб. Отвори и виж има още десетки теми като твоята, папагалско повтаряне на едно и също, което в общи линии звучи така: - Какво ми има? - питащия - Тревожен си /хипохондрик, паникьосан, с психосоматични симптоми......./- някой от нас - Това опасно ли е? - питащия - Не, просто си в стрес. - някой от нас - Ама сигурни ли сте? - питащия - Да, защото....... - някой от нас - Дали да не отида на някой преглед? - питащия - Отиди, но няма смисъл - някой от нас, вече изгубил мотивация за обяснения, след като по - горе е обяснил подробно, но видимо обяснението му не е прочетено или не е асимилирано. Насочва към друга подобна тема. И така 150 теми подред. - Ама сигурни ли сте? - питащия - Даааа. - отговарящия. - И все пак какво ми има- питащия ................................. Така че, от втория ти пост се разбира, че нищо от това което ще напишем от тук нататък няма да достигне до твоя аналитичен ум, и няма да ти послужи за абсолютно нищо. Така че, тревожен си, след като си се уплашил. Нямаш отговори за твоя страх и той те лъже, като ти пуска нелогични мисли, които да те държат в напрежение, точно защото са нелогични. Страхът си е свършил работата, разконцентрирал те е, а ти все повече потъваш в тревожността. Трябва ти психотерапевтична помощ. Кратка, но ти трябва.
  8. Диляна Колева

    Приятелка/партньорка

    Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава.
  9. Честно да ти кажа не познавам човек, който да се е наДживял до момента. Това означава, да се е появил след смъртта си, а това е привилегия на едни други духовни хора. Извращения, психологични обременености , оправдаване на постъпките си с несъществуващи теории, това в момента е хит на пазара на общуването, а ние психолозите само ще наблюдаваме последствията. Емоционална пустота, заличена ценностна система, липса на здрави приоритети и категорично неумение за Уважение на другия е заляла грамадна част от хората. И това за съжаление изобщо не е смешно. Защото след подобни периоди на наДживявания , от липсата на духовна, емоционална и телесна хигиена, пораженията за психиката са необратими.
  10. Диляна Колева

    ОКР, Тревожност, Шизофрения, БАР?

    Не си глупава, просто си се поддала на мисли, които са първични, нелогични и фалшиви. Вземи да ги поотсееш малко и ела на себе си. Иди поспортувай малко. Вкарай малко свежи мисли. В българския език думите със С и З са много добри утвърждения - СИЛНА СЪМ, ЗДРАВА СЪМ. Дай различен ход на тази мисъл, как иначе да спре, като я дъвчиш като дъвка - нито нахранва, нито я плюеш, а ченето накрая те заболява от мляскане.
  11. Диляна Колева

    Зависимост, тревожност.

    Това е пътят, изчисти мозъка от тези фалшиви сигнали, които ти подава и той ще ти се отблагодари многократно. Всеки един наш орган е жив организъм, с каквото го храним това ни връща като енергия. Мозъкът е много важен, през него минава храната за всички останали органи. Храниш ли го с фалшиви сигнали и импулси, цялото ти тяло ще даде фалшива реакция. Храниш ли го със здрави мисли, цялото тяло ще се подобри. Сега си представи, че го изчистваш този мозък от тежка отрова, на натрапливости създали големи неприятности в него и в цялото ти тяло. Очистителният процес е пасивен, затова и тялото ти сега е като болно, но много скоро, когато новата "храна" потече по всички невронни вериги, енергията на целият ти организъм ще се смени. Тялото ще стане здраво и силно, като мислите, които ще потекат из мозъчните вериги.
  12. Диляна Колева

    Моля за съвет

    Неувереността е състояние, което ни е вменено. Децата не се раждат неуверени, те биват научавани да бъдат такива. Тук е ключът към справянето да осъзнаеш и разграничиш, до колко и в какво твоята неувереност е чисто внушение и да прозреш зад нея истинското си аз. Това е много хубав и очистващ процес. След като се преоткриеш, поставяш новите си цели, преподреждаш приоритетите, поизтупваш и променяш ъгъла на моралните ценности и ставаш чисто нова. Тогава ще започнеш да успяваш в поставените задачи и ето ти тебе увереност. Това е пътя. Как ще го извървиш??? Има различни начини - с подкрепата на специалист, през групи, семинари, тренинги, през житейски опит и преживявания. Най - добре е , да обединиш трите. Успех!
  13. Диляна Колева

    Приятелка/партньорка

    Ще подкрепя Георги, за по - обхватното мнение по темата, а не тясно конкретно. Типажите на REAL_person и Hendo са добре познати в психотерапевтичните среди. Това са двете крайности на страхът от обвързване предшестван от страхът от отхвърляне, като едната крайност преминава през връзките през "желанието за превъзходство" - брилянтно описано от Адлер, а другият стои в "комплекса за малоценност" също така добре описано от Адлер. Желанието за превъзходство е крайната фаза на развивания от детство комплекс за малоценност. Тоест вторият типаж също ще стигне до тази крайност, но през един доста по - самоунищожителен начин, като започне да "подчинява" партньора през манипулативно страдалческо поведение. И в двата случая партньорството са неуспешни, което е ясно видимо за аудиторията тук, но не и за хората преживяващи това. Навременното осъзнаване на проблема и работата по него води до приемливи резултати и реализирането в партньорство на някакъв етап. Замирането в едната или другата крайност обаче, завъртат човека около собствената му значимост през комплекса и му пречат да прецени реалната действителност във взаимоотношенията. Наблюдава се често и не е някаква новост на днешната действителност, все пак Адлер е работил и писал в първата половина на миналия век. Днес, заради падането на доста от рамките и правилата във взаимоотношенията този тип поведение, не е воден от социалните изисквания, за да има шанса да промени живота си под натиска на средата. Преди 100 години, човекът се жени/омъжва/ и средата изисква стабилността на семейството. Тежко и горко на партньора, но пък това е шанс за страдащия. Днес, няма подобно изискване и хората с подобен проблем, преживяват многократно усещането си за провал във връзките, като само затвърждава едната или другата крайност на състоянието. Без реална възможност за осъзнаване. Тук идва моята любима тема, че когато искаме свобода на избора, първо е необходимо да сме достатъчно осъзнати, за да се движим в свободата и достатъчно наясно с целите и приоритетите си, за да можем да правим добрите за нас избори.
  14. Точно, защото натрапливостите са особен вид "мозъчен паразит", колкото повече се взираш в тях /не дай си Боже да ги анализираш / толкова повече ги размножаваш и разнообразяваш. А в темите от този вид пишещият прави точно това. А ние ставаме все по- безсилни, защото през чат нищо не можем да направим. Затова спираме. Но човекът, под влияние на лъжливите си мисли, остава с усещане за неразбиране и безпомощност. Което го кара да рови в нета все повече, с което се закача за различни информации, които все повече хранят натрапливостите му. Да се сложи стоп става все по-трудно трудно. Затова без външна адекватна помощ, за справяне, ми е трудно да говоря, Познавайки много добре спецификата на психологична механизъм.
  15. Точно това усложнява състоянието, не случайно тук спряхме да и отговаряме. Това е разликата в информираността на специалиста, който знае къде как да насочи и човек, който иска да помогне, но не знае спецификата на състоянието. Става обратен ефект.
×