Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3195
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    97

Диляна Колева last won the day on Януари 8

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg; www.lammen.alle.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна, Пловдив
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

72047 посещения на профила
  1. Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака? Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  2. Диляна Колева

    Учене

    Целият ти пост е анализ на мислите. Точно това те държи в тях. Подкрепяш го тоз анализ и с действия, гледаш клипчета по темата, разсъждаваш. Всъщност поддържаш мислене, което те държи във фантазия по доста натраплив начин. За да можеш да анализираш и да селектираш правилно информация, е важно да улавяш момента на превключване. Влезеш ли във фантазия, нищо не можеш да свършиш. Знаеш го. Тук е и моя въпрос, какво ти дава стоенето във фантазия, какво "случваш" там?
  3. Диляна Колева

    Учене

    А успя ли да ги различиш и напишеш?
  4. Направи ми впечатление това твое изречение. Осъзнато е. Неумението да даваме е една голяма липса в нас самите. Няма как да даваш на другите, ако не си се научил да даваш на себе си. А това е много труден процес, защото можеш, ако са те научили. Ако от теб се е изисквало само да дваш и никой не ти е показал, че си важен ценен и значим в твоето детство, не можеш да осъзнаеш собствената си ценност, а съответно да си дадеш обич първо на себе си, да се уважаваш и да поемаш отговорност, за това което си - себеприемане. Някъде бях чела, не помня вече къде, че жените имаме вроден инстникт за майчинство. каквото и да се случва, жената ще активира тази своя енергия и ще роди и отгледа поколението. При мъжа положението е малко по- различно. Мъжете не са по природа бащи. Те са мъже, синове, бойци, за бащинството е нужно нещо друго. Ако мъжът не се е научил да поема отговорност за себе си, не може да поеме отговорност за никой друг. Биологичното бащинство не прави мъжът баща. Ето защо, много бащи, всъщност са все още непораснали синове. А син да отглежда син......не може да се получи мъж. Според мен осъзнаването на това, е важна стъпка, към пътя ти напред. Ти си син на синът на дядо ти, който те третира като по- малкото си братче, над което да има контрол. Важно ти е да се свържеш с мъжкият авторитет, в образа на порастнал мъж, съзрял, за да преминеш от детското към мъжкото и това няма да се случи в семейството ти. Поогледай се в широкото семейство или някъде, където ще можеш да се свържеш с мъжката енергия. В ловните племена са правели този преход, когато момчето е станело на 9 години. Мъжете ловци, са влизали в селото, където жените отглеждали децата и "открадвали" всички момчета около тази възраст. Те влизали в ловните групи и повече от година не ги връщали в селото при жените. Така момчето започвало да се превръща в мъж. Тогаво ще имаш успех и с жените, без да ти трябват съвети, насоки и препоръки. Тогава ще познаваш силата на мъжката енергия и ще знаеш, колко много ти дава тя, ще се приемаш и ще се харесваш. В горните постове са ти дали различни идеи. Аз бих обобщила, остави ги за сега жените. потърси мъжки спорт, мъжка компания, мъжка енергия. Дай това на себе си, едва след него ще можеш да дадеш на жената това, което търси тя. Без развита мъжка енергия, какво ще и дадеш..........детето, синът. Ще бягат разбира се, коя жена иска да е майка на приятеля си.
  5. Диляна Колева

    ........

    За съжаление си непълнолетен още и посещението ти при психотерапевт трябва да е с тяхно знание. Ако те не ти вярват, може да посетиш психиатър, който да даде обяснене за състояниет ти. Тъй като е психиатър с медицинско образование, той е авторитет за родителите ти. Те трябва да повярват, след това може заедно да посетите психотерапевт работещ с тези проблеми и той компетентно да обясни на родителите ти нуждата от този тип терапия.
  6. Диляна Колева

    Учене

    От горе написаните постове виждаш, че излизат две важни действия - самодисциплина и контрол. Изкривила си ги в деструктивна посока. Опитваш да създадеш дисциплина, като контролираш. Това е добре, но не и когато е в деструктивното. Превърнала си проблемът с дисциплината и контрола в натрапливи мисли, които те карат постоянно да изпълняваш нещо, за да се успокоиш. Неприятното е, че тези твои действия водят до отлагане и ступор, а не до действие. Резултат очакван при този тип проблеми. Решението на натрапливостите ти с порното и ученето не е в контролирането, а в осъзнаването. Ясно е, че и двата типа мисловни форми са разрушителни за твоя напредък, т.е. те не са конструктивни, но ги има. Силни са, ти ги приемаш за верни и ги "обслужваш" с действието - порно или забиване в свръханализиране за ученето. Тези две действия те съсипват. За да продължиш напред първо е важно да спреш с действията. С пороно си успяла, но липсата на осъзнаване на реалния проблем те прехвърлил в другото компулсивно действие - стоя и свръханализирам до безкрайност, резултатът отново е ступор. Следователно просто да контролираш вредното действие не ти върши работа. Отиваме по - напред- вредните мисли - повтарящи се, натрапливи паразити, които са те полазили много сериозно. Разпознавай ги. И приеми, че съществуват в главата ти, но с ясното осъзнаване, че са паразити, които не заслужават грам внимание. Нито анализирането за ученето, нито порното, нито нищо от тази серия. Това е най- трудното. Научиш ли се да ги разпознаваш, можеш да спреш и процеса на действията. Останат ли неразпознаваеми за теб, приемаш ги като истина и те те повличат в различни неадекватни поведения. За това вече се изисква дисциплина, а тя е проява на воля. Осъзнатия процес на насочване на волята, води положителни резултати. Седни и се опитай да напишеш всички уловени повтарящи се, паразитни мисли, които те "забиват"
  7. Сега махни "очаквам" и виж какво се получава. Ясни стъпки за които се иска конкретни действия. Очакването е пасивна позиция, която предполага нещо или някой от вън да го направи за теб. За това е и писането и говоренето. "Искам", ако кажеш, но нямаш готовност пак не става, защото без готовността и способността, искането се превръща в изискване./отново от другите/ Първо е важно да разграничиш, разпознаеш и осъзнаеш тези две неща. След това да се замислиш от какво си готова да се откажеш, за да се почувстваш по- добре.
  8. Диляна Колева

    Изоставяне

    Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива. Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали. По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално. Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене. И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила. А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е. Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации. Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.
  9. "писането ми тук поредната натрапливост ли е или не . Няма шанс.." Писането ти тук е поредното бягство от справянето с проблема. Последователността на действията я знаеш, механизма, който обслужваш също, знаеш към кого и къде да се обърнеш и отговора на д-р Първанов знаеш. Правилният въпрос тук е - Какво очакваш?
  10. Диляна Колева

    Съвет - медицина

    Докато чета последния ти пост, в мен все повече напира спомена за притчата, която ти пускам. Ако искаш да направиш нещо, просто тръгни и го направи. Всяка следваща стъпка определя настоящето, всичко останало е фантазия. ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО ЖАБЧЕ Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте другите , защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.
  11. Колкото и да е дълъг курсът, това е точната терапия. Състоянието може да премине през още доста фази преди да можеш да стигнеш до някакво спокойствие. А това трансформиране на симптоматиката може да продължи с години. Терапевтичният процес е няколко месеца до година и не струва хиляди. Всички мисли и представи, които имаш са фалшиви импулси, които е важно да разпознаваш като такива. А това е воден процес, който преминава от техническото повлияване - техники /които има написани много из форума/ и премине през анализ на стреса / какво или кой го причинява/. Преработка на вярвания, даване на различни гледни точки, и развиване на качества и способности необходими за определения случай.
  12. Диляна Колева

    въпрос

    Самочувствие - сам чувстваш. Когато го има, чуждите думи нямат значение. Може да ни стане приятно от комплимента или неприятно от критиката, но чуждата оценка в никакъв случай, няма да ни възгордее или срине.
  13. Препоръчвам книгата "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай. Четете я двамата и на края на всяка глава седнете и говорете за прочетеното. Ретроспектирайте брака си. Проследете къде се е появил първия кръстопът и защо.
  14. Диляна Колева

    въпрос

    А какво означава "самочувствие" ?
  15. Диляна Колева

    Помощ

    Няма човек, обичайки това което прави да развива страх към него. Не ти се учи, това е. Най- простият начин на мозъка да те отдалечи от нещо, което не искаш да правиш е да ти пусне механизма за ирационален страх. Броиш часове, трябвания, норми някакви и с това "храниш" ирационалния си страх, като му подаваш сигнал "опастност провал". Пет часа учене са много. Мозъка след час и половина изключва концентрацията. Така че, ако учиш ефективно, това е час и половина учене, час почивка. Редувайки ги така, това е цял един ден учене, ако учиш пет часа.
×