Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3180
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    88

Диляна Колева last won the day on Юни 10

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg; www.lammen.alle.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна, Пловдив
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

69852 посещения на профила
  1. Диляна Колева

    Помощ

    Няма човек, обичайки това което прави да развива страх към него. Не ти се учи, това е. Най- простият начин на мозъка да те отдалечи от нещо, което не искаш да правиш е да ти пусне механизма за ирационален страх. Броиш часове, трябвания, норми някакви и с това "храниш" ирационалния си страх, като му подаваш сигнал "опастност провал". Пет часа учене са много. Мозъка след час и половина изключва концентрацията. Така че, ако учиш ефективно, това е час и половина учене, час почивка. Редувайки ги така, това е цял един ден учене, ако учиш пет часа.
  2. Това, което се случва с родителите ти е най- често срещаната ситуация в семейните двойки. Не мисля, че има двойка, която не е преминала през подобна ситуация. Занимавайки се с фамилна терапия, виждам, че това не е фатално за двойката, ако тя има емоционалния ресурс да премине през кризата, да изговори историята си, за да осъзнае какво и защо е довело ситуацията до там. Намесата на трети лица в такава семейна ситуация, обикновено е вредна за справянето на двойката. /освен специалист по фамилна терапия/ Често двойките имат нужда от време всеки сам да достигне по собствения си начин да преживее появилата се емоция. Да търси подкрепа и съучастник от теб е незряло поведение на баща ти. На твоите 24 години нямаш нито житейската опитност, нито емоционалния ресурс да му бъдеш съветник или ментор в тази ситуация. Моята препоръка към теб е да поставиш граница в тези отношения, да се отдръпнеш и да повярваш в силата и ресурса на баща ти да се справи сам с партньорската си криза.
  3. Диляна Колева

    въпрос

    Не е сложно Когато попиташ някой какво работи, егото отговаря - "АЗ СЪМ лекар, учител, инженер........ А призванието /изборът на душата/ отговаря - "Обичам да лекувам хората, обичам децата, интересна ми е науката....
  4. Диляна Колева

    Имам проблем

    Много ми се иска да ти отговоря, наистина много, но се опитвам да видя, какво да напиша различно от това, което вече е писано... и не виждам. Има една книга "Основни форми на страх" на Фриц Риман. Там са описани типовете личности и техните проявления в различните аспекти на личността. Прочети раздела за натрапливите личности. Книгата я има във виртуалната библиотека Читанка, можеш да го направиш бързо. Чети и търси страха си. Той е коренчето на твоето състояние. В неговата основа стои контрола. А именно желанието за контрол съсипва всички опити да преодолееш състоянието. Желанието да контролирам деня, събитията, бъдещето, симптомите, живота и всичко, което се случва край мен, всъщност ми пречи да осъществя единствения ефективен контрол - да контролирам мислите си. Какво означава това? Отношението ти към живота е критично, недоверително, страхливо имаш желание да се предпазиш постоянно от нещо, това ти пречи да виждаш живота такъв какъвто е в действителност. В един момент мозъкът се чувства длъжен да те предпазва от всичко, дори от несъществуващото. Промяната на отношението ти към света е най- силното лекарство за това състояние. Тъй като това е почти невъзможно за типажа ти, е необходимо поне да се запознаеш със страха си, за да можеш да промениш отношението си към него. И когато той се появи не да се опитваш да го контролираш през натрапливости, а през здрава нова концепция за себе си. Та, прочети и открий кой страх е този, който така те е омотал.
  5. Казват, че не можем да помогнем на никого, ако не се научим да помагаме на себе си. И това казано е много вярно. Омагьосаният кръг е, че вторачването в бабата и майката, не допускат фокус върху теб самата. А когато не можеш да видиш себе си, няма как да си силна, за да погледнеш по друг начин към тях. Оценката от тях, ти е много важна, а тяхната оценка е отровна. Ако се отделиш за известно време от това общуване и приемеш, че тяхната оценка ще е винаги негативна, съпротивата в теб ще започне да намалява. Приемането, че това което живеят е лошо стечение на обстоятелствата на техните животи и те са отговорни за себе си, ще имаш доста повече време да направиш нещо качествено за себе си.
  6. Диляна Колева

    radi

    Здравей, това което описваш в последния пост не е ново, виж как протича процеса от предния ти пост: Тревожността ти не е работена с терапевт когато е започнала и е потисната за известно време. Всяка тревожност, обаче, има някаква причина. Тя най- често е неосъзнат страх, нов процес на мислене, нужда от промяна на приоритети или нови концепции за живота. Когато това не се отработи в началото на поява на тревожното състояние, то започва да се видоизменя. В началото е започнало като страхова невроза -тревожност, нервни кризи, общо неразположение и т.н. След като не е обследвана и работена причината за възникването му, то започва да си проявява в различните форми на тревожните разстройства. Следващият етап, който описваш е вече натрапливото повтаряне, преобразува се в натрапливости и нелогични страхове. Те започват да добиват най- различни форми на проявление от натрапливи мисли, които са безкрайно предъвкване на нещо съществуващо, до обсесивни мисли, които са плод на чиста фантазия. Последното което описваш вече има такъв характер. Т.е. нищо ново не се случва, а тревожното състояние, което се е отключило преди година, заради неразрешен твой житейски и морален казус, сега се проявява в най- разнообразни форми. Описваш две травмиращи събития - аборт и заболяване на близък, и една сватба на сестра, която сама по себе си също е стрес. Наслагването и продължението им във времето до изясняване и преустановяване е повлияло по някакъв начин на психичното ти здраве. Направила си първа нервна криза - установена, но нетерапевтирана / след психиатъра е било необходимо посещението при психотерапевт/ . И така тревожното състояние е станало по - устойчиво и неприятно. Преразгледай събитията, които описа в началото на поста си и обърни внимание на отношението което имаш към всяко едно от тях. Как ги възприемаш? С какви чувства и емоции ги свързваш? Какво от преживяното е приключило и какво не , за теб. А чисто технически - кардио, подреждане и следване на дневен режим / задължения, задачи.../ Работа върху внушението, че всичко това е просто фантазия и колкото по - бързо се разфокусираш и не стоиш в тези мисли толкова по - слаби и лесни за отстраняване ще станат. Ако имаш възможност, посети психотерапевт.
  7. Ayskara има периоди в живота, които просто трябва да се преминат. Огромният проблем на нашата психика е, че възприема всичко като окончателно, и вечно. Губи и се знанието за преходността и променливостта в живота. Ние не можем да сме винаги деца, нито на 30 години, да сме цял живот в брак или да са ни вечни приятелите. Животът е променлива величина. Проблемът е, че искаме да спрем процесите. Никой да не умира, никой да не остарява и никой да не се променя, ако можехме вероятно бихме заживели в приказката за "Спящата красавица", в която животът е спрял за 100 години. Красотата на живота е в неговата промяна и смъртта е част от промяната. Звучи невероятно, но реално ние плачем при смърт не за близките си, а за това което губим ние в тази промяна. Плачем за себе си. И при теб сега така. Не те е страх от смъртта, нито от това че близките си отиват. Осъзнаването, че живееш живот, който е изпълнен с промени те побърква. Някак не го искаш по този начин, но ти е ясно, че не можеш да промениш нищо. Ще го живееш, такъв какъвто е- гъвкав, променлив, непознат, изпълнен с тайни и предизвикателство. Ако видиш в това очарованието и включиш любопитството ще го изживееш добре. Ако обаче се вкамениш в страха и зациклиш в безсмислицата "Нищо не искам да се променя" ще ти е много неприятно.
  8. Диляна Колева

    Помощ

    Ако се зачетеш, в която и да е от темите напоследък ще видиш, как пишещият повтаря едно и също нещо и сякаш е извън диалога, който се случва. Твоята тема и писане тук са същите. Това е вашето бягство от действителността. Ако задържиш концентрацията си за пет минути върху този пост ще имаш информация за това, което ти се случва. Имаш завишена тревожност, с изразен натраплив характер. Това означава, че мозъкът си избира сюжет /фантастичен/, върху който се фокусира и започва да го предъвква и украсява с факти, които не съществуват. Когато започнеш да пишеш за този свой сюжет, той започва да ти изглежда все по- реалистичен. Когато започнеш да търсиш в нета информация за фантазийния си проблем, мозъкът започва да го визуализира и дори да ти пуска по някое усещане за по автентично. Разбира се за теб това е "черешката на тортата" и окончателното доказателство "че на мен ми има нещо". За съжаление, никой лекар не намира нищо. И мозъкът отново се връща в режим на търсене на фантастичен проблем. Реалният за теб остава скрит и той не е в тялото ти. Той е в живота ти. Нещо не успяваш да се справиш там. Чудя се, до колко имаш ресурс да се организираш и да се префокусираш сама към реалната си житейска ситуация- взаимоотношения, работа, партньорство - за да установиш истинския си проблем.
  9. Диляна Колева

    Относно окр

    Натрапливите мисли са фалшиви мозъчни сигнали плод на зацикляне на определен импулс. Те нямат нищо общо с действителния мисловен поток. Точно поради тази причина вярването, че мислите насочват енергия, към определено нещо, което се случва не важи за натрапливостите. Те НЕ са мисли, а фалшиви мозъчни съобщения.
  10. Диляна Колева

    Lilito

    Ето ти го отговора. ОКР се е появило, за да те защити, да отклони трайно от мисленето за онези неща, които душата ти още не може да преживее. Сама виждаш, че когато кризите на ОКР се активират, спираш да мислиш за всичко, което дълбоко те разстройва и "забиваш" на фантастичен сюжет с невъзможно продължение. Ето това е "помощта" на ОКР. Тя обаче е неефективна, защото докато не се върнеш там, където те боли истински. Не се ли престрашиш да го изговориш "до дъно", да позволиш на терапевта да те поведе към различни гледни точки, към осмисляне и осъзнаване на загубите, окр ще идва, за да те разсейва всеки път, когато животът те срещне с нещо напомнящо на твоя страх, на загубата, на терзанията ти. Дори и чисто технически да отработиш ОКР, емоционалната преработка е гаранцията, че то никога няма да се върне. А относно загубите пускам ти една прекрасна притча, през която може да погледнеш по друг начин на развода, изневярата, аборта и всичко друго което си губила напоследък. http://lammen.bg/корен-от-горчица/
  11. Диляна Колева

    Lilito

    Никита, лесен начин за справяне с проблема няма. Споделям мненията и на Орлин и на д-р Първанов, хипнозата е прекрасен метод, но не е панацея. Очакванията, че като преминеш хипнотичен сеанс ще се случат чудеса, особено при ОКР, са несъстоятелни. Ако работиш със специалист, който знае как да работи с ОКР и ползва хипнозата като метод е чудесно. Той ще прецени, кога и как да включи метода в терапията. Когато ОКР се появи, то показва проблем на личността, с който тя не може да се справи. Но проблемът НЕ Е самото разстройство, то е индикация за истинския проблем. Вероятно имаш голям проблем с приемането на промените в живота си, независимо дали са позитивни или негативни. А може би, загубите те травмират, или неизвестното за теб е голям проблем. Или нещо съвсем друго, което не можеш да осъзнаеш и решиш. ОКР идва, за да те фокусира в пълните си глупости, само и само да не се сблъскаш с истинския си проблем. Така че, префокусирай се в действителността и управлявайки ОКР то, реши истинския си проблем. Това с помощта на терапевт.
  12. Диляна Колева

    Перманентна замаяност

    Орлин, добре ти го о е обяснил, ще добавя нещо през различна призма от личен опит. Не бих наблюдавала мислите си, не за друго, а защото не са реални, нямат нужда от моето внимание, има по - важни неща които текат в момента. Не бих наблюдавала и усещанията си, усещания, като усещания, идват и заминават, нямат нужда от моето внимание, имам по - важни неща за вършене в момента. Не бих придавала грамадна важност на нещо, което да нарека състояние и да го закича с етикет "СУПЕР ВАЖО", защото други неща от живота са ми много по - важни. Докато фокусът на разума и на отношението не се измести, нищо няма да се промени. СУПЕР ВАЖНОТО ти състояние ще продължава да точи енергия, защото ти така си решил да направиш. Стягало се това, онова, много важно, знаеш какво е не си в начален етап на тревожност, че центъра ти за шок и ужас да са силно активни и неуправляеми. Какво правиш още в тези анализи? Отговарям ти, забил си в свръханализиране и свръхпремисляне, а това е вече един друг процес, нарича се натрапливо поведение. Там нещата се случват по друг начин. Първо и най- важно да спреш свръханализирането, защото то вече е компулсивно при теб. Вероятно, ако работиш с колега, ще излезнат и други натрапчиви механизми, които не осъзнаваш. Аз мога да преценям само по писането тук.
  13. Диляна Колева

    Перманентна замаяност

    Звучи тривиално, но не мога да не ти го напиша. Тази история я чуваме десетки пъти на месец, от различни хора стоели в това състояние от два месеца да 20 години. Повярвай, много е често. Понеже всеки вярва, че положението му е уникално и страшно, започнах да правя групи на мои клиенти със сходни състояния, в които те чуват и виждат други истории, живите хора, успехите им, времето през което са се справили. Действа уникално. Някои хора се мотивират толкова много виждайки други като тях, които са се справили, че бързо развалят старото внушение. Спри с лекарите. Потърси психотерапевт работещ с тревожни разстройства, потърси групи, включи се. Имаш нужда от разкапсулиране. И действай. Ще се получат нещата.
  14. Проблемът идва от това, че мислиш за нещо, което не съществува още. Т.е. стоиш във фантазия.
  15. Мира, нахвърлила си много акценти в различни посоки. Единственото, което може да се каже със сигурност е голямата ти неувереност, която те държи в постоянни вътрешни противоречия, а те от своя страна те въвеждат в безкрайни анализи, които покачват тревожността много. Работата по справяне с проблема е в обратно на изброеното.
×