Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3009
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    59

Диляна Колева last won the day on September 17

Диляна Колева had the most liked content!

За Диляна Колева

  • Ранк
    психолог-консултант

Метод за Връзка

  • AIM
    didi77vn
  • Website URL
    www.lammen.bg; www.lammen.alle.bg
  • Yahoo
    dilynakoleva@gmail.com
  • Skype
    didi77vn

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Варна
  • Интереси
    Психология ВСУ - психолог
    Личен сайт: www.lammen.bg
    ДППТ - психотерапевт
    психологични консултации; детско-юношески кризи; позитивна психотерапия; фамилна психотерапия ; тревожни състояния; психосоматика.

    Апитерапия - консултация, рецепти, препоръки - http://manovmed.alle.bg/

Последни Посещения

60525 посещения на профила
  1. Социално напрежение?

    Нека не наричаме това твое неразположение "проблем". Има ситуациии, в които /както казваш/ понякога се чувстваш напрегнат. Всички имаме такива ситуации. Няма човек, който да е 100% уверен и спокоен на съзнателно и несъзнателно ниво. Автоматичните мисли, които си уловил са характерни за страхът от излагане и критика и очакването на оценка, която е характерна в тези състояния. Как овладяваш състоянията си в такива ситуации? Какви са ти работещите механизми? И каква е честотата на неуспеваемост? Какво се случва в тези моменти?
  2. Тъй като сме писали мнооого по въпроса, ще се опитам да го обобщя и синтезирам в една добра и една лоша новина. Добрата е, че това не е черна дупка, а светла пътека, по която животът те е бутнал да завървиш. Черните дупки са спокойствието, рутината, безхаберието, липсата на мотив за мисъл, ригидността и куп други състояния, които нямат нищо общо с описаното от теб. Лошата новина е, че никой, наистина никой не може да ти помогне. Това е лична работа на всеки човек. Да поработи за мотивация, смисъл и смелост и да се възползва от предоставената му от живота посока. Нормален живот няма. Има интересен, развиващ се, надграждащ, изпълнен с рискове, победи и падения, динамика, трудности и моменти на пълен баланс и хармония /забележи казвам "моменти"/ Има и един друг живот - ригиден, скучен, сигурен без особени предизвикателства и без победи, без развитие и без моменти на щастие, хармония и баланс, а просто еднообразен, празен и СПОКОЕН. Защо наблягам на последната дума тя е много погрешно използвана от хората. Свързват спокойствието със сигурността и непрекъснато я търсят, вкопчили са се в нея, а тя е просто болест. Ти си в това състояние, защото не търсиш здравето, а болестта. "Болестта на сигурността.Сигурността действала на любознателността като слънцето на Икаровите криле. Със сигурността идвала арогантността, с арогантността-слепотата, със слепотата - тъмнината, а с тъмнината - още повече сигурност." Е. Шафак Помисли над това.
  3. Страхове

    Разглеждай ги като натрапливи и се отнасяй с тях като такива по описваните тук техники. Иначе мислите за смъртта , са несъзнателен страх от промяната. Фокуса и работата е върху добиване на смелост за промяна и осъществяването и.
  4. Мария

    Здравей, Има един механизъм нашата психика, много е прост и в същото време много сложен за разгадаване. Има преходи в живота ни, с които не можем да се справим. Стигаме до ситуации или преживявания, в които нашят минал опит сякаш не сработва. Тогава точно е времето на кризите, житейски, соматични и всякакви други проявления. Те идват не за друго, а за да ни мобилизират да развием нещо ново в себе си. Странно е, че за да развием новото ни трябва стария ресурс, т.е. всичко което сме постигнали до момента. Ако чувам правилно ти си постигнала много до момента. Била си в много страни, работила си, дар слово си имала, общувала си, приятели си имала.... За каква социална фобия говориш??? Имаш умения, за общуване дори вероятно доста добри. Въпросът е, какво те е разочаровало или изненадало толкова много, че е отключило в теб този процес на обърквани и отдръпване. Често отдръпването е момента, в който човек се подготвя за големия скок. Надграждане, осъзнаване, работа по себе си и всичко ще си дойде на мястото. Поинтересувай се как да случиш всичко това - единственото което можеш да направиш за себе си.
  5. Притеснение от връзки

    Гадене и притеснение са типичните реакции при човешкото вълнение, независимо дали са положителни или отрицателни. Т.е. в тези моменти ти си много развълнувана и понеже зоната ти е непозната се покачва тревожността и тялото реагира. Това се случва с теб. Когато имаш реална такава ситуация и се подготвиш за нея предварително, поработиш с настройката на мислите, а не с фантазиите, ще преминеш през нея, както всеки, на който му се случва нещо такова за първи път - със силно вълнение и леки телесни реакции.
  6. Връзка от разстояние

    Добре е да поговорите, какво означава, за всеки един от вас, понятието "връзка", "партньорство". Как си представяте такова съжителство. Каква е фантазията на всеки един от вас. Какво би дал и какво би и скал да получи в едно такова съжителство. Ако там има страхове, докато не се преодолеят и трансформират, няма как да има качествено общуване.
  7. Безкраен страх

    И започва така: "Да, обаче...." "Ами ако...." "Но...понеже...." "Как да съм сигурна , че... " и т.н. Опровергаващи и отричащи новото.
  8. Безкраен страх

    Медитацията ще ти помогне да се научиш да пускаш контрола, който си прегърнала и пречи на който и да е да стигне до теб. Не можеш да контролираш този процес. Идеята е да "видиш" какво правиш / с каквито и да е методи/ и да се освободиш от огромното желание да изконтролираш тревожността без да промениш нищо в себе се. Ще ти дам пример с клиент с подобен на твоя страх. Момче с тревожност от 2 месеца и лека телесна симптоматика. На въпросът ми какво се е случило преди 2 месеца, отговорът беше изневерих на приятелката си. На подканата ми да поговорим за това, за да разбера кои страхове са отключили състоянието, той категорично отказа с обяснението, че там всичко е ок и се разбират прекрасно. В този момент на мен ми стана ясно, че терапията ще продължи по дълго от колкото е необходимо, защото имах пред себе си човек, който искаше да изконтролира симптома и безумно се страхуваше да обсъди причината. Аз бях втория психолог при който идваше и съответно той искаше да ме поведе на където му е комфортно. Състоянието му се оправи не след 4-5 срещи, а след 10-12 , когато дойде и каза : "разделих се с приятелката си и всичко се оправи, всъщност аз от една година си го мисля. Това момиче не е за мен." Припомних му, че това беше първоначалната линия, която той затвори и бях принудена да обикалям около проблема и да удължа времето 2 пъти. Отговорът му беше, че сега е разбрал и че това време за него не е изгубено, защото е развил нови умения и знания, за които може да е само благодарен. Какво искам да ти кажа: Никога не знаеш какво научаваш докато си в терапевтичен процес. Това ти става напълно ясно месеци по- късно. Доста хора прекъсват терапевтичния процес, защото не виждат онова, което Те са решили, че трябва да видя. Не знаят, че то вече се случва с тях и вместо да се фокусират в процеса бягат по повърхността в търсене на тяхното си. Искаш формула, с която тревожността ще изчезне - няма такава. Престрашаването да се промениш - това е решението. Да убеждаваш другите, че не се получава - това е психосоматичния капан.
  9. Искам да съм добра

    Да го направиш просто ей така, като упражнение, като да отидеш на тренировка е в сферата на фантазиите. Това изисква много работа по себепознанието, осъзнаването и освобождаването на подтиснати и изтласкани негативни емоции, работа със самоувереността и т.н. Работа. Като за начало е добре да се поосвободиш от средата, която ти напомня непрекъснато какво мисли за теб. Твърде мазохистично е да стоиш сред хора, които те смачкват.
  10. A.A

    Това е психологичен проблем, който е за психоаналитична работа. Каквото и да напишем тук, няма да е от полза.
  11. Влюбен ли е, или безразличен?

    Ще ти дам един лесно разпознавем критерии. Его- желанията са тежки, те предизвикват напрежение в човека, натоварват го с очаквания към другия - как другия ще се промени, как ще направи нещо за тях. Включват пазаренето , ако аз направя така , той ще направи еди как си, или аз направих много , той нищо. Тук пак си имаме реални емоции - гняв, разочарование, привързване и т.н. Другото за което питаш го наричаме истинската същност на човека, това което той наистина Е. Ако някой вижда нея в теб, ти ще го познаеш, в такъв контакт няма напрежения, няма очаквания, изисквания, всичко става някак по телепатия, някак и двамата са съглласни с нещата които правят. Разбира се егото не може да бъде елиминирано то е по - голямата част от нас, но другото също ще съществува. Ако го няма, знаи няма "разпознаване" между двама ви.
  12. Напълно съм съгласна. Явно в случая, обаче се прави опит за "лекуване" на симптомите. С което ми се струва, че в момичето се е затвърдило - "болна съм" и от там покачването на тревожността през нощта. Естествено, че е част от играта. Когато човек е уплашен инстинкта за самосъхранение го води към безопасно място, в което да се скрие. В случая - да се прибера на сигурно в къщи или да е със "стадото" , кадето е най- сигурно.
  13. Здравей, тук са дадени доста насоки за повлияване на адреналиновия излив, за който говориш т.е. изпращаш към мозъка сигнал "опастност" и той реагира като за такава. Което предизвиква в тялото реакция на силно сърцебиене, учестено дишане, тревожност, която се изразява или с "не мога да стоя на едно място " или следващия етап "отпаднало ми е", придружаващи симптоми - болки в корема, рефлукс в хранопровода, позиви за повръщане, уриниране или дефекация, настръхване или топли вълни, стягане на мимическите мускули, ченето, стягане на главата като в обръч, заради изтеглянето на кръвта от главата - замайване, причерняване, дереализация, други свързани с окото и зеницата - замъглен поглед, разфокусириане и т.н. Изброих ги по - обстойно, въпреки че тук всеки дава като оплакване някоя от групата симптоми , има и още. Всички те, обаче имат един, единствен общ източник - адреналина. Човек, който се стресне, уплаши или несъзнателно припознае усещане, ситуация предизвиква сам тази свръхдоза. Организмът ни е кодиран да реагира на това с движение и информация. Затова първо всички се хвърлят да събират информация и тук правят първото засилване на симптомите, защото четата все по - страшни неща, с което се уплашват все повече и увеличават вместо да изразходват адреналина. Следващия код е движението, няма , наистина няма никакъв друг вариант за изразходване и намаляне на адреналина, особено при адреналинова реакиция освен активно кардио натоварване. Затова тук многократно се повтаряме - спорт. За да разтовариш адреналина и да облекчиш симптомите първо трябва да "разтовариш" всичката фалшива информация от главата си и да оставиш кратка и точна - това е физическата реакция на адреналина. След това да включиш тялото, за да си свърши работата. Сутрин и вечер активно кардио по 30-40 мин с мисъл за това как помагаш на тялото си, а не с тревожното " сега оправям ли се?????" Заобикаляш се с приятни разговори, музика, и концентрация върху нещата които са сега. А сега на теб ти няма нищо, просто ти е повишен адреналина. Действай, не е толкова сложно. Като се успокоиш със симптомите и видиш, че не е толкова страшно да се справиш, започва и същинската работа по мисловния модел. Там вече, кой колкото , до където и с когото, много е лично и много относително. Има бързи инсайти, има и по - бавно действащи процеси, но вече няма да има симптоми.
  14. Валентина

    Искам да те поведа в малко по - различна посока, защото идеи и техники за справяне с натрапливостите сме изписали много и ако прочетеш произволно 5 теми ще намериш много вариации на отговори на твоите въпроси. Искам сега, обаче, да си представиш, че действително умираш днес. И край, Какво ще оставиш след себе си? Какво е онова, което си свършила в живота, с което ще те запомнят? Цитирам ти един реален разговор на Виктор Франкъл с пациентка, която има реални причини да мисли за смъртта и посоката, в която той я повежда, за да види смисълът: " пациентка страдаше от заболяване, което не можеше да се излекува, и тя знаеше това. Разплакана, тя влезе в стаята, където бяха събрани психиатрите от Стан-форд, и през сълзи заговори за живота си, за талантливите си деца и колко й е трудно да се сбогува с всичко това. До този момент, честно казано, още не бях намерил възможност да включа в дискусията логотерапевтични идеи. Сега ми се предостави такава - да превърна най-негативното за тази жена, че трябва да се сбогува с най-ценното за нея в този свят, в нещо позитивно, което тя да разбира и тълкува като смислено. Достатъчно беше да я попитам, как би се чувствала една жена, която няма деца. Казах й, че съм убеден, че и животът на една бездетна жена в никакъв случай не е безсмислен. Но че мога много добре да си представя, какво отчаяние би изпитала такава жена именно защото няма нищо и никого на този свят, "с когото да трябва да се сбогува", когато се стигне дотам. В този момент лицето на пациентката се просветли. Внезапно тя осъзна, че не става дума за самото сбогуване, защото рано или късно всеки от нас ще трябва да го направи. Много важно е дали изобщо съществува нещо, с което трябва да се сбогуваме. Нещо, което можем да оставим след нас в този свят, с което "изпълваме" някакъв смисъл, както и самите себе си в деня, когато нашето време се "изпълни". Нямам думи да опиша облекчението на пациентката, когато нашият сократически разговор взе такъв коперникански обрат." В този ред на мисли, твоите страхове не са от смъртта, а от живота който започва за теб. Пообъркана ти е ценностната система и приоритетите и не знаеш от къде и как да го подхванеш този живот, затова и идват тези мисли, за да отключат в теб идеята за смисъла. Най- бързия начин да се отървеш от тях е да се съсредоточиш в действителността си, в това което правиш всеки ден, да благодариш за тази възможност, че си жива и здрава и да го изпълниш със смисъл през действия, а не да го пилееш и да се вайкаш през мисли.
  15. Влюбен ли е, или безразличен?

    Объркана си и с право. Човекът към който имаш чувства, не дава индикации да ги споделя. Той дали е объркан или не, в случая не трябва да те занимава. Може би ще се срещнете отново, когато той се изясни със себе си. Защо се държи по този начин може да изпишем много, но само в него е отговора. Клишетата като "да се бориш за любовта си" аз лично не ги разбирам. Любовта или я има или я няма, в нея няма страхове и тя не може да се крие, тя се проявява във всяка дума, всеки жест. Човек, който обича не се сърди. Сърдитковците са страхливи хора имащи нужда от внимание, изискващи го по този изнудвачески начин. Това не е любов. Ти си направила всичко, което е било необходимо, за да е другият наясно, че го харесваш, имаш чувства към него и искаш връзка. След като не отговаря по същия начин на така ясно изложените от теб отношения, не знам какво има да чакаш.
×