Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3211
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    110

Всичко добавено от Диляна Колева

  1. Има някои тънкости при терапията с тези състояния. Една от тях е, че хората, с които общуваш най- често трябва да присъстват с теб на някои от срещите, за да са запознати с разпознаването на състоянието. Те са незаменими помощници в откриването и стопирането на натрапливости в първата фаза на терапията. След като се научиш да ги различаваш, /щом не можеш сама, то с тяхна помощ/ вече можеш да прилагаш техниките за повлияване на натрапливостите и да ти се получава бързо успокоение. Много важен е момента, с разкриването на причината тези натрапливости да се появят. До нея може да се достигне, след като вече си се научила да управляваш натрапливите мисли. Тогава ще разбереш с помощта на терапевт, защо са се включили и от какво те разсейват и разфокусират. Следва разглеждане и пренареждане на гледната точка, отношението или самата житейска ситуация. Едва тогава може да се каже, че си се справила със състоянието. Това е терапевтичния план на този вид разстройство. Как си представяш това да стане тук през писане на постове. Това е много последователен и насочван от терапевта процес. Ако ходиш на терапия, и терапевта ти работи с ОКР и натрапливи неврози, той е наясно как да те води. Ако ли не, не го отлагай, това трябва да се случи. Като те чета ти си в самото начало, преди първата част от състоянието - не разпознаваш натрапливостите /не си критична към тях/ и близките ти хора не са запознати със спецификата на състоянието. Не можеш да продължиш така.
  2. Казваш, че тя има страхове. От къде знаеш? Тя е споделила някой свой страх или това са твои предположения?
  3. Търсиш начин да го оправдаеш, за да се доближиш до илюзията, която изграждаш за него. Това няма да е в твоя полза. Има типове поведения, които са много лесно разпознаваеми. Не пропускам и факта, че това което ти залагаш в това бъдещо запознанство, не знаем дали той го споделя. Дали той има за цел да се запознае с теб с цел връзка? Или просто общува приятно с нова приятелка.
  4. Ти си прекрасен човек. Прочети отново поста си и виж, колко огромен ресурс има в теб, като личност и като умения за справяне. Обърни внимание на списъка с успехите си, помисли, как си постигнала всичко това, кое е онова, което те е довело до успеха.
  5. Няма по- голяма отрова за развитието на личността от сравнението. В свят, в който нищо не е съпоставимо, ако човек започне да се сравнява и още по - лошо да гради самооценка на тази основа, до никъде няма да я докара. До тук от постовете ти чувам само какво нямаш и колко е жалко положението ти. Нека обърнем малко, плочата. Вземи лист или тук и напиши: - 5 най-силни твои качества - 5 най-хубави черти в характера - 5 човека, които те ценят високо - 5 големи успехи в живота ти - 5 ситуации, в които си се харесала и се гордееш със себе си. - 5 неща, които утре можеш отлично да направиш. - 5 човека, които ще се зарадват на твоите успехи. Не пренебрегвай условието, че трябва да седнеш и да напишеш отговорите, има голям смисъл в това. След това, ако искаш сподели отговорите, ако искаш сподели как се чувстваш.
  6. Странен въпрос ми задаваш Не мога да ти отговоря, нямам представа, явно е съвпадение. Но факта, че това по някакъв начин те кара да търсиш отговори в подобни съвпадения, говори за склонност твоя да бягаш от реалната обстановка за нещата. А това може да ти изиграе лоша шега.
  7. Истината е, че можем да си представим как това състояние ще съсипе живота ти, защото сме го наблюдавали. Идвали са хора след години пропилени в борба с ОКР. Разбирам нуждата ти от помощ, тя не просто ти е необходима, тя е единственото, което ще те спаси. Чувала съм много пъти репликата, "защо по - рано не потърсих психотерапевтична помощ, защо чаках толкова години!?" Ами не знам, ето това е и моят най- голям въпрос, към всички страдащи от ОКР. Ако преди години нямаше специалисти в областта и достатъчно информация, сега има. Ясно е, че това е сложно състояние, което не може да се реши самоинициативно. Преплита се илюзия и реалност, често страдащия си мисли, че се е справил, докато не изпадне в поредната "забивка" на мозъка, неразпознаваема и за неговите близки и всички потъват в агония за дълго време. Единствената помощ, която можем да ти дадем е, да се погрижиш адекватно за себе си. Иначе, да, има книги по темата, една добра от тях е "Ти не си твоят мозък", но без повеждането от терапевт, вероятността да се отплеснеш в поредната обсесия е твърде голяма.
  8. Monoty, до сега не съм чула някой с реален психичен проблем да пита или да се притеснявай дали е луд, още по-малко да пише по форуми. Но хора с натрапливостите и ОКР ми задават този въпрос всеки ден по много пъти и пишат в няколко форума непрекъснато. Твоето страдание е по-голямо, ако беше луда щеше да си спокойна за себе си. Ако не се работи адекватно с натрапливостите и ОКР, те изменят формата и съдържанието си, но остават все така силно неприятни. Така че, спокойно може да изкараш цял живот с тях по тази схема, но какъв живот е това!?
  9. На 18 години казваш, че работиш, не учиш ли още? Ако работата е ненатоварваща и няма личен конфликт в нея, тя е по- скоро с оздравителен ефект. Усещанията, които имаш са напълно безопасни и по- скоро са реакция на възприятията спрямо друг проблем. Кой съм аз? Добър ли съм? Какво искам? Какво правя? Това са въпросите, които усещането ти провокира. Сега ги извади от усещането и си ги задай в реалната действителност на твоя живот. Какви са отговорите?
  10. Здравей, от къде дойде идеята да ходиш на ТМС? Ти нямаш депресия, имаш ОКР. Това някой там каза ли ти го? Терапията при ОКР е съвсем различна. Съзнателна, силно волева и мотивирана. Проявата ти на ОКР е класическа, няма как да бъде сбъркана. Епизодите на уж апатия и придружаващата ги обсесия - няма да се справя, нищо няма смисъл, не чувствам нищо, ужас. Се третират като част от натрапливия цикъл. Сюжетите са толкова еднакви, че ако ви съберем 20 човека със сюжет като твоя-"страхът, че ще си нараните децата"- повярвай ми едни и същи думи ще кажете. Не си губи времето и започни терапия при терапевт работещ с ОКР. Методиката е специфична, включва специфични подметоди, ако психолога, психотерапевта не работи така, нищо няма да се получи.
  11. Не мога да го опиша по-добре от Дон Мигел Руис, затова ще пусна метафората му. Отношенията ви от самото начало са започнали като търговия- ще получиш, ако платиш. Няма как в такива отношения да се говори за любов. По-сложното е твоята нужда, да стоиш в подобни търговски отношения. Тази нужда иска друга храна. Ето една идея: Вълшебната кухня ПРЕДСТАВЕТЕ СИ , че в дома си имате вълшебна кухня. В тази вълшебна кухня, можете да получите всяка храна, от всяко кътче на света в каквото пожелаете количество. Никога не се безпокоите какво ще ядете. Можете да имате на масата си каквото поискате. Вие сте много щедри с храната си; раздавате я на другите безусловно, не защото искате нещо в замяна. Който и да дойде в дома ви, вие го гощавате заради самото удоволствие да споделите трапезата си, и домът ви винаги е пълен с хора, които идват да опитат храната от вълшебната кухня. Един ден някой чука на вратата ви и държи в ръцете си пица. Вие отваряте вратата, а този човек ви поглежда и казва: "Ей, виждаш ли тази пица? Ще ти я дам, ако ми позволиш да контролирам живота ти, ако просто правиш, каквото ти кажа. Никога няма да гладуваш, защото мога да ти нося пица всеки ден. Просто трябва да бъдеш добър с мен." Представяте ли си своята реакция? В кухнята си можете да получите същата пица - дори по - хубава. И въпреки това този човек идва при вас и ви предлага храна, АКО правите всичко което той поиска. Ще се изсмеете и ще отговорите: " Не, благодаря! Не ми трябва храната ти; имам си достатъчно. Можеш да влезеш у дома и да ядеш, колкото поискаш, без да ти искам нищо в замяна. Не си въобразявай, че ще правя, каквото ми кажеш. Никой няма да ме манипулира с храна." Сега си представете точно обратното. Не сте яли от няколко седмици. Умирате от глад, а нямате пари да си купите храна. Човекът идва при вас с пица и ви казва: "Ей тук има храна. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото ти кажа." Усещате аромата и умирате от глад. Решавате да приемете храната и да правите, каквото този човек поиска от вас. Хапвате малко и той заявява: "Ако искаш още, ще получиш, но трябва да продължаваш да правиш, каквото ти кажа." Днес имате храна, но утре може и да нямате, така че се съгласявате да му се подчинявате срещу храна. Може да се превърнете в роб, заради храната, защото имате нужда от нея, защото ви липсва. И след известно време у вас се появяват съмнения. Казвате си: " Какво ще правя без моята пица? Не мога да живея без моята пица.Ами ако партньорът ми реши да я даде на някой друг - МОЯТА пица?" Сега си представете, че вместо за храна, говорим за любов. Сърцето ви е преизпълнено с обич. Изпитвате любов не само към себе си, но и към целия свят. Обичате толкова много, че не ви е необходима ничия любов. Давате любовта си безусловно, без АКО. Вие сте милионер в любовта, а някой почуква на вратата ви и казва:"Ей, нося ти любов. Ще я получиш, ако просто правиш, каквото поискам." Как ще реагирате, когато сте преизпълнени с любов? Ще се изсмеете и ще отвърнете:" Благодаря, но любовта ти не ми е нужна. Имам същата любов тук, в сърцето си, дори по - силна и по - хубава, и я дарявам безусловно." Но какво ще стане, ако жадувате за любов, ако в сърцето ви липсва любов и някой дойде и ви каже:" Искаш ли малко любов? Ще получиш любовта ми, ако просто правиш, каквото поискам от теб." Ако копнеете за любов и вкусите от нея, ще правите каквото можете, за да я получите. Потребността ви може да е толкова силна, че да отдадете цялата си душа за малко внимание. Онова, което ви прави щастливи, е любовта която извира от самите вас. И ако сте щедри на любов, всички ще ви обичат. Ако сте щедри, никога няма да бъдете самотни. Ако сте егоисти, винаги ще сте сами и вината ще е изцяло ваша. Не егоизмът, а вашата щедрост ще отвори всички врати. Егоизмът е следствие от нищетата в сърцето, от убеждението, че любовта е в ограничени количества. Превръщаме се в егоисти, когато смятаме, че утре може да нямаме пица. Но когато знаем, че сърцето ни е вълшебна кухня, винаги сме щедри и любовта ни е безусловна. Дон Мигел Руис
  12. Орлин е отделил много време, за да ти обясни подробно всичко. Силно се надявам, че си го прочел. Но, силно се съмнявам, защото по- горе беше писал, че си прочел Норбеков и че ще обърнеш внимание на "анализа на грешката", а в следващия момент пишеш, точно обратното на онова, което Норбеков простичко е обяснил. Т.е. не е прочетено, още по - малко помислено. Защо мисля така, написал си точно същите думи, които Норбеков е написал преди да разясни ЗАЩО се получава така и е описал Анализа на грешката. Думите са: После — с недоумение: защо нищо не помага, хвърлям много повече усилия, отколкото по-рано?! Последва съмнението, а след това — отчаянието, което се превърна в униние. И накрая започнах да се самоизмъчвам с яростта на мазохист. Ако искаш наистина да си отговориш ЗАЩО се случва така, прочети отново внимателно текста, конкретно анализа на грешката , отвори книгата, прочети следващото и го пренапиши за себе си. Търсиш причини във външни фактори и промяна през външни фактори и точно това е нещото, което те държи в това състояние и го обостря периодично. Като след всяко обостряне, мозъкът разпознава като неуспешно всичко което си направил към момента и го отхвърля, като неработещо. Така без да искаш се самосаботираш, защото външните фактори, които могат да ти помогнат не са безкрайни, в един момент просто ще свършат. Ако през това време не си стигнал до справяне със същинския проблем - страх, неувереност, нежелание за поемане на отговорност, и т.н. в един момент нищо външно няма да е в състояние да повлияе състоянието ти.
  13. Обидата е избор, който определя как да се чувстваш. Ще ти го поясня през една разкошна притча. Един ден, учителят от планински манастир взел свой ученик и тръгнал с него към близкото село по работа. Пътят бил дълъг и те седнали да починат. През това време покрай тях минал селянин, който никак не харесвал учението и манастира. Застанал пред учителя и започнал да реди обиди, учителят го изслушал и когато селянинът приключил, учителят не казал нищо в своя защита , а напротив пожелал му да е жив и здрав. Станал и заедно с ученика си продължил по пътя. Вървели дълго, ученикът видимо бил притеснен и нервен, но нищо не казвал, накрая не издържал и попитал: - Учителю, 3 години се обучавам при теб, до сега никога не съм имал възражения, но сега не мога да замълча. Този селянин не спря да обижда, нарече те как ли не, а ти не каза нищо, дори му пожела живот и здраве. Защо постъпи така. Учителят казал: - Ще ти задам въпрос. Ако на вратата ти почука някой и ти носи подарък, а ти отвориш и не вземеш подаръка, чий е подаръка? - Ами на този който го е донесъл - отговорил ученикът. - Ами същото е и с обидата, всеки може да ти я донесе, но ти избираш дали да я вземеш. Оставям на теб да помислиш, нужен ли ти е този подарък или е време да го изхвърлиш вече.
  14. Предлагам ти, като начало, да намериш варианта на Библията, който е направен за деца. Попитай в някой храм или църква и започни с нейния прочит.
  15. Здравей Александър, разбирам начинът по който се чувстваш. Това е състояние, често срещано при тийнове на твоята възраст. Бунт, гняв и чувство за неразбиране. При толкова много жени край теб /майка, баба, вуйна/ е нормално да не намираш разбиране. Момче на твоята възраст има нужда от мъжко присъствие. Чистене, готвене и прочие при наличието на толкова много жени ми се вижда доста изкривено като изискване от теб. Промяната е в свързването с мъжката фигура в твоя живот - баща. При тази семейна ситуация, често тийновете развиват объркване в представата си за сексуалната ориентация. Моята препоръка към теб е да не се подвеждаш по "модата" за разкрепостена сексуална ориентация, а да приемеш това свое объркване като част от периода ти на израстване. Намери начин да общуваш с баща си качествено, запиши спорт, в който да имаш мъж треньор, насочи енергията и духовната си работа към развиване на мъжа в теб. Ние всички се раждаме с хормони характерни и за двата пола, но не случайно се раждаме с точно определен пол, насоката и пътя на развитие, зависи от хората, които ще се погрижат за това. С жени и готвене край теб, вероятността да се случи нещо, което не е отредено е много голяма.
  16. Отговорът е много точно описан от Норбеков, личният му опит с преодоляване на състояния и физически неразположения. Прочети внимателно извадката и обърни внимание на последната част - АНАЛИЗ НА ГРЕШКАТА. Идиотът се учи от грешките си, кретенът се учи на дебилизъм от идиота. Рецепта за мъдрост, измъкната от собствената ми пералня! Кажете ми, ако обичате, имате ли време за губене, което да похабите за четенето на тази книга? Имате ли в повече вяра в себе си, която успешно да превърнете в неверие? Имате ли излишна сила, с която да си навредите? Ако не, много ви моля да прочетете тази малка глава. Но може би сте много упорит заблуден, какъвто бях и аз навремето, и имате шест години живот, които не ви е жал да съсипете? Готов ли сте да хвърлите по осем часа на ден за интензивни каторжни тренировки, а в края на цялата епопея да останете с празни ръце? Готов ли сте да бетонирате болестта, съмненията, неверието в себе си, а проблемите си да превърнете в непобедимо чудовище? Готов ли сте да загубите вяра във всичко и да изпаднете в отчаяние заради напразните усилия? Ако сте отговорили „не“, да си стиснем ръка. И да действаме! Много ви моля, учете се от чуждите грешки! Днес опитното зайче на лабораторната ви маса ще бъда аз! Драги мой! И аз навремето като пациент слушах Наставника си и в думите му не откривах никаква връзка със собственото ми заболяване. Понякога това ужасно ме дразнеше. Но сега дори само споменът за онова време ме кара да умирам от срам. Той непрестанно и досадно ми опяваше за някакви неща, които на пръв поглед нямаха нищо общо с болежките ми. Той ми дърдореше за някаква си радост, усмивка, нагласа, мързел, неверие в себе си, съмнение… Просто ми губеше времето! Само от уважение към възрастта му търпях тоя старец с неговия метеоризъм. Той ми говореше по време на упражненията: За да не го обидя, изпълнявах всичко това — все едно му правя услуга, а си мислех: Какво общо има физиономията ми с упражненията? Нали най-важното са тренировките. А там също разбирах и приемах само физическата страна: загрявка, отпускане, обръщане, поглеждане и т.н. Това поне изпълнявах на принципа „граби, народе“. После следваше нова порция досада в очакване на практическите упражнения. Представяте ли си: два часа се говори за не знам какво си и само петнайсет минути упражнения, после пак три часа дрън-дрън. Кипвах! Абе плюл съм на цялата ти философия! Давай най-накрая да действаме! С други думи, седях и чаках: „Кога най-после ще си затвори плювалника? До гуша ми дойде! Всичко това го знам, всичко ми е ясно — изтъркани истини! Боже мили, докога да го търпя?!“ А Наставникът постоянно ми повтаряше: И ето сега, като виждам толкова много хора и разпознавам в тях някогашния себе си, безкрайно ме е яд. Разбрах колко е трудно да им внушиш същината. Те с неприкрито раздразнение търпят „бърборенето“ ми за вътрешната същина и чакат, както аз тогава, практическите упражнения. Виждам в очите им до болка познат израз, все едно имат шило в задника. Гледат на мен като на досадник. Оказах се в ролята на моя Наставник, лека му пръст. И осъзнах, че почти всички хронично болни са същите. И вие, събеседнико мой, сигурно също ще тръгнете по пътя на нетърпеливото очакване на практическите упражнения. И на вас ще ви се струва, че твърде дълго говоря за неща, които не се отнасят за зрението ви, но какво да направя, именно тук са главните ключове за решаване на проблема! Още веднъж настоявам да обърнете внимание на мъничката грешка, която се превърна в шестгодишен каторжен безрезултатен труд. Внимание, лична грешка! След като едва си излекувах бъбреците под ръководството на Наставника, останах сам с още един свой нерешен проблем, за който се срамувах да говоря. Сега го споделям спокойно. Впоследствие се излекувах и не само се излекувах, а създадох своя школа. В нея прииждат на талази мъже, които не само че правя силни в сексуално отношение, но и превръщам в ротори, работещи двайсет и пет часа в денонощието трийсет и три дни в месеца. Но това се случи по-късно, отначало загубих години от живота си, докато разбера, че не упражнението е най-важното, а същината, която влагаш в него, и начинът, по който го изпълняваш. Обърнете внимание на долуизброените точки. Това е МНОГО важно! От едно и също упражнение може да има: 1. полза, 2. вреда, 3. никакъв резултат. Когато трябва да работя самостоятелно върху свой проблем, се оказва, че съм забравил или не съм обърнал внимание, или по-скоро съм пренебрегнал най-важните, но според мен второстепенни, неща. Става дума за изкуствено създаваната вътрешна нагласа, необходима за оздравяването. Изпълнявам упражненията, посочени от Наставника, една седмица, един месец — никакво подобряване. Тогава започнах да „подобрявам“, „подпирам“, „подсилвам“, „обогатявам“ с нови упражнения неговата методика. Първо ги допълних с бягане. Отначало с 300–400 метра всеки ден, за една година стигнах до 10-километров пробег дневно. Всеки божи ден! Не помогна! Продължих. През зимата пробягвах трасето бос по шорти. Представете си: тича полугол младеж, в косата му звънтят ледени висулки. Но и с това не постигнах нищо. Добавих къпане в ледена вода. Не ще и не ще! В стаята си специално махнах стъклата от прозорците. През цялото време, може да се каже, живеех в полеви условия: навън — минус двайсет, и в стаята — горе-долу толкова. Но всуе! Всичките ми усилия работеха срещу мен. Явно нямаше да видя подобрение, както не мога да видя ушите си без огледало! Сутрин бях зает, затова по обедно време се прибирах и си полягвах на дъска един на два метра, цялата в остри пирончета. И дори успявах да поспя! По това време епопеята ми продължаваше вече две години. За малко да забравя. Вечерите ми също бяха заети с тричасови тренировки по източни бойни изкуства. Не можех да простя на онези мерзавци, които ме бяха пребили в казармата. И досега не знам защо ме превърнаха тогава в инвалид. Трябваше да се науча да се бия, за да мога да давам отпор. Впоследствие бях сребърен медалист на шампионата на СССР по карате в моята категория. Станах треньор, обучавах другите как да побеждават, а собствената си болест не можех да победя! Целият този безсмислен труд ми костваше по шест-осем часа дневно. Шест години упоритост не донесоха грам полза. Както си бях импотентен, така си останах. Защо? Защото правех всичко отначало с ентусиазъм — все пак си бях излекувал бъбреците! После — с недоумение: защо нищо не помага, хвърлям много повече усилия, отколкото по-рано?! Последва съмнението, а след това — отчаянието, което се превърна в униние. И накрая започнах да се самоизмъчвам с яростта на мазохист. Анализ на грешката Да видим сега. Значи отначало съм тренирал тялото, волята, упоритостта си. О, Всевишни! Вътрешната същност се е формирала синхронно с тялото ми. Първо по време на тренировките: — съм развил до най-висока степен недоумение и хаос в душата си; — укрепил съм съмнението в оздравяването си до състояние на непобедимо чудовище; — това е преминало в състояние на твърдо неверие в успеха на начинанията ми; — след това, оказва се, съм тренирал отчаянието си; — с магарешка упоритост съм множил унинието си ден след ден; — и накрая съм започнал да се самоизтезавам, да се саморазрушавам с омраза към всичко, и то в специално заделено за целта време!
  17. Започни с това, че имаш нужда от помощ, интересувал си се и си разбрал при какъв специалист е добре да отидеш. От тях искаш само подкрепа. Дори и да започнат да говорят осъдително, остави ги да се изговорят, не казвай нищо, накрая повтори онова, с което си започнал - нужда от помощ, подкрепа. Родители са, обичат те, ще те чуят, дори и да дуднат в някакъв момент.
  18. Описваш състояние, което е с епидемичен характер напоследък. Т.е. всеки втори човек повече или по-малко има подобни усещания. Първото и най-важно нещо е да знаеш, че не се случва нещо , с което не можеш да се справиш. Второто е, че ти трябва точната информация, и точните насоки. Тук във форума има много по темата, започни да четеш. /Ако искаш да е индивидуално и конкретно за теб запиши си консултация при психолог/ Трето, но никак по -малко важно е да спреш да четеш безразборно по форуми и интернет, защото ще се объркаш. Изготви си дневен режим и започни спорт, кардио.
  19. Това е ключовото в твоята история. Тревожността е дошла, казвала е нещо, не си го разбрал, отшумяло е всичко, без нова опитност осъзната да има. Вероятно сега има повторение на нещо като преживяване и тревожността отново идва, за да покаже проблем. Сега е важно да знаеш как отминава това състояние, за да не се повтаря. Специалистът, който ти трябва е психолог-психотерапевт работещ с тревожни състояния.
  20. Не го приемам като изпит или тест, защото това е изискване прикрито като провокация. За съжаление моят отговор, няма да се различава от този на горе дадените ти от другите колеги тук, няма да се оправиш и веднага ще ти кажа защо. Симптомите, които описваш са много добре известни на всички нас, не е нещо уникално или извънредно. Но, тези симптоми ние ги разглеждаме като отклик на проблем, който стои на съвсем друго място. На всички нас ни е ясно къде е твоят реален проблем, но във форумен вариант или с писаници, нито ще се реши, нито ще ти стане ясно. Това е и причината да прилагаш какво ли не върху физическите усещания, а те да не отминават. Няма да стане. Ако трябва да ти го предам метафорично, то изглежда така. Човек, който усеща болка в гърлото. Започва да търси начини да облекчи болката в гърлото, смуче бонбони, пие чай, гълта хапчета за гърло, пече се на слънце, прави гаргари и всичко, което някой му каже, но гърлото не минава. Изумен, човекът, започва да си мисли, че на гърлото му има нещо незнайно, което и лекарите не могат да разберат, започва да чете, да се самолекува, да прави практики, които другите вече са правили успешно. Но нищо не се получава, напротив става все по- зле или поне, не се подобрява. Докато един ден, решава че е време да се довери на лекаря, отива на уши, нос гърло и се оказва, че гърлото му е абсолютно здраво, но има развален зъб, който прави абцес и болката се усеща в гърлото. Това е от мен. Наистина нямам какво друго да ти кажа. Хора, които са провеждали психотерапия успешно, знаят смисъла на това, което съм написала, защото са го усетили. Симптома е предупредителната лампа за житейски проблем.
  21. Щом твърдиш, че знаеш какво казваш, а аз не го разбирам, защо не ми го преведеш, че да разбера? Разбира се, правя го през притча. Имало един млад и начетен младеж, който много искал да узнае колкото се може повече за това кой е и какъв е смисъла от неговия живот. Започнал да посещава най- различни школи, преминал през много обучения, разговарял с много учители, приложил много практики, но в него все оставало усещането, че има още нещо, което може да научи. Така един ден, чул за далечен манастир на върха на една планина, в който живеел мъдър учител и се твърдяло, че той знае истини, които са никому неизвестни /учението чан/. Решил младежът и тръгнал към върха на тази планина. Дълго вървял, дни и нощи. Най- сетне стигнал. Влезнал в двора на огромния манастир и затърсил Учителя. Видял го да седи загледан в далечината и да пие чай. - Добър ден, учителю. Идвам от далеч, пътувах дълго, за да стигна до теб. Искам да се посветя на служене при теб и да науча всичко, което е възможно. След това, без да спира младежът започнал да изброява всички школи, в които е бил, всички знания до които се е докоснал. Учителите, които познава, практиките, които е приложил...... Учителят го спрял и му казал. - Достатъчно чух, седни сега да изпием един чай. Изненадан от безразличието на учителя към неговата опитност, младежът седнал сконфузено. Учителят взел топлият чайник и започнал да налива чай в чашата, която държал ученикът. В един момент, ученикът видял, че чашата се пълни, но учителят не спирал, когато чашата започнала да прелива, ученикът станал и викнал. - Какво правиш, не виждаш ли, че чашата вече е пълна, защо продължаваш да наливаш? Учителят казал: - Виждам, а ти виждаш ли. Твоята чаша е препълнена, каквото и да сложа в нея, то няма да се задържи. Ти не можеш да го ползваш. Сега си върви. Когато си готов за знанието, ела с празната си чаша. Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам учението чан, като не ми предлагаш празна чаша? Човек_88, ние нямаме вече какво да ти кажем, ти знаеш твърде много. Сега е време да го използваш. Когато го употребиш и има място за новото, върни се.
  22. Да разбирам ли, че знаеш по-добре от мен, какво искам да кажа? Ако е така да ти дам инфо за когнитивна мисловна грешка номер 5: - Скачане към прибързани заключения: правите отрицателна интерпретация, макар че няма категорични факти, които убедително подкрепят заключението. А. Четене на мисли: произволно заключение, че някой реагира отрицателно на вас, и не си прави труда да провери това. Б. Грешката на ясновидеца: очаквате, че нещата ще се развият зле и сте убедени, че прогнозата ви е вече установен факт. Помисли къде още се проявява тази мисловна грешка и как тя определя изборите ти. Мисля, че е в основата на доста голяма част от преживяването ти. Подкрепям д-р Първанов, на този етап писането ти тук няма никакъв ефект и добавям, освен ангажиране на аудитория. И повярвай, знам какво казвам, дори и да не го разбираш.
  23. Хипохондрията е интересно емоционално състояние. Тя е нуждата на психиката да фиксира ума в нещо несъществуващо, за да го предпази от безпокойството и безсилието в ситуация от реално съществуващата действителност. Т.е. хипохондрията не се преодолява, а спира да бъде защитен механизъм, тогава, когато човекът развие по-късно голямо доверие в собствените си сили и в хората край себе си. С две думи, когато приеме живота, спира да се страхуваме от загубата му.
  24. Човек_88 чувствам се объркана от твоите постове. Оставам с впечатлението, че не справянето е важно за теб, а контакта, дискусията, да има за какво да се пише. Реакциите, които описваш са незначителни и ти много добре знаеш как да се справиш с тях. От къде идва твоята потребност за внимание от възможно по-голям брой хора?
  25. "Нещо не е наред и всичко е изгубено" са мисли предвождащи несигурността, неувереност в себе си, страх от провал, страх от загуба. Изборът да мислим тях е водещ в изборът ни на действия. Бягството е често срещана реакция, по-лесно е. Ключът е да останем в ситуацията, за да дадем време на страхът да се разгърне, да го опознаем и да се противопоставим.
×
×
  • Добави...