Диляна Колева

Здравей, описал си доста подробно състоянието и неговото развитие във времето. Започнало е със страха от излагане, превърнало се е постепенно в отхвърлящо отношение към себе си - ниска самооценка, операцията е засилила този процес. След оперативната намеса явно не е имало подходящо изговаряне и подкрепяща среда за преодоляване на травмата, потиснал си я за кратко, но това потискане в съчетание с не приемане на действителната ситуация е отключило ОКР на съответната сексуална тематика. Един изкривен начин на мозък да се справи със ситуацията, като непрекъснато я създава и отхвърля. - "Лош съм, не ставам" - гняв "Доказвам си, че не съм лош, мръсен, извратен" И така играта на ОКР. Справянето с процеса е обратен на създаването. 1.Техническо справяне с физиологичния механизъм, който създава обсесиите. Даваме пространство на мозъка да работи с реалността. 2. Поведенческа методика и работа върху гледната точка и себеприемането за справяне с ниската самооценка. 3. Аналитична работа за справяне със страхът от излагане и критика. Без психотерапевтична работа последователна, няма как да се реши проблемът.

Пиша на лични.

Знаеш ли, по- лесно е. Вчера с една клиентка като теб, която е зациклили не върху "Ще полудея", а върху " Ще скоча и ще се самоубия", го решихме този казус за 30 Мин. Дойде в кабинета "опулена" от страх и ревяща, че вече е сигурна, че ще го направи. Тогава реших да жертвам себе си в 32 градуса горещина я издърпаха ревяща от кабинета и тръгнахме към вълнолома на Варна, за да скочи и да се свърши таз мъка. От кабинета ми до вълнолома е около 15 мин.пеш. Жената тръгна като на заколение. Точно преди да се качим на стълбите, за да тръгнем към парапета, тя каза плачейки "Ама аз имам чувството , че ще го направя. " А аз: " Ами нали за това сме дошли." Хванахме се за парапета и се приготвихме. Естествено, на въпроса ми "Готова ли си? " Отговора беше "не", но не съм сигурна. Последваха 4 опита с нарастваща височина докато стигнахме до точката над самото море. Тя се изправи и каза: " Няма я мисълта, още от втория път. Сега просто спокойно си гледам морето." Усещането и конфронтацията доведе до осъзнаването, за фалшивост и лъжа на мисълта. Трябва ти водач, смел, знаещ, сигурен, да му имаш доверие, да отидеш да скочиш с него, тогава ще се разбие всичко. Имаш работа с фалшив сигнал, който иска ударна доза предизвикателство, тогава ще се пръсне на парчета. Отиди и постъпи доброволно в психиатрия, с уговорка да е без медикаменти. Стой 5 дена и пак ще си поговорим за твоя БАР. Знаеш ли каква беше иронията в моя вчерашен ден, обаче. Докато ние на вълнолома разбирахме глупави мисли в главата на напълно здрав човек, в безопасност с водач. Реална вълна помете , реално 5 деца, от които 2 никога няма да излязат. Помисли, къде е границата на реалността и фантазията. Ти си в капан на жестока фантазия, огледай се.

Има много психологични работилници и групи, които не са точно в Пловдив, но са на неутрални места и се събират хора от цяла България. Тази практика е много добре развиваща се в момента в България и се учудвам, че не успяваш да намериш подходящи групи. Вероятно разширяването на кръгозора и умението да се поглеждат ситуациите от различни страни е и основния проблем. Твърде центрираното и фокусираното вглеждане в това Аз, пречи да се види всичко останало.

Зависимостите са начин на мозъка да "предпази" човека от нещо, което той не може да преодолее в реалната си действителност. Те са характерни за зависимия тип личност, които по един или друг начин често намират поредната зависимост, когато страхът от действителността "почука" в мозъка. Честно да ти кажа, не знам как зависим типаж, сам ще се справи със зависимост. Това е нещо като параграф 22. По скоро ще го направиш през друга зависимост. Ето един пример, за да стане по- ясно. Жена, която се чувства нехаресвана от мъжа си след раждането и се страхува, че ще бъде отхвърлена. Започва тежки диети, години наред, за да е във форма. Съответно това се отразява на семейството - тя спира да готви, фиксира се в килограми, следи калории, за сметка на което няма време да обърне внимание на съпруга и детето си. Детето започва да страда от хиперфагия и напълнява страшно, а съпруга, който не получава внимание в крайна сметка си намира любовница. Жената разбира за това и страхът и от отхвърляне е вече в реалната действителност. Успява да елиминира любовницата, но не може да се справи със страха. Започва да готви, да обръща внимание на съпруга, но за да не мисли за страха си го "лекува" със нови придобивки. Започва се компулсивно купуване на дрехи, до момента в който тя има 65 чифта дънки, 40 рокли .... и т.н. Започва да ги продава, защото не може само да ги купува. Съпругът отново е недоволен и тя отново търпи критика. Това трябва да спре, осъзнава го. Но страхът, че отново е отхвърлена, неодобрена и нежелана преминава в следващата зависимост за справяне - от 2 години тя компулсивно ходи по планини. Всяка седмица, с дни, с групи, сама, по двойки. Съпругът и детето отново са сами, предполагам следва следващата любовница. Тя дори го предполага, Но умението и да се справи със страха и да продължи напред качествено, липсва. Така че, ако човек уловил зависимия си характер и бягството в зависимости е много важно да приеме, че това е проблем, който има предистория, която е в мъгла за страдащия. И "справянето" самостоятелно ще се изразява само в прехвърляне към следваща зависимост. За хората от страни това може да изглежда просто като особеност, но за хората които страдат и преживяват напрежението и тормоза и за специалистите е ясно, че това е проблем, който има нужда от специализирана помощ и подкрепа. Тук специалиста е психотерапевт - психолог, никой друг.

Хайде, махни малко фокуса от тази самоувереност. Никой не е уверен на 100 процента, нито е толко самообичащ се и сигурен в себе си. Когато човек твърде много го повтаря, това е първата индикация, че никак не е сигурен в това и има нужда да се самоубеди. Ако аз си представям, че някой ме "тъпче", означава, че аз мисля, че мога да бъда стъпчен, а това е много далеч от всяка самоувереност. Когато търся уважението и се обиждам, и си представям, че не го получавам, това означава, че никак не съм сигурен в това което съм. Освен това себепознанието е динамичен процес и няма начало и край, това е динамика в процеса на целия ни живот, дори 80 годишния човек има много да се преоткрива, ако имаше на разположение още 80 години. Приемането на другите такива каквито са и уважението на техния поглед за света и хората е първата стъпка към себеприемането, тук това липсва. Да "спра за малко" е по - скоро бягство от нещо, с което не мога да се справя. Признанието пред нас самите, че животът ни поднася ситуации, които ни показват, какво още имаме да усвояваме е една от стъпките към себепознанието. Когато усвоим или прозрем нещо от знанието за себе си е важно да знаем, че следват житейски ситуации, които ще ни покажат до колко сме го усвоили всъщност. Ако не се справяме, това означава, че е време за следващата част от знанието, а хората които срещаме са нашите индиректни учители. Затова чест и почитания за всеки човек, с който общуваме, защото той се появява за да ни посочи новата посока, дори и ролята, в която влиза да не ни харесва. Ако прочетеш нещо от Норбеков, ще се запознаеш точно с тази методика. - Ще те нахокам и обидя, за да видя как ще се почувстваш. Ако ме отхвърлиш и обвиниш, а най- вече ако избягаш значи не си готов за следващата стъпка. Тези момичета са един житейски Норбековци. Помисли над това, като преди това се опиташ да смъкнеш съпротивата. Докато обвиняваш и се обиждаш, няма себеобичане и себеприемане.

Sabina78 а някой обясни ли ти, че синдрома на раздразненото дебело черво е често срещана реакция на тялото след преживян стрес или след дълго преминаване през стресова ситуация?

Здравей, наясно си, че това е психосоматика, което означава, че ЕДИНСТВЕНИЯТ специалист е психотерапевта. Учиш медицина, стресът и тревогите на хората тепърва ще стават част от твоето ежедневие. Изключително важно е да познаваш как тялото и ума ти реагират на стрес и кои са твоите начини за освобождаване от него, за да не се изразява в психосоматични симптоми. Като начална насока - през последната половин година се е променило нещо в живота ти , което до момента остава неотработено за теб. Бягството на ума е в тревожност, паника и натрапливости. Важно е да се разбере, кое е това нещо. Чисто техническата част е ясна, смяна на двигателния режим и умственото натоварване. Ти сама можеш да определиш как.

Тук никой не препоръчва антидепресанти. Напротив. Преди малко прочетох една много хубава сентенция:- "- Торбичката ти с радост е винаги пълна, а тази с проблеми винаги празна, как го правиш? - Много просто, на тази с проблемите съм отрязала дъното." Звучиш ми като човек, който е направил точно обратното. Натъпкала си главата с мисли за усещания, които са изпълнили и задръстили тялото. Трябва му срязване на тоз процес. Не ни вкарвай там, ние знаем какво има вътре. Нека видим какво има отвън. - Желание за промяна - Здраво тяло Промени посоката на желанието. Искам да съм здрава и както преди не работи, това са негативни послания към тялото. Иска да е здрав болният, не задавай такова послание. Да е както преди иска слабият и безпомощност, който няма смелост да продължи в новото, не ти трябва това. Желанието трябва да е конкретно и много точно формулирано. Иначе работи наобратно. Та, какво искаш.

Имам един много важен въпрос към теб. - Вярваш ли, че си болна?

Askim здравей, неприятна ти е ситуацията. Имаш нужда от подкрепа, за да изясниш за себе си приоритети. С родителите ти повтаряте едни и същи отношения един към друг. Което идва да ми каже, че повтаряш тахния начин за виждане на света и отношенията. От една страна не ти харесва, но от друга нямаш друго знание. На финала се чувстваш базпомощна и объркана и започваш да се режеш. Какво имам предвид, опитай се да проследиш това през което ще те преведа. Моделът на родителите ти: - Не приемат изборът на детето си /партньорът не ни харесва, няма да позволим да присъства в семейството/ - Манипулират, като заплашват, че ще се наранят . - Залашват с отхвърляне Цел: Да постигнат това, което те искат. Твоят модел: - Не приемаш изборът на родителите си / не харесват партньора ти и не искат да общуват с вас/ - Самонараняваш се - Обмисляш да ги заплашиш,че ходиш на психиатър, за да се стреснат и да ти обърнат внимание Цел: Да постигна това което искам. Като се отдалечиш, ще видиш, че вие с родителите ти правите едно и също нещо, затова се сблъсквате. Ако си виждала диви овни как се бият същото е. И двата са силни, могат да се бият по един и същи начин, вплитат рогата си и това продължава с часове, докато се уморят или на някой му се счупи рога. Това се случва, защото никой от тях не прави нищо различно. Нека видим какво е различното което можеш да направиш? 1. Да приемеш изборът на родителите си. Те не харесват етноса на твоя любим. Това е тяхно право. Предполагам, че нямаш намерение да живееш с тях до краяна живота си. Значи може да живееш с любимия човек, да създадеш семейство и своя общност, а родителите ти на този етап, просто няма да са в нея. С времето живота ще се движи и ще се променя. Ако следваме вярването, че човек получава това което дава, то значи, че когато ти приемеш техния избор да не общуваш с тях, но следваш своя - да живееш с любимия. То и при тях нещата ще се обърнат, те няма да харесват човека до теб, но ще приемат изборът ти да си с него. 2. Самонасочената агресия във вид на самонараняване, да я насочиш навън, за да я трансформираш. Зад агресията стои страх. Изведи страхът на светло. Кажи го: Страх ме е да остана без семейство. И сега ще видиш, че няма нищо страшно. Защото семейството разбира желанията на сърцето. Ако не го прави, значи това не е съвсем твоето семейство. Разбирайки това, ще спреш да се чувстваш безпомощна и през смелостта ще създадеш Своето семейство. Своята здрава и силна общност. До тук сте трима - ти, любимия човек и брат ти, дори сте повече от майка ти и баща ти. И вече си направила най- трудното да обявиш началото. 3. Заплахата е избор на слабия манипулатор, изхвърли я от главата си. Така, изходи има колкото искаш. Въпроса е в промяната на гледната точка и научаването на новите модели. А това е добре с водач да го правиш

Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш. Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено. Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх. Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.

Анаис, една насока от мен. Никой не иска да говори за нещо от което се срамува, най- малко с партньора си. Информацията му е дадена, сайтовете посочени от Орлин, наистина стигат до разума в тази ситуация. Твоята роля от тук нататък не бива да е контролираща, назидателна, изискваща, това затваря човека отсреща. Без фиксация в проблема, а повеждане за изход от него през действия. Той вече знае, че това е проблем, ти също. Важно е да няма обвинения, и чувство за престъпно поведение. Това е зависимост, съществува наред с другите зависимости. Това означава бягство от нещо. Хората влизат в зависимости от всякакъв характер - тютюн, алкохол, дрога, адреналинови преживявания, хазарт, интернет игри, секс връзки и т.н. за да запълнят нещо. Да го изтласкат. Това е по-важно да се открие, другото е техническата част. Замисли се дали това е единствената зависимост на партньора ти. Ако има и други, дали това не е начинът му да избегне действителност, която не му харесва = несигурност = страх. Това стои в основата на този тип проблеми.

Всички тези усещания са от адреналина, който твоето тяло произвежда в излишък в момента. Високото кръвно е, защото тялото ти реагира като да се бие с някой, но то реално е в покой, завива ти се свят, защото всичката кръв е в крайниците и става слабо кръвооросяване, главата е стегната, заради мускулите, които са около черепа и са стегнати, отпускат се като ги масажираш с ментово масло, това главоболие е известно още като тензионно и е "външно", единственото, което го отпуска като хапче е нурофен стоп колд, който има съставка за отпускане на мускулите. Страхът е съпътстваща емоция на адреналина. Реално няма как да имаш завишен адреналин, без да е активно и чувството страх. Т.е. това чувство в твоята ситуация е нереално. Тялото се освобождава от адреналина само през кардио натоварване. Затова е важно всеки ден в продължение на 14 дни, по 30 мин да тичаш, скачаш, качваш стълби, скачаш на въже или нещо подобно. Това ще подобри много състоянието ти. Вярно е, че това не си ти, това е просто едно състояние, за което ти е необходима правилната информация, за да се успокоиш максимално бързо. Спри с лекарите.

Искам да направим малко по - различен прочит на това, което си написала и да зададем различна гледна точка, А ти, ако го прочетеш ще кажеш как ти звучи. Та, - за първи път се разделях с някого - не знаех какво да правя, защото това ми беше за първи път. - за първи път ме изведоха от домашния кръг и ми показаха какво е социалния живот по двойки, до момента нямам друга такава опитност и за това мисля, че без тази съм изгубена - за първи път виждам резултата от това да нямам лична среда и интереси и разбирам, че това никак не е добре за мен - понеже всичко това ми е за първи път, единствената ми опитност до момента е да повторя модела - намирам друг мъж, който да случи същото - резултата, не е добър за мен Извод: Необходима ми е нова концепция, нова гледна точка, ново преживяване. Да се оставя някой друг да отговаря за моето личностово развитие , води до зависимост. Често не от конкретния някой, а просто от някой. Зависимостта, води до неумението да развия личните си качества и способности и да разбера отговора на въпроса: Коя съм аз? Съответно развива в мен чувства като страх, завист, неудовлетворение, вина, самообвинение, самосъжаление, обърканост, тревожност. Животът с тези чувства, води до избори, които създават ситуации, които се въртят и никога не стигат до благоприятно развитие за личността. Въпрос: -"аз съм Неговата" - наистина ли, отговорът на въпроса - Коя съм аз? - се свежда до това? Преди около 150 години жените бяха причислявани като собственост - жената на Петър, наричаха Пена петровата. В тази обстановка ли си представяш себе си? Трябва да си нечия, за да бъдеш? -

Точно това казвам. Любовта ти като жена към мъжа, там я няма. Останало е майчинското. А той детето, което ще угажда и дава, но......много важно "но" ще търси Жената в други паралелни връзки. Това е основната причина за съществуването на този тип отношения. В един момент партньорите усещат/не го осъзнават/, че са в ролята на дете и родител и в тях започва крещяща нужда да проявят своето мъжко или женско с друг партньор. Но връзката дете - родител е много топла , приятелска, понякога изискваща и натрапчива и те се объркват, като наричат чувствата в тази връзка Любов. То е обич, да, и ако се разделят културно, могат да са подкрепящи се, без да са интимни партньори. Но това рядко се случва и още по - рядко се разпознава навреме. Ето защо паралелните връзки винаги ще съществуват, защото Мъжът винаги ще търси Жената и обратното, но няма смелост да остави Детето. Имаш тази възможност навреме. Ако ти се живее с Мъжът- дете, което винаги ще търси Жената " настрани" търси още Любов, в това отношение.

Здравей Акиноси, много хубави насоки са ти дали до тук, дано ги чуеш. Ще ти дам една констатация, надявам се тя да ти даде отговори. Паралелни връзки са съществували в човечеството много, съществуват и ще съществуват винаги, факти. Когато една жена поддържа толкова време такъв тип връзка, тя с любовните чувства към партньора е приключила / при мъжете не е точно така/. Ти сама си го казала, усещането ти за жена и семейство е с другия мъж. В основната връзка те държат чужди вярвания и чужди страхове. Въпрос на време е да събереш смелост и да я приключиш, но д-р Първанов ти каза много точно, че тогава вече може да е късно и да си изгубила другия мъж. Та, дилемата не е - кой от двамата, това ти си го решила вече- а кога ще се почувствам достатъчно самостоятелна и уверена, за да последваш избора си.

Преди да зададеш следващите въпроси, върни се нагоре в темата и прочети последния ми пост към теб. Всеки път като решиш да напишеш нещо, просто първо го прочети. А когато започнеш терапията спри да влизаш тук.

Здравей, няма как да не е замъглена преценката ти в момента, тъй като изживяваш загуба. Това са най- трудните моменти в живота на един човек, загубите. Имаш грамадна нужда да поговориш за нея сега. Това е най- важното нещо. За всичко друго има време. Когато загубата се случи ненадейно, без отговори, без ясна позиция, човек сякаш увисва в пространството. Знае, че нещо не е както трябва, но не му се дава пространство, в което да го промени. Подобен тип загуби, ти отнемат правото да направиш нещо. Човекът си заминава и нищо повече не иска от теб. Няма по тежко преживяване от това. Да искаш , да си готов да направиш нещо, но никой да не го иска от теб. Взимане на еднолично решение за продължението на историята. Няма значение дали това е партньора или приятел, или родител, или дете., Когато някой каже не искам нищо повече от теб, а ти си готов да му дадеш сърцето си, живота си, изборите си ....... страдание. За това страдание е важно да се говори, за да излезе, да не се загнезди някъде вътре дълбоко замаскирано от илюзии за справяне, а то в един момент да започне да дълбае като червей в емоциите, в случванията. Мъжът ти е объркан, нещо го обърква или някой, не знам. Вероятно има нужда да остане малко сам. Дай му го. Гузен е, щом се опитва да те развеселява, има в него чувство за вина, но се съмнявам, че разбира точно от къде е породена. Никой не си тръгва внезапно, ако няма по - добра алтернатива. Поговорете за това. Как вижда алтернативите си. На какво е заложил избора си. Ако действително няма друга жена, този разговор може да е много продуктивен и да ви доведе до отговори. Ако пък има друга жена, по - добре да го знаеш и да не храниш илюзии и да нямаш въпроси.

" Не съм достатъчно добър" до тук добре, това е така и аз не съм ДОСТАТЪЧНО добра, виж просто добра сигурно съм, но ДОСТАТЪЧНО това вече е чужд критерий, който никога няма да изпълня. Т.е. за едни ще съм перфектна, за други ще съм пълен провал, а за себе си ..... зависи от самооценката ми. Ако тя е стабилна ще съм си достатъчно добра, ако не е ще се лашкам насам - натам от чуждите мнения и гледни точки. Ако не намирам сигурност в отношението към себе си, съм обречена на доживотен тормоз - да очаквам отношението на другите към мен да определи кой съм. Естествено очакването поражда страхове, а те..... те могат да бъдат уникални в своето разнообразие. За да се справиш, трябва да тръгнем в обратна посока от тази, която задаваш. Твоят въпрос - как да се отърва от този страх? За да си отговориш на този въпрос проследи предните изречения наобратно. - Страхът е плод на Очакването, Очакването е следствие на Несигурността, Несигурността идва от ниската Самооценка. Тя защо се е случила е вече въпрос, който изисква разговор. И от тук започва всичко.

Тъй като мислите ти са натрапливи / т.е. нереални, но упорито повтарящи се/ , каквото и да ти кажем, логичният ти ум, не може да го задържи за дълго. Нормална си и психиката ти е здрава. За съжаление, само след няколко часа ще имаш нужда още някой или тук отново да ти се каже. Тази игра на мозъка може да продължи до безкрай и да покачва напрежението и тревожността ти. Затова, повярвай ми, нямаш нужда някой да ти казва точно това. Имаш нужда да разграничиш натрапливото циклене "Луда ли съм" от здравата мисъл "Добре съм си." Това е важно да го случиш ти самата. И тъй като не случайно тези състояния са именувани "натрапливи", точно тази натрапливост ти пречи да го случиш сама. Спри да питаш дали си добре и помисли за водач. Тук са дадени доста техники за самостоятелна работа и обяснения, ако откриеш нещо ползвай го, всичко що е натрапливост се третира по един и същи начин, с леки отклонения съобразени с личностните качества и ресурси на човека.

"От малка съм тревожна" Ще ти дам един различен поглед на състоянието. Никой не е тревожен от малък. Детето се ражда, любопитно, смело и жадно за живот, отглеждащите го са тези, които го моделират по свой образ и подобие. Та, да променим съдържанието - "от малка съм тревожна" в " родителите ми са тревожни и ме научиха да се тревожа." Ключово уточнение, научена си да си тревожна, което означава, че можеш и е време да се отучиш. Как става това? Първо с разкодиране на автохипнозата и придружаващата я мантра " Аз съм тревожна, болна, луда ........и т.н." Нека започнем по друг начин: Научила съм се да се страхувам. Страхът е една фантастична емоция, за разлика от уплахата. Ти не си уплашена, а страхуваща се, което означава, че нямаш реална ситуация , а фантазираш такива. Фантазията пък работи добре със сънищата. Има уникалната възможност да ни представя страховете през сън, за да ни помогне да преминем през тях, като ги преживяваме в съня си. Ето защо сънуваш цветно. Много страх, много нещо. Много фантазия - много сънища, много зрителни халюцинации, много вредни мисли. Разграничаване на истината от фантазията и промяна на отношението към страховете и към себе си, това е изхода от състоянието. Някой трябва да те изведе от матрицата.

В подчертаното са стъпките на една много лоша "игра" в привличането на жена. Ще ти дам женската реакция, на направеното от теб, тази, която никога няма да знаеш и никой приятел няма да ти каже. "...след като я игнорирах" - посланието е - ще те наказвам, ако не ме последваш. Ответната реакция може да е два типа . От една страна жената да заиграе твоята игра /което разбирам се е случило/ - приласкава те, за да види колко държиш на съпротива и после си те отблъсква, за да поддържа играта. Това може да продължи до безкрайност. Играта на две деца, които демонстрират надмощие. Кой е по - силен и кой ще подчини. Бих казала класика в жанра на съвременните връзки между неуверени хора. Резултата, погрешни впечатления в мъжа, че като игнорира ще победи и предизвикани жени, които си доказват колко са добри, като успеят да приласкаят въпросния. ".... през това време ще си правя каквото си искам" - показна заплаха, с цел реакция на страх в жената, която да избере теб, защото може да те изгуби. Пораженческа реакция. Мъж, който иска една жена е готов да я чака, да покаже вярност, да даде повече от колкото той самият не предполага, че може. Жената се печели, а не се заплашва с ултиматуми. В една уверена и уважаваща себе си жена, това изречение може да провокира само отдръпване и нежелание да се продължи контакта. Жена която заиграе тази игра ще я играе със същите правила . заплашително отдръпване с цел провокиране на интерес, кратък момент на победа и отново същия сценарии. Това дава адреналин по един не особено конструктивен начин. ".... или ще реши какво иска или да си хваща куфарите и по пътя да си ходи." - отново ултиматум и заплаха, никаква следа от любов, себеотдаване, нежност и желание. АЗ ИСКАМ ДА БЪДА С ТЕБ - копнеж, който се крещи - няма тук такова чувство. А моят контра въпрос е: А ти знаеш ли какво искаш? Искаш жената, а си готов всеки път като не стане така както си го представяш да я изгониш. Значи тук няма желание за жената, за личността в нея, за нейната ценност. Тук има желание да ми се угоди. Да бъде по моя сценарий. Ще повторя д-р Първанов - не разбираш жените и ако твоите приятели ти дават съвети като изброените и те не ги разбират. Ако имат партньорки, то това са неуверени жени, готови да угаждат и да следват. Такава все някога ще намериш има ги много. Книги има за тях написани. Предложение: Изгледай няколко научно-популярни филма за размножителните периоди на птиците. Ще видиш какво прави един мъжкар, за да спечели женската. Така е и при хората, ако искаш да имаш от силните и смели жени.

Георги ти е дал чудесна насока, ще разширя още малко уточнението за това, защо е важно да бъдеш поведена в правилната посока. Погледа ми остана в това твое изречение - "Той се отказа от мен много преди раздялата - с отношението си. " От него започва историята. Не ти, а той е прекратил връзката, а това означава, че много отдавна ти си влезнала в състоянието така известно на нас психолозите, като "реакция на загуба" Тя има етапи. Когато хората преживеят ненадейна и неочаквана загуба, влизането става през шоковото състояние. Когато обаче тя е в ситуации като твоята, започва неосъзнатото "отричане" - "Това не може да е вярно, аз ще проверявам". Веднага след него започва следващия етап - "пазарене". Това е състоянието, в което ние сме наясно, че вече губим нещото, но не ни се иска да повярваме. Започваме да правим и да планираме неща, които сякаш ще обърнат положението - "ако направя така, то еди какво си..." Ако това стане така сигурно ще се случи онова..." и т.н. В брачни отношения, партньорът осъзнаващ загубата на отношения може доста дълго да стои в този етап. Това е една агония, която в крайна сметка, го отвежда в следващия етап - "вина и "самообвинение". Или другият е виновен или аз съм виновна, и започват едни терзания, едни опити за облекчаване, на доста често, нереалната вина. Голяма мъка е тук, човек започва да прави грешни изводи, грешни избори изобщо самозаблудите живеят с пълна сила тук. Фазата, в която можем много да нараним или да се самонараним. Остане ли тук, човек се сдобива с тревожни състояния от всякакъв характер или депресия. След Вината идва етапа на Гнева. те често се и попреплитат . Той може да е унищожителен или самоунищожителен т.е. да те направи арогантна, цинична, груба, агресивна или всичко това, но насочено автоагресивно навътре към теб. Отново поразии, неосъзнати, комплект от неправилни избори. Попадали са при мен хора стоели в този етап по 4-5 години, дори не съм си представяла колко може да изкриви светогледа и отношенията си човек докато броди в този етап. Премине ли и през него правилно, човек влиза в оздравителната Тъга. Емоцията, която идва като финален балсам за наранената душа. Когато човек е готов да потъгува, за всичко онова, което е изгубил, без да влиза самосъжалението на етапа Вина или в агресията на етапа Гняв. Едва след Тъгата идва Приемането и тогава вече отърсил се от всяка заблуда, човек е готов да продължи напред. Самостоятелно тези етапи се минават с години, с много застой и объркани ситуации. При терапевтичен процес с добро водене процесът продължава от 6 месеца до година, без поражения в живеенето. Ето защо подкрепям съвета на Георги за специалист, който да те поведе в освобождаването от тази агония. Така като чета, виждам, че прибързаното решение за нова връзка ще удари на камък, зациклянето в трети етап, ще те провокира да правиш нови илюзии за съпруга си. И накрая след още няколко години объркването ще е още по - голямо, тъй като вероятно ще има ситуации и последствия, Които в духовната литература, наричаме Уроци по живеене. Ако имаш това време, няма лошо, но ако ти се живее по различен начин ползвай знанието.

Психологът не те е уплашил, а ти е обяснил естествената реакция на тялото при повишаване на тревожността или т.нар. адреналинов излив. Най- често кръвното се покачва за кратък период от време докато тялото работи на "високи обороти" характерни за тревожните кризи или т.нар. панически атаки /модерното им наименование/ Това е част от справянето, а не опасност. Но ти си чул само "високо кръвно" и от там нататък смисъла се губи. При някои хора пада, кръвното, да. Кафета, коли и т.н. нямат никакво отношение към това състояние, пиеш или ни това е, или си тревожен или не. Хапчетата временно поддържат илюзията за справяне. Ти си убеден в това, че ти помагат, тоест, ние тук няма какво повече да ти кажем, тъй като сме психолози. Подкрепям Георги, че справянето ти няма да е от хапчетата, а от спорта, лошото е, че ще остави в теб илюзията, че хапчетата са ти помогнали.