Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3198
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    98

Всичко добавено от Диляна Колева

  1. Представи си, че Окр- то е един костюм за космонавти. В момента си го облякъл. През него никак не виждаш правилно действителността, но в същото време не осъзнаваш, че е така, защото си в костюм. Колкото и да ти повтаряме, че си облечен в нещо, което не е за теб и не е за тук и че не виждаш правилно заради него, не можеш да ни чуеш. Трябва ти специалист, който да ти помогне да го свалиш от себе си. Едва тогава ще започнеш да чуваш. Всичко, което описваш е често срещано в състоянията като Окр. Търси специалист и действай. Това не се оправя с писане.
  2. Четейки тази тема, реших, че е много подходящо, а и крайно време да припомня гледната точка и класификация на големия Норбеков. Пускам линк към една негова специфична класация, може всеки да се открие. https://chitanka.info/text/24102/6#textstart
  3. Диляна Колева

    Чудене

    Прегледай тези материали, мисля, е ще ти дадат много хубава насока. http://zdravaistoria.com/от-угаждането-на-родителите-към-угажд/
  4. Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака? Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  5. Диляна Колева

    Учене

    Целият ти пост е анализ на мислите. Точно това те държи в тях. Подкрепяш го тоз анализ и с действия, гледаш клипчета по темата, разсъждаваш. Всъщност поддържаш мислене, което те държи във фантазия по доста натраплив начин. За да можеш да анализираш и да селектираш правилно информация, е важно да улавяш момента на превключване. Влезеш ли във фантазия, нищо не можеш да свършиш. Знаеш го. Тук е и моя въпрос, какво ти дава стоенето във фантазия, какво "случваш" там?
  6. Диляна Колева

    Учене

    А успя ли да ги различиш и напишеш?
  7. Направи ми впечатление това твое изречение. Осъзнато е. Неумението да даваме е една голяма липса в нас самите. Няма как да даваш на другите, ако не си се научил да даваш на себе си. А това е много труден процес, защото можеш, ако са те научили. Ако от теб се е изисквало само да дваш и никой не ти е показал, че си важен ценен и значим в твоето детство, не можеш да осъзнаеш собствената си ценност, а съответно да си дадеш обич първо на себе си, да се уважаваш и да поемаш отговорност, за това което си - себеприемане. Някъде бях чела, не помня вече къде, че жените имаме вроден инстникт за майчинство. каквото и да се случва, жената ще активира тази своя енергия и ще роди и отгледа поколението. При мъжа положението е малко по- различно. Мъжете не са по природа бащи. Те са мъже, синове, бойци, за бащинството е нужно нещо друго. Ако мъжът не се е научил да поема отговорност за себе си, не може да поеме отговорност за никой друг. Биологичното бащинство не прави мъжът баща. Ето защо, много бащи, всъщност са все още непораснали синове. А син да отглежда син......не може да се получи мъж. Според мен осъзнаването на това, е важна стъпка, към пътя ти напред. Ти си син на синът на дядо ти, който те третира като по- малкото си братче, над което да има контрол. Важно ти е да се свържеш с мъжкият авторитет, в образа на порастнал мъж, съзрял, за да преминеш от детското към мъжкото и това няма да се случи в семейството ти. Поогледай се в широкото семейство или някъде, където ще можеш да се свържеш с мъжката енергия. В ловните племена са правели този преход, когато момчето е станело на 9 години. Мъжете ловци, са влизали в селото, където жените отглеждали децата и "открадвали" всички момчета около тази възраст. Те влизали в ловните групи и повече от година не ги връщали в селото при жените. Така момчето започвало да се превръща в мъж. Тогаво ще имаш успех и с жените, без да ти трябват съвети, насоки и препоръки. Тогава ще познаваш силата на мъжката енергия и ще знаеш, колко много ти дава тя, ще се приемаш и ще се харесваш. В горните постове са ти дали различни идеи. Аз бих обобщила, остави ги за сега жените. потърси мъжки спорт, мъжка компания, мъжка енергия. Дай това на себе си, едва след него ще можеш да дадеш на жената това, което търси тя. Без развита мъжка енергия, какво ще и дадеш..........детето, синът. Ще бягат разбира се, коя жена иска да е майка на приятеля си.
  8. Диляна Колева

    ........

    За съжаление си непълнолетен още и посещението ти при психотерапевт трябва да е с тяхно знание. Ако те не ти вярват, може да посетиш психиатър, който да даде обяснене за състояниет ти. Тъй като е психиатър с медицинско образование, той е авторитет за родителите ти. Те трябва да повярват, след това може заедно да посетите психотерапевт работещ с тези проблеми и той компетентно да обясни на родителите ти нуждата от този тип терапия.
  9. Диляна Колева

    Учене

    От горе написаните постове виждаш, че излизат две важни действия - самодисциплина и контрол. Изкривила си ги в деструктивна посока. Опитваш да създадеш дисциплина, като контролираш. Това е добре, но не и когато е в деструктивното. Превърнала си проблемът с дисциплината и контрола в натрапливи мисли, които те карат постоянно да изпълняваш нещо, за да се успокоиш. Неприятното е, че тези твои действия водят до отлагане и ступор, а не до действие. Резултат очакван при този тип проблеми. Решението на натрапливостите ти с порното и ученето не е в контролирането, а в осъзнаването. Ясно е, че и двата типа мисловни форми са разрушителни за твоя напредък, т.е. те не са конструктивни, но ги има. Силни са, ти ги приемаш за верни и ги "обслужваш" с действието - порно или забиване в свръханализиране за ученето. Тези две действия те съсипват. За да продължиш напред първо е важно да спреш с действията. С пороно си успяла, но липсата на осъзнаване на реалния проблем те прехвърлил в другото компулсивно действие - стоя и свръханализирам до безкрайност, резултатът отново е ступор. Следователно просто да контролираш вредното действие не ти върши работа. Отиваме по - напред- вредните мисли - повтарящи се, натрапливи паразити, които са те полазили много сериозно. Разпознавай ги. И приеми, че съществуват в главата ти, но с ясното осъзнаване, че са паразити, които не заслужават грам внимание. Нито анализирането за ученето, нито порното, нито нищо от тази серия. Това е най- трудното. Научиш ли се да ги разпознаваш, можеш да спреш и процеса на действията. Останат ли неразпознаваеми за теб, приемаш ги като истина и те те повличат в различни неадекватни поведения. За това вече се изисква дисциплина, а тя е проява на воля. Осъзнатия процес на насочване на волята, води положителни резултати. Седни и се опитай да напишеш всички уловени повтарящи се, паразитни мисли, които те "забиват"
  10. Сега махни "очаквам" и виж какво се получава. Ясни стъпки за които се иска конкретни действия. Очакването е пасивна позиция, която предполага нещо или някой от вън да го направи за теб. За това е и писането и говоренето. "Искам", ако кажеш, но нямаш готовност пак не става, защото без готовността и способността, искането се превръща в изискване./отново от другите/ Първо е важно да разграничиш, разпознаеш и осъзнаеш тези две неща. След това да се замислиш от какво си готова да се откажеш, за да се почувстваш по- добре.
  11. Диляна Колева

    Изоставяне

    Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива. Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали. По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално. Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене. И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила. А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е. Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации. Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.
  12. "писането ми тук поредната натрапливост ли е или не . Няма шанс.." Писането ти тук е поредното бягство от справянето с проблема. Последователността на действията я знаеш, механизма, който обслужваш също, знаеш към кого и къде да се обърнеш и отговора на д-р Първанов знаеш. Правилният въпрос тук е - Какво очакваш?
  13. Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация. индивидуализам - 1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. егоцентризъм- м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение. Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения. Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки. Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко. Има обаче малка, но съществена разлика. Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него. При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира. При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие. За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция. Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава. Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите. Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност. Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого? Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.
  14. Диляна Колева

    Съвет - медицина

    Докато чета последния ти пост, в мен все повече напира спомена за притчата, която ти пускам. Ако искаш да направиш нещо, просто тръгни и го направи. Всяка следваща стъпка определя настоящето, всичко останало е фантазия. ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО ЖАБЧЕ Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте другите , защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.
  15. Колкото и да е дълъг курсът, това е точната терапия. Състоянието може да премине през още доста фази преди да можеш да стигнеш до някакво спокойствие. А това трансформиране на симптоматиката може да продължи с години. Терапевтичният процес е няколко месеца до година и не струва хиляди. Всички мисли и представи, които имаш са фалшиви импулси, които е важно да разпознаваш като такива. А това е воден процес, който преминава от техническото повлияване - техники /които има написани много из форума/ и премине през анализ на стреса / какво или кой го причинява/. Преработка на вярвания, даване на различни гледни точки, и развиване на качества и способности необходими за определения случай.
  16. Диляна Колева

    въпрос

    Самочувствие - сам чувстваш. Когато го има, чуждите думи нямат значение. Може да ни стане приятно от комплимента или неприятно от критиката, но чуждата оценка в никакъв случай, няма да ни възгордее или срине.
  17. Препоръчвам книгата "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай. Четете я двамата и на края на всяка глава седнете и говорете за прочетеното. Ретроспектирайте брака си. Проследете къде се е появил първия кръстопът и защо.
  18. Диляна Колева

    въпрос

    А какво означава "самочувствие" ?
  19. Диляна Колева

    Помощ

    Няма човек, обичайки това което прави да развива страх към него. Не ти се учи, това е. Най- простият начин на мозъка да те отдалечи от нещо, което не искаш да правиш е да ти пусне механизма за ирационален страх. Броиш часове, трябвания, норми някакви и с това "храниш" ирационалния си страх, като му подаваш сигнал "опастност провал". Пет часа учене са много. Мозъка след час и половина изключва концентрацията. Така че, ако учиш ефективно, това е час и половина учене, час почивка. Редувайки ги така, това е цял един ден учене, ако учиш пет часа.
  20. Това, което се случва с родителите ти е най- често срещаната ситуация в семейните двойки. Не мисля, че има двойка, която не е преминала през подобна ситуация. Занимавайки се с фамилна терапия, виждам, че това не е фатално за двойката, ако тя има емоционалния ресурс да премине през кризата, да изговори историята си, за да осъзнае какво и защо е довело ситуацията до там. Намесата на трети лица в такава семейна ситуация, обикновено е вредна за справянето на двойката. /освен специалист по фамилна терапия/ Често двойките имат нужда от време всеки сам да достигне по собствения си начин да преживее появилата се емоция. Да търси подкрепа и съучастник от теб е незряло поведение на баща ти. На твоите 24 години нямаш нито житейската опитност, нито емоционалния ресурс да му бъдеш съветник или ментор в тази ситуация. Моята препоръка към теб е да поставиш граница в тези отношения, да се отдръпнеш и да повярваш в силата и ресурса на баща ти да се справи сам с партньорската си криза.
  21. Диляна Колева

    въпрос

    Не е сложно Когато попиташ някой какво работи, егото отговаря - "АЗ СЪМ лекар, учител, инженер........ А призванието /изборът на душата/ отговаря - "Обичам да лекувам хората, обичам децата, интересна ми е науката....
  22. Диляна Колева

    Имам проблем

    Много ми се иска да ти отговоря, наистина много, но се опитвам да видя, какво да напиша различно от това, което вече е писано... и не виждам. Има една книга "Основни форми на страх" на Фриц Риман. Там са описани типовете личности и техните проявления в различните аспекти на личността. Прочети раздела за натрапливите личности. Книгата я има във виртуалната библиотека Читанка, можеш да го направиш бързо. Чети и търси страха си. Той е коренчето на твоето състояние. В неговата основа стои контрола. А именно желанието за контрол съсипва всички опити да преодолееш състоянието. Желанието да контролирам деня, събитията, бъдещето, симптомите, живота и всичко, което се случва край мен, всъщност ми пречи да осъществя единствения ефективен контрол - да контролирам мислите си. Какво означава това? Отношението ти към живота е критично, недоверително, страхливо имаш желание да се предпазиш постоянно от нещо, това ти пречи да виждаш живота такъв какъвто е в действителност. В един момент мозъкът се чувства длъжен да те предпазва от всичко, дори от несъществуващото. Промяната на отношението ти към света е най- силното лекарство за това състояние. Тъй като това е почти невъзможно за типажа ти, е необходимо поне да се запознаеш със страха си, за да можеш да промениш отношението си към него. И когато той се появи не да се опитваш да го контролираш през натрапливости, а през здрава нова концепция за себе си. Та, прочети и открий кой страх е този, който така те е омотал.
  23. Казват, че не можем да помогнем на никого, ако не се научим да помагаме на себе си. И това казано е много вярно. Омагьосаният кръг е, че вторачването в бабата и майката, не допускат фокус върху теб самата. А когато не можеш да видиш себе си, няма как да си силна, за да погледнеш по друг начин към тях. Оценката от тях, ти е много важна, а тяхната оценка е отровна. Ако се отделиш за известно време от това общуване и приемеш, че тяхната оценка ще е винаги негативна, съпротивата в теб ще започне да намалява. Приемането, че това което живеят е лошо стечение на обстоятелствата на техните животи и те са отговорни за себе си, ще имаш доста повече време да направиш нещо качествено за себе си.
  24. Диляна Колева

    radi

    Здравей, това което описваш в последния пост не е ново, виж как протича процеса от предния ти пост: Тревожността ти не е работена с терапевт когато е започнала и е потисната за известно време. Всяка тревожност, обаче, има някаква причина. Тя най- често е неосъзнат страх, нов процес на мислене, нужда от промяна на приоритети или нови концепции за живота. Когато това не се отработи в началото на поява на тревожното състояние, то започва да се видоизменя. В началото е започнало като страхова невроза -тревожност, нервни кризи, общо неразположение и т.н. След като не е обследвана и работена причината за възникването му, то започва да си проявява в различните форми на тревожните разстройства. Следващият етап, който описваш е вече натрапливото повтаряне, преобразува се в натрапливости и нелогични страхове. Те започват да добиват най- различни форми на проявление от натрапливи мисли, които са безкрайно предъвкване на нещо съществуващо, до обсесивни мисли, които са плод на чиста фантазия. Последното което описваш вече има такъв характер. Т.е. нищо ново не се случва, а тревожното състояние, което се е отключило преди година, заради неразрешен твой житейски и морален казус, сега се проявява в най- разнообразни форми. Описваш две травмиращи събития - аборт и заболяване на близък, и една сватба на сестра, която сама по себе си също е стрес. Наслагването и продължението им във времето до изясняване и преустановяване е повлияло по някакъв начин на психичното ти здраве. Направила си първа нервна криза - установена, но нетерапевтирана / след психиатъра е било необходимо посещението при психотерапевт/ . И така тревожното състояние е станало по - устойчиво и неприятно. Преразгледай събитията, които описа в началото на поста си и обърни внимание на отношението което имаш към всяко едно от тях. Как ги възприемаш? С какви чувства и емоции ги свързваш? Какво от преживяното е приключило и какво не , за теб. А чисто технически - кардио, подреждане и следване на дневен режим / задължения, задачи.../ Работа върху внушението, че всичко това е просто фантазия и колкото по - бързо се разфокусираш и не стоиш в тези мисли толкова по - слаби и лесни за отстраняване ще станат. Ако имаш възможност, посети психотерапевт.
  25. Ayskara има периоди в живота, които просто трябва да се преминат. Огромният проблем на нашата психика е, че възприема всичко като окончателно, и вечно. Губи и се знанието за преходността и променливостта в живота. Ние не можем да сме винаги деца, нито на 30 години, да сме цял живот в брак или да са ни вечни приятелите. Животът е променлива величина. Проблемът е, че искаме да спрем процесите. Никой да не умира, никой да не остарява и никой да не се променя, ако можехме вероятно бихме заживели в приказката за "Спящата красавица", в която животът е спрял за 100 години. Красотата на живота е в неговата промяна и смъртта е част от промяната. Звучи невероятно, но реално ние плачем при смърт не за близките си, а за това което губим ние в тази промяна. Плачем за себе си. И при теб сега така. Не те е страх от смъртта, нито от това че близките си отиват. Осъзнаването, че живееш живот, който е изпълнен с промени те побърква. Някак не го искаш по този начин, но ти е ясно, че не можеш да промениш нищо. Ще го живееш, такъв какъвто е- гъвкав, променлив, непознат, изпълнен с тайни и предизвикателство. Ако видиш в това очарованието и включиш любопитството ще го изживееш добре. Ако обаче се вкамениш в страха и зациклиш в безсмислицата "Нищо не искам да се променя" ще ти е много неприятно.
×