Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3208
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    103

Всичко добавено от Диляна Колева

  1. Привет, до тук има три прекрасни мнения, които дават различни страни на проблема. Едното лична опитност и справяне, другото ти дава отговор за физиологичния процес, а третото аналитичната част от проблема. Справянето се състои в осъзнаването на трите мнения и промяната на фокуса. Кога ни се гади? Когато тялото ни не приема нещо, което сме му дали и иска да се освободи. Това е защитен механизъм за самосъхранение. Пречиства ни и ни прави по- леки. Отговори си на въпроса: Какво има в мислите ти и в съзнанието ти, което ума приема за опасно и вредно за теб и през рефлукса за гадене ти подсказва, че е време да го изхвърлиш от себе си. Това ще освободи напрежението и ще се почувстваш лека и спокойна.
  2. Диляна Колева

    травма

    Зависи каква е травмата. От друга страна, за органа Мозък ли е въпросът или за различните механизми на психиката, които се управляват основно от Ума.
  3. Диляна Колева

    Криза

    Права си, няма съвпад. И резултатът, който виждам е следният: 1. Ако НЕ послушаш родителите си ще живееш с усещането, че си извършила грях спрямо тях и ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. 2. Ако Послушаш родителите си ще извършиш грях спрямо себе си. Ще се чувстваш виновна, недоволна и нещастна цял живот. Разликата е в подчертаната думичка. На пръв поглед нищо особено, но всъщност в нея се крие важна информация, която ще оставя да откриеш сама. Без осъзнаването на тази информация, какъвто и избор да направиш резултатът ще е един същ - недоволна и нещастна.
  4. Привет Тони, изправила си се пред една от най- големите дилеми в човешкия живот - да поддържам ли илюзията за безкрайност, с която се раждаме всички или да приема динамиката на живота, която в своята реалност е начало и край. В кое да останеш е твой избор. Дали ще са партньорски отношения, родителски, смяна на местоживеене, работа, приятелски кръг, винаги идва един момент, в който стигаме до въпроса - Кое да последвам - илюзията за безкрайност или края и началото в промяната. Което и да избереш е важно да знаеш, че то носи багажа на своето съдържание. Илюзията за безкрайност води хората до избори, с които те продължават до безкрайност всичко, което включва този избор. Неприятно е, но е познато и осигурява усещане за сигурност. / Подчертавам УСЕЩАНЕ/ Приемането на реалността води до опознаване на неизвестното - края и сътворяване на различното - началото. Всичко зависи от това как ще погледнеш на тези две концепции. Неизвестното за мъжа и жената е смислено по различен начин. Сблъсъкът на мъжа с неизвестното е , за да го победи и подчини, такава е мъжката природа - ловец. Сблъсъкът на жената с неизвестното е да роди новото и да го опитоми, такава е женската природа - принадлежността. Объркана си, защото усещаш, че изборът ти е да останеш в илюзията за безкрайност с всичките придружаващи " екстри" там и предизвикателството да "родиш" и опитомиш новото и да създадеш принадлежност. Труден избор. Но той ще ти се случва отново и отново докато не се научиш на онова, което ти носи това предизвикателство.
  5. Диляна Колева

    Криза

    Имаш хубава визия за бъдещето си. Кое от това което виждаш ти съвпада с това на твоите родители?
  6. Диляна Колева

    Криза

    Прочетох поста и в мен възникна въпрос. Каква е твоята представа за успешно развитие за следващите 2-3 години? Понеже обстойно се запознах каква е представата на родителите ти и твоето недоволство , но не прочетох твоята алтернатива. Стана ми интересно.
  7. Преди да сменяш каквото и да е, нека се върнем на въпроса - Какво е паническата атака? Преди всичко това е един от най- силните защитни механизми, които може да произведе мигновено нашия мозък, за да ни спаси. Подчертавам Защитен Механизъм. Физиологически е ясно как работи. Защо обаче, се е наложило мозъкът да го включи, за да ни защити по този първичен и в ситуацията доста неадекватен начин!? Кога постъпваме неадекватно? Когато не сме наясно какво се случва и нямаме никаква представа как да се справим. Т.е. или нямаме опитност или нямаме ресурс. Това е. Фокусирането върху телесната активност чудесно проектира нашата безпомощност, незрялост, или липса на ресурс върху наглед елементарен физически симптом, с който чудно как не можем да се справим. Защо ли? Защото не сме наясно от какво всъщност ни отклонява той. Може да не го научим и цял живот, как тогава мозъка да спре да ни "защитава" от онова, с което не можем да се справим!? Все пак той си върши работата по един първичен начин . Когато работя с този проблем, изобщо не ме интересуват симптомите ви, те са едни и същи при всички, така работи мозъка. Интересува ме, от какво бягате и сте го натикали толкова дълбоко в себе си, че сте излъгали собствения си мозък.
  8. Да контролираш мислите е чудесно, но няма как да стане, ако не разпознаваш емоциите, които те подхранват. Д-р Първанов ти е задал чудесен въпрос, помисли над него. Когато разбереш какви чувства излизат по този начин, ще разбереш и какво ги поражда. Не сега в кризите, а когато по една или друга причина си ги потиснала, вероятно преди около 5 години, когато разстройството се е отключило. Едва след това ще можеш да видиш, че в момента ги проектираш върху човек и ситуация, които напомнят на мозъка за нещо старо не преживяно от теб със съвсем друг сюжет. Мозъкът ни има тази функция да прави алтернативи. След това ще можеш да разрешиш сегашния, актуален проблем. И ...ще се успокоиш, тогава ще можеш да контролираш мислите. Сега няма да стане. Ходиш на психолог, той трябва да те преведе през този процес.
  9. Това е основната заблуда при повечето хора с натрапливости, вярват, че изведнъж състоянието изчезва, когато имат няколко "чисти" дни, както ги наричам. Очакването, че всичко ще изчезне бързо е автогол. Настройва се мозъка, че има "успех" и в следващия момент преживява "провал". Мисленето ни е устроено така, запаметява много по-силно "провалите" и още по-силно започва да им се съпротивлява . При тези тревожни състояния съпротивата представлява още повече натрапливи мисли. Защо? Защото самата поява на натрапливостите е вид защитен механизъм на мозъка, който го отдалечава от реална ситуация, която е неразрешима за личността в дадения момент. Затова моят съвет е първо и преди всичко да приемеш терапевтичния процес като мексиканска вълна, с пикове и падове, до като играта между ума и мозъка ти свърши
  10. Здравей, психиатърът много точно е дал насоката. Започвайки да пие медикамента той ще може да провежда качествена психотерапия. Състоянието се е влошило много. Често близките не разбират навреме какво започва да се случва и пропускат момента за навременното включване на психотерапевт. Към момента е необходима съвместна работа с психиатър и психотерапевт. За съжаление от опита си виждам, че хора с този тип усложнения категорично губят логичното свързване с инстинкта за самосъхранение. Терапията в тези случаи е продължителна и трябва да е изключително редовна. Случаи като този, с които работя винаги са с придружител, който го води въпреки всички протести. Това което мога да насоча е да посетите специалист, който работи с ОКР заедно с родителите. За да започне терапия брат ви, семейството трябва да е много добре запознато със спецификата на проблема, защото вие работите като екип с психотерапевта. В процеса на психотерапията, особено в острите кризи вашата адекватна реакция е изключително важна. Затова посетете психотерапевта първо без него. След това решете, кой ще е придружаващ или как ще се редувате. В процеса на терапията психотерапевта ще подпомогне брат ви да направи избор да си пие лекарствата. От там нататък ще започне съществения терапевтичен процес. Подгответе се за пикове и падове на състоянието, не особено бърз прогрес и дълга, но редовна терапия. Успех!
  11. Представи си, че Окр- то е един костюм за космонавти. В момента си го облякъл. През него никак не виждаш правилно действителността, но в същото време не осъзнаваш, че е така, защото си в костюм. Колкото и да ти повтаряме, че си облечен в нещо, което не е за теб и не е за тук и че не виждаш правилно заради него, не можеш да ни чуеш. Трябва ти специалист, който да ти помогне да го свалиш от себе си. Едва тогава ще започнеш да чуваш. Всичко, което описваш е често срещано в състоянията като Окр. Търси специалист и действай. Това не се оправя с писане.
  12. Четейки тази тема, реших, че е много подходящо, а и крайно време да припомня гледната точка и класификация на големия Норбеков. Пускам линк към една негова специфична класация, може всеки да се открие. https://chitanka.info/text/24102/6#textstart
  13. Диляна Колева

    Чудене

    Прегледай тези материали, мисля, е ще ти дадат много хубава насока. http://zdravaistoria.com/от-угаждането-на-родителите-към-угажд/
  14. Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака? Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  15. Диляна Колева

    Учене

    Целият ти пост е анализ на мислите. Точно това те държи в тях. Подкрепяш го тоз анализ и с действия, гледаш клипчета по темата, разсъждаваш. Всъщност поддържаш мислене, което те държи във фантазия по доста натраплив начин. За да можеш да анализираш и да селектираш правилно информация, е важно да улавяш момента на превключване. Влезеш ли във фантазия, нищо не можеш да свършиш. Знаеш го. Тук е и моя въпрос, какво ти дава стоенето във фантазия, какво "случваш" там?
  16. Диляна Колева

    Учене

    А успя ли да ги различиш и напишеш?
  17. Направи ми впечатление това твое изречение. Осъзнато е. Неумението да даваме е една голяма липса в нас самите. Няма как да даваш на другите, ако не си се научил да даваш на себе си. А това е много труден процес, защото можеш, ако са те научили. Ако от теб се е изисквало само да дваш и никой не ти е показал, че си важен ценен и значим в твоето детство, не можеш да осъзнаеш собствената си ценност, а съответно да си дадеш обич първо на себе си, да се уважаваш и да поемаш отговорност, за това което си - себеприемане. Някъде бях чела, не помня вече къде, че жените имаме вроден инстникт за майчинство. каквото и да се случва, жената ще активира тази своя енергия и ще роди и отгледа поколението. При мъжа положението е малко по- различно. Мъжете не са по природа бащи. Те са мъже, синове, бойци, за бащинството е нужно нещо друго. Ако мъжът не се е научил да поема отговорност за себе си, не може да поеме отговорност за никой друг. Биологичното бащинство не прави мъжът баща. Ето защо, много бащи, всъщност са все още непораснали синове. А син да отглежда син......не може да се получи мъж. Според мен осъзнаването на това, е важна стъпка, към пътя ти напред. Ти си син на синът на дядо ти, който те третира като по- малкото си братче, над което да има контрол. Важно ти е да се свържеш с мъжкият авторитет, в образа на порастнал мъж, съзрял, за да преминеш от детското към мъжкото и това няма да се случи в семейството ти. Поогледай се в широкото семейство или някъде, където ще можеш да се свържеш с мъжката енергия. В ловните племена са правели този преход, когато момчето е станело на 9 години. Мъжете ловци, са влизали в селото, където жените отглеждали децата и "открадвали" всички момчета около тази възраст. Те влизали в ловните групи и повече от година не ги връщали в селото при жените. Така момчето започвало да се превръща в мъж. Тогаво ще имаш успех и с жените, без да ти трябват съвети, насоки и препоръки. Тогава ще познаваш силата на мъжката енергия и ще знаеш, колко много ти дава тя, ще се приемаш и ще се харесваш. В горните постове са ти дали различни идеи. Аз бих обобщила, остави ги за сега жените. потърси мъжки спорт, мъжка компания, мъжка енергия. Дай това на себе си, едва след него ще можеш да дадеш на жената това, което търси тя. Без развита мъжка енергия, какво ще и дадеш..........детето, синът. Ще бягат разбира се, коя жена иска да е майка на приятеля си.
  18. Диляна Колева

    ........

    За съжаление си непълнолетен още и посещението ти при психотерапевт трябва да е с тяхно знание. Ако те не ти вярват, може да посетиш психиатър, който да даде обяснене за състояниет ти. Тъй като е психиатър с медицинско образование, той е авторитет за родителите ти. Те трябва да повярват, след това може заедно да посетите психотерапевт работещ с тези проблеми и той компетентно да обясни на родителите ти нуждата от този тип терапия.
  19. Диляна Колева

    Учене

    От горе написаните постове виждаш, че излизат две важни действия - самодисциплина и контрол. Изкривила си ги в деструктивна посока. Опитваш да създадеш дисциплина, като контролираш. Това е добре, но не и когато е в деструктивното. Превърнала си проблемът с дисциплината и контрола в натрапливи мисли, които те карат постоянно да изпълняваш нещо, за да се успокоиш. Неприятното е, че тези твои действия водят до отлагане и ступор, а не до действие. Резултат очакван при този тип проблеми. Решението на натрапливостите ти с порното и ученето не е в контролирането, а в осъзнаването. Ясно е, че и двата типа мисловни форми са разрушителни за твоя напредък, т.е. те не са конструктивни, но ги има. Силни са, ти ги приемаш за верни и ги "обслужваш" с действието - порно или забиване в свръханализиране за ученето. Тези две действия те съсипват. За да продължиш напред първо е важно да спреш с действията. С пороно си успяла, но липсата на осъзнаване на реалния проблем те прехвърлил в другото компулсивно действие - стоя и свръханализирам до безкрайност, резултатът отново е ступор. Следователно просто да контролираш вредното действие не ти върши работа. Отиваме по - напред- вредните мисли - повтарящи се, натрапливи паразити, които са те полазили много сериозно. Разпознавай ги. И приеми, че съществуват в главата ти, но с ясното осъзнаване, че са паразити, които не заслужават грам внимание. Нито анализирането за ученето, нито порното, нито нищо от тази серия. Това е най- трудното. Научиш ли се да ги разпознаваш, можеш да спреш и процеса на действията. Останат ли неразпознаваеми за теб, приемаш ги като истина и те те повличат в различни неадекватни поведения. За това вече се изисква дисциплина, а тя е проява на воля. Осъзнатия процес на насочване на волята, води положителни резултати. Седни и се опитай да напишеш всички уловени повтарящи се, паразитни мисли, които те "забиват"
  20. Сега махни "очаквам" и виж какво се получава. Ясни стъпки за които се иска конкретни действия. Очакването е пасивна позиция, която предполага нещо или някой от вън да го направи за теб. За това е и писането и говоренето. "Искам", ако кажеш, но нямаш готовност пак не става, защото без готовността и способността, искането се превръща в изискване./отново от другите/ Първо е важно да разграничиш, разпознаеш и осъзнаеш тези две неща. След това да се замислиш от какво си готова да се откажеш, за да се почувстваш по- добре.
  21. Диляна Колева

    Изоставяне

    Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива. Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали. По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално. Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене. И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила. А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е. Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации. Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.
  22. "писането ми тук поредната натрапливост ли е или не . Няма шанс.." Писането ти тук е поредното бягство от справянето с проблема. Последователността на действията я знаеш, механизма, който обслужваш също, знаеш към кого и къде да се обърнеш и отговора на д-р Първанов знаеш. Правилният въпрос тук е - Какво очакваш?
  23. Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация. индивидуализам - 1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото. 2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива. 3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива. егоцентризъм- м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички. За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение. Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения. Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки. Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко. Има обаче малка, но съществена разлика. Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него. При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира. При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие. За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция. Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава. Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите. Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност. Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого? Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.
  24. Диляна Колева

    Съвет - медицина

    Докато чета последния ти пост, в мен все повече напира спомена за притчата, която ти пускам. Ако искаш да направиш нещо, просто тръгни и го направи. Всяка следваща стъпка определя настоящето, всичко останало е фантазия. ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО ЖАБЧЕ Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи? Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте другите , защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.
  25. Колкото и да е дълъг курсът, това е точната терапия. Състоянието може да премине през още доста фази преди да можеш да стигнеш до някакво спокойствие. А това трансформиране на симптоматиката може да продължи с години. Терапевтичният процес е няколко месеца до година и не струва хиляди. Всички мисли и представи, които имаш са фалшиви импулси, които е важно да разпознаваш като такива. А това е воден процес, който преминава от техническото повлияване - техники /които има написани много из форума/ и премине през анализ на стреса / какво или кой го причинява/. Преработка на вярвания, даване на различни гледни точки, и развиване на качества и способности необходими за определения случай.
×