Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3199
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    99

Репутация Активност

  1. Like
    Диляна Колева got a reaction from Орлин Баев in Как да помогна на близък с ОКР и депресия   
    Здравей, психиатърът много точно е дал насоката. Започвайки да пие медикамента той ще може да провежда качествена психотерапия. Състоянието се е влошило много. Често близките не разбират навреме какво започва да се случва и пропускат момента за навременното включване на психотерапевт. Към момента е необходима съвместна работа с психиатър и психотерапевт.
    За съжаление от опита си виждам, че хора с този тип усложнения категорично губят логичното свързване с инстинкта за самосъхранение. Терапията в тези случаи е продължителна и трябва да е изключително редовна. 
    Случаи като този, с които работя винаги са с придружител, който го води въпреки всички протести.
    Това което мога да насоча е да посетите специалист, който работи с ОКР заедно с родителите. За да започне терапия брат ви, семейството трябва да е много добре запознато със спецификата на проблема, защото вие работите като екип с психотерапевта. В процеса на психотерапията, особено в острите кризи вашата адекватна реакция е изключително важна.
    Затова посетете психотерапевта първо без него. След това решете, кой ще е придружаващ или как ще се редувате. В процеса на терапията психотерапевта ще подпомогне брат ви да направи избор да си пие лекарствата. От там нататък ще започне съществения терапевтичен процес. 
    Подгответе се за пикове и падове на състоянието, не особено бърз прогрес и дълга, но редовна терапия.
    Успех!
  2. Like
    Диляна Колева got a reaction from VischkoShteSeOpravi in Чувствам се стар   
    Здравей, пиша ти защото съм преживяла подобно нещо , дори.... доста по- тежко... да речем.
    И мога да продължа с думи всичко това което си написал и да го почувствам , чувстваш се сринат, най - хубавите ти години преминават в безразличие и в борба, тъпо ти е, и няма кой да те разбере, всички останали щастливци си правят каквото си искат, а ти трябва да се съобразяваш ..... със себе си. И момичетата минават, заминава и приятелите са щастливи. А ти си на 17 ....... и чувстваш, че тези няколко тийнейджърски години ще си отидат и ти ще изтървеш най- безценните моменти, самосъжалявайки се. Недей.
    Ако проследиш текста, който съм удебелила в черно, и се опиташ да го визуализираш, ще начертаеш перфектния кръг.
    Едно начало от което тръгва линия, която обаче ти изкривяваш и затваряш в непробиваем кръг.
    И вместо да насочиш тази линия в посока и да и дадеш нова траектория ти я капсулираш. Как да влезе някой вътре? Не може, отвори я, дай и нов хоризонт.
    Да ти казвам, че животът не свършва на 17 , в момента няма смисъл, защото знам, че за теб това е неповторимата възраст, която ти изтърваш. Бих ти казала, не я изтървай, хвания и я насочи в нова посока.
    Казваш мечтата ти е да играеш футбол.
    Знаеш ли мечтите са красиви, защото са трудно достижими. Казват, че човек без мечти е мъртъв. Нима искаш това?
    Запази мечтата си, работи за нея, преработи я, трансформирай я и вероятно след година, две пет , десет, ще разбереш, че тази мечта те е отвела в нещо ново и много по- добро начинание.
    Сега вероятно футбола е целия ти свят и както казваш, винаги е бил. Как мислиш, други светове съществуват ли?
    Когато бях на твоята възраст играехме на една игра - "Асоциации"
    Ако аз ти задам думата "футбол", каква асоциация би ми подал?
    Поздрави!
  3. Like
    Диляна Колева got a reaction from VischkoShteSeOpravi in семейни отношения   
    Добре ще е, ако успееш да подредиш вариантите, които би могла да ползваш за излизане от положението. Да ги разгледаш и обмислиш много добре и ако се появи чувството за страх, да се опиташ да конкретизираш от какво точно се поражда той. когато страхът се види и разгледа, той вече не е толкова страшен, нещо повече, започва да изчезва.
    Когато човек каже "не мога", всъщност дълбоко в себе си казва "не искам". Нещо те спира да поискаш и да можеш, какво е то?
  4. Like
    Диляна Колева got a reaction from VischkoShteSeOpravi in семейни отношения   
    Никол, ти се страхуваш? От какво?
  5. Like
    Диляна Колева got a reaction from VischkoShteSeOpravi in семейни отношения   
    Здравей Никол, поведението на съпруга ти, както го описваш е много трудно за повлияване, особено, ако той не го приема като проблемно.
    Най - общо алтернативите ти са две.
    Оставаш при него и влизаш в ролята на жертва за цял живот. Ще бъдеш подложена на системен тормоз от всякакъв характер, ще се затваряш в себе си все повече и повече. Ако сега те удря, за една боя за коса, то това ще премине в системен тормоз дори без никаква причина. Ти си на 21години, сега се оформя много важна част от твоята идентичност , самоприемане и увереност. Много е лесно да бъдеш превърната в жертва с помощта на страха. А когато човек започне да се страхува, всичко става още по - трудно, понякога невъзможно. Ако си предразположена и развиеш синдрома на жертвата, който развиват много жени подложени на системен тормоз от партньорите си, ще стигнеш до момента, в който , дори и той да те гони, ти няма да имаш сили да си тръгнеш. Много жени преживяващи същото положение се явяват най - сериозните защитници на съпрузите си и нищо не е в състояние да ги измъкне от това състояние. Съответно това ще рефлектира върху детето и то ще има дълбоки емоционални проблеми, които ще е трудно да преодолее през целия си живот.
     
    Другият вариант е да започнеш ново начало -  С детето, с подкрепата на родителите, ти си едва на 21 години и целият живот е пред теб. По този начин ще дадеш шанс първо на себе си, да намериш достоен партньор за себе си, който да ти покаже какво е да бъдеш Жена и по - добра алтернатива за детето си, което заслужава да живее в спокойна атмосфера с хора които го ценят и уважават. И най - вече, хора, които ценят и уважават Майката. Вярвай ми това е от изключителна важност.
     
    Има и друг вариант, на който аз не залагам особено. Двамата да започнете семейна психотерапия и с помощта на специалист да  се опитате да промените отношенията си един към друг, да поемете в нова посока и да се борите за това партньорство. Казвам "борите", защото това наистина ще е борба, за която обаче, и двамата трябва да сте готови.
     
    Относно родителите ти и "натрисането" . Ще ти отговоря не като психолог, а като майка. Ако аз разбера, че дъщеря ми живее по подобен начин, няма да има сила на този свят, която да ме спре да я махна от там. 
  6. Like
    Диляна Колева got a reaction from VischkoShteSeOpravi in Дали имам проблем?   
    Да, приятелите. Исках да изясня за себе си, кое е онова нещо, което търсиш в общуването,  наречено "приятелство".
    В днешното време на силна миграция, много приятелства търпят разделяне. Хората се местят в различни градове, държави и все повече хора се чувстват самотни и без приятели.В този случай, има едно объркване, в което човек търси в другите онова изгубено приятелство, което е имал с човек, който по някакви причини е далеч. Исках да разбера, това ли ти липсва или търсиш онова приятелство за което си чувала, но никога не си имала. Ако е първото, то е невъзможно, защото всяко приятелство е уникално и не подлежи на повторение. Ако е второто -  съвета на д-р Първанов. Имаш достатъчно хора около себе си, за да се опиташ да го изпълниш.
     
    Към този съвет , бих добавила едно описание за търсене на приятелство от много известно художествено произведение. Което описва много точно, по много красив начин настройката за създаването на приятелство.
     
    "
     
    — Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…
    — Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.
    — Ах, извинявай — рече малкият принц. Но след като помисли, добави:
    — Какво значи „да опитомяваш?“
    — Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?
    — Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?
    — Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?
    — Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?
    — То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.
    — Да се свържеш с другите ли?
    — Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…
    — Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.
    — Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…
    — О, то не е на земята — каза малкият принц. Любопитството на лисицата се изостри:
    — На друга планета ли?
    — Да.
    — Има ли ловци на тая планета?
    — Не.
    — Виж, това е интересно! Ами кокошки?
    — Не.
    — В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.
    Но тя пак се върна на мисълта си:
    — Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…
    Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.
    — Моля ти се… опитоми ме — каза тя.
    — На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.
    — Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!
    — Какво трябва да направя? — каза малкият принц.
    — Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там."
     
     
     
     
  7. Like
    Диляна Колева got a reaction from Ines Raycheva in Моля за помощ! Какво ми е вече незнам   
    Представи си, че Окр- то е един костюм за космонавти. В момента си го облякъл. През него никак не виждаш правилно действителността, но в същото време не осъзнаваш, че е така, защото си в костюм. Колкото и да ти повтаряме, че си облечен в нещо, което не е за теб и не е за тук и че не виждаш правилно заради него, не можеш да ни чуеш. Трябва ти специалист, който да ти помогне да го свалиш от себе си. Едва тогава ще започнеш да чуваш.
    Всичко, което описваш е често срещано в състоянията като Окр.
    Търси специалист и действай. Това не се оправя с писане.
  8. Like
    Диляна Колева got a reaction from Ines Raycheva in Моля за помощ! Какво ми е вече незнам   
    Представи си, че Окр- то е един костюм за космонавти. В момента си го облякъл. През него никак не виждаш правилно действителността, но в същото време не осъзнаваш, че е така, защото си в костюм. Колкото и да ти повтаряме, че си облечен в нещо, което не е за теб и не е за тук и че не виждаш правилно заради него, не можеш да ни чуеш. Трябва ти специалист, който да ти помогне да го свалиш от себе си. Едва тогава ще започнеш да чуваш.
    Всичко, което описваш е често срещано в състоянията като Окр.
    Търси специалист и действай. Това не се оправя с писане.
  9. Haha
    Диляна Колева got a reaction from Орлин Баев in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Четейки тази тема, реших, че е много подходящо, а и крайно време да припомня гледната точка и класификация на големия Норбеков. Пускам линк към една негова специфична класация, може всеки да се открие.
    https://chitanka.info/text/24102/6#textstart
  10. Haha
    Диляна Колева got a reaction from Орлин Баев in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Четейки тази тема, реших, че е много подходящо, а и крайно време да припомня гледната точка и класификация на големия Норбеков. Пускам линк към една негова специфична класация, може всеки да се открие.
    https://chitanka.info/text/24102/6#textstart
  11. Haha
    Диляна Колева got a reaction from Орлин Баев in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Четейки тази тема, реших, че е много подходящо, а и крайно време да припомня гледната точка и класификация на големия Норбеков. Пускам линк към една негова специфична класация, може всеки да се открие.
    https://chitanka.info/text/24102/6#textstart
  12. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from kristin.dim in Чудене   
    Прегледай тези материали, мисля, е ще ти дадат много хубава насока.
    http://zdravaistoria.com/от-угаждането-на-родителите-към-угажд/
     
  13. Like
    Диляна Колева got a reaction from Василена Христова in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака?
    Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  14. Like
    Диляна Колева got a reaction from Василена Христова in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака?
    Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  15. Like
    Диляна Колева got a reaction from Василена Христова in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака?
    Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  16. Like
    Диляна Колева got a reaction from Василена Христова in Има ли наистина реално преодоляване на паническото разстройство?   
    Аз бих отговорила на всички тези въпроси, само ако може да ми се отговори на един: Какво е паническата атака?
    Ако човек знае в детайли отговора на този въпрос, всички останали няма да съществуват. А ми се струва, че всички, които пишат по форумите какво са преодолели и какво не, нямат отговор точно на този въпрос. Останалите просто спират да пишат по форумите и си живеят живота.
  17. Like
    Диляна Колева got a reaction from Ines Raycheva in Учене   
    Целият ти пост е анализ на мислите. Точно това те държи в тях. 
    Подкрепяш го тоз анализ и с действия, гледаш клипчета по темата, разсъждаваш. 
    Всъщност поддържаш мислене, което те държи във фантазия по доста натраплив начин.
    За да можеш да анализираш и да селектираш правилно информация, е важно да улавяш момента на превключване. Влезеш ли във фантазия, нищо не можеш да свършиш. Знаеш го. 
    Тук е и моя въпрос, какво ти дава стоенето във фантазия, какво "случваш" там?
  18. Like
    Диляна Колева got a reaction from monika.georgieva.ranova in Перманентна замаяност   
    Прочети отново това, което ти написах. След това прочети примерите, които даваш от последния си пост. Дори и с реални физически симптоми, ти стоиш в адреналиновия страх /с което съответно усилваш симптома/
    Ето ти го като алгоритъм:
    1. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома /имам хрема/ - реакция /слагам капки, чакам да ми мине/ - следствие /оздравявам/
    2. реален симптом /хрема/ - отношение към симптома / "това дали е наистина хрема???? - пускаш код "опастност" - адреналинчето  и съпътстващия страх ДО ТУК СИ С РЕАЛНИЯ СИМПТОМ, започва тревожния процес, който отключваш / - реакция /мисловно предъвкване, ровене за информация, фантазиране/ - следствие / повишена тревожност , между другото хремата си минава/
    Това е разликата между твоите реални примери и примерите на другите хора, които даваш. Те са в точка едно, стоят в реалния симптом и не фантазират. Ти си в точка две,  взимаш реалния симптом като база за тревожност/самият симптом изобщо не те интересува, твърде бързо се влиза във фантазии/, няма как след като дадеш такава насока на мозъка, реакцията на тялото да е друга, а чувството страх е активната емоция съпътстваща този процес. 
    Проблемът не е чувството за страх, а неумението ти да контролираш фантазиите, с което изчезваш от реалната действителност. После идва страха. Умението да стоиш Тук и Сега е уникално за тези случаи, поинтересувай се.
    Не случайно тук не обръщаме внимание на чувството за страх, а на мислите, които го предшестват и умението или неумението за контрол над тях. Затова насоките са да погледнеш на страхът като на приятел, да преминеш през него, да го игнорираш или да постоиш в него, защото реално не това ти е проблема.
     
     
  19. Like
    Диляна Колева got a reaction from kipenzov in Самоувереност и мъжественост   
    Направи ми впечатление това твое изречение. Осъзнато е. Неумението да даваме е една голяма липса в нас самите. Няма как да даваш на другите, ако не си се научил да даваш на себе си.
    А това е много труден процес, защото можеш, ако са те научили. Ако от теб се е изисквало само да дваш и никой не ти е показал, че си важен ценен и значим в твоето детство, не можеш да осъзнаеш собствената си ценност, а съответно да си дадеш обич първо на себе си, да се уважаваш и да поемаш отговорност, за това което си - себеприемане.
    Някъде бях чела, не помня вече къде, че жените имаме вроден инстникт за майчинство. каквото и да се случва, жената ще активира тази своя енергия и ще роди и отгледа поколението. При мъжа положението е малко по- различно. Мъжете не са по природа бащи. Те са мъже, синове, бойци, за бащинството е нужно нещо друго.
    Ако мъжът не се е научил да поема отговорност за себе си, не може да поеме отговорност за никой друг. Биологичното бащинство не прави мъжът баща. Ето защо, много бащи, всъщност са все още непораснали синове. 
    А син да отглежда син......не може да се получи мъж. 
    Според мен осъзнаването на това, е важна стъпка, към пътя ти напред.
    Ти си син на синът на дядо ти, който те третира като по- малкото си братче, над което да има контрол. 
    Важно ти е да се свържеш с мъжкият авторитет, в образа на порастнал мъж, съзрял, за да преминеш от детското към мъжкото и това няма да се случи в семейството ти. Поогледай се в широкото семейство или някъде, където ще можеш да се свържеш с мъжката енергия.
    В ловните племена са правели този преход, когато момчето е станело на 9 години. Мъжете ловци, са влизали в селото, където жените отглеждали децата и "открадвали" всички момчета около тази възраст. Те влизали в ловните групи и повече от година не ги връщали в селото при жените. Така момчето започвало да се превръща в мъж.
    Тогаво ще имаш успех и с жените, без да ти трябват съвети, насоки и препоръки. Тогава ще познаваш силата на мъжката енергия и ще знаеш, колко много ти дава тя, ще се приемаш и ще се харесваш.
    В горните постове са ти дали различни идеи. Аз бих обобщила, остави ги за сега жените. потърси мъжки спорт, мъжка компания, мъжка енергия. Дай  това на себе си, едва след него ще можеш да дадеш на жената това, което търси тя. Без развита мъжка енергия, какво ще и дадеш..........детето, синът. Ще бягат разбира се, коя жена иска да е майка на приятеля си.
     
     
  20. Like
    Диляна Колева got a reaction from kipenzov in Самоувереност и мъжественост   
    Направи ми впечатление това твое изречение. Осъзнато е. Неумението да даваме е една голяма липса в нас самите. Няма как да даваш на другите, ако не си се научил да даваш на себе си.
    А това е много труден процес, защото можеш, ако са те научили. Ако от теб се е изисквало само да дваш и никой не ти е показал, че си важен ценен и значим в твоето детство, не можеш да осъзнаеш собствената си ценност, а съответно да си дадеш обич първо на себе си, да се уважаваш и да поемаш отговорност, за това което си - себеприемане.
    Някъде бях чела, не помня вече къде, че жените имаме вроден инстникт за майчинство. каквото и да се случва, жената ще активира тази своя енергия и ще роди и отгледа поколението. При мъжа положението е малко по- различно. Мъжете не са по природа бащи. Те са мъже, синове, бойци, за бащинството е нужно нещо друго.
    Ако мъжът не се е научил да поема отговорност за себе си, не може да поеме отговорност за никой друг. Биологичното бащинство не прави мъжът баща. Ето защо, много бащи, всъщност са все още непораснали синове. 
    А син да отглежда син......не може да се получи мъж. 
    Според мен осъзнаването на това, е важна стъпка, към пътя ти напред.
    Ти си син на синът на дядо ти, който те третира като по- малкото си братче, над което да има контрол. 
    Важно ти е да се свържеш с мъжкият авторитет, в образа на порастнал мъж, съзрял, за да преминеш от детското към мъжкото и това няма да се случи в семейството ти. Поогледай се в широкото семейство или някъде, където ще можеш да се свържеш с мъжката енергия.
    В ловните племена са правели този преход, когато момчето е станело на 9 години. Мъжете ловци, са влизали в селото, където жените отглеждали децата и "открадвали" всички момчета около тази възраст. Те влизали в ловните групи и повече от година не ги връщали в селото при жените. Така момчето започвало да се превръща в мъж.
    Тогаво ще имаш успех и с жените, без да ти трябват съвети, насоки и препоръки. Тогава ще познаваш силата на мъжката енергия и ще знаеш, колко много ти дава тя, ще се приемаш и ще се харесваш.
    В горните постове са ти дали различни идеи. Аз бих обобщила, остави ги за сега жените. потърси мъжки спорт, мъжка компания, мъжка енергия. Дай  това на себе си, едва след него ще можеш да дадеш на жената това, което търси тя. Без развита мъжка енергия, какво ще и дадеш..........детето, синът. Ще бягат разбира се, коя жена иска да е майка на приятеля си.
     
     
  21. Like
    Диляна Колева got a reaction from kipenzov in Учене   
    От горе написаните постове виждаш, че излизат две важни действия - самодисциплина и контрол.
    Изкривила си ги в деструктивна посока. Опитваш да създадеш дисциплина, като контролираш. Това е добре, но не и когато е в деструктивното.
    Превърнала си проблемът с дисциплината и контрола в натрапливи мисли, които те карат постоянно да изпълняваш нещо, за да се успокоиш. Неприятното е, че тези твои действия водят до отлагане и ступор, а не до действие. Резултат очакван при този тип проблеми.
    Решението на натрапливостите ти с порното и ученето не е в контролирането, а в осъзнаването.
    Ясно е, че и двата типа мисловни форми са разрушителни за твоя напредък, т.е. те не са конструктивни, но ги има. Силни са, ти ги приемаш за верни и ги "обслужваш" с действието - порно или забиване в свръханализиране за ученето. Тези две действия те съсипват. 
    За да продължиш напред първо е важно да спреш с действията. С пороно си успяла, но липсата на осъзнаване на реалния проблем те прехвърлил в другото компулсивно действие - стоя и свръханализирам до безкрайност, резултатът отново е ступор.
    Следователно просто да контролираш вредното действие не ти върши работа. Отиваме по - напред- вредните мисли - повтарящи се, натрапливи паразити, които са те полазили много сериозно. Разпознавай ги. И приеми, че съществуват в главата ти, но с ясното осъзнаване, че са паразити, които не заслужават грам внимание. 
    Нито анализирането за ученето, нито порното, нито нищо от тази серия. Това е най- трудното. Научиш ли се да ги разпознаваш, можеш да спреш и процеса на действията. Останат ли неразпознаваеми за теб, приемаш ги като истина и те те повличат в различни неадекватни поведения.
    За това вече се изисква дисциплина, а тя е проява на воля. Осъзнатия процес на насочване на волята, води положителни резултати.
    Седни и се опитай да напишеш всички уловени повтарящи се, паразитни мисли, които те "забиват"
  22. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from kipenzov in Изоставяне   
    Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива.
    Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали.
    По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално.
    Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене.
    И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила.
    А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е.
    Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации.
    Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.
  23. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from Ивета in Прегръщане на страха   
    Сега махни "очаквам" и виж какво се получава.
    Ясни стъпки за които се иска конкретни действия.
    Очакването е пасивна позиция, която предполага нещо или някой от вън да го направи за теб. За това е и писането и говоренето.
    "Искам", ако кажеш, но нямаш готовност пак не става, защото без готовността и способността, искането се превръща в изискване./отново от другите/
    Първо е важно да разграничиш, разпознаеш и осъзнаеш тези две неща. След това да се замислиш от какво си готова да се откажеш, за да се почувстваш по- добре.
  24. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from kipenzov in Изоставяне   
    Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива.
    Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали.
    По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално.
    Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене.
    И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила.
    А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е.
    Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации.
    Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.
  25. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from Ивета in Прегръщане на страха   
    "писането ми тук поредната натрапливост ли е или не . Няма шанс.."
    Писането ти тук е поредното бягство от справянето с проблема.
    Последователността на действията  я знаеш, механизма, който обслужваш също, знаеш към кого и къде да се обърнеш и отговора на д-р Първанов знаеш.
    Правилният въпрос тук е - Какво очакваш?
×