Диляна Колева

Ще подкрепя Георги, за по - обхватното мнение по темата, а не тясно конкретно. 
Типажите на REAL_person и Hendo са добре познати в психотерапевтичните среди. Това са двете крайности на страхът от обвързване предшестван от страхът от отхвърляне, като едната крайност преминава през връзките през "желанието за превъзходство" - брилянтно описано от Адлер, а другият стои в "комплекса за малоценност" също така добре описано от Адлер. 
Желанието за превъзходство е крайната фаза на развивания от детство комплекс за малоценност.  Тоест вторият типаж също ще стигне до тази крайност, но през един доста по - самоунищожителен начин, като започне да "подчинява" партньора през манипулативно страдалческо поведение. И в двата случая партньорството са неуспешни, което е ясно видимо за аудиторията тук, но не и за хората преживяващи това. 
Навременното осъзнаване на проблема и работата по него води до приемливи резултати и реализирането в партньорство на някакъв етап. Замирането в едната или другата крайност обаче, завъртат човека около собствената му значимост през комплекса и му пречат да прецени реалната действителност във взаимоотношенията. 
Наблюдава се често и не е някаква новост на днешната действителност, все пак Адлер е работил и писал в първата половина на миналия век. Днес, заради падането на доста от рамките и правилата във взаимоотношенията този тип поведение, не е воден от социалните изисквания, за да има шанса да промени живота си под натиска на средата. Преди 100 години, човекът се жени/омъжва/ и средата изисква стабилността на семейството. Тежко и горко на партньора, но пък това е шанс за страдащия. Днес, няма подобно изискване и хората с подобен проблем, преживяват многократно усещането си за провал във връзките, като само затвърждава едната или другата крайност на състоянието. Без реална възможност за осъзнаване. 
Тук идва моята любима тема, че когато искаме свобода на избора, първо е необходимо да сме достатъчно осъзнати, за да се движим в свободата и достатъчно наясно с целите и приоритетите си, за да можем да правим добрите за нас избори. 

Ще подкрепя Георги, за по - обхватното мнение по темата, а не тясно конкретно. 
Типажите на REAL_person и Hendo са добре познати в психотерапевтичните среди. Това са двете крайности на страхът от обвързване предшестван от страхът от отхвърляне, като едната крайност преминава през връзките през "желанието за превъзходство" - брилянтно описано от Адлер, а другият стои в "комплекса за малоценност" също така добре описано от Адлер. 
Желанието за превъзходство е крайната фаза на развивания от детство комплекс за малоценност.  Тоест вторият типаж също ще стигне до тази крайност, но през един доста по - самоунищожителен начин, като започне да "подчинява" партньора през манипулативно страдалческо поведение. И в двата случая партньорството са неуспешни, което е ясно видимо за аудиторията тук, но не и за хората преживяващи това. 
Навременното осъзнаване на проблема и работата по него води до приемливи резултати и реализирането в партньорство на някакъв етап. Замирането в едната или другата крайност обаче, завъртат човека около собствената му значимост през комплекса и му пречат да прецени реалната действителност във взаимоотношенията. 
Наблюдава се често и не е някаква новост на днешната действителност, все пак Адлер е работил и писал в първата половина на миналия век. Днес, заради падането на доста от рамките и правилата във взаимоотношенията този тип поведение, не е воден от социалните изисквания, за да има шанса да промени живота си под натиска на средата. Преди 100 години, човекът се жени/омъжва/ и средата изисква стабилността на семейството. Тежко и горко на партньора, но пък това е шанс за страдащия. Днес, няма подобно изискване и хората с подобен проблем, преживяват многократно усещането си за провал във връзките, като само затвърждава едната или другата крайност на състоянието. Без реална възможност за осъзнаване. 
Тук идва моята любима тема, че когато искаме свобода на избора, първо е необходимо да сме достатъчно осъзнати, за да се движим в свободата и достатъчно наясно с целите и приоритетите си, за да можем да правим добрите за нас избори. 

Неувереността е състояние, което ни е вменено. Децата не се раждат неуверени, те биват научавани да бъдат такива. Тук е ключът към справянето да осъзнаеш и разграничиш, до колко и в какво твоята неувереност е чисто внушение и да прозреш зад нея истинското си аз. Това е много хубав и очистващ процес. След като се преоткриеш, поставяш новите си цели, преподреждаш приоритетите, поизтупваш и променяш ъгъла на моралните ценности и ставаш чисто нова. Тогава ще започнеш да успяваш в поставените задачи и ето ти тебе увереност. Това е пътя. Как ще го извървиш??? Има различни начини - с подкрепата на специалист, през групи, семинари, тренинги, през житейски опит и преживявания. Най - добре е , да обединиш трите. Успех!

Знаеш ли, по- лесно е. Вчера с една клиентка като теб, която е зациклили не върху "Ще полудея", а върху " Ще скоча и ще се самоубия", го решихме този казус за 30 Мин.
Дойде в кабинета "опулена" от страх и ревяща, че вече е сигурна, че ще го направи. Тогава реших да жертвам себе си в 32 градуса горещина я издърпаха ревяща от кабинета и тръгнахме към вълнолома на Варна, за да скочи и да се свърши таз мъка. От кабинета ми до вълнолома е около 15 мин.пеш. Жената тръгна като на заколение. Точно преди да се качим на стълбите, за да тръгнем към парапета, тя каза плачейки "Ама аз имам чувството , че ще го направя. " А аз: " Ами нали за това сме дошли." Хванахме се за парапета и се приготвихме. Естествено, на въпроса ми "Готова ли си? " Отговора беше "не", но не съм сигурна. Последваха 4 опита с нарастваща височина докато стигнахме до точката над самото море. Тя се изправи и каза: " Няма я мисълта, още от втория път. Сега просто спокойно си гледам морето."
Усещането и конфронтацията доведе до осъзнаването, за фалшивост и лъжа на мисълта. 
Трябва ти водач, смел, знаещ, сигурен, да му имаш доверие, да отидеш да скочиш с него, тогава ще се разбие всичко. Имаш работа с фалшив сигнал, който иска ударна доза предизвикателство, тогава ще се пръсне на парчета. Отиди и постъпи доброволно в психиатрия, с уговорка да е без медикаменти. Стой 5 дена и пак ще си поговорим за твоя БАР.
Знаеш ли каква беше иронията в моя вчерашен ден, обаче. Докато ние на вълнолома разбирахме глупави мисли в главата на напълно здрав човек, в безопасност с водач. Реална вълна помете , реално 5 деца, от които 2 никога няма да излязат.
Помисли, къде е границата на реалността и фантазията. Ти си в капан на жестока фантазия, огледай се.

Неувереността е състояние, което ни е вменено. Децата не се раждат неуверени, те биват научавани да бъдат такива. Тук е ключът към справянето да осъзнаеш и разграничиш, до колко и в какво твоята неувереност е чисто внушение и да прозреш зад нея истинското си аз. Това е много хубав и очистващ процес. След като се преоткриеш, поставяш новите си цели, преподреждаш приоритетите, поизтупваш и променяш ъгъла на моралните ценности и ставаш чисто нова. Тогава ще започнеш да успяваш в поставените задачи и ето ти тебе увереност. Това е пътя. Как ще го извървиш??? Има различни начини - с подкрепата на специалист, през групи, семинари, тренинги, през житейски опит и преживявания. Най - добре е , да обединиш трите. Успех!

Да, нека жените коментират - аз ще се въздържа на 90%. Просто ще кажа, че през призмата на собствени невиждани от теб в теб самия програми, силно нараняващо пречупваш, свръхпреувеличаваш и най-принципно нормалните житейски ситуации и нагаждаш виждането си за тях по подсъзнанието си, което те води за носа, правейки те наранен роб на самия теб... Не е до жените! Докато не преработиш тези програми (сега са ти изолирани), ако външните мадами не ти ги случват (а животът ни дава преживелищно това, което не виждаме в себе си), сам ще ги предизвикваш на принципа на самоизпълнявщата прогноза.
Нека се включат дамите.

Точно, защото натрапливостите са особен вид "мозъчен паразит", колкото повече се взираш в тях /не дай си Боже да ги анализираш / толкова повече ги размножаваш и разнообразяваш. А в темите от този вид пишещият прави точно това. А ние ставаме все по- безсилни, защото през чат нищо не можем да направим. Затова спираме. Но човекът, под влияние на лъжливите си мисли, остава с усещане за неразбиране и безпомощност. Което го кара да рови в нета все повече, с което се закача за различни информации, които все повече хранят натрапливостите му. Да се сложи стоп става все по-трудно трудно. Затова без външна адекватна помощ, за справяне, ми е трудно да говоря, Познавайки много добре спецификата на психологична механизъм.

Точно това усложнява състоянието, не случайно тук спряхме да и отговаряме. Това е разликата в информираността на специалиста, който знае къде как да насочи и човек, който иска да помогне, но не знае спецификата на състоянието. Става обратен ефект.

Monoty  аз искрено се възхищавам на теб и всички в подобно състояние, които избирате месеци, а понякога и години наред да стоите в него, да се съветвате с хора, които не са се справили да прекарвате часове в чатове, които само засилват симптомите, а не благоприятстват състоянието. Не си само ти, хиляди сте. Такава висша форма на мазохизъм, при налични варианти за бързо справяне и облекчаване, е за възхищение. 
Ако можеш да ми отговориш на въпроса, защо влизаш тук вместо да потърсиш специалист работещ адекватно с натрапливости и окр /защото и това не е лесно/ вероятно ще мога да отговоря на много от твоите въпроси.

Точно, защото натрапливостите са особен вид "мозъчен паразит", колкото повече се взираш в тях /не дай си Боже да ги анализираш / толкова повече ги размножаваш и разнообразяваш. А в темите от този вид пишещият прави точно това. А ние ставаме все по- безсилни, защото през чат нищо не можем да направим. Затова спираме. Но човекът, под влияние на лъжливите си мисли, остава с усещане за неразбиране и безпомощност. Което го кара да рови в нета все повече, с което се закача за различни информации, които все повече хранят натрапливостите му. Да се сложи стоп става все по-трудно трудно. Затова без външна адекватна помощ, за справяне, ми е трудно да говоря, Познавайки много добре спецификата на психологична механизъм.

Прочетох последния ти пост няколко пъти, за да се убедя дали не пропускам нещо. Но... не. Там ти си се похвалила, как се справяш и благодариш. Не разбирам за какво искаш съвет? Ако има нещо конкретно като питане, дай го директно.
Справяш се. Поздравления. 

Точно, защото натрапливостите са особен вид "мозъчен паразит", колкото повече се взираш в тях /не дай си Боже да ги анализираш / толкова повече ги размножаваш и разнообразяваш. А в темите от този вид пишещият прави точно това. А ние ставаме все по- безсилни, защото през чат нищо не можем да направим. Затова спираме. Но човекът, под влияние на лъжливите си мисли, остава с усещане за неразбиране и безпомощност. Което го кара да рови в нета все повече, с което се закача за различни информации, които все повече хранят натрапливостите му. Да се сложи стоп става все по-трудно трудно. Затова без външна адекватна помощ, за справяне, ми е трудно да говоря, Познавайки много добре спецификата на психологична механизъм.

Точно това усложнява състоянието, не случайно тук спряхме да и отговаряме. Това е разликата в информираността на специалиста, който знае къде как да насочи и човек, който иска да помогне, но не знае спецификата на състоянието. Става обратен ефект.

С риск да дам коренно различна посока на разговора, но много ми се прииска да кажа на Джейн следното.
Ние сме българи, конен народ, силен. Силата ни е в движението в земята. Да тропнеш та да я разтърсиш таз земя под краката си. Нашата народопсихология има друга връзка, с природния цикъл, със слънцето. Най- силната и мощна медитация на българина е танца. Хорото. Играе се в кръг, като слънцето и се вика на него, ама много се вика, всичката ти мъка да излезе.  Като тропнеш хем гнева в земята да изтърсиш, хем сила да си вземеш от нея. Силен и мощен метод е това. Ако и запееш, всичко ще ти излезе. Не случайно хора сме играли, много. Тропанка, Копаница, чичовото, граувско, такава сила иска там, такава енергия... всичкия адреналин излиза и глава и корем всичко се намества. Ама към това се пристъпва със сила, с мерак, с готовност за живот.
Играй Джейн, поиграй с тоз живот. Не го мисли. Движение, игра, хОрата край теб. Измести фокуса, не стой в лечението а в оздравителния процес.

С риск да дам коренно различна посока на разговора, но много ми се прииска да кажа на Джейн следното.
Ние сме българи, конен народ, силен. Силата ни е в движението в земята. Да тропнеш та да я разтърсиш таз земя под краката си. Нашата народопсихология има друга връзка, с природния цикъл, със слънцето. Най- силната и мощна медитация на българина е танца. Хорото. Играе се в кръг, като слънцето и се вика на него, ама много се вика, всичката ти мъка да излезе.  Като тропнеш хем гнева в земята да изтърсиш, хем сила да си вземеш от нея. Силен и мощен метод е това. Ако и запееш, всичко ще ти излезе. Не случайно хора сме играли, много. Тропанка, Копаница, чичовото, граувско, такава сила иска там, такава енергия... всичкия адреналин излиза и глава и корем всичко се намества. Ама към това се пристъпва със сила, с мерак, с готовност за живот.
Играй Джейн, поиграй с тоз живот. Не го мисли. Движение, игра, хОрата край теб. Измести фокуса, не стой в лечението а в оздравителния процес.

С риск да дам коренно различна посока на разговора, но много ми се прииска да кажа на Джейн следното.
Ние сме българи, конен народ, силен. Силата ни е в движението в земята. Да тропнеш та да я разтърсиш таз земя под краката си. Нашата народопсихология има друга връзка, с природния цикъл, със слънцето. Най- силната и мощна медитация на българина е танца. Хорото. Играе се в кръг, като слънцето и се вика на него, ама много се вика, всичката ти мъка да излезе.  Като тропнеш хем гнева в земята да изтърсиш, хем сила да си вземеш от нея. Силен и мощен метод е това. Ако и запееш, всичко ще ти излезе. Не случайно хора сме играли, много. Тропанка, Копаница, чичовото, граувско, такава сила иска там, такава енергия... всичкия адреналин излиза и глава и корем всичко се намества. Ама към това се пристъпва със сила, с мерак, с готовност за живот.
Играй Джейн, поиграй с тоз живот. Не го мисли. Движение, игра, хОрата край теб. Измести фокуса, не стой в лечението а в оздравителния процес.

С риск да дам коренно различна посока на разговора, но много ми се прииска да кажа на Джейн следното.
Ние сме българи, конен народ, силен. Силата ни е в движението в земята. Да тропнеш та да я разтърсиш таз земя под краката си. Нашата народопсихология има друга връзка, с природния цикъл, със слънцето. Най- силната и мощна медитация на българина е танца. Хорото. Играе се в кръг, като слънцето и се вика на него, ама много се вика, всичката ти мъка да излезе.  Като тропнеш хем гнева в земята да изтърсиш, хем сила да си вземеш от нея. Силен и мощен метод е това. Ако и запееш, всичко ще ти излезе. Не случайно хора сме играли, много. Тропанка, Копаница, чичовото, граувско, такава сила иска там, такава енергия... всичкия адреналин излиза и глава и корем всичко се намества. Ама към това се пристъпва със сила, с мерак, с готовност за живот.
Играй Джейн, поиграй с тоз живот. Не го мисли. Движение, игра, хОрата край теб. Измести фокуса, не стой в лечението а в оздравителния процес.

А, защо различна насока - баш си е супер. За йога - аз лично смятам, че няма общо с шпагат и седене на главата, а танцът може да е една прекрасна медитация. В групите по танци освен движението, викането, освобождаването на потиснатото, се създават и много добри приятелства. А духовността и медитацията - те са по-скоро до възприятието на живота, не до говорене на тибетски, санскрит, пали и припяване на цигански мантри. Една добра психотерапия би насочила и към движение, социални контакти, добри приятели, качествена литература и култура, освен към ключовата работа по осъзнаване и преобразуване на несъзнаваните конфликти и зловредните характерови сценарии.

Психотерапията се провежда от психотерапевт.Много рядко в практиката си на психотерапия при ОКР използвам и антидепресанти, но за кратко.В твоя случай не бих ги използвал.

Това което описваш са натрапливости. За мен правилният път е само един- да започнеш псиохотерапия. Опитите за самостоятелно справяне, само ще удължат тревогите ти.

Останалите 20% са тези с хистеричните вторични и първични печалби, кръшкачите, мрънкачите, психо-туристите, мързеливите, търсещите на хляба мекото и на живота лекото, квадратно мислещите груби материалисти... За тях наистина остават антидепресантите, не защото са тежки случаи, а защото с тях хронифицирано поддържат неврозата си, която всъщност им носи искани от тях несъзнавано изгоди, с които не желаят да се разделят. 

Простичко казано,при стрес, в мозъка постъпва по-малко кислород и тази липса води до замайването.Ако си страхлив, се плашиш от него, изпадаш в по-голям стрес и виенето на свят се увеличава.Ако си смел, го отбелязваш, няма повече стрес и то отминава. 

Понеже, на няколко пъти питаш, кои са емоциите, които се изразяват чрез тези телесни симптоми, реших да се включа. 
Стомахът реагира на гнева, страха и безсилието. Това са водещите емоции, които "гълташ" и го тормозиш този стомах. 
Тези емоции могат да се извеждат от мозъка по два начина - от вътре на вън и от вън на вътре. При теб е второто и се нарича автоагресивно поведение, когато тормозим собственото си тяло, а не хората около нас. Може да бъде и смесено :))). 
Тези емоции са ти в повечко, от какво не можеш да се освободиш и къде са се породили, не знам. Това е процес на работа. Едно е сигурно обаче, докато наблюдаваш реакцията на мускулите и я обличаш в какви ли не хипохондрични мисли, ще ти е много трудно да обърнеш фокуса към реалния причинител - преживяването ти на слаб и безпомощен човек, какъвто не си.

Защото имаш 43 поста с едни и същи въпроси и ние ти отговаряме едно и също.
Без психотерапия ще си бъдеш  с тези страхове цял живот.Това е.
Нищо повече никой няма да ти отговори, не сме папагали все пак.

Не искаш повече така, а пиеш химия, потискаща част от теб. Не си болна, а поддържаш разбиране и отношение спрямо ставащото, сякаш си болна и трябва механично нещо да махнеш, да изрежеш. Да, но тревожността е в собственото ти подсъзнание и когато психичното отношение е такова, хапчетата само добавят химически еквивалент на това изтласкване, "набутване" на нерешените уроци обратно в сянката. Ето мама - от няколко десетилетия пие химия, която всъщност я поддържа в състояние на хронифицирана невротичка. Можеш като нея, подобно на слаб ученик, да бягаш от час и повтаряш годината с невзетите изпити до края на живота си, в безкрайно буксуване и живот на малък процент от пълния потенциал. А можеш и да погледнеш в себе си, да видиш съдържимото, да проследиш наличното, да инвентаризираш страховете, опознаеш собствения си характер. Опознавайки се, виждаш че тревожността и симптомите ѝ само сочат като услужливи глашатаи към работата по доверяване, себезаявяване, връзка с реалността, спокойна смелост, която има да бъде вършена. Когато не е вършена, глашатаите усилват натиска си, превръщат се в надзиратели с камшици. Упоявайки ги химически, все едно ги наливаш с евтино царевично уиски, но характеровата нива си стои буренясала, неизорана, незасята и неполята. А времето си минава, а на мястото на очакваното от теб (от Живота, от потенциала ти) зърно на сърцатия живот, виреят плевелите и шубраците на неразбраните и неогрени от слънцето на любовта ти страхове. Страховите бурени не са лоши сами по себе си. Когато отношението ти се промени в смирено учещо се, те биват усвоени от дисковата брана на решителността ти, за да наторят почвата на целостта ти. Неприятни са не те - те съдържат чудесна енергия и имат мястото си като тор. Неприятно е отношението ти към ставащото като към болест, бягането от страха, вместо с доверие поглеждането му и сприятеляването с него, което вече го преобразува в смела сила, хранеща една обичаща, дълбоко сърцата жена - теб. 
А има и друг вариант - като мама...