Диляна Колева

Да, това е един от началните етапи - етапът на отхвърлянето. Той е след първия - шок. Така, че нормално е да чувстваш всичко това. Следва етапът на пазаренето. Потърси колега, който знае как да те преведе през този процес, работи с реакция на загуба. Всеки един етап има специфика, изговаряне, преживяване на чувства. Застиването във всеки един етап спира човека. Не му позволява да продължи напред в преживяването си. Навремето не случайно е имало ритуали. Традиции. Целта е била живият да се прости, да продължи напред. Днес за съжаление, всичко е каша. Поинтересувай се и виж, какви са традициите ни за 9 ден, 20ден, 40 ден. Всичко има своят дълбок смисъл. Потърси водач.

Рано е. Има време и етапи през които трябва да мине мъката ти. Препоръчвам ти книгата "Пътят на сълзите" на Хорхе Букай. Тя превежда точно през този процес.

Подкрепям мнението, че това не е проблем за онлайн съвети.
Състоянието е добре известен психосоматичен симптом на тревожност. Необходимо е да се проследи, историята на развитие. И след това чисто психологичиния механизъм, който го поддържа. Това е за психотерапевтичен процес. От там нататък се прави терапевтичния план за работа. Извън това всичко ще е общи приказки, които няма да ти свършат никаква работа. Ясно е, че се е случило нещо, което е провокирало симптома и то никак не е явно и видно.

Да, това е един от началните етапи - етапът на отхвърлянето. Той е след първия - шок. Така, че нормално е да чувстваш всичко това. Следва етапът на пазаренето. Потърси колега, който знае как да те преведе през този процес, работи с реакция на загуба. Всеки един етап има специфика, изговаряне, преживяване на чувства. Застиването във всеки един етап спира човека. Не му позволява да продължи напред в преживяването си. Навремето не случайно е имало ритуали. Традиции. Целта е била живият да се прости, да продължи напред. Днес за съжаление, всичко е каша. Поинтересувай се и виж, какви са традициите ни за 9 ден, 20ден, 40 ден. Всичко има своят дълбок смисъл. Потърси водач.

Здравей, приятелю, относно въпроса ти за силовите тренировки и кардиото биха могли да се комбинират силова тренировка и кардио, но самото кардио е добре да се изпълнява веднага след тренировка с тежести или по възможност сутрин на гладно. Силовите тренировки товарят изключително много нервната система и затова се препоръчва да имаш достатъчно време за възстановяване до следващата такава тренировка. Би могъл в дните в които не правиш силова тренировка, ако практикуваш изобщо такива тренировки, да правиш само кардиои по възможност да бъдат различни видове кардио тренировки  ( бягане, колоездене, бегови упражнения, скачане на въже). По този начин тялото никога не остава в застой и няма т.нар.еднообразие в тренировките. Успех! 

Здравей Ивайло. В момента си в положението на доста българи и не само. Такъв е световния момент, а за България да не говорим. Нормално е когато една от основните ти потребности е застрашена да изпитваш силно безпокойство. Това което описваш е точно безпокойство. И понеже си дал срокове на себе си, наближаването им засилва безпокойството и го превръща в паника или отчаяние.
Всъщност има един много стар метод за справяне с това и за намиране на решение.
Първо е хубаво да излезеш от капсулата в която си се вакуумирал- ТРЯБВА МИ РАБОТА.
На всички им трябва и в момента около 60-70% от българите са така или имат мизерна работа. Така че съвсем не си изключение.
Това разбира се изобщо не те успокоява, защото ти имаш лимит на спестяванията.
А какъв е отговорът на въпроса - Най- лошото което може да последва, ако аз след 3 седмици не си намеря работа?
След този отговор, може би ще излезнат новите решения, които са извън капсулата - ТРЯБВА ДА СИ НАМЕРЯ РАБОТА В СОФИЯ.

Преди малко го написах на жена със същите въпроси като твоите, мисля че е добре и на теб да го напиша.
Лоша работа са тез натрапливости, захапят ли човека не го пускат. Дъвчат, дъвчат, докато го изтощят. Едната изплюеш, другата идва, да те объркат, така да си стоиш объркана. Ама то се получава така, защото нещо в живота те е объркало. Докато не го намериш и подредиш и мислите няма да подредиш, тъй ще ходиш все объркана и с въпроси в главата. Ама не онези истинските, ами шантави и глупави, натрапливи. И хем си здрава пък като за болна ще живееш. Затова спри с тез въпроси и действай с водач, че съвсем ще се измориш.
Все за психоза питате, като че ли е толкова лесно да психяса човек. Ама е по - лесно да се стои във фантазията, другото иска воля, усилие, промяна, действие, това е трудното. И мозъкът все бяга ....психоза.....психоза... БАР... шизофрения, дъвче.

Зачудих се, кой и за какво може да даде гаранция изобщо, след като действията са свързани едно с друго в този живот.
Ако клиент ми зададе този въпрос " Гарантирам ли, че ще се оправи." Веднага питам: "Гарантира ли, че ще разбере всичко както е необходимо и ще е достатъчно мотивиран в изпълненията на задачите каквото и да му коства това?" 
Въпроси без смисъл са това.
Или се тръгва към нещо и се променя в процеса на пътя - гъвкавост, адаптивност.
Или се цикли ригидно в натрапчиво наблюдения, в очакване на нещото.

Зачудих се, кой и за какво може да даде гаранция изобщо, след като действията са свързани едно с друго в този живот.
Ако клиент ми зададе този въпрос " Гарантирам ли, че ще се оправи." Веднага питам: "Гарантира ли, че ще разбере всичко както е необходимо и ще е достатъчно мотивиран в изпълненията на задачите каквото и да му коства това?" 
Въпроси без смисъл са това.
Или се тръгва към нещо и се променя в процеса на пътя - гъвкавост, адаптивност.
Или се цикли ригидно в натрапчиво наблюдения, в очакване на нещото.

Здравей, обръщам внимание преди всичко на анемията бета таласемия. Тъй като имам същата, а тя е генетична и се предава, знам добре симптомите и както на мен така и на майка ми и на синът ми. Това което описваш е много вероятно да е от таласемията, имала съм подобни кризи. Световъртежи с дни./Останалите симптоми може да са вторични от страха./ Липсата е на В12. Има вариант инжекционно да възстановят бързо нормата. Като след това следваш годишните падове и подкрепяш с витамин В12 има и доста мощна природна комбинация, която действа за около 4 дена. Вдигала съм при детето от хемолобин 65 на 90 за 4 дена, за чудо на лекарите. Ако си склонен на природни методи пиши на лични ще дам възможностите. Опитай за седмица да коригираш това, ако не се повлияе, тогава може да се види връзката с тревожността.
За спорта, изключително важен е, особено при таласемиите и тревожностите, НО кардио, махни ги тези щанги, не работят за теб, понякога има точно обратен ефект.

Навремето майка ми е отказвала на баща ми да излезе на първа среща с него в продължение на един МЕСЕЦ. И то не посреЦвом Вайбър или Месинджър, а на живо. Очи в очи, всеки път, когато я е чакал пред дома и с букетче, набрано от съседските дворове. Да са ми живи и здрави, догодина празнуват 35 години брак.
Ето ТОВА наричам аз истински мъж - такъв, който знае какво иска и е готов да се бори, за да го получи. На фона на тази история, твоето "ама аз и звъннах, а пък тя ми затвори, пък не ми се и обади после" .....ами не звучи сериозно.
П.С. А това " да ходи да я бият, щом това иска" не знам как ти се побра в устата, честно.

Честно казано с огромен интерес наблюдавам до къде ще стигне човешката "лудост" в идеята си да усложнява едно състояние, което има съвсем ясен произход. И какви още сложни методи с още по-голяма сложни имена ще сътвори, за да отдалечи човека от простото справяне със страха. 
Няма такова пазене на страха като в днешната действителност. Имаме хубава българска поговорка " Клин, клин избива" и са я спазвали хората, затова са се оправяли. И друга има " "На страха Очите са големи." Каквото и да ти кажат ще го повярваш, ама не ти казват точното, твоето нещо, за да го чуеш.
Ако ще е за плацебо, иди да ти леят куршум, и да ти направят муска, по ефтино ще ти излезе, пък може и по-добре качествено.
Страхът си има семе, то се казва Уплаха. Уплашил се човек, не разбрал уплахата превърнал го в страх и започнал да фантазира трагедии. А тялото то слуша мозъка и реагира. Затова навремето са хващали уплахата, за да не стане страх.
Това е терапията, да ти хване уплахата и да те направи смел.
 

А на теб пука ли ти за нея? Поинтересува ли се, какво се случва с жени, които са жертва на физически тормоз и колко е трудно за тях да са адекватни при подобен род обаждания? В поста си писал, че ще си с нея, ще я подкрепяш, а в първата сериозна ситуация, в която тя има нужда от подкрепа и помощ, реагираш разглеждайки ситуацията само през собственото си чувство за отхвърляне. Да, вероятно бившият ще я тормози, защото вижда, че до нея не стои мъж, който да я защити.

А на теб пука ли ти за нея? Поинтересува ли се, какво се случва с жени, които са жертва на физически тормоз и колко е трудно за тях да са адекватни при подобен род обаждания? В поста си писал, че ще си с нея, ще я подкрепяш, а в първата сериозна ситуация, в която тя има нужда от подкрепа и помощ, реагираш разглеждайки ситуацията само през собственото си чувство за отхвърляне. Да, вероятно бившият ще я тормози, защото вижда, че до нея не стои мъж, който да я защити.

Това което ти се е случило преди години е уплаха, страх. Да, от нещо конкретно, но това е отключило тревожно състояние. Психотерапията има за цел да предотврати медикамента, а не да подтикне към него. При теб за съжаление се е получило точно обратното. Взимането на медикамент е изместило едно основно вярване, че ти можеш да се справиш сама. Съответно не си получила и никакви техники за справяне, не виждам и разбиране по въпроса, какво е тревожност, паника, какво ги предизвиква и подобни сведения, които първоначално имат за цел да изведат страха на съзнателно ниво. 
Ксанакса е патерица. Онази илюзия, която те залъгва, пий хапче и ще ти мине. Вече си наясно, че това не може да се случи. Ксанакса временно потиска преноса на информация по невронните ти пътища, т.е. чувството за страх. И като всяко временно нещо след него има връщане в изходна позиция. 
Чувството ти за страх се увеличава, тъй като виждаш, че единствения ти начин за справяне не работи. Усещането за пълна загуба на контрол над състоянието, го засилва.
За да подобриш състоянието са ти необходими алтернативи за справяне и ясното какво точно ти се случва. Тук из темите е написано много за това. Има цели дискусии с хора, които пробват предложените им техники и споделят подобрението си. Отдели време прочети и най - добре паралелно с това започни терапия при терапевт работещ с тревожни състояния, който не е почитател на медикаментите.
Смелостта, която ти е нужна се постига чрез промяна на светогледа ти, а това с хапчета не става.
 

Рано е. Има време и етапи през които трябва да мине мъката ти. Препоръчвам ти книгата "Пътят на сълзите" на Хорхе Букай. Тя превежда точно през този процес.

Хайде, махни малко фокуса от тази самоувереност. Никой не е уверен на 100 процента, нито е толко самообичащ се и сигурен в себе си. Когато човек твърде много го повтаря, това е първата индикация, че никак не е сигурен в това и има нужда да се самоубеди.
Ако аз си представям, че някой ме "тъпче", означава, че аз мисля, че мога да бъда стъпчен, а това е много далеч от всяка самоувереност. Когато търся уважението и се обиждам, и си представям, че не го получавам, това означава, че никак не съм сигурен в това което съм. 
Освен това себепознанието е динамичен процес и няма начало и край, това е динамика в процеса на целия ни живот, дори 80 годишния човек има много да се преоткрива, ако имаше на разположение още 80 години.
Приемането на другите такива каквито са и уважението на техния поглед за света и хората е първата стъпка към себеприемането, тук това липсва. 
Да "спра за малко" е по - скоро бягство от нещо, с което не мога да се справя. Признанието пред нас самите, че животът ни поднася ситуации, които ни показват, какво още имаме да усвояваме е една от стъпките към себепознанието. 
Когато усвоим или прозрем нещо от знанието за себе си е важно да знаем, че следват житейски ситуации, които ще ни покажат до колко сме го усвоили всъщност. Ако не се справяме, това означава, че е време за следващата част от знанието, а хората които срещаме са нашите индиректни учители. Затова чест и почитания за всеки човек, с който общуваме, защото той се появява за да ни посочи новата посока, дори и ролята, в която влиза да не ни харесва. 
Ако прочетеш нещо от Норбеков, ще се запознаеш точно с тази методика. - Ще те нахокам и обидя, за да видя как ще се почувстваш. Ако ме отхвърлиш и обвиниш, а най- вече ако избягаш значи не си готов за следващата стъпка. Тези момичета са един житейски Норбековци. Помисли над това, като преди това се опиташ да смъкнеш съпротивата. 
Докато обвиняваш и се обиждаш, няма себеобичане и себеприемане. 

Рано е. Има време и етапи през които трябва да мине мъката ти. Препоръчвам ти книгата "Пътят на сълзите" на Хорхе Букай. Тя превежда точно през този процес.

Здравей Орлин, 

Благодаря ти за отклика на моята история!
Искам отново да благодаря на Форума и лично на Орлин, д-р Първанов и Диляна, които коментираха моя проблем тогава, както и отговориха на моите съобщения, а с д-р Първанов имах възможност да се срещна и лично.
С удоволствие ще споделя моите преживявания:
Корените на промяната се състоят в това, че: 
1.    Оставих всякакъв Страх назад. Или поне повечето страх. А ние повечето живеем всеки ден с доста необосновани страхове. Екхарт Тола (един от любимите ми мислители по духовни тематики от 21 век) казва че правим нещата или от Страх или от Любов. За съжаление по-често от страх
2.    Научих се или по точно оставих се да приемам неизвестността. Нищо никога не е сигурно на този свят освен смъртта. Оставих живота да се разгръща и случва. Като това не означава че съм била пасивен наблюдател отстрани, не напротив, скочих в потока на живота, приех работа, от която малко ме беше страх, преместих се да живея сама (като аз имах страх дори да заспя или по точно имах необходимост от родителите си) преместих се не само да живея сама, а и в друга държава. Не мисля че опитността на всеки трябва да е толкова, ако искате, драстична, като моята на фунционално ниво, не е нужно да се местите в друга държава или да сменяте това, което правите като дейност – промяната и нагласата е вътре във вас където и да сте. Едно ново място или дори един нов човек не може да ви гарантира, даде или предостави вашето избавление от вашите собсвени демони. Срещу тях се изправяте вие. Тях винаги ще ги има, в нас се борят противоположности, няма всеки ден да сте Дзен, но и това не е целта. Искам с това да дам надежда, сила, насока и кураж на тези от вас, които се чувстват долу, безпомощни, неоправдани и слаби – Вие сте по-силни отколкото предполагате! Изпитанието сега е вашият катарзис, то ви прави истински! Ако не вярвате на мен, прочетете и гледайте хилядите доказателства на хора и учения които говорят за това. Позволявам си да споделя някои от тях с вас тук:
https://www.youtube.com/watch?v=8AyIy_dqXeY&list=PL1Xxx3MDA5kpGikAs0Z7O6BVmc8rggaOD&index=7&t=0s / Стойчо Керев: Мисълта може да променя материята
https://www.youtube.com/watch?v=_7H6G8g40Vo
http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%E5%EA%F5%E0%F0%F2 / Всички книги на този автор, като Силата на настоящето е основната, има ги безплатно в Спиралата, както и негови видеа онлайн са достъпни в интернет
https://www.youtube.com/watch?v=v0ebix-x68Q&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=0s  Can One Really Say ‘there Is No Problem’?
https://www.youtube.com/watch?v=u08qLOeS7uI&index=5&t=0s&list=PL1Xxx3MDA5kqy4Sxa9Tljio2jm_KVrQdw Въпрос на гледна точка - Саркофаг, облечен в калории
https://www.youtube.com/watch?v=4iaqs4_xePk&index=3&list=PL1Xxx3MDA5kobdDPcH06l18Qn8Z0vVDAk&t=121s The Power of Intention | SuperSoul Sunday | Oprah Winfrey Network / Опра Уинфри има много видеа от инициативата и за духовна неделя, както и много нейни мотивиращи видеа
https://www.youtube.com/watch?v=SskrmHCoiRc&index=2&list=PL1Xxx3MDA5kqkCJvVJY7s6g_OX52svDRh&t=28s Inspiring words from Oprah Winfrey
https://www.youtube.com/watch?v=NnJgLYsjxsc&t=182s една много красива моя любима мантра
3.    Беше ме страх, но живеех, такъв какъвто ми се поднасяше сега живота. Реших да направя промените, които искам постепенно, но сигурно. 
4.    Не се отказах тайно да мечтая и ставах по-силна от собственото си убеждение. 
5.    Молих се на Бог. 
6.    Правих практики на приемане и се разграничавах от проблема си като го поглеждах отстрани. 
7.    Създавах си малки ритуали на щастие. Може да бъде малка разходка, любима песен или книга, нещо вкусно за хапване или просто време за усмивка и приемане на себе си.
8.    Не се насилвах да бъда нормална или щастлива, такава или онакава.
9.    Слушах мантрите на Орлин в youtube, тях още си ги пускам понякога : ) Припомням си че за мен самата няма по-важен човек от мен, учих се да живея със здравословен егоизъм.
10.    Вселената привлече обстоятелствата, които бяха най-добри за мен в личен и професионален план. Вече съществуват осъзнати хора, които са абсолютно извисени духовно, които нямат нужда от конкретни или изобщо събития в двата основни човешки пътеки на активния зрял индивид – лична и професионална. Аз исках и още избирам да преживея тези опитности и да бъда земен човек, който преживява радостите и трудностите на така да се каже стандартния нормален живот, в който човека има семейство и занимание, с което изкарва прехраната си. Като съм сигурна, че има хора, които дори нямат нужда от този нормален живот за да се чувстват изпълнени, но аз мога да дам само моя опит и лично виждане тук.
11.    Оцених света не само като причинно следствени връзки, ами и като наше общо творение, наше общо съзнателно преживяване
12.    Спрях да се обиждам и да приемам несправедливостта или злобата лично, разбрах, че всеки има нужда от опитността, която неговата душа приема в този момент.
13.    Избрах да живея в настоящия момент.
14.    Като бърза и ефективна практика препоръчвам спорт > бягане, дишане, ако не можете да бягате, бързо ходене, просто физическа активност за оросяване на мозъка (малко допълнително за това> )
С обич към вас,
Мария

По нормален си от всякога, но нещо не си спокоен. Ирационалният страх те е изстрелял във фантазията, която сега си играе с теб. Нито ще умираш, нито ще полудяваш, просто не можеш да овладееш страха. Тук във форума има доста обяснения, кое го поражда, прочети. След това се концентрирай в успокояването му, през кардио натоварване /тичай с кучето/. Всеки ден по 30 мин, докато се изпотиш, зачервиш и започне да не ти стига въздуха. Когато си наясно, защо тялото ти реагира през този страх, и започнеш да го успокояваш адекватно, всичко ще си дойде на мястото и ще може да се поговори за проблемът, който е активирал тревожността.

Добре, какъв е проблемът, да направиш еднократна психологична консултация, за да ти се даде информация за това състояние и да ти се дадат насоките, които са специфични за теб? Всеки психолог е различен в свързването и методиката на работа. Една консултация не те ангажира, а сега можеш и да сравниш с миналия си опит. 
Оставам с впечатление, че да се направи консултация с психолог изисква извънредна смелост.
Тук пишем общо. Съвсем друго е, да отидеш в кабинета, да се запознаеш, психолога да те види, да види как реагираш, как се държиш, как говориш, как гледаш, изобщо невербалната връзка, която е изключително важна за нас. После да чуе как говориш, да проследи мислите и изказа ти. Разбираш ли, срещата на живо с психолог дава възможност на специалиста да се запознае с теб, а това му дава много повече информация от 100 поста писани тук и нещата тръгват в съвсем друга посока. 
С някои клиенти методиката е по "хард" , както сами се изразяват, с някои доста по - мека и внимателна. Трудно, много трудно е тук да вземеш, онова, което е само за теб.

По нормален си от всякога, но нещо не си спокоен. Ирационалният страх те е изстрелял във фантазията, която сега си играе с теб. Нито ще умираш, нито ще полудяваш, просто не можеш да овладееш страха. Тук във форума има доста обяснения, кое го поражда, прочети. След това се концентрирай в успокояването му, през кардио натоварване /тичай с кучето/. Всеки ден по 30 мин, докато се изпотиш, зачервиш и започне да не ти стига въздуха. Когато си наясно, защо тялото ти реагира през този страх, и започнеш да го успокояваш адекватно, всичко ще си дойде на мястото и ще може да се поговори за проблемът, който е активирал тревожността.

По нормален си от всякога, но нещо не си спокоен. Ирационалният страх те е изстрелял във фантазията, която сега си играе с теб. Нито ще умираш, нито ще полудяваш, просто не можеш да овладееш страха. Тук във форума има доста обяснения, кое го поражда, прочети. След това се концентрирай в успокояването му, през кардио натоварване /тичай с кучето/. Всеки ден по 30 мин, докато се изпотиш, зачервиш и започне да не ти стига въздуха. Когато си наясно, защо тялото ти реагира през този страх, и започнеш да го успокояваш адекватно, всичко ще си дойде на мястото и ще може да се поговори за проблемът, който е активирал тревожността.

Все едно казваш: "...трябва да си със здрави зъби и перфектна усмивка, за да тръгнеш на зъболекар. Иначе какъв е смисълът?..." ...
 

Здравей, ние със сигурност не можем да ти кажем какво си ти. Това би било фантазия, която не ти върши работа.
 Но със сигурност мога да ти кажа, че ти си най - доброто което можеш да бъдеш към този момент.
Да те поставяме в рамка, да те класифицираме и да те приравняваме към нечии стандарти е престъпление спрямо твоята личност. Тя е такава каквато е. Ако някой е имал очаквания и сега получава разочарования си е негов проблем не твой. Често родителите приписват собствените си провали на децата си, децата почти винаги започват да се чувстват некачествени хора от това. Едва когато проумеят, че не са отговорни за неудовлетвореността на родителите си, тяхното отношение към себе си , се променя в положителна посока.