Диляна Колева

Здравей dantchela

Говоренето е търсене. Хората често имат скрито знание, което идва с тях в новия живот. Минава много време обаче, докато успеят да го разкодират, да го изведат от себе си и да го изразят. Често многото говорене е търсене на подходящия начин на изразяване. Ти знаеш, че го знаеш, но не можеш да го изведеш от себе си. И тук идва разминаването, объркването. Не ти се живее така, защото знаеш, че има друго, но се лъжеш, че не правиш нищо. Всеки един твой ден, дори факта, че си седнала и си извела тази твоя обърканост в този пост е крачка напред към откриването. Изразяването дори и на несвързани мисли, на противоречия пред други хора е много полезно за стигане до търсената мисъл, действие. Щом си започнала да мислиш за момента в който ще си наясно със себе си, значи си тръгнала към него. А два месеца са твърде малко за откриване на каквото и да е душевно терзание. Аз например се изгубих с години в търсене на смисъла и когато го открих започнах да виждам колко много други "смисълчета" има край него с които продължавам да не съм на ясно.
Когато започне да се вижда светлината в тунела, мълчанието идва от само себе си.

И аз минавам през този период в момента за който говориш.И доста размишлявах.Стигнах до извода ,че приятелството има различно измерение,както от страна на приятеля така и от моя страна и тези отношения са доста динамични.Когато нещата се разминават това предизвиква реакции,които развиват отношенията независимо дали приятелството спира или не.Но се убедих ,че приятелството продължава да съществува в някаква форма ако успеем да доловим смисъла му,а ситуациите... не могат да се опишат в тяхното многообразие.Разбрах също ,че моето приятелство трябва да е адкватно с другия отчасти,а не да е на сто процента това което смятам аз за приятелство.Приятелството има много форми.Нещо като слонове, които се познават и се срещат след време.
Сигурна съм ,че приятелства могат да се създават на всяка възраст.Случва ми се. Приятелството винаги е двупосочен процес и същевременно е даване на самия себе си.

Познавам един англичанин, който много искаше да живее в България. Най- после успя да направи така, че да си купи имот, и да се устрои тук. Първите месеци, даже година, беше във възторг от всичко. Аз недоумявах. Той ми обясни- тук било толкова хубаво за англичаните, защото имало свобода, всеки правел каквото си иска и никой не го наказвал за това. Паркирал където си иска, не го глобявали като пресрочел плащания, можел да закъснява за работа безнаказано, да си разшири градинката на вилата към гората и куп други неща които аз се учудвах как изобщо му правят впечатление. След една година обаче, когато обраха вилата му и никой нищо не направи, когато стана объркване с документите му и с месеци не можа да намери инстанцията, която трябва да се погрижи и накрая, като разбиха колата му и полицията му каза, че това се води престъпление с неизвестни, защото те нямат схема по която да намират дребните обирджии, физиономията му се промени. Замина си с думите- свободата не е за всеки, много е трудно да правиш каквото си искаш. Сега е в Англия спазва перфектните закони, плаща си глобите и ........ е щастлив .

Дете което живее без родители, няма забрани, няма норми, няма права и задължения, ако иска учи, ако иска не. Трябва да е много силно психически и физически, за да оцелее. Та така и с милата ни родина. Ние си живеем дружно тук с една депресивна народопсихология, в една пълна абсурдна свобода и се учим да бъдем силни. Слабите заминават за чужбина, в по- цивилизованите държави ако може с много правила, много норми, с изграден морал с дисциплина и т.н. И в това няма нищо лошо, всеки решава с какво да се бори.

Та България толкова черна няма да стане, защото всички ние българи, които останем тук до 2050 ще сме създали толкова силно и устойчиво поколение, че нито цигани, нито помаци ще ни се качат на главите. Сега сме в преход на психическата настройка, нормално е да сме объркани. И ако не успеем да опустошим всичко докато сме в този преход, ще се оформим като една много силна общност.

Според психиатрите, нямало психично здрави- просто имало непрегледани---

Напоследък често си задавам въпроса- Защо се чувствам толкова уморена от контактите си с хората?
Прави ми впечатление, че започва много да ми личи , когато не желая контакт и близост.
Чудя се защо така спрях да допускам хората близо до себе си, а това беше моя запазена марка, всеки влизаше и излизаше от личния ми кръг когато и както си поиска. Това не ми пречеше, но явно давах доста от себе си. Сега забелязвам известна пестеливост от своя страна.
И като става въпрос за даването, дали е било даване или даряване, или дори инвестиране в хората край мен.
В какво се състои всъщност разликата?

Даването-двупосочно значение." Когато давам, нещо мое става твое и заедно с това нещо твое- в случая твоето приемане- става мое."
В този ред на мисли с колко хора можеш да споделиш и да извършиш процеса на даването? С различни хора в кратки периоди. След това всеки тръгва по пътя си. Значи нормално е през живота ни близки да са ни малко хора за кратко време!?

Даряването- няма двупосочност.Ти получаваш нещо от мен, но аз не получавам нищо в замяна. Когато дарявам давам нещо, което никога не е било мое- книга, знание...... Колко често комуникираме с хората дарявайки им нещо наше, което те не могат да споделят, не им е времето, не са на нашата вълна... и т.н. Имам доста спомени за такива мои приятелства, които са прекъсвали с прекъсването на даряването.

Инвестиране- онова поведение, при което ти поднасям нещо, очаквайки последващо обезщетение. Когато инвестирам, аз нито давам, нито ти дарявам, просто ти заемам нещо, което продължава да бъде мое. Сещам се за подобно отношение към мен от "приятелка"- Аз ще ти дам почивен ден, но няма кой да гледа детето ми. Очаква се отговора- Аз ще го гледам, няма проблем. След дълги такива комуникации, човек се уморява, но в зависимост от това от коя страна е на инвеститора или инвестирания умората се натрубва с различна сила.

Изключвам приятелствата които започват от детството и оцеляват във времето. Дънов казва, че точно те имат време да узреят.
Как усещате приятелствата си? И възможно ли е в зряла възраст да се изградят приятелства, които да носят силата на детските приятелства?

Честит рожден ден Ани! Много усмивки и светлина по пътя!

Здравей Армагедон,може би ти по някакъв начин не допускаш хората до себе си.Може би в притеснението си се затваряш и така не им позволяваш да те опознаят и харесат.Разбира се,че всичко ще се оправи,но започни да мислиш за това какво искаш да имаш в живота си,а не за това което нямаш.И не слушай хорските приказки бъди себе си,всеки е различен, неповторим и прекрасен сам по себе си.Преди години аз имах този проблем като се запознавах с нови хора лицето ми ставаше каменно(не защото не харесвах хората,а защото се притеснявах как ще ме приемат ) и един ден ми казаха че винаги първото впечатление което правя е че съм горда и недостъпна много бях изненадана от тези думи,но разбрах,че грешката е в мен.Тогава реших,че ще бъда себе си и който ме хареса добре дошъл,който не прав му път.

Аз ти пожелавам от сърце да срешнеш истински приятели,защото познати многоно,а приятели малко,но верни.
Нека Бог да е с теб!

Има!
По принцип до хубавите неща не се стига лесно. Но когато човек ги обяви за себе си за не лесни, става изключително трудно.
Като за начало може би е добре да изключиш материалния фактор. Кой как, колко имал, колко говорел и т.н. това са неща които не са свързани с теб. Всяко нещо което не е свързано с теб, а си е дело на другия не бива да те занимава. Не трябва да ти прави впечатление, дори.
Празниците и кафетата са въпрос на вътрешна настройка. Човек може да е в пълна хармония пиейки кафе на изгрев сам на плажа. Празници са само тези, които будят вътрешно удоволствие и човек умее да ги изживява с усмивка дори и да няма с кой да ги сподели.
В малкия град наистина е трудно да се влезе във вече изградени компании. Но действително искаш ли да влизаш в тези малки градски компании!? Дали ще се чувстваш комфортно там. А и кой казва, че трябва да живееш и да имаш компания на място на което не се чувстваш комфортно!?
Изграденото мнение винаги може да се промени, но дали има смисъл в този град за тези хора!?

Всъщност до тук изброих само оправдания за това, че не трябва да се променяш.
Но да уточня, не се променяй, ако не искаш.
Ако искаш да се промениш, всяко едно от нещата които си изброил трябва да се научиш да го виждаш от различни гледни точки. Не се оправдавай, а се изявавай, не се подтискай, а се натискай.
Търси, само когато имаш какво да дадеш.
Аз например не бих се обадила и не бих търсила компанията на човек, който не ми се е обаждал отдавна, който е недоволен от себе си и от света около себе си, който няма лични интереси, които да ме научат на нещо, който заявява, че съществуването му е безинтересно и безлично.
Не за друго, а защото нямам какво да му дам. В една друга тема бях писала за съзидателното предсказание. Често хората стават жертва на него.
Например: Често си повтаряш - Ето на мен никой не ми се обажда и никой няма да ми се обади - и наистина ти си правиш потенциална проекция за това.
Казваш че си студент, нима там никой не те е заинтригувал с нещо? Или просто ти не желаеш да дадеш на никого нищо. Приятелите се печелят, а това изисква много отдаване. Много приемане. Много желание за обмен.
Хората се оглеждат, оформят се в групи в които всеки дава по нещо, никой няма да те покани никъде, ако ти не заявиш желание да дадеш, ако не потърсиш контакт, ако не проявиш инициатива.
Но всичко това подлежи на промяна. Вслушай се в себе си. Помисли какво искаш, какво ти е интересно, намери хората и средата където да се изявиш. Ти си човека, който трябва да потърси. Ето аз имам какво да дам, имам какво да покажа имам желание да споделя, искам да бъда с вас. Просто някаква компания и просто някакви приятели са губене на време и енергия.

Простете ми, че ще излезна оф топик малко, но е важно - за срещата ще пиша като имам повече свободно време.
На наряда в неделя сутринта някое от момичетата, но не помня кой, попита дали знаем къде Учителя е говорил, че сега човечеството е в положение на младеж. Никой нямаше представа за източника. Тази сутрин, прелиствайки една от малките книжки от дарението, което получихме на срещата, "случайно" открих това:

За щастие имаме беседата в уики - Отличителни черти на човешката интелигентност

Срещата беше изключително приятна!
Всички бяха и са много мили, прекрасни събеседници.
Специални благодарности на Ани (Аделаида) и Иво, че изтърпяха многобройните ми обаждания, докато се координираме . На borislavil за ценният подарък, който ни направи и на всички останали, че бяха там и дадоха по нещо от себе си.
Надявам се да си направим и друга подобна среща и повече хора да имат време и възможност да присъстват. За съжаление един ден е крайно недостатъчен за всичко което искахме да направим и да си кажем, но благодаря на всички за него.

Срещата беше изключително приятна!
Всички бяха и са много мили, прекрасни събеседници.
Специални благодарности на Ани (Аделаида) и Иво, че изтърпяха многобройните ми обаждания, докато се координираме . На borislavil за ценният подарък, който ни направи и на всички останали, че бяха там и дадоха по нещо от себе си.
Надявам се да си направим и друга подобна среща и повече хора да имат време и възможност да присъстват. За съжаление един ден е крайно недостатъчен за всичко което искахме да направим и да си кажем, но благодаря на всички за него.

Срещата беше изключително приятна!
Всички бяха и са много мили, прекрасни събеседници.
Специални благодарности на Ани (Аделаида) и Иво, че изтърпяха многобройните ми обаждания, докато се координираме . На borislavil за ценният подарък, който ни направи и на всички останали, че бяха там и дадоха по нещо от себе си.
Надявам се да си направим и друга подобна среща и повече хора да имат време и възможност да присъстват. За съжаление един ден е крайно недостатъчен за всичко което искахме да направим и да си кажем, но благодаря на всички за него.

Срещата беше изключително приятна!
Всички бяха и са много мили, прекрасни събеседници.
Специални благодарности на Ани (Аделаида) и Иво, че изтърпяха многобройните ми обаждания, докато се координираме . На borislavil за ценният подарък, който ни направи и на всички останали, че бяха там и дадоха по нещо от себе си.
Надявам се да си направим и друга подобна среща и повече хора да имат време и възможност да присъстват. За съжаление един ден е крайно недостатъчен за всичко което искахме да направим и да си кажем, но благодаря на всички за него.

Божидар, правиш доста предположения, а от мнението ти лъха такава увереност все едно става въпрос за факти.

Иска ми се да обърна внимание на това, че в повечето случаи човешките емоции се появяват импулсивно и автоматично при определено стечение на обстоятелствата. В самия човек съществуват определени предразположения и склонности при определени условия да проявява определени съответстващи им емоции. Примерно ако те ударят да се почувстваш засегнат и обиден. Ако имаш склонност да се обиждаш когато те ударят, то може наистина да привлечеш в живота си ситуация в която да се окажеш ударен. Склонността обаче е нещо твърде различно от емоцията. Тя е един отпечатък в нашето подсъзнание, който можем да преодолеем единствено чрез волята си. Склонността е един утвърден в нас модел на поведение. Утвърдили сме го пак самите ние с нашите действия които сме извършвали многократно в миналото.

http://www.dnevnik.bg/bigpicture/2009/08/0...e_rilski_ezera/

Така е. Но във всички примери които ти даде, както писах по горе, няма първично чувство и първична ситуация, а има предизвикано действие в следствие на оформени чувства с концентрация върху тях.
Ще помахаш на твоята жена и ще и се усмихнеш, защото имаш оформени и осъзнати чувства към нея.
Ако припознаеш твоята жена и помахаш, в момента в който разбереш какво си направил ще ти стане неудобно например. Тук имаме първична ситуация и след нея първично чувство.

Тук е разликата за която споменах. Понеже темата е за първичното, а не за предизвиканото.
Естествено, че повечето ни действия са предизвикани от чувства, но това не са първични ситуации, а обмислени и целенасочени постъпки.
Ако махаш целенасоченот по чуждите жени естествено, че няма да има любов ще има други неща. Но все предизвикани и целенасочени.

Не може да имаме чувство породило се от несъществуваща ситуация. Ако стане нещо подобно, значиии...... има психически проблем.
Това може да бъде само в сферата на фантазиите ни.
Ако не ме настъпи някой, нямам дразнител, дори не би могло да ми дойде на ум, че видиш ли аз ще се ядосам в този момент, ако някой реши да ме настъпи. А ако си мисля подобни неща, значи влизам в кръга на невротиците.
За хипнозата..... там няма общо физическото докосване с реалните чувства, изобщо с действителната реалност.
Така че за първично породено чувство, можем да говорим при неочаквана ситуация, която съответно го поражда.
А ако чрез концентрацията си върху определено чувство, породим ситуация, това вече не е първично, а предизвикано.

Здравейте!

Първо искам да уточня,че пиша тук по-няколко причини.

Едната е някой, който има нужда от конкретен съвет по даден проблем да получи някаква нова може би полезна за решаването му информация.Това ме кара, когато вече има мнения да търся различна гледна точка от вече публикуваната – знам ,че за решаването на който и да е проблем има повече от един верен подход и човека трябва да има повече избори какво да прави.

Пиша и знаейки ,че доста хора четат в сайта без никога да са писали или питат нещо, но при сходен проблем някой от тях ще може да се възползва от съветите ми.

Трето, пиша и споделям опит със знанието,че той може да послужи и на някой колега който има нужда от него. Такива колеги са много малко разбира се, защото повечето от психотерапевтите са с много тясно и ригидно мислене.По- голямата част наистина са програмирани така, че не биха взели каквото и да е чуждо мнение, щом то произтича от човек практикуващ друг вид психотерапия. Някои дори биха го ,,преследвали’’, както едно време католиците са преследвали вещиците. Когато бях по-млад една от ,,занимавките ‘’ ми бе да кажа на някой такъв колега ,че работя Ериксонова хипноза. Виждах как косата му се изправя ,очите изцъклят, сякаш пред папата се бе явил дявола.

Искрено се забавлявах да слушам, как човек, който си няма понятие от хипноза ми говори колко опасна и неефективна е. Какви ли не глупости слушах и се чудех как някой може да критикува нещо, което никога не е правил и си няма представа какво е.

Така, че когато аз писах отговора си, не беше само за теб. С него всъщност давах и идея на някой колега психотерапевт как би могъл да постъпи в идентична ситуация.



Вчера отговора ми не беше много точен .Вие говорите за посещение на психолог при психолог. А, аз ви отговарям все едно става дума за официална/платена/ консултация на психотерапевт с психотерапевт.

За да дам отговор аз винаги влизам в ситуацията и си представям как стоят нещата от базата на моят опит.

Това ми позволи вчера веднага да напиша – мое задължение е да създам обстановката в която клиента да се почувства спокойно и както казвате ,, отпуснато’’.Това не е моя измислица или приумица- това е основно изискване пред терапевта практикуващ Ериксонова хипноза или Краткосрочна терапия.Основен постулат и на двете е ,че когато терапията е успешна заслугата е изцяло на клиента .Когато тя е неуспешна причината е изцяло в психотерапевта.Това са аксиоми.Сбора от тези правила отграничават школите една от друга и лично мен ме карат да бъда много конкретен в писането си. Пак ще кажа, може да има школи в които да се твърди точно обратното на моите твърдения.Но, аз разсъждавам и давам мнения в рамките на 3 психотерапевтични школи, не съм компетентен в останалите няколкостотин .

Цитат---Обикновеният" клиент със сигурност също анализира, но той няма познанията, необходими му за този задълбочен и продължителен анализ, не го забравяй.

Не е така, каквото и да анализираш то ще е в рамките на психологията .Докато разсъжденията на обикновения клиент са в много по-широки и необзорими рамки.Като се започне от това ,няма ли да му ,, бръкна’’ и промия мозъка и се свърши с това не му ли правя магии.

Цитат-- Не знам как бих реагирала ако ми предложиш вариант - да ме научиш как да работя с пациентите си в конкретната ситуация.

Ако, наистина работиш като психотерапевт би си казала, че с един куршум ще убиеш 100 заека.
Идвайки и плащайки си за консултацията ми ти сама си признаваш,че нямаш компетенцията да решиш проблема.Възможностите за това са три.

1.Имаш алгоритъма за справяне, но нямаш силите да направиш това което знаеш ,че трябва да направиш. Тоест ти знаеш, че трябва се направиш А,B,C , но нямаш силите да го сториш.

2.Нямаш алгоритъм и не знаеш какво да правиш, но имаш силите да го направиш след като разбереш какво е нужно .Тоест целта на терапията ще ти бъде да намерим А, B,C. Ти имаш силата да ги осъществиш.

3.Нямаш нито силите ,нито алгоритъма.Ще търсим и А, B, C, , но ще работим и за придобиването на увереност, да ги направиш реално в живота си.



Идването ти при мен като клиент означава, че ти ми казваш ,, Аз нямам силата /или знанията / да се справя сама. Пробвах всичко което знам и не става ‘’.

Преди да дойдеш при мен ти наистина ще си пробвала и всичко онова което знаеш ,че трябва да се направи за да се получи или силата или А,B,C. Но ,,всичко онова ‘’ е същото което ти правиш и когато ти дойде клиент с подобен проблем.И то не е проработило при теб, което означава, че ще има и твои клиенти при които то също няма да работи и ти и там ще се чудиш какво да правиш.Така, че когато идваш при мен като професионалист при професионалист една от целите ти непременно ще бъде да получиш знания какво да правиш с пациенти като теб, при които досегашните ти умения не вършат работа.Тогава моето предложение, не само да ти помогна , но и те науча как да го правиш с клиентите си само ще те зарадва.Ти почуваш не само решение на проблема си, но нещо което ще ти носи преки доходи-нов , различен и явно по -ефективен алгоритъм за работа при подобна на твоята ситуация.

Цитат- Бих могла дори да се засегна, че ме подценяваш по този начин - аз съм дошла при теб за помощ, не на обучение

Не може да се засегнеш.Знанията не само в нашата професия са скъпи и ти като терапевт ще го знаеш. Ще си дала много пари за тях.Така ,че моето предложение би било много и изгодно за теб.Разбира се, може да си кажеш какъв глупак е този който за парите на една консултация ме и обучава, но това е тоя работа и мен не ме интересувала.

Втората, причина поради която няма да се засегнеш, е, че думата засегна, обидя ,разсърдя отдавна ще бъдат изчезнали от речника ти и емоционалният ти живот. Как би могла например ти да ме обидиш или засегнеш? Може да ми кажеш каквото и да е ,че съм некадърник , глупак ,пе…..ст и тъй нататък .И какво от това.Аз много добре знам кой съм и смятам ,че всеки има право да си мисли каквото си иска по отношения на мен.Това си е негова работа и засяга само него.

Ще ти дам пример-Мой приятел и колега ми доведе скоро клиент за консултация.Доведе го имайки ми доверие ,но и знаейки, че съм привърженик на психотерапия без медикаменти и очаквайки да препоръчам спирането на медикамента който пие клиента му.Той това искаше да направи..Мнението ми за негово учудване бе противоположно на неговото.Прецених ,че медикаментите не трябва да се спират.

Колегата си тръгна с пациентите, но след 2 часа ми се обади да ми благодари за консултацията, казвайки ми, че тя му е била много полезна.Няма място за сърдене щом разногласието е в полза на клиентите ни.

Така, че когато станеш психотерапевт няма как да се засегнеш каквото и да ти кажа.И не само аз.



Цитат- интересно ми е защо смяташ (и си толкова категоричен), че личната анализа на психотерапевта не спомага за развитието му като такъв?

Не знам какво точно разбираш под лична анализа, но ако е това което е в психоаналитичните школи нищо добро не виждам и аз .



Цитат - Може би има логика в това, да потърсиш помощ за решаването на свой личен проблем, може би е добре да се освободиш от собствените си задръжки.

Задължително е, ако имаш проблем да потърсиш психологична помощ и тук е терминологичното разминаване –помощта е няколко сесии и то при проблем- личната анализа задължителна и продължителна и то дори без проблем.



Цитат-- може би е хубаво да усетиш ако щеш и само как се чувства човекът отсреща - в ролята си на клиент.

Това е лишено от смисъл.Всеки ще се чувства по свой си начин като клиент, защото ние сме много различни.От друга страна всеки терапевт е различен и създава различна обстановка .

Така, че да се прави аналогия, между това как ти се чувстваш като мой клиент и как ще се чувства твоят клиент срещу теб е неправилно.Той задължително ще се чувства различно.



Цитат- Най-добрите терапевти, които познавам, са минали най-много група за личен опит.

Познавам 2-3 много добри психотерапевта които си имат личния опит и не са ходили да го търсят в групи. Смешно ми е това, в изкуствено създадена среда да търсиш личен опит.Средата е изкуствена и опита трябва да се казва ,,изкуствен личен опит’’. Каква роля ще ти върши след като е изкуствен…..но това е друга тема.



Цитат- Смятам, че не е добре да се придържаш към една единствена и да бъдеш затворен в рамките и при упражняване на професията. Мисля, че умението е в това да съчетаваш знанията и уменията си според случая и ситуацията. Дали греша?

В началото е уместно да се започне с една школа.Когато се добие сигурност в нея, да се изучи друга.

Моника в нашата вила все още има 1 място, ако решиш обади се, че както е тръгнало ....
Този час(12часа) е ок.
С нас ще има радиестезист(един от сериозно практикуващите с доста опит, практика и контакти), ако има интерес може да се направи интересна среща.

Моника в нашата вила все още има 1 място, ако решиш обади се, че както е тръгнало ....
Този час(12часа) е ок.
С нас ще има радиестезист(един от сериозно практикуващите с доста опит, практика и контакти), ако има интерес може да се направи интересна среща.

Мисълта, която си изтеглих днес от моите книги, за себе си, може би е подходяща за случая.

"

"Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си. И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо. Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре ще съм твърде стар, за да направя всичко, което съм отлагал." Хорхе Букай

Може да се отнася за майката, може за детето, може за бащата......... може просто за времето, което пропиляваме в страхове.

Успех Кала

Прошката е много трудно нещо, защото е приемане на човека (неговото проявление) във вида в който е.

"И Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.
- Е, какво мога да направя аз за теб?- попитала отново.
- Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка,- започнала
Дружелюбната Душа,- в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш…В онзи момент…
- Да?- прекъснала я малката Душа,- какво тогава…?
Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:
- Помни Коя Съм Аз Наистина.
- О, ама разбира се!- възкликнала Малката Душа,- Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.
- Добре,- казала Дружелюбната Душа,- защото виждаш ли каква е тука работата: Аз много силно ще се опитвам да се преструвам, и най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз , ти също можеш да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме ние Всъщност." http://www.izvorite.com/text/text40.htm

Прощаването само по себе си е шанс за душата нуждаеща се от прошка и шанс за душата даваща прошка.
"Прости"- "Простено да ти е" е диалог с много дълбок смисъл.
Това означава двете души да погледнат в сърцата си. И да се видят.
Ако го няма това виждане- няма прошка.
Всичко друго е -отлагане, очакване, свръх амбиции, заблуда, самоцел ит.н.
Благодарността в смисъла на прошката е да се радваш на шанса да можеш да "видиш".
Благодарността е силен трепет в областта на сърцето необясним с думи. Благодарността не са думи, не е молитва, не е действие. Двете заедно с прошката водят човека до издигане, стъпало нагоре.
Но е много трудна работа тази за човека, все още.

Кафето - стимулатор, лекарство или наркотик?
А може ли да е просто удоволствие?
Аз много обичам да пия кафе. Не просто да го пия, а цялата церемония по приготвянето ми е много успокояваща. Имам си керамична ръчна кафемелачка с дървено чекмедженце, специален буркан от същата бяла керамика, с вакуум в който държа кафето винаги на зърна. Всяка сутрин смилам 1 доза кафе, за да е прясно и ароматно, кафеварката ми е за 4 малки или 2 големи кафета, които изпивам до обяд. Винаги с малко мляко. Никъде другаде не ми се услажда кафето така, както у дома, когато си го приготвям аз.
За мен това е "Добро утро церемония" и ми доставя малко сутрешно удоволствие.

Бях много тъжна, когато заради хомеопатия ми се наложи да прекратя церемонията.
Но за мой късмет точно тогава съпругът ми се върна от Китай и ми донесе специален сервиз и каничка за приготвяне на чай за чайна церемония .
При което целият този ритуал започна с чая. Винаги с малко мляко.
След 10- тина дена, не просто не ми се пиеше кафе, а аромата на кафето ми стана много тежък дъха ми се промени, всичко стана много свежо в мен. Изборът ми на чай разбира се не беше случаен от зеления чай- белия, който не е минал през ферментация, като черния, зеления и жълтия, а е накъсани сушени връхчета.
И така половин година.
След което полека - лека отново се върнах към кафето.
Което всъщност нито ми вреди, нито ми помага, просто нещо което ми носи удоволствие.
Несъзнателно се получи едно редуване, идва момент в който получавам пренасищане с кафе и минавам на чай и обратното, но и двете напитки за мен са свързани с чисто психическо удоволствие, никаква физическа зависимост. когато нещо се обърка например и не успея да пия кафе в къщи, мога да не пия и цял ден, не ми пречи.

Всъщност, кой може да ни каже дали грешим или не? А в общуването ни това е въпрос на който няма отговор.

"човекът казваше: "Аз съм добър терапевт"- и хората му лепваха прозвището "самохвалко".

Рискуваше в ситуации, които другите гледаха да отбягват - и го наричаха "всесилен".

Хвалеше се с честно постигнатите си успехи - и околните го наказваха за суетата му".

Биваше искрен, като казваше: "Не искам да те виждам"- и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен."

Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи - и го обявяваха за темерут.

Отказваше да лъже - и го сочеха с пръст заради жестокостта му"

Отказваше да бъде "като всички", за да не се обезличи - и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание". из "Приказки за размисъл"

Левите изказвания на пръв поглед нямат много общо с десните. Но много често пребиваването ни в обществото и резултата от общуването ни е точно такъв.


Колко падания може да понесе човек?- точно толкова колкото може да понесе.

Колко вътрешна сила трябва, за да оцелее душата ни? - толкова колкото имаме, умножена по безкрайност.

Колко добри приятели трябват, които държат ръката и галят сърцето? - нужни са много по- малко от колкото си мислим, че са ни необходими.

Доста често съм си задавала въпроса: "Защо да поддържам общуване, което не ми носи нищо съществено?"- предполагам, за да се науча на толерантност.
Или :" Защо попадам все сред хора, които нямат нищо общо с мен?"- предполагам, за да видя това което най- много отричам в себе си.

" Според него почти всички бяха твърде бавни или бездейни и поради причина, която ми се струва, че отгатвам, беше постоянно заобиколен от интелектуално лениви хора, които безмилостно критикуваше. В опит да изясня това поведение, мисля че той не само не се е смятал за гении, но и че цял живот е подозирал, че много дълбоко в себе си всъщност е идиот, некадърник, бездарник или просот човек, неспособен на какъвто и да е творчески акт." "Приказки за размисъл"

Човек доста често общува с недостатъците си, докато открие вътрешния баланс.
Ако обаче се умори да общува с тях, а вътрешния баланс не е изграден........

Всъщност, кой може да ни каже дали грешим или не? А в общуването ни това е въпрос на който няма отговор.

"човекът казваше: "Аз съм добър терапевт"- и хората му лепваха прозвището "самохвалко".

Рискуваше в ситуации, които другите гледаха да отбягват - и го наричаха "всесилен".

Хвалеше се с честно постигнатите си успехи - и околните го наказваха за суетата му".

Биваше искрен, като казваше: "Не искам да те виждам"- и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен."

Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи - и го обявяваха за темерут.

Отказваше да лъже - и го сочеха с пръст заради жестокостта му"

Отказваше да бъде "като всички", за да не се обезличи - и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание". из "Приказки за размисъл"

Левите изказвания на пръв поглед нямат много общо с десните. Но много често пребиваването ни в обществото и резултата от общуването ни е точно такъв.


Колко падания може да понесе човек?- точно толкова колкото може да понесе.

Колко вътрешна сила трябва, за да оцелее душата ни? - толкова колкото имаме, умножена по безкрайност.

Колко добри приятели трябват, които държат ръката и галят сърцето? - нужни са много по- малко от колкото си мислим, че са ни необходими.

Доста често съм си задавала въпроса: "Защо да поддържам общуване, което не ми носи нищо съществено?"- предполагам, за да се науча на толерантност.
Или :" Защо попадам все сред хора, които нямат нищо общо с мен?"- предполагам, за да видя това което най- много отричам в себе си.

" Според него почти всички бяха твърде бавни или бездейни и поради причина, която ми се струва, че отгатвам, беше постоянно заобиколен от интелектуално лениви хора, които безмилостно критикуваше. В опит да изясня това поведение, мисля че той не само не се е смятал за гении, но и че цял живот е подозирал, че много дълбоко в себе си всъщност е идиот, некадърник, бездарник или просот човек, неспособен на какъвто и да е творчески акт." "Приказки за размисъл"

Човек доста често общува с недостатъците си, докато открие вътрешния баланс.
Ако обаче се умори да общува с тях, а вътрешния баланс не е изграден........