Диляна Колева

Всъщност, кой може да ни каже дали грешим или не? А в общуването ни това е въпрос на който няма отговор.

"човекът казваше: "Аз съм добър терапевт"- и хората му лепваха прозвището "самохвалко".

Рискуваше в ситуации, които другите гледаха да отбягват - и го наричаха "всесилен".

Хвалеше се с честно постигнатите си успехи - и околните го наказваха за суетата му".

Биваше искрен, като казваше: "Не искам да те виждам"- и събеседникът му надаваше вик, че е агресивен."

Спираше да посещава местата, където не искаше да ходи - и го обявяваха за темерут.

Отказваше да лъже - и го сочеха с пръст заради жестокостта му"

Отказваше да бъде "като всички", за да не се обезличи - и всички го обвиняваха, че иска да бъде център на внимание". из "Приказки за размисъл"

Левите изказвания на пръв поглед нямат много общо с десните. Но много често пребиваването ни в обществото и резултата от общуването ни е точно такъв.


Колко падания може да понесе човек?- точно толкова колкото може да понесе.

Колко вътрешна сила трябва, за да оцелее душата ни? - толкова колкото имаме, умножена по безкрайност.

Колко добри приятели трябват, които държат ръката и галят сърцето? - нужни са много по- малко от колкото си мислим, че са ни необходими.

Доста често съм си задавала въпроса: "Защо да поддържам общуване, което не ми носи нищо съществено?"- предполагам, за да се науча на толерантност.
Или :" Защо попадам все сред хора, които нямат нищо общо с мен?"- предполагам, за да видя това което най- много отричам в себе си.

" Според него почти всички бяха твърде бавни или бездейни и поради причина, която ми се струва, че отгатвам, беше постоянно заобиколен от интелектуално лениви хора, които безмилостно критикуваше. В опит да изясня това поведение, мисля че той не само не се е смятал за гении, но и че цял живот е подозирал, че много дълбоко в себе си всъщност е идиот, некадърник, бездарник или просот човек, неспособен на какъвто и да е творчески акт." "Приказки за размисъл"

Човек доста често общува с недостатъците си, докато открие вътрешния баланс.
Ако обаче се умори да общува с тях, а вътрешния баланс не е изграден........

Да!

"Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в даден момент? Може ли вие да очаквате от ябълката зимно време плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива към вас? Няма защо да ѝ се сърдите, защото тя ще ви каже: „Не навреме сте ми дошли на гости“. Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение."

http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1919-11-16-10.html

Да!

"Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в даден момент? Може ли вие да очаквате от ябълката зимно време плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива към вас? Няма защо да ѝ се сърдите, защото тя ще ви каже: „Не навреме сте ми дошли на гости“. Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение."

http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1919-11-16-10.html

Да!

"Как може да очакваме от другите хора това, което те не могат да проявят в даден момент? Може ли вие да очаквате от ябълката зимно време плодове? Ще ѝ се разсърдите ли, че тя не е била достатъчно милостива и учтива към вас? Няма защо да ѝ се сърдите, защото тя ще ви каже: „Не навреме сте ми дошли на гости“. Някои от съвременните хора живеят в пролетта, други в лятото, трети в есента, а четвърти в зимата. Някои казват, че всички хора са еднакви. Не са всички еднакви. Някои образуват група от вариации, други от пермутации, а трети от комбинации. Същото се казва и във вашия външен закон, който е подобие на вътрешния, понеже долното, земното, е подобие на небесното. Ако вашето сърце и вашият ум говорят за един предмет едно и също нещо, приемете тази истина без никаква резерва, без колебание: всяко колебание ще бъде в ущърб на вашия прогрес. На съвременното общество именно това му липсва – то няма достатъчно вяра в себе си, вяра положителна, вяра без съмнение."

http://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1919-11-16-10.html

" Аз живея моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти - за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз: и ако случайно аз и ти се срещнем , ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи." Фриц Пърлс

Филмът ми хареса, гледах новата версия не знаех, че има книга, може би там ще ми бъде по -интересно да проследя идеята на автора.
Гледайки филма обаче, дори и само избраното от сценаристите откривам части от теориите на Щайнер за бъдещто на човечеството.
за съжаление е много трудно с няколко изречения да обясня какво имам предвид.
Но най- общо и с най- прости думи, човечеството ще се раздели на две, когато Луната отново се върне при Земята. В момента задачата ни е да преодолеем егоизма и да изградим състраданието(или съчувствието), любавта, съвеста. Хората които по един или друг начин не успеят да се справят с това, ще се отделят в нов етап на развитие, (който е описан като твърде непривлекателен) в подобна илюзорна форма на Земята, там ще започне тяхното безкрайно връщане докато стигнат до смисъла. Точно тази част всъщност е описана във филма.
Партньорството и разможителния процес ни е даден в момента точно с тази цел. Семейното партньорство и стремежа за моногамия е един от успешните вариянти за изработването на тези три сили. Не случайно е отбелязано, че на въпросната планета (от филма) няма деца и старци. Т.е. хората попаднали там са във възраст в която са имали шанс да преживеят партньорството.
Изобщо филмът е интересен с това, че представя примерен вариянт на едно бъдеще на част от човечеството, но когато зрителя е запознат с теорията по която мисля е възникнала идеята е още по интересно.

Филмът ми хареса, гледах новата версия не знаех, че има книга, може би там ще ми бъде по -интересно да проследя идеята на автора.
Гледайки филма обаче, дори и само избраното от сценаристите откривам части от теориите на Щайнер за бъдещто на човечеството.
за съжаление е много трудно с няколко изречения да обясня какво имам предвид.
Но най- общо и с най- прости думи, човечеството ще се раздели на две, когато Луната отново се върне при Земята. В момента задачата ни е да преодолеем егоизма и да изградим състраданието(или съчувствието), любавта, съвеста. Хората които по един или друг начин не успеят да се справят с това, ще се отделят в нов етап на развитие, (който е описан като твърде непривлекателен) в подобна илюзорна форма на Земята, там ще започне тяхното безкрайно връщане докато стигнат до смисъла. Точно тази част всъщност е описана във филма.
Партньорството и разможителния процес ни е даден в момента точно с тази цел. Семейното партньорство и стремежа за моногамия е един от успешните вариянти за изработването на тези три сили. Не случайно е отбелязано, че на въпросната планета (от филма) няма деца и старци. Т.е. хората попаднали там са във възраст в която са имали шанс да преживеят партньорството.
Изобщо филмът е интересен с това, че представя примерен вариянт на едно бъдеще на част от човечеството, но когато зрителя е запознат с теорията по която мисля е възникнала идеята е още по интересно.

Изумена съм от потъпкването на правата на родилката и насилието приложено съвсем законно в Китай.
Преди малко слушах новините, че в Китай се е провела поредната акция за залавяне на семейства, които имат право на едно дете , а са си позволили две. Около 10 000 семейства са изловени този път и са подложени на принудителна кастрация, за да не могат да имат повече деца. Като честа практика в Китай било, ако се роди момиче да го умъртвяват лекарите веднага след раждането, защото момиче къща не хранело и , за да имат възможност семейството да имат второ дете евентуално момче.
В тази наша развита цивилизация, как е възможно това?
При това, легално, законно, като масова практика, убитите бебета от женски пол в Китай изобщо не се разглеждат като престъпление, а като въриянт за втори шанс. Кастрацията на жената родила едно дете пък почти задължителна.

Не, не грешиш.
Възпитание, манталитет, социална среда.
Три фактора, които са толкова изостанали в нашата, иначе така красива, родина.

Може да им се помогне с осиновяване.
А въпрос на добра социална политика и дейност е да се стигне до момента в който родителите да не изпитват необходимос да оставят децата си в подобни домове. И добра сексуална култура, също.

Точно това казах и аз, че трябва да има синхрон в двата вида медицина, а не залитане в едната крайност.
А относно кой- колко- аз също ям много по -малко сладко от приятелката ми, но тя е с перфектни зъби , аз съм пред разпад. И съм стигнала примерно до фаза в която алтернативната медицина не може да ми помогне, означава ли това, че съм безвъзвратно духовно изгубена в дадена област, която съответства на зъбите например това е нелогично. В същото време една лекарска манипулация, дори и доста сложна ще реши моя проблем и аз ще имам зъби, това какво означава от духовна и алтернативна гледна точка?

Исках да припомня просто, че човешкото тяло си има нужда и от чисто механични поправки, нямащи общо с нищо друго. Кариеса например си има нужда от зъболекар, аз не знам друг вариянт, а изкълченото от ортопед няма как да се намести иначе. И в този ред на мисли в горния си пост препоръчах на Веско да се поинтересува чисто физиологически на какво се дължи проблема, защото всяко заболяване си има фаза в която трябва груба намеса за неговото отстраняване и ако той е стигнал до фазата на лазера, като единствено средство, нека го ползва, а после да се поинтересува и за духовната страна на проблема.
Не е хубаво да се каже Господ е дал това и това, защото дадения човек е едикакъв си.
Писах го и пак го пиша, за всеки проблем си има решение, дали решението ни допада или не, това е друг въпрос.
А ролята на мислите, положителното отношение и духовната заинтересованост не ги отричам, просто в определини моменти само те не стигат. Ако един човек с възпален апендикс не се оперира, може бързъ, бързо да премине в отвъдното заедно с цялата си положителна нагласа.
Така че аз съм преди всичко за проучването в дълбочина на проблема взимане на спешни мерки, каквито са възможните според случая и след това всичко останало.

България, че я няма никаква, няма я. Българите, че се изливат като пълнаводна река в чужбина, изливат се.
Нека всеки се чувства добре там където е избрал.
Но аз си мисля, колко силни и духовно извисени са тези хора които успяват да живеят с УСМИВКА в подобна страна, като България. Игнорирайки, материалната бедност за сметка на духовното богатство. Побеждавайки всеки ден с усмивка и положително отношение, сивотата от намръщени физиономии. Изпълняващи дълга си, доста често, не за пари, а за лично удовлетворение.
Често си мисля, защо трябва тези хора да са тук, отговора е, защото те така искат.
И факта, че успяват да го правят в цял един живот ги издига в очите ми много повече от колкото групи духовни общества, красиво подредени държави и "осъзнати" нации.
Лесно е да бъдеш добър и подреден в добра и подредена държава, трудно е да се събудиш сутрин и да намериш смисъл и сила да бъдеш усмихнат сред хаоса на една объркана и разпиляна общност.
И който успява да го прави всеки ден - тук в България или в друга подобна "трудна" държава, получава моето дълбоко възхищение и .

Днес в facebook ми се падна късмет който ще споделя тук, всъщност иска ми се да виси като надпис на много места из България, защото тук много хора имат нужда точно от това.

"

Ако имаш нужда от прегръдка - аз те прегръщам! Усмихнете се!

България, че я няма никаква, няма я. Българите, че се изливат като пълнаводна река в чужбина, изливат се.
Нека всеки се чувства добре там където е избрал.
Но аз си мисля, колко силни и духовно извисени са тези хора които успяват да живеят с УСМИВКА в подобна страна, като България. Игнорирайки, материалната бедност за сметка на духовното богатство. Побеждавайки всеки ден с усмивка и положително отношение, сивотата от намръщени физиономии. Изпълняващи дълга си, доста често, не за пари, а за лично удовлетворение.
Често си мисля, защо трябва тези хора да са тук, отговора е, защото те така искат.
И факта, че успяват да го правят в цял един живот ги издига в очите ми много повече от колкото групи духовни общества, красиво подредени държави и "осъзнати" нации.
Лесно е да бъдеш добър и подреден в добра и подредена държава, трудно е да се събудиш сутрин и да намериш смисъл и сила да бъдеш усмихнат сред хаоса на една объркана и разпиляна общност.
И който успява да го прави всеки ден - тук в България или в друга подобна "трудна" държава, получава моето дълбоко възхищение и .

Днес в facebook ми се падна късмет който ще споделя тук, всъщност иска ми се да виси като надпис на много места из България, защото тук много хора имат нужда точно от това.

"

Ако имаш нужда от прегръдка - аз те прегръщам! Усмихнете се!

Това е проблем, който изобщо не ме касае. А социален експеримент е просто метафора, която явно е недоразбрана ...
Аз, въпреки всичко усещам някакъв страх, който ме отблъсква, намирам това за забавно. Аз нито имам нужда да се доказвам пред никого от вас, нито нещо подобно. Това са глупости, мислех, че сте по-лежерни и по-допускащи забавления ...
Объркала съм мястото

Сред хора, които се приемат толкова насериозно, животът е доста тежък и обременен.