Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3211
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    105

Репутация Активност

  1. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from kipenzov in Изоставяне   
    Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива.
    Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали.
    По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално.
    Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене.
    И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила.
    А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е.
    Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации.
    Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.
  2. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from Ивета in Прегръщане на страха   
    "писането ми тук поредната натрапливост ли е или не . Няма шанс.."
    Писането ти тук е поредното бягство от справянето с проблема.
    Последователността на действията  я знаеш, механизма, който обслужваш също, знаеш към кого и къде да се обърнеш и отговора на д-р Първанов знаеш.
    Правилният въпрос тук е - Какво очакваш?
  3. Like
    Диляна Колева reacted to д-р Тодор Първанов in Прегръщане на страха   
    ,,,, Аз просто не си позволявам да достигна до лечебна доза,,,
    Tова изречение показва,че си мисли,че си болна.Няма как да спреш лекарствата .Те се спират, едва когато клиента разбере,че е здрав и винаги си е бил такъв.Тогава сам си ги и спира.
     
     
  4. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from АлександърТ.А. in Индивидуализъм, егоцентризъм.......   
    Там е работата, че индивидуалиста е наясно със себе си. Знае какво иска и има знанията да го постигне. Може да събере добър екип с който да работи - не да е част от него, а начело, т.е да се осъществяват неговите идеи.
    На запад няма много индивидуалисти по скоро има много, които са готови да работят в техните екипи.
    Какво се наблюдава тук. Една убийствена комбинация, начело на повечето колективи или екипи стоят егоцентрични дървени философи.
    Това много ярко и най- масово се наблюдава в политиката ни до момента ( без да акцентирам на нея).
    Хората които претендират за високи организационни постове влизат с много приказки, обещания, идеи и когато дойде време за действие - резултати или няма или са пълен безпорядък.
    Другата вълна са претендиращите за организационни или управленчиски постове, които имат идеята, знанията, но имат и начина как да облагодетелстват главно себе си. Всеки не вървящ в егоцентричната линия се отстранява. Когато един колектив се ръководи от такава личност следва бърз разпад.
    До сега съм работила в 5 екипа в различни сфери - в два работех за индивидуалисти - прекрасна атмосфера, в 3 работих за егоцентрици, последва пълен разпад на колективите.
    Лошото е че това се наблюдава и в най- обикновените човешки взаимоотношения.
    И ако работното място може да се смени, то човешката дейотвителност е невъзможно.
    Но пък ако всички са дори и индивидуалисти, как ще се върви към обща кауза? Когато няма хора за екип.
    Все по- трудно е общуването. Много хора искат да бъдат забелязани, да изказват идеите си, да насочат внимание към себе си. Но същите тези хора не чуват идеите на другите. Сякаш няма как всеки сам да осъществява идеята си, просто нищо не се получава.
  5. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from АлександърТ.А. in Индивидуализъм, егоцентризъм.......   
    Първо искам да напиша определенията на тези думи от универсалния речник, за да не започва свободна интерпретация.
    индивидуализам -
    1. Спец. Във философията – принцип в идеалистическата философия, според който личността е независима от обществото.
    2. Стремеж у отделна личност да живее и да се изявява самостоятелно, без колектива.
    3. Стремеж у отделна личност да се изявява за сметка на колектива.
    егоцентризъм-
    м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.
    За "дървените философи" мисля че всеки си има определение, най- общо- хора, които обичат да излагат идеи, позиции, принципи и т.н. без реално да са в състояниеда да застанат зад тяхното изпълнение.
    Не безизвестен факт е, че българския народ попада по равно и в трите определения.
    Това е причината и да не се подобрява положението ни както във взаимоотношенията и общуването, така и в държавната ни уредба и в много други насоки.
    Колективната работа е много трудно постижима. Ако се постигне синхрон на някакво ниво то е за кратко.
    Има обаче малка, но съществена разлика.
    Когато става дума за индивидуализъм, говорим за човек който има идеята, силата и желанието да извърши определена работа и я върши, постига резултати, често с подкрепата на колектив, но без той да е част от него.
    При егоцентриците разликата е, че имат идеи и желание, но изпълнението им е поредица от спънки, защото високо поставеното его им пречи да работят с колектив, дори и да не са част от него, всичко се завърта около личната удовлетвореност и развитието спира.
    При "дървените философи" имаме много идеи, амбиция за работа, но липса на всякакво действие.
    За съжаление и от трите форми не става колектив. Не е възможно да се проведе обща работа и обикновенно се стига да сблъсък за лидерска позиция.
    Ясно е, че при това положение е много трудно да се образува дори малка група, семейство, а какво остава за държава.
    Не знам дали греша, но в България преобладават вторите две групи. Като себе си също поставям по малко и в трите.
    Ясно е, че за духовно израстване е трудно да се говори, защото всеки слуша себе си. Има обединяване около общи авторитети, но и тях всеки пречупва през своя си поглед и трудно добива желание да види другата гледна точка, още по- малко да я разбере и приеме.Често това се прави привидно от куртоазия или показност.
    Замислям се това ли е бъдещето на човечеството? Как се върви по пътя сам? Възможно ли е? Действително ли нямаме нужда от никого?
    Как ще се огледаме, ако се заобиколим от плътни стени? Огледалото не е уред обслужващ само суетата, то е начин да направим обратна връзка със себе си.
  6. Like
    Диляна Колева reacted to д-р Тодор Първанов in Перманентна замаяност   
    ,,Стискам зъби. От малка съм се научила да се справям сама с всичко. ,,
    Ако бе моя пациентка, единственото върху което бих се съсредоточил, е да те науча, да не се справяш с всичко сама. Това желание, да се справяме сами, за да щадим другите или по друга някаква причина, е противоеволюционно и рано или късно води до огромни проблеми. Повярвай ми, понякога проблемите възникват на твоята възраст, понякога на 60 години, но няма, как това да не стане.Ние сме се превърнали от маймуни в хора благодарение на взаимопомощта и колективизма си.Без тях ще сме щели да си останем примати, поради което генетично ние вродено, когато имаме проблеми, било изхождащи от живота , било чисто емоционални, да си помагаме и справяме екипно.Ти не правиш това....няма как да си добре./ тук изобщо не отричам,че голямата част от оплакванията ти са породени от менопаузата в която си, но няма как да се чувстваш добре с този начин на мислене/ . 
    Иска ми се да прочетеш една книга - ,,Когато тялото казва ,,не,, от Габор  Мате.В началото се говори повече за най-тежките и смъртоносни автоимунни заболявания но в нея се засяга и рака, както и този на гърдата. Психичният профил на хората с него е много близък на този с Латерална амниотична склероза -давам само кратък цитат от книгата-- 
    ,,неизменно се натъкваме на потискане на чувствата през детството. Според характеристиките на тези пациенти, те са неуморни работохолици, колебаят се да признаят, че се нуждаят от помощ, и винаги отричат, че изпитват болка – била тя физическа или от емоционалната сфера. Те проявяват тези свои качества доста преди началото на болестта. Чрез забележителната си любезност повечето (но не всички) болни от АЛС са си наложили един образ, чрез който отговарят на очакванията на външния свят, а и на самите себе си. За разлика от хората със спонтанни реакции, те са попаднали в капана на една роля, която им нанася вреди. Не уважават собствените си нужди, защото от най-ранна възраст са привикнали да се ощетяват за сметка на останалите. Заради ниското им самочувствие често се наблюдава нездрава склонност да се чувстват като част от друг човек.,,
    С две думи, според мен се нуждаеш от работа с психотерапевт, но не насочена към оплакванията, които си описала, а към промяна на самооценката, любовта към себе си и отношението си към близките ти.Когато тази промяна се реализира, всичко ще си дойде на мястото. 
    ПП - може,  когато прекратиш хормоните, настоящите ти оплаквания силно да намалеят, дори да изчезнат, но това не е толкова важно... промяната в характера, ще те защити в голяма степен от другото, по- страшното -това трябва да е голямата ти цел.
  7. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from Lady Gaga in Съвет - медицина   
    Докато чета последния ти пост, в мен все повече напира спомена за притчата, която ти пускам.
    Ако искаш да направиш нещо, просто тръгни и го направи. Всяка следваща стъпка определя настоящето, всичко останало е фантазия.
     
    ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО ЖАБЧЕ
    Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
    Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?  
     Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте другите , защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.
  8. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from Lady Gaga in Съвет - медицина   
    Докато чета последния ти пост, в мен все повече напира спомена за притчата, която ти пускам.
    Ако искаш да направиш нещо, просто тръгни и го направи. Всяка следваща стъпка определя настоящето, всичко останало е фантазия.
     
    ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО ЖАБЧЕ
    Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
    Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?  
     Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте другите , защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.
  9. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from Lady Gaga in Съвет - медицина   
    Докато чета последния ти пост, в мен все повече напира спомена за притчата, която ти пускам.
    Ако искаш да направиш нещо, просто тръгни и го направи. Всяка следваща стъпка определя настоящето, всичко останало е фантазия.
     
    ПРИТЧА ЗА МАЛКОТО ЖАБЧЕ
    Имало едно време една групичка от малки жабчета … Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците. Състезанието започнало . Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания… -О, пътят е толкoва труден! -Те НИКОГА няма да достигнат върха. -Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока! Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи.. -Толкова е трудно!!! Никой няма да успее! Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … … Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре …Не се предавало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кула. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха! ТОГАВА всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
    Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?  
     Оказало се, че Победителят бил ГЛУХ. Поуката от тази история е… Никога не слушайте другите , защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си! Винаги мислете за силата, която носят думите. Защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви! Следователно….Бъдете ВИНАГИ…ПОЗИТИВНИ! И преди всичко… Бъдете ГЛУХИ, когато хората ВИ казват, че ВИЕ не ще можете да осъществите мечтите СИ! Винаги мислете… Аз мога да го направя.
  10. Like
    Диляна Колева reacted to Desy_V in Защо няма реални истории за хора, които изцяло са преодоляли паническо разстройство?   
    Здравейте,
    наистина човек, който е минал през ПР и ПА, заживял е с този ресурс и го е превърнал в гориво за живота си, не се връща и забравя за преживяванията си.
    Обяснявам си го като раждането, нито родения, нито майката помнят момента и болката.
    Та да минеш и продължиш през ПР е като да се родиш отново. Болезнен и гигантско енергиен процес, но след това... След като се родиш вече си осъзнат с търпение, любов и живот.
    Та, гарантирам има, минали през ПР и продължили след него в по-плътен фон на живота.
    Аз съм по този път!
    Вярвам че всеки може! Трябва вяра и търпение, несъпротивление, защото живота и вселената знаят кое, кога и как е най-добро за всеки от нас. Винаги сме там, където трябва, с когото трябва и с преживелищата, които са ни необходими да станем човеци.
    Поздрави,
     
  11. Thanks
    Диляна Колева reacted to Василена Христова in Защо няма реални истории за хора, които изцяло са преодоляли паническо разстройство?   
    Аз съм го преодоляла и повече от 3 години не съм имала паник атака, живея нормално, щастливо и ползотворно, ходя на работа, пътувам, излизам и така. Много по-осъзната, адекватна, спокойна и продуктивна - това е резултата от периода ми с паник атаки
  12. Thanks
    Диляна Колева reacted to Лина Коцева in Защо няма реални истории за хора, които изцяло са преодоляли паническо разстройство?   
    Първата си паническа атака получих на 30 януари 2009г. 2 години и половина ежедневна тревожност със остри кризи. И антидепресант пих година и половина и пак се върнаха. Започнах психотерапия началото на октомври 2011г. Не помня точната дата на последната паническа атака, но остана в 2011 година. После няколко месеца остана тревожност без кризи и към средата на 2012 някъде вече не мислех за тревожността. 7 години минаха от тогава. Чувствам се прекрасно и много по-щастлива от преди.
  13. Thanks
    Диляна Колева reacted to д-р Тодор Първанов in Защо няма реални истории за хора, които изцяло са преодоляли паническо разстройство?   
    Това ми прилича на някаква натрапливост, но въпреки това ще и отговоря.
    Октомври месец 1984 получих първата си паническа атака / писал съм го преди години във форума / последната съм имал началото на август следващата година . От тогава до днес не съм имал и  няма да имам паник атаки.Тогава бях на 23,  днес съм на 58. 
    Това е. 
    Но ...все пак си мисля, че въпроса ти е провокиран от натрапливости и ...ако се убедя, че е така ще затворя темата.
  14. Like
    Диляна Колева got a reaction from Стелиян Славов in въпрос   
    Не е сложно Когато попиташ някой какво работи, егото отговаря - "АЗ СЪМ лекар, учител, инженер........
    А призванието /изборът на душата/ отговаря - "Обичам да лекувам хората, обичам децата, интересна ми е науката....
  15. Like
    Диляна Колева got a reaction from edelvaisvpirin in въпрос   
    А какво означава "самочувствие" ?
  16. Like
    Диляна Колева reacted to Орлин Баев in въпрос   
    Брилянтно казано, Диди. Ще те цитирам!
  17. Like
    Диляна Колева got a reaction from edelvaisvpirin in въпрос   
    Самочувствие - сам чувстваш.
    Когато го има, чуждите думи нямат значение. Може да ни стане приятно от комплимента или неприятно от критиката, но чуждата оценка в никакъв случай, няма да ни възгордее или срине. 
  18. Like
    Диляна Колева got a reaction from edelvaisvpirin in въпрос   
    Самочувствие - сам чувстваш.
    Когато го има, чуждите думи нямат значение. Може да ни стане приятно от комплимента или неприятно от критиката, но чуждата оценка в никакъв случай, няма да ни възгордее или срине. 
  19. Like
    Диляна Колева got a reaction from edelvaisvpirin in въпрос   
    А какво означава "самочувствие" ?
  20. Like
    Диляна Колева got a reaction from edelvaisvpirin in въпрос   
    Самочувствие - сам чувстваш.
    Когато го има, чуждите думи нямат значение. Може да ни стане приятно от комплимента или неприятно от критиката, но чуждата оценка в никакъв случай, няма да ни възгордее или срине. 
  21. Like
    Диляна Колева got a reaction from kipenzov in Помощ   
    Няма човек, обичайки това което прави да развива страх към него.
    Не ти се учи, това е. Най- простият начин на мозъка да те отдалечи от нещо, което не искаш да правиш е да ти пусне механизма за ирационален страх.
    Броиш часове, трябвания, норми някакви и с това "храниш" ирационалния си страх, като му подаваш сигнал "опастност провал".
    Пет часа учене са много. Мозъка след час и половина изключва концентрацията. Така че, ако учиш ефективно, това е час и половина учене, час почивка. Редувайки ги така, това е цял един ден учене, ако учиш пет часа.
     
  22. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from АлександърТ.А. in Съвет относно родителите ми   
    Това, което се случва с родителите ти е най- често срещаната ситуация в семейните двойки. Не мисля, че има двойка, която не е преминала през подобна ситуация. Занимавайки се с фамилна терапия, виждам, че това не е фатално за двойката, ако тя има емоционалния ресурс да премине през кризата, да изговори историята си, за да осъзнае какво и защо е довело ситуацията до там. 
    Намесата на трети лица в такава семейна ситуация, обикновено е вредна за справянето на двойката. /освен специалист по фамилна терапия/ Често двойките имат нужда от време всеки сам да достигне по собствения си начин да преживее появилата се емоция. 
    Да търси подкрепа и съучастник от теб е незряло поведение на баща ти. На твоите 24 години нямаш нито житейската опитност, нито емоционалния ресурс да му бъдеш съветник или ментор в тази ситуация. Моята препоръка към теб е да поставиш граница в тези отношения, да се отдръпнеш и да повярваш в силата и ресурса на баща ти да се справи сам с партньорската си криза. 
  23. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from АлександърТ.А. in Съвет относно родителите ми   
    Това, което се случва с родителите ти е най- често срещаната ситуация в семейните двойки. Не мисля, че има двойка, която не е преминала през подобна ситуация. Занимавайки се с фамилна терапия, виждам, че това не е фатално за двойката, ако тя има емоционалния ресурс да премине през кризата, да изговори историята си, за да осъзнае какво и защо е довело ситуацията до там. 
    Намесата на трети лица в такава семейна ситуация, обикновено е вредна за справянето на двойката. /освен специалист по фамилна терапия/ Често двойките имат нужда от време всеки сам да достигне по собствения си начин да преживее появилата се емоция. 
    Да търси подкрепа и съучастник от теб е незряло поведение на баща ти. На твоите 24 години нямаш нито житейската опитност, нито емоционалния ресурс да му бъдеш съветник или ментор в тази ситуация. Моята препоръка към теб е да поставиш граница в тези отношения, да се отдръпнеш и да повярваш в силата и ресурса на баща ти да се справи сам с партньорската си криза. 
  24. Like
    Диляна Колева got a reaction from Стелиян Славов in въпрос   
    Не е сложно Когато попиташ някой какво работи, егото отговаря - "АЗ СЪМ лекар, учител, инженер........
    А призванието /изборът на душата/ отговаря - "Обичам да лекувам хората, обичам децата, интересна ми е науката....
  25. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from АлександърТ.А. in Съвет относно родителите ми   
    Това, което се случва с родителите ти е най- често срещаната ситуация в семейните двойки. Не мисля, че има двойка, която не е преминала през подобна ситуация. Занимавайки се с фамилна терапия, виждам, че това не е фатално за двойката, ако тя има емоционалния ресурс да премине през кризата, да изговори историята си, за да осъзнае какво и защо е довело ситуацията до там. 
    Намесата на трети лица в такава семейна ситуация, обикновено е вредна за справянето на двойката. /освен специалист по фамилна терапия/ Често двойките имат нужда от време всеки сам да достигне по собствения си начин да преживее появилата се емоция. 
    Да търси подкрепа и съучастник от теб е незряло поведение на баща ти. На твоите 24 години нямаш нито житейската опитност, нито емоционалния ресурс да му бъдеш съветник или ментор в тази ситуация. Моята препоръка към теб е да поставиш граница в тези отношения, да се отдръпнеш и да повярваш в силата и ресурса на баща ти да се справи сам с партньорската си криза. 
×