Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диляна Колева

Модератори
  • Общо Съдържание

    3211
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    110

Репутация Активност

  1. Like
    Диляна Колева got a reaction from Орлин Баев in Валенти   
    Това е ключовото в твоята история. Тревожността е дошла, казвала е нещо, не си го разбрал, отшумяло е всичко, без нова опитност осъзната да има. 
    Вероятно сега има повторение на нещо като преживяване и тревожността отново идва, за да покаже проблем.
    Сега е важно да знаеш как отминава това състояние, за да не се повтаря. Специалистът, който ти трябва е психолог-психотерапевт работещ с тревожни състояния.
  2. Like
    Диляна Колева reacted to Snoopy in Ще полудея ли или само ОКР ?   
    Здравей, аз като някой който преминава през това състояние - вече няколко месеца ще ти кажа следното, минал съм през толкова много натрапливи мисли и специално точно тези с полудяване, звукови/визуални халюцинации и подобни и съм се плашил от тях много. Като се замислих обаче стигнах до извода, че повечето от сценариите, които си разигравам в главата са в следствие от четенето на глупости из интернет, дори преди месеци. Идва момент в който ти писва от това "полудяване" и си задаваш въпроса "Ама, чакай малко, не трябваше ли вече да полудея ? Колко време мина и аз само си седя с този безпочвен страх ?!" и поне аз в този момент спирам да се фокусирам върху тези мисли и да ги анализирам и съответно спирам да си мисля глупости.
  3. Like
    Диляна Колева got a reaction from Стелиян Славов in Хипохондрия   
    Хипохондрията е интересно емоционално състояние. Тя е нуждата на психиката да фиксира ума в нещо несъществуващо, за да го предпази от безпокойството и безсилието в ситуация от реално съществуващата действителност.
    Т.е. хипохондрията не се преодолява, а спира да бъде защитен механизъм, тогава, когато човекът развие по-късно голямо доверие в собствените си сили и в хората край себе си. 
    С две думи, когато приеме живота, спира да се страхуваме от загубата му.
  4. Like
    Диляна Колева got a reaction from Ивета in Перманентна замаяност   
    Разбира се, правя го през притча.
    Имало един млад и начетен младеж, който много искал да узнае колкото се може повече за това кой е и какъв е смисъла от неговия живот. Започнал да посещава най- различни школи, преминал през много обучения, разговарял с много учители, приложил много практики, но в него все оставало усещането, че има още нещо, което може да научи.
    Така един ден, чул за далечен манастир на върха на една планина, в който живеел мъдър учител и се твърдяло, че той знае истини, които са никому неизвестни /учението чан/. Решил младежът и тръгнал към върха на тази планина. Дълго вървял, дни и нощи. Най- сетне стигнал. Влезнал в двора на огромния манастир и затърсил Учителя. Видял го да седи загледан в далечината и да пие чай. 
    - Добър ден, учителю. Идвам от далеч, пътувах дълго, за да стигна до теб. Искам да се посветя на служене при теб и да науча всичко, което е възможно.
    След това, без да спира младежът започнал да изброява всички школи, в които е бил, всички знания до които се е докоснал. Учителите, които познава, практиките, които е приложил......
    Учителят го спрял и му казал.
    - Достатъчно чух, седни сега да изпием един чай.
    Изненадан от безразличието на учителя към неговата опитност, младежът седнал сконфузено.
    Учителят взел топлият чайник и започнал да налива чай в чашата, която държал ученикът. В един момент, ученикът видял, че чашата се пълни, но учителят не спирал, когато чашата започнала да прелива, ученикът станал и викнал.
    - Какво правиш, не виждаш ли, че чашата вече е пълна, защо продължаваш да наливаш?
    Учителят казал:
    - Виждам, а ти виждаш ли. Твоята чаша е препълнена, каквото и да сложа в нея, то няма да се задържи. Ти не можеш да го ползваш. Сега си върви. Когато си готов за знанието, ела с празната си чаша.  Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам учението чан, като не ми предлагаш празна чаша?


    Човек_88, ние нямаме вече какво да ти кажем, ти знаеш твърде много. Сега е време да го използваш. Когато го употребиш и има място за новото, върни се.
     
  5. Like
    Диляна Колева got a reaction from АлександърТ.А. in Перманентна замаяност   
    Разбира се, правя го през притча.
    Имало един млад и начетен младеж, който много искал да узнае колкото се може повече за това кой е и какъв е смисъла от неговия живот. Започнал да посещава най- различни школи, преминал през много обучения, разговарял с много учители, приложил много практики, но в него все оставало усещането, че има още нещо, което може да научи.
    Така един ден, чул за далечен манастир на върха на една планина, в който живеел мъдър учител и се твърдяло, че той знае истини, които са никому неизвестни /учението чан/. Решил младежът и тръгнал към върха на тази планина. Дълго вървял, дни и нощи. Най- сетне стигнал. Влезнал в двора на огромния манастир и затърсил Учителя. Видял го да седи загледан в далечината и да пие чай. 
    - Добър ден, учителю. Идвам от далеч, пътувах дълго, за да стигна до теб. Искам да се посветя на служене при теб и да науча всичко, което е възможно.
    След това, без да спира младежът започнал да изброява всички школи, в които е бил, всички знания до които се е докоснал. Учителите, които познава, практиките, които е приложил......
    Учителят го спрял и му казал.
    - Достатъчно чух, седни сега да изпием един чай.
    Изненадан от безразличието на учителя към неговата опитност, младежът седнал сконфузено.
    Учителят взел топлият чайник и започнал да налива чай в чашата, която държал ученикът. В един момент, ученикът видял, че чашата се пълни, но учителят не спирал, когато чашата започнала да прелива, ученикът станал и викнал.
    - Какво правиш, не виждаш ли, че чашата вече е пълна, защо продължаваш да наливаш?
    Учителят казал:
    - Виждам, а ти виждаш ли. Твоята чаша е препълнена, каквото и да сложа в нея, то няма да се задържи. Ти не можеш да го ползваш. Сега си върви. Когато си готов за знанието, ела с празната си чаша.  Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам учението чан, като не ми предлагаш празна чаша?


    Човек_88, ние нямаме вече какво да ти кажем, ти знаеш твърде много. Сега е време да го използваш. Когато го употребиш и има място за новото, върни се.
     
  6. Like
    Диляна Колева reacted to д-р Тодор Първанов in Перманентна замаяност   
    Честно казано, след последният ми пост, аз очаквах да пишеш не по-рано от 6 месеца и наистина съм изненадан,че продължаваш да го правиш.Няма смисъл от това писане. То нищо не показва на никого.
  7. Like
    Диляна Колева got a reaction from Ивета in Перманентна замаяност   
    Да разбирам ли, че знаеш по-добре от мен, какво искам да кажа?
    Ако е така да ти дам инфо за когнитивна мисловна грешка номер 5:
    - Скачане към прибързани заключения: правите отрицателна интерпретация, макар че няма категорични факти, които убедително подкрепят заключението.
    А. Четене на мисли: произволно заключение, че някой реагира отрицателно на вас, и не си прави труда да провери това.
    Б. Грешката на ясновидеца: очаквате, че нещата ще се развият зле и сте убедени, че прогнозата ви е вече установен факт.
    Помисли къде още се проявява тази мисловна грешка и как тя определя изборите ти. Мисля, че е в основата на доста голяма част от преживяването ти.
    Подкрепям д-р Първанов, на този етап писането ти тук няма никакъв ефект и добавям, освен ангажиране на аудитория. И повярвай, знам какво казвам, дори и да не го разбираш.
  8. Like
    Диляна Колева got a reaction from АлександърТ.А. in Перманентна замаяност   
    Човек_88 чувствам се объркана от твоите постове. Оставам с впечатлението, че не справянето е важно за теб, а контакта, дискусията, да има за какво да се пише. Реакциите, които описваш са незначителни и ти много добре знаеш как да се справиш с тях.
    От къде идва твоята потребност за внимание от възможно по-голям брой хора?
  9. Like
    Диляна Колева got a reaction from Acid in Добрият психотерапевт - какви са неговите качества?!   
    Здравей Полина, изпитвам нужда да взема отношение не само по този пост, но и присъствието ти като цяло във форума. Но моят акцент е на друго място, през женското, през дома, през приемането. Като жена, за мен домът е важно място. Този форум е мой духовен, приятелски дом. Хората, които създадоха и подържат Портала, са духовни хора, много знаещи и мислещи личности, които се радвам, че станаха част от моя живот, благодарение на тях, аз съм тук и пиша това. Подфорума "Психотерапия онлайн" е идеен проект на Орлин, заедно с д-р Първанов, те създадоха и изграждат всеки ден това пространство. Д-р Първанов беше човекът, който го съхрани в най- трудния момент, когато изчезването на форума беше много вероятно. Тогава бях включена и аз в този екип за което ще съм благодарна през целия си живот, това за мен беше голямото начало. Тези хора са важни и ценни за мен, знам какво са направили и постигнали, познаваме се добре по най- нестандартния начин за познаване и приятелство между хората. 
    Имам силно развито чувство за принадлежност, от хората с дебели корени съм, моят дом е моята най- голяма ценност и когато в него се нахлуе без покана и се прояви неуважение към пространството, съм безкомпромисна. 
    Полина, ти си гост в един дом, в който си приета добронамерено. От къде идва твоята потребност да разбиеш този дом? Да ни подчиниш, нараниш и обидиш. Помисли, какво в теб провокира агресията, която насочваш към хора, които са създали нещо, което работи, което е хубаво и полезно. Кого защитаваш, всъщност? Виртуални клиенти или себе си? 
    Това е в твоята сфера, анализата. Но моля, не ми отговаряй тук, това са въпроси към теб.
    С уважение към всички пишещи и четящи. 
     
     
     
     
     
  10. Like
    Диляна Колева got a reaction from Борито in Добрият психотерапевт - какви са неговите качества?!   
    Здравей Полина, изпитвам нужда да взема отношение не само по този пост, но и присъствието ти като цяло във форума. Но моят акцент е на друго място, през женското, през дома, през приемането. Като жена, за мен домът е важно място. Този форум е мой духовен, приятелски дом. Хората, които създадоха и подържат Портала, са духовни хора, много знаещи и мислещи личности, които се радвам, че станаха част от моя живот, благодарение на тях, аз съм тук и пиша това. Подфорума "Психотерапия онлайн" е идеен проект на Орлин, заедно с д-р Първанов, те създадоха и изграждат всеки ден това пространство. Д-р Първанов беше човекът, който го съхрани в най- трудния момент, когато изчезването на форума беше много вероятно. Тогава бях включена и аз в този екип за което ще съм благодарна през целия си живот, това за мен беше голямото начало. Тези хора са важни и ценни за мен, знам какво са направили и постигнали, познаваме се добре по най- нестандартния начин за познаване и приятелство между хората. 
    Имам силно развито чувство за принадлежност, от хората с дебели корени съм, моят дом е моята най- голяма ценност и когато в него се нахлуе без покана и се прояви неуважение към пространството, съм безкомпромисна. 
    Полина, ти си гост в един дом, в който си приета добронамерено. От къде идва твоята потребност да разбиеш този дом? Да ни подчиниш, нараниш и обидиш. Помисли, какво в теб провокира агресията, която насочваш към хора, които са създали нещо, което работи, което е хубаво и полезно. Кого защитаваш, всъщност? Виртуални клиенти или себе си? 
    Това е в твоята сфера, анализата. Но моля, не ми отговаряй тук, това са въпроси към теб.
    С уважение към всички пишещи и четящи. 
     
     
     
     
     
  11. Like
    Диляна Колева got a reaction from Орлин Баев in Добрият психотерапевт - какви са неговите качества?!   
    Здравей Полина, изпитвам нужда да взема отношение не само по този пост, но и присъствието ти като цяло във форума. Но моят акцент е на друго място, през женското, през дома, през приемането. Като жена, за мен домът е важно място. Този форум е мой духовен, приятелски дом. Хората, които създадоха и подържат Портала, са духовни хора, много знаещи и мислещи личности, които се радвам, че станаха част от моя живот, благодарение на тях, аз съм тук и пиша това. Подфорума "Психотерапия онлайн" е идеен проект на Орлин, заедно с д-р Първанов, те създадоха и изграждат всеки ден това пространство. Д-р Първанов беше човекът, който го съхрани в най- трудния момент, когато изчезването на форума беше много вероятно. Тогава бях включена и аз в този екип за което ще съм благодарна през целия си живот, това за мен беше голямото начало. Тези хора са важни и ценни за мен, знам какво са направили и постигнали, познаваме се добре по най- нестандартния начин за познаване и приятелство между хората. 
    Имам силно развито чувство за принадлежност, от хората с дебели корени съм, моят дом е моята най- голяма ценност и когато в него се нахлуе без покана и се прояви неуважение към пространството, съм безкомпромисна. 
    Полина, ти си гост в един дом, в който си приета добронамерено. От къде идва твоята потребност да разбиеш този дом? Да ни подчиниш, нараниш и обидиш. Помисли, какво в теб провокира агресията, която насочваш към хора, които са създали нещо, което работи, което е хубаво и полезно. Кого защитаваш, всъщност? Виртуални клиенти или себе си? 
    Това е в твоята сфера, анализата. Но моля, не ми отговаряй тук, това са въпроси към теб.
    С уважение към всички пишещи и четящи. 
     
     
     
     
     
  12. Like
    Диляна Колева got a reaction from АлександърТ.А. in Обсесивните мисли и партньорът   
    "Нещо не е наред и всичко е изгубено" са мисли предвождащи несигурността, неувереност в себе си, страх от провал, страх от загуба. Изборът да мислим тях е водещ в изборът ни на действия. Бягството е често срещана реакция, по-лесно е. Ключът е да останем в ситуацията, за да дадем време на страхът да се разгърне, да го опознаем и да се противопоставим. 
  13. Like
    Диляна Колева got a reaction from peperuda in Добрият психотерапевт - какви са неговите качества?!   
    Здравей Полина, изпитвам нужда да взема отношение не само по този пост, но и присъствието ти като цяло във форума. Но моят акцент е на друго място, през женското, през дома, през приемането. Като жена, за мен домът е важно място. Този форум е мой духовен, приятелски дом. Хората, които създадоха и подържат Портала, са духовни хора, много знаещи и мислещи личности, които се радвам, че станаха част от моя живот, благодарение на тях, аз съм тук и пиша това. Подфорума "Психотерапия онлайн" е идеен проект на Орлин, заедно с д-р Първанов, те създадоха и изграждат всеки ден това пространство. Д-р Първанов беше човекът, който го съхрани в най- трудния момент, когато изчезването на форума беше много вероятно. Тогава бях включена и аз в този екип за което ще съм благодарна през целия си живот, това за мен беше голямото начало. Тези хора са важни и ценни за мен, знам какво са направили и постигнали, познаваме се добре по най- нестандартния начин за познаване и приятелство между хората. 
    Имам силно развито чувство за принадлежност, от хората с дебели корени съм, моят дом е моята най- голяма ценност и когато в него се нахлуе без покана и се прояви неуважение към пространството, съм безкомпромисна. 
    Полина, ти си гост в един дом, в който си приета добронамерено. От къде идва твоята потребност да разбиеш този дом? Да ни подчиниш, нараниш и обидиш. Помисли, какво в теб провокира агресията, която насочваш към хора, които са създали нещо, което работи, което е хубаво и полезно. Кого защитаваш, всъщност? Виртуални клиенти или себе си? 
    Това е в твоята сфера, анализата. Но моля, не ми отговаряй тук, това са въпроси към теб.
    С уважение към всички пишещи и четящи. 
     
     
     
     
     
  14. Like
    Диляна Колева reacted to Човек_88 in Перманентна замаяност   
    Понеже темата се следи от доста хора, искам да споделя още една моя победа снощи. Може да окуражи други колеги-паникьори.
    Реших да се предизвикам и да отида на дискотека. Това е голям скок, понеже е свързано с пътуване около 80 км. по магистралата с други хора в колата, невъзможност за моментално напускане и прибиране вкъщи, наличие на симптоми и т.н.
    По време на пътуване дотам имах симптоми на повишена тревожност, с преобладаващо /както винаги/ замайване. В момента, в който слязохме от колата и се насочихме към клуба, усетих как езикът ми набъбна, челюстите ми се схванаха, страхът се усили, появи се леко сърцебиене, гадене и изтръпване на краката, световъртеж и лек позив за уриниране. Както вече е ясно, всичко това са симптоми на адреналина. Регистрирах започването на ПА. Това, което беше различно този път и ме направи победител беше, че пуснах контрола и не избрах и не допуснах да се появят мислите "какво ще правя сега", "ако стане по-зле", "ще се окажа безпомощен", "ще ме карат в Бърза помощ, но и там няма да могат да ми помогнат", "губя контрол, ще припадна, ще падна на земята". След започване на ПА си казах следното: "Това е просто адреналин и реално с нищо не е опасен и страшен, даже давай по-бързо да се изхабява, за да ми е спокойно после. Направих искрено и целенасочено усилие да влоша преживяването. Пожелах още страх и симптоми, допуснах, че мога да припадна и падна, позволих си го, дори го пожелах. Останах изцяло в преживяването, без никакво желание да го прекратявам. Успоредно с това, мислех и за други неща като например как ще си прекарам като вляза вътре, дали ще бъде хубава музиката и т.н. След около 4-5 минути всичко отмина и почувствах огромно облекчение и гордост. Самочувствието ми че съм се справил се вдигна до небето и бях много щастлив. След това, в самата дискотека имах тревожни симптоми, но те не бяха силни и самата мисъл, че допускам и позволявам да стане каквото и да било ги намаляваше чувствително. Нямаше никакъв страх, просто имаше неприятни физически адреналинови леки усещания - отново с водещо замайване.
     Освен това, забелязах и още нещо, по отношение на агорафобичния страх. В тази ситуация той също не се прояви, защото се оставих на случващото и нямах намерение да се прибирам веднага вкъщи на сигурно, където няма симптоми, понеже приемам и позволявам да се случи това, което е писано където и да е по света, включително и в дискотеката.
    Каква ирония - чрез отказ от контрол, спечелих контрол.
  15. Like
    Диляна Колева reacted to Acid in Благодаря!   
    Здравейте,
    Жена съм и живея в София. За разлика от повечето писали във форума, не търся помощ за проблем. Просто искам да изкажа огромната си благодарност на хората, които пишат тук! Нека първо разкажа историята си.
    Всичко започна през 2014 г. когато бях нападната и два пъти душена от един мъж, в апартамента, в който живеех. Няма да ви занимавам с подробности. Историята е дълга, но за сметка на това "кална" и долна. Само ще спомена, че бях подложена на изключителен психически тормоз и непрекъснати интриги, които ескалираха в планирано физическо насилие. Един месец след нападението преживях паник атака. Бях на място пълно с хора, сама, с гръб към стената и изведнъж почувствах силен страх.  Страх, който растеше с всяка секунда и в един момент не изпитвах нищо друго освен страх. Трескаво се оглеждах, залата "подскачаше" пред очите ми и точно когато бях готова да изскоча навън с писъци, разумът ми взе превес и изкрещя "СПРИ!!! Кажи ми от какво се страхуваш и ако наистина си в опасност - имаш правото да избягаш от тук и повече да не се върнеш". Проумях, че съм се страхувала, че онзи мъж може да в същото помещение и в момента, в който го осъзнах, дойде и фактът, че въпросният изрод няма как да е на същото място и се успокоих. След това на няколко пъти изпитвах силно безпокойство - основно в претъпкани помещения, но си казвах, че ми няма нищо и просто си фантазирам. Въпреки това, страхът си стоеше. Два месеца след нападението продължавах да вървя по улиците и да се озъртам дали някой няма да ме нападне. Започнах да живея сама и при всеки шум от съседите подскачах. Сънувах кошмари, предимно свързани с мъже, които ме гонеха. В един момент се сринах физически от напрежението. Останах си два дни вкъщи, уж бях настинала, но знаех, че съм само психически изтощена. И тогава в онези дни се сетих, как докато онзи мъж ме душеше за втори път, ме държа по-дълго за гърлото до степен, че в един момент си помислих "край, сега ще умра". Уж ми олекна, като проумях, че опасността е отминала, но проблемите със съня продължиха, а зедно с тях и страха да не срещна отново онзи мъж. Затворих се в себе си. Винаги съм била интровертна, но тогава почти престанах да общувам с хората. Не можех да се наспивам добре, събуждах се изтощена, спях добре само вкъщи, при майка ми.
    Една година след случката се наложи да напусна работата, която обожавах и която бих могла да работя до края на живота си. Три месеца живях при майка ми (в града близо до София, в който съм израснала), през което време се чувствах все едно животът ми е спрял. Точно тогава обаче с майка ми станахме изключително близки. Отношенията дотогава бяха много сложни - тя с нейния твърд и властен характер, аз - с моя инат и сприхавост. Ситуация усложнена от липсата на баща. И именно през онези три месеца с майка ми се преоткрихме. Тя ме прие такава, каквато съм, аз от своя страна - вече можах да приема нея. Говорихме, споделяхме, шегувахме се, домакинствахме заедно, бяхме като едно цяло. Не ми стигат думите, за да опиша колко добре се разбирахме.
    Намерих си нова работа. Не беше най-желаната от мен, но поне беше в моята област (завършила съм специалност свързана с изкуство и намирането на работа по нея, особено в София, е почти чудо),  справях се добре, работех с желание. Два месеца след като започнах на новата работа и вече бях започнала да си мисля, че животът ми е влязъл в релси - майка ми почина. Една сутрин ме събудиха с новината, че предишната вечер е получила инсулт и няколко дни след това мама почина без да дойде в съзнание. В същия ден, в който научих за инсулта й, разбрах, че бащата, когото обожавам и когото не съм виждала повече от 20 години, защото живее на другия край на света, е болен от рак. Имах чувството, че светът ми се срива около мен, а аз не мога да направя нищо. Много добре помня, как в този период започнах да си мисля, че никога повече животът ми няма да е окей и винаги, когато ми се случи нещо хубаво - непременно след това ще ми се случи нещо ужасно. Сега, аз и преди това съм имала травматични преживявания (опит за изнасилване, когато бях на 14, след който в продължение на много години не можех да търпя да ме докосват; грозен развод на родителите ми, когато бях едва на 10, а бях въвлечена в борбите им за надмощие; училищно насилие, което ескалираше и в 7ми клас беше непоносимо) обаче загубата на майка ми просто преля чашата! Въпреки това правех всичко по силите си, за да продължа - работех, борих се с финансовите проблеми, свиквах с живота без семейство. Напуснах тази работа, намерих си друга коренно различна от предишната. И проблемите започнаха - работата ми беше свързана с цифри и непрекъснато обработване на финансови документи. Аз, с моя афинитет към изкуството и изцяло хуманитарна насоченост, трябваше да се превърна в ходещ калкулатор. Съответно започнах да правя грешки от липса на достатъчно умения, а и работата беше ужасно много. И колкото повече грешки правех, толкова повече си казвах, че трябва да се стегна и да внимавам и колкото повече се фрустрирах - толкова повече грешки правех. Кръгът се омагьосваше все повече и повече. По цял ден "подскачах" от притеснение, изпадах в паника при най-малкия проблем, имах натрапливи мисли и съвсем изгубих съня си - трудно заспивах, а и почти всяка нощ се будех внезапно със силно сърцебиене и задъхана. Парадоксално - но не усещах никакво желание за живот, все едно някой ми беше изсмукал живеца. Просто влачех някакво съществуване и все повече се затварях в себе си. Паралелно с притеснението се задълбочиха и хипертоничните ми кризи, които имах и преди майка ми да почине. Всеки път като вдигнех кръвно изпадах в паника, как ще получа инсулт и може да остана безпомощна и да съм зависима от някого, съответно - кръвното налягане се покачваше още повече. Така в началото на миналия декември (1 година и 7 месеца след като майка ми се отиде) се озовах при личната лекарка с молба за лекарство за хипертонията. Описах й състоянието си, като си мислех, че това ще я насочи към изписването на бета-блокер. Само че тя ми заговори с такова внимание и съчувствие (каквито не получавах от никого другиго по това време), че ме разбира как искам да съм силна, но съм в ситуация, в която не мога да се справя сама и ми предложи успокоителни. Приех. Като видях зелената бланка се усъмних, но не достатъчно, за да премисля ситуацията. Излязох от кабинета с рецепта за ксанакс и диуретик за високото кръвно. Започнах ксанакса още същата вечер. Спах през цялата нощ като пън. Тежък сън без сънища, от който едва се събудих. На следващата сутрин се чувствах толкова спокойна, колкото изобщо бях забравила, че мога да бъда. Продължих да го пия. Само че скоро след като се успокоих достатъчно си дадох сметка в какъв капан съм се вкарала - ксанаксът приспа онази част от мен, която много харесвах - артистичността, чувството за хумор, умението да разказвам вицове, улавях се как понякога, докато говоря, не мога да се сетя за някоя дума, престанах да улавям по-фините нюанси в живота и света, музиката не ме възторгваше толкова силно, колкото преди, изобщо - емоционалността ми изчезна и на нейно място се настани апатията. Освен това, дозата от половин таблетка - стана цяла таблетка. И точно когато и цялата таблетка вече не беше достатъчна, за да се наспивам - открих този форум. От почти два месеца го чета заедно с блоговете. Разбрах, че не съм луда, че не съм единствена и още по-важното - че мога да се справя с това състояние. Започнах да осмислям случилото се, погледнах се спокойно, но честно (или поне се надявам да съм го направила) и осъзнах някои от слабостите на характера си - колко съм зависима от чуждото мнение и как едновременно с това винаги си налагам някакви прекалени изисквания да съм перфектна, да не правя грешки, да съм най-компетентна, всичко това с надеждата, че някой ще ме оцени, без да се интересувам дали това наистина е важно за мен. Осъзнах, че живея по някакви съвсем измислени стандарти, според които съм си провалила живота, което няма нищо общо с действителността. Напротив - справям се сама, не съм останала гладна, жадна и бездомна и това, че не се занимавам с изкуство, изобщо не значи, че животът ми е пропилян. Проумях, че не мога да продължавам да живея по този начин. Наложих си и не увеличих ксанакса. Изживях няколко дни с пристъпи на паника, но ги изтърпях! Освен това започнах да се натоварвам физически. Свръхнетренираното ми тяло виеше от умора, но си наложих да продължа. Установих, че ако два дни се натоваря повечко - на третия организмът ми сам си иска натоварването. Главното обаче е, че преди две седмици отидох отново до блока, в който ме нападнаха (само допреди няколко месеца ежедневно минавах наблизо на път към работа, всеки път изпитвах безпокойство, но така и не събрах сили просто да мина от там). Ужасно се страхувах, въпреки че знаех, че няма да срещна никого. Вървях, почти не можех да дишам от страх и в един момент започнах да водя вътрешен монолог все едно обяснявам на някого кое е това място - ето това е градинката, а ето там, на първия етаж - е апартаментът, това са прозорците на кухнята, да! същите пердета! само че сега са пуснати, защото никой не живее там, а тук чаках вуйчо ми да дойде, за да мога да отида и да си събера багажа". Продължих и в един момент окончателно разбрах, че онази случка е в миналото и вече няма отношение към настоящето. Все едно се спука някакъв балон. Тръгнах си и усетих как страха се трансформира в едно триумфиращо чувство на "да! харесва ми това вълнение! искам още от същото!". Малко по-късно усетих, че за първи път от много време дишам с пълни гърди. На следващия ден престанах да взимам лекарството за кръвно и намалих ксанакса с 1/4. Виене на свят, "паниране" от няма нищо, неспокоен сън, но отново се заинатих и останах с по-малката доза. Даже в един момент, докато бях с почти постоянен световъртеж и се страхувах, че мога да припадна, започнах съвсем сериозно да обмислям къде и пред кого да припадна, за да създам максимално силно впечатление. Хем го мислех сериозно, хем се майтапех със себе си! Замайването отмина преди да успея да припадна. Най-хубавото е, че вече се чувствам много по-спокойна и дори - по-смела. В петък бях на интервю за нова работа и можах да се заявя спокойно и с нужното самочувствие. Е, признавам си, че по отношение изразяване на финансовите изисквания има още какво да се желае, но и на тях ще им дойде времето. Знам, че имам още неща върху които да работя и че имам нужда от психотерапия - тя в момента е един от най-важните ми приоритети и се надявам, че скоро ще мога да си я позволя. Но вече знам, че мога да се справя, и че психотерапевтът ми само ще трябва да ме насочва по пътя и леко да ме подбутва, а не да ме "влачи". Също така от днес тръгвам на уроци по танци, а вечерта ще намаля ксанакса с още 1/4.
    Всичко това е благодарение на вас! Без вашите консултации в този форум и статиите в блоговете ви, още щях да продължавам с битието на легална наркоманка и да се успокоявам, че в ролята на жертва не е чак толкова лошо.  Благодаря ви! Много, много ви благодаря! Дори не мога да повярвам, че има хора, които доброволно да отделят от времето си, за да помагат на другите. Имам само една молба - можете ли да ми препоръчате подходяща литература? Вече си набелязах Уейн Дайър, Носрат Песешкиан и Лазарев. Чела съм по малко Фройд и Юнг, защото като тийнейджърка се интересувах от психология, даже смятах да ставам детски психолог, но после избрах да се занимавам с изкуство и психологията остана като хоби. Благодаря предварително!
    P.S. Съжалявам, че публикацията ми стана толкова дълга!
     
  16. Thanks
    Диляна Колева got a reaction from Ивета in Перманентна замаяност   
    Или да се върнем няколко поста назад към моя въпрос: Как можеш да спреш страха, докато мислиш как да спреш страха?
    Просто изключваш наличието на страх, замести го с каквото си искаш. Ясно е, че това не страх, а патологична, нереална форма на проявление. Истинският страх е здравословен и е при реални ситуации.
  17. Like
    Диляна Колева reacted to Човек_88 in Перманентна замаяност   
    Именно, точно както за баща ми например световъртежът е просто някакво си усещане, което в никакъв случай не би подчинило и управлявало живота и емоциите му, дори би му било интересно.
    Просто явно ключът е в това - справяне чрез НЕмислене, контролиране чрез отказ за контролиране, печелене чрез допускане за загубване на всичко, сила чрез проявена слабост, победа над страха чрез оставянето да ни погълне в най-лошия си вариант.
  18. Like
    Диляна Колева got a reaction from Орлин Баев in Перманентна замаяност   
    Орлин ме е изпреварил в описанието на това, което мислех да напиша.
    В допълнение или по - скоро с други думи мислех си, поредната скрита натрапливост невротично покрита със симптоми, които фиксират, отвличат, заемат време и пространство в мозъка. Отклоняват човека от реалната действителност, в която е важно да се случват други неща.
    Цитирах не случайно точно този твой пост, който ясно показва парадокса, в който стоиш.
    Това което си написал Е ТВОЕТО ВЯРВАНЕ.
    Представи си, че строим къща /защото терапевтичния процес, често е точно това/ залагаме основи, в случая ги проверяваме. Горният цитат са твоите основи. Каквото и да сложим върху тях, те ще се клатят, заради собствената си нестабилност. Написаното от теб показва дълбокия несъзнателен механизъм, нефункционален, през който се опитваш да се справиш с проблема. Ще съкратя написаното от теб в две думи:
    НЕ ВИ ВЯРВАМ /НЕ СИ ВЯРВАМ/
    Това е твоята основа. Докато тя не се промени, каквото и да кажем, ти ще го пречупваш през /както го наричам аз / "цикълът Тома неверни" - първо да видя, после ще повярвам и ето ти тебе готов саботиран процес. Тъй като успешността се гради в обратното - вярвам, случвам, мога го - тук няма проба - грешка или доказване на каквото и да е.
    Събирането на безкрайно много информация, която да пробва и провери обърква още повече човек. Така че, твоето справяне започва от промяна на основата - Вярваш ли, че можеш да се справиш или не вярваш?
    Тези които вярват слушат различно, чуват други неща, още при първа среща или контакт за нас е ясно, горе - долу с какво си имаме работа. И тук си прав, въпрос на избор на терапевта е до колко иска да се вложи в работата с даден човек. Защото за нас, успешността носи дълбоко удовлетворение и когато видим, че пред нас стои човек, който не вярва в себе си и чака от нас като през магия да обърнем този процес, веднага успеваемостта пада с поне 50%, защото ние се превръщаме във волове, които орат една земя, в която собственикът не сее, а гледа отстрани и чака резултат.
    Парадоксът е, че всички в твоето състояние вярват, че правят супер много и е така, но ако трябва да продължа метафората с воловете и сеяча, то изглежда горе - долу така:
    Сеячът обикаля около нивата, която ние орем, оглежда я от всички страни, проверява почвата, мисли какво да сложи в нея, колебае се, отново проверява, взема проби, съветва се с други сеячи, чете информация за семената, културите, проверява кой какво е посял, среща се с други сеячи, които се колебаят като него. Задава купища въпроси с фантазен характер: "ами ако семената не покълнат......, аз ще ги посея, обаче, ако няма резултат до....., ей тук отстрани ще копна малко да проверя какво ще стане, пък ще видим..."
    Така след известно време сеячът е тотално изтощен, обезкуражен, потънал в дълбоки колебания и страхове как ще се развие реколтата, направил безкрайни проби по краищата, кое поникнало, кое се подало, отново колебания, кое е по - успешна реколта. Работата на воловете вътре остава пуста и неупотребена. Ето за това, често изобщо не започваме такава работа.
    Затова преди всичко ПОВЯРВАЙ ЧОВЕКО, повярвай, че си по - силен от всичко това, че си най- уникалният сеяч на света и засей твоето мисловно пространство с красиви и продуктивни мисли, които ще те поведат напред. Най - напред това, после може и да не ти трябва терапевт. Сам ще си ореш, сам ще сееш.
  19. Like
    Диляна Колева got a reaction from Орлин Баев in Забавно - 2   
  20. Like
    Диляна Колева reacted to Орлин Баев in Перманентна замаяност   
    Никакъв особен случай не си и преживяванията ти освен, че са клише за всеки опитен терапевт, са далеч под средностатистическите по сила. Когато колегата ти пише "така ще си до края на живота си..", посланието е парадоксално водещо към доверие в преживяването, учене от симптомите, следването им до страха, опознаването и приемащото му трансформиране. Техника на говорене е. Насочиха те към психотерапия и психотерапевт - не вярваш на насоката и избора на насочилия те, комуто уж вярваш. Казаха ти защо личната терапия е различна от информационното писане и защо си насочен към конкретния терапевт - инатиш се. Ок, избори. Казваш, че загубата на ригидния контрол, хвърляща те в бебешкия страх от безпомощност, ще засили и поддържа нещата. Казваме ти хилядонайсет пъти, че именно поддържането на невротичния контрол изтласква и увековечава страховете ти, но подминаваш тези мнения като бизнесмен кокиче - ни виждаш, ни оценяваш, подминавайки без коментар, пеейки старата си песен "искам да контролирам и махна гадничкото симптомче". ..
    Не е дори средностатистически - елементарен е случаят ти както по сила, така и по качество. Наднормено е съмнението, сремежът ти за вкопчване в сигурността. Първата работа на всеки ефективен спрямо случая ти психоерапевт тук е през пълното ви взаимно доверие, да е хвърля пак и пак в загубата на контрола и морето на страха ти, за да те научи да бъдеш добър плувец, вече не стоящ на брега на сигурността, а умеещ да преплаваш на лодката от смирено доверие до земите на смелата сърцатост. Разжира се, меафора - терапията си има структура, анализ, себепознание, когнитивно свързване на точки при разширяване на това себепознание, много поведенческо, психотелесно и трансово педизвикване и преживелищност... Нормално е като малко дете да цивриш - плач, облечен в интелектуализирано спечен контрол. Както и е нормално, тъсейки насоки, когато са ти давани, да проявиш известно доверие и ги приемеш. Д-р Първанов те насочи към терапевт. Послушай го!
     
     
    В психотерапията ежедневно и ежечасно хвърлям хоата в същата безпомощност, в центъра на ужаса им от безсилие, като умишлено засилвам симптомите, до пълна загуба на контрола. Оказва се, че логиката им, че с потискането на страха (което го захранва и съответно препоражда симптомите) ще контролират  и дори, че могат да контролират загубата на контрола, е била фалшива. То е като при заспиването. Не можеш да контролираш загубата на контрола, както не можеш да контролираш заспиването. Можеш да влезеш в съня, но съзнанието там е медитативно, прехвърлено е в целостта, в самообладаниетона Селфа. Така и при невротичната загуба на контрола. Може да се работи много бавно и плавно, може и предизвикващо - всеки терапевт си има подход и той зависи от личноста му, освен от школите, които ползва. Дали бързо или бавно и постепенно или още по-бързо обаче, този невротиен контрол се губи - оказва се, че се е загубил само невротичният механизъм на защитни механизми, поддържащи страха, че смъртта е била тази на гордостта. Смърт, раждаща провеждане на смисъла - едно оцялостяване, конвергиране около Селфа преживяемо, но неописуемо. Качествен скок е. 
  21. Like
    Диляна Колева got a reaction from Орлово гнездо in Когато изгубиш посоката и как помага дереализацията   
    Здравей, тук са дадени доста насоки за повлияване на адреналиновия излив, за който говориш т.е. изпращаш към мозъка сигнал "опастност" и той реагира като за такава. Което предизвиква в тялото реакция на силно сърцебиене, учестено дишане, тревожност, която се изразява или с "не мога да стоя на едно място " или следващия етап "отпаднало ми е", придружаващи симптоми - болки в корема, рефлукс в хранопровода, позиви за повръщане, уриниране или дефекация, настръхване или топли вълни, стягане на мимическите мускули, ченето, стягане на главата като в обръч, заради изтеглянето на кръвта от главата - замайване, причерняване, дереализация, други свързани с окото и зеницата - замъглен поглед, разфокусириане  и т.н. Изброих ги по - обстойно, въпреки че тук всеки дава като оплакване някоя от групата симптоми , има и още. Всички те, обаче имат един, единствен общ източник - адреналина. Човек, който се стресне, уплаши или несъзнателно припознае усещане, ситуация предизвиква сам тази свръхдоза. Организмът ни е кодиран да реагира на това с движение и информация. Затова първо всички се хвърлят да събират информация и тук правят първото засилване на симптомите, защото четата все по - страшни неща, с което се уплашват все повече и увеличават вместо да изразходват адреналина. Следващия код е движението, няма , наистина няма никакъв друг вариант за изразходване и намаляне на адреналина, особено при адреналинова реакиция освен активно кардио натоварване. Затова тук многократно се повтаряме - спорт. За да разтовариш адреналина и да облекчиш симптомите първо трябва да "разтовариш" всичката фалшива информация от главата си и да оставиш кратка и точна - това е физическата реакция на адреналина. След това да включиш тялото, за да си свърши работата. Сутрин и вечер активно кардио по 30-40 мин с мисъл за това как помагаш на тялото си, а не с тревожното " сега оправям ли се?????" Заобикаляш се с приятни разговори, музика, и концентрация върху нещата които са сега. А сега на теб ти няма нищо, просто ти е повишен адреналина. Действай, не е толкова сложно. Като се успокоиш със симптомите и видиш, че не е толкова страшно да се справиш, започва и същинската работа по мисловния модел. Там вече, кой колкото , до където и с когото, много е лично и много относително. Има бързи инсайти, има и по - бавно действащи процеси, но вече няма да има симптоми.
  22. Like
    Диляна Колева got a reaction from Човек_88 in Перманентна замаяност   
    Самия факт, че мисълта ти е насочена към действие, вече те вкарва в режима борба - бягство. Това имам предвид като те насочвам към съмнителното "немислене", което правиш. 
    Когато усещанията на адреналина се появят, те са просто усещания от адреналина, както при теб, така и при  мен, така и при всички останали. Продължителността им е не повече от 3-5 мин., ако просто ги оставиш да си преминат и си продължиш напред. НО ако започнеш да ги мислиш и особено, да мислиш какво да правиш, вече влизаш в друг спектър на мислене. Ето това е разликата, когато започнеш да я правиш вече няма да има страшни панически атаки, а просто адреналинови усещания, които имат всички хора. 
  23. Like
    Диляна Колева got a reaction from Лина Коцева in Перманентна замаяност   
    Когато човек не иска нещо да присъства в живота му, той не мисли за него, особено ако това нещо е живо само и единствено чрез мислите му. 
    Трудното идва от вярването, че това нещо е по-важно или по- силно от истината. Когато направиш това разграничение другото е лесно.
    От друга страна тези "фалшивикации" на мозъка идват, за да те отдалечат от някаква реална Истина. За да се отървеш трайно от бягството при болест през страх е добре да се обърнеш и да погледнеш житейската истина, която те кара да се чувстваш безсилен и да преминеш през нея.
    Но ако се върнем в поведенческата методика, ако няма цигари, няма да пуша, нали така. Ако няма страх, няма симптоми. Старта е от избора който правя, за мислите си. Има или няма?
  24. Like
    Диляна Колева reacted to Орлин Баев in Може ли Окр да се превърне в лудост, шизофрения, или друга психоза ?!   
    Умишлено оставих само здравата част от думите ти - тя и ще ти помогне.
  25. Like
    Диляна Колева reacted to Орлин Баев in Може ли Окр да се превърне в лудост, шизофрения, или друга психоза ?!   
    Имаш да учиш явно, процес е. Съвети тук не даваме, а и в кабинетите си, директни такива, рядко. Има общи принципи, но всичко е лично, а рабоата също е индивидуализирана според това какви урци имат да се учат. Това, което виждам в думите ти е, че отношението ти към голяма част от теб е като към нещо външно - искаш да се махне, пробваш да я натикаш в дън гори тилилейски. Когато посоката е оцялостяващо прегръщане, това не е самозалъгване - "да си го кажа или опитам, за да се махне гадното преживяване". Не, нужно е да е истински смирено приемане - на фона на цялостно себепзнание, свързване на точки, учене. Не е механика, не е хапче. 
    Точно така. Всеки от нас си има стил, подход. Разчитай на терапевта си. Че имаш да учиш, имаш. Че имаш да превръщаш мрънкане в благодарно учене, имаш. Ще се случи - съдействай му активно!
×
×
  • Добави...