Йордан Анов

Да, точно това изключва съществуването на етикети и тяхното "лепене".

Възхитително е усърдието, с което пропагандираш елементарни идеи, още повече от автор със съмнителна репутация, надявам се да не ги припознаваш като свои - ще е жалко. За съжаление това, което може да се приеме за съвременна психология се е превърнало в продажба на идулгенции, но лошото, е че вече дори практикуващите не претендират да са част от тази наука, а потъват в дебрите на булевардни трудове с лесни рецепти за щастие, успех и любов. Стигнали сме до там, че ако кажем "Аз решавам да съм успял", там някъде на Уолстрийт веднага се материализира едно шефско място, но ние не го заемаме, защото другите ни пречат. С две думи, без да са извадени от контекста и явно без да влизат в контекста на съвременното усещане за живот - животът е борба. Или имаш сили и се бориш, или се обграждаш с меки стени от пожелания.

Баналността на текста успява да постави няколко въпроса, които могат да се доловят само смътно в контекста. Подмяна на "Аз съм" с "Аз мога да бъда" всъщност е едно и също идейно завършване на процес на действеност. Или казано иначе, "Аз мога да бъда/избирам да бъда" в последствие ставам "Аз съм", ключовият момент е прехода от пожелателното към дейстителното, а той е действието, способността да се действа, възможността да стигне от идейното към фактическото. И това всъщност е човешката природа, тази, която според автора не съществува. Дори според Павлов и неговата класификация на нервната система на четири типа, ние можем да реагираме на дразнение, съответно на да действаме категоризирано, според собствената си конституция, ако щете го наречете натура, природа, но преди всичко това е способност да бъдеш това, което си, а не друго. Съответно ние реагираме по определен начин на определени обстоятелства в определена среда и това са нашите възможности. Човекът не е свободен да кове съдбата си/характера си, той просто заема толкова място, колкото е способен да си осигури. Отпада не "човешката природа", а "етикет" като понятие. Човекът като единица, не получава етикета, той сам го "лепва" за себе си точно в динамиката "аз съм" и "аз избирам да бъда". Ние просто не можем да бъдем друго освен това, което сме, и да ние ковем съдбата си, точно в рамките на собствената си природа/възможности.

Малко закъснял отговор, но все пак отговор Цитираният абзац направи и впечатление и на мен, и точно с него исках да започна. Без да знам, със сигурност, какво иска да каже автора на материала, мога да кажа, че формулиран по този начин, абзаца не носи никаква практическа стойност, а само прохологически фикции. Но нека започнем отначало. Системата, да се извежда краен диспозитор е доста стара и е може би едно от първите неща, с които би започнал един майстор по астрология в старите времена. Това се прави с цел, и тук съм съгласен с част от материала, да се определи водещата планета/и, които ще имат водеща роля в картата. Тук правя уточнението, че аз бих използвал само планетите от септенера, по една проста причина. Откриват се все нови и нови тела, които ще се борят за прави да управляват знаци, става все по тясно, а човекът който иска да борави със всички е обречен да попадне в капан на заблуди или собствени виждания. Астрологията е практична наука, която борави с материята такава каквато е, а основният принцип е, че нещата се случват по доминанта. Точно тази доминанта ни дава и веригата от диспозитори. Има много условности при построяването на веригата, ярък проблем е планета в обител, която, ако не се лъжа в текста се казва, че "прекъсва веригата". Това не е така. Във всеки знак имаме минимум една и максимум три планети, които имат достойнства в знак, затова, дори планета, която е на трон може да има диспозитор, които да изменя нейните характеристики и да влия на темите, които управлява. Прост пример, който много обичам. Венера във Везни и Сатурн във Водолей, и двете планети са в дневна карта и в дневната половина на картата. Имаме две планети на трон, интересува ни, дали Сатурн може да е диспозитор на Венера - може. Може, защото Сатурн има много повече права да управлява Везни от Венера. Венера управлява Везни по обител, което й дава право върху знака +5 точки, Сатурн екзалтира в знака +4 и управлява дневния въздушен триплицитет, което дава още +3. В крайна сметка Венера претендира върху Везни с +5, а Сатурн с +7 точки. По този начин, дори планета на трон може да има диспозитор, но това е идеален случай, в крайна сметка, това, как ще разклоним веригата зависи изцяло от 1) това каква задача сме си поставили и 2) каква е спецификата на самата карта. Но въпреки условностите, ако в крайна сметка сме се сдобили с краен диспозитор трябва да знаем и какво да правим с него. Това ме навежда на втората фрапираща грешка в цитирания текст. Планетата сама по себе си не дава проявление, не дава описание на сюжет, не дава събитие, сценарии. Планетата действа чрез домовете, които управлява, съответно темите, които са вписани в тези домове ще опишат доминантата в живота на човека. Но това не е задължително да се отразява в мисленето или емоциите на човек. Можем да имаме краен диспозитор, който управлява 10 дом, което ще даде в живота на този човек водеща роля майката, соц. статус, кариерата и тн, може да имаме акцент на тема 2 дом - парите, личното имущество и тн. Изрази от типа на "ум, сърце и воля" не казват нищо, защото в астрологията, прогностичната такава, търсим конкретни ситуации и възможни събития, които винаги се случват с някого и някъде. Що се отнася до това, как трепти веригата от диспозитори, то отново имаме много критерии на оценка. Ако диспозитора е по-силен от подчинената му планета, то той ще вземе правото да управлява темите на тази планета, възможен е и обратния вариант, възможни са и други варианти. Класическата астрология предлага много комбинации с доста "ограничен" набор от инструменти, затова преди да се захванем с новооткритите небесни тела и да започнем да ги разпределяме като управители на знаците, предлагам да свикнем да работим с класическите схеми - 12 знака, 7 планети и 5 аспекта.

Последната, от популярните, техники за прогнозиране е афесиса. Това е моята любима техника, не заради своите достойнства в прогнозирането, а защото тази система събира в себе си цялата красота на наследството, което сме получили от традицията в западната астрология. При афесиса ние се сблъскваме с много и различни задачи, оценки на ситуацията, анализ, както и дълбоко разбиране на това, което правим и защо го правим. В основата на тази техника стоят две фиктивни точки, така наречените арабски точки, макар техниката да произхожда от школите на древна Гърция, но това е друга тема. Базата, от която започва всичко е точката на Фортуна/Луната или точката на Духа/Слънцето. При римлянина Манилий, Фортуна играе ролята на втори асц, и подобно на "стандартния" асц, от Фортуна, по-точно от знака, в който се намира тя, започва отброяване на домове по системата дом // знак. Подобно на профекцията, при афесиса отново работим със знаците, а не с планетите, като управители на периодите, като за всеки знак имаме определена продължителност на периода. На база на знаците извеждаме и планетите, които ще описват измененията в дадения период - това са всички планети, които имат достойнства в знака - по обител, екзалтация и триплицитет. Връщаме се отново на фиктивните точки. Отново аналогия с профекцията, знака в който се намира фортуна / духа, служи за начало на отброяването на периодите в афесиса, но тук има един момент, който трябва да се вземе под внимание, преди да се започне изчисляването. Във формулата, по която се изчислява Фортуна, главен елемент е Луната, съответно, като краен резултат, фортуна ще бъде много по описателна в женски карти и в картите на деца до четири години. Обратното, във формулата на за изчисляване на точката на Духа, главен елемент е Слънцето - респективни, то трябва да е много по описателни като инструмент в мъжка карта. Тук идва и въпросното "Но!". Това правило не трябва да се следва сляпо, тук идва анализа. Първата стъпка, която трябва да се направи е да се изследва силата на заряда, който носи в себе си арабската точка. Понеже тя е фиктивна, несъществуваща, а просто математически резултат, тя не може да се оцени по сила, както можем да правим това с планетите. Съответно, трябва да оценим силата на двете светила, по позиция в дом - за да разберем тяхната акцидентална сила - до каква степен те могат да породят действие, и тяхната позиция по знак - тяхната есенциална сила - до каква степен те са описателни за едно потенциално събитие. И на последно място - силата на диспозитора на арабската точка, която разглеждаме. Когато сме придобили представа за "заряда", който носи в себе си арабската точка, идва вторият етап на анализ. Както вече стана дума, Фортуна служи за анализ в женски карти, а точката на Духа в мъжки, но това, разбрахме, не е константа. При работата с арабските точки, ние работим с техните диспозитори, подобно на асц-та. И като допълнение, на горното правило, отново трябва да премерим силата, но този път на диспозитора, малко по внимателно. Знака, в който се намира Фортуна/Духа е първи дом, например Везни, трябва да разгледаме нейните диспозитори - Венера, Сатурн и Меркурий за нощните раждания. Като пример - Венера ще е в Козирог, Сатурн ще е в Овен, съответно Венера ще е в четвъртия знак от този на Фортуна, а Сатурн в седмия от този на Фортуна. Аналогично на стандартната домификация - имаме положение в ъглови позиции, което е равно на силни и действени планети. Респективно - точката на духа в Стрелец, работим с Юпитер и Слънцето при дневно раждане. Юпитер е във втория знак от Стрелец - Козирог, а слънцето в петия от Стрелец - Овен. Втори и пети, като домове, по аналогия със стандартната домификация, са слаби акцидентално, съответно и тези планети са неспособни да опишат ярко действие. И нека допуснем, че предполагаема карта е мъжка. По правило трябва да се обърнем към точката на Духа, но в този случай Фортуна ще ни бъде по полезна. Всичко това трябва да се направи в самото начало на работата с афесиса, когато основата е получена, другото са прости сметки. При смяната на периода на един знак, се сменят и планетите, с които работим. От тази гледна точка, афесиса е комбинация от профекция и фирдарии, но със собствена вътрешна логика и капани. П.С Стана малко дълго, но гарантирам, че е много по забавно отколкото звучи!

Профекцията е най-простата и елегантна техника, която помага в прогнозата. Както и другите прогнозни техники и тази има за цел да изведе на преден план хронократор, управител на времето, планета, която ще помогне да се опишат събитията в даден период от време. Това е циклична техника, обхващаща период от дванадесет години. В същността си тази техника, се състои в това, наталния асц, да се предвижва със стъпка един знак - една година. Първата година обхваща периода от датата на раждане до навършване на една година, съответно тази първа година се управлява от планетите, които имат достойнства в знака на наталния асц. Втората година се управлява от планетите имащи достойнства във втория знак след този на асц-та и тн, до затваряне на кръга или до навършване на 12-тата година, когато периода започва отначало с наталния асц. По този начин профекцията ни дава управителите на всяка година от нашия живот. Ние просто трябва да следим как те се изменят.

Фирдария е една от основните техники при прогностиката. Тя обхваща период от 75 години, като за сигнификатори в нея участват седемте планети от септенера и лунните възли. Принципа на който работи фирдария е едно от основните деления в наталната астрология - дневно и нощно раждане. Вида раждане е база за много техники в астрологията, като се започне от фирдария, мине се през формулите за изчисляване на арабските точки и стигнем до делението на планетите на дневни и нощни. Точно върху това деление, се поставя началото на броенето в поредицата от сигнификатори. Когато говорим за дневно раждане, редицата започва от Слънцето, което управлява 10 години от раждането, следва го Венера - 8, Меркурий - 13, Луната - 9, Сатурн - 11, Юпитер - 12, Марс - 7, Главата на дракона - 3, Опашката на дракона - 2. Нощното раждане започва с Луната, продължава със Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий, Главата и Опашката. Има няколко варианта на фирдария, неговата подредба, също варианти има и при подпериодите в главните периоди. Но, специално за подпериодите, предпочитам най-простия вариант, който се състои в деленето на главния период на седем равни части, като първият подпериод се управлява от планетата, управляваща главния. Само периодите на Главата и Опашката нямат подпериоди. Основното при работата с фирдариите, е че планетите, които в момента са хронократори, работят с темите, които управляват в натална карта. Тълкувания от рода на - фидарии на Венера - период за влюбване, или фирдарии на Луната - бременност/майчинство, не са правилни. Хубавото при работата с фирдариите, е че могат да служат като проверка, за това дали правилно сме определили сигнификатора на темата, която ни интересува. Наталната планета, съответно и планетата, която управлява дадения период, трябва да се оценят според - 1. Дома/знака, в който се намира 2. Домовете, които управлява 3. Диспозитора и неговата сила 4. Домовете, които управлява диспозитора 5. Планетите, с които планетата, управляваща фирдария, прави аспекти/рецепции Всички тези фактори ще се проявят в периода на хронократора.

Прогностичните техники са система за прогнозиране, основано на базата, на наталната карта. Точно на тази основа, техниките могат да се разделят, условно, на две групи. Първата група са такива, условно, "затворени" в наталната карта. Такива са например техниките, които работят, с планетите, които управляват по триплицитет знака на асц, като на всяка планета се отрежда една трета от живота на натива. Например, ако на асц-та имаме воден знак, в карта с дневно раждане, първата третина от живота ще се управлява от Венера, втората от Марс и третата от Луната. Според силата на тези планета - есенциална и акцидентална, както и силата на техните диспозитори и темите, които управляват в наталната карта, ще опишат влиянията, които ще изпитва Натива в периода, подвластен на определената планета. Подобна техника, може да се прилага и върху Светилото, което управлява раждането - Слънцето за дневните раждания и Луната - за нощните раждания. Друга затворена в наталната карта техника се базира на квадрантите. Имаме четири квадранта: от Асц до Мц - е ранен, първи квадрант, говори за детството от Мц до Дсц - втори квадрант, описва младостта от Дсц до Иц - трети квадрант, описва зрелите години от Иц до Асц - четвурти квадрант, описва старостта Тук живота на човека се дели на четири части, съобразно изменението във физиологията, и ако се позовем на тази техника, първо трябва да определим сигнификатора, на темата, която ни интересува и да разгледаме разположението му в квадрантите. Оценява се разположението на планетата, дали е по близо до началото на квадранта или към неговия край и тн. Това са две техники, които помагат да се ориентираме за приблизителното време на потенциално събитие. Техниките, които не са "затворени" в пределите на наталната карта са много повече, сравнително прости, като алгоритъм на изчисляване, но всяка със собствени особености, усвояването на които е тънкостта в работата. Основната задача при работа с техниките за прогнозиране започва с наталната карта. Първо трябва да определим сигнификатора на темата, която ще изследваме, а след това с помощта на прогнозните техники да определим кога този сигнификатор ще проработи. В общи линии наталната карта ни трябва, за да определим сигнификатора на събитието, а прогнозните техники, за да определим кога този сигнификатор се превръща в хронократор, или Управител на определен период от живота на натива сигнификатор, за да даде тласък на събитието, което управлява. Основните прогнозни техники са: - Фирдарии, профекция, афезис и подпериодите в солара. Ще разгледаме обстойно всяка една от тях.

От астрологична гледна точка кафето има природата на Марс или на Сатурн, зависи от сорта и от вкуса. Това ще рече че кафето изсушава и в двата случая и загрява или охлажда. В съчетание с топло време, отново бинома горещо - сухо, природата на кафето се подсилва допълнително. Явно в темперамента ти има доминанта на влагата, затова кафето не ти понася. Обратното - айряна / млякото е с природа на Луната - хладна и влажна, което засилва естествената ти природа и намалява действието на летните жеги, например. "Подобното се подсилва с подобно" Относно билковите чайове, също трябва да се внимава, какви билки има в него и с каква природа. Поздрави!

Едно от условията във форум Астрология е да дадеш собствено тълкуване на синастрията, която си предложил за обсъждане. Сам казваш, че имаш познания в астрологията, не би трябвало да е проблем за теб, да дадеш твоето тълкуване по въпроса. Поздрав! Модераторска бележка: Темата беше слята с друга със сродна тематика, за да се избегне дублиране на теми.

Не виждам смисъл да питам, когото и да е било за визията му в изкуството, просто защото самия акт е противоречив. Художникът или събирателно - творецът, ако е такъв, не трябва да изразява визията си, а да претворява теченията на времето, или ако отидем още по напред, да пречупва непреходното през духа на времето. Точно времето, в ретроспекция, дава своята оценка за изкуството в дадения период, а тези творци, които са го уловили се запомнят, а тези, които не са, биват забравени. Пред съвременния творец стои сложен проблем, който може да се дефинира, както би казал Марио Льоса, в явление наречено - Култура на зрелището. А в нашата българска действителност, поне върху нея имам наблюдения, се вижда точно това. Оформя се странен парадокс в нашите арт-среди. Изкуство, което се стреми да се отдели от масовата публика, да си лепне етикета "елитарно", да се тълкува и оценява от кръг специалист, отдавна спрели развитието си в минала соц. епоха, но с единия крак върху врата на съвремието. Българската визия в изкуството, подобно на всичко в България, е отделено от теченията в света, затисната в лоното на пресъхналите, но още стискащи авторитета си в мъртвешка хватка, преподаватели. И всичко това гарнирано с вино от картонени кутии.

Какво означава и как трябва да се разбира свободата, когато живеем в общество. Проблемът на българите, е че не разбират, че обществото налага преди всичко задължения, първо към държавата, като институция, а после и задължения към другите членове на обществото. Тези проблеми са регулирани по различен начин в различните общества. Проблема за "полицейщината" винаги е пораждал смях в мен. Какво значи това? Нивото на сигурност, определя нивото на свобода, като казвам свобода, подразбирам свободата, спокойно да изпълняваш ежедневните си задачи и задължения. Какво повече можем да искаме от това? Ако трябва да говорим за наблюдение и полицейско присъствие, Америка дори изостава. Страната с най-много камери за наблюдение е Англия, страната с най-засилено присъствие на силите на реда е Израел. Ако трябва да дадем за пример държава, която може да наречем "полицейска", то това е Русия. Такава е, не защото съотношението между милиционери на глава от населението е по-голямо от другите страни, а защото те си позволяват пряко да влияят на живота и свободно да упражняват своеволия спрямо гражданите. Интересни са ми тези българи, с които си общувала, с какви пари ще се приберат и с какви пари ще живеят тук. Определено с тези, които са изкарали в Америка. Предполагам ще се надяват и на американска пенсия и всичко останало, което могат да ползват като социални придобивки - не от нашата, а от чуждата държава. Също ми е интересно и "това за какво си говорят американците". Ако те си говорят за пари и храна, то ние си говорим за храна и болести. Пред нашите и техните разговори, бих предпочел техните, защото способността да изкарваш пари е единствения съществуващ механизъм за дефиниране на УСПЕШНОСТ. Но в крайна сметка всеки може да избере средата, в която да се движи и хората, с които да общува. Заговора за "поливането с отрови", няма да го коментирам, смешно е ........ Но ето това изречение е гвоздеят или по-точно котвата, която не позволява на българина да бъде успешен, което перефразирано гласи горе-долу това: по-добре да си кютаме тук, отколкото да работим там.

И друг вариант на прочит на същият материал - цък

Любимият ми цитат от Маркес, казва много и отваря поле за размисъл.

Макар да измествам центъра на темата, искам да илюстрирам, как думите на Еко резонират с основите на астрологията. Умението му на семиотик, разрезите, които той прави на текстовете, могат да помогнат, в пълна степен, за анализите в астрологята. Нишките, които хваща Умберто Еко, в анализа си на художествените персонажи, може да ни илюстрира, как трябва да се работи с наталната карта, онова „А” от което трябва да започнем и проумеем, за да хванем същността на текста/наталната карта. Това твърдение на Умберо Еко, е в разрез със съвременната методика при тълкуването на наталната карта. Съвременната школа в астрологията, борави с всичките планети, тяхната позиция по знак и дом, като сумарно функция, която да опише характеристиките на човека, неговаталичност, и всичките му поведенчески модели. Тук Еко намеква за това, че съдбата на художествените герои не се различава от тази на физическите, живите хора. Той посочва, че ние както художествените персонажи, се движим съобразно нашата сюжетна линия, заемаме точното място на сцената и играем своята роля в драмата на живота. И ние, както и художествените герои, можем да бъдем дефинирани – за нас може да се каже, кое е важно за нас, кое ни отличава, каква роля заемаме и тн, как си взаимодействаме с останалите персонажи. Ако се върна на аналогията със схемата на наталната карта и я разгледаме като художествен текст, разказващ нашата история, или по-точни, да представи развитието на действието през гледната точка на персонажа, трябва да приемем, че личността е описана от асц-та, това, което ни отличава от останалите е доминантата в наталната карта, но тя далеч не е способна да опише всички характеристики на натива. Ако се опрем на цитата от Еко, в наталната карта, можем да видим, само това, което „Автора” е определил за важно за художествения персонаж/натива. Останалите планети, могат да опишат останалите герои в драмата, да опишат взаимодействието на натива с тях, но картата никога не може да бъде цялостно описание на личността, като завършен индивид. Уникалното в думите на Умберто Еко, е че дори асторологията да не го интересува като тема, благодарение на уменията му за анализ, той се доближава до основите на тази наука. Казвам "наука", защото астрологията, като познание, се основава на здрава логическа мисъл, умение за анализ и способност за оценка.

Рекомендую все посмотреть

Преди да стигнем до индивидуалните предпочитания на човек, личностно ниво и тн. има няколко особености на още непреодоляното животно в нас. Дори голяма част от представителите на животинския вид, да не формират стабилна партньорска двойка, то има и доста изключения, които не сменят партньорите си цял живот. Подобни стабилни двойки, се формират, не толкова на база съзнание, нито благодарение на социални норми, а на преценката, която, основно женаската е направила, за генетично качество и надеждност за отглеждане на потомство. При човека, семейната двойка, тройка или n-брой хора, в зависимост от географската ширина, се определят от социалната група и правилата вътре в нея. Но дори когато изчистим фоновия шум на социума, остава основното правило, изискване на биологията, а именно да се намери здрав партньор със здрави гени, които да се наследят от потомството. Нуждата от семейство се налага и по съвсем естествен начин, когато си дадем сметка, че децата се раждат недоразвити и не готови за самостоятелен живот. А това, дали индивида желае и е способен да формира семейство е отделен въпрос.

Благодаря на Донка, за топлото посрещане, за перфектната организация и чудесната атмосфера. Благодаря също на всички присъстващи, за участието, мненията и точните въпроси, които помогнаха лекцията да се разгърне. Благодаря за изключителния ден!

В една друга тема стана дума за това, дали астрологията е наука. Отговорът е категоричен и ясен - Да! Защо? Първият и основен принцип, който определя категориите, в случая "наука" е доктрината на времето. Като казвам "доктрина" имам предвид, приетата концепция, в случая, концепцията за механизма на света. В доктрината на всяко време има има доминираща идея, принцип на устройство, съответно, за да се обоснове тази доминантна идея, се изготвя инструментариум, който да работи с тази Идея. Прост пример: Всички знаем, че дори древните гърци са знаели за прецесията, знаели са че земята е кръгла и че се върти около слънцето. В разцвета на арабската култура, това знание е било преоткрито, или поне е било подозирано, но не е формулирано в твърдение. Но каква е била доктрината на времето? Властвала е птолемеевата система на устройство на света, която е коренно противоположна на гореизброените виждания. Но въпреки това, въпреки "заблудите" на птолемеевата система, е имало и математика и медицина и астрономия, както и астрология. Натурфилософията е основното свързващо звено, между науките на онова време, разделението не е било толкова голямо, за да си математик, трябва да си философ, за да си философ, ще разбираш от медицина, разбираш от медицина, защото разбираш от принципите, които властват в природата и човека, а като краен резултат си вещ и в астрологията. Астрологията винаги е била тясно свързана с медицината, до епохата на Възраждането, познаването на натурата на човека, означава и познаването на природата, а съответно и влиянието на звездите, защото и те имат своя темперамент. Моя позната, която има възможност и достъп до библиотеките на парижки университети, ми сподели, че всички студенти по медицина е трябвало да разполагат с ефемериди. За какво, за построяването на декумбитур, разбира се. Така е било до 18 век. Астрологията е била част от неразделни трио - астрономия, математика и астрология. Астрономията е наблюдавала движението на звездите, математиката е изучавала законите на тяхното движение, а астрологията е давала смисъла. Западането на една от двете науки, астрономия и математика, е довеждало до изкривяване на астрологията. Липсата на точни наблюдения и измервания, пречи и на точното прогнозиране. В съвремието астрологията не влиза в числото на науките и то само от има няма 200 години, не защото е изгубила своя инструментариум като наука, а защото вече не се вписва в доктрината на сегашното време. Рационалния ум, макар тя да не влиза в спор с рациото, не желае да приеме, че може да бъде ограничен, той иска да вярва в свободната си воля.

Врагът, както вече стана дума, е Великият обединител. Но той е и Великият предел, малка препратка към И дзин, но в тази съвсем елементарна постановка на въпроса, именно, че там където свършвам Аз, започваш Ти, между нас стои бобеното зърно на Джак. Между света на великаните и света на хората, най-опасният враг е окото, защото то е лупата, с която измисляме страха. Врагът ни кара да прекрачваме граници, да поглъщаме себе си, да го създаваме, означава да си поставяме цели. Врагът е там, ние сме тук, да се молим за него, така както бихме искали да се молят за нас е позицията, парабола, осъзнаването, че и ние сме враг за някого. Пресен хляб и чиста вода, са нужни на човек, е казал гръцкият поет, но отвъд изобилието на Вечната пролет идват сенките на залязващото слънце, а откритието за света е в тях.

Любим каламбур, експлозивна смес в ретортата на алхимик-изпитател. Това се получава, когато се заговори за секс и духовност. Но все пак в кой век живеем, в 21-ви или в 12-ти, нека нумеролозите редуцират числата, мисля че резултата ще е един и същи. Но аз държа да живея във века, когато информацията е достъпна, цензурата е свалена, а границите между континентите са сведени до „клик”. Проста справка и желание за анализ, елементарна, подчертавам „ЕЛЕМЕНТАРНА” мисъл, могат да те отведат до това, че „хомосексуалността” отдавна не е в списъка на психическите заболявания, а изказвания подобни на твоето, са подсъдими, като дискриминиращи, уронващи авторитета и унизяващи човешкото достойнство и човешката свобода. Странното, е че когато се говори за хомосексуализъм, се подразбира само неговата мъжка половина, именно той се атакува и именно той се обсъжда и напада, основно от мъже. В коментари като този се чуват сподавените хрипове на изкривения патриархат, защитаван от орангутаноподобни горяни. Но защо? Логиката е проста. Мисълта, че един мъж може да бъде третиран като жена, е ужасна за тези, които поставят жената по долу от себе си. Мисълта да са на мястото, което те сами са отредили за нея е немислима. Та, Мъже, започнете да уважавате жените, та когато станете като тях, да сте в мир със себе си!

Александър, личните истории и благодарностите на пациентите ти, могат да послужат за рекламна цел, но не и да разбера как работи хомеопатията. Хапче, именит лекар и моментално изцеление напомня повече на плацебо, но това при положение, че липсва изложена методология. Може би проблема е в мен и не задавам ясно въпросите си, или стилът ми на писане.... Но нека започна отново, някак отначало, с моята постановка на проблема. Хомеопатията е продължение на на традицията на качествата, макар нейните адепти да не са запознати с тях, то това, с което работят е отклик от медицината, първо на древните гърци, после на арабите, до самия Парацелз. И в един момент идва хомеопатията, която противоречи на основния принцип на лечението, а именно - лечението се осъществява с лекарства противоположни на болестта. Зад тези думи стоят Гален, Хипократ и Ибн Син. На какво именно се противопоставя хомеопатията: 1. Първо и основно - на индивидуалния темперамент, индивидуалния баланс на качествата. 2. На двата пътя за достигане на баланс в организма, балансирането на излишъка на едно от качествата в темперамента. - да се борим с природата на болестта, чрез антипатия - да укрепва природата на органите/системите, чрез подобие, което е по скоро профилактика. Въпросът е: Защо хомеопатията отрича тези принципи? П.с. Какво е определението за "жизнена сила", жизнен принцип"?

и трето: - Ако изхождаме от принципа на подобно с подобно, означава ли че трябва да лекуваме високата температура, не се хващай за примера, с препарати, които повишават телесната температура? P.s. Въпросите ми остават без отговор.

Александър, нека сме практични, говорим за принципите на хомеопатията. Едва ли когато някой дойде при теб за лечение му даваш да чете книга или списък с препоръчителна литература. Става дума за базиса на лечебния процес, неговата методология. От това, което си дал като цитат, изрази като "метафизичния аспект на заболяването", "психически конфликти" не означават нищо. Нека ги наречем привлекателни термини с маркетингово звучене. И за да предпазим диалога от вълните на емоциите, обясни на мен и четящите, след като подобното се лекува с подобно, първо: - Как се определя естеството на болестта, нейната природа? и второ: - Как се избира аналогично на природата на болестта лекарство, по-точно, как въобще е определена природата на лекарството, за да стигнем до тъждественост с болестта?

Това, което е основно за Юнг и неговата работа, е че той води настъплението в отвоювани от морето земи. Той не залага на физическите малоценности, за да оправдае компенсационното поведение на експанзия или крайна абдикация от човешкото, както при Адлер, също така не се опира на пола, майката и комплекса, за да унизи човешкото и стремежа към човешкото, както при Фройд. Юнг залага на процеса, на индивидуацията, това, което може да се приеме за личен път, личен ръст, собствено развитие. Преди всичко лична борба със себе си, борбата на Израел с Бога, е борба със Сянката, която трябва да е плащ, а не водач. В процеса на развитието на своята психоанализа, съответно и стадиите на развитие на човека, Юнг започва с детето, не в метафоричен израз, а детето като физически обект, неосъзнат и чужд за човешкото до четири години. В този стадии на животинското, рефлексното и инстинктивното, Юнг намира пълната доминация на несъзнаваното върху аз-а. Децата са продължение на неврозите на своите родители, техните страхове, кошмари и тайни. Работата започва тук, на границата на морето и брега, при първите наченки на аз-а. Когато се появи обособен аз, започва и борбата със социума, Персоната - "това, което трябва да сме" и Сянката - "това, което не си позволяваме да сме". Комформизмът в школата на Юнг, е борба за здрав и свободен индивид. Борбата не е за спасяването на общността, в нейната цялост, а за спасяване на отделните части. Това, което Фройд има предвид, когато говори за "племе", Юнг раздробява на малки царства, независими територии със собствен живот - пълноценни и самодостатъчни. Признак на индивидуацията е съпътстващата синхроничност, широко отворените очи, когато видиш как съвпадат различни плоскости на реалността, когато се пресичат линиите на времето и пространството, за да се фокусират и оформят Lapis, или розара на философа. Всъщност цикъла на всяка анализа, не е да се решават панически атаки, ОКР, не е да се мисли позитивно, целта е да се борим, да извървяваме пътищата на сънищата си, за да очертаем територията, в която ще отгледаме себе си, територията, в която ще се развие Златният зародиш.