Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Йордан Анов

Модератори
  • Общо Съдържание

    1492
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Репутация Активност

  1. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    Dolor
     

  2. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    "И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота."   "Откриха, че там винаги е март и винаги е понеделник и тогава разбраха, че (...) и времето понася препъвания и злополуки и затова може да се ломи и да остави в някоя стая една увековечена частица."   "Преди години, когато навърши сто четирийсет и осемте, тя се бе отказала от пагубния навик да води сметка на възрастта си и продължаваше да живее в неподвижното и извънмерно време на спомените, в едно напълно разкрито и установено бъдеще, отвъд бъднините, смущавани от причакванията и дебнещите предположения на картите."   "Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека."   "Най- много ме боли (смееше се тя), че толкова време сме изгубили."   из 100 години самота  
  3. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    След 1000 години ние унищожихме вашите праезици, които, за лесна смилаемост, решихме, че са претопени - отвъд 49 паралел, както е споразумението от 1489 година между Португалия и Испания - сте незнаели, е вашият свят, е вече разпределен ... Вие не бяхте изолирани на остров, както бяха англите, саксите и готите, норманите и пиктите. 
     
    Великата Испанска империя, преди да знае вашето битие, вече е била порционирала парчетата земя, та днес цяла Южна Америка говори испански език, а само малко част от нея - португалски. Отвъд 49 паралел - всичко било разпределено 100 години по-рано.
    Кой мисли за ацтеките, за маите - той Писаро се е справил добре - отмъква тонове злато и прави така, че цяла днешна Латинска Америка да потъне в кръв. И после - в блага администрация от вицекрале и губернатори ...
     
    Защо припомням всичко това? Просто е - не мога, като други изследователи да оставям всичко на националните държави, които имат централизирана власт - помним Египет - 3000 години власт с една езикова система, а сега какво се случва там ...
    Убивайки и заличавайки ностратическия праезик на дадена езикова система, намесвайки се и променяйки веларния фрикатив, създаваме чудовища. 
  4. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    За Любовта и други демони . Велик роман.
     
    На испански звучи всичко различно. Пък и онези, които говорят испански - много говорят, крещят, обичат и мразят. Лицемерието е равно на убийство, а липсата на чест - на липса на съвест. Други хора, не ние, ние сме умрели от страх
     

  5. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    Скъпи мой, Макомбо, живея в свят на примати и сред тези примати аз търся и Бога.
    Направи така, че от онова дърво да потече живителен сок, а невярващите да се обърнат към своя Господ ...
    А мене - ме освободи от отговорносттта да го казвам.
    Предпочитам бега на черните пантери в саваната и виещата се мътна река, която всеки миг те дебне, пред сигурността на живота.
    Предпочитам свистенето на вятъра, идващ откъм племената, искам да видя този миг - вие - отдалечващи се от брега, а аз връщаща се в света на живите.  Не, на мъртвите.
    Ако обичахме този свят, щяхме да му дадем място за битие. Виновно е битието ни. Виновни и оправданията.
    Унищожаваме света, той убива нас.
    Идва.
  6. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    Понеже стана дума за книгата на Келс, която само метафорично има връзка с творчеството на Маркес. Но е онзи друг поглед, който е нужен да се отвори и прозирката и за Габриел Гарсиа Маркес.
     
    Преди два дни прекарах един следобед на най-магическото място в Ирландия, Седемте църкви в Клонкмакнойз, и за пореден път разбрах, че никой, дори човек, който никога не е чувал ирландските граматици, за Книгата на Келс, Евангелието от Дъроу, Евангелието от Линдисфарн или Книгата на Дън Кау не може да гледа тази панорама и онези древни камъни, без да чува шепота, който съпътства раждането и хилядолетния живот на Книга на Келс и на хисперийската лексика.
  7. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    Нещо, от ирландския свят  - книгата на Келс. 
    Древните ръкописи ни разказват свят, направен от раздвояващи се противоположни посоки на света, пътеки, за неописиуеми приключения на ума и въображението, това е структура, в кото всяка точка може да се свърже с всяка друга,в която не съществуват точчки и позициии, а само свързани  линии, всяка от които може да бъде прекъсната във всеки момент, защото ще продължи незабавно и ще тръгне по същия път. 
     
    Та структурата няма нито център, нито периферия 
    Книгата на Келс е лабиринт. 
     
    Но в същото време Книгата на Келс, заедно със своята наследница Бдения над Финеган, е модел на човешкия живот и език, и може би на света, в който живеем. 
    Може би ние живеем в книгата на Келс, а си мислим, че живеем в енциклопедията на Дидро. Както книгата на Келс, така и Беднието над Финеган, са най-добрата картина на вселената такава, каквато е представаема от съвремнната наука.  
  8. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    Винаги съм знаела, че участвам в моя роман, но някак написан от хора като Маркес.
    Обръщам се, виждам казани с готвено, ухае на босилек, после отивам по-натам, ухае на смърт, но и на живо, ухае на пресен босилек, набран през пролетта, после ми ухае на розмарин, отивам още по-на юг ... Заухава ми на сбогуване, нещо непонятно за останалите. После виждам листопади от дъхави цветя, усмивки на хора в костюми, строги хора, застопорили себе си в мига на отстоянието да бъдат силни, мъже и жени, с каменни лица, мъже и жени от древни времена с каменни лица, от времето на първите хора ...
     
    Там съм, няма ме. Обичам ви, непознати мои.
    В онзи рай без име върху водата, като пеперуда, ще полетя, Ребека да се казвам, да съм и да не съм за този свят. Кой ме знае?
    Ребека една, беше.
     
    Единствено Маркес успяваше да проумее мостовете между двата свята.
    Ето защо липсата му е жива рана.
  9. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    Разказ за един неосъществен проект, разказ за неслучилото се ... 
    One Hundred Years of Solitude' was unfilmable. Its writer Gabriel Garcia Márquez said so ...
     
    Трейлър на неслучилият се филм 100 години самота (Cien años de soledad) по едноименния роман на Маркес. 
     

     
    П.С. Има компилации от други филми, излезли на екран впоследствие, но заложени у първия замисъл. Много жалко, че този филм не е доживял своето Слънце. 
  10. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    “Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.”
     
    “Любов по време на холера”
  11. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    Испанското издание "Вангуардия" публикува част от неиздадения роман на Габриел Гарсия Маркес Ще се срещнем през август, съобщиха в. Гардиън и Дейли мейл. Вероятно Маркес е работил по Ще се срещнем през август, когато пише и последния си роман Спомени за моите тъжни проститутки, издаден през 2004 година.
     
    цялата информация тук
  12. Like
  13. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    Били сме много умни! И кадърни! И интелигентни... о, особено интелигентни! Толкова интелигентни, че веднага щом успяхме да се отскубнем от поредното робство (нали на нас все робствата са ни проблема), се постарахме да отвратим и най-широко скроения човек на света – Габриел Гарсия Маркес. Същият, дето написа „Сто години самота“ и ни обрече на 200 години тъпота, като забрани творбите му да се издават у нас.
     
    Толкова години минаха, откакто го „изпържихме“ с печалбите от тиражите на книгите му, а той така и не пожела да ни прости. Но ние сме кадърна нация и си можем без него! Все ни е тая за Маркес, Марков и компания! Сещате се за втория? Той е онзи с чадъра... И него успяхме да отвратим или май беше „отровим“?
     
    Да можехме да сме като гърците, вместо само да им пием узото и да размятаме силиконови дини по плажовете си! И те са кадърни, но за сметка на това са хитри. Както се казва в онази реклама : „Как просто да се наслаждаваш на живота? Гърците са го измислили!“ А ние още го мъдрим и пием... узо!
     
    Да, да можехме да сме като гърците, защото и да знаеш как да паразитираш правилно си е изкуство! Защото тях вместо да ги обричат на сто години самота, им дават сто милиарда евро помощи!
    А пък ние си оставаме с дините, узото и вярата, че сме кадърни!
     
    автор Лола
     
    П.С. Горенаписаното е повод на това, че през 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава, че издателите тук отчитат минимални продажби и печалби. Проблемът е обаче друг - проблем с авторските му права, които нашите книгоиздатели пренебрегват и нарушават.
    И това е причината, той да преустанови договорите си. През 2010 г. Слава Богу, се намира решение.
  14. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Габриел Гарсиа Маркес   
    “Thus they went on living in a reality that was slipping away, momentarily captured by words, but which would escape irremediably when they forgot the values of the written letters.” One Hundred Years of Solitude
     
    http://www.youtube.com/watch?v=DeK_IYrixT8
  15. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Как да тълкуваме сънищата си? Част 6   
    Преди време доста пишех тук и тълкувах сънища и не съм имала навика да споделям своите.
    Но пък този ще споделя
     
    Сънувах, че съм на остров, като турист. Беше есен. На острова нямаше нищо друго, освен магнолиеви дървета - хиляди, милиони магнолии. Изключителна красота.
    В центъра на острова се намираше музей, в който отново магнолията беше царицата - картини с магнолии, всякакви артефакти само с магнолии. Пред една врата се бяха насъбрали много възрастни хора - мъже и жени. Старци и старици - отваряха вратата и повече не се връщаха назад.
    Чудех се какво правя с тях ...
     
    Тръгнах си, излязох извън музея и отново природата ме порази - на всяка крачка, вляво или вдясно - само магнолии. 
    Казах си - "Най-после открих моят остров! Най-красивото място на земята!"
     
    Не публикувам съня си, за да се тълкува или анализира. 
    Искам да споделя с вас тази красота и усещане за вечност, безвремие, тъга (в смисъла на Дзен), кръговрат на живота, но и свобода. 
     
    Инак всеки може да пусне търсачката и да разбере на какво са символи магнолията, острова, вратата, старците и стариците
     
    Приятна вечер.
  16. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Предложения и Препоръки   
    Здравейте
    Напоследък пиша в други форуми. Такива са обстоятелствата. Ако нямаше някои ограничения от този форум сега, то не бих никога разбрала някои неща (като цяло не съм фен на форумите, ала спецификата на моето писане за някои неща е потребност отвъд Съдбата), а именно следните:
     
    - на други места всяко мнение може да бъде редактирано по всяко време, т.е. винаги
    - може да бъде изтривано отново по всяко време
     
    Би било добре това да се случи и тук, и наистина всеки да е свободен. 
     
    П.С. Радвам, че се заради някои ограничения, открих чужди свободи другаде
    Свободата е птица, винаги иска да лети и с полета си да рисува думи. Не боли. 
  17. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Предложения и Препоръки   
    Донче, за мен всичко е ок. Всякак е възможно. Форумният свят е шарен. 
    Просто съм на мнение, че свободата и отговорността са винаги лични и никой друг не може да понесе такава тегоба. Както и че човекът и връзките, които създава, трябва да се променят. 
     
    Достатъчен е факта, че коментираме нещата, без да спорим. Пък и темата е такава. 
    Поздрави
  18. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Много съм добре   
    Не е достатъчно да обичаш птичките и тревичките, а да обичаш себе си в ландшафта на птичките и тревичките.
    Конюнктурата на битието определя парадигмите на реалността, където място за митомания, няма. 
     
    И, когато казваш - аз съм добре, ти го знаеш, не е пренос, нито компенсация, нито очакваш някой "умник" да прави анализи на твоето "добре". Ти просто си добре, защото знаеш какво искаш, знаеш кой си и можеш. 
    Осъзнаването на реалността е най-прекият път към това да си добре. 
    Особено в свят на митомани. 
  19. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in ELena Blavatsky   
    Светът на световете ( Two tales of seeking and losing) - The Popees.
     
    Основата на lapis lazuli е непрозрачна за нас затова, защото първо трябва да си отговорим на въпроса за злото в природата. На този въпрос може да се отговори, но определено не и с повърхностна рационалистична аргументация или с интелектуално празнословие. Действителелн отговор може  да даде моралната отговорност на индивида. Но готови рецепти и разрешителни няма, и всичко трябва да се заплати до последния грош! До последната монета!
     
    Едва тогава основата на lapis lazuli може да стане прозрачна. Нашата сутра предполага, че вече сме прекосили света на СЕНКИТЕ на личните си фантазии, тоест на личното НЕСЪЗНАВАНО, и сега продължаваме да описваме една символна фигура, която най-напред ще ни се стори странна.
     
    Това е геометрична фигура с лъчи в центъра, разделена на осем части, така наречената огдоада или осморка. В средатa има лотос, върху който седи Будда, и решаващото преживявяане е окончателното познание, че самият медитиращ Будда, с което и съдбовните възли, завързани във встъпителния разказ (за съдбата му), са вече развързани.
    Концентрично изграденият символ явно изразява върховната концентрация, която може да се постигне само чрез описаното преди оттегляне и пренасочване на интереса от впечатленията от света на сетивата и свързаните с обектите представи и насочването му до без остатък към задния план на съзнанието.
     
    Срасналият с обектите свят на съзнанието и дори центърът на съзнанието, Азът, угасват. И на тяхно място се появява светът на Амитабха в непрекъснато нарастващ блясък.
    Психологически, това ознава, че зад или под света на личните фантазии и и инстинкти се появява още по-дълбок слой на несъзнаваното, който, в противоположностна хаотичния безпорядък на клешите е проникнат от висш ред и хармония, и в противоположност на неговата МНОЖЕСТВЕНОСТ символизира всеобхватното ЕДИНСТВО на бодхимандалата, или вълшебният кръг на ОЗАРЕНИЕТО.
     
    Какво може да каже СЕГА нашата психология относно това твърдение за свърхлично, обхващащо света несъзнавано, което се появява тогава, когато МРАКЪТ на личното несъзнавано е станал ПРОЗРАЧЕН?
    ...
     
  20. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in ELena Blavatsky   
    Кармичната илюзия е убеждение или светоглед с крайно ирационален характер, който никога не се съгласува и не произлиза от от съжденията на разума, а се създава изключително от необузданото въображение.
    Тя е чисто и прост сън или "фантазия", и всеки добронамерен човек веднага би ни предупредил да не я следваме; и действително, на пръв поглед не може да се разбере, каква е разликата между такава фантазия и бълнуванията на един луд ...
     
    Често е достатъчно само малко abaissement de niveau mental (понижаване на писическото равнище), за да се пусне на воля онзи свят на илюзии. 
    Страхът и мракът на този момент са отразени в първия раздел на Сидпа Бардо. Но съдържанието на Чьониид Бардо (за него говоря в по-горни постове) са отразени.
    Съдържанието на Чьониид Бардо разбулва архетиповете, кармичните илюзии, които са пръв път се появяват в ужасяващия си облик. Състоянието на чьониид съответства на изкуствено предизвикана хипноза.
     
    Често слушаме и четем за опасностите от йога, особено от придобилата лоша репутация кундалини йога. Съзнателно създаденото психотично състояние, което при някои обременени индивиди при определени условия може да премине направо в истинска психоза, е опасност, която трябва сериозно да се вземе предвид.Тук действително става дума за опасни неща, с които не бива да "правим" нещо по нашия типично западен начин. 
     
    Това е намеса в съдбата, която засяга самите дълбини на човешкото съществуване и може да отрищи поток от страдания, каквито човек в здрав разум не би и сънувал. Тези страдания са адекватни на адските мъчение в състоянието чьониид, който текста описва така:
     
    Богът на смъртта, "увива връв около врата ти и те влачи за нея, отрязва главата ти, измъква сърцето ти, изтръгва вътрешностите ти, изблизва мозъка ти, изпива кръвта ти, изяжда плъттта ти и изгризва костите ти"; но ти не си в състояние да умреш.
    Повторното разчленяване готви ужасна болка и страдание. 
     
    Тези мъчения най-сполучливо представят характера на опасността: това е дезинтеграцията на целостта на тялото бардо, което, subtle body, образува видимата обвивка на душата в състоянието й след смъртта. 
    Психологическият еквивалент на това разчленяване  е психичната дисоциация в разрушителната й форма (шизофренията) или разцепването на ума. 
    И, преходът от сидпа състояние към чьониид е опасен обрат на стремежите и намеренията на съзнателното състояние, жертване на сигурността на съзнателната азовост и отдаване на крайната несигурност на хаотичната игра на фантастични образи. 
     
    Страхът, че сам трябва да се принесеш в жертва, дебне във и зад всеки Аз, понеже този страх често е само трудно контролираното домогване на несъзнаваните сили да се развихрят с пълна мощ. 
     
    Никой, никой, който се стреми към индивидуация, не може да избегне този опасен преход, защото към вътрешния Аз (Selbst) спада и ужасяващото, подчовещкият и надчовешкият свят на душевните доминанти, от които Азът някога се е еманципирал много трудно и само отчасти, за да постигне повече или по-малко илюзорна свобода. 
     
    Защото, Азът е единственото обиталище на страха. 
     
    Но, най-дълбоките проникновения винаги възникват в света на Чьониид Бардо - бардо на преживяването на реалността. А това е реалността на мислите (формите на мисълта) като реалности, а фантазията приема истински образ и започва ужасяващия сън. 
    На преживяването на истината. 
     
    После остават:
    1. Зеленият Амогхасидхи
    2. Червеният Амитабха
    3. Жълтият Ратнасамбхава
    4. Белият Ваджрасатва
     
    И, накрая - завършваме със синята светлина на Дхармадхату или тялото на Будда, която илиза в центъра на мандалата от сърцето на Вайрочана. 
    И още по накрая стигаме отвъд чьониид, защото стигаме до състоянието чикай.
    И, май така приключваме
  21. Like
    Йордан Анов got a reaction from Лиула in Таро й Йоруба   
    Девалвацията на образа на Майката опира в желанието да нямаме желание за промяна.

    В образа на Майката е преплетено съграждането и разрушението, живото и мъртвото, стабилността и потъването.
    При ацтеките Чилчиутликое, е повелителка на земетресенията. При този древен народ това извиква алюзия за люлката, люлеенето на земята приспива. Две несъвместими идеи в съвременния свят, особено ако се сетим за последните земетръсни събития.
    Образ на Майката е и Кали, тази която покровителства едновременно домашното огнище и в същото време изисква човешки жертви, за да продължи живота. Кали е и тази, която след края ще събере семената за новия живот, за да го погълне отново. Тя е промяната, Тя е кръговрата, в Нея е и живота и смъртта.

    Девалвацията на образа на Майката има и в астрологията.
    Първо малко митологическа предистория.
    Египтяните са смятали, че когато е сътворен света, Asc в момента на сътворението е бил в знака на Рака, знака в който Луната има своята най-голяма сила. Майката е поставила началото.
    Факт е, че когато наблюдаваме проблеми в личността - паранои, истерии, ПА и много, много други, Луната в картата е проблемна. Тя е по един или друг начин свързана със Сатурн, Козирог, 12-ти дом. Позиции, които отслабват Луната, правят я скована, негъвкава. От подобни позиции следват и проблеми със зачеването и износването - липсва контакт с женската същност.

    За нас Великата Майка е мъртва, защото сме се отказали да живеем в един променящ се свят. Отказали сме се да следваме сезоните, отказали сме се да приемаме промяната. Приели сме, че утрешния ден ще протече по план, не по различно от предишния. Изненадите се изчерпват, а и се допускат, само в графата на подарък, романтична вечеря или изискващо обяснение в любов.
    Динамиката на Луната е заменена със стерилността на Сатурн. Решили сме да се оттеглим, отново по Сатурн, в пещерата на кабинета, в графите на графика, вместо да се променяме и приемаме, че не сме ос на света.

    Архетипът на Майката е мъртъв, защото е мъртво и усещането ни за живот.
  22. Like
    Йордан Анов got a reaction from Ashtoning in Етикети   
    Възхитително е усърдието, с което пропагандираш елементарни идеи, още повече от автор със съмнителна репутация, надявам се да не ги припознаваш като свои - ще е жалко.
     
    За съжаление това, което може да се приеме за съвременна психология се е превърнало в продажба на идулгенции, но лошото, е че вече дори практикуващите не претендират да са част от тази наука, а потъват в дебрите на булевардни трудове с лесни рецепти за щастие, успех и любов. 
     
    Стигнали сме до там, че ако кажем "Аз решавам да съм успял", там някъде на Уолстрийт веднага се материализира едно шефско място, но ние не го заемаме, защото другите ни пречат. 
     
    С две думи, без да са извадени от контекста и явно без да влизат в контекста на съвременното усещане за живот - животът е борба. Или имаш сили и се бориш, или се обграждаш с меки стени от пожелания. 
  23. Like
    Йордан Анов got a reaction from Донка in Етикети   
    Баналността на текста успява да постави няколко въпроса, които могат да се доловят само смътно в контекста. Подмяна на "Аз съм" с "Аз мога да бъда" всъщност е едно и също идейно завършване на процес на действеност. Или казано иначе, "Аз мога да бъда/избирам да бъда" в последствие ставам "Аз съм", ключовият момент е прехода от пожелателното към дейстителното, а той е действието, способността да се действа, възможността да стигне от идейното към фактическото. И това всъщност е човешката природа, тази, която според автора не съществува. 
     
    Дори според Павлов и неговата класификация на нервната система на четири типа, ние можем да реагираме на дразнение, съответно на да действаме категоризирано, според собствената си конституция, ако щете го наречете натура, природа, но преди всичко това е способност да бъдеш това, което си, а не друго. 
     
    Съответно ние реагираме по определен начин на определени обстоятелства в определена среда и това са нашите възможности. Човекът не е свободен да кове съдбата си/характера си, той просто заема толкова място, колкото е способен да си осигури. 
     
    Отпада не "човешката природа", а "етикет" като понятие. Човекът като единица, не получава етикета, той сам го "лепва" за себе си точно в динамиката "аз съм" и "аз избирам да бъда".
     
    Ние просто не можем да бъдем друго освен това, което сме, и да ние ковем съдбата си, точно в рамките на собствената си природа/възможности.
  24. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Фадо   
    Mariza, Rosa Branca
     

  25. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Фадо   
    И великата Амалия Родригеш
    O Fado nasceu um dia,
    quando o vento mal bulia
    e o céu o mar prolongava
     

×
×
  • Добави...