Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Йордан Анов

Модератори
  • Общо Съдържание

    1492
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Репутация Активност

  1. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Фадо   
    Buika & Havier
     

  2. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Фадо   
    Чудя се как досега не съм направила тази тема, ала ето : Отвъд учудването, това е музиката, която ме кара да приемам океана за дом, а птиците - за съседи в Небето. 
     
    Фадо идва от автентично португалско пеене, и да уточня, че се поризнася фаду, това е от спецификите на португалския език. 
    Думата съдържа всичко нова, което е послание и на израза saudade (саудадъ), непреводим на български език - носталгия, мъка по неизвестното, очакване на известното, примирение със съдбата, непримиримост с нея, омраза и любов, приемане и отхвърляне, изгрев и залез ...
     
    В Лисабон (Лижбао) и Коимбра са най-големите фаду центрове в Португалия. Приема се, че най-добрата изпълнителка на фаду, е Амалия Ридригеш. Мир на душата й. 
     
    Моите любими са Cesaria Evora, Mariza, Ana Moura, Cristina Branco, Dulce Pontes, Concha Buika ...
     
    Едно велико изпълнение на Cristina Branco (цял концерт) Obrigado,Cristina
     
     
    https://www.youtube.com/watch?v=h8IyEUKw5ao
     
     
     
     
     
  3. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Как да изберем психотерапевт   
    Ще се опитам да не усложнявам фразата с витиевати словосъчетания или с термини, макар, че темата го предполага.
     
    Защото, въпросът - Как да изберем психотерапевт, е изключително важен за всеки, който търси решение на екзистенциални проблеми.
    За мен поне, това звучи по същия начин, както ако бих задала въпроса - Как да изберем неврохирург?
    Вторият работи директно с мозъчната материя, а първият с нейните производни, често. Защото много проблеми у психиката са етиологично предопределни от материалния й носител - човешкият мозък.
     
    Та, когато всеки избира лекари, които да лекуват тялото му, трябва да е още по-бдителен, когато изучават и психиката му. Затова е необходимо поне 10 години обучение, най-малко (!), познание и владеене на поне 2 чужди езика, защото науката се развива и в нейния спесимент има два клона, най-семпло казано - английски и немски източници, но тук не трябва да забравяме и френската традиция в психотерапията.
    Говорим за програма максимум, към каквато всеки терапевт трябва да има интерес, но реално това не е така. Такъв интерес няма. Терапевти, които нямат базови познания за понятия, които са навлезли най-малко преди 50 години в науката, са ненадеждни - говоря за личния си избор.
    Терапевти, които не говорят чужди езици, означава, че не са чели нищо в оригинал, не са усетили процеса на терапия сам по себе си и интерпетират терапевтични практики спрямо собствените си дефицитни състояния.
    Самолечението на лекуващият е важно, нещо като conditio sine qua non, но то трябва да е процес по надграждане на стереоптипите, не затвърждаване на практики с резистентни пациенти и техните състояния.
     
    Та, психотерапевтът, по старо неписано правило, се избира архетипно, като заместител на властващия архетип на майката или на бащата, в зависимост от пола и този пренос е описан отдавна, толкова отдавна, но за съжаление сега, дори и този пренос отстъства - сега живеем в облака на ерзаца, на заместителите на присъствие. Дългите списъци и поредните повторения в клиничната картина не водят до желания за търсене на душата (за нейното равновесно състояние), а тъкмо напротив - до раздуване на взаимните персони - кой на кого повече ще помогне.
     
    Не мисля, че с това мнение ще бъда полезна, защото за да се случи това, е необходимо поне кратък миг на интегриране на Сянката, каквато у повечето отсъства, точно благодарение на този модел - останал още от времето на Алеко Константиновите герои и по-скоро това е проблем на социалната рефлексия, не на личностно-изградената.
     
    Психотерапевтът е пар екселанс наша противоположност (предполага се, там откъдето той вече е минал, ните тепърва отиваме по пътя на себепознанието), но това не е нито Благият Старец, нито Всеопрощаващата Майка, нито друг архетипен компенсаторен образ, защото психотерапевтът просто е психопомп за душата.
     
    И онова, което ни кара да му се доверим, не е пълнотата, която на нас ни липсва, нито заместител на нашите лични дефицити (емоционални празнини, афективни непреживени състояния, изродили се впоследствие като социални фобии), а познанието.
     
    Познанието и мъдростта да видиш у терапевта, че не е поредният Сизиф, който търкаля камъни с надеждата да избегне наказанието от провала на терапията си.
  4. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Карл-Густав Юнг   
    Катабазисът е заменен от когницио, но не в смисъла на своето създаване, а по смисъла на Титчнър като роля на интроспекцията. Или както казва той: да използваме, да изучавамe съзнанието като използваме интроспекцията на интроспективните отчети.
     
    И да се върна към смехотворното за мен заключение, че "Изследването на съзнателните  умствени процеси събужда подновен интерес към безсъзнателните когнитивни дейности" -  "След 100 години пренебрегване, подозрение и фрустрация бeзсъзнателните процеси сега непоклатимо са завладели колективното несъзнание на психолозите (Klhlstrom, Barnhardt &Tataryn, 1992)."
     
    Какво да кажа - голямо откритие. Ако така се развива психологията, то екзистенцията на психичиното битие, е обречена.
    Катабазисът е заменен с временен сондаж по повърхността. И най-вече по поведенческите парадигми на личността. И най-вече, дали й е топло или студено
     
    Неслучайно публикувам това в тази тема, която е за Юнг - съвременната плитчина няма как да бъде компенсирана без четене и без познание. Все едно къде се изучава  и къде не се. И съвременната когнитивна психология е жертва на своето желание да бъде популярна и харесвана и реално да не помага. Но иначе, се счита за синкретична наука.
    А най- ми харесва като уж позитивистичната психология си приписва постиженията на постфройдизма.
    Не би било лошо да се разбере, че човекът не е машина. Много ме "кефи" един от бащите на когнитивизима, а именно Найсър.
    Интересно ми става как се манипулира със символи в мисловен процес, при условие, че такъв няма.
    Интересно.
  5. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in ELena Blavatsky   
    "Обектът в чист вид, независим от съзнанието, ни ни е познат при нашия живот на плана на триизмерния свят, тъй като ние знаме само умствените състояния, които се предизвикват от него в познаващото Ego."
     
    Егото, би трябвало да изчерпи опит на всеки план на битието. Това може да се случи само, когато Обектът и Субектът получат истинска рефлексивност, коетo е може би равно на Нирванното състояние - пак от гледна точка на нашия план , е възможно да проумеем познанието на нещата е себе си и ще се проближим до разрешаването на една още по-тежка задача, дори пред която Дхиан-Коганите трябва да замълчат, т.е. да узнаем какво е точно Парабраман.
     
    Феноменалната предиференция говори, че това е Всичко за Природата и нищо за нас, за нашите сетива - вечно неуловимият Протей в Природата - ние се докосваме до нея, но не я чувстваме, ние я гледаме, но не я виждаме, ние я вдишваме, но не я помирисваме - съвършено без да подозираме за нейното присъствие , тъй като тя е във всяка молекула, което ние в нашето неведение и илюзии, разглеждаме като МАТЕРИЯ в едно от нейните състояния или познаваме като мисъл, като емоция.
     
    Реално, това е Упадхи или проводника ... На всяко едно ниво - физическо, ментално, психическо. Във всяка една книга на племената - дали ще е Битие, Пураните, Книга на мъртвите, навсякъде с това почва Зората или цикъла на проявяването - Хаосът и ВОДАТА, оплодотворени от Духа, идващ от Непознатото (дублаж на генезиса на духа, с каквото и име той реално да се назовава).
     
    Имаме по-близки до познанието, отколкото са Фалес или Йов, а именно:
    От разума (наречен Махат в Пураните), в съединението с Незнанието - Ишвара (по смисъла на лично божество), с помощта на неговата устремна сила - пример обърнат Рицар меча, в която преобладава качеството застиналост (тамас - по-правилен превод: безчувственост на устрема), идва Ефира, а от него - топлина, че нали е въздух, от нея - вода, а от нея - земя с всичко, което е на нея.
    От това самото, това само Аз, идва Ефирът - често повтарян стих във Ведите.
     
    Ефирът, възникнал през Четвъртия стадий от излъчването на "Разума", след това интегриран с Незнанието - идва високото Начало, Божествената същност, архетипизирано от гърците и римляните като Отец. (Pater Omnipotens AEter и Magnus AEter).
     
    ....
  6. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Тъкане, пророчество и писане едно са. Джойс като Одисей.   
    След като прочетох книгата, мога да заявя смело, че за да си причини „Одисей” на Джеймс Джойс, човек трябва да е или фанатичен сноб, или много да обича литературата. „Одисей” не просто е скучна книга, тя е мъчителна. Тя не трогва, не увлича, не събужда емоция и съпричастност. Дори такъв защитник на книгата като Хорхе Луис Борхес (който пише пролога към изданието на испански език) признава, че не я е чел открай-докрай. И все пак остава големият въпрос: Защо си струва да се прочете „Одисей”? Велика ли е тази книга или просто е поредната прищявка на интелектуалците, за да се чувстват неразбрани?
     
    Истината е, че когато прочетеш „Одисей”, разбираш колко много идеи, които са те впечатлявали, не са оригинални, а са заимствани оттук. Неслучайно Джойс е признат за един от бащите на Модернизма. Почти всички автори на ХХ век (толкова разнообразни имена като Вирджиния Улф, Хулио Кортасар и Жак Дерида) по един или друг начин са повлияни от него. В романа широко се използва т.нар. „поток на съзнанието”- най-ярък пример е последната осемнадесета глава, която се състои от 8 изречения без препинателни и пунктуационни знаци в близо 50 страници. Освен това, интертекстуалността, скритите цитати и бележките под линия като запазена марка на Борхес и Умберто Еко, очевидно също водят началото си от този роман. Към всяка глава на „Одисей” има схема за тълкуване, както и множество бележки, които поясняват вмъкнатите цитати и препратките към древни езически и библейски текстове, съвременни автори и популярни песни. В едно свое изказване Джойс казва, че иска да сътвори толкова пълна картина на Дъблин, че дори градът да изчезне от лицето на земята, да може да бъде възстановен по книгата. Това с пълна сила се отнася не само до Дъблин, но и до цялата юдео-християнска цивилизация, която е запечатана като на холограма.
     
    „Одисей” е роман–енциклопедия, който обхваща всичко – от молитвите до жаргона на проститутките, от разговорите за литература и наука до пиянското философстване. Цялата книга често се определя като гигантски експеримент. Всяка глава е написана в различен стил, с различен символ, цвят, изкуство. В общи линии се следва стуктурата на „Одисея” на Омир, като главният герой – рекламният агент Леополд Блум съответства на Одисей, жена му Моли на Пенелопа, а непокорният интелектуалец Стивън Дедалус (проекция на самия Джойс) на Телемах. Само че на мястото на героичните приключения и премеждия виждаме един най-обикновен ден. Епичното е заменено с баналното, героичното с ежедневното, трагичното с циничното. Слизането до Хадес е заменено с присъствие на погребение, срещата с циклопа Полифем – с кръчмарска свада, престоят при магьосницата Кирка (Цирцея) – с отиване в публичен дом. При някои глави експериментът се е получил, при други резултатът е забавен, отегчителен или дори дразнещ. Седма глава „Еол”, в която Блум посещава редакцията на дъблински вестник, е цялата във вестникарски стил и е разкъсана от шокиращи и привличащи вниманието заглавия (журналистиката според Джойс е кръвосмешение между политика и литература и затова неин символ е Еол, оженил шестте си синове за шестте им сестри). Единадесета глава „Сирените” е написана в музикалната форма fuga per canonem, като Джойс композира не с ноти, а с думи, наблягайки на звуковия им ефект. Има глави написани като халюцинация, вътрешен монолог, пиеса, и пр. Изборът на техника обаче никога не е безразборен. Така например в дванадесета глава – „Циклопите” – сблъсъкът между Одисей и Полифем е предаден чрез сблъсъка на разговорния, жаргонен стил, от една страна, и гигантоманския, пищен стил, от друга. Анонимният разказвач (Никой) се сблъсква с шумния и празнословен шовинист и патриотар Гражданина. Всяко събитие се описва от две перспективи, което предизвиква силен комичен ефект. Това е и една от най-добрите глави в книгата. При всички положения отново Джойс първи е измислил играта със стила, позната ни от „Упражнения по стил” на Реймон Кьоно, както и от всевъзможните варианти на Червената шапчица (разказана от тинейджър, полицай, рокер, и т.н).
     
    Стефан Цвайг казва за „Одисей”, че това е произведение, създаващо повече слово отколкото свят. Романът на Джойс не може да погълне читателя. Той е като магнит, към който колкото повече се приближаваш, толкова повече те отблъсква. Сложна игра на ума. Игра на думи. Лабиринт, заплетен от един гениален Дедал.
     
    „Одисей” е като огромен град, който никога не можеш да познаваш в пълнота. Винаги ще има улички, които ти убягват.
    Един студен самотен град, който задава хоризонтите на твоя живот. Структура, форма, която ти самият трябва да изпълниш със смисъл. „Одисей” е хоризонтът на всичко възможно и невъзможно в словото, рамката, в която се развива литературата на целия ХХ век.
    Книгата на Джойс е равносметка на близо 30 века европейска литературна история – завръщане към корените, към гения първоизточник на Омир. Но едновременно с това „Одисей” е и захвърлен проект към бъдещето. Одисей не остава в Итака. Едва завърнал се, той поема отново на път.
     
    Лично аз ще цитирам „Одисей” до края на дните си, за да ми компенсира интелектуалната мъка, която ми причини. 
     
    източник
  7. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Тъкане, пророчество и писане едно са. Джойс като Одисей.   
    Одисей: Светлата част от денононощието
    Едно интервю с преводачката на Одисей, а именно Иглика Василева.
     
    Твърде много интелектуални усилия и духовно бдение, е изисквал този превод. Благодаря!
     
    Надявам се, един ден да има превод на български и на Бдение над Финеган. Колкото и да е трудно това.
  8. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Тъкане, пророчество и писане едно са. Джойс като Одисей.   
    Забравеният слог на детството, възобновява се сега, след еони на мълчание.
    На литературна забрава.
     
    Ухилени лелки с престилки и деца-чудовища, рецитират поезия - може би това е кошмарът за всеки естет, лишен от грозна дреха.
    Да живееш, значи да съживяваш абсурда.
     
    И да хапваш от супата, докато прелистваш мазни страници с бележки.
     
    Одисей продължава да пътува
  9. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Тъкане, пророчество и писане едно са. Джойс като Одисей.   
    "Един се тъпчеше със зеле, напъхваше го в устата си с помощта на ножа, сякаш от това му зависеше живота.
    Отлично ножово попадение.
    Само при вида му тръпки ме полазиха.
    По-добре с пръсти да набиваш. Разчленяваш трупове. Късаш крайник от крайник. Като втора природа му е. Роден със сребърен нож в устата.
    Това е хитро май
     
    Или май не е. Защото сребърен означава да си роден с богатство.
    А аз казвам нож.
    Не, алюзията се губи."
     
    Иронията винаги овладява циниците, защото те са били някогашните ангели небесни - вярващи в доброто, страдащи за другия.
    Билите усмихнати хора, като тънък филм и покривало е останало усещането за приобщност и към съобщаване на добрата новина преди приносителят й да загине от премного предоверяване, внимава каква вест носи - дали добра е, дали не е.
     
    Затова словото е слово, затова литература има архетипен генезис, за да е метафора и преекспонация на едно ограничено и отграничаващо географски битие, щото няма как от точка А до точка Б, твоят свят да бъде ситуиран и обозначен. Пък и рамкиран.
     
    И няма как, една единствена семиотика и топос на езика да бъдат смислови граници на разумното ти битие - то винаги е преходно и отвъдпреходно на езиците, които владееш; а това е единствената възможна лингвистика на сърцето. То е отвъд познатите ни човешки вавилонски езици.
     
    Т.е. литературата и то съвременната, търси своя древна етиология (защото е болезенена) в усмихнатия еквивалент на утвърждаването на Господ като смисъл на битието, а най-вече - в шеговития тон на оттърсването от господността.
    Поради нейното несъществуване.
  10. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Тъкане, пророчество и писане едно са. Джойс като Одисей.   
    Не зная как се пише за Джеймс Джойс, това е непоносима лингвистика, непосилно боравене със словото, отвъд мисленето за себе си и отвъд мисленето за текста като разказ. Наративът е подменен с нова самоличност и единствено тя упоменава семиотиката на съществуването на героя. Освен наброските вляво или вдясно от основното четиво за четене.
     
    "Аман от корабокрушения, каза собственикът, който очевидно беше au fait."
     
    И както казва специалистите, този роман не е за четене, той е за изучаване, за пределно и безпределно изучаване, въоръжаване с безкрайно интелектуално търпение и здрава психика, иначе четенето би се превърнало в разказ на шизоид.
    Проблемът е, че Джойс го е наблъскал с литература до пръсване. Във всеки отделен епизод е заложена схема, свързана с определен телесен орган, герой от "Одисея" на Омир, белетристична техника и даже доминиращ цвят. Имитира се, примерно, средновековна римувана проза, но иронично; последната глава - 47 страници е монолог, разделен на 8 дълги изречения без пунктуация. Всичко това сме го виждали, но от камбанарията на 21 век, а става дума за 1922 г. и затова е важно. Романът е четивен заради пределната разговорност на езика - на простолюдието и сочен: "Наведе се, изви гърба си в дъга, и пак взе да брои бузестите круши и свенливите праскови". В него човек се усеща между картина на Брьогел и картина на Бош.
     
    Едновременно абстрактно, интелектуално и провокиращо, повествованието на „Одисей” е с енциклопедични пропорции. Историята има колкото литературни, толкова и чисто експериментални характеристики и качества, а постигнатият резултат се нарежда сред най-емблематичните творби на модернизма.
    Книгата на Джеймс Джойс, роденият в Ирландия автор на Бдение над Финеган и Портрет на художника като млад, постига нещо, което малцина писатели са успели да направят: творческото му наследство се е обособило като водещо и продължава да се отрупва със слава, овации и последователи, които днес се увеличават с лавинообразни мащаби, вместо да губят инерцията си.
     
    „Одисей” инициира същинска белетристична революция, подменяйки общоприетите средства на реализма с нови, алтернативни похвати, чиято функция е по-точен израз на вътрешния мисловен и психически свят на човека. Джойс преобръща, ревизира и сякаш „пренаписва” езика, комбинирайки думи на асоциативен принцип, премахвайки границите между изреченията и употребявайки т. нар. „поток на съзнанието”. Творчеството на Джойс е всеобхватно и наситено със символика, алегории и синестезии, затова не е случайно и че персонажите в „Одисей” са в особена, но осезаема връзка с тези от „Одисея“ на митичния Омир.
     
    "Някой изобщо разбира ли?”
    Твърди се, че с тези думи на уста през 1941-ва година си заминава от света Джеймс Джойс, писателят, който с една книга промени литературния свят завинаги.
     
    И моят променя ...
    Уникален.
  11. Like
    Йордан Анов got a reaction from tanya84 in Видове предсказателни техники   
    Прогностичните техники са система за прогнозиране, основано на базата, на наталната карта. Точно на тази основа, техниките могат да се разделят, условно, на две групи. 
     
    Първата група са такива, условно, "затворени" в наталната карта. Такива са например техниките, които работят, с планетите, които управляват по триплицитет знака на асц, като на всяка планета се отрежда една трета от живота на натива. 
     
    Например, ако на асц-та имаме воден знак, в карта с дневно раждане, първата третина от живота ще се управлява от Венера, втората от Марс и третата от Луната. Според силата на тези планета - есенциална и акцидентална, както и силата на техните диспозитори и темите, които управляват в наталната карта, ще опишат влиянията, които ще изпитва Натива в периода, подвластен на определената планета. 
     
    Подобна техника, може да се прилага и върху Светилото, което управлява раждането - Слънцето за дневните раждания и Луната - за нощните раждания. 
     
    Друга затворена в наталната карта техника се базира на квадрантите. 
    Имаме четири квадранта:
    от Асц до Мц - е ранен, първи квадрант, говори за детството
    от Мц до Дсц - втори квадрант, описва младостта
    от Дсц до Иц - трети квадрант, описва зрелите години
    от Иц до Асц - четвурти квадрант, описва старостта
     
    Тук живота на човека се дели на четири части, съобразно изменението във физиологията, и ако се позовем на тази техника, първо трябва да определим сигнификатора, на темата, която ни интересува и да разгледаме разположението му в квадрантите. Оценява се разположението на планетата, дали е по близо до началото на квадранта или към неговия край и тн. 
     
    Това са две техники, които помагат да се ориентираме за приблизителното време на потенциално събитие. 
     
    Техниките, които не са "затворени" в пределите на наталната карта са много повече, сравнително прости, като алгоритъм на изчисляване, но всяка със собствени особености, усвояването на които е тънкостта в работата. 
     
    Основната задача при работа с техниките за прогнозиране започва с наталната карта. Първо трябва да определим сигнификатора на темата, която ще изследваме, а след това с помощта на прогнозните техники да определим кога този сигнификатор ще проработи. 
     
    В общи линии наталната карта ни трябва, за да определим сигнификатора на събитието, а прогнозните техники, за да определим кога този сигнификатор се превръща в хронократор, или Управител на определен период от живота на натива сигнификатор, за да даде тласък на събитието, което управлява. 
     
    Основните прогнозни техники са: 
    - Фирдарии, профекция, афезис и подпериодите в солара.
     
    Ще разгледаме обстойно всяка една от тях.
  12. Like
    Йордан Анов got a reaction from Донка in Вериги диспозитори и интерпретацията им - астро-задачи за начинаещи   
    Малко закъснял отговор, но все пак отговор
     
    Цитираният абзац направи и впечатление и на мен, и точно с него исках да започна. Без да знам, със сигурност, какво иска да каже автора на материала, мога да кажа, че формулиран по този начин, абзаца не носи никаква практическа стойност, а само прохологически фикции. 
     
    Но нека започнем отначало. 
    Системата, да се извежда краен диспозитор е доста стара и е може би едно от първите неща, с които би започнал един майстор по астрология в старите времена. Това се прави с цел, и тук съм съгласен с част от материала, да се определи водещата планета/и, които ще имат водеща роля в картата.
     
    Тук правя уточнението, че аз бих използвал само планетите от септенера, по една проста причина. Откриват се все нови и нови тела, които ще се борят за прави да управляват знаци, става все по тясно, а човекът който иска да борави със всички е обречен да попадне в капан на заблуди или собствени виждания. Астрологията е практична наука, която борави с материята такава каквато е, а основният принцип е, че нещата се случват по доминанта. 
     
    Точно тази доминанта ни дава и веригата от диспозитори. 
     
    Има много условности при построяването на веригата, ярък проблем е планета в обител, която, ако не се лъжа в текста се казва, че "прекъсва веригата". Това не е така. Във всеки знак имаме минимум една и максимум три планети, които имат достойнства в знак, затова, дори планета, която е на трон може да има диспозитор, които да изменя нейните характеристики и да влия на темите, които управлява. 
     
    Прост пример, който много обичам. Венера във Везни и Сатурн във Водолей, и двете планети са в дневна карта и в дневната половина на картата. Имаме две планети на трон, интересува ни, дали Сатурн може да е диспозитор на Венера - може. Може, защото Сатурн има много повече права да управлява Везни от Венера. Венера управлява Везни по обител, което й дава право върху знака +5 точки, Сатурн екзалтира в знака +4 и управлява дневния въздушен триплицитет, което дава още +3. В крайна сметка Венера претендира върху Везни с +5, а Сатурн с +7 точки. По този начин, дори планета на трон може да има диспозитор, но това е идеален случай, в крайна сметка, това, как ще разклоним веригата зависи изцяло от 1) това каква задача сме си поставили и 2) каква е спецификата на самата карта. 
     
    Но въпреки условностите, ако в крайна сметка сме се сдобили с краен диспозитор трябва да знаем и какво да правим с него. Това ме навежда на втората фрапираща грешка в цитирания текст. Планетата сама по себе си не дава проявление, не дава описание на сюжет, не дава събитие, сценарии. Планетата действа чрез домовете, които управлява, съответно темите, които са вписани в тези домове ще опишат доминантата в живота на човека. Но това не е задължително да се отразява в мисленето или емоциите на човек. Можем да имаме краен диспозитор, който управлява 10 дом, което ще даде в живота на този човек водеща роля майката, соц. статус, кариерата и тн, може да имаме акцент на тема 2 дом - парите, личното имущество и тн. Изрази от типа на "ум, сърце и воля" не казват нищо, защото в астрологията, прогностичната такава, търсим конкретни ситуации и възможни събития, които винаги се случват с някого и някъде. 
     
    Що се отнася до това, как трепти веригата от диспозитори, то отново имаме много критерии на оценка. Ако диспозитора е по-силен от подчинената му планета, то той ще вземе правото да управлява темите на тази планета, възможен е и обратния вариант, възможни са и други варианти. 
     
    Класическата астрология предлага много комбинации с доста "ограничен" набор от инструменти, затова преди да се захванем с новооткритите небесни тела и да започнем да ги разпределяме като управители на знаците, предлагам да свикнем да работим с класическите схеми - 12 знака, 7 планети и 5 аспекта. 
  13. Like
    Йордан Анов reacted to Донка in Вериги диспозитори и интерпретацията им - астро-задачи за начинаещи   
    Приятели - ученици по астрология от началните класове, предлагам да започнем тема по тема под формата на игра да се упражняваме заедно под вещия надзор и съвети на нашите титуловани астро-мастери на форума.
    Ще сме благодарни на Оля, Атлантида, Диана и Йордан за помощта и задачките.

    Започвам от една тема, която още ми създава трудности - веригте диспозитори и интерпретацията им. В нета намерих кратко описание на построяването им:

    Вериги диспозитори
    За да се построи веригата на диспозиторите трябва да направим следното:
    1. Описваме положението на планетите по знаци.
    Примерна верига: Слънце в овен, Луна в телец, Меркурий в риби, Венера в телец, Марс в козирог, Юпитер в риби, Сатурн в срелец, Уран в стрелец, Нептун в козирог, Плутон в скорпион
    2.Записваме грифа на първата планета и със стрелка след него - грифа на планетата, която е управител на знака, в който е първата планета. След грифа на втората планета поставяме отново стрелка и изписваме управителя на знака й и т. н.
    Ако планетата се намира в своя знак, то тя затваря веригата, като се явява личен диспозитор или се отделя от общата верига съвсем самостоятелно, като силно действащ дразнещ център, наред с другите крайни диспозитори от другите вериги.
    Слънце -> Марс -> Сатурн -> Юпитер <- Уран Луна -> Венера Плутон
    \ /
    Нептун <- Меркурий

    Венера и Плутон са крайни диспозитори.

    Забележка. За допълнително улеснение и информация, до всяка планета се изписва нейния бал и номера на дома, който тя управлява.

    Има три вида вериги: затворени, разпокъсани, фокусирани.



    За справка - кратки характеристики на знаците с техните управители




    Енергийният вибрационен импулс се предава по веригата, засягайки всички диспозитори, ако веригата е цяла. Това е и добро, и лошо. Всеки знак притежава своя материя, своя динамика. Когато планетата действа активно, проявявайки се съобразно формата на своите качества и принципи, то всички съзвучни качества в света резонират в отговор. Така се получава общо резонантно поле, типично за всеки хороскоп и закодирано в абсолютно индивидуалната аура на всеки човек.

    Възможно е да се получи в центъра свързване на няколко планети, които взаимно ще си влияят и ще осигуряват непрекъснато протичащ енергиен поток, и общо поле на едновременно действащи интереси.

    Интерпретация на веригата диспозитори По тази верига ще съдим за планетното влияние върху характера на човека и коя планета ще има най-силно влияние върху него като краен диспозитор. Ако има повече от един краен диспозитор, то по техните вериги ще съдим към коя област е насочен интересът на родения, кои планети ще го предизвикват да изявява своите качества, дадени му от главния диспозитор или от другите центрове, ако има такива. Като знаем функциите на планетите от техните сигнификатори, ще можем да се ориентираме къде този човек ще се прояви - в коя област от живота, посредством своя характер и потенциални сили, заложени му от планетите. По посока на стрелките на веригата (ите) ще съдим за това, как се формира неговото мислене, особено ако включим и веригата алмутени.
    От веригата диспозитори може да се определи мисловната настройка на родения - начинът му на мислене и неговите емоции. Най-правилно тази верига може да бъде разбрана по схемата (темата) ум, сърце и воля. Тази верига се разглежда винаги успоредно с веригата алмутени (господари на домове), за да се определи къде по-точно (в коя област от живота) на битово ниво ще се пораждат и ще са насочени мислите и действията на родения.


    източник

    Предлагам като задача 1 следните данни от натална карта на мъж, роден през 1930 г.

    Слънце - телец
    Луна - водолей
    Меркурий - телец
    Венера - близнаци
    Марс - овен
    Юпитер - близнаци
    Сатурн - козирог
    Уран - овен
    Нептун - дева
    Плутон - рак

    Според вас:

    - кои са крайните диспозитори и какво влияние имат върху характера на човека?
    Предположете:
    - към кои области са насочени интересите му?
    - какви качества проявява най-отчетливо?
    - в коя област се е проявил най-забележимо?
    - какъв е начинът му на мислене и неговият емоционален свят?


    Какви ще бъдат следващите стъпки в анализа на картата - кои домове биха допълнили вашите предположения? Какви аспекти бихте потърсили?



    Имам допълнителна молба към нашите научни ръководители да ни обяснят по-подробно какво се има предвид под:


  14. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Много съм добре   
    Темата естествено идва като контрапункт на всички теми, където се описват проблеми.
    Дали са зле или мързелът им е вповече ...
     
    Всичко зависи от човека, всичко.
    Ето, познавам поне 10 човека, които са добре и няма да търсят психологическа помощ, които умеят да живеят и за тях животът не е табула раза.
     
    Защото, животът е прекрасен, а етикетите, освен диагноза, са и и модели на поведение. Все едно от генезиса им. не вярвам в психологическата помощ, защото това е временно преносно явление, доккто няма осъзнатост, а при всеки тя има различни прагове на поносимостта.
     
    Затова, ще се радвам, да пишат хора, които са наясно със себе си, осъзнали границите си и да споделят, че са добре.
    Не, че са зле!
     
    Вижте онова, което ви свързва с живеенето, с любовта, с желанието да сте живи, оставете другото - вие сте живи и това ви прави отговорни.
    Пред себе си, за себе си, за онези, които обичате, за себе си - които се обичате.
    Вие сте красиви, падащи и ставащи, вие сте изгряващи и сте залязващи, млади или стари, вие сте вашия живот - онова, което имате.
    А това е всичко. Добре сте - живи сте и сте добри.
     
    Не забравяйте да го кажете - че сте добре днес и да се усмихнете на всичко около вас
     
    Споделете радостта.
  15. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Много съм добре   
    Най-добрият филм послание как да се обичаме - без жал в измеренията.
     
    https://www.youtube.com/watch?v=71Hb99Y-mI8
  16. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Много съм добре   
    Обичай.
  17. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Много съм добре   
    Още една причина да съм добре - да нямам никаква връзка със социалните мрежи, визирам фейсбук и туитър. Бях им голям фен, но досадата от хората е голяма. И след 5 години, сложих край на това упражнение   Не може да се види нищо ново, нито полезно, на тази мисъл ме наведе баронеса Сюзън Гринфилйлд - една вечер просто си я гледах и след това почнах да изучавам живота й, научните й постижения, радостта й от битието ... Тя няма нужда от фейсбук, нито други хора, замислих се за моите любими известни хора - странстващи, пишещи книги, измислящи нов свят, те не го споделят и не се втурват да показват безумни снимки - реално, една огромна досада.  Кой къде е пътувал, е къде сте пътували, че пък толкова да ми е интересно ?!   Почудих се, замислих и реших, че тази показност е напразна - ако имаш какво да дадеш на света, то и клошаря всяка сутрин, ще ти каже, като се усмихне - показността е страшна.  Казваме си добро утро всяка сутрин -  и всеки един от нас е добре - той, че аз имам какво да му дам и той - да ме чака - имаме важни роли, за да съществуваме. Не коментирам дали са справедливи, не коментирам правилността, виждам изводите и реакцията и зная, че поведението ми е правилно.   Зная, че за всички има място под това Слънце, едни са по-обичани, други по-малко, но не пречи на по-обичаните да обичат повече, тяхно задължение и отговорност е.   А каква връзка има това с фейсбук - суетата там е по-голяма от реалните възможности за даване, дори и за комуникация. Светът е съществувал и без социални мрежи, защото по-големи социални мрежи, от любовта, няма. Да, звучи наивно, но е факт   А реално, светът се управлява от човешките архетипни заложби за обичане и за приемане.  Показвайте снимките, когато сте обичани и обичани - мислено, по-стойностно е.    След като баронеса Сюзън Гринфийлд, Виго Мортенсен и хиляди други, нямат профил в социалните мрежи, значи може.  Както и преди е могло.  Хубаво е човек да е свободен, ето защо да е добре и всеки да е добре.    Тази прекрасна жена и други като нея, но най-вече, след диалог с нея, ме накара да се върна към себе си. Благодаря И да съм добре, много добре. Не казвам, че това е правило, но при мен проработи безотказно, ненужна суета се оказва всичко. Остана само усмивката Да, сега пиша в нет общността, но и това ще е до време, то поне е предходно по истериката с мрежите.  Хубаво е човек да си отдъхне и да си каже - добре съм Затова споделям, може да се живее и без "социални мрежи". Важни са връзките на Сърцето. 
  18. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in ELena Blavatsky   
    Когато ти умираш нито един твой бог не умира с тебе - няма нито нуминозност - няма и смисъл твоето битие.
    Единственият смисъл придават човеците, те назовават нещо безименно - нещо, непроменящо се от векове, намират му извинения и оправдания.
     
    Човешкият живот не търпи оправдания, защото сам по себе си е непривичен за Вселената - той е извън нейната структура. И никога няма да се съглася с онези, които ми казват нещо различно, имайки предвид онова, което знам.
    Човекът е на едно непригодно място за живеене, не за това да се оплаква на боговете си
    Тази Земя никога няма да бъде нито майка, нито мащеха за човека.
     
    Земята сменя своите кожи, ала човекът - не.
    Днес ще е Луната, утре Земята-Луна, а после -друго ...
     
    Днес майка ни е Луната - бившата ни Земя, забравили сме, а?
     
    Защо Странник значи 2 в 1 - и се връщаме до първия аватар - притхиви - зараждане и разрушение - и все пак, кое е онова, което не е създадено, ала не се разрушава със създадените неща - Ashyuta?
    Дали всичко онова, което мислим за факти, са лъжливи видимости (Bhranitdashanath)) в тяхната материална форма, което отново е проекция на егоистичното желание за общуване и за призованост.
    Или е Калахамс?
     
    Харесва ми израза езотерична номенклатура (по Е.П.П.), но той обяснява цялата схизма на невъзможността за съприкосновението. Защото е добре да се знае разликата между Хамса и А-хамса и да осъзнаеш, че ти сам си Лебеда-Носител, което реално би трябвало да бъде преведно като - стадият на Световете.
     
    Няма да се доказва разумността на нищо посочено, няма да се намери отчет за случванията, но да се върнем към дните на творението.
     
    Tho-og
  19. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in ELena Blavatsky   
    Има едно известно "еотерично" понятие, което се нарича чьониид и е състояние на кармични илюзии, че нещо е било, че нещо ще е и че нещо е. (Отварям скоба, това е една от първите срещи на занимаващи се с подобни езотерични практики, каквото е Таро). Затварям скобата.
     
    Това са според теософите психични остатъци (както и заслуги) на предишния живот (какъвто истинската езотерика не признава). 
    Това учение за чьониид е учение за психическата наследственост, което се базира на хипотезата за инкарнацията, т.е. в крайна сметка за над-времевостта на душата.
     
    Но нито нашата nаука, нито ние, можем да бъдем в крак с това учение. Ние знаем практически твърде малко затова индивидуалната психика да съществува отвъд смъртта, т.е. не можем да имаме нищо отвъд теорията на познанието - и стигаме до нуминозната сила на психическата наследственост, унаследяваме психични свойства, болести, черти на характера, а реално такава роля имат хромозомите, т.е. генетичният код.
     
    Т.е. стигаме до надфизически и надпсихически прояви на личността и опираме о ръба на надличностите заложби, които по Платон, ако приемем, неговата лексика, се наричат форми - eidola (идеи), според които Духът има своите Съдържания.
     
    Според схоластиката в науката, приемам тези ейодли за категории, аналогически на логическите такива, като една свежа предпоставка за разума.
    Но тук се отваря една явна бездна - и категориите на разума стават неминуемо категории на въображението. Защото, продуктите на фантазията винаги са последни като аргумент (за всеки човек), то формите им, образите им, а приори, се съдържат у онова, което за пръв път Свети Августин, нарича архетипове.
     
    И, като стана дума за архетипове, моята любима фраза, се  сещам - защо в Бардо Тьодол непрекъснато се казва, е мъртвите не че са мъртви и е това твърдение се среща толкова често и в най-баналната спиритична литература в Западна Европа, а вече и в цяла Европа.
    Това мислене виждаме още у Сведенборг, нотой за съжаление, не е толкова познат у нас точно с тези истории
    И връзката между него и Бардо Тьодол е немислима, но това, че мъртвите не знаят, че са мъртви и е имплицитно често не знаят, че са духове на покойници, е идея, която получава винаги живот, когато на някого му се привиди призрак - това е все пак недоказуема хипотеза, но е област, която детерминира човешкия живот.
     
    За съжаление, в този кратък пост, няма как да се изясни връзката между чьониид и бардо чьонид, по-натам.
     
     
    П.С. Поста е авторски.
  20. Like
    Йордан Анов reacted to Донка in Go boys, go Girls   
    Моите тийнейджърски години бяха маааааааааааалко по-раничко от вашите, но няма как да не помните Демис Русос:

  21. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Go boys, go Girls   
    Mомичета и момчета, желая ви една прекрасна вечер Не забравяйте, че сте били и тийнеджъри По това време, бяха много модерни момчешките групи, а и имаше защо. Dolce vita, enjoy!
     

  22. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Go boys, go Girls   
    австралийците са номер едно, отделно няма по-красиви хора от тях, поне които аз съм виждала
     

  23. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Go boys, go Girls   
    Backstreet Boys - Incomplete  

  24. Like
    Йордан Анов reacted to Лиула in Go boys, go Girls   
    Това са групи от моето тийнеджърство, другите ще спестя засега Само засега обаче.
     
    Ще се радвам да споделяте клипове и видеа на вашите хора от времето, когато сте били весели тийнеджъри
    Това време е някак подценявано, а поне за мен, музиката до една огромна степен е определила и моят път напред. За което съм благодарна на всичко онова, което съм слушала, чувала и обичала - все едно дали е припознато от 44, 67, от 79, 80, 90 или 1501 година
    Убедена съм, че така е и при  вас. Време е за спомени, защо не, ако са хубави enjoy!
     

  25. Like
    Йордан Анов got a reaction from Лиула in Видове предсказателни техники   
    Последната, от популярните, техники за прогнозиране е афесиса. 
     
    Това е моята любима техника, не заради своите достойнства в прогнозирането, а защото тази система събира в себе си цялата красота на наследството, което сме получили от традицията в западната астрология. При афесиса ние се сблъскваме с много и различни задачи, оценки на ситуацията, анализ, както и дълбоко разбиране на това, което правим и защо го правим. 
     
    В основата на тази техника стоят две фиктивни точки, така наречените арабски точки, макар техниката да произхожда от школите на древна Гърция, но това е друга тема. 
     
    Базата, от която започва всичко е точката на Фортуна/Луната или точката на Духа/Слънцето. При римлянина Манилий, Фортуна играе ролята на втори асц, и подобно на "стандартния" асц, от Фортуна, по-точно от знака, в който се намира тя, започва отброяване на домове по системата дом // знак. 
     
    Подобно на профекцията, при афесиса отново работим със знаците, а не с планетите, като управители на периодите, като за всеки знак имаме определена продължителност на периода. На база на знаците извеждаме и планетите, които ще описват измененията в дадения период - това са всички планети, които имат достойнства в знака - по обител, екзалтация и триплицитет. 
     
    Връщаме се отново на фиктивните точки. 
     
    Отново аналогия с профекцията, знака в който се намира фортуна / духа, служи за начало на отброяването на периодите в афесиса, но тук има един момент, който трябва да се вземе под внимание, преди да се започне изчисляването.
     
    Във формулата, по която се изчислява Фортуна, главен елемент е Луната, съответно, като краен резултат, фортуна ще бъде много по описателна в женски карти и в картите на деца до четири години. Обратното, във формулата на за изчисляване на точката на Духа, главен елемент е Слънцето - респективни, то трябва да е много по описателни като инструмент в мъжка карта. Тук идва и въпросното "Но!". Това правило не трябва да се следва сляпо, тук идва анализа.
     
    Първата стъпка, която трябва да се направи е да се изследва силата на заряда, който носи в себе си арабската точка. Понеже тя е фиктивна, несъществуваща, а просто математически резултат, тя не може да се оцени по сила, както можем да правим това с планетите. Съответно, трябва да оценим силата на двете светила, по позиция в дом - за да разберем тяхната акцидентална сила - до каква степен те могат да породят действие, и тяхната позиция по знак - тяхната есенциална сила - до каква степен те са описателни за едно потенциално събитие. И на последно място - силата на диспозитора на арабската точка, която разглеждаме. 
     
    Когато сме придобили представа за "заряда", който носи в себе си арабската точка, идва вторият етап на анализ. 
     
    Както вече стана дума, Фортуна служи за анализ в женски карти, а точката на Духа в мъжки, но това, разбрахме, не е константа. 
     
    При работата с арабските точки, ние работим с техните диспозитори, подобно на асц-та. И като допълнение, на горното правило, отново трябва да премерим силата, но този път на диспозитора, малко по внимателно. Знака, в който се намира Фортуна/Духа е първи дом, например Везни, трябва да разгледаме нейните диспозитори - Венера, Сатурн и Меркурий за нощните раждания.
     
    Като пример - Венера ще е в Козирог, Сатурн ще е в Овен, съответно Венера ще е в четвъртия знак от този на Фортуна, а Сатурн в седмия от този на Фортуна. Аналогично на стандартната домификация - имаме положение в ъглови позиции, което е равно на силни и действени планети. Респективно - точката на духа в Стрелец, работим с Юпитер и Слънцето при дневно раждане. Юпитер е във втория знак от Стрелец - Козирог, а слънцето в петия от Стрелец - Овен. Втори и пети, като домове, по аналогия със стандартната домификация, са слаби акцидентално, съответно и тези планети са неспособни да опишат ярко действие. И нека допуснем, че предполагаема карта е мъжка. По правило трябва да се обърнем към точката на Духа, но в този случай Фортуна ще ни бъде по полезна. 
     
    Всичко това трябва да се направи в самото начало на работата с афесиса, когато основата е получена, другото са прости сметки. При смяната на периода на един знак, се сменят и планетите, с които работим. От тази гледна точка, афесиса е комбинация от профекция и фирдарии, но със собствена вътрешна логика и капани. 
     
    П.С Стана малко дълго, но гарантирам, че е много по забавно отколкото звучи!

×
×
  • Добави...