Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Borovin

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За Borovin

  • Рожден Ден 04/28/1983

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Интереси
    Музика, психология
  1. ПАДАНЕ НА КОСМИТЕ Който има гъста, черна коса, работи повече със сърцето си. Когато главата започва да оголява, умът взима надмощие над сърнето. Правилно е умът и сърцето да бъдат еднакво развити. Американците са повече гологлави, защото мозъкът в тях е крайно активен. 36-22 Космите, които мнозина считат за маловажно нещо, трябва да се държат в изправност, да не капят. Ако главата на човека е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждат. Обаче и крайното обрастване с косми не е за препоръчване. Много космат човек е повече животно, отколкото човек, това показва, че животинското естество в него е силно развито. 82-165 Окапването на космите показва, че човек поумнява. Оня, на когото косата не окапва, живее още в зимата. Започне ли косата му да капе, тоя човек отива към пролетта на живота. 23-79 Вие не оценявате косата си. Някои от вас имат хубави коси, а на други главите са оголели. Знаете ли колко разумни същества са работили за създаването на косата! Вие не подозирате, че всеки косъм има специфично съдържание. Някой се чуди защо работите му не вървят добре. Много просто, косми няма на главата. 93-184 Защо окапват космите на човека? От недоволство. Чешеш косата си, недоволен си и казваш: Дотегна ми тая коса, всеки ден да я чеша, да я чистя, да не се развъдят паразити. Днес си недоволен, утре си недоволен, докато косата ти окапе и се лишаваш от връзката си с външния свят. Ще се чешеш не само един път на ден, но по няколко пъти, и то с гребен. Космите трябва да бъдат успоредни, да не се преплитат. Ако се преплитат, работите ти няма да вървят добре. Чешеш се, но космите са преплетени. Ти се разгневиш, хванеш ги грубо, издърпаш няколко косъма и ги хвърлиш на земята. Знаеш ли колко струва една антена от човешката глава? Милиони струва една антена. Ти имаш 250 хиляди косъма на главата си. Умножи ги по няколко милиона и виж с какво богатство разполагаш. 191-131 Косъмът е антена, предавател и възприемател на хубави мисли. Главите на мъжете започнаха да оголяват. Това не е добре. Като падне косъм от главата ви, не го хвърляйте, но заинтересувайте се от неговата история. Да дадеш един косъм на някой психиатър, това значи, да определи той характера на човека, чийто е косъмът. Косъмът крие в себе си историята на човешкия живот. Не горете космите си, но събирайте ги в малка, сребърна кутийка. Гледайте на космите си като на нещо свято, Божествено. 192-104 Който знае живата математика...още със ставането си от сън... колкото косми паднат от главата му, той ги изброява и измерва, да разбере причините на падането им. 82-125 Ще кажете, че падането на космите е маловажна работа. Не е така, космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния сват. Ето защо не ги хвърляйте, дето попадне. Събирайте ги в плик и когато отидете на планината, накладете огън и там ги изгорете. Това означава почитание към себе си. 82-125 Казано е в Писанието: „Косъм няма да падне от главата на човека без Божията воля”. Ако падне косъм, пак ще се възстанови. 192-104 Като окапят косите, нови ще израснат. Значи, на всяка гола глава могат да изникнат косми. Аз мога да ви дам метод как да се покрият главите ви с коса. 29-79 Б.Д. Учителят
  2. Още когато стана земетресението в Япония си помислих, че има връзка със събитията в България и по-точно с написването на тази книга.
  3. Хм само остава да намеря в Пловдив евентуално, ама как да избера? огромно недоверие има в мен, имайки предвид параноите ми.
  4. Благодаря, много сте мили и мъдри. Породиха се разни мисли в главата ми, но ми трябва време да си формулирам писанието (началният ми пост може би съм го мислил около един два месеца). Ще се постарая да не мъдрувам излишно, а просто да направя нещо. Всичко добро от мен и още едно голямо Благодарство!
  5. Благодаря , хора за вниманието! @didi_ts Рзбирам въпроса ти , не малко пъти съм си го задавал и съм си отговарял. Обикновено където има черно и негативно, има бяло и добро. Имайки човек разочарования, значи е имал мечти, копнежи, желания, надежди, които са го държали на повърхността, но бидейки наивен, тези стремежи не са били в хармония с действителността и са си останали само желания без реални действия и резултати. Дори самотата става по-болезнена, когато се докоснеш до тази красота, която "нямаш". Както и да е Изброявам: Обичам физическите движения, дават ми усещане за реалност, за нещо, което може да се случи, чувство на борба, откъсвам се от лошите мисли и нахлуват по-добри. Обичам да ходя в планината, да пътувам на стоп, макар че се изморявам лесно и задъхвам от катерене на върхове с тежка раница. Това е едно от нещата, което ме прави щастлив спорта, движението, разходката, тишината, огъня вечер след умората през деня и напълнените очи и дробове с гледки и въздух. Обичам музиката, понякога имам чувството, че е всичко за мен. Да танцувам, да пея, да свиря. Май искам с това да се занимавам, но се страхувам от това, че може да ми станат досадни, ако прекаля с тях, не знам. Понякога пиша разни мисли и си ги чета сам и някак си ми носят успокоение, но по-често в тежки моменти. Някой път измислям някоя смешна игра на думи за да развеселя някой приятел. (от сорта на "сирене с малини и в ушите мандолини" но това е детинско и инфантилно) Харесва ми да чета книги, но неспокйствието ми не го позволява много много, прочетох две книги за година и половина !!! е вярно еднат беше 1000 страници, а другата триста, но все пак една година е много, установих, че мога да чета най лесно в автобуса хаха, защото там няма какво друго да измисля да ме разсее . Последното нещо, което бях открил да правя бяха едни фигурки от тел, много приятели ги харесаха, изобщо обичам да работя с ръцете си, ако можех да рисувам сигурно щяха да са по-добри. Личи си, че често философствам . Но въпросът не само в това, човек да изпитва удоволствие от едно нещо. Аз искам да се чувствам полезен, удовлетворен от някакъв труд, макар бил той досаден, но някак си не се получава мотивацията. Да имам смелост към предизвикателствата и проблемите, но уви все се скатавам и не се изправям очи в очи. Вече не искам да се разглеждам схематично, има хора, които живеят по рецепта и схема, аз също от време на време, но май схемата ми не вижда много надалеч. Благодаря!
  6. Здравейте, като гледам колко по-значими проблеми има тук , някак си ми е неудобно, но все пак реших и аз да споделя моят (моите) проблем(и). М честно не знам откъде и как да започна. Дори пред себе си ми е трудно, а какво остава пред други. Какво съм в момента? Човек, който има много хвърчащи мечти и желания и малко реализирани такива и въобще някакви. Изпълнен съм с досада към всичко градско и шумно: миризми на евтини парфюми, блъскане на хората, миризми и шумове на коли, на некачествени улични храни, намръщени хора, гледащи като зомбита, можейки да им прочета мислите, да не говоря сградите как ми влияят и т.н. ..Всичко това може да ме депресира. Но едва ли това е причината да не се чувствам добре. Не искам да споделям с близки или приятели, защото някои няма да ме разберат, трети ще отблъсна, а други не искам да натоварвам. Просто ми се живее, а не постоянно да се сблъсквам със страховете си, с невъзможните си желания. Не е нормално да мисля всеки ден как скачам от прозорец как си режа вените... толкова е нечестно. Откъде ли иде всичко?, от нетърпението ми , от злото в мен, от омразата към себе си, не знам, от липса на вяра, от много мисли излишни. Иска ми се да вярвам в нещо добро, път, по който да вървя, но същевременно не искам да съм мачкан от тази джунгла, в която живеем. Дали пътят е да страдам в името на Бог, да понамалея болезнеността си на вредното его? Изгубил съм вярата, търпението, смирението, ценности, заместил съм ги май със самовлюбеност, страсти .. и кой знае още какво. Чувствителен съм към всякакви неща, викане, лоши думи, погледи, много лесно ме избива на плач, често мисленето ми блокира от вътрешна паника или изнервеност, дори някога имам нужда да ходя, за да мога да мисля. Не мога да се съсредоточавам, едвам завърших университет, късайки ме на 80% от изпитите, беше ад, в мен съжителстват едновременно стоицизъм и див нрав.. Сигурно заради силния копнеж да срещна любовта,която досега не съм и споделял, а това ме прави пък още с по-ниска самооценка. Може би щом токова трагично съм преживявал несподелените любов, как ли съм щял да преживея една раздяла, та Бог да ме е пазил, знам ли? Исками се аз да давам любов, аз да съм силния, а не аз да прося таква. Завива ми се свят от всичките хора и информация около мен, сравнявам се с всеки, ужасно ми е. Постоянно се изправям пред страхове, срамове и се побърквам , когато видя че само аз имам такива и нямам сила да ги преборя. Не знам, от скритата гордост ли идва? Всъщност от самото си начало на моето съществуване имам проблем с преодоляването на страховете си, със себеутвърждаването и от там общуване, самозащита при атака от всякакъв аспект. Първите ми спомени бяха как се страхувам да ходя до санитарни възли на обществени места. Особено в детската градина и когато другарките ни плашеха да не ходим, когато си поискаме, а само в определени часове.. толкова пъти ме прибираха с пълни гащи (сега се смея), ама тогава ми е било направо цяла драма, ужас. На 6 години ме беше срам да ида до магазина да си купя една дъвка.(Странно сега пътувам на стоп из цяла България, без да се замислям благодарение на приятелите ми, ето средата коко е важна !!! ) Много се влияех от децата, особено като ми се подиграват, дори бях агресивен, а тяхната философия беше, че да се гневиш, значи да си силен.. хм. Спомням си как всички се бяха научили да карат колело на две гуми, само аз не, щото нямах малко колело, а на голямо ми беше трудно, колкото и да ме мъчат, не можах да се науча, накрая се научих на едно чуждо сам. Както и да е, спомням си, че пак беше драма. А когато се качих на голямо и започнах да карам, беше един от най-щастливите ми детски дни. Не искам да си помням ваканциите, как всички ходеха на почивки, а ние никъде. В крайна сметка сега, като дойде лятото се чувствам като луд, ходи ми се навсякъде и къде ли не, искам да си наваксам морето, което липсваше преди, на 22-23 годишна възраст отидох можеби за трети път в живота си на море, голямо щастие беше, и пак се почна с драмите, че не мога да плувам и стоя и си мълча, докато другите ми приятели се забвляват, но за щастие са добри, а не като онези жестоки от детството, които, бяха готови винаги да те смажат за всяка слабост и такива като мен просто, можеха или да се свият или да се изпълнят с агресия, за да ги уважават. Сега не съм толкова агресивен, по-скоро потиснат гняв, сигурно взимам някакви уроци, заради агресията си сега. Но истинската ми голяма депресия започна, когато отидох от малкото селце, да уча в големия град на 13 год. Беше ми трудно в училище, заради много по-високото ниво, имах само двойки в началото, както и да е. От тогава все нещо не е както трябва и едвам се оправям с живота, все не съм доволен и изнервен. И все повече и повече виждам тоталния си срив, а съм млад, уж, е, малко на 18 години взе да ми капе косата , тялото ми не е много мръднало от 18 год възраст, до сега, отгоре на всичк отгоре имам нещо като анемия, лесно се изморявам, да не говоря за студени ръце и т.н. Не мога да изкача един връх дори с тежка раница, става някъв ад, причернява ми, мускулите се вдървяват, задъхвам се, вие ми се свят. Днес дори един приятел, актьор, много интересно ме имитираше как ходя наведен, не че не го знам, ама ми стана малко гадно, както когато се гледам на снимки, винаги изглеждам като подплашен заек. Страх ме е вече и да се влюбвам, щото винаги е болезнено, уж някви уроци научавам, но не свършиха ли и те. Понякога ми е много приятно да съм сам със себе си, а в друг момент издивявам и постоянно търся компанията на приятели, все се опасявам , че съм нещо смукател на енергия, параноя . Можеби това е единственото ми желание в живота, което стана реалност- да имам приятели, истински. Но когато се чувствам слаб, неуспял, неудачник, някак си все си мисля, че няма с какво да съм им полезен, освен с шегите ми и странния ми хумор, който е моят метадон, но и който не може да ме спаси от сбъркания ми светоглед и желания в живота. Да , това е една от моите особеоности, често се явявам шута на компанията, странно , това започна, точно като дойдох да уча в града, навярно подъсзнателно съм искал да компенсирам чувството, че никой не ме харесва, хм идиотщина, отгоре на всичко, така изглеждам и доста несериозен, но пък поне общувам по-лесно, когато накарам някой да се засмее, започвам да се отпускам и ми е по-лесно. Друга странност, например сега като си помисля за тва как ме отрязва поредната прелест, загнездила се в мислите и съцето ми, все чувствам няква дупка в стомаха си и като, че ли започвам да падам в нея и да се изгубвам. Иска ми се да се науча да бъда добър и търпелив, мисля, че това е основната причина да съм зле. а именно, че нямам цели и постижения, които да ценя и да ме карат да се чувствам полезен. понякога съм се докосвал до смирението, но само за кратко. изгубил съм контрол, не мога да виждам нещата в перспектива и да знам, че ще се случат, да имам стратегия, да вярвам в нея и да вървя по някаъв път. Мисля, че хубавите неща стават бавно , с търпение, с труд, но и с любов. Аз явно нямам и понятие що е това последното, Всичко е до мисленето ми, до истината, дали съм готов да понеса истината и дали съм готов да се изправя пред болките, зашото без тях не може. би трябвало, когато човек желае нещо силно, да търпи болките, но аз се крия от тях. Един приятел, който мдругото учи психология, ми казва, че проблемът ми е, че много мисля. Може и да е прав, но последното , което ми каза, че аз се страхувам от успеха...!!!!??? Сигурно е имал предвид, че тотално съм се отказал от това, което учех, инженер(завърших), но рабрах че нито ми се отдава, нито ме прави, щастлив, осъзнах, че искам да общувам с хора, да съм в добра среда, не случайна, да работя и за каузи и за идеи, не само за пари. да инфантилно звуча, не си въобразявам, че съм специален случай, но как да разбера света, ако не разбера себе си ? ! Как да си мисля, че няма зло в мен, щом не ми се живее, а ми се умира, или по-скоро ми се живее по друг начин, но не с тези мисли, ужасни, и с тези действия слаби, които не дават резултат. опитвам се да почна от млаките неща, знам ,че това е пътят, но все нещо става, ето ще взема пак да с влюбя и всичко се обръща с галвата надолу и по цял ден ще бъда разсеян. Ужасо е да гледам как по млади от мен, се справят с всичко по-добре, просто защото не се товарят столкова мисли, започвам да си мисля, че няма смисъл от изкуство , музика, те водят само до мчети, а мечтите до разочарования, по не при мен, с това его, подмолно. Като се чета отстрани си мисля, колко съм глупав. Но ето корема пак става дупка и потъвам в него, а понякога дори само когато "тя" ми говори, като че ли целия свят се променя и вече не мразя нищо и веднага коремът спира да ме боли ... . Ето сега не мога да остана сам, дори и на работата си, не мога да бъда сам, постоянно съм в някакъв филм в главата си. Изгубих се... , нищо не мога да намеря в мен, искам да съм част от нещо си за да знам, кой съм, но не част- роб, робот , а част от нещо, което е част и от мен. Аномия? Спомням си четох една статия как един шведски доктор лекувал кандидат самоубииците си, просто ги пращал в комуналните жилища в петербург да поживеят малко, и след един месец живяне, всяка сутрин да чакаш за тоалетна, да чакаш за кухня, за баня ... и така шведите започвали да оценят какво си имат , но това е някак си изкуствено и все пак показва нещо много важно, че човек, когато губи, вижда по-ясно нещата. Не знам, мисля че е малко безрасъдно да споделям толкова неща в интернет, макра и анонимно, но изпитвам някаква нужда .. Знам, че е опасно да споделяш например с човек, който също е в подобно положение, има вероятност един друг да се "дозаразим" още повече . .. .( ) но това е истината, аз съм си аз и явно трябва да бъда по-добър и по-реален.
  7. Здравейте,малко късно се включвам в темата Какво мислите за книгите на Морган Скот Пек? (само че те са за психотерапия, нещо различно) http://www.helikon.bg/?act=books&do=au...bef2cdda8adcf9e Моето лично мнение (поне за първата му книга) е, че се опълчва срещу традционната психология, пълна с термини и т.н. Хареса ми, че има философски и самокритичен подход. Лесна е за четене, но мисля, че не е повърхностна. Дава примери от практиката си. Бори се срещу наложените догми, били те религиозни или пък обратното-атеистични.
  8. Много често съм си задавал въпроса дали името "Паганини" има връзка с името "Пагане". Дали някъде няма изследвания по този въпрос? Задавам и въпроса има ли изследвания за по-специална връзка между траките и прабългарите? и още нещо.. Интересно ми стана за сатнинската телевизия БТВ (според мен борба с т. нар. зло е и във всеки от нас, а не само вън от нас, тоест че един вид всеки според развитието си малко или много с действията си помага на т.нар. сатана... но това е друга тема) та се сетих за една от идейте лансирана в книгите за световната конспирация, а имено "на лъжа чрез истина". И все пак ако тайната идея на този филм е да подведе обществото: че днешната територия не изконно българска и т.н.... Мисля , че по същия начин може да се каже и за днешна Америка
  9. Много интересно. Излиза, че строгите изисквания за професията психотерапевт може би няма да са гаранция за качествени кадри, но пък от друга страна ще отсеят тези, които са тип "менте". Сиреч хората, които са завършили това, поне ще знае човек , че няма да навредят... И съответно колкото по-трудно е следването за тази професия, толкова повече мотивация ще се изисква. ХМ.. и аз чуствам някаква от нужда психотерапия, но за сега май съм само на самоанализа. Но нещата не винаги са под контрол... Ако падна в дупка, няма как да си подам ръка отвън и да се извадя като зайчето Бъни.
  10. Здравейте всички ! Бих искал да попитам, ако пратя снимка, някой били се опитал да направи диагностика. Сигурно по снимка доста ще се ограничи информативността за формата на главата.., но все пак питам ... благодаря
×