Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Венцислав_

Участници
  • Общо Съдържание

    2341
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Венцислав_

  1. Венцислав_

    Тунели на реалността

    Всъщност, точно кармата обуславя проявата на тунела. Той не може да се променя, само относителната му посока, но си остава винаги ограничаващ и изолиращ. Тунелът е отражение на твърдостта на човешкото същество. Нашите желания и стремежи не правят нищо друго, освен да го стесняват допълнително, независимо колко "благородни" са. С евентуалната им така наречена "по-висша" природа само попораства онзи инструмент, чрез който се придвижваме през него, та да дойде момент, в който поради огромната си "благонравност" вече не можем дори да се помръднем, заседнали между стените. И да, тунелите са наистина реални и осезаеми. И винаги ще бъдат такива, докато и ни сме такива. Обаче когато това спре да ти пречи, защото, първо, си осъзнал закономерността му и човешката невъзможност за измъкване, а после си я и приел, надвивайки вездесъщото си его... тогава започваш да се смаляваш. И съвсем физически естествено се оказва, че тунелът главоломно се разширява. Изведнъж в неговите граници попадат и допълнителни възможности. Но колко коварно - решиш ли да прегърнеш някоя, сам избираш да стесниш отново стените си. Ние, човечетата, сме толкова невежи, че направо ми е трудно да го опиша. Лично на мен ми стига само и непосредственото осезаване на тази затвореност. Но за сметка на това - това е единственото състояние, в което без капка човекоприсъща лицемерност би могъл да кажеш: "Не моята, но Твоята воля да бъде". А тогава, много ясно, стените падат. Филипяни 3 "12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса."
  2. Венцислав_

    Ентропията

    Мислиш ли, че цялото това раздробяване може да достигне до отговори? Лошото на науката е, че има посоки, тоест предварително зададени ограничения. Бих спорил по всички точки, които тук представяш като даденост (определена от други), но така само допълнително ще раздробим общото безсмислие на всички физични постановки. Предполагам, че скоро нещата ще започнат дори и там да се връзват, но това определено ще се дължи на един съвсем различен подход. Ето един пример - ентропията не е нещо по-различно от потенциалната енергия на някаква частичка, която е обратнопропорционална на кинетичната. И ако се замислим, това въобще не са различни сили, а само различно впрягане, различна посока (навън или навътре). Редът е изява на определени възможности. Безредието е с по-ниско ниво на изява, кристализация, уплътняване и т.н., поради което с по-голям брой възможности за евентуална изява. Така стигаме до теоретичния извод, че тоталният хаос би било единственото начало на евентуалното всичко. Точно както ако бе възможно една частица да достигне до абсолютен кинетичен покой, това би означавало, че притежава безкрайна честота на собствено трептене, което пък ще рече, че тя е навсякъде едновременно. Това ми хрумна сега, за момента и мога да ти изкарам сигурно още един куп физични теории, които ще са съвсем логични и доказуеми, но няма да има никаква полза от тях. Иначе, ентропията бихме могли да я усетим в себе си, ако не трябваше да се наливаме с обяснения и теории за нея в стремеж да търсим центъра в периферията.
  3. Венцислав_

    Висшият Аз

    Само че, ако разгледаме всички митологичнни концепции за първото грехопадение, ще забележим една съмнителна прилика на разказите, подобни на следното грубо представяне: Духът видял отражението си в материята и се влюбил в него (поради което и в нея), затова слязъл, за да го доопознае, доизследва и т.н. И идентифицирайки се с това отражение, създал първата илюзия, която от тогава насам, както и самия процес на навлизане все по-дълбоко в материята, се разширява. Окултният ни път най-често е свързан с повдигането към по-фините нива на осезаемото, но държа да подчертая, че това не е посока към измъкване, а обратното, защото просто се ангажираме още повече със света на илюзията, обвързвайки се с нейните по-дълбоки и относително определящи слоеве. Наистина, придобиваме по-обхватен поглед вътре в самата нея, но това съвсем естествено означава, че допускаме по-голяма част от нея в себе си. Стан, бих бил много признателен ако не отговаряш на този постинг, но ти си знаеш...
  4. Венцислав_

    Висшият Аз

    Да, донякъде това има нещо общо с пазача на прага. Малкия... А пред големия ти предлагаш да се поклоним, когато той ни казва, че целия свят ще ни предостави в краката. Не знам кой би могъл да определеи това като липса на егоцентризъм, както и желанието да придобиваме качества, особено благородни, както и най-вече стремежът към единение с Бога. Това е върховен егоцентризъм, който ни прави съвсем непробиваеми за онази Светлина, която свети (защо ли) в мрака. Защото ние, ама много ясно, опитваме да се самосътворим здрави, завършени, гладки... А Светлината, което също е ясно, се движи в пространството, а не във формите, и най-много да успее да проникне през пукнатините ни. Висшият аз е носителя на светлина (Luciferus), който употреби новопридобитата си свободна воля именно за свобода - отделяне от Твореца. Той отразяваше светлината му, а пожела сам да излъчва. И ето, че ние, макар и само продукти на този висш аз, все още искаме това, да излъчваме. Измисляме си наши любови, които красим с всевъзможни определения, като безусловна, безлична и т.н., които, видиш ли, бихме моли да изпитваме. Любовта няма нищо общо с нас, но евентуално преминава през нас, ако и предоставим път. Не да се строим и да наричаме стените си "любов", защото действаме както някой някога е казал, или написал, или за да поддържаме самодоволството си. А да се срутим, за да може Тя, Изпълващата Любов, да осени празнотата ни (тя може да осени само и единствено празнота и няма нищо по-логично), защото тя е фундаменталния фон на всемира. Но не на тази ограничена част от него, която ние сме създали и в неведението, слепотата и безпаметността си приписваме на друг демиург. Тази Любов не се усеща, не се придобива, не се получава, не се проявява, не се обитава... Тя просто е. Но не някаква невъзможна абстрактна категория, а просто Свещената Пълнота, която се зацапва дори от фрагментарното определение "свързаност на всичко с всичко". И подобни неща пише в книжките, които ни учат как да живеем и как да поемаме "правилните" посоки. Но шансът Любовта да ретранслира сянката си чрез нас е само в безпосочността. Аз, като индивидуализация, точка, съм точно обратното на Пълнотата. Но хубавото е, че когато аз изчезна напълно, остава само Тя. Тя не може да ме докосне, понеже докато аз съм, тя просто не съществува в никакво отношение към какъвто и да е вид отделност. Но когато мен ме няма, Цялото е. Не е нужно да правим разграничения тук, какво е Висш аз (вторична монада), какво е първичната монада и да спорим по този въпрос. Едното е индивидуализация на диалектичния Логос, който в нашето състояние ние приемаме като Абсолют, а другото е отразяващото атомче на нещо много по-велико. Показателен е просто пътя ни. Да победиш себе си чрез култура и изфиняване няма как да стане. Но пък е лесно да завладееш света и да го управляваш (нямайки никаква представа от последствията). Нека всеки избира...
  5. Венцислав_

    Висшият Аз

    Някой път като прочета нещо тук направо си ме заболява. Както в случая с тези "духовни натрупвания". Но като се замисля, май думата с корен "труп" е много правилна, защото именно в това е превърнат духа. А висшият аз наистина е онова, което прибира в себе си всички трупове и ги съхранява. И натрупва. Сега остава да познаем кое е онова, което ни движи в стремежа да си набавим всичко онова, което сме били натрупали. Висшият аз е само един резултат. Първо е резултат от потъването на нашите микрокосмоси в материята и нарастващата индивидуализация и възникналата в следствие на това необходимост от пълно затваряне по отношение на всепроникващия живот (който вече е Дух). После е резултат и от всички съществувания на временни личности в него, чиято поява е обусловена именно от изгубената първоначална цялост на микрокосмосите. Висшият аз е онова, което е останало от падналия Адам. А пътят към синовността се извървява от Иисус Христос, по отношение на който висшият аз е противника в пустинята, а изявите му в света са наречени Ирод. Пътят към Голгота е точно обратния на пътя към висшия аз, който също бива разпънат на кръста.
  6. Венцислав_

    Забавно

    http://vbox7.com/play:264ba19a http://vbox7.com/play:87414723
  7. Аз съм завършил специализиран курс, имам диплома и сертификат, с изброени един куп видове масажи в него, но разбира се, основно съм се занимавал с класически (по време на курса). И въпреки, че майка ми вероятно е един от най-добрите масажисти (естествено, когато говорим за лечебен масаж) в Бг, още по време на самия курс се врекох, че никога няма да се занимавам с това, освен по изключение, спрямо евентуалните ми съпруга и деца ( с които така или иначе имам неразривна етерно-астрална връзка). Благотворното въздействие в грубофизически план уж е ясно, но смесването на етерите на масажиран и масажист е нещо твърде неполезно и за двамата, просто с непроследим за сетивността ни ефект. То е все едно да си преливаме кръв от някой, с когото нямае никаква съвместимост. Вярно е, че при обучението на масажисти се обръща специално внимание на измиването на ръцете, още от лактите, но това спсява донякъде само от най-тежките етери. Лично аз, независимо дали масажирам, или бивам масажиран, в последствие съм със задръствания в главата, която усещам като много тежка и мръсна. Нека не се заблуждаваме - това не зависи от настройките. Колкото и благородни да са намеренията на манипулатора, неговите етери са си негови и дори "чисто" предадени на манипулирания, дори за кратко заместили мръсните такива на болното място, после се разнасят из цялото етерно тяло като нещо външно за него, което отключва след време по-сериозни проблеми от онези, които са били третирани. А обменът, естествено е двупосочен.
  8. Венцислав_

    За вярата

    св. Августин:
  9. Е па, я сакам да ви отракам, оти ке ви кажем кАко е първично... Първичен е егоцентризмът. Ми... може и ситуацията да е, ама как може пък точно на МЕН да ми се случи. Не заслужавам АЗ такива неща. Да не съм пък сгафил с някоя лоша помисъл... Въй, въй, въй, божке, дай да оправя МОИТЕ мисли, да се направя на благичък и да си наложа едни хубавички МОИ чувства, че да ми се случват густи ситуацийки само. И се сещам как вчера един мъж ми развиваше тезата, че той до Божията любов е стигнал вече и си я излъчва. Затуй другите вече не можели да го дразнят с нищо, той си излъчвал и въобще не го интересувало друго, щото се бил слял с бог. Изводът е ясен - бог нищо не го интересува. Затуй няма какво да се изненадвам, че всички сме тръгнали да се сближаваме с него, ама...
  10. Венцислав_

    Волята

    Чудя се, не се ли спъваш в собствените си нагласи... Я, пак обясни - от къде сме и за къде сме? Ако сме родени от Съвършенството - как става така, че то изявява някаква недъгавост, която да започне бавно, упорито, но трудно да тече към него? То значи не е съвършенство. Ако сме родени от друго, просто няма никакъв начин да съдържаме неговия потенциал. Аз, ако съм продукт на тази твоя еволюция, значи много здраво съм объркал посоките. Със сигурност бих предпочел да съм камък, не човек, да не говорим за друго. Вярно, няма как да не се гордея, че бидейки камък съм извършил толкова много добри дела, та кармата сетне ме е обърнала в плесен, ама... Горкото човешко его... Как се пъне да се пъне... Логика, красота, осенение свише... закостенелост.
  11. Венцислав_

    Разговорки

    И аз не разбирам кой луд ме бие по главата. Хем не вярвам, че е възможно подаряването на очи... Особено от такива с половин. Напълно сте прави, че мястото ми не е тук. Достатъчно несъвместим с околността се чувствам и аз. Успех!
  12. Венцислав_

    Всеки е ценен по свой начин!

    Като е специално, нека се разберем - аз съм човека, а всички други ангелите ли, или как точно? Иначе не съм само аз, има и няколко други наоколо, които малко повече смисъл виждат в думите на Дънов, но...
  13. Венцислав_

    Разговорки

    Само дето нещо не мога да свържа тихата водна повърхност с конкретната човешка цел, ако ще да не е една, а милион кучешки лапи... Хами, бих се радвал Дънов да е говорил специално за мен... Иначе и богове не върви да си посочваме, защото е прекалено ясно, че всеки от нас е със собствен. Нека поне се разберем тук за името на егрегора, примерно Пенчо, че да не разпиляваме ненасочено молитвената си сила. Ама разбира се, че предварително е заложил думите в устата ми, нали и неговото меню трябва малко да се поразнообразява... Горкото куче, в какви конспирации го намесихме...
  14. Венцислав_

    Разговорки

    Простете, ама аз от край време се опитвам всячески да избягам от точно тоя бог, дето има нужда от моите думи, че да облекчи нечие (по човешките ни мерки) страдание. Гати бога... Аз в заслепението си предпочитам да го лиша от моите думи, за да опитам да чуя Неговото Слово. Това обаче не би могло да стане преди да си отрежа езика... Това и следващите мнения са преместени от темата Защита на животните.
  15. Венцислав_

    Всеки е ценен по свой начин!

    Как може стремеж да обединява, след като е затворен в личностни критерии, преценки, самомнения и различни видове закостенелости? Добре, нека всички да служим на доброто - да направим утвърден график за това, който ще идва да ми готви за обяд. Без брожения, моля - именно тук бихме могли лесно да се разберем. А не чрез абстрактни категории, които всеки сам пълни със съдържание като килер за непотребни вещи. Не знам по какво друго си приличат тези сервизни помещения, освен по това, че в тях вече няма място за друго. Да има шаман е в немалка степен полезно за останалите, но вредно за самия него.
  16. Венцислав_

    Защита на животните

    1. А знаем ли как да се молим - принципно? 2. А знаем ли как да се молим в случая, съгласувано с груповия дух на животното и с конкретното етерно тяло - щото си имаме нещо конкретно на ум? 3. А това сигурно ли е, че е защита или съществува вариант да е белег за безпомощност? 4. А сигурни ли сме, че външните ни прояви ще ни доведат до вътрешна промяна, или може и някак да е обратно? 5. А сигурни ли сме, тъй като точно на това куче искаме да помогнем, че то няма по-есенциални нужди, на които дори и много по-лесно бихме могли да откликнем? 6. А сигурни ли сме, че средата около кучето има желание да се намесваме в нейната енерго-информационна структура? 7. А напълно ли сме сигурни, че можем добре да проследим евентуалните последици от това намесване? 8. А да продължавам ли още, защото мога до безкрай? Вие пък ще се помолите и това ще бъде край на вашите усилия за помощ, понеже доволно ще сте си почесали вече егото. Ееее, густооо... След седмица никой няма да се сети за кучето, което изведнъж става толкова важна част от живота ни. Често не се разбираме като използвам подобни думички, но аз смятам, че са много точни, макар и неавторегиструеми, като тази, която в случая с категоричност ще употребя - лицемерие. Не обвинявам никой, понеже такива сме всички, ама малко си дават си сметка. А то, промяната, не виждам от къде другаде би могла да да започне... Хайде, блага (самодоволна) вечер!
  17. Венцислав_

    Дзен коани

    Още в началото на темата ми беше интересно - защо говорите за коани, а разказвате притчи...
  18. Венцислав_

    Защита на животните

    Хубу бе, нали все разбиращи езотерици сме се събрали тук. Днес дори и на физиците им е ясно, че тези човешки същества са си частици от нас, а ние - от тях. Промяната тогава явно... А долу сигурно става въпрос за Веселин.
  19. Венцислав_

    Акашови записи

    Просто имат и етерно зрение (не е точната дума). Това не е Акаша. Пък и те нямат нужда от нейната конкретност, а просто са отворени за ветровете... Понеже пак някой ще реши, че само си чеша езика, ще го кажа и по друг начин - те нито четат, нито виждат, а просто усещат и не заради някое си там сетиво, а поради близостта си със самата природа, тъй като отвсякъде са си част от нея...
  20. Венцислав_

    Защита на животните

    От суровост се оплакваме, към суровост призоваваме... Каквото повикало... Ама докога само това ще викаме...
  21. Венцислав_

    Защита на животните

    А на всики останали животни, на които са им отрязали по нещо?! А на всички други, на които ще им отрежат?! А на всички, които са пострадали по друг, недостъпен за нищожната ни възприемчивост начин?! А НА ХОРАТА, КОИТО ПРИЧИНЯВАТ ТОВА?! А НА ХОРАТА, КОИТО СИ МИСЛЯТ, ЧЕ С ЕДНА МОЛИТВА ЗА ЕДНА НИЩОЖНА ПРОЯВА НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ НИ МАНТАЛИТЕТ ЩЕ ЗАМАЖАТ ОЧИТЕ НА СЪВЕСТТА СИ?!
×