Венцислав_

Стряскащи резултати от руски ГМО експеримент Стряскащи резултати са дали изследвания с ГМО на руски учени от Института РАН. По време на симпозиум, Ирина Ермакова доктор на биологичните науки, оповести публично резултатите от ръководените от нея изследвания, цитирани от regnum.ru. Това е първото изследване, което определя зависимостта между употребата на генно модифицирана соя и потомството на живи същества. По време на експеримента д-р Ермакова е добавила ГМ-соя към храната на женски бременни плъхове. В рамките на експеримента в храната на плъховете е добавяно соево брашно - две седмици преди зачеването, по време на зачеването и кърменето на малките.... Сред потомството на плъховете, хранени с ГМ-соя се наблюдавало анормална висока смъртност - над 50 процента. В същото време 36% от от новородените плъхове от тази група тежали по-малко от 20 грама, две седмици след раждането. Плъховете по своята морфология и биохимически състав много приличат на човешкия организъм и затова получените данни са изключително тревожни, коментира Ирина Ермакова по време на пресконференцията на Института РАН

Вероятно Създателят здраво се е изпотил, за да изтвори всичко.

Много е въпросително, защо въобще гледаш филма, щом ще наблюдаваш безпристрастно... Иначе, когато го правиш, като следствие на своето кръвно състояние - тогава би могло да е белег за нещо. Когато го правиш целеустремено, тогава наистина се пренасяш отвъд границите на кръвното его - към луциферичното его. То носи свободата от личните страдания и смърт, поради вековно закотвяне (само без цикъла) в света на страданието и смъртта (без капчица светлинка, за да разбереш реално какво си направил, а прегърнал светлината на света и определил я за божествена). Този път няма да забравя: Честито! Съвсем ли сме слепи за себестремленията?! Та докъде могат да те водят, освен до своите собствени дълбини. На това му се казва да служиш качествено на себе си.

Честито!

Да, прав си - винаги можеш да избираш дали да бъдеш малко, или да бъдеш много изкуствен, което, естествено, не би могло да се отнесе към нищо вътрешно.

Волята също е дете на астрала - по-ясно не мога да го обясня. Ако в теб имаше нещо чисто - повярвай, то не би могло никак да бъде облечено в грях. Това са две жизнени измерения, които не могат да съществуват едновременно. Остава само второто, на което горните етажи ние наричаме като първото, просто защото самите сме толкова високи. Интересно ми е как на думи се опитваш да се идентифицираш с нещо, което не си и на което всичко, което си, някак независимо от теб си пречи...

Явно и листата нямат нищо общо с природата на дървото. Явно няма общо и между проявено и проявявано...

Самоограничаването показва единствено, че природата ни не е божествена. Нали иначе нямаше да има нужда да си налагаме каквото и да е, за да бъдем съвършени. Тогава се замислете откъде идва и свободната воля и защо влачи след себе си последствия. И как точно с твърдост може да се достигне абсолютната мекота?! ПП: ще продължа да подлагам крак, докато някой отрезвяващо се спъне.

Толкова са простички нещата всъщност, с тази свободна воля... Тя наистина е свободна, а проявленията и се изразяват в болка. Колко пъти, значи, си удрях коляното в ръба на секцията, та се научих, че от там не се минава. Така се случи и с всички останали мебели наоколо, които някак случайно са ме обградили отвсякъде. И сега спокойно си стоя без никаква възможност да мръдна и съм доволен от тази прекрасна свободна воля, че ми даде възможността да не ме боли вече нищо. Да ви кажа, на г-жа Свободнаволя аз и знам и фамилията. Тя е: Абсолютнаневъзприемчивосткъмсветлината.

Понеже това е един прекрасен метод за раздуване на егото и свързване със същности от огледалната сфера, необходимо е да дадем и нужния критерий за действително и въображаемо, та да не се бъркат хората. Та, значи, всичко, което се поражда в Моя си мозък е абсолютно действително. Ако е в някой чужд, то вероятно е съвсем въображаемо. Това да не се приема като заяждане, защото наистина е единствения човешки критерий - бъдете ми благодарни, че ви го давам (свише).

Нали съм го казал - когато е непочистено от зародиша си гранясва, тъй като в него, зародиша, се съдържат мастни киселини, полезни, разбира се, за нас, но неполезни за търговското облажване.

http://vbox7.com/play:9b580366

Интересно, кой определя кога е необходимо, кой има или няма претенции, кой може да го използва или не... Няма нужда да обясняваш какво означава "да владееш", на мен самият глагол ми е достатъчен... а дискусията ми е нелепа, та повече няма да споря.

Стан, съветвам те да се замислиш върху онова, което написах, като реакция на твоя пост. Въобще не бих казал, че е глупост. По-скоро казах, че с диалектичната борба не се постиха нищо. Това да владееш, онова - е само етикетче на мозъчето, а всяка една връзка задължително е двустранна и двупосочна. То нали и заради това трупаме карма. И все повече и повече се привързваме към този свят, независимо дали ти управляваш нещо в него, или нещо в него управлява теб (всъщност, въобще няма разлика). Истинската победа е пускането - означава независимост. Стига зъби, нокти и изцъкляния, по пътя към табелки "духовно". Ти като искаш опитвай да управляваш, аз опитвам да се науча да дишам. Ама не с дихателни некви си упражнения, а просто като махна всичко стягащо. Сега, ти ми кажи - що пиша глупости.

Да, с всичко е така - бой, бой, бой, бити, победени и т.н.

Поредна безумна тема... Да отговоря - всичко е възможно. Ама после си сърбай попарата.

Бре, Стан, колко много безбазови преценки... Аз мога да кажа, че решавайки в миналото всякакви подобия на тестове за интелигентност, съм показвал доста високи резултати, а понякога провеждащите теста са смятали, че е невъзможно да не мамя. Оттогава доста съм затъпял, всъщност, което определено ме радва, защото т.нар. интелект е една от най-големите твърдости и тежести, които бронират егоцентризма и се явяват непреодолими препятствия пред пътя на Светлината, която евентуално би поискала да докосне нечие сърце. Поради него и други сродни нему дрешки, е невъзможно да бъде открита душата изпод тях и става твърде късно за извършване на кардиопулмонална ресусцитация (бре, колко съм умен).

Като говорим за житни, трябва да се уточни, че В12 се намира там основно в зародиша, затова няма как да се открие в обикновеното жито, което е лишено от зародиш, поради наличието там и на мастни киселини и по-трудното съхраняване (гранясва по-бързо). Но няма как да не се спомене, че витаминът се намира лесно във водораслите - спирулини разни и т.н., както и в пчелния прашец, който на мен ми е единствената хранителна добавка. Освен това и нещичко подозирам... Тревопасните животни произвеждат В12 в червата си. Възможно е някои хора (нашето устройство и дължина на червата са точно помежду това на хищниците и тревопасните), които са по-подготвени от определени гледни точки за вегетарианството, да започнат отново да си го произвеждат сами...

Не се притеснявай. От далеч си личи, че не слушаш. Добре, Стан. Щом говорим за полезни знания, пък после и за творения, на мен ми е извънредно чудно, как повечето начетени езотерици, както и ти в случая, не са наясно с очевадния факт, че този свят е наше творение/отражение. И ще бъдеш прав, ако уточниш, че чрез пренос, чрез нас е действал и творческия импулс на Твореца. Но и много ще сгрешиш, неотчитайки факта, че това наше творение е станало такова най-вече поради избора ни да се заторим за същия този Творец. Тъй като преди това микрокосмосите са били събожествени, те са били пълнокръвни частички от Първоначалния план на творението. Но нали свободната (лична) воля им е дала първата капка отделност и онези, които са избрали да удълбочат свободата си, са били вече несъвместими с безбрежието на Пълнотата, поради което в огледалото-материя се е появил и затвореният диалектичен свят. Нашето понятие за свят сега е само частичка от неговите възможности - на ръкотворния свят. А Божественият е нещо тотално несъвместимо с каквато и да е човешка посока. Затова много трябва да се внимава, като определяме света за творение божие. И още повече - с размахването на волята...

За постепенното събличане си вероятно прав, но онова, което правим ние е обратно. Обличаме се със знания, с посоки, с вяра, надежди и т.н. И понеже сме безвъзвратно задушили същностната чистота, опитваме се да се самоубедим, че всички тези дрешки (които и не спираме да трупаме), сме ги купили от нейния магазин зад ъгъла...

Това ли наричаш творчество?! Повярвай, старият храм е препълнен отдавна...

Докато си говорим за полова енергия, няма смисъл да опетняваме името "творческа". И докато човек пръска етерните си семена навсякъде коло себе си, няма как Едното семе в сърцето му да покълне. Говорим за чистота, а нямаме представа колко астрално-гнусни сме. Чистотата е само в нашата липса. Самоутвърждаването, посредством което всички съществуваме, е най-голямото зло, което бихме могли да сторим на ближните и себе си. Слепотата ни е разбираема, но думите, които ръсим тук, на нейния фон, са неописуемо нелепи.

Много се извинявам, но това са големи глупости. Ако Христос, Буда и т.н. са някакви напредналчета и ние си играем на гоненица с тях - значи сме по-загубени дори отколкото аз си мисля. Христовата сила е всепроникваща, няма как. Тя е по-близо до нас от ръцете и краката ни. Но вярата, че ние сме близо до нея, е онова, което с най-голямо право може да се нарече сатанизъм. Зависи де, от предпоставките. Може и да е просто идиотщина. Съжалявам за подбора на думи, но в случая тези наистина са подходящи. И не са насочени към личности, а към съдържания. То, да правиш всичко възможно да подсилваш отделността си и същевременно да говориш за близост с универсалността... хайде, няма да продължавам.

Аз съм имал подобно видение. И знам как лесно бих могъл да си го предизвикам отново. И почти бях убеден, че това наистина е Христос, защото онова, което тогава излъчваше, просто нямаше как да се отнесе към нищо човешко. Такава топлина и отвореност... Но за радост, имах и капчица разумност и не се обвързах със съответния образ, който огледалната сфера ми предостави вследствие на моите тогавашни напъни за отдаденост и молитвите ми за изчистване на всичко. Повече подобни експерименти не си правя. А тогава имаше и една жена, с доста фини екстрасензорни възприятия, която припадна и после каза, че е видяла Иисус. Е, аз не споделих, че е бил моят Иисус, но... За жалост, повечето т.нар. търсещи се впечатляват именно от подобни неща, поради фундаменталното си незнание и поради липсата на истинност в търсенето. Вместо да опитват да открият същността си, те се хвърлят върху малко по-вътрешни (от психична гледна точка) външности и опитват да се дообличат с тях. Докато истината може да ни посрещне само когато сме голи...