Венцислав_
-
Общо Съдържание
2341 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Венцислав_
-
-
Ако един мъж и една жена не могат да бъдат приятели, те не могат да бъдат и нищо друго...
-
Тенкю, дет ме окикотваш зарантъ...
-
Ако не успеете да се довъзпитате с бъдещия си съпруг, то той ще ти е такъв най-много три години.
ПП: и аз пак ще се чудя как сте се избрали...
-
Е, по-добре е детето да бъде отгледано само от майка си, щом семейната среда ще му предостави напрежения...
Но формиращите се фини телца имат нужда от различно поляризираните такива на мъж и жена. Но най вече, разбира се, от спокойствие и хармония...
Освен това, като споменахме "отгледано", доколко майката, която трябва да издържа себе си и рожбата си, поради което е принудена да се труди и наднормено, точно "отглежда" детето си...
Аз помня, как моята майка работеше на две места, за да може поема материалната издръжка на детството ми, в следствие на което нямаше възможност да си почива и опропасти младостта си с нерви, чийто непосредствен причинител съм бил аз, но си поемах и последствията. Организмът и тогава беше тотално разбит, а последалите войни със смъртоносни болести я научиха после на спокойствие. А невъзможността да се възстановява и спи и остана... Е, ако беше там и баща ми, сигурно щеше да е по-зле. Аз често се чудя по какви критерии се избират мъжете и жените, като решат да създават семейство... и предимно жените, щото по-често са в ролята на пострадал, ама...
Да, жената осезава по-чисто нуждата да отдаде живота си на друг. Но детето има нужда от повече, отколкото тя може да му даде и винаги са принудени да правят и двамата компромиси. А за тепърва формиращата се личност това май не е съвсем препоръчително, независимо от липсата на осъзнатост за голяма част от тях. На нея пък след време започва много да и тежи именно осъзнатостта на компромисите...
Жените, безспорно, са много по-силни от мъжете, но не е необходимо да развиват мъжката твърдост в мотивирането си за самостоятелно отглеждане на дете. Едва ли имат нужда от закостенелост... Решението се взима лесно, когато още не познават самата опитност, а после понякога се продължава от упоритост. А детето има нужда от обич.
Самостоятелното отглеждане на дете е честа необходимост. Но като непредизвикан избор не го разбирам.
-
-
Ъхъ...
ама и аз да кажа:
ЧЕТЕТЕ!!!
...Парацелз.
-
Не ми харесва. Изглежда изкуствено и мъртво.
Аватарите приличат на закачени с карфица напълно безуспешни опити да му се придаде някакво дихание...
Профилите още малко ще ни роботизират...
и т.н.
Аз не съм чак толкова недоволен, просто щото не е важен въпроса, но реших да си кажа мнението, като видях, че подобни в темата липсват...
-
С последни си пост затрудних практикуващите психиатри и сродни с определянето на точна диагноза...
Не, че ми се нрави темата, но се чувствам малко виновничък в задръстването и, та ще опитам да я отпуша...
Интуиция и ясновидство са съвсем различни неща.
Ясновидството се изявява с форми,
интуицията - в посоки...
тече ли...?
-
Преди време бях писал на Венци, че палеонтолозите са изкопали астралопитека-" липсващото звено" в еголюцията, но се оказа, че астралопитека не е изчезнал- просто е мигрирал в цивилизовани местенца, където популацията му напоследък става все по-нескромна откъм размери, и днес е по-популярен като "ясновидец", или " окултна терца Виста"- рано или късно обаче, и те биха могли да разберат, че в житейското им тесте друго освен спатии комай няма...
Бе,
губят ми се подобни спомени,
ама сигурно щото съм ин-волю-ирал до етеропитка, която не е успяла да мигренира до цивилно-зовани астраломестенца.
Хлъц...
-
Истинския свят?
Само фините пластове на нашия си, човешки свят, в които няма нищо истинско и всичко си е все така преходно...
Слепци сме в по-фините сфери, ама не заради очите си... Иначе, пробив лесно се прави - със свредло.
Астралната пластичност е нещо, което не бихме успели да асимилираме. Още по-малко да управляваме.
Би трябвало да сме изключително благодарни, че нямаме сетивата за по-фините сфери, защото иначе бихме изкукуригали. Само дето от това кукуригане никой няма да се събуди. Как - след като е баш в средата на сънищата...
-
Именно ползата е нещо противно на обективността.
Но ще ти кажа и субективната полза каква е - помага да градим субективността по-твърдо, понеже преди това не сме достатъчно уверени в нея.
Но ти добре ще разбереш какво съм казал - очилата са очила само за себе си (щото са напреднали много по пътя на дзен будизма), а в момента, в който придобият отношение към нас, вече са част от психиката ни и към нея прибавят, и от нея отнемат.
Всъщност, съществува ли си понятия "обективност" в психологията? Явно и предстои още безкраен път на обективизация...
-
Обективни са очилата, преди да ги закачат на нечий нос.
-
Венцислав, вероятно примерът с къртицата и човека беше малко брутален (но не и за Божо, надявам се
), но нещата стоят точно така.И знаеш ли, вече ми дотежават всичките тези обяснения през годините, които давам на хората... Все едно описвам на сляп човек какъв е светът около мен. Не става. Каквото и да му говориш - той може само да го помирише и да си го изфантазира и обясни както му се иска на база прочетено или според умствения си багаж, но не може обективно да го види.
Нали помниш притчата за слона и слепите мъдреци? Е, същото е - всеки хванал нещо си и обяснява какво си мисли, че "вижда", докато за зрящия и един поглед е достатъчен, защото това за него е нормален процес.
Защото в случая говорим за нещо много простичко - за зрение. За допълнителна екстра към нормалното зрение. Нищо повече.
Затова, нека да не усложняваме нещата с излишни неща, нямащи общо с ясновидството, че в темата вече има всичко друго само не и истинска дискусия на хора, преживели това състояние.
Напротив - именно за неща, имащи много общо с ясновидството говорим.
Разбира се, можем всички да продължаваме да се държим здраво за хобота и опашката.
На мен ми е омръзнало също, всичко онова, което изреди. Е, има и съществени разлики помежду ни.
Мисля, че думичката, именно защото не ви харесва, остава непълноценно разгледана - "зависимост".
Зрението не е просто зрение, а свързване на обект и субект. Самата му природа е такава, че то придава на обекта субективност, макар по презумпция целта му да е точно обратната - придаване на обективност на субекта.
По отношение на възприятията в огледалната сфера обаче, първата връзка е много по-изразена, поради пластичността на астрала (поле на вероятности, колективно подсъзнание, квантово-механична прото-субстанция или квото щете) и съответната му плътност в индивида, която изкривява всяко едно възприятие. И съответните форми са изключително манипулируеми, понеже са подвлстани и на чужди мисъл и емоции, особено ако е налична съзнателност в тази сфера, каквато притежават множество същности. Точно те са онези, които имат и най-голям интерес от т.нар. ясновидски способности на някой, тъй като спокойно си ги управляват. ... Ох, колко много има за казване именно по темата и по конкретните въпроси...
Всъщност, признавам, не се включих в темата за постигане на яснота, защото ми е ясно, че не е възможна сред такива човеченца като нас.
Бях предизвикан от самозаявяването на специалисти и реших да се убедя в тяхната вездесъща авторитетност, на която, въпреки наивното си лековерие, нямам навика да вярвам. Вече нямам съмнения в това отношение.
Желая ви повече яснота при видството!
-
Ти можеш ли да управляваш зрението си, или говора си?
В голяма степен не мога. Но ти
разсъждаващ логически и въобще не можеш да си представиш какво имам предвидАма все така логически можеш да се замислиш, не съм ли и аз управляван от зрението и говора си...
И аз съм аут, твърдостта е лишена от възприятия на нещо, непроизтичащо от самата нея.
-
Защото ТИ контролираш процеса, а не той теб.
Самият факт, че се смяташ за управляващ по отношение на даден процес, обрисува добре една зависимост, която никога не може да бъде едностранна в противовес на всички физични закони и психологични аксиоми.
-
Обаче, виж Истината - е друго нещо. Тя не идва отвън, нея не могат да ни я омърсят. Тя си е в нас самите - един радар, който постоянно ни нашепва кое за нас е най-добро. Ако го чуем и ако го последваме - няма да ни е страх кой какво ни говори и може ли да ни навреди.
Малко са хората, които търсят Истина и именно това е имал предвид Петър Дънов. Пътят към нея е свързан с тотална чистота от всички личностни стремежи, която по човешки е невъзможна. Именно затова хората не търсят Истина, а онова, което би направило самите тях по-големи, по-значими, по... И това е, което им се предлага отвън - за всеки според вкуса. А проблемът е, че и малкото останал вътрешен взор се пренасочва, а онова, което наричаш вътрешна Истина, от дълбоко се превръща в още по-дълбоко - заровено в тинята.
-
Всъщност, като се замисля, всяко влюбване всъщност представлява илюзията на позитивния трансфер, виждането на човека през идеализирания филтър/ образ на ендогенно психичен позитивен авторитет.
Да...
Ние не се влюбваме в други личности,
а в проектираните възможности да смекчим самотата в нашата си личност.
-
Факт е, че съзвездията на Рибите и Водолея се застъпват.
Тридесетградусовото разделение е условно, за удобство на астролозите.
Поради прецесията на земната ос, която извършва пълното си завъртане за около 25900 години, еклиптиката се върти в посока - обратна на нарастването на зодиакалните знаци със скорост от около градус за 72 години.
Този зодиакален кръг, който сега астролозите ползват е взет от халдеите някъде около 200 г.сл.Хр., след което не е променян. Затова в точката на пролетното равноденствие понастоящем Слънцето вместо да влиза в Овен, се намира с 25 градуса назад в Риби и след около 5 градуса ще навлезе във Водолей. Това е според зодиакалния кръг.
Иначе е ясно, че самият преход е процес на постепенно излизане от влиянието на Риби и навлизане в това на Водолей. Най-общо се смята, че изпитваме Водолейските въздействия от Втората световна война насам...
-
Преходен си е.
Но с някои прибавки. Като например навлизането на Уран във Водолея преди два-три месеца, което си е едно индикаторче за настъпване.
По същество, имаме още 5 градуса да обхождаме от 30 градусовия рибен сектор, а това са си три века и половина.
От друга страна, след няколко годинки ще сме буквално на ръба на галактическото зимно слънцестоене (това ще си го патентовам)...
-
Уау, какви развития тук...
Никой Учител не поема чужда карма. Нито пък учи някой да си я изразходва. Напротив, чрез преодоляване на тленното (етерно) семе и загърбване на навитата Кундалини се прекъсва въобще зависимостта.
Със сигурност, обаче, това няма общо с т.нар. ясновидство, колкото и действително да е то.
То е резултат именно от изкачването на Кундалини към хипофизата, което води до възприятия от огледалната сфера, както и пълното завладяване от страна на миналото на цялата човешка система.
А иначе, онзи път, който с право можем да наречем духовен, започва от там, където човек напълно осъзнава своята неспособност да се "одухотвори". Тогава възниква онова истинско смирение, което води до хармонизиране на предния и задния дял на хипофизата. Понеже те отговарят съответно за светилищата на главата и сърцето, затихването им носи възприемчивост към вибрациите на онази Божествена Искра, която спи в нас. Тук, главата, вместо да се свързва с половия си нагон около тазовата чакра, бива оплодена от нетленното семе в сърцето.
В първия случай се достига до онези способности, които осъществяват нашия контакт с "адептите" и техните приказни селения (в астралната сфера).
Във втория просто се сливаш с Универсалната Светлина.
-
За да се развива и усъвършенства човек, той непрекъснато ли трябва да се променя ? Докога все така ...?
Нека погледнем нещата от друга гледна точка. Човек е вечен, неизменен, съвършен, безпределен. Той не може да се промени, нито да се развива, а единствено може да разгърне това, което вече присъства в него. Може ли безкрайната, вечна и неизменна природа „на човека“ да се прояви чрез преходните, ограничени и крайни форми? Отговорът е: частично – да, но не и напълно. Проявеният свят става все по-съвършен и по-съвършен с течение на времето, но никога няма да стане напълно съвършен. Непроявеното е съвършено, но то няма как да бъде осъзнато, докато не се прояви...
За да се развиваш, просто трябва да се развиваш. Ама от много развиване по някое време ти се завива свят. И се навиваш вече да не се развиваш. Тук е момента, в който завиваш. Разбираш, че бог не те завива, когато нощем се отвиваш. Просто си настиваш, после лекарства изливаш. Накрая цигарка си свиваш и се разбиваш. Психични отклонения развиваш и в клиника отиваш, в ъгъла на някоя бяла стая се превиваш. След време си отиваш. И все по сходен начин се развиваш.
Освен ако по някое време не разбереш, че колкото повече трупаш, толкова повече ти тежи. И не започнеш да се освобождаваш от "развитието", за ди ти е леко и чисто. И тихо. До непроявеност.
Пък някои казват, че "Непроявеното е съвършено, но то няма как да бъде осъзнато, докато не се прояви..."
Какво има да осъзнаваш, ако просто там пребиваваш.
-
Голяма мешавица стана там, дето частиците са вълни, които са частици, биващи вълни, прилични на частици като вълни...
Но все пак, няма как една планина да бъде наречена поле, след като е далеч от релефните му особености.
(друг е въпроса, че май още не сме проумели какво е планина и затуй си имаме само полета)
-
Ако може да обясниш и термина "спираловидно магнитно поле"...
-
Магиите...
в Езотерични методи и практики
Добавено
Сатанизмът като понятие е измислен от църквата. Психологическият смисъл на онова, което наричаме Сатана, е обвързан с привързаността ни към материята. От тази гледна точка всички сме сатанисти. И всички (е, не баш) търсим начини да се надраснем в това отношение, но някои си харесват примитивни инструменти, клонящи към животинското. Но това е само едно отражение на нашата природа. И както пише любимият ми автор: "Сатанизмът е средновековна романтика".