Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Венцислав_

Участници
  • Общо Съдържание

    2341
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Венцислав_


  1. Бре, не знаех, че толкова съм я населил тази тема.

    И като видя, че постовете ми тук са били все предизвикани, чудя се как би трябвало да кръстя поводите им - подговорки вероятно, знам ли...


  2. Току що ми хрумна следният въпрос:

    - какъв интерес имат тези, които се напъват да убеждават другите, че такъв "дзвер" свободна воля не съществува?

    - а какъв интерес гонят тези, които се надприказват с първите, опитвайки се да им "светнат", че Бог ги е създал свободни с велик замисъл, движещ Вселената и живота?

    Първите, струва ми се, се опитват да се изсулят от отговорността, която носи със себе си свободната воля. А това се замазва като "не съм само аз - сичките сме". И като сме без свободна воля - то какво да ни остава освен да приготвим ума и сърцето си за някой ездач? А виж, ездачи дето се кълнат, че нямат своя воля, но умират да обяздят чуждата - дал Бог. Обаче ако човекът не си даде "кончето"..., ще си останат да ходят пеш...

    Та да не си даваме ума и сърцето на нечия чужда свободна воля....

    Интересно, интересно...

    Като казваш "ездач", добре е да се замислиш именно за "интереси". Интересно е, че ти въвеждаш понятието. Интересно е и, че за теб свобода и отговорност са неразривно свързани. Волност и поемане на последствията...

    Понеже много аспекти ти убягват (да замажа - на всички ни), нека да вмъкна един - отговорностите и последствията по необходимост са предпоставени от нещо, което наричаме "закон". Виждаш ли, дори и аз да бях писал този закон, подчинеността ми на него всякак ме ограничава.

    Някой светъл пак ще кресне, че законът е от Бог. Аз тихичко ще кажа, че от Бог е Любовта само, а законът е онова, което се получава, когато един микрокосмос, съответно - макрокосмос, е привел себе си в състояние на несъответствие с Любовта.

    Баш изправителен дом... Предполагам, че малолетните престъпници са си най-волните възможни същества. И добавям - разбира се, че са - нали въобще не могат да вдянат нито отговорности, нито последствия...

    Големите наричаха този свят - "свят на гнева", "свят на страданието" и т.н. Казвам - да им се надсмеем. Упс, грешка, исках да кажа - нека сме изпълнени с радост, че не сме толкова Големи, понеже явно боли...

    И как да не. Тези човеци носеха на раменете си и нашето невежество. И сега пак се учудвам на въведения термин "ездачи"...


  3. Corpus Hermeticum

    Общ диалог между Хермес и Асклепий:

    1. Хермес: Асклепий, не е ли всичко, което се движи, приведено в движение вътре в нещо и чрез нещо? Асклепий: Това е съвсем сигурно.

    2. Хермес: И не е ли необходимо това, в което нещо вътре се движи, да е по-голямо от онова, което бива движено? Асклепий: Без съмнение.

    3. Хермес: Не е ли това, което предизвиква движението, по-силно ли е от онова, което бива движено? Асклепий: Това е ясно.

    4. Хермес: И не трябва ли видът на онова, в което се извършва движението, по необходимост да е противоположен на вида на това, което бива движено? Асклепий: Естествено.

    5. Хермес: Този Универсум по-голям ли е от всяко друго тяло? Асклепиос: Да, със сигурност.

    6. Хермес: И не е ли самият Той изцяло изпълнен от множество други големи тела, или по-добре казано: от всевъзможни тела? Асклепий: Това е така.

    7. Хермес: Значи Универсумът е едно тяло: Асклепий: Съвсем сигурно.

    8. Хермес: И той е едно тяло, което бива движено? Асклепий: Разбира се.

    9. Хермес: Тогава колко голямо и от какъв вид трябва да е пространството, в което Универсумът бива движен? То не би ли трябвало то да е много по-голямо от Универсума, за да може да гарантира това непрестанно движение, без Универсумът да бъде притиснат и да се попречи на неговото движение?! Асклепий: Това пространство действително трябва да е необикновено голямо, Трисмегист.

    10. Хермес: И от какъв вид е то? От противоположен вид ли, Асклепий? А противоположното на телесното е безплътното. Асклепий: Без съмнение.

    11. Хермес: Тогава пространството е безплътно. Но това безплътно или е от божествен вид, или е Бог. (под божествен вид нямам пред вид сътвореното, а несътвореното). Ако безплътното е от божествен вид, тогава то е от вида на централното същество на Творението, а ако е Бог, тогава е едно с централното същество. Впрочем, това може да се разбира чрез мисленето по следния начин:

    12. Бог е за нас най-висшето, към което мисленето може да се отправи; за нас, но не и за самия Бог. Защото за този, който мисли, предметът на размишлението става достъпен чрез светлината на прозрението. Следователно сам по себе си Бог не е предмет на наблюдение, и понеже самият Той не се различава от съществото на наблюдението, Той съзерцава сам Себе си. За нас обаче Бог е напълно различен: Затова Той е предмет на нашето мислене.

    13. Ако размишляваме сега върху универсалното пространство, ние не мислим за него като за пространство, а като за Бог; и ако в нашето мислене пространството се явява като Бог, тогава то вече не е пространство в обикновения смисъл на думата, а действащата сила на Бог, която обхваща всичко.

    14. Всичко, което бива движено, не се движи в нещо, което също бива движено, а в нещо, което е неподвижно; и самата движеща сила е също неподвижна, тъй като не може да вземе участие в движението, което самата тя предизвиква.

    15. Асклепий: Но, Трисмегист, по какъв начин нещата тук на земята се движат успоредно с тези, които предизвикват тяхното движение? Защото ти каза, че греховните сфери се задвижват от сферата на безгреховните.

    16. Хермес: Това, Асклепий, не е успоредно, а противоположно движение. Защото тези сфери не се движат в същата посока, а в обратна. Тази противоположност създава за движението една стабилна точка на равновесие, защото реакцията на противоположните движения се изявява в тази точка като неподвижност.

    17. Тъй като греховните сфери биват движени постоянно в посока, противоположна на посоката на безгреховните, в това противоположно движение те се задвижват чрез неподвижната точка на равновесие около оказващата съпротивление сфера.

    18. Ти виждаш там съзвездията на Голямата и на Малката Мечка, които нито залязват, нито изгряват и винаги се въртят около една точка. Ти как мислиш, те биват ли задвижвани, или стоят на едно място?

    19. Асклепий: Те биват задвижвани, Трисмегист. Хермес: И какво е тяхното движение, Асклепиос? Асклепий: Те непрекъснато се въртят около една и съща централна точка.

    20. Хермес: Правилно. Следопвателно кръговратът не е нищо друго освен движението около една и съща срединна точка, която напълно се владее от неподвижността на центъра. Защото кръговото движение предотвратява отклонението, и по този начин кръговратът се запазва постоянно. Така също и противоположното движение се намира в покой в точката на равновесието, защото чрез оказващото съпротивление движение то става статично.

    21. Аз ще ти дам един обикновен пример, чиято истинност можеш да провериш със собствените си очи. Наблюдавай смъртните същества, като например човека при плуване. Докато водата продължава да тече, съпротивлението, противоположно на действащата сила на ръцете и краката, създава за човека едно стабилно състояние, така че той не потъва надолу във водата.

    22. Асклепий: Този пример е много ясен, Трисмегист.

    23. Хермес: Така всяко движение възниква в нещо и чрез нещо, което само за себе си е неподвижно. Следователно движението на Универсума и на всяко физическо живо същество не възниква чрез причини, намиращи се извън тялото, а чрез причини, които се намират вътре в тялото, които действат отвътре навън чрез една съзнателна, разумна сила, била тя душа, дух, или някоя друга разумна същност. Защото едно веществено тяло не е способно да движи едно одушевено тяло, дори каквото и да е тяло.

    24. Асклепий: Какво искаш да кажеш с това, Трисмегист? Не са ли дървата, камъните и други неодушевени неща тела, които пораждат движение?

    25. Хермес: Не, със сигурност не, Асклепий. Защото не самото тяло предизвиква движението на неодушевеното, а това, което се намира в тялото, и то движи и двете тела, както тялото, което задвижва, така и тялото, което бива задвижено. Затова неодушевеното не може да задвижи неодушевеното. И така, ти виждаш, колко много е натоварена душата, когато трябва сама да носи две тела. Ясно е: Това, което бива задвижвано, се задвижва в нещо и чрез нещо.

    26. Асклепий: Движението трябва ли да възниква в едно празно пространство, Трисмегист?

    27. Хермес: Слушай добре, Асклепий: Нищо от всичко това, което е действително, не е празно; нито една част от действително съществуващото не е празна, и дори думата ”съм”, която означава “съществувам” – ясно изразява това. Защото не би могло да бъде действителност това, което е, ако не беше изцяло изпълнено от действителността. Ето защо това, което е, което действително съществува , никога не може да бъде празно.

    28. Асклепий: Няма ли никакви празни неща, Трисмегист, както например, една делва, една тенджера, една вана и други подобни неща?

    29. Хермес: Престани, Асклепий, как можеш да се заблуждаваш така? Как можеш да наречеш нещо празно, когато то е абсолютно пълно и съдържателно?

    30. Асклепий: акво искаш да кажеш с това, Хермес?

    31. Хермес: Не е ли въздухът тяло? Не прониква ли това тяло всичко съществуващо? И не изпълва ли всичко, в ето прониква? Не е ли всяко тяло съставено от четирите елемента? Следователно всички неща, които ти наричаш празни, са пълни с въздух, и ако това е така, значи те са пълни и с четирите тела на елементите. Така ние идваме до резултат, който се намира в противоречие с твоите думи: Всичко, което ти наричаш пълно, е изпразнено от всичкия въздух, защото неговото място е заето от други тела, и поради това за въздуха няма място. И всичко, което ти наричаш празно, трябва да бъде наречено - препълнено до горе, а не празно, защото в действителност е пълно с въздух и дихание.

    32. Асклепий: Против това не може нищо да се каже, Трисмегист. Но тогава, какво е пространството, в което бива движен Универсумът? Хермес: То е безплътно, Асклепий! Асклепий: А какво е безплътното?

    33. Хермес: Дух, напълно затворен в самия себе си, свободен от всякаква телесност, без илюзии, без страдания, неприкосновен, неподвижен в самия себе си, всеобхватен, спасяващ всичко, изцеляващ; Той е това, от което доброто, истината, праобразът на Духа и на Душата излизат като лъчи.

    34. Асклепий: Но какво тогава е Бог?

    35. Хермес: Той не е нищо от всичко това, а е причината за тяхното съществувание, както и на всичко, което е, но също така е и причината за всяко едно същество в частност. Защото Той абсолютно не е оставил място за небитие; всичко, което съществува, се появява в битието от това, което е, а не от това, което не е; защото на небитието му липсва способността за развитие, докато, от друга страна, битието никога не престава да съществува.

    36. Асклепий: Но тогава какво всъщност е Бог?

    37. Хермес: Бог не е разума, но е жизнената основа на разума; той не е диханието, а жизнената основа на дишането; Той не е диханието, а жизнената основа на диханието. Затова Бог трябва да се почита с имената „Добро” и „Баща” - имена, които се полагат само на Него и на никой друг. Защото нито един от тези, които биват наричани богове и нито един от хората или демоните могат да бъдат добри, дори и само в едно отделно отношение, а единствено сам Бог. Само Той е добър и никой друг. Всички останали не са в състояние да схванат същността на доброто. Те са тяло и душа, и на тях им липсва пространството, в което доброто може да живее. Защото доброто обхваща същественото на всички създания - както на физическите, така и на безплътните; както на видимите, така и на онези, които принадлежат към света на абстрактните мисли. Това е Доброто, то е Бог.

    38. Затова никога не наричай нещо друго добро, защото е безбожно. И не наричай Бог с нищо друго, освен с „Добро”, защото и това е безбожно.

    39. Вярно е, че всички употребяват думата “добро”, но не всички проумяват, какво е то. Затова хората на разбират Бог и наричат, в своето незнание, боговете и някои човеци добри, въпреки че те никога не могат да станат и няма да бъдат добри; защото Доброто е съвършено непроменливото на Бог и не може да бъде отделено от Него, защото е самия Бог.

    40. На всички други богове, като безсмъртни, се оказва чест чрез името на Бог. Но Бог е доброто не въз основа на указаното Му уважение, а по силата на Неговото Същество. Същността на Бог и на доброто е една и съща: те заедно образуват произхода на всички родове. Добър е този, който всичко дава и нищо не взима. Наистина, Бог дава всичко, и нищо не взима. Затова Бог е Доброто, и Доброто е Бог.

    41. Другото име на Бог е Баща, защото Той е Творецът на всички неща. Защото създаването е отличителното качество на Бащата.

    42. Затова и в живота на онези, чието съзнание е насочено правилно, раждането на Сина е нещо, към което те се стремят с много сериозност и старание, с дълбока привързаност към Бог, докато най-голямото нещастие и най-големият грях е, когато някой умре без тази синовност, и след смъртта бива съден от демоните.

    43. Това е наказанието: душата на този бездетен се осъжда да вземе едно тяло, което не е нито мъжко, нито женско - една присъда, която идва от Слънцето. Вземи участие в радостта на тези, Асклепий, на които не липсва тази синовност, но обгърни със състрадание онези, които се намират онова в нещастие, защото ти знаеш какво наказание ги очаква.

    44. Нека това, което ти казах, Асклепий, да бъде за теб, според вида и обхвата, едно упътване за знанието относно същността на Вселената.


  4. Аз не съм следствие.

    Стан, дай да се видим, че отдавна чакам Създателят да ме приеме, ама му е претрупан графикът. Чак сега разбирам, че Оня ти е бил само секретарката.

    Между влюбените съществува съответствие на някакво ниво, което те откриват, а не създават

    Ти дори и плътските страсти ми уби.


  5. Да бе,

    не се сетих, че отговорите може и да са толкова плитки...

    Добре Венци, ти навярно имаш също отговор, който не е тъй плитък нека го чуем и него.

    Защото Любовта е една дума, но тя не е празна нито плитка и има доста своето дълбоко значение и смисъл и форми...

    Тази вметка беше насочена към последвалите постове, в никакъв случай към твоя.

    Относно него - закачих му непосредствено моята щампа отдолу.


  6. Стан, конкретиката и раздробяването показват не друго, а именно зависимостта от всичко споменато и скрито, нима не виждаш това?!

    Аз съм на мнение, ама многократно изказвано вече и на други места, че наоколо само говорим глупости, маркери единствено на невъзможността ни да осъществим.

    И повтарям също и това - как точно тези дето си отстояват на думи свободата, показват зависимост от деветте си кладенеца, стомните и всичко друго, само не и от водата, която би могла да им измие по нещичко...

    Свобода ти дава само пълната липса. Но ние, трупащите хора, не бихме могли май да вденем...


  7. Ти май пак искаш просто да управляваш - каква свобода...

    Избираме ли, след като не знаем какво избираме (непознавайки последствията)?

    Ако ще се научаваме да управляваме последствията, още по-малко избираме, а повече робуваме на собственото себеутвърждаване първо, а после, но повече, на онова, което, видиш ли, управляваме (няма голяма разлика между едното и другото, но няма как да не ги разделя сред повсеместната индуктивност наоколо).

    Интересното в тази тема е, че отбор черешка, който държи най-много и на свободата, и на волята, чрез доводите си показва много повече органичения, отколкото показва отбор ягодка, който уж именно цели да изведе на преден план самите ограничения и своята пълна зависимост.


  8. Ако Спасителят не дойде в теб, определено няма смисъл от Голгота.

    След като прокара обръщението на термина "покаяние", остава да обясниш действения му смисъл

    и накрая наистина ще се разберем.


  9. А пък такива категорични изявления: Пимандър нямаше нищо общо със Земята! - направо ме респектират. Аз си мислех, че само Лили Иванова е лична позната с Пимандър.harhar.gif

    Просто го разглеждам като литературен герой, чийто епос (Корпус херметикум) съм чел множество пъти (и ще продължавам).

    Интересно ще ми е да ми обясните как вие лично виждате връзката "Голгота - единственият път към рая"?

    Лука 23:

    39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

    40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

    41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

    42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

    43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

    Да кажа и за разните думички, че дори и за тях сме плитки...

    Лобното място чисто и просто се намира сред лобовете - в главата, там се издига кръстът.

    Йерусалим е изявата на микрокосмоса. Да напомня, че откровението ни води към Нов Йерусалим.


  10. Не ми остава друго, освен да чакам някой от вас да ми обещае още днес да бъда с него в рая.

    Но, като се замисля, това няма как да стане, след като никой не се е запътил към Голгота.

    На тази земя няма по-здраво нещо от забития в черепния хълм кръст. Но нека не разводняваме темата, след като ние още не сме се отправили нито към пустинята, нито към Кръстителя. И как - този път е непосилен, щом още ни тежат старозаветните скрижали.

    Хермес знае за какво говори, или по-точно Пимандър знае. Онзи Пимандър, който съвсем случайно нямаше нищо общо със земята.

    Помощта за душите на хората е съвсем друго нещо, особено когато в ръцете сме впрегнали единствено себе си.

    Сигурен съм, че всички ще са ни благодарни след като погостуват в нашия дом. Но как се влиза в дома на Отца.

    Няма да споменаваме живата вода, за да не разводняваме... Нека сме твърди скали, ако ще и хвърчащи...


  11. Или душата управлява низшето его или обратното. Няма средно положение.

    Много обичаш да използваш този глагол.

    И аз се чудя,

    как душата се чуди

    за кой ръб точно да го хване,

    че видиш ли,

    налагат и да го впряга.

    На тази душа знаеш ли как и се вика?

    его


  12. Исках да кажа точно каквото казах и определено не бъркам земното с друго. Даже е твърде възможно да му придавам доста повече широта, отколко е възприето.

    Но явно имаме много различни очи и как иначе, нали и те са земни. Както и всички 7 или 12 чакри. Ако се въртят в обратна посока, вече бихме могли да поговорим и за друго, но...


  13. Не е сътворена от нас само субстанцията, която нашата психичност е оформила.

    Не е сътворена от нас първоматерията, но именно самото земно - е.

    Това са есенциални езотерични въпроси, по които всички сме изключително невежи,

    на фона на което отправностите ни се явяват едни безмерни нелепости.


  14. А аз друго искам да питам

    Чудя се дали презрението към земното не е презрение към Създателя му.

    Аз не бих говорил за презрение, но ако замести думата с малко по-подходяща, ще отговоря - Да.

    И ако случайно не си чул още клюката, да ти кажа, че земното е сътворено от мен и теб, не от друг създател.


  15. Стан, явно фактът, че си просветлен и резултатната ни вибрационна несъвместимост, не позволява да проследиш последователността на земно-мрачните ми буквички.

    Но аз питах друго, прочети пак.

×