Венцислав_
-
Общо Съдържание
2341 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
2
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Венцислав_
-
-
Щом толкова използвате понятията "Черна Ложа" и Дявол, нека някой обясни какво точно означават.
(Мнението ми в скоби, за всеки случай: - след като сега заучено ще започне да се говори за его, то значи няма как съдържанията на тези понятия да се отделят от всяка една конкретна личност, тоест - свързани са с нашите си асимилации и насочености, а не с някакви си там общности, същества и не знам какво още. Показателен е и факта, че говорите за "Учител от Черната ложа", който (учител уж) първо, едва ли би се самоопределил така и второ, конкретните граници на неговите асимилация и насоченост не дават и на нас възможност да го определим така. Общо взето, тези наивни спекулации за Дяволчета разни и други с рогца, ни дават фалшива увереност, че можем да разпознаваме влияния и въздействия според външните им форми, което аз веднага бих определил за едно от най-опасните реални влияния на същите, ама с псхичините си форми. Дори съвсем логически бих определил именно обсъждащите конкретики за някакви ложи и управляващи ги същества (точно като в някой фентъзи роман), за несъзнателно (то няма как иначе) принадлежащи към тях.
и т.н.)
-
нещо божествено което е преживял,
Тъй де, тъй...
И аз баш за туй говоря...
За справка - емотките.
-
Аз си го открих миналата година и го изтърпях, втълпявайки си, че все пак формите са и психо-символи.
Малко филми доизглеждам, особено ако са по-ненаситени (освен ако това не е съпреживяващата цел), като старичките, но явно, без да помня достатъчно конкретика, този ми е харесал.
Има го в тракерите.
-
Еееее, как бе...
Ето, колко ясно звучи - "висше преживяване"...
И мен също не ме побират думите сега за да изразя отношението си.
Добре, че има емотки...
-
Трудоемкото духовно развитие?
Вярно, не съм се замислял - ако покопаеш достатъчно, може и да ти изскочи някой дух от дупката.
И колко голяма връзка има това с небивалиците на Монро, които говорят просто за непознаване на човешката лична психика, колективното подсъзнание и взаимодействието помежду им.
(на възприятията, горките, не им пречи да бъдат подобни, но не е необходимо и представянето на корените им да бъде толкова ограничено)
-
Всъщност, това се случва, но между родствени личности - най-често между майка и рожба, или пък с баща, понякога близнаци и т.н. И от определена гледна точка може да се определи като инкарнационна грешка. И е почти задължително, двете личности да са твърде слаби, а когато едната срещне края на своето конкретно земно съществуване, при другата се наблюдава енергизиране, понякога и чудодейни изцеления...
Подобни аномалии се случват най-вече когато родител много бясно желае своето родителство.
Тъй е пишело в някои книжки...
-
Всеки сам избира методите, които са му присъщи. Някои са ориентирани към използването на ритуални действия и емоционални повторения, други към визуализация и въображение, трети към директни ментални. Лично на мен най-близки са ми последните.
Всички те, обаче, действат на принципа на резонанса. Тоест, няма как да ни се случи да привлечем в живота си нещо, което не е за нас. Тази "врата" просто няма как да се отвори, ако нещо в нас не я "отключи". В този смисъл, следва да се има предвид, че човешките потребности и желания са различни. Следователно един метод може да се ползва както за "земепривързващи" неща, така и за духовни постижения - всичко си зависи от оператора му. Това, което обаче няма как да постигнем е да си поръчаме ни дадат крила, ако не сме си ги заслужили. Защото всекиму се въздава по заслуги и няма такова вълшебство, с което да надхитрим Вселената.
Земята не е шепа пръст, а и всички допълнителни финоматериални нейни придатъци (или предпоставки). Ако ще да се развихрим в най-фините и ментални сфери, нашите действия и особено резултатите, са единствено земепривързващи. Та нали сами сме определили интересите си - манипулация на земния астрал и издънката му - времевата плоскост. НЕпонятно ми е как някой може да нарича това безумие духовност, колкото и да е ясно, че той няма как да проумее тежестта и гъстотата на кармичните мрежи, с които по този начин безвъзвратно задушава онова крехкото нешице у него, което е единствено духовно.
Всекиму по заслуги, ама първо - и вселената ни е подхвърлена по заслуги, второ - погледът ни се разпростира само до ъгъла. Понеже към него най-обичаме да си постиламе розички, ама понеже го правим поради егоцентризма си, зад ъгъла ни чака най-големия бодил. Е, ние не знаем. А тогава ще знаем още по-малко, понеже сами сме си избрали да растем в несъзнателност.
Ако ни е грижа за Вселената, ще приемаме това, което тя реши да ни въздаде. Щото когато аз реша да оживя моята локалност тук, умират онези универсалности, които е трябвало наистина да ме оживяват.
Мале, като започнем да сеем "духовност" от партерите си, особено пък с методи и техники, направо се изприщвам...
-
Едно от най-земепривързващите неща, красящо като корона главата на невъобразимо крайния егоцентизъм.
-
А няма ли разлика между самоосъждане и покаяние?
-
Определено не можем.
Щом сме достатъчно сигурни да отсечем, че някой не е пожертвал нищо,
то сме и достатъчно твърди, че да няма от коя цепнатинка да проникне обич в нас.
А ако обичта е напъхване на нечий образ в рамките на собствените ни ограничености, то навярно е едно от най-вредните неща (за всички страни) в този свят.
-
Разбира се, че сетивата се развиват - нали се развива и нуждата ни от запълването им с беззначности.
Тяхното семе е затъването на човека в материята, най-плътните области от която бяха утробата им.
И не култивацията им може да възвърне част от изгубената ни финост, а само смъртта им. Залезът на зависисмостта ни от тях.
И нека всеки, който самозаявява своята отправност - "на вътре" - прецени отношението между една подобна и рецепторите, които имат точно обратната и служат за изливане в тях на всичко външно.
Реалност - не знам кое е. Но със сигурност това, което знам, е лична действителност. Последната явно представлява една ограниченост, неспособна да докосне универсалността на обективното всебитие.
Знанието за мен е също вид сетивност и то - най-идентифицираща. А обратното на реалност е индивидуалност.
-
Приятели, колко от вас познават и работят съзнателно с телепатията? Май никой
Защото аз пък искрено се радвам на романтичните ви представи за нея, макар и далече от действителността. И ми се иска всички да мислят като вас така чисто за нея, за да дойде ден, когато тя да се използва само за добри цели.
Видя и останалата част от поста на Инфи, предполагам... защото не е беззначна в отношението си към цитата.
Тогава не бихме имали общение в разхвърляни мисли и чувства, а в усещане на нещо съвсем...
Освен това, ставаше въпрос за възприемчивост, а не за пръскане...
И освен това, малко "романтичност" (наивност) би ти отивала и на теб... И вероятно би спомогнала за съпреживяване на идеята и за онази чистота, което единствено би донесло разбиране.
А телепатията в немалка степен е и естествен процес и в настоящото ни битие, но формите и на проявление са не толкова непосредствени.
Със зъби, КрокоГена.
-
Това което си мисля е, че телепатията при хората е невъзможна, поне засега. Необходима е абсолютна чистота, за да се осъществи. В едно задръстено съзнание, в глава, пълна с желания, копнежи, интереси, били и добронамерени, няма как да проникне нечия искра... и да задейства финния механизъм за размяна на мисли. Може би при новородените и децата до някаква възраст е възможно... но май само за Йети вярвам, че може това.
Както и съм убедена, че гласовете ни са дарени за друго, не за говор. За пеене, например, за изкуство. И телепатията е частичка от истинската ни природа, която обаче отдавна сме забравили.
Това е един евентуален начин на естествено придобиване (възвръщане) на тази способност (колко ангажиращотвърда дума). Но от гледна точка на диалектичната ни мръсноастрална действителност, не е кой знае колко трудно, на базата на личната воля, подобна да се развие от всеки желаещ. Както всички останали фрагментарни култивации, така и тази се постига с определени упражнения и насоченост.
Само че има две малки проблемчета, които по същество не се отличават толкова. Първо, чрез тази насоченост и според природата на психикита ни, е много лесно да дойде едно моментче, в което започваме да овеществяваме въображаемата си спосбност - все още въображаема, но овеществена за възприятията ни (сигурен съм, че си има думичка за това, но специалистите да се произнесат). Второ, дори и реално да се развие подобна възприемчивост, нейната субстанциалност е такава, че се свързва, изкривява и променя от личния астрал (понеже и тя си е астрал) и възприетото ще е винаги изкривено от приемащия. А именно той най-трудно би повярвал, че в тази в неговата допълнителна рецепторност няма и грам обективност, защото тя го прави поооо...
егонадут.
(не знам защо за повечето от нас това се измерва с реално повдигане на пръсти, докато вътрешноастралното и то, особено на по-фините и рафинирани нива, е безмерно опасно във всички посоки)
-
Просто сега трябва и другото изречение да прочетеш, че да разбереш за кой бог говориш.
-
Не само, че не са едно, ами направо са атнагонисти.
-
Че свободна ли е тогава?!
Аз мисля, че въобще не разбираме какво означава, че "бог ни даде свободната воля" и последствията, които започнахме вече сами да си поемаме.
А свободната воля на човека е проявление на Луциферчо. (по-точно Той Е свободната воля)
-
Ще го поясня с два примера:
В Школата на Учителя - един от проводниците е била Магдалена Попова. Който е запознат с нейния случай, знае за какво става въпрос.
В Школата на Христа - това е бил Юда, когото църквата в последствие официално демонизира. В откритото преди известно време Евангелие на Юда, е разкрита малка частица от другия облик на Юда.
Законът е пределно ясен - в природата и Битието винаги има полярности. Дали това е плод на човешкото въображение? В никакъв случай. Щом има проява - има и полярност. До доброто, винаги паралелно се проявява злото.
А що се отнася до каналите на злото - те съществуват, защото индивидите в обществата на този етап от развитие не могат да трансформират сами отрицателните си мисли, чувства, действия, своите грехове и недъзи, собственото си несъвършенство. Те се фокусират в онези, които приемат ролята на проводници - съзнателно или не-съзнателно.
Bethedi
Посланието в скобите ми беше насочено към другите, а не към теб.
Да се опитат по-ясно да разберат за какво говориш, защото от отговорите им видях, че си виждат техни неща.
Стан, какво според теб е Юда?
И какво би се случило с християнството, дори външното и догматично такова, ако Христос не бе разпнат и после възкръснал?
-
Хайде кажете, за добро или зло е тажи служба...
Каналите, през които се изтичат нечистотиите от напреженията в дадена общност... Хората, които които я изпълняват (да са им здрави далака и черния дроб), се изявяват като материализатор на неблагородството, но в същото време чрез тях се прочиства същото от общия организъм...
(мисля, че не се разбра добре за какво говори Bethedi)
-
Това всичко е все един вид издигане на кундалини. Само от условно различни неща предизвикано.
-
Друго издигане на кундалини няма. Но има издигане на друга кундалини, ако се образува етерен мост между левия и десния (женски и мъжки) канал на симпатиковата нервна система, а това става след едно пък спускане на онова, което би могло да се нарече Иисус в нас. Но за да попадне в човешката система първо е необходимо човек да е съзрял безплодността на цялата диалектика и да се е отказал от себе си. А нашето обсъждане тук на кундалини и възможностите, които ни предоставя, са категорично доказателство, че сме по другия, култивационен път.
Иисусовият 40-дневен пост в пустинята е нещо невъзможно за нас, поне на този етап. Да не говорим за кръщението на Йордан, което е една от първите фази на пускането на Светлината в човека... Чак след това тя тръгва по пътя към плексус сакралис...
Това е пътя на липсата на път. Това е посоката на безпосочната личност. Светлината не би повела никоя друга.
-
Всичките тези фокуси си имат и проекции върху главния мозък. Освен това, връзката с качеството на цялостното микрокосмично небе (старо) е в навитата кундалини. И както се смята, че когато тя тръгне нагоре освещава човека, всъщност го прави завинаги подвластен на миналото. Е, разбира се, подарява свръхфизични възможности, а повечето от нас търсят точно това, нали...
И наистина, целият този небосвод от аурични фокуси, си е нещо като матрица и на физическия небосвод в света на явленията. Това се отнася особено много за момента на раждане. Нали за това астрологията е... хайде, наука да бъде - за външно поопознаване на даденостите във Висшия аз. Това, разбира се, не е много полезно за онези, които наистина търсят освобождение от земните си окови, но...
-
Но това са различни неща. Това са местоимения за заместване на различни части от изречението.
-
Мисля, че целта на темата не е била да предизвика подобно напрежение, но вероятно е несъобразена с евентуалните реакции.
Но, както и да го гледаме, всеки тук говори за собствените си възприятия, затова някак не и отива обявената и "принципност".
Аз първо исках някой да ми отговори за "сърдце", просто защото ми стана интересно.
И споделям мнението на всички, които досега са се изказали, независимо от позицията им, но не виждам повод да съм така твърд в някоя конкретна позиция. Не е задължително тя да изключва другите. Всичко зависи само от личностните ни нагласи и май, както обвиняваме темата в нетолерантност, така самите ние я проявяваме към нея.
Просто е добре да се разгледат малко по-общо възможните психични отражения и да се вземе решение за насоката или наличието на темата, без някой от нещо да се засяга, защото всички сме ограничени в собствения си поглед, а изходът ще е за "общото благо". Би могла малко да се попромени и насочи...
Примерно, на мен не ми прави добро впечатление забраната за писане от неспециалисти в психотеми, но можете да направите нещо като специализиран съветник... Давам само подтик за размисъл, а не конкретно предложение.
Щом самата тема е с толкова ръбове, нека ние сме по нежни...
-
Терминът "Втора смърт" се среща само в "Откровение" - процесът на заместване на старите небе (висш аз) и земя (личност) с нови. Там е казано, че всички ще бъдат засегнати от втората смърт, но не и този, който победи (в процеса).
Откровение 20:6
"Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години"
Духът на Истината и Учителя
в За Учителя и Учението
Добавено
Духът на Истината, Параклет, Утешител, Свят Дух - идейния план на Логоса, който се спуска върху апостолите в ден Петдесятница, след разпването на Иисус на кръста...
За апостолите това е Хриустовият бял гълъб, който слиза върху Иисус, когато Йоан (земният човек, подготвил пътищата за Небесния) му се отдава: "Той трябва да расте, а аз да намалявам".
Та, значи, радвам се, че ако аз ви кажа, че съм духа на истината, няма да ми повярвате.
Но вярвайте на словата на Иисус, който по-напред е отишъл да подготви обитаталища в дома на Отца си, понеже Духът се спуска върху ни, когато ние станем пригодни за тези обиталища.
Човек може да бъде само докоснат от Духа, но не и този, който спекулира с името му.