Рассвет

Когато посети човека, Духът му разкрива всичко, и той започва да разбира нещата ясно. Това не значи, че няма да учите. Ще учите, ще придобивате знания, но положителни. За да придобием тия знания, нужно ни е търпение, основано на Божията Любов. – Как се придобива търпението?

В околността на един чифлик имало голямо жабешко блато. Жабите крякали денонощно и хвалели чифликчията. Две по-смели жаби решили да излязат от блатото, да отидат в дома на чифликчията, да проверят истинността на тия похвали.
Един ден те излезли от блатото и смело закрачили към дома на чифликчията. Влезли право в кухнята, дето видели голям котел с прясно, току-що издоено мляко. Те влезли в котела и започнали да изследват бялата течност. На вкус се оказала приятна. Те се запитвали една друга, каква е тая течност, която не прилича на водата.
Страшното за тях било това, че не могли да излязат навън. Започнали да се въртят в котела, дано намерят начин да излязат оттам. Едната казала:
 
Много се уморих, ще се спусна на дъното.
– Опасно е дъното. Ще се спуснеш, но там ще останеш, отговорила втората.
– Не мога да издържам повече.
Втората жаба употребила всичкото си търпение и продължила да се върти в котела, докато най-после избила маслото. После стъпила на него и излязла вън от котела.
 
 
Следователно, искаш ли да придобиеш търпение, трябва да издържаш и на най-големите мъчнотии. Сега често се питате, какво представя светът. Той е голям котел, пълен с мляко. – Какъв е смисълът на живота? – Да слезеш в котела с млякото, да избиеш маслото и да се качиш на него, за да излезеш в широкия, неограничен свят. Това значи, да придобиеш търпение и да се спасиш. 

Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата.
Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда вестник „Таймз“ и започва да чете.
Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“
И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си.
Ти, като се намериш в едно противоречие, размени възгледите на туй противоречие. Единият тръгва назад, и другият назад – съединят посоките. Вие туй наричате отстъпчивост – руска отстъпчивост – като седите, четете „Таймз“. Какво трябва да направите? Отстъпчивост е да размените каруците на вашите възгледи. И твоят възглед е прав, и моят възглед е прав. Ти с моя възглед тръгни в тази посока, аз с твоя възглед ще тръгна в другата посока, друг път да се не срещаме в такава тясна улица. Туй е разрешение на въпроса.
Казвам: Когато се намериш в голямо противоречие на живота си, размени възгледите си. Нищо повече. 

Може би сте чували за княз Святослав – палил, клал и грабил в България, добре мотивиран с византийско злато? Може би пък не сте, но по-интересното е, че няколко сериозни исторически версии приписват на киевския владетел български корени. Майка му – княгиня Олга Киевска – канонизирана от руската църквата за светица, е – според мнозина изследователи и историци, Садоке – Елена, дъщеря на Владимир Расате и чиста българка. Според други е от българите, живеещи в Азия.

В някои исторически документи намираме следните пасажи:

- В “Летописец руских царей”:

“Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд.”

- В “Родословец на руските князе” :

“Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми.”

Няма да ги превеждам, продължаваме нататък.

След като Святослав е принуден от печенегите (които нападат Киев) да напусне родината ни и да спасява столицата си, Олга горещо моли сина си да отложи втория си поход и да не напада България. Поне докато е жива. Скоро след това, точно след смъртта й, славянският княз отново повежда войските си към Дунава. Няма кой да спре повторното му нахлуване в българските земи, но аз спирам с бойните му подвизи дотук, за да се върна там, където Олга Киевска е още жива.

Една интересна подробност от живота й е, че бъдещата княгиня е свързана с братовчед си княз Бенеамин (известен и като Боян Мага) не само по кръв, но и по дух – тя е ревностен последовател на богомилството. Не само това, но на Олга е възложена и изключително важна мисия във връзка с разпространението на богомилското учение в Русия.

По инициатива на Симеон Антипа и Петър Осоговец, през 956 г. Олга е покръстена във Византия лично от императорът – богомил Константин VІІ Порфирогенет. Този ход не е бил случаен, а целта е била една – да могат богомилите да работят в Русия, преди официалната църква да я стисне в костеливата си длан и да скове духовния живот в сухите си форми.

След завръщането си в Киев, тя изцяло се посвещава на тази задача, но въпреки усилията на новопокръстената Олга – Елена, християнството е прието официално чак при внука й – Владимир I Велики, а синът й, княз Святослав остава езичник.

Радислав Кондаков

Изображение: Св. Олга Киевска, ескиз за мозайка, Николай Рьорих

Използвана литература

1.Княгиня Олга и Реймският псалтир, Гина Джиджева

2.Български хроники, том 1, Стефан Цанев

3.Богомилство и богомили, Николай Райнов

4.Уикипедия

Сладките черешки
С тез червени дрешки,
Пак сте вий при мене –
О, щастливо време!
Бодрост, здраве, сила,
Слънчева закрила –
Туй сте вий, черешки
С алените дрешки!
Румени странички,
Що желайте всички,
Яжте тез черешки
С алените дрешки!
 
Чесънчето мило
Чудна сила скрило.
Пази то човека,
Знае се от века
Знаели знахари-
Мъдреците стари –
В него те открили
Тез защитни сили!
 
Копнежи
Да бих могла на слънчев лъч да стана,
в душата Ти да грея и блестя.
Да бих могла в свещенното “Осанна”
на твойта мисъл да трептя.
Да бих могла кат капчицата росна,
отронена на пролетния цвят,
в сълза свещенна да докосна
ланитите на Образа Ти свят.
Да бих могла кат ручея планински да излея
душата си в струи бистри, свежи
и химната Ти светла да запея
за чистите,красивите копнежи.
Да бих могла кат птиченце на клона,
затрепкало в пролетни зари,
да чакам Слънцето, да видя трона,
на който Любовта цари.