Jump to content
Порталът към съзнателен живот

albatross_bg

Участници
  • Общо Съдържание

    50
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    albatross_bg got a reaction from АлександърТ.А. in Индивидуализъм, егоцентризъм.......   
    Като юноша бях част от спортен отбор, в който най-големият грях беше да си "ярък индивидуалист". Там седем по едно беше едно(отборът беше от седем души)
    Но пък аз винаги съм бил такъв. Винаги съм съзнавал, че съм различен от "многото" около себе си.

    Да си индивидуалист, според мен означава да изследваш неизследваното, да се вгледаш в себе си и да откриеш същността си и след това да я следваш. Духът работи отвътре - навътре трябва да се вслушваме. И това неминуемо в някакъв момент ни прави "Индивидуалисти".

    От дете съм следвал собствените си пътища, воден от интуиция, вътрешен глас или както искате го наречете. Не съм правил опити да съм "част от колектива", да се "пласирам" в обществата(клас, отбор, младежка компания...). В крайна сметка обаче, винаги се оказвах начело на групите , в които попадах. Не ми е било цел, проста така се получаваше. Все се намираха хора, които по някаква причина търсеха присъствието ми, вслушваха се в нещата, които говоря, следваха ме в заниманията или увлеченията ми. Винаги "повличах крак", и с мен тръгваха хора... Някакси имах чувсвото че моята индивидуалност се разширяваше и включваше в себе си и личностите от обкръжението ми.

    "Ярък индивидуалист" е второто ми име.

    Един от най-влиятелните хора в света в областта, в която работя, веднъж( когато тъкмо започвах работа) ми каза така - Не се страхувай от критиката и от мненията на другите за теб - действай, прави, така както вярваш , че е правилно - ще грешиш, ще се поправяш, само действай!

    "Следа оставя само онзи, който върви по неутъпканото"
  2. Like
    albatross_bg got a reaction from feya in Вярата в себе си   
    Хитлер е вярвал в себе си, също Сталин, Пол Пот, Питър Бота, Ернесто "Че" Чегевара и други още подобни красавци... Човешката история е пълна с тях...
    Наистина са вярвали в Себе си. И толкова са вярвали, че са повлекли много още хора да повярват в тях (култа към личността - по-големите го помнят), и с меча на вярата в Себе си са сътворили "чуднички" нещица. Това са хора с вяра в Себе си.

    Дали ни е нужна такава вяра в себе си? Сила? Да, самоувереността дава сила, инерция, създава лидери, които повличат хора след себе си... Сила!
    Но Силата без Добродетелност носи само беди и нещастия. Колкото повече, толкова повече...

    "Силата каза на света: "Мой си!"
    Светът я прикова като затворница към трона и.
    Любовта каза на света: "Твоя съм!"
    Светът и даде целия си дом."
    Р.Тагор

    Вярата в себе си може да е Вяра ако е в хармония с Бог, Природните закони или Космическите хармонии, както искате така го наречете.

    От друга страна по света винаги е имало армии от смирени безименни и никому неизвестни Божии Войни, изживели живота си в служене на света, на другите, тихо и без да осъзнаят величието на сkромното си ежедневие.


    "Ножницата не се оплаква че е тъпа, щом пази острие на сабя"
    Р.Тагор

    Ние сме ножницата, а сабята е божественото начало у всеки от нас.
  3. Like
    albatross_bg got a reaction from feya in Вярата в себе си   
    "Сега, спрете се върху вярата и мислете за начините, по които тя се прилага. Има много начини за прилагане на вярата, но кой от тях е най-добър, не знаете. Как познавате кога действа вярата у вас? Казано е в Писанието: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, планини ще премествате“. Планините представляват мъчнотиите в живота. Значи, ако имате тая вяра, лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Как се придобива вяра? Тя не се придобива по механичен начин. Понеже Христос уподобява вярата на синапово зрънце, това значи: Както синаповото семе има условия да расте, така и вярата има условия да расте и да се развива."
    Учителя, "Приложение на вярата, любовта и надеждата"

    Не мога да разбера, защо наричате вярата в себе си "вяра". Вярата в себе си сама е суета. Тя е истинска вяра, само ако е такава, т.е. вяра в Бог, в проявлението на Бог във ваше лице, вашите качества и потенциали(недостатъци). Не може да кажете , че имате малко вяра. Ако имате малко вяра, значи нямате вяра. Вярата може да бъде само абсолютна вяра. Съмненията са неразбиране на причините, пораждащи събитията в живота. Всичко в космоса е проявление на Бог. Вашите трудности, са милостта, която Бог ви оказва, за да се научите, да се издигнете, да се развивате, да се разширявате. Вашите врагове, са преоблечените ви учители. Вярята в себе си може да е истинска, само ако е свързана с осъзнаването на мястото ви в мирозданието и с увереността на Божията промисъл за вас, за съдбата ви , за развитието ви, за мисията, която Той е предвидил за вас според вашите достатъци и недостатъци. Бог помага на другите чрез твоите ръце, и помага на теб с ръцете на другите... Бсичко Е Бог. Тази вяра е единствената.
  4. Like
    albatross_bg got a reaction from АлександърТ.А. in Мисли за морето   
    Аз съм един щастлив човек.
    Пекарвам "работното" си време в Морето.

    Но не ме разбирайте погрешно - не съм моряк на кораб...
    Не съм там на някоя палуба на няколко десетки фута от водата, или още по-далеч в машината... От моряци съм чувал - "че аз море не виждам на кораба - какво да му гледам".
    Не съм в морето за прехрана...

    О, не!
    Аз съм съвсем непосредствено в морето, или по скоро На морето - на една дъска, и с едно ветрило... Ветроходец. Сърфист.


    Всеки ден танцувам с него и с Вятъра. Един танц на безкрайната изненада, на вечната промяна... Понякога страховит, понякога отнесено замечтан... Пратяхара?
    Съзерцание? Медитация в движение, в танца с морето и вятъра...

    Който обича работата си няма да има нито един работен ден в живота... беше казал някой.

    Виждал съм множество различни лица на морето. И всичките винаги са ме очаровали. Питали са ме не ме ли е страх понякога... Често е страшно... но не страх е точното чувство, а почит пред мощта на природата, или онзи, който я движи. В морето осъзнаваш колко си малък, и в същото време колко дързък... Крехък и жилав. Морето не прощава грешките. Не си ли подготвен, заплащаш с живота си. Но колкото и да си подготвен , дори и да направиш всичко така, както трябва, пак има ситуации, когато нещата са изван твоя контрол. Тогава ти остава единствено Молитвата, и Надеждата, и Вярата. "Не мога да избирам най-доброто. Най-доброто избира мен"(Р.Тагор) Казват, че моряка бил с единия крак в гроба. Може да се каже, че когато си така близо до природните стихии стигаш до осъзнаването и приемането на смъртта, като една възможна и непосредствено близка вероятност.

    Най-ценнотото от всичко за мен в общуването ми с природната стихия е възможността да се почувствам като капката в океана - нищожна сама по себе си, но неделима част от нещо невъобразимо огромно - клетка в космическия организъм...

    Усещал съм как се отделям от "себе си" и се издигам и потапям едновременно, разтварям се във всичко и всичко ме пропива - едно взаимно проникване... как да го нарека? не зная? усещам как всичко става част от мен и аз съм част от всичко - едновременно избухвам във всички посоки и притихвам в покой... пространството и времето се притаяват в глъбините на нереалното ...
  5. Like
    albatross_bg got a reaction from Кон Круз in Хомосексуалност и морал   
    Както писах - но явно не си му обърнала внимание - всички сме грешни, в това число съм и аз. Грешни сме всеки път когато правим секс с единствената цел да се удоволстваме. Не, не правя секс само 2-3 пъти, но и хората някак странно сме решили да имаме само две три деца - от егоизъм може би.
  6. Like
    albatross_bg got a reaction from Кон Круз in Хомосексуалност и морал   
    С риск да се повторя - Хора!!! Не слагайте знак за равенство мехду Любовта и Похотта!!!

    Похотта си е похот, независимо към какво е насочена - към хора от другия или същия пол, към деца, възрастни, животни, "играчки" и пр.

    Всички ние сме грешни и аморални когато правим секс за да се удоволстваме.

    Сексът за удоволствие е грях, както и преяждането, както вече казах. Всичко, което под някаква форма консумираме, без това да ни е необходимост(отново не бъркайте нужда със желание) е грешно! Масовостта на явлението не повлиява на неговата същност. Страшно е че все повече хора приемат за нормално потапянето в греха, и дори се гордеят със "свободата" да го правят. Да единственото, което бог ни е дал е свободата на избора. и ни е казал "Ти можеш да победиш греха". Изборът е наш, но дали взимаме правилните решения? Бидейки хетеро или хомосексуални не се различаваме с нищо , ако употребяваме телата си - този инструмент на духа - само за да си доставяме физическа наслада, и да го прикриваме зад "духовни" подбуди.

    Ето ви нещо от Учителя, което може да се отнесе към темата:

    "Мястото, на което е поставен човек, определя неговата служба и начина, по който трябва да живее. Перото, което е поставено на писалката, има задачата да пише. Всеки, който държи писалка, трябва да пише. Всички останали работи, в дадения случай, са второстепенни. Че трябва да ядеш, да се обличаш, да обичаш - това е второстепенна работа. Докато писалката е в ръката ти, ще пишеш."

    Из Две категории хора, Лекция, 3.IX.1930 г.

    Иначе казано - Щом си поставен в мъжко тяло - ще бъдеж мъж, с всички произтичащи от това подробности!
  7. Like
    albatross_bg got a reaction from Кон Круз in Хомосексуалност и морал   
    Здравейте на всички!
    Аз почетох малко, но за съжаление не открих нищо което да ме убеди, че хомосексуалността е нещо "Нормално" Една лъжа не става истина като се повтори многократно! Дали ги приемам? И дали съм толерантен към Тях? Да - живея сред такива - то май сега даже е много модерно - та чак се чудя дали всички ли са такива или някои от тях се правят на такива щото е фенси??? Има достатъчно много близки хора от обкръжението ми за които зная че са с хомосексуална ориентация. Хора с които общувам нормално, работим, и пр. Но нито един от тези хора не афишира публично различието си. Още по-малко прави опити да "се пробва" с мен. По никакъв начин не съм им показал различно отношение заради сексуалната им ориентация.
    Казвате , че човек не ставал хомесексуален, а се раждал такъв? Т.е. висшият разум го слага в мъжко тяло, но с влечение към мъжете??? какви уроци да научи? Аз да речем си знам , че съм роден в мъжко тяло за да си уча уроците отредени за развиване на мъжките качества. Ако си роден в женско тяло - то значи същия висш разум е отредил за нужно този човек през съответния живот да си учи женските уроци. И така от раждане в раждане - докато развие и едните и другите. Във всичко до тук визирам житеиските и духовни качества. Сексуалността е като моркова пред магарето - капана на природата, които ни кара да се възпроизвеждаме физически - да произвеждаме тела, за човеците, които чакат реда си да се родят и на свой ред да трупат опитности в жовота си. Сексуалната енергия като такава е най-голямата сила, която е дадена за "Свободна" употреба на хората. И ние ,както със много неща - злоупотребяваме. Сексуалният акт, извършен с любов е свещенодействие, даващо живот на близка душа. Сексуалният акт извършен за удоволстване е нищо повече от разхищение на силата, която ни е дадена... или по-лошо. Като всяка сила, може да бъде употребена за различни неща. Енергията отделена при полуразпад на урановия атом може да топли и осветява хиляди домове, да създава блага, но може и да унищожи милиони човешки същества... Така и злоупотребата със сексуалността не е с нищо по-различна от всяка друга злоупотреба. Както при хомо- така и при хетеро-сексуални. Както и при педофили, некрофили и пр. други ...фили. Няма място тук за оправдания - всички сме виновни. Всички правим секс за да се удоволстваме. И наричаме това "Нормално" само защото "Всичко така правят" Все повече стават и онези които открито и демонстративно дори се афишират като хомосексуални. Бройката на грешниците не прави греха по-малко грях. Но заблудата че е право кривото не помага на никого, най-малко на онези които са в грешка. представянето на греха за нещо "нормално" е любим похват на мрака. Честито на печелившите! Браво! Нормални сте! Само така! Продължавайте! Толерантност! .... Докъде ще стигнем така? Как се възпитава дете да не прави нещо? Чрез поощрения и наказания. А какво правим - поощряваме греха??? Браво! Да живее! Малко нещо сте ми доста несериозни и неориентирани с тия приказки за нормалност. Не е нормално! Ректума е отвърстие на храносмилателния тракт, а не орган за възпроизводство, колкото и да опитвате да го представите като такъв. Мъжът, колкото и да не му приляга - трябва да се научи да е такъв. За жената важи реципрочно. Всекиму според ролята отредена в този живот. Другото е грях. Приятелството между двама души няма нищо общо със сексуалното общуване. Приятелството и похотта са две различни неща. Най-близките си приятели от мъжки пол мога да нарека свои братя. Както и не мога да възприема най-близките си приятелки като сексуален обект. Много вимоля отново - не бъркайте духовността, приятелството, дружбата и любовта с похотта. Както и храненето с чревоугодничеството. И други...
  8. Like
    albatross_bg got a reaction from Кон Круз in Успях да се овладея,но все още съм много объркан   
    Преди много години едно момиче ме посъветва така - не мисли! Когато искаш да направиш нещо го направи , без да мислиш ами ако..., ама дали... 
    Направи каквото ти се иска, пък да става каквото ще! така е в личните взаимоотношения с другия пол. Вътрешния импулс не греши. Харесваш я - дръж се така че да си истински както със нея , така и със себе си. Когато си направил това, което "ти идва отвътре" - каквото и да стане после, ще знаеш, че си направил това, което си искал. дори нещо да не се получи, няма да има съжаление. 
    Не мисли за миналото си. Не можеш да го промениш. 
    Не мисли за бъдещето - то само ще си дойде, предположенията за евентуалностите са вредни. 
    Важно е сега - искаш - и правиш! Импровизирай! Не мисли! Послушай поривите на любовта! 
     
    Дерзай!
  9. Like
    albatross_bg reacted to Орлин Баев in Семейните ценности в съвременната действителност   
    Пиша това извън всякаква професионална роля - просто като човек с мнение. Преди време за капитализма се говореше като за упадъчен. Ние не разбирахме защо и го искахме. Лъжехме се от лъскавите му реклами и може би именно от тази упадъчност. Не съм привърженик на даден обществен строй, просто наблюдавам. Факт е, че в последните 20 години ролята на семейството като основна социална "тухличка" практически бе срината. Чрез рекламата на филмите, чрез множеството шоу програми на кабеларките, бълващи разврат и пошлост, чрез глобалната порнофилия, чрез изтичането на интелекта, чрез икономическата система, която отчуждава човека от човека. Факторите са много. Факт е, че семейството сега масово страда от тези множество фактори. Изневярата упорито и целенасочено се превръща в норма. Губят се типичните мъжка и женска роля. Думичката морал стана демоде. Сексът преди брака стана тотално естествен - то няма и как, след като бракът се сключва далеч по-късно от преди време. Ролята на жената като майка и стопанка на дома, което си е до голяма степен биологично и нормално социално детерминирана роля, продължава да се трансформира в съвременната роля на амазонката кариеристка. От това страдат децата, възпитавани от... телевизията, интернет и улицата. А от това моралът, чистотата и човечността намаляват още. Мъжът също загуби ролята си като глава на семейството - и как да бъде ако е имал майка "амазонка", която го е кастрирала психически...

    Ако искате ми се смейте... Напоследък в къщи гледаме "листопад". Отначало след като почна филма и няколко месеца след това реакцията ми беше отричаща - малко екшън, много приказки - типичната мъжка реакция. Досега не бях гледал никога латино или турски сериал. Този обаче привлече вниманието ми. С какво? С високите морални ценности, които са заложени в него! С това, че няма и една секс сцена - аман от секс. В този филм е заложен традиционният семеен модел. В него мъжът е глава на семейството. Жената е преди всичко майка - ако работи, е на половин ден, за да може да възпитава децата си и се грижи за семейното огнище. Именно огнище. Заложено е уважение към стария мъдър човек в този филм. Това уважение го има в целия изток. Старостта се уважава безпрекословно - защото това е трупане на мъдрост! От филма се излъчва една чистота, ред, който е резониращ с реда на Вселената ако щеш. Спокойна мъдрост има в персонажите. Дори и отрицателните герои, поставени в контекста на по-стабилен социален и семеен порядък, са със смекчени качества. Има сърдечна дълбочина в този филм. Колкото и простичък да е, е различен и ми радва сърцето.

    Защо пиша това? Защото наблюдавам масов срив на основни социални, морални, семейни ценности и липсата на нови такива. Засега тази липса, този екзестенциален вакуум се запълва с едно масово оскотяване, изневери, култ към секса и разврата, морална нищета, егоцентризъм, пошлост, вулгарност. Затова пиша това. Защото освен свобода на словото, американският модел, който следваме, донесе и срив в човещината, бездушие, отчуждена егоцентрична рационалност и какво ли още не... И хубави неща, разбира се!
    .......

    Семейството обаче просто няма устойчивостта си като градивна единица, която имаше преди - споменах някои фактори за загубата и. Лесно се развеждаме, бързо губим търпение, слугуваме на нагона си, "аз и мое" са ни свръхважни, имаме големи къщи, но малки семейства и разбити домове. Имаме много семейни терапевти, а все по-малко семейства.

    Както и да е. Мението ми е просто мнение...
  10. Like
    albatross_bg reacted to wine in Отново заедно !?   
    За много години, скъпи приятели, здраве, мир и хармония за вас и семействата ви!
    Аз съм жената от тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12197
    С две думи преразказано: преди 2,5 години бащата на детето ми ни изостави заради друга жена /дъщеря ми беше на година/,ожениха се, имат и дете. В края на това лято той пожела да говорим, сподели, че е направил най-голямата грешка в живота си като ни е изоставил, че е бил заслепен и все в този дух...Бил готов на всичко ако съм свободна и склонна да му дам шанс, за да ни върне в живота си. Аз отговорих доста уклончиво. Той се раздели с жена си още тогава, нямат развод все още. За сега просто прекарваме общо време с детето си, нещо което преди не сме правили, пътуваме, забавляваме се и толкова. Той твърди, че всеки може да сгреши веднъж. Аз много искам да му вярвам, всички около мен мислят, че това е грешка. Че човек веднъж постъпи ли така това означава, че всичко ще се повтори. Не е ли възможно човек да научи уроците си и да се промени!? Чудо ли очаквам наистина!? Видях, че да останеш сам не е края на света, но нали знаете- ако веднъж те излъжат- срам, за този дето те е излъгал, ако 2 пъти- срам за теб. Да не говорим, че не ми се иска да залъгвам напразно дъщеря си...Знам, че искам много- да дадете мнение без да сте в нещата, но...имам нужда от подкрепа!
     
  11. Like
    albatross_bg reacted to Диляна Колева in Успях да се овладея,но все още съм много объркан   
    Впечатлена съм от факта, че след всичко, което си преживял ти си на етапа, в който си. Учещ, развиващ се, работещ, желан. Ти вече си извървял голяма част от пътя, който те е направил смел и можещ човек, сега остава да си повярваш, че е така. Всичко, което някой, някога ти е казвал вече няма никакво значение.
    Вероятно се досещаш, че страхът ти идва от вярата ти, че нещо в теб не се е променило. 
    " През тези  шест години, бавно съм създал в себе си едно чудовище  изпълнено със омраза и гняв" Тази твоя вяра ти носи:  страх да не се повторят нещата отпреди. Страх да не я нараня по някакъв начин.Страх да се  влюбя  и да обичам, Пускам ти малък откъс за това, колко вредно може да бъде самоопределянето понякога и как може да започне неговата промяна.       "Освободете се от миналото си
    Само призракът броди в миналото си и сам себе си описва с избрани от него определения, като изхожда от изживения си живот. Вие сте такъв, какъвто ре­шите да бъдете днес, а не какъвто сте решили да бъдете   в   миналото.
     
    Кой сте вие? Как се описвате? За да отговорите на тези два въпроса, вероятно ще трябва да се позовете на собствената си история, на миналото, което е изживяно, но с което неизбежно сте свързан и от което ви е трудно да се откъснете. Кои са определенията, с които се само-описвате? Дали са удобни етикети, които сте събрали през досегашния си живот? Имате ли чекмедже, пълно със самоопределения, които редовно използувате? Сред тях може да има етикети като „Аз съм нервен/нервна", „Аз съм стеснителен/стеснителна", „Аз съм мързелив/ мързелива", „Аз не съм музикален/музикална", „Аз съм тромав/тромава", „Аз съм забраван/а" и цял списък от допълнителни „Аз съм..", с които си служите. Вероятно имате голям брой положителни Аз съм...", например „Аз съм нежен/нежна", „Аз играя добре бридж", „Аз съм приятен/приятна". Тези етикети тук няма да раз­глеждаме, защото целта на настоящата глава е да ви помогне да се развиете, а не да ви похвали за тези сфери от живота,   в които функционирате  ефективно.
    Самоопределянето само по себе си не е неуместно, но може да се използува по вреден начин. Самото по­ставяне на етикет може да потисне развитието.   Етике-тът лесно може да бъде използуван като оправдание за това, че човек остава същият. Сьорен Киркегор пише: „Като ми слагате етикет, вие ме отричате." Когато ин­дивидът трябва да докаже верността на етикета, собст­веното Аз престава да съществува. Същото се отнася и за самоопределянето. Вие се самоотричате, като се идентифицирате с „фабричните си марки", а не със собствените  си възможности  за растеж.
    Всички само прикачени етикети идват от историята на индивида. Миналото обаче, както казва Карл Сандбърг в  „Прерия",  „е кофа, пълна с пепел".
     
     
    Вашите „Аз съм...", които са израз на самоподценя-ване, са резултат от нещо, което сте научили в минало­то. 
    Можете да започнете да разплитате въжетата, които ви привързват към миналото, и да елиминирате без­плодните фрази, които изговаряте, за да избегнете про­мяната.
    ================================================================
    ОТКЪДЕ ИДВАТ ТЕЗИ „АЗ СЪМ..."
    Фразите „Аз съм..." имат два вида предшественици. Първият вид етикети идва от други хора. Те са ви ги прикачили, когато сте били дете, и досега ги носите със себе си. Другият вид е плод на избор, с който избягвате да извършвате   неприятни или  трудни   задачи.
    Преобладаваща е първата категория.
    Поговорете с  тези  ваши  близки,   които според  вас имат най-голяма отговорност за много от вашите „Аз съм..." (родители, стари семейни приятели, стари учите­ли, дядо и  баба и други).  Запитайте ги как според тях сте   станали такъв,   какъвто   сте,   и  винаги ли  сте   били такъв. Кажете им, че сте решили да се промените, и виж­те дали вярват, че сте способен на това. Ще се изненада­те   от техните  тълкувания   и   от убеждението   им,   че   не можете да бъдете различен, тъй като  „Ти винаги си бил такъв".
    Втората категория „Аз съм..." идва от удобните ети­кети, които сте се научили да си прикачвате, за да избяг­вате   неприятни  дейности.   От   известно   време  лекувам пациент,  който е на 46 години и силно желае да се учи в университета,  защото пропуснал тази възможност по­ради избухването на Втората световна война.   Но Хорас трябва да се състезава с младежи, които току-що са из­лезли  от гимназията.   Страхът от провал и съмнението в интелектуалните  му способности го  плашат.   Той ре­довно преглеждаше проспектите и с помощта на психо­терапията успя да издържи съответните приемни изпи­ти. Уреди си среща със служител по записването в местен общински университет, но продължава да използува своите „Аз съм...", за да избегне истинската активност. Оправдава бездействието си с думите „Твърде стар съм, не съм достатъчно умен и всъщност нямам голямо же­лание".
     
    НЯКОИ СТРАТЕГИИ ЗА СКЪСВАНЕ С   МИНАЛОТО   И   ПРЕМАХВАНЕ НА   ДОСАДНИТЕ „АЗ  СЪМ..."
    Скъсването с миналото е свързано с поемането на рискове. Вие сте свикнали със своите самоопределения. В редица случаи те изпълняват ролята на опорна систе­ма във всекидневието ви. Ето някои специфични страте­гии за елиминиране на тези  „Аз съм...":
    —   Премахвайте „Аз съм..." винаги където е възмож­но. Заместете ги с фрази като:   „Досега избирах да съм такъв/такава"  или  „Определях се като...".
    —   Кажете на хората край вас,   че  ще се  опитате да елиминирате някои от своите „Аз съм...". Решете кои от тях трябва на всяка цена да се  премахнат и помолете близките си да ви напомнят, ако отново ги приложите.
    —   Поставете си за цел да се държите по-различно в сравнение с преди. Например ако смятате, че сте стеснителен, запознайте се сами с някого, когото в миналото бихте   отбягвали.
    —   Разговаряйте с човек, на когото имате доверие и който би желал да ви помогне да се преборите с властта на миналото. Помолете го да ви прави знак, например като пощипва ухото си, винаги   когато забележи, че от­ново  се връщате към  вашите   „Аз съм...".
    —   Водете дневник   за саморазрушаващото   ви пове­дение на базата на „Аз съм...", вписвайте в него постъп­ките си, както и чувствата, които сте изпитвали, когато сте  се държали по този начин.   В продължение на една седмица вписвайте в тетрадка точния час, деня и обстоя­телствата, в които сте използували някое от самоподце-няващите ви „Аз съм...", и се старайте броят на вписва­ните   случаи   да   намалява.   Като   водите   дневника   си, имайте предвид списъка, който споменахме в началото на тази глава.
    —   Пазете се от четирите невротични фрази и когато се уловите, че ги произнасяте, поправете се на глас, като промените:
    „Аз  съм такъв/такава"...в...   „Аз   бях  такъв/такава".
    „Не могада се променя" ... в ... „Мога да се променя, ако  се опитам".
    „Винаги съм бил такъв/била такава" ... в ... „Ще бъда по-различен/различна".
    „Такъв ми е характерът" ... в ... „Смятах, че характе­рът  ми  е  такъв".
    —   Опитвайте се всеки ден да се разделяте с едно „Аз съм...". Ако използувате   „Аз все  забравям" като само­определение, посветете понеделника на осъзнаването на тази своя наклонност и вижте дали не можете да проме­ните един-два случая на поведение, при което все забра­вяте. Също така, ако не харесвате етикета „Аз съм упо­рит/а", опитайте се един ден да се вслушвате в противо-положни мнения и проверете дали можете всеки ден да се избавяте   от едно   „Аз  съм...".
    —   Можете да прекъснете своя  омагьосан кръг меж­ду т. 3 и 4 и да решите да скъсате със старите оправда­ния  за отбягване.
    —   Измислете нещо,  което никога не сте правили, и посветете на него един следобед.  След тричасово зани­мание с напълно нова дейност, която в миналото винаги сте отбягвали, проверете дали все още можете да изпол­зувате    етикета,    с    който    сте    се    описвали    сутринта.
    Всички „Аз съм...", които използуваме, са заучени модели на отбягване и вие можете да се научите да бъ­дете почти всичко, каквото пожелаете, стига да решите.
  12. Like
    albatross_bg got a reaction from Г-ца М. in Имам нужда от помощ!   
    Здравей, Г-ца М!
    Това, което ти се е случило когато си срещнала голямата си любов е , че за първи път си се влюбила страстно. И си получавала същото в замяна... за известно време. Истината за взаимоотношенията в двойките е , че те често започват с това всеобхващащо и помитащо чувство, което обаче е нетрайно. В периода на влюбването ние виждаме у обекта на връзката си дори качества, които той не притежава - ние му приписваме съвършенства по свой избор. След време еуфорията на първоначалните чувства отминава, и започваме както да виждаме и недостатъците на партньора, така и да показваме нашите собствени. Това е първият кръстопът, на който множество млади двойки се разделят. Защото "той вече не ме обича по същия начин", "Той вече не е същия човек"... и други такива. Всъщност ние едва в този момент сме видели част от истинското аз на другия и също сме били видени такива каквито сме. Във вашия случай сте стигнали до раздяла. Тази раздяла те е наранила дълбоко. Всъщност е изкарала наяве нараненото, необгрижено, неуверено в себе си дете, което вероятно криеш в себе си. Сега това дете се страхува да не бъде наранено отново, и затова се бои да си позволи да се приближи  и да разкрие съкровената си и ранима същност отново. "Парен каша духа" казва народът. Това е нормална реакция. Нередното в твоя случай е , че тази реакция продължава твърде дълго. Като не си позволяваш да се разкриеш, да заобичаш и да получиш обич ти се опитваш да се предпазиш от болката, но в същото време се обричаш на безлюбие. Пътят към любовта преминава през приемането на възможността да бъдем наранени. Като се затваряме за болката, се затваряме и за всичко останало - за радостта, за смеха, за топлотата нежността. 
     
    "Ако затвориш вратата за Болката,
    откъде ще влезе Истината?"
                                Р.Тагор
     
    Минало е достатъчно време. Изстрадала си достатъчно. Сега е време да спреш да се самонаказваш излишно, за нещо, което вече е отминало. Сега е време да погледнеш на себе си като на най-важното същество в този свят, към което имаш най-голямата отговорност - да е щастливо.  Да - човек е длъжен пред себе си да е щастлив!
     
    Достатъчно!
    Излез навън, вдишай дълбоко, погледни живота - колко е прекрасен, прегърни се и продължи нататък.
    И подходящия човек няма да закъснее, защото ти ще си готова! 
  13. Like
    albatross_bg reacted to мая27 in Натрапливо мислене   
    Благодаря Ви д-ре за това пояснение. Аз като един човек страдал от натрапливи мисли веднага се ужасих след прочетеното. Подкрепям д-ра и апелирам , ако някой не е сигурен в това което казва  да се въздържат от мнение .
  14. Like
    albatross_bg reacted to д-р Тодор Първанов in Натрапливо мислене   
    ,,,Натрапливостите са плод на желание, което съзнанието ти отхвърля. ,,,
     
    Апелирам, когато се пише да се и мисли-това изречение, прочетено от човек с ОКР би го ужасило.Та, в повечето случаи  точно това е съмнението, искам ли го наистина аз или е само натрапливост-например да убия даден човек.
     
    За това за поред път повтарям-натрапливистите са страхове, генерирани от един освободен , безконтролен център на страха,А е безконтролен, защото мозъка е блокиран от стрес.
  15. Like
    albatross_bg reacted to Донка in Ревнувам...способна съм на всичко!   
    Чела ли си нещо от Лазарев - Диагностика на кармата? Доста подобни примери има и добре го обяснява. 
    Ако се опитам да перифразирам казаното от теб по-горе, то излиза, че:
    колкото повече обичаме един човек, толкова повече ни пука какво точно прави той, какво мисли, как се отнася към различни неща и хора. 
    Правилно ли съм разбрала?
     
    Ако да - то мисля, че в това базово предположение е скрит ключът на проблема и на промяната. Интелигентен човек като теб би могъл да се замисли а дали всъщност не е точно обратното?
     
    Колкото повече обичаме един човек и ако го обичаме истински, то няма да ни пука изобщо какво прави той, как се отнася към различни неща и хора, какво мисли, какво притежава... - ще го обичаме ВЪПРЕКИ ВСИЧКО И ЗАЕДНО С ВСИЧКО. Казваш, че си способна на всичко - способна ли си да обичаш така?
     
    Написаното по-горе е моят личен възглед и практика на обичане на хората по принцип и по практика дала и даваща отлични резултати. 
  16. Like
    albatross_bg got a reaction from Диана Илиева in Млади да гледат стари..   
    Получили сме живота си даром.
    И го заслужаваме, като го даряваме.

    Всичкото време, което ни е отредено на тази земя, ни е дарено. Дадено на заем. Временно.
    Какво ни дава право да се опитваме да го запазим за себе си?
    Изворът пази ли водите си за себе си? Изворът нима избира на кого да даде да пие и на кого да откаже?

    Страхувате се да не изгубите драгоценното си време, ако трябва да го посветите на някого другиго? Пък бил той и Майка или Татко?
    А как иначе да го спечелите, освен като го "прахосвате" за другите? И заедно с времето си и таланта си, усилията си, надеждите си, състраданието и радостта си... Живота си?
    Живота не е мой. Аз съм негов.
    Не мога да избирам най-доброто. Най-доброто избира мен.
  17. Like
    albatross_bg got a reaction from Диана Илиева in Млади да гледат стари..   
    Всичко зависи от любовта.
    Ако сте отгледани с любов, ще сте заредени с нея.
    Ако сте отгледани с любов, когато ви се отдаде възможност, ще дарявате любов, без да се замисляте, ще получа ли нещо в замяна, или какво ще загубя ако...
    Има ли такива въпроси - значи любовта я няма.
    Какво изпитвате към родителите си - Любов?
    Въпросът би ли направил нещо за някого към когото изпитваш любов не ви ли си струва неуместен?

    Към всички онези, които нямат това чувство към родителите си мога само да изпитвам състрадание...
    Тук не става въпрос за дълг, за жертва, за отговорност... Не. Става въпрос за Любов.

    Има ли я? Или я няма? Това е въпроса!
    Надживели ли сме детето в себе си? Детето, което иска да се откъсне, за да е независимо, да се докаже, че е пълноценен и самодостатъчен индивид?
    Зрелостта обаче не е в самодостатъчността. В нещо повече. Тя е във възможността да дарява. Да дарява живот. Да дарява грижи. Време. Внимание. Любов.
  18. Like
    albatross_bg got a reaction from veselinvalchev1981 in Млади да гледат стари..   
    Всичко зависи от любовта.
    Ако сте отгледани с любов, ще сте заредени с нея.
    Ако сте отгледани с любов, когато ви се отдаде възможност, ще дарявате любов, без да се замисляте, ще получа ли нещо в замяна, или какво ще загубя ако...
    Има ли такива въпроси - значи любовта я няма.
    Какво изпитвате към родителите си - Любов?
    Въпросът би ли направил нещо за някого към когото изпитваш любов не ви ли си струва неуместен?

    Към всички онези, които нямат това чувство към родителите си мога само да изпитвам състрадание...
    Тук не става въпрос за дълг, за жертва, за отговорност... Не. Става въпрос за Любов.

    Има ли я? Или я няма? Това е въпроса!
    Надживели ли сме детето в себе си? Детето, което иска да се откъсне, за да е независимо, да се докаже, че е пълноценен и самодостатъчен индивид?
    Зрелостта обаче не е в самодостатъчността. В нещо повече. Тя е във възможността да дарява. Да дарява живот. Да дарява грижи. Време. Внимание. Любов.
  19. Like
    albatross_bg got a reaction from Донка in Млади да гледат стари..   
    Получили сме живота си даром.
    И го заслужаваме, като го даряваме.

    Всичкото време, което ни е отредено на тази земя, ни е дарено. Дадено на заем. Временно.
    Какво ни дава право да се опитваме да го запазим за себе си?
    Изворът пази ли водите си за себе си? Изворът нима избира на кого да даде да пие и на кого да откаже?

    Страхувате се да не изгубите драгоценното си време, ако трябва да го посветите на някого другиго? Пък бил той и Майка или Татко?
    А как иначе да го спечелите, освен като го "прахосвате" за другите? И заедно с времето си и таланта си, усилията си, надеждите си, състраданието и радостта си... Живота си?
    Живота не е мой. Аз съм негов.
    Не мога да избирам най-доброто. Най-доброто избира мен.
  20. Like
    albatross_bg got a reaction from Донка in Млади да гледат стари..   
    Всичко зависи от любовта.
    Ако сте отгледани с любов, ще сте заредени с нея.
    Ако сте отгледани с любов, когато ви се отдаде възможност, ще дарявате любов, без да се замисляте, ще получа ли нещо в замяна, или какво ще загубя ако...
    Има ли такива въпроси - значи любовта я няма.
    Какво изпитвате към родителите си - Любов?
    Въпросът би ли направил нещо за някого към когото изпитваш любов не ви ли си струва неуместен?

    Към всички онези, които нямат това чувство към родителите си мога само да изпитвам състрадание...
    Тук не става въпрос за дълг, за жертва, за отговорност... Не. Става въпрос за Любов.

    Има ли я? Или я няма? Това е въпроса!
    Надживели ли сме детето в себе си? Детето, което иска да се откъсне, за да е независимо, да се докаже, че е пълноценен и самодостатъчен индивид?
    Зрелостта обаче не е в самодостатъчността. В нещо повече. Тя е във възможността да дарява. Да дарява живот. Да дарява грижи. Време. Внимание. Любов.
  21. Like
    albatross_bg reacted to Донка in Млади да гледат стари..   
    Когато преди година майка ми си счупи крака и трябваше да и помагам за тоалет в болницата, осъзнах нещо много важно за мен.
    Когато влезнах в стаята с пакета памперси в ръка, тя се разплака - "Откак се помня съм се ужасявала от това - да стане с мен нещо и децата ми да се наложи да ми сменят памперс и да ме обслужват на легло". Засмях се с глас "Е, ето че стана и не е чак толкова страшно, нали? Голяма работа - един памперс, и ти моето мръсно д. си бърсала, защо сега да не ти го върна тъпкано, сега ми е паднало, хайде, ще слушаш, иначеее". Тя ме погледна объркано. "И каква е разликата между бебче и бабче - само една буква". Усмихна се. "И ако се надяваш да ми загнуси и да си тръгна, не си познала - две деца съм изправила на крака, с една баба като не се справя...." Засмя се облекчено.

    На път за вкъщи изплуваха спомени - родителите на майка ми и двамата починаха в ръцете и след дълго и мъчително боледуване на легло. Това е бил урок за нея - че няма от какво да се страхува за себе си. Тя не го е усвоила и е продължила да се ужасява, дори повече от преди. Наложило се е урокът да бъде по-ясен. След като се върна у дома доста говорихме за това. Мисля, че сега не се ужасява, приема вариантът "позорно закована на леглото през последните си години" като един от възможните и напълно нормалните. И мисля, че вече разбира - това зависи и от нея.... а може би и от мен? Ако аз не допускам този вариант като болногледачка, ще се наложи да ми дадат урок... Не знам, така го усещам за себе си, за другите може би не е валидно.
  22. Like
    albatross_bg reacted to borislavil in Млади да гледат стари..   
    Трябва ли младите да гледат старите, децата – родителите, здравите - болните, трябва ли силните да помагат на слабите и т.н.? За мен няма място за колебание. Ако имаш сърце, ако имаш любов, ако имаш състрадание, отговорът е ясен. И не говоря просто теоретично – сблъсквал съм се с този проблем. Да, трудно е, тежко е да гледаш възрастен човек на легло, но не мога да се съглася, че ако някой наш близък падне на легло, ние просто трябва да го оставим да си умре, за да не удължаваме агонията му, или защото си го е „заслужил” , „пожелал”, или си е пожелал да остарее (все едно ние няма никога да остареем), или пък след като е паднал на легло, не е поискал „достойно” да умре. Нека да припомня, че човек може да е в инвалидна количка и пак да е изключителен дар за човечеството. Като Рой Кампанела например. Или Дамян Дамянов, който казваше (и беше прав): „И без крака голямото сърце при хората отива.” С умиление си спомням и за стенографката на Учителя – Елена Андреева. След нанесен побой тя беше парализирана от кръста надолу и прекара на легло над 30 години! Но беше с изключителен дух! Само един път съм я виждал, но още не мога да забравя озарените й от светлина очи. Поклон пред тези сестри, които се грижеха за нея – те не й бяха длъжни, но го правеха с любов! Бяхме в Айтос на курс по паневритмия в началото на 90-те години, воден от Ина Дойнова, която сега също е в такова положение, че се нуждае от нашите грижи и любов, от помощта ни, когато една вечер ни съобщиха, че Елена Андреева си е заминала. Заплаках, защото почувствах, че ни е напуснала една близка и сродна душа. Много е по – лесно да захвърлим остарелите си и изнемощели родители в някой старчески дом и да им ходим един път в месеца или в седмицата на свиждане, за да ни е чиста съвестта, но не мисля, че това е достоен избор. Грижата за един възрастен човек на легло може да е тежка и да не радва его – то ни, но пък, когато го правим с любов, бремето става леко, а дългът – радостен.

    Приятели, истина е, че пътят ни към висшите светове се трасира от времето, което сме посветили в грижа за другите! Необходимо е да бъдем съпричастни. Съпричастието е плод на битийното осъзнаване на единството на всичко съществуващо. То поражда едно от най – красивите деца на любовта – състраданието. Но не философстването на тема „състрадание”, а действеното състрадание, при което болката на другия е и твоя собствена болка. Не вярвам в любов, която не е готова да жертва нищо. Напротив – саможертвеният дух е сърцевина на любовта. И в този смисъл, желанието или нежеланието да служим на другите е мерило за наличието и силата на нашата любов!
  23. Like
    albatross_bg reacted to Диана Илиева in Млади да гледат стари..   
    А замисляли ли сте се за обратния вариант - детето е пораснало, станало е самостоятелно, живее отделно от родителите, родителите също не са особено възрастни или болни, за да имат нужда от "гледане", но ... да не дава Бог, разбира се, но става нещо, примерно катастрофа или по-сериозно заболяване, именно на младия човек, дотолкова, че да не е в състояние да се грижи за себе си, примерно в инвалидна количка или лежащо болен, за среден или дълъг период от време.
    Длъжни ли са родителите да го гледат или и за тях важи опцията "по желание", а ако нямат - в хоспис?
  24. Like
    albatross_bg reacted to Gabrielle in Баща ми ме тормози чрез всякакъв вид психическо насилие   
    Скъпа didi_ts,
    благодаря ти за всеки изписан ред и ти се извинявам, ако с поведението си те разочаровам. За следването ми имам точен план, но не го споделих. Ще следвам в Германия, избрала съм град, университет, специалност и от дълго време комуникирам с лекторите. Боря се също и за стипендия, която да покрива част от разходите. Така че въпросът със следването ми е "задвижен". Относно пасивното ми поведение, по-скоро наистина е на база лични интереси. Приемам го като възнаграждение за търпението ми през всичките тези години и както аз съм давала много от себе си, сега ще давам още малко, за да получа догодина.Когато се преместя ще се почувствам наистина свободна, но чак когато завърша, може би - независима. Тогава ролите ще се обърнат и аз ще съм човека, от когото те ще зависят. Като се знам каква съм мекошава не мисля, че бих оставила родителите си без да им помагам финансово. Но може би това ще ми носи удовлетворение.. че най-после съм взела живота си наистина в ръце и не се нуждая от тях, а напротив - те се нуждаят от мен.
    Относно думите на Орлин.. всеки ден мисля за това и се надявам да успея да приличам колкото се може по-малко на родителите си. Ще се старая да откривам техните черти у себе си и да ги променям, за да стана един ден по-добър човек. Наистина си представям моето бъдещо семейство много по-сплотено и много по-различно, но ще видим.
    Да, наистина ще пиша отново и след година, когато нещата вероятно се подобрят. Тогава сигурно ще имам други грижи. И когато един ден стана терапевт или психолог, бих се радвала също като вас да давам съвети на хората във този сайт, а защо не и да измисля нещо още по-голямо.
  25. Like
    albatross_bg got a reaction from Диляна Колева in Мъжът ми ми изневери   
    Говорихте ли по въпроса с мъжа си?
    Какво чувства той?
    Спрямо изневярата си, спрямо въпросната жена, спрямо Вас?
    Написала сте, че самият акт на изневярата е бил преди време, а впоследствие е поддържал "платоническа връзка"(която за повечето жени обикновено е и по-голям "грях"). Разбирам, че огорчението от сблъсъка с такова откритие за човека, който е до Вас от толкова време, е неизбежно и тежко. Но се опитайте да си представите как бихте се отнесли ако ваш най-добър приятел(приятел, брат или син да речем) е попаднал в подобна ситуация. Какво бихте го попитала? Какъв съвет бихте му дала? С какво бихте му помогнала, за да продължи живота си по най-добрия според Вас начин?
    Животът е шарен. Никога черно-бял. И ни събира заедно не за да сме вечно щастливи един с друг , а в съжителството с другия да ставаме по-добри - и той и Вие.
×
×
  • Добави...