Jump to content
Порталът към съзнателен живот

krasi 33

Участници
  • Общо Съдържание

    76
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Мъж
  • Местоположение
    Вселената
  1. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    Quote Ето отново изопачаваш думите ми, а това са методи на знаеш кои. Казах, че думите ти за любовта нямат покритие, защото в теб любов няма. Но ти изведнъж правиш "гениалното" заключение, че за мен любовта е дума без покритие. Не, твоите думи са без покритие, а не любовта. За теб тя може да е основополагащ закон, ама само на думи. Аз поне не претендирам за подобно нещо и не предявявам претенции към другите за същото. Станимир, един човек не може и един миг да съществува без Любовта, та и аз в това число. В теб също има Любов, но дали я проявяваш като определяш равнището на другите и мериш те колко имат или нямат от нея? По скоро проявяваш омразата породена от заблудите на егото. Точно за това Христос каза когато го разпъваха: "Господи, прости им този грях, защото те не знаят какво вършат". Той им прости че го убиха, защото бяха заблудени от предразсъдъците на егото. Quote "Аха, героят е техен синоним. Ама ти досега отричаше и то доста яростно именно това твърдение." Ами аз и сега отричам че духовно силния и извисен човек е герой, просто думата герой е негов синоним - ето и още синоними на героя: Синоними на думата герой (същ.) борец, юнак, воин, кавалер, рицар, победител, храбрец (същ.) действуващо лице, деятел, фактор. Всички тези думи са синоними на героя Станимир. Важно е съдържанието а не формата, не героя като синоним, а духовно извисения и силен човек. Думата герой е просто една от многото възможни както виждаш, а съдържанието е само едно - човек със силен дух и вяра в Бог и Христос. Синонимите и тяхното значение и употреба се учеха в осми клас по български език и литература, ако не се лъжа. Quote Не, слабите няма да достигнат, докато не станат силни, т.е. герои. С това не отричам възможността да достигнат, но първо трябва да станат силни и това е смисъла на развитието. Житното зърно когато покълне в земята слабо ли е? После като поникне по силно ли е? А когато житното стъбло даде клас изпълнен със зърна още по силно ли е? Това е Пътя на житното зърно, да покълне, поникне и изкласи. Духовния път на човека е да посее кълновете на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Христос го е казал най точно: "А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!" А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча? ой отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират. Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша! Прочети добре тълкуванието дадено от Христос, Станимир! Quote Ето, ти отново лъжеш. Кога и къде съм изразил съмнение в Христос? Ами докога ще продължаваш със спекулациите и лъжите? Хайде спри се най-накрая. После, защо съм бил остър към теб. Ами къде е покритието на думите ти - само лъжи и изопачаване. Ами ето тук Станимир: "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам." Както казва Христос словото се приема в различна степен от всеки, но въпреки това "Сеяча" продължава да сее семената на Божествената Любов, Мъдрост и Истина. Значи щом Христос "сее" за всички и не дели хората, никой няма право да ги дели. Духовния път е за всеки, не само за силните, не само за героите. Учителя се определя като продължител на делото на Христос на земята. Та ако имаш някакви съмнения то те се пренасят и върху неговото дело.
  2. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    Ами ето тава си казал: "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам. Е, аз не съм Христос и за мен определено има непредвидими и критични ситуации, в които може да се окаже необходимо да се изстискам докрай. Добре е да си мечтаем, че животът винаги тече гладко и безпроблемно, и ние можем без прекомерни усилия да си го живеем, но действителността не е такава. Това, което пиша всъщност няма значение." Тук казваш че се съмняваш в способностите на Христос. После заявяваш че не си Христос, което е ясно, само че Христос показа на хората какви божествени заложби се крият в тях и как могат да ги проявят. Значи щом не искаш да си като Христос - Човека, не искаш и Божествената си същност да развиеш и проявиш. А на хората които не искат да дадат изява на Божественото в тях им се налага да се "изстискват до край" както се изразяваш много по често и по силно, от тези които търсят Бог и Христос. „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35)
  3. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    Станимир: "В теб любов няма. Твоето е тъпо лицемерие. Говориш за любов, но тя ти е толкова далечна, че повече няма накъде." Не се сърдя на думите ти, но къде в беседите на Учителя си срещал такива квалификации и думи? Нали си последовател на Учителя...? Дори и в най лошия човек има Любов, има и Божествена искра, именно за това за Бог всички хора са равни, та дори и аз да съм най лошия както казваш ти. Ти споменаваш че ти се налага често да се напрягаш в живота, дали това не е резултат от противоречията в теб? Аз не се оплаквам, Бог ми е дал всичко от което се нуждая и за това Му благодаря всеки ден. Станимир: "Изопачаваш, манипулираш - все методи на черните." Черните разделят хората, белите обединяват. Черните ограничават, белите освобождават. Всеки сам може да прецени какво правя. На този свят Съдията е един. Както съдиш така ще те съдят, Станимир. Станимир: "Ти дори и думите на този, когото наричаш Учителя изопачаваш за да се напаснат на религиозните ти фанатични убеждения, които могат да минат за християнски, но не и да се свържат с П. Дънов. Изкарах предостатъчно цитати, но ти така не ги прие. П. Дънов ясно използва думата герой без да я противопоставя на вярата в Бог и Христос, но ти не. Е кое е егоизъм, моето или твоето." Ако да поставиш на първо място Бог, Христос, Любовта, Мъдростта и Истината е фанатизъм, какво ли е да ги отричаш? Учителя използва героя като синоним на духовно силния и извисен човек, този които е по пътя да се освободи от оковите на егото. Аз не противопоставям героя на вярата в Бог и Христос, а казвам че вярата в героя не може да бъде по голяма от тази в Бог и Христос, защото ако е по голяма то и героя е по голям от Бог и Христос. Станимир: "Любовта това, любовта онова. Думи без покритие." Ако за теб Любовта е дума без покритие, за мен е основополагащ закон. И понеже Любовта е от Бог, така поставяш под съмнение и Него, а понеже и ти си от Бога сътворен, отричаш се и от себе си. Животворната всепроникваща Божествена Любов е в основата на живота, прецени сам дали да се отречеш от Нея. А покритието на думите ми е потвърдено от цитати. Станимир: "Опитваш се да очерниш едно понятие, което този, който наричаш Учителя изрично казва: "Светът се нуждае от истински герои. Няма по-голямо нещастие за света, ако изчезнат героите." Но не, ти и някои други се опитвате всячески да принизите понятието и да измените темата в желаната от вас посока. Е, може и да успеете. На мен ми пука и затова съм по-остър към такива като теб. А ти си проявявай мъдростта и любовта (горко им на тези към които я насочваш)." Да, света се нуждае от силни духом люде, проявяващи Божествената Любов, Мъдрост и Истина за благото на хората. Героя е техен синоним. Това което аз и някои други правим е да подпомогнем и извисим духовно слабите, за да не мислят че като са слаби, за тях няма място на духовния път. И слабия има качествата на силния, но още не се е научил да ги развие. За това духовния път е за всеки, а не само за герои. За това се казва Духовен път, път по който всеки човек калява и усилва своя дух, за да прояви още по добре добродетелите си. За това Пътя не е нито геройски, нито героичен, а е духовен. „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.“ (14:6) „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, дори и да умре, ще живее.“ (11:25) „Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.“ (10:11) „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“ (10:9) „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.“ (8:12) „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее, и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.“ (6:35) „Аз съм истинската лоза и Моят Отец е земеделецът.“ (15:1) И това ли са празни приказки Станимир? И това ли е изопачаване? Казал го е Човека Христос, в когото ти изразяваш съмнение.
  4. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    "Де е геройството на човека: в помощта, която може да даде на своя ближен, или в безучастието към него? Който може да помогне на една страдаща душа, която се дави някъде накрая на света, той може да се нарече герой. Може никой да не знае, че си придобил някаква добродетел, или че си спасил някого, но ти си герой. Трябва ли да търсиш геройството в това, хората да обезсмъртят твоето име?" Когато изразяваме състрадание като помагаме на давещия се, това не е ли проява на Любовта която е един от трите основни закона на Вселената? Тук героизма отново е синоним на проявена Любов. Героизма е форма, а Любовта е съдържанието, а съдържанието - Любовта е първопричината за силния духом човек (герой) да я възприеме и приложи - прояви в живота си, а не да се води от егото си. "Според религиозните, няма нужда от учени, от велики хора и герои. — Защо? — Защото Бог е създал вече, каквото трябва, няма защо да очакваме на хората. Каквото Бог е направил, това е последната дума на творението. — Ето едно криво заключение. Бог постоянно работи. Христос казва: "Отец ми постоянно работи, и аз ще работя." Следователно, щом Бог работи, и ние трябва да работим. Бог не е престанал да мисли, значи, не може да престане да твори и работи. Ако Той престане да работи, светът е осъден на смърт." Именно заради това че Бог работи непрестанно, то и света се изменя. За това и всяко време с героите си, образа на героя не е "стационарен" - постоянен, вечни са добродетелите, Любовта, Мъдростта и Истината, и във всеки един момент те се проявяват по различен начин защото Бог работи и създава различни условия за проявлението им. За това всички ние сме ученици на Бог и Христос, който желае може да се стреми да бъде герой, а друг да бъде слуга Божии. (Псалм 50:14; Еклисиаст 5:4, 5) Дяволът ще се опитва да ти попречи да служиш на Йехова. (1 Петър 5:8) Но ти се приближавай до Бога в молитва. Ето в това е голямата опасност, когато има герой за подражание кой стои зад неговия образ. Хората които не са достатъчно силни духом лесно стават жертва на лъжегерои. Когато си ученик на Бога и черпиш познание директно от извора тази опасност да те заблуди някой лъжегерой я няма. За това казвам че може и без герои да се върви по духовния път. Защото образа на Бог и Христос е кристално ясен, а образа на героя не е еднозначен, често е многолик, според равнището на духовното развитие на човека. Пример: Ако подариш една риба за вечеря на беден човек, това е проява на Любов (геройство), ако нучиш този човек да лови риба, това е друга проява на Любов (геройство). В първия случаи си задоволил еднократно нуждата му от физическа храна, във втория си задоволил тази негова нужда до живот. И в двата случая правиш добро, но във втория мислиш и за бъдещето на човека. Христос каза на учениците си: 16 А когато минаваше край галилейското езеро, видя Симона и брата на Симона, Андрея, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари. 17 И рече им Исус: Вървете след Мене, и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци. 18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него. Разбира се всеки е свободен да решава сам дали го влече героизма и героите, или това да се учи да проявява Любовта, Мъдростта и Истината. Много често героя и героизма е по близък и по лесно смилаем от Бог, Христос и Трите закона. Но дали по лесното е и по качествено?
  5. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    АлександърТ.А: "Колко години се говори за Христос.И какво ,по близко ли сме до Бога?Колко път има още докато стигнем?По добре е да се насочим към по близките цели.Да придобием и затвърдим по достъпните добродетели." Александър, аз не налагам мнение, а просто сравнявам. Проблема е че повече се говори и по малко се прави. Но да не забравяме че доброто дело започва от доброто слово:" Йоан 1:1-5 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.То в начало беше у Бога.Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не обхвана. Йоан 3:16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." Това че пътя е дълъг можели да е оправдание да се откажем да го извървим? Пътя е дълъг само когато се отклоним от Христовия пример и започнем да следваме заблудите на егото, които ни отдалечават и ни повеждат по криволичещи пътеки далеч от Бог и Христос. Може ли да кажем че духовните цели се делят на близки и далечни? По скоро са по лесни и по трудни, изискващи по малка сила на духа и такива изискващи по голяма духовна сила. Добродетелите са достъпни само за силните духом, защото те са преборили егото си, а слабите духом трябва да работят за това да увеличават силата на своя дух всеки ден. АлександърТ.А.: "Какъв етикет бихте лепнали на възрастния белобрадко просещ пред храма,дарил 16000 лв.на родната ни църква.Просяк или герой.В дните преди избора на патриарх бе нужно да се напомни кое е важното." Бих казал че този човек върви по своя духовен път който Бог му е определил, той е ученик като всеки от нас, ученик в училището на Бог, което сме призвани да завършим успешно. Всеки който следва Христос ще може да се нарече Син Божии.
  6. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    mvm: "По анализите, които правиш от цитатите на Дънов - навсякъде казваш, че Дънов използва думата герой като синоним синоним на какво? - на човек обърнат към Бог, Любовта, Мъдростта и \Истината - това е точно героят" Учителя използва думата герой като синоним на духовно силен и извисен човек. Бог е Любов, Мъдрост и Истина, а човека обърнат към бог е Син Божии, а не герой. ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ, Глава 5 9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА, Глава 20 34. Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 35. но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 36. и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ, Глава 8 14. понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ГАЛАТЯНИ, Глава 3 26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; mvm: "как да ти се обясни, че човек с его, не може да стане герой, и в Уикипедия са го обяснили - човек, който върши значими дела НЕ ЗА СЕБЕ СИ, а за другите хора? Човек с его не може да извърши значими дела за другите хора, разбери го това нещо най-после Човек с его би работил за себе си, не за другите хора със себеотрицание." Човек с его не търси Бог и Христос, а герои за водачи и героизъм за подражание. Човек без его търси Бог и Христос, такъв човек е Син Божии, а не герой. За Бог всички дела са значими, щом са насочени към въздигането и просветлението на човека. „Истина ви казвам, че тази сирота вдовица тури от всичките най-много.“ Лука 21:3 Стотинката дадена от бедната жена е ценна колкото милиона, защото е дадена от сърце и с любов. След като Бог не дели човешките дела на значими и незначителни а ги оценява по достойнство, кой е човека който ще ги раздели? Щом Бог не дели хората на несретници и герои кой е човека който ще ги раздели? Нищо против Уикипедия, но Христовото слово е най добрия източник за цитати, а не Уикипедия. Накрая мога да обобщя че след като Бог е извора на Любовта, Мъдростта и Истината, най доброто за човека е да пие директно от извора. "Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява." Петър Дънов Този цитат от учителя показва ясно какво става когато Любовта минава през посредници, а и не само Любовта.
  7. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    mvm: "Двете думи не са синоними. Кумирът е обект за подражание или преклонение, без да е заслужил това преклонение с обществено полезни и значими за всички хора дейности, Певецът не е извършил геройство, а само има талант" Таланта който има певеца не е ли обществено значим? Значи певеца е обект за подражание и преклонение без да е заслужил това преклонение с таланта си, защото таланта му не е обществено полезен и значим??? Това определение е Много Интересно! А таланта на певеца дали не е от Бог? И дали певеца не го е доразвил с труда си? mvm: "Хората, които се справят по-добре от героя не се подкастрят, Те се присъединяват към него, за да се мултиплицира ефекта от неговото дело. Не знам как ти хрумна да елиминираш по-кадърните от героя" А тези които не искат да се присъединят към героя за да се мултиплицира ефекта от неговото дело и скат да се присъединят към Бог, имат ли свобода на избора? Присъединяването им на всяка цена и против волятя им не е ли подкастряне? И светата инквизиция е действала по същия начин векове наред, който не е с църквата е срещу нея. Точно за тази опасност говоря. mvm: "Правиш отново много обобщен извод и си сигурен в него, като че ли изхождаш от себе си. Автоматично се ограничавал мирогледа до героя. Не е така, ти продължаваш да не можеш да си представиш как хората могат да съвместяват Бог и Герой , и едното да не пречи на другото. , нито да го измества или замества. Според тебе има или само Бог, или само герой, никак не могат да съществуват едновременно. Но те могат." Понеже е ясно че героя е ограничен, а Бог е неограничен ясно е че Бог е над героя. Могат да съществуват заедно, но това ограничава човека който вярва в герои, защото разделя вярата му между Бог и героя. А разделението не е част от духовния път. Можеш ли да носиш две дини под една мишница? Ако вярваш в неограничения Бог защо ти е да търсиш ограничени герои? Та Бог съдържа в Себеси всички качества на всички герои. mvm: "Познаваш ли такъв човек, който има всичко и може всичко? Ти такъв ли си? Твърде мистично определение. По-надолу казваш, че имало такива хора в Шамбала и в други светове – кои са тези други светове? Кажи ни как и ние да отидем там, да ги видим тея хора, които могат всичко и нямат проблеми. Ти бил ли си в тези други светове? Къде се намират?" Познавам такъв човек, и ти също го познаваш, но илюзиите на егото се стремят да го отдалечат от нас. Христос е човека, този който възкръсна от мъртвите! Аз съм обикновен човек, от тези които не се стремят към вниманието на героите. В Шамбала и в други светова се отива с покана, когато човека е постигнал определено равнище на духовно развитие. Можеш да прочетеш "Рила врата към Агарта" от Учителя. Мнозина са били там но не се връщат за да разказват приказни истории, а да помагат на останалите да се извисят духовно и също да отидат там. mvm: "Държа тук да отбележа, че хората и те като вас – другите хора, също искат да бъдат близо до Бога. Да уважаваш един герой и да го почиташ не означава да се откажеш от Бога." Аз различавам само един вид хора, не ги деля на несретници и герои, защото това са субективни илюзорни квалификации създадени от егото да разделят хората. За това и разбоиника и Христос влязоха в Рая заедно. mvm: "Ето това вече е гвоздеят – дай пример за един герой, който е искал да покаже на хората, че Бог не им е нужен? Кой герой, извършил едно добро дело, го е извършил заобикаляйки божиите закони? Ами то тогава не би бил герой, а злодей." Вярата в героя намалява вярата в Бог: Исус казва: “Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее” (Йоан 6:35). - За тези които твърдят че развивам мои теории държа да подчертая че това не са мои думи. Глад и жажда има сред хората, и наи жадни и гладни са тези които са отишли при човешки герои, а не при Христос. mvm: "Как реши, че щом за някои моженето е смешно, то и Бог за тях е смешен. Защо проектираш своите мисли и разсъждения и ги приписваш на други хора? Решаваш нещо, правиш заключение и отсичаш – щом уважавате героите, значи сте богохулници. Ама чакай, кой си ти да правиш такива оценки? Говорител на Бога ли си? Негов парламентьор? Или какво?" Моженето е от Бог, неможенето е от егото. След като Бог е дал частица от Себе си на всеки човек, като се присмиваме на можещия, значи се присмиваме на Бог който Го е надарил с талант. Аз не оценявам хората, мен ме "оцениха" многократно защитниците на героите и героизма. Всеки който твърди че Следва Бог, Христос и се стреми да проявява Любовта, Мъдростта и Истината е говорител на Бог. Учителя също, както и всеки човек който носи Бог в сърцето си. Оценки не давам, а само цитати които не са мои. Ако нечие его е наранено то това е признак за слабост, а не за сила. Нека всеки сам да прецени до колко обективни са твърденията ми.
  8. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    Станимир: "В кой аспект от живота хората са в състояние да различат истината от илюзията, че да очакваме да могат винаги да оценят точно проявите на духа в случая с героизма? Да, за едно и също нещо едни ще кажат: това е героизъм, други: не, това не е героизъм. Хората правят това обаче и по отношение на всичко останало." Човешко е да се греши, Божествено е да се прощава, за това да се учим да различаваме истината от илюзията е основна задача за всеки човек. Именно за това Христос дойде сред хората, да ги учи на Истината, за да ги изведе от човешките илюзии. Истината е от Бог и е в Бог, а не е от героя. Бог и Христос са нашата пътеводна светлина в мъгливия океан от човешки илюзии, за това Те трябва да са нашия модел за подражание, а не човешките представи за герои. Станимир: "А духовното развитие е един непрекъснат процес на преодоляване на собствените ограничения, на победа на духа над материята, на нейното организиране за целите на духа, вместо допускане духът да се подаде на нейната хаотичност и инертност." И аз казвам същото: "А духовното развитие е един непрекъснат процес на преодоляване на собствените ограничения...", но от къде вадиш извода че материята не е организирана за целите на духа? Как разбра че материята е хаотична и инертна? Бог сътвори Вселената и материята е част от Божието творение, по твоите думи излиза че Бог е сътворил хаос и инертност??? Това не е ли отричане на Бог? Излиза че не знае как да си свърши работата? В предишна твоя публикация казваш: "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам." - ти се съмняваш и в способностите на Христос??? Това не е ли отричане на Христос? Ако махнем Бог и Христос какво остава? Може би само нечие Его? Ако един човек живее в собствен свят в който Бог и Христос са поставени под съмнение - отречени в някаква степен то наистина живота на този човек е труден и е трудно да се различи истината от илюзията. Станимир: "Да, човек може да си живурка подобно на растение еон след еон, но това няма да доведе до неговото духовно израстване, а единствено до поддържане на съществуването му." Всичко във Вселената се развива и израства духовно когато следва Божествения порядък. Дори и растителния свят за който говориш преди това е бил минерален свят. Учителя обяснява това нашироко в беседите си. Само човека който е напълно свободен, може да се откаже дори от развитието си, когато не следва Бог, а своите илюзии.
  9. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    "Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот." Добри плодове В този цитат който си дал Учителя ясно посочва: "Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот." Любовта към Бог е на първо място, а не любовта към героя. Бих добавил че някои хора са влюбени в егото си. За това са излезли от Бога и са влезли в калта на човешкия живот. Но всеки сам може да прецени. Твое право е да не отговаряш, но нали искаш да защитиш идеята си че духовния път е за герои проявяващи героизъм? Моите коментари до тук не са насочени срещу теб, а правят сравнение до колко обективно или субективно е твето и моето мнение.
  10. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    Станимир: "Героят си е герой и когато няма свидетели на героизма му." Интересно заключение, можеш ли да се обосновеш как си стигнал до него? Някакви факти ицитати които да ни убедят в това. Станимир: " В този случай естествено хората няма да могат да почерпят пряко вдъхновение от въпросния героизъм." След като не можем да почерпим от нещо което не виждаме как да знаем какво е то? Станимир: "Но дори и да няма свидетели, дори и никой от свидетелите да не оцени героизмът, то законът за причината и следствието ще го направи." Закона за причинно следстевната връзка дали "оценява" героизма, или въздава на всеки му според делата? Станимир: "Не всеки действа в живота си с пълния си потенциал. Освен това заложбите не са следствие от нечия външна намеса, а развитието им е един процес движен от самия човек. В критични ситуации е възможно духът да намери сили и да се окаже, че е имал възможности за които никой не е подозирал. Знаем, че е достатъчна вяра колкото синапено зърно. Героите идват да ни покажат, че много от това, което считаме за невъзможно, всъщност е възможно. Те са един импулс за вярата ни." Христос дойде да освободи пълния потенциал на всеки един от нас, но това може да стане само със съгласието на всеки един от нас. "Създадох ви по свой образ и подобие..." - значи заложбите на всеки човек са като на Христос, а тяхната проява зависи от всеки един от нас. Ако някои не подозира че е създаден по Божий образ и подобие това говори че не се е пробудил. "Истина ви казвам, ако вярата ви беше голяма колкото синапово зърно и вие щяхте да вършите това което върша и Аз..." значи се иска вяра, а не героизъм иначе словото Божие щеше да звучи по друг начин. Импулса на вярата ни е Бог и неговия възлюбен син Христос, а не героите. Всъщност трябва да си зададем въпроса дали са ни нужни посредници в общуването с Бог, трябват ли ни герои за пример когато имаме Бог и Христос? Като избираме героите не се ли отричаме от Христос, защото родил ли се е на земята герой, който да надминава Христос по качества? Не се е родил такъв герой, значи Христос е нашия жив пример и еталон за подражание.
  11. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    "Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното." Като себе си В тази беседа Учителя говори за пълно себеотрицание, себеотрицание от егото и неговите желания. Такива хора са смели и решителни, и тук героя е употребен като синоним и по разбираемо определение на тези категории. Важно е съдържанието, а не формата Станимир. Много хора четат но малцина разбират, много хора гледат, но малцина виждат. "Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и на неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Измениш ли тази посока и поемеш [ли] посоката на намаляващите величини, ти сам се излагаш на мъчнотии и страдания. Ден след ден организмът ти ще слабее, лицето ти ще се набръчква и ще търсиш лекари да ти помогнат. В какво се заключава помощта на лекаря? Да покаже на болния пътя към растящите величини." И отиде, та се пристави И тук Учителя говори за саможертвата и за това че човек трябва да се жертва ежедневно, а не само когато му е удобно, саможертвата е отричане отричане от егото и обединение с Бог и Христос. Отново героя тук е синоним на човека отрекъл се от себе си. "Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света. И тук учителя казва че трябва винаги да следваме Любовта, а не героите. После казва: "един ден хората ще ви признаят за герой" - който се стреми към човешкото признание ще е герой, който се стреми към това Бог да го признае и оцени ще се нарече Син Божии, всеки сам избира към какво се стреми. "Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот." Добри плодове Тук Учителя описва човешката представа за героя - не е безсмъртен защото не е възлюбил Бог и Христос, ближния си и себе си най накрая. "Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие." Събиране и изваждане И отново словото на Учителя е за Любовта, за това че трябва да я проявяваме. Любящият не страда защото е победил егото си, страданията са за тези които все още се борят с него. "Герои са нужни на света, да проявят любовта си. Само любовта ще ви направи свободни, силни. Само силният може да търпи. Само силният може, като Христос, сам да се предаде. Тогава всички Негови неприятели се качиха на гърба Му и Го питаха: Познаваш ли ни? Всичко, което проповядваше, не е вярно и няма да се сбъдне. Христос се разтърси и те паднаха на земята - Той отгоре, те отдолу. Той ги запита: Сега познавате ли, кой съм аз? Както аз пострадах и вие ще пострадате. Светът трябва да пострада, за да покаже Христос пътя, по който човечеството ще върви. Това няма да се постигне лесно. Христовата кръв тече и вашата кръв ще тече. Може да се намери някой да ви носи кръста, но гледайте, вие да се качите на гърба на противниците си, те да останат отдолу, да не се засилят. Силен е онзи, в когото Бог живее." Под тебе и над тебе Тук героя отново е синоним на Силния, силен е този които носи Любовта в себе си и я проявява непрестанно. Любовта прави човека силен, а не героизма. "Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници." Вътрешна просвета Злото е храна за силния изпълнен с Любов човек, защото само със силата на Любовта човек може да преодолее всяко зло и всякя преграда. Отново героя е синоним на човека изпълнен с Любов, Мъдрост и Истина. "Светът се нуждае от герои, от силни хора. – Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее, и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека, и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и, без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува." Неоцененото богатство И тук героя е синоним на силния човек, този в когото Бог живее, а Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Слабия вижда силния като герой, защото още не е приел Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Направи ли го, слабият вече ще е силен. "Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избегнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие широк, красив свят, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича "дом неръкотворен". Това показва, че като напусне тленното си тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. Някой пита, със старото тяло ли ще възкръсне, или с друго някое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: "Които се сподобят с този век, нито умират, нито се раждат, нито се женят"." Учене и служене 2 Всички трябва да бъдем силни (герои), а силата идва от проявената Любов, Мъдрост и Истина. "Нова мисъл е нужна на човечеството. Хората проповядват Словото по стар начин. Казват: Колко е страдал Христос! Те желаят да следват Неговия път, да бъдат като Него. Мнозина искат да бъдат като Христа, но без да ги разпъват на кръст, без да забиват ръцете и краката им с гвоздеи. Такива Христосовци не признавам. Геройство е онова, през което Христос мина. Аз проповядвам вече учението: Долу гвоздеите на Христа, които държаха ръцете и краката Му заковани! Да турим гвоздеите настрана и да разберем възкресението. Бог освободи Христа от гвоздеите и прояви своята Любов към Него. Някои плачат, че Христос бил закован. Да мине любовта през вашите сърца и да разтопи леда! Христос и днес е разпнат и закован. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеите трябва да се стопят! Ръцете и краката трябва да бъдат свободни! Човекът трябва да слезе от кръста и да служи на Бога! Не са нужни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растат. Христос живее и проповядва за нас хората, да ни въздигне за "живот вечен", тои се жертва за нас което е възможно при пълно отрицание на егото. В такава среда Любовта, Мъдростта и Истината се проявяват в пълната си сила и човека не е подвластен дори на смъртта - Христос възкръсна от мъртвите да ни докаже точно това. Страданието се изразява имнно в борбата със заблудите на егото, а за да преборим егото се иска сила. Отново геройството е синоним на духовна сила. Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народите, и те да слушат, какво Той им говори." Безопасният път И тук смели са хората които живеят в Любовта, а героя е техен синоним. Ако трябва да избирам аз държа да бъда смел и силен, а не герой. Искам да проявявам Любовта, Мъдростта и Истината, а не героизъм. То е много просто, нека всеки сам да прецени. В заключение ще кажа че когато четем словото на Учителя трябва да се стараем да вникнем в съдържанието, а не да се хващаме само за думите които са само несъвършена изразна форма. Казано е че думите немогат да опишат Неописуемото и да обхванат Необятното. Неописаемото и Необятното е Бог. За това човек трябва да се научи да гледа с "духовни очи", това означава да чете между редовете, да възприема посланията и съдържанието на текста, а не отделни думи. За това много хора казват че когато четат библията не я разбират. За да се разбере Божието слово трябва да се чете със сърце, разум и дух, а не само с очи. И Христос казва: "очи имате а не виждате, уши имате а не чувате, на вас и Отца Ми не ще може да помогне..."Учителя обяснява Божието слово чрез по разбираем начин именно като използва синоними като герои и героизъм, но това не променя съдържанието му. А съдържанието и от цитатите които си дал е че трябва да сме силни за да преборим егото си и да проявим заложената в нас Божествена същност. Да проявим Любовта, Мъдростта и Истината. Отново искам да подчертая че тези думи не са насочени към никого, въпреки че повечето защитници на героите и героизма определиха моето ниво неколкократно. На този свят Учителя е само един - Бог, и само той определя нивото на всеки от нас. Хората които определят чуждото ниво имат още какво да научат за Любовта, Мъдростта и Истината.
  12. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    Станимир: "Смисълът на почитането на героите е в това да бъдем като тях, да достигнем или поне да опитаме тяхното ниво." Аз и много хора искаме да бъдем като Христос и да достигнем неговото ниво, по това се различаваме от хората които искат да са като героите си - кумирите си. В това е смисъла на духовния път, а не в героизма. Станимир: " Героят се определя от действията, а не от това какво някой мисли за него. Може да няма свидетели на героизма на човек - това прави ли го по-малко герой? Или пак ще търсим заобиколни думички като любов, мъдрост и т.н. и т.н.?" Като няма свидетели на героизма как разбираш че има герой и героизъм??? То много неща стават без свидетели, значи ли че те са геройски? Любовта, Мъдростта и Истината не са заобиколни думички а са стълбовете на които е изградена вселената и ти Станимир. Героите се опитват да заобиколят Христос и да ни кажат че не ни е много нужен. Станимир: "Ти колко такива човека познаваш? А това с моженето на всичко осъзнаваш ли колко е смешно? Ами да такива богочовеци нямат нужда от герои - та те ги надвишават хилядократно. И да - героите не помагат... предразсъдъци, предразсъдъци, предразсъдъци... Само вярващите в Бог помагат! Алелуя!" Има много такива хора, в Агарта, в Шамбала и в други светове. Ако за теб моженето е смешно значи и Бог е смешен, защото Той може всичко. За мен и много хора, да се учим да можем повече е цел. Прав си като казваш че богочовеците нямат нужда от герои, и аз това се опитвам да обясня, сега само остава да разбереш че и ти си от тях, просто трябва да отхвърлиш от себе си заблудите на егото. Станимир: "Ами цитирал съм, но кой да чете - нали по-важното е да се спори. Мога и още много да цитирам, само че нещата стават малко като бисерите и свинете и със сигурност това, което съм смятал да цитирам и да пиша по темата няма да го направя." Цитирай отново, може да съм ги пропуснал. Тук нямаме нито избор, нито усилия насочени от индивидуалния разум - знаеш това много добре. Дори и при животните нямаме достатъчно развито самосъзнание и респективно отговорност за последствията - положителни и отрицателни. Много хора също нямат развито самосъзнание, за това Бог се грижи за тях така както и за семенцето, въпреки че те не осъзнават това. Това е проявена Божия Любов, Станимир. Бог се надява че тези негови деца ще се осъзнаят и ще тръгнат по пътя към "живот вечен..." За това работят и всички напреднали същества, за просвещението и въздигането на човека. Станимир: "Е и? Хората наистина може не винаги да са в състояние да оценят правилно нечии действия дали и доколко са героични, но законът за кармата винаги преценя правилно, а същото практически може да се каже и за по-висшите същества от хората. Но какво отношение има всичко това към проявите на героизъм? Трябва ли една постъпка да се определя като героична според това колко хора я приемат за такава?" Щом хората не могат винаги да преценят правилно нечии действия дали са героични защо са ни такива неточни преценки за герои и героизъм? "28 Исус им каза: „Истина ви казвам: в новия свят, който Бог ще установи, Човешкият Син [h] ще седне на своя славен [i]престол и всички вие, които ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола и ще съдите дванадесетте племена на Израел. 29 И всеки, който е оставил дом, братя, сестри, баща, майка, деца или ниви, за да ме последва, ще получи сто пъти повече от това, което е оставил, и ще наследи вечен живот. 30 Много хора, които сега са първи, ще станат последни, а тези, които сега са последни, ще станат първи." Да, тези които са първи в човешката йерархия ще станат последни в Божествения свят, а тези които са последни в човешката йерархия ще станат първи в Божествената. Мисля че е ясно къде ще се намират героите. Нека всеки сам да прецени.
  13. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    Думите кумир и герой са синоними. Кумир е неодушевен или одушевен - жив обект на поклонение, преклонение и подражание. Героя е само жив обект - човек за подражание. Бог е казал на хората "не си правете кумири от туй що е на небесата...". Всеки сам може да прецени за какво говоря. Но нека да видим каква е същността на героя и неговия героизъм, тя се изразява в някакво действие, поведение или решение което обикновено надхвърля общоприетия модел на действие и поведение. Не претендирам че това определение е най точното, но мисля че в общи линии ще се съгласите с него. Ако приемем поведението и действията на героя за еталон на подражание, какво става с хората които могат да се справят по добре от героя? Може би тях трябва да ги "подкастрим" защото са на по високо равнище от героя и не се вписват в героичната картина? Точно това става с Христос който проповядва против фарисеите и всички властници, героите на онова време. Вече споменах че Бог е неограничен - "създадох ви по свой образ и подобие, да сте свободни и да се обичате..." то и потенциала на човека е неограничен. Но когато имаме герой ние автоматично ограничаваме мирогледа си до този на героя, което е в противоречие с неограничената същност на Бог, а и на човека. За това всичко което ограничава не е от Бог, а е от егото, а всичко което освобождава е от Бог и е срещу контрола на егото. Този който спазва законите на Любовта, Мъдростта и Истината идва да лекува болните, да освободи робите. Христос казва: "сина Божии е дошъл заради болните, а не заради здравите". За това човека който живее по законите на Любовта, Мъдростта и Истината има всичко, и не иска нищо, защото може всичко. За него няма нерешими проблеми и трудни ситуации в които да се нуждае от герои и героични постъпки. Това което прави е да помага на тези които не са толкова напред в развитието си, защото освобождавайки ги от техните ограничения всички стават по свободни и по близки до Бог. Тук давам цитати за размисъл, особено последния говори ясно за това нужни ли са герои. Ще се радвам и защитниците на героите да цитират по същия начин нуждата от герои. "Ако се чувствате жертва, която няма никаква сила да промени ситуацията, то това доказва, че у вас има нещо, на което не сте още готови да погледнете. Затова ще останете жертва толкова, колкото е необходимо, за да се настрадате така, че в края на краищата да приемете решението да видите гредата в окото си." Ким Майкълс "Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството." Петър Дънов "Който прилага закона на любовта малко говори, а много върши. Кой трябва да обича: слабият или силният? Слабият не може да обича. Само силният обича." Петър Дънов "Доволният човек действа в истинска пълна свобода. Какво значение може да има за него надпреварата за почести? Каква привлекателност биха могли да имат суетнята и алчността? Чрез простота той притежава всичко. Той вижда светлината в "мрака", яснотата в мъглявото, бързината в "бавното", пълнотата в "празното". Готвачът, който създава едно ястие със собствените си ръце, има толкова достойнство в неговите очи, колкото и някой известен певец или висш служител. Той няма печалба за вземане, няма заплата за губене, няма овации, няма критика. Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие. Мнозина го гледат, но никой не го вижда. Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност, дракон скрит сред хората." (Гъ Хун)
  14. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    ...Оригинално определение за герой и героизъм, просто съм потресена краси, защо не се помолиш на Бог, Христос или на когото искаш от Боговете, да ти изпрати просвлетление по въпроса за клетките поне то явно за героизма и героите тотално си се объркала Не съм тук за да давам определения за другите, въпреки че ти го правиш за втори път спрямо мен. По въпроса за това как функционират здравите и туморните клетки има достатъчно информация, можеш да я провериш. Както съм написал ако гледаш с "духовни очи" можеш да видиш същественото. С физически очи виждаш само атоми... По въпроса за героите и героизма съм посочил цитати с ясен източник, очаквам да направиш същото ако желаеш твоето твърдение да има някаква стойност по голяма от думи. Отново повтарям че мое мнение няма, има обективна истина, за нея говоря. В профила ми ясно съм посочил моя пол, ако си направиш труда да го видиш ще ти стане ясно. Има един Бог, не богове.
  15. krasi 33

    Духовният живот като героизъм

    Станимир: "Зададох въпрос. Още един: защо противопоставяш героизма на това някой да прояви божествената си същност? Ти всъщност си нямаш представа какво точно отричаш. Хванала си се за някакво си твое тълкуване за героизма и си караш с него без да допускаш, че другите може да не го споделят." Не противопоставям нищо, само посочвам че героизма е нравствена категория създадена от човешкото его и представи за добро. За това никъде Христос не говори за герои и героизъм, и Учителя също. Не съм се хванал за някакво мое определение, защото цитатите от Бог, Христос и Учителя които потвърждават това не са мои, мисля че е излишно да го казвам. Както казах всеки може да се отрече от Бог и Христос, щом героите и героизма са му по скъпи. Но това автоматично води до неразрешими проблеми - такъв човек се превръща в клетката извадена от тялото. Станимир: "Ако тръгнеш да се давиш обаче се надявам хората около теб да не се ограничат с молитвите си към Бог, а някой все пак да скочи и да те изкара от водата. А ти си го наричай както си искаш." Хората се давят в заблудите си, както в духовен така и във визически аспект и като не виждат Бог търсят герой който да ги спаси - те са клетките извън тялото.. А тези който виждат Бог просто не се давят, те са клетките в тялото. Станимир: "Аз не мога да разбера как така има хора, за които героите са тъждествени с Дон Кихот на Сервантес. Още повече не разбирам защо се опитват да насадят това си разбиране и в останалите лишавайки ги от пример за подражание и вдъхновение. Ами добре, ако за някой героите са излишни - така да е." Ами да, много хора се борят с вятърни мелници за да докажат че са герои, а просто трябва да се учат на Любов, Мъдрост и Истина. Не се опитвам да насадя разбирането си на другите, просто излагам факти и цитати, до тук никой от поддръжниците на героите не е дал нито един цитат от Бог, Христос или Учителя в подкрепа на героизма и героите. Станимир: "Това е малко егоистично - да се очаква всички да са посредствени и никой да не изпъква с качествата си над другите, всичко да е обикновено и сиво, никой да не ни превъзхожда в нищо... Да, така ставаме и по-малко взискателни към себе си, защото щом няма герои, то отсъства и висшето с което да се сравняваме и към което да се стремим." Посредствеността е следствие от ограничеността, Бог е безграничен и всеобхватен, а героя е ограничен, за това Следващите Бог са неограничени, а следващите героя са силно ограничени. Христос не дойде за да изпъква пред другите, а да ни учи на Любов, Мъдрост и Истина, да пробуди Божествената същност на човека, да ни даде пример. Точно в това е проблема, ти искаш да изпъкваш над другите, а Бог не дели хората, за Него всеки е важен. За това и разбойника влиза в рая заедно с Христос, в твоя свят това няма как да стане, рабойника понеже не е герой не би влязъл в рая. Знака за равенство между героя и Висшето който поставяш говори точно за проблема че ти(егото ти) искаш да замениш Бог, Христос с героя. Нека всеки сам да си прави изводи.
×