Jump to content
Порталът към съзнателен живот

krasi 33

Участници
  • Общо Съдържание

    76
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    krasi 33 got a reaction from ivail in Духовният живот като героизъм   
    Quote
    Ето, ти отново лъжеш. Кога и къде съм изразил съмнение в Христос? Ами докога ще продължаваш със спекулациите и лъжите? Хайде спри се най-накрая. После, защо съм бил остър към теб. Ами къде е покритието на думите ти - само лъжи и изопачаване.
       Ами ето тук Станимир: "Да допуснем, че Христос е можел да предвиди всичко, въпреки че аз се съмнявам."
     
    Както казва Христос словото се приема в различна степен от всеки, но въпреки това "Сеяча" продължава да сее семената на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
     Значи щом Христос "сее" за всички и не дели хората, никой няма право да ги дели. Духовния път е за всеки, не само за силните, не само за героите.
      Учителя се определя като продължител на делото на Христос на земята. Та ако имаш някакви съмнения то те се пренасят и върху неговото дело.
  2. Like
    krasi 33 got a reaction from Слънчева in Духовният живот като героизъм   
    mvm:
      "По анализите, които правиш от цитатите на Дънов - навсякъде казваш, че Дънов използва думата герой като синоним
    синоним на какво? - на човек обърнат към Бог, Любовта, Мъдростта и \Истината - това е точно героят"
       Учителя използва думата герой като синоним на духовно силен и извисен човек. Бог е Любов, Мъдрост и Истина, а човека обърнат към бог е Син Божии, а не герой.  ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ, Глава 5
    9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
    ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА, Глава 20
    34. Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
    35. но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
    36. и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
    ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ, Глава 8
    14. понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии;

    ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО ГАЛАТЯНИ, Глава 3
    26. Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
    mvm:
    "как да ти се обясни, че човек с его, не може да стане герой,
    и в Уикипедия са го обяснили - човек, който върши значими дела НЕ ЗА СЕБЕ СИ, а за другите хора?
    Човек с его не може да извърши значими дела за другите хора, разбери го това нещо най-после
    Човек с его би работил за себе си, не за другите хора със себеотрицание."
       Човек с его не търси Бог и Христос, а герои за водачи и героизъм за подражание. Човек без его търси Бог и Христос, такъв човек е Син Божии, а не герой. За Бог всички дела са значими, щом са насочени към въздигането и просветлението на човека. „Истина ви казвам, че тази сирота вдовица тури от всичките най-много.“ Лука 21:3
     Стотинката дадена от бедната жена е ценна колкото милиона, защото е дадена от сърце и с любов. След като Бог не дели човешките дела на значими и незначителни а ги оценява по достойнство, кой е човека който ще ги раздели? Щом Бог не дели хората на несретници и герои кой е човека който ще ги раздели? Нищо против Уикипедия, но Христовото слово е най добрия източник за цитати, а не Уикипедия. 
      Накрая мога да обобщя че след като Бог е извора на Любовта, Мъдростта и Истината, най доброто за човека е да пие директно от извора.
      "Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява." Петър Дънов
     Този цитат от учителя показва ясно какво става когато Любовта минава през посредници, а и не само Любовта.
  3. Like
    krasi 33 got a reaction from Слънчева in Духовният живот като героизъм   
    "Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот."
    Добри плодове
    В този цитат който си дал Учителя ясно посочва: "Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот." Любовта към Бог е на първо място, а не любовта към героя. Бих добавил че някои хора са влюбени в егото си. За това са излезли от Бога и са влезли в калта на човешкия живот. Но всеки сам може да прецени.
       Твое право е да не отговаряш, но нали искаш да защитиш идеята си че духовния път е за герои проявяващи героизъм? Моите коментари до тук не са насочени срещу теб, а правят сравнение до колко обективно или субективно е твето и моето мнение. 
  4. Like
    krasi 33 got a reaction from Слънчева in Духовният живот като героизъм   
    "Какво се иска от човека, за да служи на любовта? – Пълно себеотрицание. Животът е пълен с примери на себеотрицание. В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли да намелят виновника. Вместо него обвинили една бедна вдовица, с четири малки деца. Съдът решил да я изпратят в Сибир на заточение. Присъдата трябвало да се изпълни в 24 часа. Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта, на кого ще останат четирите малки деца. Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден още той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението., направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното."
    Като себе си
         В тази беседа Учителя говори за пълно себеотрицание, себеотрицание от егото и неговите желания. Такива хора са смели и решителни, и тук героя е употребен като синоним и по разбираемо определение на тези категории. Важно е съдържанието, а не формата Станимир. Много хора четат но малцина разбират, много хора гледат, но малцина виждат.
     
     "Много писатели събират части от различни прояви, сглобяват ги и казват: Ето четете, това е любов. Любов е това наистина, но човешка, събрана от различни места. Няма писател в света, който да е описал любовта в истинските й прояви. Отчасти Толстой е описал любовта, но и той не е предал истинските й прояви, липсва нещо и на неговата любов. Някои автори представят героя и героинята си в идеален вид, но и те не изявяват истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертва живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но те проявяват геройство само в известни моменти. Те се казват „десетични герои“, а не цели. Да бъдеш герой в един момент, а в друг да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бъди такъв във всички моменти на живота си и да се движиш в посока на растящите величини. Измениш ли тази посока и поемеш [ли] посоката на намаляващите величини, ти сам се излагаш на мъчнотии и страдания. Ден след ден организмът ти ще слабее, лицето ти ще се набръчква и ще търсиш лекари да ти помогнат. В какво се заключава помощта на лекаря? Да покаже на болния пътя към растящите величини."
    И отиде, та се пристави
      И тук Учителя говори за саможертвата и за това че човек трябва да се жертва ежедневно, а не само когато му е удобно, саможертвата е отричане отричане от егото и обединение с Бог и Христос. Отново героя тук е синоним на човека отрекъл се от себе си.
     
     "Какво представя душата? – Райска градина, пълна със зрели, сладки плодове, с цветя и птички, с бистри извори и поточета. Тя символизира онзи свят, който се отличава с голяма красота. – Ще отидем ли там? – Ако имате любов, ще отидете и всичко ще видите. Ако нямате любов, и да отидете на онзи свят, нищо няма да видите и да разберете. Любовта създава песента и музиката. Щом любовта отсъства, навсякъде цари мълчание. Любовта носи радост, мир, светлина в човешката душа. Тя ражда живота. Изгуби ли любовта, човек губи живота, светлината, мира и радостта си. Като знаете това, не питайте, защо човек се убива, или защо другите го убиват. Който изгуби своята светла мисъл, светло чувство и светла постъпка, той е изложен на опасност, лесно могат да го убият. И обратно: не могат да убият човека, който пази своите светли мисли, чувства и постъпки. Само при това положение ще запазите живота си, ще помагате и на близките си. Един ден хората ще ви признаят за герой. Но, докато дойде този ден, ще минете през страдания, през хули и гонения. Най-после, ще понесете кръста си и ще тръгнете за Голгота. Ако не минете през Христовите страдания, не можете да станете герой, не можете да оправите света.
       И тук учителя казва че трябва винаги да следваме Любовта, а не героите. После казва: "един ден хората ще ви признаят за герой" - който се стреми към човешкото признание ще е герой, който се стреми към това Бог да го признае и оцени ще се нарече Син Божии, всеки сам избира към какво се стреми.
     
     
    "Съвременните хора минават за герои, но не са от безсмъртните герои. Те не са дошли още до положението да носят кръста си и да бъдат разпнати. Те не знаят още, какво нещо е молитвата, как трябва да се моли човек. Ще се молиш не само за себе си, но за целия народ, между който живееш. Ще любиш не само себе си, но първо ще любиш Бога, после ближния си и най-после себе си. Повечето хора са любили само себе си, поради което са излезли от Бога и влезли в калта на човешкия живот."
    Добри плодове
      Тук Учителя описва човешката представа за героя - не е безсмъртен защото не е възлюбил Бог и Христос, ближния си и себе си най накрая.
     
      "Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие."
    Събиране и изваждане
     И отново словото на Учителя е за Любовта, за това че трябва да я проявяваме. Любящият не страда защото е победил егото си, страданията са за тези които все още се борят с него.
     
    "Герои са нужни на света, да проявят любовта си. Само любовта ще ви направи свободни, силни. Само силният може да търпи. Само силният може, като Христос, сам да се предаде. Тогава всички Негови неприятели се качиха на гърба Му и Го питаха: Познаваш ли ни? Всичко, което проповядваше, не е вярно и няма да се сбъдне. Христос се разтърси и те паднаха на земята - Той отгоре, те отдолу. Той ги запита: Сега познавате ли, кой съм аз? Както аз пострадах и вие ще пострадате. Светът трябва да пострада, за да покаже Христос пътя, по който човечеството ще върви. Това няма да се постигне лесно. Христовата кръв тече и вашата кръв ще тече. Може да се намери някой да ви носи кръста, но гледайте, вие да се качите на гърба на противниците си, те да останат отдолу, да не се засилят. Силен е онзи, в когото Бог живее."
    Под тебе и над тебе
    Тук героя отново е синоним на Силния, силен е този които носи Любовта в себе си и я проявява непрестанно. Любовта прави човека силен, а не героизма.
     
    "Злото е храна за герои, за мъдреци, а не за деца. Злото в света може да се употреби за градеж, както камъните, от които правят величествени сгради. Камъните могат да причинят големи пакости на хората, но същевременно те влизат в строежа па красиви здания, на хубави статуи и паметници."
    Вътрешна просвета
      Злото е храна за силния изпълнен с Любов човек, защото само със силата на Любовта човек може да преодолее всяко зло и всякя преграда. Отново героя е синоним на човека изпълнен с Любов, Мъдрост и Истина.
     
    "Светът се нуждае от герои, от силни хора. – Кой човек е силен? – Силен е онзи, в когото Бог живее, и който живее в Бога. Ако Бог не живее в човека, и ако човек не живее в Бога, той не може да бъде силен. Този човек е роб на злото и прави това, което не иска. Той не е виновен за това, но трябва да признае в себе си, че е слаб. Щом съзнае слабостта си, той трябва да се моли на силния, да дойде при него, да го освободи. Ние не съдим слабите, но им посочваме път към освобождаване. Как ще съдите болния, че е нечист? Той е слаб и, без да иска, цапа се. Трябва да дойде някой силен, да го очисти, измие и подкрепи. Обърнете се към Онзи, Който може да ви очисти и излекува."
    Неоцененото богатство
      И тук героя е синоним на силния човек, този в когото Бог живее, а Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Слабия вижда силния като герой, защото още не е приел Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Направи ли го, слабият вече ще е силен.
     
    "Всички трябва да бъдете герои, да не се плашите от смъртта. Каквото да правите, не можете да избегнете смъртта. – Как ли ще умрем? – Много лесно. Ще отворите вратата на къщата си, ще се поклоните и ще излезете вън. Пред вас ще се разкрие широк, красив свят, и вие ще влезете в друга къща, която апостол Павел нарича "дом неръкотворен". Това показва, че като напусне тленното си тяло, човек влиза в друго тяло, което не гние и не се разваля. Някой пита, със старото тяло ли ще възкръсне, или с друго някое? – Ако волът умре и възкръсне пак с рогата и с копитата си, това не е никакво възкресение. Това е пак робство. Възкресението изключва раждането. Който е възкръснал, той не се ражда вече по стария начин. Казано е в Писанието: "Които се сподобят с този век, нито умират, нито се раждат, нито се женят"."
    Учене и служене 2
      Всички трябва да бъдем силни (герои), а силата идва от проявената Любов, Мъдрост и Истина.
     
    "Нова мисъл е нужна на човечеството. Хората проповядват Словото по стар начин. Казват: Колко е страдал Христос! Те желаят да следват Неговия път, да бъдат като Него. Мнозина искат да бъдат като Христа, но без да ги разпъват на кръст, без да забиват ръцете и краката им с гвоздеи. Такива Христосовци не признавам. Геройство е онова, през което Христос мина. Аз проповядвам вече учението: Долу гвоздеите на Христа, които държаха ръцете и краката Му заковани! Да турим гвоздеите настрана и да разберем възкресението. Бог освободи Христа от гвоздеите и прояви своята Любов към Него. Някои плачат, че Христос бил закован. Да мине любовта през вашите сърца и да разтопи леда! Христос и днес е разпнат и закован. Доброто, което искаме, е заковано. Гвоздеите трябва да се стопят! Ръцете и краката трябва да бъдат свободни! Човекът трябва да слезе от кръста и да служи на Бога! Не са нужни мъртви кръстове, но живи кръстове, които растат.
      Христос живее и проповядва за нас хората, да ни въздигне за "живот вечен", тои се жертва за нас което е възможно при пълно отрицание на егото. В такава среда Любовта, Мъдростта и Истината се проявяват в пълната си сила и човека не е подвластен дори на смъртта - Христос възкръсна от мъртвите да ни докаже точно това. Страданието се изразява имнно в борбата със заблудите на егото, а за да преборим егото се иска сила. Отново геройството е синоним на духовна сила.
     
     
    Да снемем знамето на любовта от гърба си и да го вдигнем високо. Няма по-смели хора от тия, които живеят в любовта. Няма по-страхливи хора от тия, които живеят в безлюбието. Най-големи герои са хората на любовта. Най-страхливи са хората на безлюбието. Досега всички желаехте тоя народ да стане знаменит, оня народ да стане знаменит. Сега ние желаем Господ да внесе мир между народите, и те да слушат, какво Той им говори."
    Безопасният път
      И тук смели са хората които живеят в Любовта, а героя е техен синоним. Ако трябва да избирам аз държа да бъда смел и силен, а не герой. Искам да проявявам Любовта, Мъдростта и Истината, а не героизъм. То е много просто, нека всеки сам да прецени.
        В заключение ще кажа че когато четем словото на Учителя трябва да се стараем да вникнем в съдържанието, а не да се хващаме само за думите които са само несъвършена изразна форма. Казано е че думите немогат да опишат Неописуемото и да обхванат Необятното. Неописаемото и Необятното е Бог. За това човек трябва да се научи да гледа с "духовни очи", това означава да чете между редовете, да възприема посланията и съдържанието на текста, а не отделни думи. За това много хора казват че когато четат библията не я разбират. За да се разбере Божието слово трябва да се чете със сърце, разум и дух, а не само с очи. И Христос казва: "очи имате а не виждате, уши имате а не чувате, на вас и Отца Ми не ще може да помогне..."Учителя обяснява Божието слово чрез по разбираем начин именно като използва синоними като герои и героизъм, но това не променя съдържанието му. А съдържанието и от цитатите които си дал е че трябва да сме силни за да преборим егото си и да проявим заложената в нас Божествена същност. Да проявим Любовта, Мъдростта и Истината.
    Отново искам да подчертая че тези думи не са насочени към никого, въпреки че повечето защитници на героите и героизма определиха моето ниво неколкократно. На този свят Учителя е само един - Бог, и само той определя нивото на всеки от нас. Хората които определят чуждото ниво имат още какво да научат за Любовта, Мъдростта и Истината.
  5. Like
    krasi 33 got a reaction from Слънчева in Духовният живот като героизъм   
    Станимир:
    "Как така един човек, посветил живота си на другите да не е герой?"
      Да посветиш живота си на другите е проява на Любов към тях, проява на Мъдрост е да разбираш и напътстваш, проява на Истина е да им посочиш свободата. Това прави Христос, това прави и Учителя.
    Станимир:
    "Какъв е този духовен път, който да е отделен от материалния?"
      Никъде не твърдя че духовния път е отделен от материалния. Когато един човек е избрал духовния път той търси предимно духовна храна но освен това има нужда и от физическа храна, такъв човек се храни за да живее и да върви по Пътя. Този който е избрал материалния път живее за да се храни, търси човешка слава и почести, може би и признание за своя героизъм и геройски постъпки, но и той когато се изправи пред проблеми които са неразрешими с неговото материално мислене търси духовния Свят и Път.
    Станимир:
    "Нима Христос не е прокарвал сам идеите си обикаляйки с учениците си?"
      Христос не е прокарвал сам идеите си защото Той е гласът на Бог, а идеите му са вътре в нашия дух, сърце и разум. Той просто идва да ни пробуди за "Живот вечен". Христос идва да ни освободи от зависимостта и ограничеността в която се стреми да ни държи нашето его. Най големата битка за всеки човек е битката със себе си - "Който побеждава противника си е силен, който победи себе си е всемогъщ" Лао Цзъ.
    Станимир:
      "А когато мотивите са безкористни и човек действа заради другите - това е героизъм. Христос не умря ли на кръста и за себе си ли умря? За себе си ли живя? И не правеше ли всичко със собствените си ръце? Или може би пращаше други от негово име?"
      Когато мотивите са безкористни това е отново проявена божествена Любов, Мъдрост и Истина, а не героизъм. Христос дойде да ни покаже че дори и смъртта няма власт над човека който е пробудил и проявил в себе си Любовта, Мъдростта и Истината. Като възкръсна Христос доказа на хората точно това.
    Станимир:
    "Не каза ли Христос: "Не мир дойдох да донеса, а меч"? Но има ли смисъл да коментираме тези думи, след като дори отричаме героичността в действията му? Нещо повече след като смятаме героизма за нещо недуховно и недостойно за човека? Има ли смисъл да споменаваме за героизма на тези висши същества, които пазят съществуването на битието от вълните на хаоса? Ние дори не можем да си представим тези усилия, благодарение на които живеем тук и сега."
       Както пише и Слънчева меча на Христос е Словото. А това което се отрича е Любовта, Мъдростта и Истината, защото има опит те да се заменят с героизъм и герои. Вълните на хаоса съществуват само в главите на хората които не са се освободили от зависимастта на егото си, тези които не са победили себе си защото никъде във Вселената няма хаос, във Вселената цари хармонията на сътворението. За това Христос казва на учениците си "Тръгнете след мен и ще ви направя ловци на човеци"
    Напредналите същества се опитват да пробудят Любовта Мъдростта и Истината в нас хората, да пробудят Божествената същност на човека.
    Станимир:
    "По-лесно е да вярваш, че Бог създаде небето, земята и човека и всички заживели щастливи и доволни."
     Точно от тук започва проблема, че човек не вярва в Бог и Божия порядък и се стреми да замести Бог с герои за пример, Любовта, Мъдростта и Истината с героизъм. Но всеки човек има право да се отрече от Бог ако така смята за правилно. Както казва Христос "Истина ви казвам, очи имате а не виждате, уши имате а не чувате, на вас и Отца Ми не ще може да помогне..."
      Накрая искам да кажа че моето мнение не е насочено към никого конкретно и не цели да обиди някого. Казвам го защото се оказа че защитниците на героите и героизма са с лесно ранимо его, което е разбираемо. Когато го разпъваха на кръста и забиваха пирони в тялото му Христос каза: "Господи прости им това, защото те не знаят какво правят" Бог прости на тези които го убиха. Всеки сам може да си напрови изводи.
  6. Like
    krasi 33 got a reaction from Слънчева in Духовният живот като героизъм   
    Метафората е в това че на героя се гледа като на човек който е нещо повече от другите. Коня в сравнение с магарето, доспехите в сравнение с дрипите. 
  7. Like
    krasi 33 got a reaction from Диляна Колева in Една гатанка   
    Минутите са по важни от годините казва една поговорка. Минутите са много малки в сравнение с годините. Но ако 60 минути не са изпълнени със съдържание имаме един празен час. Ако 24 часа не са изпълнени със съдържание имаме един празен ден. Ако 365 дни не са изпълнени със съдържание имаме една празна година. Малкото е това което изгражда голямото. Следователно и го определя. Ако изпълним една минута с Любов, Мъдрост и Истина, значи можем и една година да изпълним. Значи старание е нужно в това да изпълним със съдържание малкото.
  8. Like
    krasi 33 got a reaction from Слънчева in Духовният живот като героизъм   
    Здравей Преслава, примера от приказките е хубав когато сме деца и все още не осъзнаваме вселената в нейната цялост. В приказките в повечето случай няма Бог и героите разчитат сами на себе си и на собствените си сили. Всичко зависи само от тях и от някоя магия. Освен това героите често се борят за златна ябълка, половин или цяло царство или за сърцето на принцесата която носи зестра. Разбира се има и изключения но като цяло приказките отразяват материалния начин на мислене. Учителя говори за духовния свят, за трите закона на вселената: Любовта, Мъдростта и Истината.
    Докато в материалния свят се учим по едни и същи учебници с обща програма, то в духовния свят всеки е частен ученик - има самостоятелна учебна програма в зависимост от това кои са силните и слабите му страни. За това в духовния свят е недопустимо да се търсят герои и героизъм защото учебния процес е различен за всеки, а има духовни закони които са валидни за всеки. Самия факт че допускаме съществуването на герои означава че вече сме разделили хората на герои и обикновени "негерои" което нарушава закона за Свободата. Христос идва да ни научи на това че за Бог всички сме еднакво важни и са ни дадени еднакви шансове да се развиваме. Христос не е герой а учител, Петър Дънов също е определян като учител. 
  9. Like
    krasi 33 reacted to mvm in Духовният живот като героизъм   
    Това не е вярно....истинските герои обикновено са и много скромни. И те стават герои поради това, че други са забелязали постиженията им, възхищават им се  и са ги определили като герои. 
    Ако попиташ един герой, той сам не се самоопределя като такъв - какво е това, освен скромност
     
    А пък и бляскавите доспехи не са критерий за героизъм. Дори никак не са.
  10. Like
    krasi 33 got a reaction from Креми (късметче) in Духовният живот като героизъм   
    Здравейте, предполагам че сте наблюдавали мравуняк, там всички мравки работят за цялата общност, там няма герои но мравките си съществуват от милиони години. И в дълбините на материята властва същия принцип, атомите са изградени от еднакви градивни частици които са подредени по различен начин  при различните вещества и елементи. При хората има свобода на избора. Христос избра да се роди в семейството на обикновен беден дърводелец, а можеше да е "царски син" в копринени пелени. С това той ни показа че света е за хората а не за героите. Тои даде пример за това какви способности и богатства са заложени във всеки един от нас - "истисна ви казвам, ако вашата вяра беше голяма колкото синапово зърно то вие щяхте да вършите това което мога и аз". Според мен много често показния героизъм е функция на егоизъм. Любовта, Мъдростта, Истината са нашите герои. Само те могат да ни променят и възвисят когато ги търсим. А този който помага на хората едва ли се възприема като герой, той просто живее по трите закона на вселената.
  11. Like
    krasi 33 got a reaction from Слънчева in Духовният живот като героизъм   
    Здравейте, предполагам че сте наблюдавали мравуняк, там всички мравки работят за цялата общност, там няма герои но мравките си съществуват от милиони години. И в дълбините на материята властва същия принцип, атомите са изградени от еднакви градивни частици които са подредени по различен начин  при различните вещества и елементи. При хората има свобода на избора. Христос избра да се роди в семейството на обикновен беден дърводелец, а можеше да е "царски син" в копринени пелени. С това той ни показа че света е за хората а не за героите. Тои даде пример за това какви способности и богатства са заложени във всеки един от нас - "истисна ви казвам, ако вашата вяра беше голяма колкото синапово зърно то вие щяхте да вършите това което мога и аз". Според мен много често показния героизъм е функция на егоизъм. Любовта, Мъдростта, Истината са нашите герои. Само те могат да ни променят и възвисят когато ги търсим. А този който помага на хората едва ли се възприема като герой, той просто живее по трите закона на вселената.
  12. Like
    krasi 33 got a reaction from Диана Илиева in Една гатанка   
    Минутите са по важни от годините казва една поговорка. Минутите са много малки в сравнение с годините. Но ако 60 минути не са изпълнени със съдържание имаме един празен час. Ако 24 часа не са изпълнени със съдържание имаме един празен ден. Ако 365 дни не са изпълнени със съдържание имаме една празна година. Малкото е това което изгражда голямото. Следователно и го определя. Ако изпълним една минута с Любов, Мъдрост и Истина, значи можем и една година да изпълним. Значи старание е нужно в това да изпълним със съдържание малкото.
×
×
  • Добави...