Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Алекс

Участници
  • Общо Съдържание

    20
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Алекс

  1. Наистина българската/славянската душа е необятна като океана, чувстата са силни, изпепеляващи, "да любя" и "мразя". Наскоро коментирах с един познат, който живее в чужбина какво харесвам в българите - харесва ми, че са истински. На запад хората наистина са възпитани и култивирани. Хрумна ми едно много прото сравнение - западните хора са като чуждите плодове и зеленчуци, които се внасят вече и тук ) Изглеждат еднакво, без натъртвания и ожулвания, но вкусът им е особен, сух, липсва истински аромат. Българите все още сме истински с всичките ни недостатъци.
  2. Абсолютно е така! Обаче трябва да се внимава да не се наруши равновесието в организма и да се засили прекомерно огнения елемент. Тогава изгарянето е прекалено голямо и човек буквално се топи...
  3. Здравейте, до голяма степен катализат за вегетарианството ми стана този сайт. И преди това имах убежданието, че това е правилото ми решение, но след всичко прочетено само затвърдих решените си и то стана единственото възможно. Това е от година и половин ваче. Месото не ми липсва. Просто от момента, в който реших - това престана да е храна за мен. Най-интересното беше, че по същото време това решение взе и майка ми - още същата седмица мисля, преди година и половина. И при това, изобщо не го бяхме обсъждали (живеем отделно). Освен това всички роднини посрещнаха решението ни с разбиране и уважение! Много интересна ми се стори забележката за терморегулацията. Наистина в последната година съм преодоляла зиморничавостта ми, вече не ми е нито много топло, нито много студено, не съм и боледувала (изобщо). Не знам колко се дължи на хрането, колко на упражнения и доховни практики. Факт е обаче, че при по-строг пост усещането за топлина е почти едно и също, независимо от реалната температура навън.
  4. За колко време е нормално да се отговори? Аз мислих около 5-10 минути, докато се сетя....
  5. Не мога и не мисля, че е правилно да се използва думата успех в по-общ смисъл. Успешен живот - безмислица, от гледна точка на кой и какво я даваме тази дефиниция, според кои закони? Успях да вземе изпита по математика, примерно. Супер, сега други изпити. Но дали си успял да издържиш житейския, жителйските изпити? Може и да не го разбереш в този живот.
  6. Богатството не може да е цел, то е следствие. И в духовен аспект - богатство под формата на примерно свръхспособности, колкото повече се стремим, толкова по трудно ще стане придобаването им, ако просто вървим по пътя на истината, те сами идват.
  7. Наиситна има различни видове сънищата. Повечето са просто начина да се разтвари мозъка от натрупаните впечатления. В този случай те са пряко свързани с реални неща, които ни се случват. Друг път в тях се отразяват страхове, желания, копнежи.. Във всеки случай да дадеш 10 лева за съновник примерно и да търсиш отговори тях е доста "глупаво". Това, което виждаме е свързано с нас - и едни и същи съновидения трябва да се тълкуват по различен начин спрямо отдения човек. Напоследък имах интересно преживяване. Сънувах мишки (плъхове) вкъщи, от които се стреснах. В същото време един от близките ми в съня беше починал. Събудих се от уплаха, когато пипнах един от плъховете. Само няколко дни по-късно се прибирах, разказвах съня на съквартиранта ми и ... плъхът беше пред вратата. Но не се уплаших от него, а по скоро от аналогията с починалия близък в съня ми. След известно време сънувах отново сходна ситуация - около мен имаше плъхове, този път по-страшни. Бяха ме заобиколили, а аз бях с боси крака. Един ме ухапа, но въпреки това се овладях и минах през тях. И какво може да значи? Имам някакви страхове, с които трябва да се преборя!
  8. Здравейте всички! Рядко пиша тук, нещо не го чувствам като свое място още. Мисля, че Венцислав най-точно го е казал. Според мен щаствието е качество на личността, което може да се дължи на вътрешна хармония, търсене и намиране на истината и т.н. Ако чакаме да се случи нещо определено и тогава да сме щастливи..ще бъде доста жалко, защото животът ни е даден да се радваме. В Нешънъл Джеографик, първия брой на български - има статия за Вриндаван, Индия. Там почитат радвашия се Кришна, когато е бил пастир и е ухажвал девойките Просто да видим децата - толкова са магнетични и радостни, очаровани от всичко ново, прелестни създания. Аз още се усмихвам по улиците и сутрин си тананикъм винаги...
  9. За първи път играх пеневритмия преди 2 дена! И още първия път на Рилските езера, от което останах много щастлива. И аз като вас съм заплаленена от ефирността на движенията, нежността на музиката, но най-вече от общата енергия, която разпръсква облаците! За мен беше много пречистващо като изживяване и много естествено. Бях виждала 2 пъти групи в южния парк, но само за малко имах време да наблюдавам. На Рила исках да се включа още първия път, но се поколебах. На втория обаче бях убедена, че ще се включа. Въпреки че дори нямах бели дрехи, се надявах да не развалям енергийната хармония на другите. Занимавала съм се с танци и затова движенията не ме затрудниха, мисля, че се получи много естествено и веднага почувставх танца и музиката. Моите приятели, които гледаха отстрани казаха, че невероятно бързо съм влезнала в общия енергиен кръг, все едно съм играела поне в продължение на месеци. И така - извинявам се за дългия текст, но след едно такова преживяване, всеки бърза да го сподели! Играе ли се още паневритмия в южния парк? Защото аз живея там, ходя сутрин в парка да тичам, но вече не съм виждала групата, която играеше там. Може би в Ловния парк при Дианабад?
  10. Здравейте, Съвсем случайно чух комозиции на групата - www.lot-lorien.com. Музиката се базира на български/балкански ритми, джазирана много добре. Може да видите клипове тук - http://www.armenelos.org/campus/musichall/...rien_news.php#2 Какво мислите? Харесва ли ви? Мислите ли, че тук има пазар за такава музика?
  11. Здравейте, Искам да ви попитам в партньорси хороскоп какво значение имат асцендента и десцендента. Чувала съм, че е добре асцендента да съвпада с десцендента на партньора и и обратно. Изобщо има ли някакво значение това съвпадение.
  12. Папата като фигура е един от символите не само на католицизма, но и на западната цивилизация. В образа му винаги се сливат образа на институцията, на добрия мъдър старец (архетип) и на самата личност. Папа Йоан Павел ІІ действителност е забележителна личност, чийто понтификат е един от най-успешните. Всички ще го запомнят с думите "Не се страхувайте" и подкрепата му за Солидарност в Полша. Така, че наистина да се включим в общите молитви и да почетем паметта му.
  13. Здравейте, Ето една тема за откровения. Като се замисля, изобщо не съм сигурна тръгнала ли съм по този път и изобщо ми е трудно да дам дефиниция за това "как се живее духовно". Иначе винаги съм имала интерес към езотериката, духовните учения..Спомням си, че като бях на 10-11 години излезнаха книгите на Лияна Антонова (дано не бъркам фамилията, отдавна са на някой по-отдалечен рафт в библиотеката). Мисля, че бяха едни от първите, в които се говореше за Агарта, Шамбала, прераждане, астралния свят. Прочетох ги и не просто ми харесвасаха, а сякаш просто си четях нещо много обикновено и познато и се зарадвах, че някой го е написал. Вече не си спомням, може би по детски съм ги възприела без капчица съмнение..Но нищо от написаното не ме учуди особено. А в Дънов не се "влюбих" веднага. Спомням си, че първата книга, която ми попадна не ме вдъхнови особено, може би нещо ми се видя трудно за прилагане. Бях на 14-15 години, там някъде. После съм плакала сигурно десетки пъти върху книгите му. Отново от радост, че чета нещо толкова познато и близко. С течение на годините си изградих собствени принципи и вярвания, които може да се каже са в духа на учението му. Но ги наруших - всичките до един. И то с разрушителна и саморазрушителна страст. Може би всеки е имал такива моменти? Или пък не.. Не съм престанала да вярвам в тях, а просто предизвиквах съдбата, нарушавайки ги. P.S. Препоръчайте ми някоя книга за вдъхновение, като влезна в книжарницата вече се обърквам.
  14. Иво, не ме разочаровай Нима 10 милиона лева могат да ни карат да мечтаем? Има далеч по-приятни и вдъхновяващи неща
  15. Весела Коледа на всички! Да се възродят любовта и вярата, добротата и надеждата. С пожеляние всеки да намери своя път и да продължи по него, да открие хармонията и баланса и да ги задържи. Да учи и най-вече да прилага наученото. Обич, усмивки и топлота! За мен - пожелавам си цинизма на времето да не ми се отрази. И отново да повярвам в нещата, в които вярвах и които наруших. Вие какво си пожелавате в навечерието на светлите празници?
  16. Предаването може да е интересно единствено от познавателна гледна точка - психологическите процеси и взаимодействия между участниците. Но това е доста подвеждащо, доколкото те са в изкуствено затворена среда и това изкривява всички реакции. Всеки знае, че ограничаването на личното жизнено пространство води до конфликти - дори най-простия опит с мишки, затворени в стъклен аквариум, го показва. Пък и едва ли някой, освен специалисти в областта, го гледат с тази цел. По скоро е чисто воайорство - нещо според мен естествено заложено у човека. Участниците разбира се са подбрани с оглед да допаднат на широката публика. Все пак се надявам да са подценили средното ниво.
  17. И все пак изборът е труден ... В момента например имам чудесна работа, но въпреки това имам съмнения,че не това е работата, която ми е призвание. Често желанията на сърцето отстъпват пред развитието на събитията. Затова се питам: дали това е оставяне на течението или е това, което е било писано да се случи?
  18. В отговор на написаното от Ради се сещам, за нещо, което прочетох наскоро. Същността беше, че всеки е свързан със своята сродна душа или половинка, без значение как я наричаме, във вечността. Затова в този живот на земята, който всъщност е само миг от вечността, може да поживеем малко и без нея, не трябва търсенете й да се превърне в наша основна цел, защото след това така или иначе отново ще се съберем. Звучи логично, нали? Личното ми мнение обаче е малко по-различно - като всеки човек и за съм егоист и не искам да оставам сама и без нея дори за този кратък миг, наречен живот. Поздрави Алекс
  19. Здравей Донка, Да, и при мен е така - Учението на Петър Дънов е най-близо до сърцето ми и до собствената ми философия. Четейки писаното от него, нямам чувството, че чета нещо непозната, а точно обратното - нещо, което винаги съм знаела на едно не толкова осъзнато ниво. Поздрави Алекс
  20. Здравейте, За мен темата за кармата е много интересна. Карма често се употребява като синоним на съдба - всеки носи своята карма. И в този случай думата е натоварена по-скоро с отрицателно значение. Много логична е трактовката на Лазарев в "Диагностика на кармата" (книга, към която аз подхождам със смесени чувства). Там кармата е представена като система за саморегулация. Тя (кармата) е и отговора на това защо има толкова "неспаведливостти" в живота, т.е. неща, които възприемаш като нещастия и които на пръв поглед изглеждат незаслужени. Но според учението за кармата всичко ти се случва като отоговор на това, което си правил в миналите си животи и докато не научиш "урока" всичко ще се повтаря отново и отново. Интересно е "пренасянето" на кармата върху децата ти или "наследяването" от родителите и прародителите. Друг е въпросът за промяна на кармата. Лично моето мнение е, че много неща в живота са предопределени, но това изобщо не означава, че нямаш право на избор. Точно обратното - всеки съзнателен избор променя начинът , по който ще се развие живото ти, пр. нещо може да е предопредело да стане, но в зависимост от твое решение, то ще се осъществи след 1 или след 10 години. Лично за себе си мисля, че моята карма е в това да се науча да не вкопчвам в земната любов, т.е. да не подчинявам живота си единствено на нуждата от любов и да се науча да бъда самостоятелна и завършена личност сама за себе си, с или без своята "половинка". Каква е вашата карма?
×
×
  • Добави...