Буби

Привет, ще споделя малко личен опит по-темата, надявам се да бъде полезен и на други.Та по въпраса за ректификация ще започна малко по-отдалече, и така след четене на различни духовни книги, в мен се появи желание нещо да приложа и на практика.И на ли ще ми е за първи път, я казах си да започна с нещо по леко.Реших да проверя какво ще стане ако пробвам да се събуждам в определен час, без да навивам часовника(по това време всяка сутрин ходех да уча), за целта си казах: Утре да се събудя в 7.00ч., за сигурност навих часовника за 7.05ч., щото не знам какво ще стане.След няколкодневно упражняване, видях че "номера ставал",започнах да се будя в 7.00ч. и без часовник.Оказа се че това не вина ги е от полза, защото на няколко пъти изтървах автобуса за секунди дето се вика. Реших преди лягане да си казвам:Утре да се субудя на време, и се оказа че "номера пак ставал" какво се оказа , когато на другата сутрин отворих очи, имах ясното съзнание, че това е точният момент, станах и без да бързам, но и без да се размотавам, миене, обличане, хранене и тръгнах за автобуса, който дойде почти веднага слад като стигнах на спирката.Това усили увереността ми в метода.След време попаднах в среда на интересуващи се от астрология, и аз си рекох "Я и аз да си направя Хороскоп", и хоп проблем, маминка не може да си спомни, кога ме е родила.Каза ми едно неопределено: "Ми към 6.00ч. сутринта", това почти ме отказа, но само така съм си мислил.След време,в дните преди рожденния ми ден, си казах :"Я да пробвам пак с оня метод, дето да си поръчвам събуждане в определен момент". Това и направих, предната вечер( на 27.10, аз съм роден на 28.10)си казах : Утре искам да се събудя, и като погледна часовника, това което видя да е рожденния ми час( т.с. така както е настроен часовника, без значение дали цепи секундата или не). на 28 сутринта се събуждам изправям се, и седеики в леглото се чудя: ася де, защо съм се субудил по това време(в стаята беше много студено, и тъмно). Разбира се, по късно през деня си спомних и малко ми стана кривичко, че въпреки студа не се сетих да погледна часовника, но си казах: Утре пак ще повторя, и този път ще погледна часовника. Така и стана , пак се събудих , пак ми беше студено и аха, аха пак да си легна, но този път погледнах часовника, и завинаги запомних часа, които се запечата в съзнанието ми.След което много лесно си направих хороскоп. Сега зада бъда честен, трябва да призная, че не съм проверявал, дали този час, се потвърждава и от други методи, но това е така защото интереса ми към астрологията си остана на любителско ниво.

Как и кога се запознах с Учението? Пролетта на 1990г.- Пролетта на Демокрацията, Новото Време беше дошло, а с него и нови свободи, нови вестници никнеха като гъби, в един такъв нов вестник прочетох за първи път статия за Учителя(след време осъзнах за себе си, че с това ще запомня Новото Време). Първото ми впечатление не беше нещо особенно, имаше снимка на Учителя в профил с балтон, брада, шапка, абе добре облечен, асоцийрах го с Димитър Благоев, обаче говори като поп(а ся де облечен като социалист, а пък говори като поп), в статията пишеше за набесните йерархии, власти, сили, ангели, архангели и т.н., после от тук малко. Та от тук малко, от там малко, започнах да придобивам представа, но от прочетеното и чутото нищо не разбирах. По това време започнах да ходя на окултни сбирки при Венелин Паскалев, където от време на време гостуващ лектор беше Др.Илиян Стратев. По същото време тренирах айкидо, карате, интересувах се от источни учения, но още не си бях избрал нещо конкретно. Обаче започнаха да излизат все повече и повече книги по най различни интересни теми, а пък аз несъм книжен плъх да насмогна да прочета всичко, не е като при соца за 20 години да излезнат 5-6 книги и ти да ги знаеш всичките. Та сега какво да правя, имам интерес, пък вече много информация, значи налага ми се е да стесня избора. Това което описах е един процес продължил около 2 години. По това време може би есента на 1992 в НДК имаше търговско изложение на български стоки и цяла София беше накичена с информация за това, като мотото на кампанията беше "Изберете Българското", това и направих избрах Българското, т.с. ориентирах се към Учителя. Пак по то ва време взех че се похвалих на нашите, т.с. семейството ми, ася пробле ми де, оказа се че дядо ми имал сестра "дъновистка", в същото време някаква украинка формирала някакво "бяло братство" дето се самоубивали, въх изведнъж роднините ми насръхнаха баба ми, леля ми, майка ми, баща ми, проблемиииии ... и така няколко години, и през 1995 качих майка ми на Рила, преди това я бях развел по Витоша, на Бивака, и като видя и чу на живо какво е баратството даже го хареса, та такива ми ти работи ... .

Привет на всички! По дадената тема смятам, че подхода трябва да е по-комплексен, затова просто ще приложе един цитат от Учителя от беседата "Неизбежният път" от 30.10.1938г.- Неделни беседи
"При съвременното възпитание на децата майката трябва да даде правилен подтик на детето си, да знае как да движи ръцете си, краката си, главата си.Това не е суеверие.Ако при излизане от домът си, човек тръгне с левият си крак, той ще име възможност да развива своите чувства.Ако в този момент вие отивате да вършите работа, която умът трябва да я свърши, вие ще спънете работата си. Имате ли работа, която се нуждае от участието на ума, тръгнете с десният си крак. Отивате ли на църква тръгнете с левия си крак. Ако тръгнете с десния си крак, вие ще се намерите в голямо противоречие. Когато отивате на църква, Бог ще се разговаря със сърдцето ви, а в това време умът ще седи като слуга и ще слуша, каквато работа го накарат, ще я свърши. Рече ли да застане в ролята на съдия, да дава ум на Господа, тои ще се намери вън от църквата." Сега вярно става дума за крака, а не за ръце но за това се сетих в момента.

Привет и от мен, по темата мога да кажа, че ми е трудно да определя дадени животни като любими, примерно котките някои котки много ги харесвам, но примерно тези със сплесканите муцуни нигак не са ми по вкуса. Винаги от всеки вид някое животно ще ми хареса, а друго не. И все пак като цяло мога да кажа, че жирафи, пингвини, делфини, патици определено са ми любими. Забелязал съм, че някои животни ми стават любими временно, по едно бреме бях ''хлътнал'' по гарвани, сега съм на тема гълъби. Като дете на село си спомням, че хасесвах биволите, козичките. Като малък ми се е налагало да паса овце, нещо много трудно когато не знаеш как, по цял ден тичах след тях с една тояга и викане, кряскане. Пък глегам някои колеги никак не тичат, подпират се на тояжките си, и като тръгнат овцете вървят след тях. Та след малка обмяна на опит се преквалифицирах от "тичащ, гонещ" на "водещ", какъв бил номера, ами в една торбичка дето си я нося с мене само че вече носех и малко царевица за овцете, като им дадеш и то все има една овца дето ще доиде да си вземе от ръката ти, а останалите я следват, после само като я погледнеш и тя тръгва, а останалите след нея. Така няколко пъти, и ако започне да се колебае пак даваш царевичка и после ходиш където си искаш, и овцете сами вървят след тебе. Та тази овца дето тръгваше и повеждаше останалите ми беше станала любима, макар и да не беше първа ''красавица''.

Привет и от мен, по темата мога да кажа, че ми е трудно да определя дадени животни като любими, примерно котките някои котки много ги харесвам, но примерно тези със сплесканите муцуни нигак не са ми по вкуса. Винаги от всеки вид някое животно ще ми хареса, а друго не. И все пак като цяло мога да кажа, че жирафи, пингвини, делфини, патици определено са ми любими. Забелязал съм, че някои животни ми стават любими временно, по едно бреме бях ''хлътнал'' по гарвани, сега съм на тема гълъби. Като дете на село си спомням, че хасесвах биволите, козичките. Като малък ми се е налагало да паса овце, нещо много трудно когато не знаеш как, по цял ден тичах след тях с една тояга и викане, кряскане. Пък глегам някои колеги никак не тичат, подпират се на тояжките си, и като тръгнат овцете вървят след тях. Та след малка обмяна на опит се преквалифицирах от "тичащ, гонещ" на "водещ", какъв бил номера, ами в една торбичка дето си я нося с мене само че вече носех и малко царевица за овцете, като им дадеш и то все има една овца дето ще доиде да си вземе от ръката ти, а останалите я следват, после само като я погледнеш и тя тръгва, а останалите след нея. Така няколко пъти, и ако започне да се колебае пак даваш царевичка и после ходиш където си искаш, и овцете сами вървят след тебе. Та тази овца дето тръгваше и повеждаше останалите ми беше станала любима, макар и да не беше първа ''красавица''.

1.Линкълн станал конгресмен през 1846, а Кенеди през 1946.

2.Линкълн станал президент през 1860, а Кенеди през 1960.

3.И двамата били много заинтересувани за подобряването на гражданските права, съпругите и на двамата губят по едно дете, докато били в Белия Дом.

4.И двамата били убити в петък, и двамата били простреляни в главата.

5.Секретарката на Линкълн имала за фамилия името Кенеди, а тази на Кенеди имала за фамилно име името Линкълн.

6.И двамата били убити от южняци, и двамата били заместени от южняци със едно и също име: Джонсън.

7.Андрю Джонсън, който заместил Линкълн е роден в 1808, а Линдън Джонсън, който заместил Кенеди е роден в 1908.

8.Джон Уилкис Буут, който убил Линкълн е роден в 1839, а Лий Харви Осуалд, който убил Кенеди в 1939.

9.Убийците и на двамата се представяли и били познати с трите си имена нещо не много обичайно за американското общество , сумата от числовата стоиност на буквите на имената и на двамата била 15(написани на латиница).

10.Линкълн бил прострелян в ложа на театър с името Форд, Кенеди е прострелян в една лимузина „Линкълн” произведена от Форд.

11.Техните убийци били убити преди да бъдат изправени пред съд.

12.Седмица преди да бъде убит Линкълн посетил гр. Монро, щата Мериленд седмица преди да бъде убит Кенеди се срещнал с Мерилин Монро.