Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mecholari

Участници
  • Общо Съдържание

    1090
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    38

mecholari last won the day on Февруари 26

mecholari had the most liked content!

2 Следващи

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

17433 посещения на профила
  1. Бялото Братство от векове се преражда и прелита като ято птици от една страна в друга страна. Днес ятото на Бялото Братство се е приземило в България. България е в златния си век. Но утре, в двадесет и първия век, цялото наше Братство, което сега е родено в България, ще се прероди в Русия, в Прикавказието и Учителят на Бялото Братство ще бъде с вас." https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=plus&id=167&status=1&high=Кавказ#result_209149
  2. Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка, обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=59&status=1&high=седмата раса#result_1888901 Човек ще се развие в шестата раса – там ще достигне до 21 години. В седмата раса ще бъде на 33 години – там ще свърши всичко, т.е. няма да свърши, но ще започне отново. Сега трябва да се радвате, че сте млади, на 15-16-годишна възраст. Че сте млади, това е най-радостното за вас, защото младият има бъдеще. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=852&status=1&high=седмата раса#result_1990527 Шестата раса ще бъде раса на гениите. Седмата раса е раса на светиите. След светиите иде вече расата на Учителите. Когато мине през фазата на Учителите, човек напуща земята, напуща слънчевата система, понеже минава в друга еволюция. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=1529&status=1&high=седмата раса#result_660211 Не го ли чакаме Учителя в Кавказ? И ако Кавказката раса не приеме Новото учение, ще стане една катастрофа – половината от Европа ще потъне под океана, а културата ще се пренесе в Африка. През този мир сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно. И тази вълна ще се предшества от признаци, като земетресения, омрази, ненависти. Злото ще се увеличи – това са войните, които се готвят. Но има всички условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянието на Европа му съдейства, за да се повдига, а именно съдействат му германското и английското влияние, за да се той повдига. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=30&status=1&high=Кавказ#result_1358578 Значи, бъдещето е според зависи...
  3. Тендзин Уангял Ринпоче НЕЗНАНИЕТО Всички наши преживявания, в това число и съновиденията, произтичат от незнание. На Запад това твърдение буди изумление, затова нека първо изясним какво означава незнание (маригпа*). В тибетската традиция се разграничават два вида незнание: вродено и обусловено от културата. Вроденото незнание е основата на самсара и отличителна черта на обикновените форми на живот. То е незнанието за нашата истинна същност и за истинната същност на света и води до оплитане в мрежата от заблуди на раздвоения ум. Двойствеността придава реалност на опозициите и дихотомиите. Тя разделя непрекъснатото единство на опита на това и онова, на правилно и погрешно, на теб и мен. Въз основа на тези умозрителни разделения ние развиваме предпочитания, които се проявяват като привличане и отблъскване, и тези обичайни реакции до голяма степен съставляват онова, което отъждествяваме с Аза. Желаем това, а не онова; вярваме в това, а не в онова; уважаваме това и презираме онова. Търсим удоволствията, удобствата, богатството и славата, опитваме се да избегнем болката, бедността, срама и неудобствата. Желаем тези неща за себе си и за хората, които обичаме, но не ни е грижа за останалите. Стремим се към другото преживяване, а не към това, през което преминаваме, или пък искаме да задържим преживяването и да предотвратим неизбежните промени, които ще доведат до неговото прекратяване. Има и втори вид незнание, обусловено от културата. За него говорим, когато желанията и нежеланията се утвърдят в културната традиция и влязат в ценностната система. Индуистите в Индия например вярват, че е лошо да се яде телешко месо, свинско обаче - може. Мюсюлманите вярват, че няма нищо нередно в това да ядеш говеждо, но забраняват свинското. Тибетците ядат и едното, и другото. Кой е прав? Индуистите смятат, че индуистите са прави, мюсюлманите - че мюсюлманите са прави, а тибетците - че тибетците са прави. Различните убеждения се пораждат от предразсъдъци и поверия, които са част от културната традиция, а не от изначалната мъдрост. Друг пример са споровете във философията. Има много философски системи, които се различават единствено в разногласията си по дребни детайли. Първоначално целта на техните учения е била да доведат до мъдрост, но истината е, че те пораждат незнание, тъй като последователите им се придържат към двойствени разбирания за реалността. Това е неизбежно за всяка умозрителна система, защото умът, който борави с понятия, е сам по себе си проявление на незнанието. Незнанието, обусловено от културата, се развива и съхранява в традициите. То се просмуква във всеки обичай, възглед, система от ценности и съвкупност от знания. За отделните хора, както и за културите в цялост тези предпочитания са дотам основополагащи, че се приемат за здрав разум или божествен закон. Израствайки, ние се привързваме към различни вярвания, към определена политическа партия, традиция в медицината, религия и схващане как трябва да е устроен светът. Завършваме основно училище, гимназия, а може би и колеж, и в известен смисъл всяка диплома е награда за това, че сме постигнали още по-усложнено незнание. Образованието укрепва нашия навик да гледаме на света през призма. Възможно е да станем вещи в някой погрешен възглед, да се издигнем в своята си област и да се обърнем към други познавачи. Понякога това се случва и във философията, когато изучаваме сложни интелектуални системи и превръщаме ума в средство за задълбочено изследване. Но докато не преодолеем вроденото незнание, развиваме само придобит предразсъдък, а не изначална мъдрост. Привързваме се към най-дребните неща: към една или друга марка сапун, към тип прическа. В по-едър мащаб създаваме религии, политически системи, философски и психологически учения, науки. Но никой не се ражда с убеждението, че е лошо да се яде говеждо или свинско месо, че една философска система е правилна, а друга - погрешна или пък че тази религия е истинна, а онази - лъжлива. Тези неща се научават. Верността към определени ценности е плод на незнанието, обусловено от културата, а склонността да развиваме ограничени възгледи се дължи на двойствеността, която е проявление на вроденото незнание. Това не е беда. Просто нещата стоят така. Нашите привързаности могат да доведат до война, но те се проявяват и като полезни техники и различни умения, носещи блага на света. Докато не постигнем просветление, ние участваме в двойствеността и в това няма нищо лошо. На тибетски има една поговорка: „Като живееш в тялото на магаре, радвай се на тревата." С други думи, трябва да ценим този живот и да му се радваме, защото той е смислен и ценен и защото е нашият живот. Ако сме невнимателни, има опасност ученията да послужат за укрепване на незнанието. Някой може да ви каже, че не е хубаво да защитавате научна степен или че е вредно да спазвате хранителни ограничения, но въпросът изобщо не е в това. Може също да ви каже, че незнанието е лошо нещо, а обикновеният живот - заблуда, произтичаща от самсара. Незнанието обаче е само помрачаване на съзнанието. Да се чувстваш привързан към своето незнание или отблъснат от него е все същата стара игра на двойствеността, но този път разиграна в полето на незнанието. Сами можете да се убедите колко дълбоко във всичко е проникнала двойствеността. Дори ученията са принудени да боравят с нея - напри-мер като насърчават привързаност към добродетелите и отказ от недобродетелите - и да използват (парадоксално!) присъщата за незнанието двойственост, за да преодолеят същото незнание. До какво проницателно разбиране трябва да стигнем и колко лесно можем да се объркаме! Ето защо е необходима духовна практика и нейната цел са непосредствените преживявания, а не развиването на нови умозрителни системи, които бихме отстоявали и разработвали още повече. Ако погледнете на нещата от по-висока перспектива, различията между тях започват да изчезват. От перспективата на нераздвоената мъдрост няма важно и неважно.
  4. Човек трябва да е искрен пред Бога, който и без това знае всичко. Това е акт на смирение. Да се свива пред хората в израз на "смирение" е грешка, защото смирението е за пред Бога и висшите същества. Пред хората това в израз на малоценност. Те и без това обикновено се мислят за нещо повече от него. Изобщо когато споделя, дори да е акт на намерение да помогне, тогава хората приемат, че се хвали. И вътрешната им малоценност негодува. Затова го даряват с неблагодарност. Хората обикновено са ненаясно със себе си и чувството им за собствена значимост им играе лоши шеги. Веднъж са нещо повече, веднъж са малоценни и често критикуват и поради двете причини. Когато някой заяви силата и способностите си, често хората са обидени за това. Дори в "братските среди" има една духовна надпревара "кой е по-близо до Бога". И така се дават "съвети", "че видите ли някой трябва да се промени", защото им липсва безусловна любов и приемане. Учението на Учителя често се измества към бъдещето, бъдещата шеста раса, когато всичко "ще бъде райско". Това е акт на нетърпение, а търпението е добродетел, още повече дълготърпението. Бъдещето свързано със страх, неяснота е капан. Да пребиваваш "тук и сега" е единственото спасение. Бъдещето е илюзия, никой не ти е дава сигурността, че в следващия момент дори ще си жив на физическо ниво.
  5. Един човек може да се мисли, че не е чист и да го изкаже, и същевременно да бъде чист. Или пък да се мисли за недостоен. И една нощ, в едно съновидение, ми се яви Учителя. Беше в сив костюм, средносив костюм на цвят, усмихнат. И аз много се смутих от тази среща, не се уплаших, но се смутих. И Му казвам: „Учителю, аз много искам да бъда Твой ученик, но се смятам за недостоен!” А той Се усмихна и каза: „Бориславе, ти отдавна си мой ученик.” https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=phrase&id=12219&status=1&high=отдавна си мой#result_1212675 Ето какво е необходимо за да се пречистиш: Както не е възможно един трън да го обърнем на лоза, така не е възможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо далеч по-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас, а това ще направим само при нозете на Христа, гдето има жизнен елемент, в които има всичките качества, за да изхвърлим вредните елементи на нашето естество и да ги заменим с полезни. https://beinsa.bg/izgrev_s.php?s_type=phrase&id=4617&status=1&high=нозете на Христа&fbclid=IwAR2HczvMuvPaUhp7h12m5zxA7lcNtjO-mB4qnIZvw2X2F2QYuos4t5GwvwA#result_516622 royalrife, ти бил ли си при нозете на Христа?
  6. Донка затвори темата за Елеазар Хараш. Дали сайта е загубил от това, Елеазар си работи на други платформи, аз например не спирам да го слушам. Нещо, което може би вече съм пускал: Луциферови духове Тези духове били клас изоставащи от вълната на живота на Ангелите. През Лунния Период те били изпреварили значително голямата част от онези, които сега са най-напредналите от нашето човечество. Обаче не били напреднали колкото Ангелите, пионерите на човечеството на Лунния Период, но били толкова по-напреднали от нашето човечество, че им било невъзможно да вземат плътно тяло като нашето. При все това обаче не можели да придобият знание без употребата на един вътрешен орган - физическия мозък. Те били наполовина между човека, който имал мозък, и Ангелите, които не се нуждаели от такъв. Накратко те били полубогове. Така те се оказали в сериозно положение. Единственият път, по който можели да намерят проводник, чрез който да се проявят и придобият познание, бил човешкият мозък, тъй като те можели да се самопознаят чрез едно физическо същество, надарено с мозък - нещо, което било невъзможно за Ангелите. Както казахме, през по-късната част на Лемурийската Епоха човек не виждал Физическия Свят, както ние го виждаме сега. За него Светът на Желанието бил много по-реален. Той имал сънното съзнание на Лунния Период -вътрешно картинно съзнание. Външният свят не съществувал за него. За Луциферите не било трудно да се изявят на вътрешното му съзнание и да призоват вниманието му към външната му форма, която дотогава той не възприемал. Те му казали как може да престане да бъде само служител на външни сили и да стане свой собствен господар и подобен на Боговете - „познаващ доброто и злото". Те също му изяснили, че за него не е необходимо да скърби, ако тялото му умре, тъй като притежава творческа способност за образуване на нови тела без посредничеството на Ангелите. Всички тия информации били давани с единствената цел да се насочи съзнанието му навън за придобиване на знание. Луциферите извършили това, за да могат самите да се възползват от създаденото положение и да обогатят познанията си посредством придобитото от човека. Те му донесли болката и страданието, които той преди не познавал, но донесли също висшата благословия на освобождението му от външно влияние и ръководство, чрез което го поставили на пътя на развиването на собствените му духовни сили - една еволюция, която би му позволила да се само-изгражда с мъдрост, подобна на оная на ангелите и на другите същества, които го ръководели, преди да прояви свободна воля. Преди да бъде просветлен от Луциферовите Духове, човек не познавал болест, страдание и смърт. Всички те се появили като резултат от неразумното служене с творческата способност и злоупотребата й за чувствено задоволяване. Дивите животни са свободни от болест и страдание понеже размножаването им се извършва под грижите и ръководството на мъдрия групов дух, и то само в онези времена на годината, които са най-благоприятни за този процес. Половата функция е предназначена само за поддържане на видовете и в никакъв случай за задоволяване на чувствени желания. Ако човек беше останал само ръководен от Бога автомат, той нямаше да познава болест, страдание и смърт до ден-днешен; но би му липсвала и мозъчната съзнателност и независимост, които се явили като резултат на просветлението му от Луциферите - „дарителите на светлина", които отворили очите на неговото разбиране и го научили как да употребява неясното си виждане, за да спечели познание за физическия Свят, който той бил предопределен да завоюва. Оттогава насам у човека работят две сили. Едната е тази на Ангелите, които изграждат нови същества в утробата посредством Любовта, отправена надолу за възпроизвеждане; поради това те са поддръжници на расата. Другата сила е тази на Луциферите, които са подбудителите на всяка умствена активност посредством другата част от половата сила, която се насочва нагоре, за да работи в мозъка. Луциферите са наречени още „змии" и са различно представени в многобройните митологии. Повече ще се спрем на тях, когато дойдем до анализа на „Битие". Засега беше казано достатъчно, за да се улесни следването на главната линия по въпроса, водеща ни още по-далеч в изследването на човешката еволюция от Атлантската и Арийската Епоха до ден-днешен. Онова, което се каза за просветлението на Лемурийците, се отнася само за малка част от онези, които живели през по-късната част на Епохата и станали семето на седемте Атлантски Раси. По-голямата част от Аемурийците били подобни на животни и обитаваните от тях форми деге- нерирали в днешните варвари и антропоиди. От изучаващия се изисква грижливо да запомни, че именно Формите са дегенерирали. Има много важна разлика между телата (или формите) на една раса и Егото (или живота), което се въплъщава в тези расови тела. .......... ПАДАНЕТО НА ЧОВЕКА Във връзка с анализа на Битие трябва да се добави още нещо по отношение на „Падането", което е гръбнакът и мускулатурата на популярното Християнство. Ако не е имало „Падане", нямаше да има нужда от „план за спасение". Когато в средата на Лемурийската Епоха станало разделянето наполовете (в която работа били активни Йехова и неговите Ангели), Егото започнало по-малко да работи върху плътното си тяло, като изграждало вътрешните му органи. Тогава човек не притежавал сегашното будно съзнание, но посредством половината полова сила той изграждал мозък за изразяване на мисълта, както вече обяснихме. Той бил по-буден в Духовния Свят, отколкото във Физическия; едва виждал тялото си и не съзнавал акта на размножаване. Библейското твърдение, че Йехова приспивал човека, когато трябвало да произведе друго същество, е вярно. В следствие крайно затъмненото съзнание на човека по отношение на заобикалящата го физическа среда, раждането на децата не било свързано с никакви болки и безпокойства; нито се съзнавало загубването на плътното тяло при смъртта, нито придобиването на ново при раждането. Да си припомним, че Луциферите били част от човечеството на Лунния Период; те са изостаналите от Ангелската вълна на живота и в действителност са твърде далеч напреднали, за да обитават плътно тяло. При все това обаче се нуждаели от „вътрешен" орган за придобиване на знание и можели да работят през един физически мозък, което било невъзможно за Ангелите и за Йехова. Тези духове влезли в гръбначния стълб и мозъка и говорели на жената, чието Въображение, както обяснихме преди, било силно развито чрез обучението на Лемурийската Раса. Понеже съзнанието й било главно вътрешно, за тях се получила картинна представа и тя ги видяла като змии, тъй като те влезли в мозъка й през змиеобразния гръбначен стълб. Обучението на жените включвало наблюдаването на опасните и рисковани подвизи и борби на мъжете (посредством които се целяло да се развие Волята), при което често по необходимост телата били убивани. Смътното съзнание за извършването на нещо необикновено поставяло в удивление въображението на жената. Тя чувствала духовете на ония, които загубвали телата си, но несъвършеният й усет за Физическия Свят не можел да долови физическите тела на тези приятели и по този начин да разбере промяната, която ставала с тях. Луциферите й разрешили загадката, като й „отворили очите". Те й разкрили собственото й тяло и това на мъжа, като я научили как те двамата заедно могат да победят смъртта чрез създаване на нови тела. Така смъртта не ще можела да има власт над тях, защото като Йехова те щели да могат да ги създават по своя воля. Луциферите отворили очите на жената. Тя подирила помощта на мъжа и отворила и неговите очи. Така по един реален, макар и смътен път те за първи път се „познали" и станали съзнателни един за друг, а също и за Физическия Свят. Те станали съзнателни за смъртта и болката и чрез това познание се научили да правят разлика между вътрешния човек и външната обвивка, която той носи и подновява всеки път, когато е необходимо да направи нова стъпка в еволюцията. Те престанали да бъдат автомати и станали свободни, мислещи същества с болка, страдание и смърт като цена на свободата. Така че тълкуването за яденето на ябълковия плод като символ на творческия акт не е пресилена идея и е показано чрез изявлението на Йехова (което не е някакво проклятие, а просто изложение на последствията от акта), че те ще умират и че жената ще ражда децата си в болки и страдания. Той знаел, че тъй като вниманието на човека сега било фиксирано към физическата му обвивка, то загубата и при смъртта щяла да бъде чувствана от него. Той знаел също, че човек още нямал достатъчно мъдрост, за да обуздава страстта си и да регулира половите си сношения според планетните положения, вследствие на което болезненото раждане трябва да последва невежата злоупотреба с функцията. За библейските коментатори винаги било много трудно да разберат какво общо може да има между яденето на плодовете и раждането. Ако обаче разберем, че яденето на плода е символично представяне на половия акт, чрез който човек „се уподобява на Бога", тъй като той познава подобния си и е в състояние да твори нови същества, разрешението е лесно. В по-късната част на Лемурийската Епоха, когато човек си присвоил правото да извършва възпроизводителния акт винаги когато пожелаел, неговата силна воля била тази, която го направила в състояние да върши това. Чрез ядене от „дървото на познанието" през всички времена той бил в състояние да създава нови тела, когато загубвал старите си. Ние обикновено мислим за смъртта като за нещо ужасно. Но ако човек беше ял и от „дървото на живота", ако той беше научил секрета как непрекъснато да витализира своето тяло, състоянието му щеше да бъде още по-лошо. Ние знаем, че телата ни днес не са много съвършени. В ония древни дни обаче те били крайно примитивни. Поради това опасенията на Творческите Йерархии да не би човек да яде също и от „дървото на живота" и по този начин да стане способен да възстановява и виталното си тяло, били напълно основателни. Ако би направил това, той щял да бъде безсмъртен наистина, но никога нямало да може да напредва. Еволюцията на Егото зависи от неговите връзки и ако то не е в състояние да се снабди с нови и по-усъвършенствани чрез смъртта и раждането, застоят би бил неизбежен. Окултната максима е, че колкото по-често умираме, толкова по-добре сме в състояние да живеем, защото всяко раждане е нов шанс. Ние видяхме, че мозъчното знание и съпровождащата го себичност били придобити от човека с цената на силата да твори сам. Той купил свободната си воля с цената на болката и смъртта, но когато човек се научи да си служи със своя интелект за доброто на човечеството, той отново ще спечели духовната си сила над живота и в допълнение ще бъде ръководен от едно вътрешно знание, толкова по-висше от сегашното мозъчно съзнание, колкото последното е по-висше от най-низшето животинско съзнание. „Падането" било необходимо за изграждане на мозъка, но това в най-добрия случай е само един косвен път за спечелването на знание и ще бъде заместено от прекия досег с Мъдростта на Природата, с която човек тогава без никакво взаимодействие ще може да си служи за създаване на нови тела. Ларинксът пък ще произнася „загубеното Слово", „Творческата Заповед", която под ръководството на Велики Учители служела в древната Лемурия за създаване на растения и животни. Човекът тогава ще бъде в истинския смисъл на думата творец, но не по сегашния бавен и труден начин. С подходящо Слово или магическа формула той ще е в състояние да създаде едно ново тяло. От Космогонията на розенкройцерите
  7. А в братството има доста "тунеядци". Една опасност съществува за окултните ученици, тя се заключава в т.нар. вампиризъм, т.е. изчерпване на жизнените сокове на човека; това могат да правят само ония, които познават окултните закони, но това нещо е абсолютно забранено. Школата, в която сте влезли, абсолютно забранява тунеядството. Изчерпването на жизнените сокове на човека не е нищо друго, освен тунеядство; който си позволи това, той ще носи лошите последствия на своето непослушание. Затова именно окултният ученик трябва да бъде високо просветен, да не злоупотребява със силите, които е могъл да развие в себе си. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=445&status=2&high=тунеядството#2result_396609
  8. Дон Мигел Руис и Кастанеда, говорят също съответно за "паразитите"(нарича ги и богове) и "летачите", които консумират нашата психическа енергия. Няма да пускам материали от Елеазар Хараш, защото Донка се възмущава... А Учителя в "Будност на съзнанието на ученика", също говори за психическите комари. Друг път ги нарича "дървеници". Следователно, ако нямате Любов в себе си, всеки може да се качи на гърба ви и да ви смуче като дървеница. https://beinsa.bg/beseda_s.php?s_type=plus&id=1720&status=1&high=дървеница#result_start
  9. ЯСНОВИДСКО ВИДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО (Дадено през 1943 г. при Рилските езера) Тук идвам, защото Бог е идвал. Неговите стъпки са стъпвали тук, по тези свети места. Вие мислите, че след свършването на войната ще дойде Царството Божие на земята. Никакво царство Божие! Иде огън на земята. Идват големи страдания на земята - голям огън иде. Сега на земята идват светиите. Техният вожд е Христос. Светиите идват с оръжие в ръка. Едно време бяха слаби. А сега са въоръжени и силни. Тяхното оръжие е Правдата и Любовта. Човекът на доброто сега ще бъде силен. И като го види, човекът на злото ще бяга. Земята ще бъде очистена от лоши хора. Лошите хора ще напуснат земята на изправление. Сега първият помощник на Христа е Архангел Михаил. Пророкът е говорил с Архангел Михаил. Сега е второто пришествие. Сега е краят на века. Всички тия неща, които са в 24 глава от Матея и 12 глава от пророк Данаила, се отнасят за сегашните времена. Тия дни на страдания, ако не се съкратят, ни една плът не би се избавила. Но заради избраните тия дни ще се съкратят. Ще дойдат граждански войни. Те са ужасни. Ние не ги желаем. Ще се яви голяма омраза между двете класи - крайните елементи. Ще станат големи кръвопролития. В много държави ще има гражданска война. Но който народ е по-близо до Бога, леко ще мине. Тогава силите небесни, самата Природа ще се възмути. Ще дойдат големи земетресения. Където е суша, ще стане вода, а където е вода, ще стане сухо. След тия страдания, които се спасят, ще влязат в Царството Божие, където е безкрайна красота. Бъдете будни вие, защото нито косъм от главата на праведния няма да падне. Будни бъдете! Защото, който издържи на всички страдания, ще влезе в Царството Божие, където е безкрайна красота. А в сегашните най-големи страхотии и страдания човек да има вътрешен мир, вътрешна вяра и вътрешна Любов. Да не се обезкуражава, но да работи. В 12 глава на пророк Данаила се говори за второто идване на Арахангел Михаила. И при идването на Арахангел Михаила ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Арахангел Михаил, понеже има слънчево влияние, когато дойде, ще бъде слънчево. Тогава човекът на Доброто ще бъде силен, а човекът на злото ще бъде безсилен. След това разклатване много хора и общества ще поумнеят. Сега борбите на земята са отражение на войната, която се води в невидимия свят между бялата и черната ложа, но бялата ложа ще победи, доброто ще победи. Тъмните духове ще бъдат вързани и пратени в бездната. Сега се преживява най-важната епоха на човечеството. Радвайте се, че живеете в това време и вземате участие в изграждането на новото. Преди Арахангел Михаил да вземе дежурството, е владял Арахангел Гавраил. Арахангел Михаил е като колективна Божествена вълна, с цяла голяма армия от ангели. Тая армия от ангели ще се раздели на 4 групи, защото четири вида хора има - кръвта им не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов и влезе в новия живот - това е възкресението. От живот към Любов Божия и от Любов Божия към всичко. С Любов да се помага и работи. Никой не може да се издигне и придобие съвършенството, докато не живее и обича. Докато природата не оживее у вази, не можете да придобиете нищо. Тя се вслушва. И най-много който обича съществата, това е Бог. Не забравяйте това. Аз съм дошъл този ден на Рила за една важна работа. Имам мисия. Тази важна работа, за която дойдох, вие не я знаете и не мога да ви я кажа. Нека резултатът от нея ви говори. В този момент виждам в България има много светли души - посветени. Такива има и в другите държави, които работят за доизграждане Доброто на Земята. 12 октомври 1943 г. https://beinsa.bg/students.php?id=3099&fbclid=IwAR3yKDJlprkI4fBHHc_ZzFVRyeAJN9s3RJkYqzbFZtVJvUmEVaV55uJ0FhU
  10. Днес имаше пресконференция за къщата на "Опълченска" 66. Изоставена безстопанствена сграда, където Учителя е изнесъл около 3000 беседи. Според мен, тази къща символизира България, и нейния ремонт ще се отрази на всички физически нива. Можем сами да си оправим и държавата.
×
×
  • Добави...