Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mecholari

Участници
  • Общо Съдържание

    780
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

mecholari last won the day on Ноември 14 2017

mecholari had the most liked content!

11 Следващи

За mecholari

  • Ранк
    Приятел на Портала

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

14114 посещения на профила
  1. На всички е известно, че при предаване и приемане на телеграмите има предавателни и възприемателни станции. Такива станции съществуват и в психическия живот на човека. Представете си, че в този живот на човека има само предавателни станции, а няма възприемателни. Как мислите, какво ще бъде тогава положението на човечеството? От две хиляди години насам християнството се сили да построи възприемателни станции, чрез които хората да възприемат всичко онова, което небето им изпраща. В новата култура хората ще се снабдят вече и с възприемателни и с предавателни станции за небето. Който няма собствен телефон или телеграф, той ще бъде принуден да се ползва от тоя на своя ближен. За предпочитане е всеки човек да има свой собствен телефон, телеграф или свое собствено радио да си служи с него, когато му потрябва. Голяма привилегия е за човека да има свое собствено радио. Да има човек свое радио, това значи направо да възприема знанието отгоре и после да го асимилира в себе си. Какво виждаме днес? – Всички съвременни хора възприемат истините опосредствено, от устата на светиите, на пророците и ги предават на другите. Те преповтарят какво е казал еди-кой си пророк или светия, какво са казали апостол Петър, апостол Павел, какво е казал Христос. Те само възприемат и повтарят. Ако учениците само повтарят какво е казал учителят им, а не изучават и прилагат казаното, какво ще ги ползва това знание? Стотици години да преподава, учителят пак не би могъл да изкаже всичко онова, което знае. Предаването на знанието е непреривен процес и като такъв, той е органически процес. Предаването от невидимия свят е прилив към физическия свят, а възприемането от физическия свят е отлив. Следователно, докато има отлив, т. е. възприемане, всякога ще има и предаване на Божественото от невидимия свят. Понякога и в Божественото става отлив. Тогава хората започват да страдат. Страданията заставят човека насила да се моли. Ако нямаше страдания в живота, хората никога не биха се молили доброволно. За да накарат човека да предаде една телеграма до небето, или да отправи няколко топли, сърдечни думи към небето, непременно трябва да се натъкне на някаква голяма беля или да преживее голямо страдание. Ако не преживее нещо тежко, нещо страшно, молитвата на човека е повръхностна, тя едва се издига над главата му, но по-далеч от него не може да отиде. Щом се натъкне на големи страдания, човек отправя гореща, дълбока молитва към Бога. Само тази молитва може да отиде далеч, се предаде направо в невидимия свят. Значи, практическото приложение на страданието е това, че прави молитвата на човека интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна. Ето защо всеки човек трябва да има собствено радио, чрез което да предава и да възприема телеграмите. Станциите днес са евтини и всеки трябва да прекара в себе си такава станция, чрез която да влезе в контакт с Божествения свят. Щом имате контакт с този свят, ще ви се даде и съответен номер. Човек не може всякога когато пожелае да говори с една или с друга станция. Той трябва да чака ред, да избира благоприятни моменти. В духовния свят има строго установен ред и порядък за всяко нещо. Възприемането и предаването чрез радиото представя вътрешната страна в живота на ученика. Чрез радиото си той придобива главно вътрешни, проверени знания. Външно, чрез своя ум и сърце, той придобива външни, теоретически знания, които служат за упражнение на неговия ум и неговото сърце." Учителят Петър Дънов из ПРЕВРЪЩАНЕ НА КИСЕЛИНИТЕ, 1916 г.http://beinsa.bg/beseda_s.php…
  2. mecholari

    Музикални поздрави - 6

    Слушайте на слушалки...
  3. Концентрация Първото нещо, което трябва да практикуваме, е фиксирането на мислите ни върху някоя идея, без да има позволяваме да се отклоняват. Това е много трудна работа, но тя трябва да бъде постигната поне до известна степен, преди да е възможно да осъществим по-нататъшен напредък. Мисълта е силата, с която си служим при изграждане на образи, картини и мисъл форми в съответствие с идеите отвътре. Тя е и нашата главна сила и ние трябва да се научим да придобием картини и мисъл форми в съответствие с идеите отвътре. Тя е и нашата главна сила и ние трябва да се научим да придобием съвършен контрол над нея, така че произвеждането да не е необуздана илюзия, предизвикана от външните условия, а истинско въображение, родено отвътре, от духа (виж Диаграма 1 – част I ). Скептиците ще кажат, че всичко е въображение, но както казахме преди, ако изобретателят не беше в състояние да си представи телефона и т.н., днес ние не бихме разполагали с тези неща. Неговите представи отначало не били напълно верни и точни, иначе изобретенията биха били съвършени още от самото им създаване. Нито пък и въображението на зараждащата се окултна наука било вярно отначало. Единственият път да бъде направено то вярно е посредством непрекъснатото практикуване ден след ден, упражнявайки волята да държи мисълта фокусирана върху някой предмет или идея, която изключва всичко друго. Мисълта е голяма сила, която сме свикнали да пилеем, като ѝ позволяваме безполезно да тече, както водата тече над една пропаст, преди да бъде впрегната да движи воденични колела. Лъчите на Слънцето, разпръснати по цялата земна повърхност, произвеждат умерена топлина, но ако само няколко от тях се фокусират с лупа, те са в състояние да произвеждат огън във фокусната точка. Мисловната сила е най-мощното средство за придобиване на знание. Ако тя се концентрира върху някой предмет, ще прегори всички препятствия и ще разреши проблема. Докато пилеем мисловната си сила, тя е с малка полза за нас, но когато сме подготвени да се ангажираме с обуздаването ѝ, всичкото знание е на наше разположение. Често чуваме да се провикват надменно: „Аз не мога да мисля за сто неща наведнъж“, когато в действителност те точно това правят и то причинява безпокойството, от което се оплакват. Хората постоянно мислят за стотици неща покрай интересуващите ги в даден момент. Всеки успех би бил постигнат чрез постоянно концентриране върху желаната цел. Това е нещо, което стремящият се към по-висш живот положително трябва да се научи да прави. Няма друг път. Отначало той ще констатира, че мисли за всичко друго под слънцето вместо за идеала, върху който е решил да се съсредоточи. Но той не трябва да се обезкуражава. След време за него ще е по-лесно да успокои чувствата си и да обуздае мислите си. Постоянство, постоянство и винаги ПОСТОЯНСТВО – най-после ще победи! Без това обаче не може да се очаква някакъв резултат. Ще бъде безполезно да се правят упражненията две-три сутрини или седмици и после да бъдат изоставени за също толкова време. За да бъдат резултатни, те трябва да бъдат извършвани неотклонно всяка сутрин. Може да бъде избран всеки предмет според характера и умственото убеждение на стремящия се, щом той е чист и умствено повдигнат. За някои може да послужи Христос, други, които обичат особено много цветята, могат да вземат някое от тях като обет на концентрация. Предметът не е от голямо значение, но какъвто и да е той, трябва да си го представим жив, във всички подробности. Ако сме избрали Христос, необходимо е да си представим един истински Христос с благородни черти, с живот в очите и израз на безкрайна мекота и състрадание. Необходимо е да изградим жива идея, не статуя. Ако сме избрали цвете, трябва да вземем семето във въображението си и като го заровим в земята, да фиксираме ума си върху него, като пред умствените си очи виждаме то да се разпуква, пускайки своите коренчета в земята по спирала. От главните разклонения на корените ние наблюдаваме да се явяват малки коренчета, които се разклоняват във всички направления. Тогава стеблото започва да покарва и се отваря нагоре, пробивайки своя път през земната повърхност и явявайки се над нея като малко зелено стъбло. То расте и ние го виждаме вече като фиданка, малка клонка израства от главното стъбло, расте, укрепва и се разклонява. От клончетата покарват дръжки с пъпки и ги виждаме да се разпукват в листа. Тогава се явява пъпка на върха. Тя става голяма и се разпуква, като червените листенца на розата се появяват изпод зелените. Тя се разтваря във въздуха, изпуска великолепен аромат, който летният зефир донася до ноздрите ни, като леко полюлява красивото творение пред умствените ни очи. Само когато си „въобразяваме“ по такъв ясен и добре очертан начин, ние влизаме в духа на концентрацията. Неясни, слабо подобия са безполезни. Пътувалите в Индия разказват за факири, които им показвали семе, посаждано и израстващо пред очите на удивените присъстващи, като давало и плод, от който те вкусвали. Това е извършено посредством толкова силна концентрация, че картината ставала видима не само за факира, но и за наблюдаващите. Публикуван е случай, при който членовете на научно общество видели удивителни неща да стават пред очите им, като при това била изключена всякаква възможност за фокусничество. Опитите на фотографите да фотографират видяното, не се увенчали с успех. Върху фотографската плака нямало никакъв образ, защото нямало материални, конкретни предмети. Отначало картините, които стремящият ще изгражда, ще бъдат само неясни и бледи подобия, но след време той ще може посредством концентрация да създава много по-реален и жив образ от нещата във Физическия Свят. Когато стремящият се е станал способен да образува такива картини и е успял да задържа ума си върху така създадената картина, той ще може да се опита да изостави картината внезапно и не допускайки в ума си нито една мисъл, да чака да види какво ще се яви в празнотата. Дълго време може би нищо няма да се появи и стремящият се трябва много да внимава да не създава сам видения. Ако продължава неотклонно и търпеливо всяка сутрин, ще дойде ден, когато на мястото на изоставената картина пред вътрешните му очи като светкавица ще се разкрие Светът на Желанието. Отначало това може да бъде само като проблясък, но то е предвестник на онова, което ще дойде по-късно. Из раздел „Методи за придобиване на знание от първа ръка“, Космогонията на Розенкройцерите от Макс Хайндл.
  4. Няма логика Твореца да не дава право на творчество. Няма логика Учителя да не живее във всеки един от нас. „Дух Свети ще ви научи в истия час, що трябва да речете“* Аз мога още днес да ви свържа с този Дух. http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=472й. Как разбирате, че сте свързани със Светия Дух? Учителя част ли е от Него, или Светия Дух е част от Учителя? Или Светия Дух е Учителя?
  5. Из „Книга на Тайнствата“ Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече, да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява, или да изгрява, без да залязва. Ще кажете: Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. Учителя в „Слънцето не ще зайде“http://beinsa.bg/beseda.php?id=1107 Учителя през Елеазар Хараш: Когато човек познае себе си, величието на своята душа, тогава Бог ще му даде едно празно пространство и ще му каже: Ето ти това място, можеш да твориш според своите закони. – И човек ще твори много по-съвършено, отколкото е сегашното му състояние. Той ще се старае да твори по образа на Бога. Казвам: Той ще построи духовен свят, но и той ще бъде несъвършен. Има и друг път, още един таен път към по-дълбоко и древно себепознание. Тук човек трябва да открие царството на своя чист и древен дух. Тук човекът вече ще твори по подобие на Бога. Но този свободен дух може да пожелае единствено свободата, без да твори, защото Царството Божие е една велика свобода. Ако такъв дух посети земята и нейните същества, достатъчно е само присъствието му. То дарява тези, които разбират, с нещо повече от всякакво творение. То пресътворява съществата в по – висока степен от стремежа. То дарява на съществата вдъхновение. Стремежът е голяма сила във Вселената, но вдъхновението е велика сила извън Вселената. …..…………... Из „Космогонията на Розенкройцерите“ от Макс Хайндл:През Юпитеровия период ще бъде съживен до известна степен умът и тогава човек посредством въображението си ще може да твори форми, които ще живеят и растат като растенията.През Венериния Период, когато умът на човека ще е придобил „чувство“, той ще може да твори живи, растящи и чувстващи неща.Когато достигне съвършенство, в края на Вулкановия Период, той посредством въображението си ще е в състояние да извиква за живот същества, които ще живеят, чувстват и мислят. 420 стр. Модераторска бележка: Екипът на Портала се разграничава от претенциите на автора с псевдоним Елеазар Хараш, да представя своите лични размисли и литературни произведения за "казани от Учителя през него". Смятаме подобни публикации за недостойни и противоречащи на правилата и етиката на нашия форум. При следващ опит да бъдат публикувани и други такива откъси, последните ще бъдат отстранени от темата.
  6. Малкият орех, плодът, е равен на големия орех, дървото. Тъй гласи окултната математика. Частта е равна на Цялото. Ще кажете „Това е абсурд.“ Не, Аз ще ви докажа, че това е така. Малкият орех, който е паднал от дървото, той е част от него. Ако го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане голям като дървото. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям. И сега ако приложите туй Учение в себе си, ще можете да пораснете. http://beinsa.bg/beseda.php?id=531 За горното Учителя казва през Елеазар Хараш: Частта е равна на Цялото. Ученикът е равен на своя Учител. Учението е равно на Истината. Кога? Когато се слеят. Из "В Храма на Учителя" том 1. Модераторска бележка: Екипът на Портала се разграничава от претенциите на автора с псевдоним Елеазар Хараш, да представя своите лични размисли и литературни произведения за "казани от Учителя през него". Смятаме подобни публикации за недостойни и противоречащи на правилата и етиката на нашия форум. При следващ опит да бъдат публикувани и други такива откъси, последните ще бъдат отстранени от темата.
  7. Явно си дошъл да ме обсъждаш. Да си въобразяваш какво разбирам или виждам. За разлика от тебе аз съм до известна степен подготвен. Преписвам 10-та книга на Елеазар. Две в момента на веднъж. Гледал съм му всички видео интервюта в youtube. Някои по няколко пъти. Зададох ти въпрос, на който не ми отговори. За разлика от тебе, на мен камъните ми говориха за Бога. Написал съм стихотворение по този повод: https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/11011-ято-ято-мое-ято/?fbclid=IwAR1XEGUj1sEO1arMq2GBFNyJV780SDzKb-RhfI9zHNfH8uZEg1Ul2aZOdEM Ти като си толкова духовен, можеш ли да прогледнеш през неговия символизъм, да видиш през моите очи, това което съм видял аз? Мислиш ли тогава, че беседите на Учителя нямат нива, до които нямаш достъп? Защо си въобразяваш че Го разбираш? Цитирах ти обяснение на личната ми опитност в т.1 т.2.и т.3 . В моето стихотворение става дума и за Пегас. Ето какво съм намерил за това свързано с Братството: http://neobyatnotogovori.blogspot.com/2011/09/99119970813.html Това, че вие не го разпознавате Елеазар като брат и дух е ваш недостатък. НО мнението ви тежи твърде малко в моите очи, защото и аз ви наблюдавам, преценявам и виждам колко ме разбирате.
  8. В едно интервю Елеазар го наричат "Учителю", и той каза че не му е приятно да го наричат така. Каза: "Най-голямата чест е да бъда ученик на Учителя". Но беседите, които съм посочил и извадил цитати, същите тези цитати са дообяснени в книгата "В Храма на Учителя" том 1, от личната връзка на Елеазар с Учителя Беинса Дуно. Но Елеазар не е говорител само на Него но и на 24-те Старци. Така че, той е нещо като Сведенборг.
  9. 1.Който има Дух, той може да проникне и в сърцето на камъка. (Из лекция на Елеазар Хараш 03.11.2015 г.). 2.Това Свещено Дихание прониква в камъка и разговаря с него като с брат. Осмият старец Уахира Из книга 1, Мордот ин Махария (Мъдростта на Старците) представено от Елеазар Хараш. 3.„Има Бог. И ако замълчите, и камъните ще проговорят за Бога. Така както слепите знаят, че има светлина, така както сакатите знаят, че има здрави хора, така и здравите трябва да знаят, че има Бог.“ (Красимира Стоянова, Истината за Ванга) (С други думи – няма нищо по-глупаво от това, да доказваш съществуването на Бога. Както казва Учителя Беинса Дуно, онзи, който има развити духовни сетива, не се нуждае от доказателства за Бога, защото вижда и усеща всички Негови проявления.) Ти имаш ли общуване с камъните, предали ли са ти някакво послание?
  10. Братството е обединено. То е между всички, които се разпознават като дух с дух. Всички други са секта.
  11. Оригиналното Слово на Учителя се разпространява чрез Виделината, където Учителя говори на всеки индивидуално според нивото му на развитие, в зависимост от специфичните му особености. В осъзнатите сънища, видения, Учението Му, висшите същества и Той ги проектират директно в съзнанието на ученика, в символен език, като картини, нещо което е преди падението на думите. Казвайки, че на Небето е най-мълчалив Учителя има предвид степените на Безмълвие и Тишината на съзнанието, където работи директно Духът. Словото, което е записано при "физическото Му пребиваване" на земята, е претърпяло корекции и преправки, затова трябва да се проверява в Акаша. Но с Него може да се изживее синхронизъм, защото Учителя със Словото задвижва Вселената. Затова нищо случайно няма, а зад случайността работи Божият замисъл и промисъл. Какво казва Учителя: Ако говоря само от себе си, нищо не съм, но чрез Мене говори цялото небе. Задълбоченото изследване на думите на Учителя се прави с методи за придобиване на знание от първа ръка, така че винаги се търси Първоизточника. Казано е "с чистотата на Твоите ръце ще бъда спасен", там е Храма на Истината. Няма друг подход и друга чистота.
  12. "Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 1987-а година, с него да нося отговорност. Дадено ми е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център" https://portal12.bg/publikacii/eleazar-harash-koyto-ima-lyubov-vnasya-znachenie-vav-vsichki-neshta-video Всъщност, трябва да призная, че изпитах раздразнение а не обида. Учителя има една молитва: Молитва на УчителяГосподи, никаква лъжа няма да излезе от моята уста, ще говоря само истината! Ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пощадя живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно. Ще Те следвам, не защото си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, който обхващаш всичко в себе си.Амин. Елеазар Хараш дава като метод говоренето постоянно на истината. Например в тънкостта да не казваш "ще дойда след две минути" а да се появиш след половин час. Държи да се изразяваме максимално точно. Например в Библията е казано "ще ви дам камъче с име ново написано", и Учителя дава такова име Елеазар Хараш? Тогава разпознава ли го Духът?
  13. Интересно ми е също, този сайт е кръстен Беинса Дуно, това е духовното име на Учителя. А Елеазар Хараш е духовното име на Петьо Йорданов дадено му от Учителя. От лекция, която вече съм дал: Родените от духа веднага се познават. Аз съм готов да пожертвувам за родения от духа всичкия си имот, всичко, каквото имам. За тия, които носят първата дума в себе си, в Писанието е казано, че преди те да се помолят на Бога, Той ще отговори на молитвата им. Тяхната душа е чиста и възвишена, и любовта отговаря на всеки техен зов. Това е учението, което трябва да се проповядва на хората. http://beinsa.bg/beseda.php?id=569 Т.е. Учителя го разпознава като дух, аз с името Елеазар Хараш съм кръстил темата, обаче трябва да го приемам като Петьо Йорданов, обикновен човечец? Това е защото някой друг не го познава като дух ли е, или в "нормалното му име" има някакъв пълнеж, който е добре познат, човешка близост, сива обикновеност? Това ли е , да приема, че понякога не говори Духа а свободните съчинения на човечеца с препратки към Словото на Учителя?
  14. От тези беседи, които съм пуснал в предишния си пост: Докато вярваме в лъжливите обещания на хората, всякога ще бъде така, всякога ще бъдем изпъждани от мястото, където са ни повикали по-рано. Така се лъжат моми и момци. Някой момък започне да лъже момата, че ще купи това-онова, ще живее добре с нея и т.н. Момата вярва. На друго място момата лъже момъка. Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието – отрова. …………………… Ако това се разбира под "човешка любов съединена със злото и нейните последствия са винаги лоши" какво нередно има в цитата на "Петьо Йорданов"? Елезар Хараш ползва малки и главни букви за да разграничи например Любов и любов. Това са похвати. В коя книга или лекция е стр.10.?
  15. По принцип тази тема трябваше да бъде пусната в "Духовни мостове", защото Елеазар Хараш изнася над 70 учения, но заради предвижданата реакция на такива модератори като Донка, избрах да я пусна в "Литература, поезия и лирика". Второто все пак подчертава Вдъхновението и творчеството, което няма друг източник освен Бог и Словото на Учителя. Сега въпросът е: може ли да се разбере Учителят без да се проучат и доучат ученията, изнасяни преди Него? Има ли върху какво да се стъпи? Върху какво е работила душата-търсач преди това, в предишните си прераждания? До къде е стигнала за да стане пригодна да изучава новото? Могат ли да се прескачат етапи и така дали ще се получи пълнота? Какъв обем ще заемат тогава Думите на Учителя? Той спира ли да говори след като си "замине"? "Ще кажете, че трябва да се говори на хората ясно, определено. И Аз бих желал да видя човек, който говори ясно, разбрано. Днес повечето хора говорят неразбрано. Мислите ли, че нещата са ясни? Голямо изкуство е да говориш. Защо не може да се говори разбрано? Защото хората са изгубили Първоначалния език, на който са говорили. Те не знаят и своя Първичен Произход." http://beinsa.bg/beseda.php?id=569 Кой се занимава с това, кой е взел присърце думите на Учителя, кой изследва Древността, древните езици, освен Елеазар? Има ли такива методи да се върнеш там, за да намериш това, което Бог изначално е вложил в теб? Ако методите са в Учителя и той ги дава на по-развитите ученици, би ли било удачно да се обменяме с тях, на свой ред да ги проучваме? Ами ако имат по-правилен подход от нас? Този подход как е формиран? " Мога чрез тази виделина да се съобщавам с напредналите американци, китайци, японци, с вашите заминали за другия свят, светът на Божествената хармония. " https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1999/1917-04-01-10.html Кой е избрал Учителя да го слуша? Нима всичко това е свършило вече? "За тази работа, върху която сега работя, Ми са потребни най-малко 10 милиона години, за да я докарам поне до един край." https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1919-05-11-10.html
×