До неотдавна разделях хората на ;приятни; и ;неприятни;.Не мога да определя чия воля съм изпълнявала но чувствах тежест.Непрекъснато се ровех в събитията кой крив и кой прав.След като прочетах "Изворът на доброто" от Учителя първата ми мисъл беше че тя е написана за мен.От мен падна някакво черно було.Сега всеки и всичко посрещам с усмивка-оказа се лесно много лесно във всеки човек да виждам искрица от Господ и да се радвам.За мен това е Волята Божия-да го откривам навсякъде.Това ми дава криле.
Пожелавам ви мир и светлина.