Запътила съм се да опозная себе си.Не мога да определя на какъв етап се намирам,но сравнявам живота си сега с този преди 10 години.Нямам цел, променям се според ситуацията,оставям на живота да определя целите ми,нищо вече не решавам веднъж за винаги.Този начин ми дава свободата да ценя всеки миг.Вглеждането в една точка,прави излишно периферното зрение.
Вътрешното пътешествие откри пред мен повече възможности,спокойствие и мир.Вече по-ясно виждам, доколко аз мога да променя себе си или това го прави живота.Чувствам се прашинка,моделирана от живота, и това ме радва.Натъжава ме това, че няма как да предам моя мироглед на хора около мен,които страдат и се трмозят за неща,които не са им подвластни.
Ценя и уважавам живота във всяка форма,аз също съм такава-ни повече,ни по-малко. И много ми харесва мисъл,като тази;
Окото,с което гледам Живота,е същото с което Живота гледа мен.