Cveta5

Благодаря,Диана! Аз доста търсих в себе си защо съм съгласна и със Станимир,и с Божидар.И реших,че противоречието е в мен.Изхода отново зависи и от индивидуалността,и от личността.

Kolkoto i neudobno da mi e da si priznaia, 4ak sega otkrivam Ung. "4ovekat i negovite simvoli"-- pomaga mi v sebepoznanieto i ne samo.

Bix iskala i az da se vkliu4a.

Благодаря,Орлин! Посмях се на аванта,така да се каже.Аз съм от тези без чувство за хумор...

Последните книги на езотерична тема-"Златния Трактат на Хермес" и "За Началата" -Ориген.Те пробудиха в мен нещо познато и все пак смътно ,и неясно за мен самата.Как мога това усещане да го изведа в съзнанието си и да го разбера,да го изкарам на светло?Подобни, но не същите преживявания,имах и с книгите на Бо Ин Ра-Книга за човека,Книга за щастието,Книга за отвъдния свят.Имате ли такъв опит?Даже се питам сега-трябва ли за това да се пише и говори?Е,набрах смелост и ви питам-всеки ваш отговор ще ми бъде от полза.

Кой управлява света не знам.Знам,че аз управлявам/донякъде/ моя свят.Оценката-между слаб и среден.Щом сега съм тук,значи тук ми е мястото.И ми е интересно,и понякога забавно...като многоцветна приказка,където "имало едно време...",го разбирам като едно време.

Нямам пред вид "дълг",като задължение,товар или жертва.Точно поради осъзнаването за взаимовръзките в света,в моментите,когато не успея да дам най-доброто от себе си,се появява това чувство за отговорност.От една страна,това е вина,от друга -индикатор и посока,какво да променя в себе си и накъде.На този етап на който съм,това повече ми помага,не ме натоварва.Разбирам свободата,като прилагане на точното знание на точното място-т.е. всеки миг изисква своята необходимост,но каква е тя и колко,не винаги мога да преценя.Да, по-разширеното съзнание,дава и повече свобода,а тогава и чувствата са от друга октава.

"Свободата е пропорционална на съзнанието."Да,от друга страна обаче,колкото повече се разширява съзнанието,толкова нараства и чувството за дълг.Така че,последното ограничава свободата.И чувството за дълг не се вменява,то се появява заедно с разширяване на съзнанието.А "безкористно създаване на пространство,всеки да бъде това,което е"-дава ли повече свобода,или създава дълг?Защо си мисля,че "свобода"и "дълг"са две страни на едно и също нещо?

През октомври 1996 г. пътувах за Ню Йорк, за да за ЕДНО МЕСТЕНЦЕ В ГОРАТА почна 47-ата си година с моя „брат по живот" Йошуа. Неговият крьвен брат - Давид, ми подари тази хасидска приказка, която днес избирам да споделя с теб като прощален подарък. В тази история се разказва за един прочут хасидски равин: Баал Шем Тов. Баал Шем Тов бил много известен в общността си, защото всички казвали, че е толкова милостив човек, тъй добродушен, непорочен и чист, че когато говорел, Бог се вслушвал в думите му. Бил възпитан в традицията на родното си място, според която всички, които имали неизпълнено желание или се нуждаели от нещо, което не били успели да постигнат, отивали при равина. Баал Шем Тов ги събирал веднъж в годината, в нарочен ден, който сам избирал. И водел тези хора до едно определено място насред гората, което познавал. Легендата разказва, че като стигнели там, Баал Шем Тов запалвал огън от съчки и листа по много особен и красив начин, след което много тихо, сякаш сам си говорел, произнасял някаква молитва. И разказват... Че Бог толкова харесвал думите, които изричал Баал Шем Тов, бил толкова запленен от огъня, запален по този начин, така възлюбвал хората, събрани на онова място в гората... че не можел да откаже на молбата на Баал Шем Тов и изпълнявал желанията на всички, които се намирали там. Когато равинът умрял, хората осъзнали, че никой не знаел думите, изричани от Баал Шем Тов по време на общата им молитва. Но познавали мястото в гората и знаели как да запалят огъня. Веднъж в годината, следвайки традицията, установена от Баал Шем Тов, всички, които имали някаква нужда или неизпълнено желание, се събирали на същото място в гората, запалвали огъня по начина, който били научили от стария равин, и понеже не знаели думите на молитвата, изпявали някоя песен, рецитирали псалм или просто се гледали и си говорели за разни неща на същото онова място около огъня. И разказват... Че Бог толкова харесвал запаления огън, мястото в гората и събраните хора... че макар никой да не казвал подходящите думи, пак изпълнявал желанията на всички, които се намирали там. Времето минавало и от поколение на поколение мъдростта постепенно изчезвала... И ето ни нас. Ние не знаем къде се намира онова място в гората Не знаем кои са думите... Не знаем дори как да запалим огъня по начина на Баал Шем Тов... Въпреки това, знаем нещо друго. Познаваме тази история. Познаваме тази приказка... И разказват... Че Бог толкова обича тази приказка, толкова харесва тази история, че стига някой да я разкаже и някой да я изслуша, и Той, зарадван, ще зачете всяка нужда и ще изпълни всяко желание на всички, които споделят този момент... Така да бъде... Хорхе Букай

Причините за отказ от безсмъртие ще са различни,според човека.Една от тях може да е липса на смисъл,а от там идва и скуката.Всеки миг е различен,всеки миг крие изненада-къде е тук скуката?"Има неоткъснати толкова кокичета, как да се сбогуваш с пролетта? Има недолюбени толкова момичета, как да се простиш с младостта? Има недовършени толкова добри неща, как да се преселиш в старостта? Има долу в бъчвите толкова горчив пелин, как да спреш пожара на кръвта? Припев: Някога в някой ден, пълен с късни жерави (х2) с есен и тъга. И това ще стане, (х2) някога, но не сега" -дует Ритон.А с д-рВитанов не съм съгласна за духовната бедност,защото съм от тези които търсят,и без значение какво намирам,се радвам.

Извинявайте,че така и не запомних,как се публикуват цитати правилно.Христо,радвам се за теб,че си стигнал до това равенство.Аз трябваше да го прочета,за да го преосмисля и приема.Майка ми е традиционна християнка и често спорим.Човек трудно приема че може да бъде Бог,защото бяга от отговорност.Някак по-лесно е някой друг да е отговорен,а като има и Спасител...Знаем какво е сътворил Бог,но знаем и какво е сътворил и човека.Искам да ви попитам,момичета и момчета,някога имали ли сте усещането,че и вие сте причина за всичко случващо се в света?Тази вина и отговорност мен понякога ме смазва.Но...има време за всичко-първо да се научим да Сме човеци,а после и да Бъдем.

Стремим се към това състояние на Духа, което се нарича Любов, но това е другото име на Бог. Когато постигнем Истинската Любов, ще сме постигнали Този Който Съм. Вие все още не познавате Себе Си. И пътят за вашето себе познаване минава през Любовта. Получи се нещо, като математическо равенство: Любов = Бог Ако Аз = Любов То Аз = Бог Това е съвсем вярно равенство. Това е част от книгата на Николай Сисоев/truden/ "Покана за безсмъртие"

Една случайна реплика от един случаен филм-"Първо се научи да следваш,а после да водиш."/самия себе си/

Нямам опит и знание,какви са последиците от всяко лечителство.През годините за себе си научих-когато,където и колкото можеш помогни.Нещо от сорта-правя каквото трябва/според мен/,пък да става каквото ще.

Смисълът на родолюбието-да помня от къде съм тръгнала.Та без корени,накъде?Просто си я обичам Родината такава каквато е.

Отнасяй текстовете за вътре в човек, този смисъл разкривай. Библията е свещенна книга именно защото описва всички процеси вътре в човека, всички архетипи на съзнание от началото на еволюционния път към Бога и да неговия връх. Чрез външни събития е представен вътрешния свят. Пожелавам ти успех! Благодаря,Ники,точно си го казал!Бяха ми необходими години на търсене и упорство,за да разбера това.И много работа да опозная себе си.Четях и не разбирах,търсех ключа,който да ми помогне-нищо,и пак отново...После,чрез Учителя,през теософите,през другите религии до Древната Мъдрост.И така, докато се науча да чета с душата си не само Библията,а и други текстове.Много ми е дала тази книга,да ,за мен е свещена.Все още е чета.

Н ивата на новите монаси.Вярвах,че ги има,сега ги видях и с очите.Благодаря,ivail !

Ако нещо не ни харесва в българския манталитет,хайде да се променим,и да я живеем тази промяна.Успеем ли да обединим плюсовете и минусите в него,може и да постигнем Рождество...

Тези епиграми на Гьоте изразяват най-пълно моите виждания по темата:"Искаш ли да встъпиш в безграничното,извърви си границите-всичките." "Как?И кога?И къде?-Боговете са неми."Защо? ти не питай,а път към "Защото" поемай."

И това е път-развитие,независимо от вярата и представата.Живота има грижата, тези двете да се изградят и развият.

Има я духовната мода и това е нормално.Всеки квалифицира по различен начин духовното.Това,с което аз съм срещала,е разговор за духове и магия.И все пак,търсещите и следващите каквато и да е мода, винаги имат по-голям шанс да открият това, което им е необходимо,отколкото тези,които изобщо не търсят.

Вегетарианството е следствие от пътя към опознаване на себе си.То не е цел,не е практика,не е условие,то възниква спонтанно.Като цвете на пътя,което изведнъж виждаш,а то си е стояло там от много отдавна.Но го виждаш,когато му дойде времето.

Какво да пиша...само това:Благодаря на всички,през които тези думи стигнаха до мен!

Как се живее със смирение-моя опит.С търпеливо наблюдение,приемане и обич.Преди да приема "лошото" и "лошите хора" ,търсих причините,които ги предизвикват.Разбирането ми помагаше да приема хората и събитията,да не разделям света на две.Защото,така нареченото "лошо",има повече нужда от обич.Сега,като пиша това,разбирам че съм избрала по-дългия път,сигурно несъзнателно."Обичай и наблюдавай","свети и живей",е по-краткия път.

. Суфийският Закон на живота изисква: Доброта за младите, Щедрост за бедните, Добър съвет за приятелите, Прошка за враговете, Безразличие за глупаците, Уважение за позналите.