Cveta5

Сладкопойна чучулига
Сладкопойна чучулига
над полето се издига
и с разперени крилца
литна долу над селца.

До градинки се снишава
над къщята приближава
над орачи с ясен глас
дума, миличка, тогаз:

Хей орачи, работливи,
погледнете ваште ниви-
клас навел е стъбълца
пълен с хубави зрънца.

И не стойте, сиромаси,
ни минута у дома си,
а далеч от всяка скръб
лъскав острете сърп,

та нивята пожънете,
златно зрънце приберете-
ни един не знай от вас,
що го чака тук до час.

Днес на обяд,докато хапвах вкусен лимец, душата ми запя именно нея.Забравената песничка от моето детство.Че автор на музиката е Панайот Пипков сякаш знам,но за автора на текста нищо не помня,т.е не знам.Значи е дошло време да науча.В ерата на интернет технологиите ,има едно добро нещо,че всичко което искаш да научиш - научаваш го на мига.
Ето тук я послушах,попях и почетох .Три в едно.Но все още не съм стигнала до отговор на въпроса за автора на текста.А защо толкова настоявам да стигна ли ...Ами защото си мисля,че първата ми благодарност за чудесната и повдигаща духа песничка искам да отправя към него.

Ето и на този въпрос получих отговор .Поетът написал този чудесен текст се казва Цоньо Калчев .Роден на 13.8.1870 г и написал това стихотворение през 1903 година.И слава на Бог,че има все още у нас люде ,работещи като възрожденците достойно и тихо , но неотклонно ,та са създали през 1980 г конкурс за детска песен ,който продължава и до днес .....А ние вече сме в 2015 година.Сиреч на цели 112 години разстояние от времето,когато се е запяла тази красива песничка за пръв път.
И ако някой има време ,желание и вдъхновение ,може да участвува в конкурса през тази година ,както виждам и чета в сайта на проявата .

Реликва


Не всяка къща може да е дом.
Реликвите не са камари с вещи.
Душата търси другаде подслон -
в землянките на обичта човешка.
Там няма позлатени богове
и думи с диамантени обшивки.
Едно поле с пшенични класове
е храмът и молитвата на всички.
Една ръка напукана от труд
разчупва хляба с аромат на детство.
Човекът там не знае що е студ,
понеже е човечен по наследство.
Надвисне ли над него облак чер,
настигне ли ума му тъжна есен,
човекът взима своя бял тефтер
и цялата му скръб осъмва в песен.
И всичките му радости са там-
в непреходната мъдрост на душата:
не всяка къща може да е дом,
забравим ли на прага добротата!

Ученик отива при учителя си по медитация и казва: Моята медитация е ужасна! Разсейвам се или ме заболяват краката, или постоянно заспивам. Просто ужасно!
- Ще отмине, отговаря учителят спокойно.

Седмица по-късно ученикът се връща при своя учител: Моята медитация е прекрасна! Толкова съм осъзнат, така жив! Просто чудесно!
-Ще отмине, отговаря учителят спокойно.