Тетрабиблос

Духовната интелигентност представлява по-скоро абстрактно понятие за мен,поради неговата неопределяемост.Но въпреки това бих могъл да нарека духовно интелигентен човек единствено онзи,който е в непрекъсната връзка,най-общо казано, с вътрешните закони на природата.Тогава знаем,че той се превръща в естествен проводник на разумни сили.Що се отнася до това по какъв начин може тази интелигентност да бъде съчетана с емоционалната и със социалната- именно тук идва цялата сложност да се определи какво точно включва и не включва духовната интелигентност,какви корелационни модели би трябвало да имат те с поведенческите механизми на съзнаниението ни и какви са критериите при различните стълбици от съзнания и ситуации.А и наистина смятам,че не бихме могли да говорим изобщо за съзнателно приложение на духовната интелигентост,защото,бъдейки нейни проводници,това не означава,че можем да я разбираме или още по-малкото да я владеем.За да не усложнявам излишно темата бих могъл да заключа,че е повече от достатъмно да бъдем проводници на светли и възвишени мисли и чувства,за да се намираме някъде в обсега на нашата, или, още по-добре,в обсега на дуга
духовна интелигентност...