the_keeper

Точно така, агресията се поражда (когато е от страх) от чувство на слабост, и по още хиляда причини. НО има и агресия, която за някого е агресия, но отстрани погледнато може да е отстояване на изконни права на независимост, собствени решения и не-даване на тон в личния ти живот. Агресията не е "как да се справяме с нея". Агресията повече пъти е слабост, която ако човек се овладее и успее да каже здраво "оставете ме, имам да върша това и това, нямам време за вас" може да постигне много повече, защото за да постигнем нещо, трябва да бъдем оставени да го свършим, като всеки голям и самостоятелен работещ/учещ/концентриран/правещ човек. Самоуважение и от време на време да се сещаме да кажем на другите тактично да ни оставят насаме, за да можем да свършим своята работа.

Не знам за това, но много ми хареса момента: "Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат" Дай боже всеки му!!!

Според мен не е нито учител (в този смисъл, който се влага във форума), нито от наставник, а просто от човек, който в даден труден момент може да ти даде съвет или идея, или пример, от който да вземеш идеи как да реализираш нещата си. През другото време нямаме нужда от помощ и споделяме с хората около себе си на чашка кафе или безалкохолно, или разходка нещата от деня си и взимаме идеи, които правят живота ни по-лек и интересен Поздрави.

Само не мога да разбера откъде ги копаете такива глупости, като това, което постнах преди малко - никъде в Библията НЕ пише такова нещо като "емоционален център" и т.н. Откъде тогава ги вземате нямам на идея. А и друго нещо - дори да видим 10те божи заповеди, ето ви първите две: Според мен под Господ в Библията се разбира ТЕБ САМИЯ (твоят дух, твоята емоционалност, ти, а не някой "бог" по начина, по който се интерпретира досега) - твоята индивидуалност и емоционалност, а не нещо извън теб, нещо нереално, нещо, което не можеш нито да видиш, нито да чуеш, нито да те прегърне, нито да ти даде съвет, нито да ти помогне.

Хахахаха, толкова не съм се смял никога!!! Как може да го четете това дори! Еми любовта към кучето, котката, близките хора. Та те са ДО МЕН, а не някакъв измислен Бог, който не е до мен и не прави напрактика нищо за мен - нито ме стопля, когато ми е студено, нито ме прегръща, когато искам. А хората и животните ДО МЕН го правят!!!

Кристиян, на Dec 2 2007, 15:24, каза: Невероятно ме изкефи как е описано, браво!

Супер, дайте малко повече емоционална литература - там нещата се изказват с МНОГО думи (емоциите и усещанията са си друго нещо, но без думи теориите са просто някакви измислици, скрити зад напудрени термини като "духовно", "развитие", "издигане" и т.н. баламащини)

Дали "изучаваш" примерите/законите/силите с или без гадже - ох, в живота има и много по-важни неща от някви непонятни и уклончиви теории за така нареченото (и още по-вяло и неуточнено) "духовно развитие". Покрай тия глупости ще забравите да се целувате след като дигнете сватбата

Ох, изчетох глупости (дори рода на "един учител казал" :D ) и т.н. Не бъркайте "отчаянието" и "неуспеха" с едно естествено "гаджелък", "секс" или "приятелство". И не е нужно да гледаш как 2 кучета се душат 1 час, защото ако се обърнете на другата страна, ще видите 2 други кучета, който директно са се награбили, без дори да се подушат... Така че не се ограничавайте с 1-2 примера и "айде да пишем духовни сентенции" Адеалиада с "Много важно е партньорите да си пасват и да могат да правят любов, която да им пасва, т.е. да се нагодят някак един към друг до такъв етап, че достигнат върховно удоволствие." много ми хареса. Ама дори да се "търкате" и галите, пак може да ви е хубаво, не е задължително да си пасвате на 100%, а просто да се оставяте всеки да прави някоя поза или да целува/гали място, което му харесва - както когато гледате 1 канал по телевизията, нищо че не ти харесва този канал толкова (говорим за "не ти харесва толкова", а не за "ох, боли" или подобно - прави се разлика ). Успех

ЕВАЛА , някой да се изкаже смислено

Всеки има своя индивидуалност и това най си проличава в компания когато сте и се забавлявате, или когато споделяте интимна близост с любим човек (или дори приятелка), или гледате телевизия или пиете чай

Ох, дори не искам да чета сичките глупости, които евентуално може да са изписани. Забавлявайте се с приятелите си и се изявявайте, бъдете активни хора и работете (работа като труд, творение и интилигентност - дори строител да си, пак се иска интилигентност как да свършиш нещата с по-малко усилия, а като си вече архитект, разполагаш с много повече знания, за да реализираш много по-смели амбиции). Успех!

Добре, тук може би следва да вмъкна въпроса как, по какъв начин информацията съществува сама по себе си (дори и чисто хипотетично, все пак си представяме/имаме идея как би могло да стане съответното нещо), има ли нужда от носител или не? Ако да - кой/какво е/може да бъде носител? Радвам се да видя мнение на Донка по темата - винаги много трезво и анализиращо мисли върху всемирните глупости от картотеката на "духовната" и езотерична литература - ПОКЛОН и Евала! Сега по темата - Като цяло при интуицията и "познаване" на нещата се получава отговор, но за бъдещето той е точно това, което е в момента положението, т.е. бъдещето не е "преначертано" - всеки, който е използвал поне 2 пъти интуиция за една и съща тема/въпрос ще може да потвърди казаното от мен. Относно миналото - нямам идея. Къде стои тази информация - много интересен въпрос по физика. Ако е на носител - колко голям е той. Има ли изобщо такива записи, или това е "опитът" на душата? Лесно може да се направи експеримент - няколко хора с добра интуиция могат да зададат въпрос за една и съща тема, относно миналото, след което да сравнят резултатите - еднакви ли са? Въпросите могат да бъдат 100 или 20, като са в различни епохи назад във времето, за да се проследи кой от интуиците познава по-назад. Ако има желаещи, нека си пишат на лични и да организират един такъв експеримент, за да изяснят поне точката дали има или не записи. Същото може да се пробва и с махало, като се използва снимка на "обекта" - съответно 100 снимки назад във времето, ако се намерят и задаване на въпроси свързани с "колко коли е имал" и т.н. - някви такива лесни. Успех

"Аз имам друго предложение, без недосмислици. Всеки, който го вълнува целомъдрието, а е в зряла и активна полова възраст, да отиде да си провери точната патология с хормоните. " Това ме изкефи много. Друг е въпроса, че не винаги можеш да се ... по цял ден, защото си например в друга страна, или точно в този момент всичките ти близки хора са някъде другаде. Мнението ми е че съм 100% съгласен, че тия глупости за "целомъдрието" и отказа от всичко свързано с целувки, прегръдки, смучки, галене, и т.н. , си е направо нещо толкова чуждо, че всеки "човек" би се отнесъл с приятелско разбиране да налее малко акъл на човека, който му ги приказва отсреща. Модераторска бележка: Моля употребявайте само думи, приети в българския литературен език. Коригирането на модераторски действия не е допустимо в този форум! Ако имате някакви забележки или мнение, обърнете се към модератор с лично съобщение.

Евала Само на боб не се живее Относно видовете "тежкари" - ако има слаби закони и полиция в държавата, нищо не му пречи на някой да се сбие, за да се направи на мъж - случай много под път и над път. Ако има закони, или си с компания, има по-малка вероятност. Мен не са ме нападали от много години, но като бяхме малки и бях по-слабичък и учехме в МГто, а отсреща Строша и Автото (Техникум по строителна механизация и Автотранспортния техникум) най-редовно се опитваха да ни рекетират. Опитваха, защото или бяхме много в компания, или им се изрепчвахме и ние и като ни видеха, че не ни е страх и че няма да стане толкова леко, колкото си го мислеха, и се отказваха. Имаше и такива, които даже се сбиват посред бял ден на спирката пред 10 човека чакащи и ако се защитиш идва още един и почва "абе ко ни нападаш бе, я ни остави, нищо не сме ти направили" (все едно аз ги рекетирам, а не те мен - трикове хиляди). Затова по-малко бъдете наивни.

Оооо Божия воля - абе хора, нямате си работа - казвам ви го като реалист човек. А всеки може да го набият - отидете някъде, където има война, колкото и да сте в бяло облечени, или дори да си напишете на челото "свят човек съм" пак ще ви бият, ми може и да ви изнасилят, ако сте жена - нека гледаме реално и стига с тая "Божия воля".

Интересно, което ми попадна във фейса (интересен поглед и от енергийно ниво на интересна тема): Ревността е признак за така наречената в психологията "несигурна привързаност" или "емоционална недиференцираност". Такъв човек през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си. Ревността е признак за слабост, зависимост и неувереност. Привлечи другия със силата и спокойствието си, с вътрешния си баланс и увереност. Само това ще задържи човека до теб. Ако ревнуваш, ако постоянно търсиш грешките му, ти проектираш в него собствената си неувереност и дисбаланс. Колкото и да те обича човекът до теб, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално! Моето мнение: Последното за ревността ми хареса - само последния абзац. Избягвам да чета "психологически" разсъждения, защото много често са откъснати от индивидуалността на човека и са прекалено "сухи" и безпочвени и безмислени. От това само последния абзац май ми хареса, защото дава идеи - идеи от които мога да си избера и да са ми полезни някои. Има и някакви редове за енергийно ниво и невроза - затова човек трябва да обича себе си и по-малко да си пълни главата с такива глупости от нета... А това надолу - е тооооолкова дълго :3d_146: :3d_146: Ето и цялото: Психология на Ревността 28.09. 2009г. Психична централа на България Орлин Баев Спомням си, преди време майка ми се възхищаваше на кученцето ни пуделче и казваше: "Ето, виж го, то е съвсем като човек, само не може да говори!" Кученцето "обичаше", тоест имаше силна привързаност и "плачеше", когато нямаше никой в къщи, ревнуваше когато някой прегръщаше стопанката му, защитаваше територията си когато се хранеше както хората защитават територията си във вид на приятел/ка, бизнес и т.н. Тогава аз се замислих - кой на кого прилича всъщност? Дали животното на човека или по-скоро обратното? Дали чувства като ревността, завистта, привързаността, приемана за любов, агресията в поведението, териториалният инстинкт, инстинктът за самосъхранение, сексуалното чувство и пр., са чисто човешки чувства и въобще човешки ли са? Дали знаем кое е човешкото в нас? Според парадигмата на интегралната психология, ние като хора, сме сглобени от две части - човек в развитие, поставен в тяло на бозайник. А това тяло на свой ред носи всички по-долни вълни на проява на живота в себе си - като мозъчни структури и емоционални подтици и нагони. Ние сме принудително свързани с животното - поставени сме на гости вътре в него - това са телата ни! Ревността като Обсесивно Компулсивно Разстройство Понякога на човек му се случва да стане свидетел на пристъпи на силна неконтролирана ревност, която стига до там, че се превръща в агресия както към изпитващия тази емоция, така и към ревнувания и третия обект, от който той е ревнуван - бил той реален или напълно хипотетичен... Агресия, която няма нищо общо с Любовта (висшата), дори и с любовта (човешката). Това е едно силно потискащо и угнетяващо всички чувство, буквално обсебващо изпитващият го и опитващо се да обсеби ревнувания обект също така. По естеството си то представлява чисто и директно енергетично нападение към ревнувания обект и който е по-сензитивен, го усеща, дори и през разстояние. Снощи си мислех за ревността и я сравних с обсесивно компулсивното разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство - защита на собствената територия - и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения - тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки отнас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас! Ревността и Свободата На всеки му е приятно да бъде ревнуван до известна степен - това е проява на внимание, грижа, присъствие на другия с мисъл и тяло...но това е до известна степен. Когато ревността се превърне в неконтролирана, болезнено компулсивна страст и агресия, присъстваща като постоянна характеристика на партньора ни, тогава обсебващата и сила и депресиращата и потискащост стават очевидни. Тогава тя се превръща повече или в по-малка степен в болестно състояние. Поначало присъща на всички ни и играеща определено добра роля в приятелските и семейни отношения, поддържаща морала и единството в двойката, ако е в нормални граници, надхвърлила ги, тя се превръща в опасно бреме и тежък товар и за двамата. Човек не може да затвори партньора си в килия без прозорци или на върха на някоя кула (макар че често се е случвало в човешката история ), не може да му забрани да общува и комуникира, да се развива професионално, да поддържа приятелски взаимоотношения с хората... Решението според мен е именно сублимирането на ревността. Когато човек е вътрешно центриран, нещата коренно се променят. Тогава, когато сме развили вярата в живота, тоест в самите Себе си, когато сме се доближили поне мъничко до този вътрешен център, тогава ние автоматично проектираме тази вяра и към партньота си. Как да вярваме на партньора си? Като повярваме в Себе си! Колкото повече се опитваме да ограничим някой, толкова повече той ще се стреми да се освободи от контрола ни ! За да сме в добри взаимоотношения с някого, трябва да го оставим свободен, да му вярваме безпрекословно - тогава той ще ни обича от все сърце, ще ни бъде верен и искрен с нас!!! Ако една птичка стои при теб, защото е в клетка, тя вярна ли ти е? Пусни я на воля! Ако се върне, значи наистина си принадлежите един на друг! Ако ли не – значи тя никога не е имала тази вътрешна нишка на обич и доверие, която да ви свързва. Една История Аз съм изгарял от ревност - и е имало защо... Преди време исках само да спя с жената и щом го получавах, не ме интересуваше много много ако го прави и с друг. Така де, и аз самият го правех. После с времето започнах да се променям и да държа на физическата вярност. Бях със същата жена, имах дълга многогодишна връзка с нея. Когато поисках от нея да си бъдем верни, това което тя направи беше, че външно се съгласи и не ми даваше никакви поводи за ревност, но зад гърба ми изневеряваше когато и се отдадеше възможност. Точно възможност - за спорта - за да не изтърве случая...! Но, в интерес на истината, и на мен ми се случваше понякога. Най-неприятното за мен беше криенето - не обичам да крия и да бъда лъган - предпочитам Истината - каквато и да е тя. Но хората не разбират това! По-късно известно време работих на кораби - там жените бяха по-малко. За пръв път тогава промених отношението си към жените. До преди това имах изключително високо мнение за жената по принцип - след три години на корабите и контакта с тези жени, мнението ми се промени към противоположното. Идват на кораба - нито хубави, нито умни - но само след месец вследствие на огромното внимание към тях, носа им се вдига до тавана. Започват да избират – естествено, предпочитат офицерите! А аз не бях такъв - имах въпиюща нужда от нежност, която понеже не получавах, се преобърна в ненавист... Беше ми голям урок. От тогава отношението ми към жените е много по-реално и адекватно - виждам ги в реалната им светлина, без воала на богини, който им бях поставил преди! После живях за около две години на духовно място, където се уважаваше целомъдрието – беше ми много тежко, но разбирах ценността на такъв живот и не се отказвах. Там завързах връзка с едно момиче, което ми беше на гости, за две седмици. Влюбих се в нея като ученичка - хлътнах с двата крака. Като си отиде, поддържахме телефонна връзка, и-мейл, всеки ден, дълги любовни писма. След втория месец обаче, писмата намаляха... Тя ходеше на салса дансинг - и танцуваше с черните момчета - казваше ми да не я ревнувам, защото няма защо - само се забавлява, просто е щастлива, да се радвам за нея... Една нощ не спах въобще - чувствах я ясно, усещах я там долу, буквално физически и енергийно, мъчеше ме жестока ревност, разкъсвах се на части и се самобичувах, че не мога да прекося границата и да ида при нея, планувах да го направя нелегално, през нощта, през планините. Добре че се отказах - не си струваше. На следващият ден и се обадих и я питах как е, какво е правила предната вечер? Тя казва – “а, нищо, имах гости - едно момче от Аризона - специално дойде да се видим - запознахме се на салсата... е, направихме го, голяма работа, какво толкова... той беше един такъв стегнатичък, и интелигентен.'' Тя ми говори, аз се преструвам че нищо не е станало... После дни наред се мъчих като в адски огън, ходех в гората да викам и ритам борчетата. После това при нея се повтори с този същия, после с втори, с трети... аз горях ли горях - защото я обичах лудо - въпреки всичко. Трябваха ми месеци, за да се оправя - но това беше на мястото си - за да надживееш нещо, трябва да го изпиеш до дъно! Имунизирах се сериозно - и оттогава реших - никога повече - не искам да ревнувам повече - каквото и да става - човек е свободен, не е наш роб! Аз лично ревнувам само когато е намесена сексуалност - действие или дори само чувство. Ако съумеем да преживяваме сексуалността качествено различно, на по-силно и фино ниво, като Любов - ако тя бъде трансформирана в Любов към цялото, Любов като принцип, тогава ревността повече не съществува - ти си над нея! Няма смисъл да обвиняваме никого - преди всичко причината за ревността е в нас! От сега нататък в своя живот съм решил да не изневерявам, да бъда Истинен на всяко ниво - и тъй като водя такъв живот, очаквам да ми бъде отвърнато със същото!!! Генетиката и възпитанието в залагането на предразположеност към ревност Има цели народи, за които се знае, че са ревниви и отмъстителни. Култивирани поколение след поколение, тези качества стават част от генома на нацията! Ревността най-често се предава по семейна връзка, с едиповото отношение, тоест чрез възпитанието на децата, но най-вече директно телепатично, тъй като родителите и децата са силно свързани енергетично! Когато родителите - единият или още по-лошо двамата, се ревнуват силно, имат скандали, излъчват тази гадост в пространството, децата директно попиват всичко, дори и да не чуват физически! Всичко чувстват на фин план! Това им създава една емоционална матрица на поведение, която несъзнателно прилагат през живота си - стремят се да преповтарят действията, чувствата и жизнените ситуации на родителите, прародителите и дори още по-назад. Дори нещо повече - мислите и емоциите на родителите се материализират и уплътняват при децата - усилват се!!! Ако са светли - стават по-светли, ако са тежки и низши, още по-грязни и на едно ниво слизат до тялото, соматизират се и се превръщат в болест при децата. Мислите на родителите се превръщат в действия и физически дадености при децата! Защото децата са техни плодове! Ревността, между другото върви ръка за ръка с изневярата - самият ревнуващ бива каран от ревността си да изневерява - като отмъщение. Както и подтиква ревнуваният от него към изневяра - така ревността процъфтява и се подхранва! Ревността директно разболява ако е силна и продължителна - най-често самият ревнуващ се разболява, а ако е по-силен, болестта се прехвърля върху ревнувания обект - защото тя е директна агресия и енергийна атака срещу Любовта - любовта между двамата и Любовта по принцип. Ревността сама по себе си е натрапчива невроза. При по-силна форма на ревност, въображението се превръща в халюцинации и разликата между тях и реалността в съзнанието на ревнуващия се размива! Освен това, ревността може директно да "удари" сърцето или бъбреците, или черния дроб, или жлъчката... зависи къде е слабото място на ревнуващия или обекта му - ако той поеме удара енергийно! Наскори говорих с едно момиче - тя ми сподели как след силна ревност към приятеля си - той само и казвал как я обича и запазил спокойствието си - и след час тя едва можела да стане от бюрото си от слабост, причерняло и, почувствала се лошо и тежко. Приятелят и не е приел енергийната атака и тя се стоварила върху нея самата. Ревността наистина няма нищо общо с Любовта и е добра само в хомеопатични дози - по един милиграм - колкото да знаем, че сме и животни - но дали в живота става точно така?!?!?! Ревността като следствие от неувереността в себе си Нима човек трябва да се постави в клетка и да не общува? Нима не трябва да работи? Нима трябва да общува само с хора от своя си пол? Ревността - ако е в малки дози, е нормална - тя е част от животното в което живеем. Но, ако е прекомерна - това значи, че това животно язди човека, а не обратното! Много често ревността съществува предимно благодарение на предразположеността на притежателя си към нея! По този начин тя само трови живота и на ревнуващия, и на ревнувания! И го подтиква към изневяра, тъй като това чувство се проявява амбивалентно, едновременно изисквайки верност, и едновременно тлаксайки към изневяра - чисто енергийно и мисловно! Това е един вид магия - изпращаш на някого много мощна, подплътена със силни страсти (ревност) мисъл! Ти си представяш как той/тя ти изневерява, виждаш го в съзнанието си! И съответно тази мисъл се стоварва върху адресанта си и го подтиква несъзнателно към внушаваното действие, излъчвано от съзнанието ти! Ревността е признак за така наречената в психологията "несигурна привързаност" или "емоционална недиференцираност". Такъв човек през детските си години най-вероятно не е получавал достатъчно обич и безрезервна вяра в силите си. Ревността е признак за слабост, зависимост и неувереност. Привлечи другия със силата и спокойствието си, с вътрешния си баланс и увереност. Само това ще задържи човека до теб. Ако ревнуваш, ако постоянно търсиш грешките му, ти проектираш в него собствената си неувереност и дисбаланс. Колкото и да те обича човекът до теб, все някога ще му омръзне и ще избяга, или поне ще се отдръпне емоционално!

А е истина, че 99% от новите "рейкисти" дето само им е "преподадено", а Рейки, както и медицината, се преподава с думи и със учебници (вкл. и медицински), а не само с телепатия (както много го "преподават"), защото тогава те показват телепатично някакво тяхно умение, което ти може и да не можеш да възпроизведеш на 100%, както и като не знаеш нужните методи от традиционната медицина (лекарства при възпалителен процес)... Има 2 вида болести - енергийни и такива, произведени от инфекции и микроби. Не може с Рейки или акупунктура да лекувате всичко, знаете го.

Трябва да си има сертификати за тези неща, и трябва да се изучат по-добре. Този приятел лекува с какво: Акупунктура Рейки Акупресура Масажи (вкл. био-енергийни) Или с какво точно?

Хахаха, да "и се хванах за главата . Догми, закони, правила... в темата за телепатия. Е може ли такова нещо " :D Телепатия всеки я има, не нещо кой знае какво - то е да усещаш емоциите на другите хора, да можеш да получаваш съобщения и т.н. Но когато си с хора, важни за теб, гледаш да се почувстват добре, а не само да усещаш. Затова не е кой знае какво телепатията и всеки я има в една или друга степен...

Да, да, да - Мъдростта е да знаеш да си гледаш своите неща и т.н., а не да се занимаваш с глупостта на другите хора. А за лъжливите врачки - само лъжи приказват и те изкарват по-некадърен и/или "прокълнат" / "омагьосан" и от не знам какво Я си гледайте себе си и си живейте живота и не ходете на такива. И на мен смао проблеми и излишни косури ми намериха повечето - независимо дали виждат или не. А тези, които наистина виждат, са ме учили - хвани си нещата и си ги свърши, вместо теб никой няма да ги свърши. И да се радвам на хубавите моменти. Това е

Прости и глупави хора с лопата да ги ринеш, а като имат проблеми търсят ясновидци дори за зелето дали да претачат днес или утре Ясновидка познавам, много е добра, но не се запознава, има си семейство и приятели и не тича да се запознава всеки ден с някой щото нали е ясновидка. Това да ти кажа е много условно за ясновидството - всичко е в в развитие, и съответно информацията се обновява. Та това си зависи от услията ти и учене и работа и знания, и интилигентност, и мъдрост, и отганизираност, и от ХОРАТА около теб, приятели, близки, семейство - които ще ти подадат ръка, а не от някакви врачки. Успех и ето един поздрав:

Лъжат, лужат - толкова много. Особено с тия "проклятия" и "амулети", та няма накъде повече. Лъжат, та се късат! А за тия ясновидските - едно махало или ясновидство (виждане на астрали) или пророчески способности или друго - не те правят нито мъдър, нито организиран човек.

Да, всяко нещо, в което е вложено труд и е изкуство, има почитатели и е яко Някой хора предпочитат ковьори и такива неща биха им разнообразили колекциите супер много!

По твоята тема - нещо което може да ти е интересно, не знам, опитът ми е малък, само на 26 години съм, дано си харесаш нещо от това, което споделям Оцени и възможностите си - имаш толкова много неща пред теб! ) А и щом сте се смяли, забавлявали и ви е било хубаво. А това, че като човек стои затворен по цял ден вкъщи и само готвене миене, и почне и да се подценява и да се чувства недооценен ... Избягвай да виждаш себе си само в такава светлина и оценявай, това което имаш - не че нещата ще се случат видиш ли по точно този същия начин след време Затова човек и да се учи от грешките си е хубаво, но за кратко - да не губим цял ден "мъдрене" за минали неща, нали Оценявай това, че сте работели преди това заедно, след това само той, че си имала семейство, че сте си говорили. Освен да мълчиш и да си мислиш наум "въх, че съм кухненска маса, само готвя, чистя, мия" ще ти е по-хубаво ако си говорите за много теми - не е само готвенето - ако само за готвене говорехме, щяхме да ползваме "кратък натъчник как да сготвим пред телевизора, как да пазаруваме готвейки, и най-вече - как да гледаме телевизия посготвяйки " Гледам нещата от веселата страна, защото много често забързани, пропускаме толкова много неща и неоценяваме това, което имаме, което получаваме, и не оценяваме възможностите, които биха ни дали впоследствие неща (работа, приятели, семейство, топлотата в домът, разговорите с близките...)