Здравейте
Случайно попаднах на форума и реших, че няма лошо и аз да споделя.
Вегетарианка съм от 17 години .Бях на 6 когато, видях как дядо ми коли яре и това ме потресе .Бях си играла с това животно като с другарче и вида на окървавеното му тяло,което се тресеше в конвулсии буквално ми разби всички илюзии за яденето на месо.Прибрах се вкъщи и заявих, че аз няма повече да ям месо.Получих бой от баба ми, която държеше да съм "нормално" дете!Казаха ми, че няма да получа друго освен, това, което се сервира за всички и в края на вторият ми ден гладуване, майка ми дойде(бях на гости при баба ми и дядо ми) и се съгласи да ми даде да ям, каквото си реша.И така се започна.Майка ми никога не ме е карала да ям нещо, което не искам, а скоро след като реших да съм вегетарианка(тогава просто исках да не ям месо, едва ли съм знаела и думата вегетарианец),тя започна да чете литература по този въпрос(по нейните думи) и тотално отказа месото и станахме две в семейството.Две години по - късно и брат ми се присъедини към нас - той пък решил да откаже месото по съвсем други, негови си причини!
С годините започнах много да чета, защото от много места, включително и в училище се опитваха да ме убедят, че без месо не може!Научих се да се аргументирам и да мога ясно да обяснявам причините си да не консумирам тази "храна" - въобще не смятам, че месните продукти са храна за човека - тялото ни не е пригодно за такова хранене!
Сега съм майка на второ поколение вегетарианче и се налага да "воювам " с лекари и педиатри, които се опитват да ме накарат да дам на детето си тъй полезното месо.За щастие - дано не прозвучи като хвалба, детето ми е единственото дете, от пациентите на личният си лекар, на неговата възраст, което досега не е пило антибиотик, нито дори най - обикновено сиропче и това е твърде показателно за мен,за съжаление не и за лекаря!
За мен лично освен здравословен начин на живот, вегетарианството е и път към едно по - хуманно общество,към по - малко страдания на ума,към един по - добър свят!
