Ами ти сам си си отговорил, че е абсурд,
когато има любов изневярата вообще не съществува.
Той бил голямата и ''любов'', по-скоро той е голямото и съжаление.
Изневерява ли му значи не го обича, като за голяма любов, а само е като извинение.
Напълно съм съгласна с това, само че е идеализиран вариант - на практика никога не се получава. Човек не би прекъснал отношенията си с някой, докато не е сигурен, че отношенията с новия човек си заслужават тази жертва (особено ако става дума за брак). Винаги има един преходен период, в който човекът се намира в състояние на две едновременни връзки. Ако за един човек изневярата е изключително душевна, емоционална, интелектуална стъпка дори (както е за мен например), то в прехода на всяка вече изживяна връзка към нова човекът трябва да умира от чувство за вина.. или просто да се откаже от всякакъв преход, за да бъде в хармония със себе си. Което обещава вечен застой (ако обаче висшят Аз го позволи).
Именно затова всяка нова любов е така силна и неустоима - за да не остави място за съмнение на човека, че трябва да следва този път. Имам предвид обаче наистина любов - изключвам всякакви сексуални подтици за разнообразие, флиртове и т.н.
Да когато нещо е на път да се случи то си се случва(не мисли за това какво ще причини на половинката си, но пък от друга
страна не е завинаги с нея, може първия му избор да е бил погрешен).
Сигурно има преходен период, дано на мен да не ми се случва от което никой не е застрахован.
Човек отначало е млад и зелен, влюбва се в което няма нищо лошо
с течение на годините разбира, че любовта е била сляпа(понякога)
при дадени обстоятелства се среща с други хора и рабира,че е намерил точната(друга) си половинка.