д-р Тодор Първанов

Здравейте,винаги съм харесвала по-груб полов живот,но когато се случва да мастурбирам,което не е често,си мисля че мога да полудея,мисля си за насилие и тем подобни неща,които ме плашат..Какво бихте ме посъветвали?

Здравейте!

Искам да попитам дали работите ?Ако не работите,дали бихте ни дали препоръка за ваш колега работещ в тази област(ОКР).

Отново благодарности  !

Добър ден господин Първанов                                      От 2015 година насам аз съм болна от паническо разстройство след като моята племенница се разболя започнах да получавам всеки ден панически атаки  имах ускорен пулс страшно главоболие, залитане,парене,изтръпване на ръцете на краката, страх че нещо лошо ще се случи с нея развих една силна тревожност че нещо лошо ще се случи с нея започнах за всяко нещо да се тревожа бързо да се ядосвам постоянно мислите ми бяха много лоши, че ще родя болно дете, че мъжът ми ще умре аз ще се разболея от рак всякакви мисли имах някой да не каже че е болен от нещо веднага ми идваше на ум че и аз ще се разболея от същата болест  избягвах да ходя при болни хора като видя по улиците болни хора въобще не ги гледах самата аз имах  два обилни кръвоизлива на гърлото когато бях на 23 години тогава щях да умра от загубата на кръв след това имах на 32 години обилен кръвоизлив тогава пак едвам ме спасиха и постоянно имах страх от болести но панически атаки не получавах. След като племенницата ми се разболя започнаха паническите атаки тъй като живея в чужбина не работя по цял ден съм сама в къщи  и нямам голяма среда и компания тези мисли бяха в главата ми постоянно.Ходих на психиатър изписаха ми Циталопрам седем месеца го взимах след това го спрях бях спокойна отначало след няколко месеца пак започнаха паническите ми атаки имах проблеми със семейството на моя мъж пък и от две години правим инвитро процедури за бебе имам два опита които са неуспешни и два хормонални лечения за инвитро. След второто ми инвитро което беше юни месец 2018 аз доста се разтревожих и отидох от личния ми лекар взех ЦИталопрам и започнах да го пия като през това време се прибрах в България и там имахме доста сериозни проблеми със семейството на моя мъж и се наложи да напуснем тяхната къща събрахме си багажа и се преместихме при моите родители. Имах доста тревоги и ядове защото бяхме си обзавели къщата но заради неговото семейство се наложи да се махнем от там все пак нямахме вече къща нямаме дете в мене започна някаква силна тъга че нищо не ни върви в живота,че нищо не е наред през това време аз спрях ЦИталопрам пих го 40 дена и го спрях не се чувствах така добре както първия път като го пиех.След това ходих на Наречен но там като видях доста депресирани и болни хора не се почуствах добре. След това се върнах в чужбина и в началото на ноември 2018 аз се разболях много лошо и сега съм много зле никога не съм била толкова зле през живота си.Как стана самото разболяване да ви кажа два дена постоянно се нервирах на семейството на моя мъж че ни съсипаха живота, че ни оставиха без дом и изведнъж получих едно ужасно главоболие ама много силно усетих че в главата ми не остана кислород страшно много се изплашил помислих си че полудявам, че губя съзнанието си,че губя контрол не можех да се концентрирам  не можех да разсъждавам правилно започнах да казвам че ще се самоубия или ще убия някого. Започнаха едни страшни мисли в главата ми,че си режа ръцете с нож че скачам от мост започнаха едни образи,че наръгвам  мъжът ми с нож и още такива мисли от страх изхвърлих ножовете и острите предмети от в къщи започнах да спа на дивана не спях при него от страх да не би да не му направя нещо нямам дете но получавам мисли и образи как убивам детето си семейството си. Преди да се разболея видях по интернет една жена която е убийца полицаите я хванали и я извеждат навън и тя през това време вика "аз без това исках да стана убийца" аз се стреснах от нея но после я забравих.След няколко дена като се разболях се сетих за нея да не би от нея да  съм се изплашила незнам. Снощи пак ми вляза една мисъл в главата,че тя ми казвала да убия семейството ми помислих че вече съм луда започнах да плача цяла нощ съм плакала от страх. Сега вече си мисля шизофрения ли имам разстройство на личността ли имам всички психични болести ги нареждам в главата ми идват хора които познавам имат психични разстройства и аз ли ще стана като тях казвам. Не мога да разбера защо получавам такива страшни мисли че убивам семейството ми тези мисли ме съсипаха постоянно плача по добре е аз да умра отколкото да направя на някого нещо. От интернет разбрах че това са натрапчиви мисли защо не мога да се освободя от тях направо ме побъркват нищо не ме радва нищо не искам вече нито къща нито пари съсипаха психиката ми тези мисли постоянно пия мента глог валериан.                                 Господин Първанов защо до сега нямах такива мисли изведнъж започнах да мисля такива глупости защо не вярвам на себе си и се мисля за опасен човек защо ще си внушавам такива неща не мога да ги разбера тези мисли опитвам се да ги анализирам става още по-лошо .Страшно много се отчаях вече не виждам бъдеще за себе си.

Здравейте!Момче съм на 17 преди съм получавал ПА.От 10 дена първоначално ми ставаше скучно нямах интерес към нищо и след това почнаха да ме връхлетяват някакви мисли за полудяване.Почнах да си мисля че съм луд и най-накрая ще се самоубия.Не ми излизат тези мисли от главата.Развалиха ми се оценките.Чувствам че съм във някакъв сън.Когато говоря понякога бъркам някои думи или почвам да говоря за работи коити изобщо не са свързани с реалността.Имам чувството че всеки момент ще полудея ще се се самоубия.Понякога се оправям но почвам да си мисля че щом не ме е страх от полудяване че вече съм полудял и пак почвам да се плаша.Бях срамежлив като малък.Пушил съм около 3 пъти марихуана преди около месец.Почвам да мисля понякога както шизофреник както пише за симптомите му.Моля помогнете ми как да изляза от този кръг.Нормално ли е според възрастта.Когато съм сам вкъщи си представям че някой влиза вкъщи или е до мен.Страх ме е някой ден ако не почна да се страхувам от тези мисли и наистина да полудея .Понякога си въобразявам че когато лежа има завързан възел за възглавницата и някой я тегли и почвам да си вярвам и след това ме хваща страх че полудявам.Моля за помощ!Благодаря предварително!

Здравейте!Момче съм на 17 преди съм получавал ПА.От 10 дена първоначално ми ставаше скучно нямах интерес към нищо и след това почнаха да ме връхлетяват някакви мисли за полудяване.Почнах да си мисля че съм луд и най-накрая ще се самоубия.Не ми излизат тези мисли от главата.Развалиха ми се оценките.Чувствам че съм във някакъв сън.Когато говоря понякога бъркам някои думи или почвам да говоря за работи коити изобщо не са свързани с реалността.Имам чувството че всеки момент ще полудея ще се се самоубия.Понякога се оправям но почвам да си мисля че щом не ме е страх от полудяване че вече съм полудял и пак почвам да се плаша.Бях срамежлив като малък.Пушил съм около 3 пъти марихуана преди около месец.Почвам да мисля понякога както шизофреник както пише за симптомите му.Моля помогнете ми как да изляза от този кръг.Нормално ли е според възрастта.Когато съм сам вкъщи си представям че някой влиза вкъщи или е до мен.Страх ме е някой ден ако не почна да се страхувам от тези мисли и наистина да полудея .Понякога си въобразявам че когато лежа има завързан възел за възглавницата и някой я тегли и почвам да си вярвам и след това ме хваща страх че полудявам.Моля за помощ!Благодаря предварително!

Здравейте, дори не знам от къде да започна.... щом съм тук значи имам проблем, проблем със състоянието на сина ми - 19 годишен младеж. От две години.....дори и повече той започна да се държи меко казано странно, с ексцентрично поведение и повтарящи се действия. Всичко започна след многоктратното гледане на филма "ТОР", филм който той много харесва и така от тогава се започна...подскачайки сутрин, през деня, вечерта и викайки "Ай ем Тор". От тогава и до днес това продължава като преминава през различни изменения в ритуалите си....продължава да скача, да вика, да вдишва дълбоко многократно, да е нервен и да не може спокойно да спи.....Потърсихме помощ от психолог в София - той ходи на терапия веднъж седмично в продължение на 3 месеца, но реши че не му помага. Всъщност всичко идва от неговите възприятия за света и живота. Чувствителна личност е, вярващ в митологията за викингите и други подобни. Говори за енергията на вселената, за това , че я чувства и усеща, че разбира много неща повече от нас /родителите му/ и т.н. Психоложката каза, че най-вероятно се касае за ОКР. По нейна препоръка се консултирахме и с психиатър от Медицинска Академия, който му предписа хапчета, от които той не се почувства добре. / постоянно му се спеше и те не му намалиха симптомите които си имаше/. Сега не пие нищо. Премести се в друг град, защото стана студент и добре се справя, въпреки, че продължава със своето поведения и въпреки това си намира своя кръг приятели. Искам да му помогна, защото виждам че това е вече прекалено, изпитвам срам от хората, когато се държи на публично място по неговият си начин. А той казва че не му пука какво си мислят другите. и Т.Н. Мога още много да разказвам. МОЛЯ ВИ НАСОЧЕТЕ МЕ КАКЪВ ПСИХОТЕРАПЕВТ ДА ТЪРСИМ  МОЛЯ ВИ

,,Трябва ли да бъдем честни с него за дълбочината на проблемите му? ,,

Това се нарича ятрогения.

Винаги когато чуя за дълбочина на проблемите питам- Колко метра са дълбоки тези проблеми, или е километри.

Как е заекът?

Благодарна съм на съдбата, че ме срещна с Вас! Благодаря за всичко, направено! Благодаря, че винаги сте насреща и, че Ви пука за хората! Най-добрият не само в България, но и в Европа!

Здр.докторе за  първи път в живота ми се случва да изпитам страх.Приятелят ми страда от ОКР от 2години,но аз не знаех ,защото дълги год.не бях в България.Сега разбрах и незнам как да му помогна.Беше добре,но от няколко дни е пак като в началото.Моля за съвет

Здравейте, д-р Първанов! 

Аз съм момиче на 24години. Моята тревога не е една.. като не случайно съм ги формулирала е в няколко подточки.. ще ги копирам тук така както съм ги описала преди по малко от час. 

страх от смърт

страх от полудяване и загуба на контрол върху себе си и ситуацията : 

1. чувам дума в разговора, която ми напомня за нещо. но не се сещам какво точно и това ми създава страшен дискомфорт, страх и ми се свива корема.. сещам се от къде ми е позната думата или ситуацията и пак не съм на сто процента спокойна (аз мисля, че това е един вид проверка дали мозъка ми мисли правилно и ако не се сетя изпитвам ужас, че полудявам или че не мисля нормално) 
2. съзнанието ми ме връща в някакви спомени, които по необясним начин ми напомнят за някаква от сегашните ситуации, което ми носят ужасна тревожност и страх без причина... сякаш изпитвам нещо като дежа ву .. но е свързано със страшен дискомфорт все едно ми се случва нещо ужасно ...
3. много често проверявам дали всичко, което ми казват съм го чула нормално и правилно и питам за втори път приятеля ми да ми повтори за да съм сигурна, че не съм чула грешно.. всеки един звук или шум се питам нормален ли е дали пък не го чувам по различен начин от останалите.. сякаш на моменти думите ми отекват в главата или си ги повтарям в ума.. което също ми носи огромна тревожност все едно най-лошото нещо ще ми се случи.. трудно е да се определи, но е нещо като чувство за нереалност, като анализирам всяко едно нещо виждам ли го и чувам ли го по нормалния и правилен начин 
4. преди няколко дни изпитвах ужас и страх да не загубя контрол да нараня някой от близките ми (това ми се е случвало и преди 3 години и половина) осъзнавам, че съм добър човек и не бих го направила, но ме е страх от самите мисли и не мога да се отпусна и да ги приема, че са фалшиви
5. от един месец ми е още по трудно да се концетрирам, защото когато се отпусна, забравя или разсеям от тревогите, сякаш ума ми ги изкарва на повърхността и отново изплуват.. и всичко, което чуя, сякаш ме плаши отново без причина.. точно поради причината, че се питам дали го чувам нормално и дали го възприемам нормално и дали не съм луда.. когато съм в разговор и съм по ангажирана, не изпитвам чак такива отрицателни емоции, но когато примерно се опитам да гледам телевизия и нищо не ми грабва така на сто процента съзнанието, че да спрат тея мисли и страхове.. непрекъснато в мен стои едно съмнение и мнителност дали съм нормална или дали не полудявам... това ми е най-големия страх даже може би много по голям от този да умра.. 
6. Паник атаки преживявам доста често.. въпреки, че тях умея да ги контролирам вече по добре тъй като всичко друго, описано горе ми се е появило скоро или е отшумявало преди.. но паник атаките са ми от 9 години..  
7. Ужасно ме е страх от шизофрения.. таа въпроса ми е изкривено ли ми е мисленето или всичко, което се случва е на базата на моето голямо внушение? 

Здр.докторе за  първи път в живота ми се случва да изпитам страх.Приятелят ми страда от ОКР от 2години,но аз не знаех ,защото дълги год.не бях в България.Сега разбрах и незнам как да му помогна.Беше добре,но от няколко дни е пак като в началото.Моля за съвет

Здравейте

Искам само да попитам, защо няма опция за отговор в тази тема?

Здравейте! Бих искала да Ви попитам, трябва ли да се следва обща медицина и след това да се запише психология, за да станеш психолог. Защото аз се бях насочила към софийския университет направо след училище, но ми казаха, че след като завърша там ще стана най- много училищен педагог. А за сеансите с "диванчетата" трябва да се следва медицина? Ще съм Ви много благодарна за отделеното време.

Здравейте,д-р Първанов!

Не знам дали ще можете тук да ми дадете някакъв съвет,но ще се опитам накратко да опиша проблема.Дъщеря ми е на 23 г. Беше буйна тийнейджърка до 18-та си година.След това я обхвана едно безразличие към всичко,освен компютъра.Не желае да поддържа контакти с хора,социалното общуване я изморявало и всяко действие й струва огромни усилия,включително пазаруване,къпане и др.Обърнхме се към поредица психиатри и психолози,но все не попадахме на подходящите.В момента пие АД - Тритико и Ламиктал,защото последната психиатърка се осмели да й постави някаква диагноза,за разлика от предишните лекари-БАР . Четох много за това заболяване,но не мога да се съглася,че това е точната диагноза.При нея липсва еуфорията,характерна за едната фаза на БАР.По-скоро тя е в едно постоянно меланхолично състояние-няма никаква живинка,не прави нищо,освен да стои зад компютъра по цяла нощ,след което денят е превърнат на нощ и режимът й е  с краката нагоре.Студентка е,но не посещава лекции,не се явява на изпити,прекъсва 2 години подред.Няма нещо,което да я развълнува,не вижда смисъл дори да живее и на няколко пъти е имала суицидни мисли,което страшно ме притеснява.Вече цяла година пие лекарствата,но кой знае какъв ефект не е постигнат,освен,че я държат на"все ми е тая" ,което по нейната скала е НЕ  на дъното,а малко над него или в най-добрия случай по средата/понякога,но много рядко/.Посетихме и столичен лекар,който ни предложи лечение за хиперактивност,защото тя  има някои признаци-неустойчиво внимание,бързо се разконцентрира,постоянно движи краката си,едновременно върши няколко неща,прескача от едно нещо на друго. Това не й пречеше в училище да завърши с отличен успех.Обяснението на психиатъра беше,че  понякога нелекувана  хиперактивност в детството в по-късна възраст преминава в депресия или друго психично заболяване.Предложеният медикамент за лечение е Концерта,което доста ме притесни.Какво бихте ме посъветвали?

Здравейте д-р Първанов,

Бих искала да ви задам един въпрос. Ако аз контролирам мислите си и допускам основно позитивни мисли, но не срещам хора с такова излъчване и имам голям проблем със съня, Вие дали бихте могли да ми помогнете?

Поздрави,

Светла

Здравейте, д-р Първанов. 

Моля за Вашето мнение, ако е възможно. 

С ПР съм от 8 години. В момента съм на 33 години, майка на едно дете на 4 години. Не пия никакви лекарства. Пила съм мента, глог и валериана, както съм ползвала и шуслерови соли. 

Знам, че лекарствата няма да ми променят мисленето и затова искам да се справя сама. 

С голяма част от симптомите съм се преборила. Навестяват ме, но знам, че няма да ми навредят и всичко преминава. 

Преди два месеца състоянието рязко ми се влоши. Изразява се в силно опъване, разпъване в корема, започващо от сплита и обхваща целият ми корем. Издута съм като в 5-ти месец. Сутрин преди да изляза за работа, получавам стомашно разстройство и гадене. Преди и след хранене стомахът много силно ми тежи. Когато изляза отвън, особено когато съм с детето сама, започвам да се потя, коремът ми става твърд, издут и разпъването е много силно, усещам промяна в дишането - става плитко, гръдно и накъсано, чувствам, че като ме стегне коремът поемам въздух, но не мога да издишам. Силно се замайвам и за капак идва прескачането на сърцето. Спирам на улицата и започвам да плача от страх и безсилие. Вече имам и силна умора, едва ставам от леглото, не мога да стигам до работата, която няма и 1 км. разстояние. Задъхвам се и краката ми треперят. 

Заради тези оплаквания направих изследвания на кръв, ТСХ, кръвна захар, желязо и инсулин. Посетих два гастроентеролога, два пъти ехография на коремни органи, тест за хеликобактер пилори - отрицателен, трима кардиолози, заради прескачанията, от които изпадам в ужас, Холтер и ехокардиография. Кръвната захар ми бе завишена, но не бях на гладно, защото от страх преди да изляза от нас винаги ям. Не посмях да отида за изследването гладна. Постоянно се страхувам да не остана гладна, иначе ми прималява. 

Извинявайте за дългият пост. Дано да имате възможност да ми пишете. 

Благодаря!

Пожелавам Ви здраве и спокойствие! 

Здравейте,д-р Първанов!

Не знам дали ще можете тук да ми дадете някакъв съвет,но ще се опитам накратко да опиша проблема.Дъщеря ми е на 23 г. Беше буйна тийнейджърка до 18-та си година.След това я обхвана едно безразличие към всичко,освен компютъра.Не желае да поддържа контакти с хора,социалното общуване я изморявало и всяко действие й струва огромни усилия,включително пазаруване,къпане и др.Обърнхме се към поредица психиатри и психолози,но все не попадахме на подходящите.В момента пие АД - Тритико и Ламиктал,защото последната психиатърка се осмели да й постави някаква диагноза,за разлика от предишните лекари-БАР . Четох много за това заболяване,но не мога да се съглася,че това е точната диагноза.При нея липсва еуфорията,характерна за едната фаза на БАР.По-скоро тя е в едно постоянно меланхолично състояние-няма никаква живинка,не прави нищо,освен да стои зад компютъра по цяла нощ,след което денят е превърнат на нощ и режимът й е  с краката нагоре.Студентка е,но не посещава лекции,не се явява на изпити,прекъсва 2 години подред.Няма нещо,което да я развълнува,не вижда смисъл дори да живее и на няколко пъти е имала суицидни мисли,което страшно ме притеснява.Вече цяла година пие лекарствата,но кой знае какъв ефект не е постигнат,освен,че я държат на"все ми е тая" ,което по нейната скала е НЕ  на дъното,а малко над него или в най-добрия случай по средата/понякога,но много рядко/.Посетихме и столичен лекар,който ни предложи лечение за хиперактивност,защото тя  има някои признаци-неустойчиво внимание,бързо се разконцентрира,постоянно движи краката си,едновременно върши няколко неща,прескача от едно нещо на друго. Това не й пречеше в училище да завърши с отличен успех.Обяснението на психиатъра беше,че  понякога нелекувана  хиперактивност в детството в по-късна възраст преминава в депресия или друго психично заболяване.Предложеният медикамент за лечение е Концерта,което доста ме притесни.Какво бихте ме посъветвали?

Здравеите д-р Първанов .Интересува ме приемате ли пациенти и евентуално възможно ли е тел.номер за връзка с вас! Благодаря предварително!

Докторе,

Възможно ли е след спирането на лекарства като Фланксол и Сероксат в началото да се чувствам доста зле??

Докторе,

Възможно ли е след спирането на лекарства като Фланксол и Сероксат в началото да се чувствам доста зле??

Докторе,

Възможно ли е след спирането на лекарства като Фланксол и Сероксат в началото да се чувствам доста зле??

Доктор Първанов, здравейте! Нова съм във форума и искам да попитам ако е удобно можете ли да ми дадете някакъв ваш e-mail, на който мога да Ви пиша лично, а не чрез форум - ако може разбира се не искам да нахалствам, Пробвах да ви пратя съобщение чрез форума, но не се получи. Благодаря!

Казвам се Момчил,

Здравейте,

Пиша ви за първи път надявам се ,че ще ми помогнете.На 19 съм ходя на психиатър от началото на годината.Беше ми поставена диагноза паническо разтройство.Плачех всеки ден не бях на себе си и първо ми изписаха  золофт и ксанакс -пих ги месец и полувина но нямаше ефект,и почнах да пия сероксат и клонарекс както и флаксол.Пия ги месец и до преди два дни имаше голямо подобрение.В събото обаче получих много силен мигренозен пристъп късно през ноща и сега два дни не съм на себе си.Постоянно имам световъртеж ,много съм замаян неадекватен,страх ме е трудно ми е да говоря имам чувството ,че езика ви е схванат,вечер ме обзема страх и паника.Дали се дължи на пристъпа който получих но се чувствам ужасно като в началото на леченито,но отделно спрях и успокоителното клонарекс и се чудя дали не е от това.Моля за вашето мнение и съвет каквао да правя защото доста се притесних ,а точно бях почнал да се оправям  .Благодаря предварително и съжелявам за притеснението.

Казвам се Момчил,

Здравейте,

Пиша ви за първи път надявам се ,че ще ми помогнете.На 19 съм ходя на психиатър от началото на годината.Беше ми поставена диагноза паническо разтройство.Плачех всеки ден не бях на себе си и първо ми изписаха  золофт и ксанакс -пих ги месец и полувина но нямаше ефект,и почнах да пия сероксат и клонарекс както и флаксол.Пия ги месец и до преди два дни имаше голямо подобрение.В събото обаче получих много силен мигренозен пристъп късно през ноща и сега два дни не съм на себе си.Постоянно имам световъртеж ,много съм замаян неадекватен,страх ме е трудно ми е да говоря имам чувството ,че езика ви е схванат,вечер ме обзема страх и паника.Дали се дължи на пристъпа който получих но се чувствам ужасно като в началото на леченито,но отделно спрях и успокоителното клонарекс и се чудя дали не е от това.Моля за вашето мнение и съвет каквао да правя защото доста се притесних ,а точно бях почнал да се оправям  .Благодаря предварително и съжелявам за притеснението.