Jump to content
Порталът към съзнателен живот

д-р Тодор Първанов

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    3029
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    358

Репутация Активност

  1. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Страх от предстояща операция   
    Преди 12 години преживях тежка катастрофа.До тогава / бях на 48 г./ не бях лежал никога в болница и като всеки лекар изпитвах страх от мисълта, че може да ми се наложи хоспитализация и не дай си Боже, операция с пълна упойка. Но съдбата не пита. Бях със спукан прешлен на врата и слезка пред спукване. Та, няколко дни по-късно се наложи да ми махнат слезката / с пълна упойка/ .Нямам спомен, да съм имал някакви неприятни усещания нито след излизането от упойката нито от интубацията / болката се купира с медикаменти/.Седмица по-късно ми оперираха и врата/ пълна упойка/. Отново при излизането от упойка не е имало проблем, но поради повторното интубиране имаше  дразнене в областта на гърлото и трахеята десетина дни. Приличаше на това което  имам лятото, когато пия бира от хладилника и на другият ден ме дразни нещо в гърлото. 
    Да, след първата операция определено имаше болка в корема, но при съвременните лекарства почти не им обърнах внимание.
    Всичко е индивидуално, но днес, аз нямам никакъв страх от операции и упйки.
    Ще го преодолееш и ти след операцията си.
     
  2. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Може ли от един разговор с психолог да се постави диагноза ОКР   
    Един преглед е напълно достатъчен, но от психиатър.
    Няма младежки вълнения- поговорете синът си и ще се убедите.Щом от четеното на ОКР не сте разбрала какво е, няма и да разберете-по нашите описания.За това - след като говорите с детето напишете какво то ви казва.така ще можем да мислим ние по въпроса, а не вие.
  3. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in Страх от предстояща операция   
    Преди 12 години преживях тежка катастрофа.До тогава / бях на 48 г./ не бях лежал никога в болница и като всеки лекар изпитвах страх от мисълта, че може да ми се наложи хоспитализация и не дай си Боже, операция с пълна упойка. Но съдбата не пита. Бях със спукан прешлен на врата и слезка пред спукване. Та, няколко дни по-късно се наложи да ми махнат слезката / с пълна упойка/ .Нямам спомен, да съм имал някакви неприятни усещания нито след излизането от упойката нито от интубацията / болката се купира с медикаменти/.Седмица по-късно ми оперираха и врата/ пълна упойка/. Отново при излизането от упойка не е имало проблем, но поради повторното интубиране имаше  дразнене в областта на гърлото и трахеята десетина дни. Приличаше на това което  имам лятото, когато пия бира от хладилника и на другият ден ме дразни нещо в гърлото. 
    Да, след първата операция определено имаше болка в корема, но при съвременните лекарства почти не им обърнах внимание.
    Всичко е индивидуално, но днес, аз нямам никакъв страх от операции и упйки.
    Ще го преодолееш и ти след операцията си.
     
  4. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in Може ли от един разговор с психолог да се постави диагноза ОКР   
    Един преглед е напълно достатъчен, но от психиатър.
    Няма младежки вълнения- поговорете синът си и ще се убедите.Щом от четеното на ОКР не сте разбрала какво е, няма и да разберете-по нашите описания.За това - след като говорите с детето напишете какво то ви казва.така ще можем да мислим ние по въпроса, а не вие.
  5. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Незнам какво ми е.. Деперсонализация   
    Здравей!
    Не полудяваш, просто усещащ по малко по-различен собственият си стрес. Трябва да ти кажа, че самата бременност е стресова за тялото.Като прибавим и новата отговорност на родителството и всичко е обяснимо. Новото за теб са тези мисли, това са натрапливи мисли, които много хора имат в стресов състояние.При теб идват като въпроси, безсмислени въпроси. 
    Те в никакъв случай не са признак на полудяване и нещо друго освен стреса ти и не бива да се плашиш от тях. Не им отговаряй, не размишлявай по тях. Просто, когато ги чуеш в главата си казвай - това са едни безсмислени натрапливи въпроси, плод на моя стрес ...и нищо повече.
    Почнеш ли да размишляваш по тях, ще усилиш още повече стреса си .
  6. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Незнам какво ми е.. Деперсонализация   
    Натрапливи мисли означава ,,нахални мисли,, .Ще се връщат, но когато стреса се овладее ще отминат.
  7. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Религиозно окр   
    Здравей, радвам съм,че със съветите ти съм могъл да ти помогнал. Това което описваш, наистина е религиозно ОКР,  както сама си се досетила .Нали, ти бях писал ,,Трябва да приемеш, че всяка мисъл, която те напряга и се повтаря 5- 6 пъти е натраплива .
    ВСЯКА!,,
    Темите с които ОКР-то може да ни занимава са безброй, въпроса е,че всики натрапливи мисли  са фалшиви и лъжливи. Да се разсъждава по тях е грешно и ни кара да се безпокоим на без да има реална причина за това.
  8. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in относно "болково тяло"   
    Две сесии....са нищо.
  9. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in относно "болково тяло"   
    Стремя се към здравословен живот, правя йога всеки ден , сутрин формулки и утвърждения ,които ме държатт "стегната " и ми дават самочувствие  и самоувереност ,
     



     
    Когато един от най-великите гръцки философи, Питагор, оти­шъл в Египет, за да постъпи в едно училище - тайно езотерично училище по мистицизъм, него го отхвърлили. А Питагор бил един от най-значителните умове, раждани някога. Той не могъл да разбе­ре. Опитвал отново и отново, но му отговорили, че докато не преми­не през едно обучение, няма да му разрешат да посещава училището.

    Твърди се, че Питагор казал: "Дошъл съм заради знанието, а не за какъвто и да е вид ученичество." Но училищните власти от­върнали: "Не можем да ти дадем знание, ако не се промениш. А всъщност нас изобщо не ни интересува знанието. Интересуваме се от действителния опит. И нито едно знание не е знание, ако не е из­живяно и изпитано. Затова ще трябва да преминеш през четиридесетдневно обучение
    Нямало друг начин, затова Питагор трябвало да премине през това обучение. След четиридесет дни  той казал: "Вие не приемате Питагор. Аз съм друг човек. Аз съм роден отново. Вие бяхте прави, а аз грешах, защото преди цялата ми пози­ция се основаваше на ума. Чрез този процес на очистване се проме­ни моят център на съществуване. От ума той се премести надолу в сърцето. Сега мога да усещам нещата. Преди това обучение можех единствено да разбирам посредством ума, посредством главата. Сега мога да чувствувам. Сега за мен истината не е едно понятие, а жи­вот. Тя не е философия, а по-скоро едно изживяване ."


     

     
    но  още в първия контакт с колежка/или с който и да е/  ,като не "отговори" на поздрава /усмивката ми ,   се дръпвам назад и оставам там  до края на деня...Някои ми казват ,че тези неща се случват с мен,защото  се развивам духовно , но според мен причината е в наличието на едно красиво емоционално наситено болково тяло у мен , което не мога да овладея /и което ме кара да се занимавам с духовност , всъщност ,но резултатът спрямо него не ме удовлетворява/ 
     
    Самооценката ти е ниска, защо не започнеш ,, обучение ,, с някой психотерапевт?
  10. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in Помогнете на една умираща душа да живее.   
    КОГАТО ОСЪЗНАЕТЕ НАПЪЛНО, ЧЕ ВИЕ ФОРМИРАТЕ ОНОВА, КОЕТО СЧИТАТЕ ЗА СВОЯ НАСТОЯЩА РЕАЛНОСТ, ВСИЧКО ОСТАНАЛО ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО

    Успех!
  11. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from АлександърТ.А. in Помогнете на една умираща душа да живее.   
    Великият философ Марк Аврелий, който е управлявал Римската империя, е казал девет думи които могат да определят вашата съдба: "НАШИЯТ ЖИВОТ Е ТОВА, КОЕТО НИЕ МИСЛИМ ЗА НЕГО."
  12. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Страх от изричане на мисли   
    Анализите са компулсия и до нищо хубаво  не водят.Трябва да ги спреш. Предъвкването също, и да, нямат никаква материална сила.
  13. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Страх от изричане на мисли   
    .,,Въпроса ми е как да ги различавам ? Всяка отрицателна мисъл, която ме тревожи окр ли е?,,
    Много важен въпрос. Трябва да приемеш, че всяка мисъл, която те напряга и се повтаря 5- 6 пъти е натраплива .
    ВСЯКА!
  14. Thanks
    д-р Тодор Първанов got a reaction from Roni22 in Силвия Пош   
    Просто трябва да се довериш на колегите при които си ходила. Според мен те са прави.Разбира се, трява и да спреш да четеш за психични заболявания и си поставяш сама диагнози. Съветвам те и да не опитваш да се справяш сама - ще отнеме много време.Според мен, правилните варианти на избор  са - само психотерапия или психотерапия, на фона на изписаните ви медикаменти.
  15. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from sleepyhead in В депресия ли съм?   
    Е, преувеличила е малко, но просто е искала да ти каже,че оплакванията  ти не са нещо странно и необикновено, а дори са ....банални.
    Това ,,банални,, го каза една моя кликентка, на която обесних подробно, на какво се дължат оплакванията и . Тогава  тя ми каза ,, язък, аз мислих,че съм уникална с моите оплаквания, а то излезе,че съм банална,,.
  16. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Внимание   
    Веднъж Сократ се разхождал извън Атина .Срещнал го един критинянин,  познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина, кажи ми какви хора са атиняните .,,
    ,,Ще ти кажа,  но първо ти ми кажи какви за критиняните ‘’казал Сократ
    ,,О , критиняните са много лоши хора .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи,,отговорил  критинянина .
    ,,Ами когато отидеш в Атина ще видиш че и атиняните са същите .Те са лъжци , крадци и клюкари , всеки гледа лошо да ти направи, ,отговорил му Сократ и продължил пътя си
    Насреща му се задал един родосчанин. познал го и го попитал ,,О премъдри Сократе , аз за първи път отивам в Атина кажи ми какви хора са атиняните .,,
    ,,Ще ти кажа но първо ти ми кажи какви за родосчаните  ‘’казал Сократ
    -О , родосчаните са много добри хора , те си помагат и са много задружни – отговорил родосчанина
    Ще видиш че и атиняните са същите.  Те са добри хора , помагат си  и са много задружни – отговорил Сократ и продължил напред .
    Всичко е в нашите глави, хората са такива каквито ние си представяме, че са.
    Но прочети и следващият откъс от книга.
                                              можем да отнемем всичко от един човек с изключение на едно: последната от човешките свободи – да избере отношението си в дадена ситуация, да избере реакцията  си” (“Човешкото търсене на смисъл: Въведение в логотерапията”, 1963г.
     
    "Беше през май 1945 година, в края на войната, когато бях изпратен в състава на малка група лекари в току-що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намираше вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, бяха на границата на гладната смърт. На мнозина вече с нищо не можеше да се помогне. Така че въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умираха десетки хора. За мен видяното в лагера се оказа по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Тогава се запознах със Странния Бил Коди!
     
    Това не беше истинското му име. Така бяха го нарекли за по-лесно американските войници. По произход беше полски евреин. От самото начало обаче повече от всичко ме порази необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можеха да ходят, Бил Коди изглеждаше съвсем различно. Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема. А тъй като владеше пет чужди езика и беше нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, беше незаменима. Удивлението ми се засили още повече, когато се запознах отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше.
     
    Накрая не можех да намеря никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво беше изумлението ми, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, узнах, че той се намира в лагера вече цели шест години. Шест дълги години той бе живял на същата гладна диета като всички останали, спал бе в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не бе породило в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг.
     
    Доста дълго загадката на този необикновен човек оставаше неразрешима за мен, докато веднъж, най-после той ми повери собствената си история. Това стана след като казах веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера. Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката:
     
    - Ние живеехме в еврейската част на Варшава – започна бавно Бил. – Съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница… Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група. – Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: – Тогава аз трябваше да взема решението; трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят… Ето защо взех решението: през целия си живот – независимо дали това ще са няколко дни или много години, аз ще обичам всеки човек, когото срещна.
     
    Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. И постепенно разбирах: Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."
  17. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Шум в ушите и ОКР стрес   
    Здравей!  
    Няма вирус или друго заболяване на мозъка което да дава такива симптоми.Ако имаме някакво заболяване то те ще са непрекъснати, а не като при теб. Най-вероятно първото ти преживяване е от пониженото кръвно налягане / мозъка остава без достатъчно кислород и дава оплакванията /. После ти започваш да мислиш,че си болна от нещо, това води до стрес и отново по-малко кислород влиза в него. Така,че докато си мислиш,че си болна тези олоквания ще се появяват.
  18. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in В депресия ли съм?   
    Ти прочете ли статии за стреса и обясни ли  си естеството на усещанията си?
     
  19. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from sleepyhead in В депресия ли съм?   
    Здрвей !
    Напиши в търсачката думата ,,стрес,, и прочети няколко статии за него.Ще видиш, че всичките смптоми, които си написала се описват в това понятие. Въпроса е,че поради незнание, ти ги тълкуваш, като страшни, опасни и признак на някакво заболяване, а това не е така.
    Среса не е заболяване. 
    Препоръчвам ти тази книга, уверн съм,че ако правиш нещата, които са описани в нея, ще заживееш много по-спокойно.
    www.book.store.bg/p356985/stresyt-priatel-ili-vrag.html
  20. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in В депресия ли съм?   
    Разбира се.Но, трябва да направиш малко промени в представата за себе си и света.
  21. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in В депресия ли съм?   
    При натрапливостите, нищо от това, за което те е страх не се случва.Никога.
  22. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Сурогатна майка или каква част от психиката ми е изкривена?   
    В света има неколкостотин психотерапевтични направления и школи. Всяка си има свои методи и техники при различните психични разстройства. Не знам жената с която работиш в кое от тях е и със съветите си може  повече да те объркам. 
    Но, общо взето, терапията не се състои в търсена на проблем и решаването му. Да, човека определено трябва да промени своите възгледи за себе си и света, за да намалеят натрапливите мисли. Но това, става много по-бързо, като се насочи към сегашното и бъдещето време, а не към миналото. Отделно се работи и със самите натрапливи мисли и ритуали / ако ги има/.
    Някъде преди години,  в мой пост бях дал английски сайт, на клиника специализирана в лечението на ОКР.Там продаваха и литература по темата. За съжаление не съм го запомнил, но предполагам ако се разровиш в старите ми постове посветени на ОКР, лесно ще го намериш.
  23. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Сурогатна майка или каква част от психиката ми е изкривена?   
    Много обичам фразата ,, Действието е БОГ,,.
  24. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Какво ми е? Не мога да си обясня какво ми се случва.   
    Здравей!
    Поста ти е достатъчно пълен и ясен, за да се разбере от него,че в момента имаш много натрапливи мисли, свързани със страх от полудяване. Натрапливите мисли са ,,пуснати ,, от стреса, от реалното заболяване - ковита, но вече те самите ти създават много голям стрес / почти всички симптоми, които описваш в началото са симптоми на стрес, а не на нещо свързано с преболедуването ти/ .
    Най-важното, което трябва да приемеш е, че натрапливите мисли винаги са лъжливи и никога не се реализират. Повтарям, никога. В този смисъл трябва да спреш да търсиш доказателства, дали полудяваш или не. Да спреш да се самонаблюдаваш, какво мислиш или какво не мислиш и в никакъв случай да не четеш в интернет, за каквото и да е психическо заболяване. 
    В този сайт и аз и Орлин сме писали доста по темата, какво да се прави с натрапливите мисли, намери с търсачката стари наши постове и ползвай нещата описани в тях.
    Непременно започни умерено да спортуваш, така поне в 20 процента ще ги намалиш. Купи си магнезий, омега три/ не шест и девет/, Л-теанин и ашваганда .Това са добавки, които намаляват стреса, респективно натрапливите мисли. 
    Активирай социалният си живот, срещай се с приятели, прави неща, които са ти били приятни, но избягвай алкохола / една- две бири може, хмелът в бирата действа успокоително/. 
    Прави тези неща, резултата няма да дойде бързо, така, че прояви търпение. Разбира се, може да потърсиш и терапевт, но аз не познавам такъв в Русе.
    ПП сега видях, че през 17 година си писал за същите оплаквания и аз категорично съм ти препоръчал да започнеш работа с психотерапевт, ти направи ли го?
  25. Like
    д-р Тодор Първанов got a reaction from anonimnata in Силвия Пош   
    Просто трябва да се довериш на колегите при които си ходила. Според мен те са прави.Разбира се, трява и да спреш да четеш за психични заболявания и си поставяш сама диагнози. Съветвам те и да не опитваш да се справяш сама - ще отнеме много време.Според мен, правилните варианти на избор  са - само психотерапия или психотерапия, на фона на изписаните ви медикаменти.
×
×
  • Добави...