Anaid

Интересно, приятелю на портала Колев, защо правите аналог между идеомоторната биолокация и ясновидството. Да, вярно е, че и двата метода са за получаване на отговор на търсен въпрос, но са различни по своята методология. Едва ли някой от тук присъстващите счита, че работата с махало ще го превърне в "ясновидец".

Колкото до това защо за предпочитане е да работим с метално или кристално махало - тези материали дават съответен отблясък и ни съдействат за изпадането в транс, нищо друго. Но, когато сме в по-напреднал стадий от обучението си или имаме добри телеестезични заложби - можем да работим с всичко, което ни е под ръка (Благодаря ти, Диана, че сподели ефекта от експеримента!).

Да, махалото на практика не очтита (ако сте ме разбрал погрешно, че "питам махалото" - моля за извинение - никога не съм се допитвала до него относно "какъв изпит ще се падне" или "той дали ме обича") - резултатът е благодарение на подсъзнанието ни.

Но абсолютно същото може да се каже и за физикалният метод, който лично вие ползвате. Разликата е, че при вас нещата са в пъти по-утежнени. На практика вълните, които вие замервате с "уредите на труда си" ние, използващите само махало (багети и подобни), ловим чрез сетивата си, но обработването на получената информация и при хора като вас и на тези, като мен, отново е на ментално ниво.

Направете експеримент - вземете стар радиоприемник и се опитайте да намерите отговор на търсен въпрос въртейки копчето за смяна на станциите, а не замервайки вълните с линеали, вълномери, "свидетели" и т.н. - резултатите могат да ви изненадат! Можете да държите махало и да работите по схема, а радиото ще замени линеала (вълномера). На последващ етап, ако "кодирането" е правилно и успешно, то не ни е необходимо да държим и/или ползваме каквото и да било, за да бъде предаден съответния импулс към ръката ни (или директно към съзнанието) и да лоцираме съответната вълна (енергия).

Частично това е и отговор към Никола. В допълнение - пробвала съм няколко пъти, поради липса на удобен предмет, да "визуализирам" махало. Отговорите отново са били вярни, но изискващи повече отделено време.

"Аз не отричам менталната радиестезия, но там е много по-лесно да се сгреши, а виждам, че хората масово се стремят към това, защото е по-лесно! Но и както казах - по-опасно! Опасността идва и от това, че си вкарваме много невярна информация в главата и с течение на времето много неща ги приемаме, като истина!" - няма как да се съглася с вас. Защото и методът който вие ползвате "вкарва информация в главата" - кодирането е винаги там! Така че, опастността е еднаква и зависеща от степента на психично здраве на съответната личност, боравеща с единия или другия метод.

За тези от вас, които искат да се запознаят по-обстойно с идеомоторните феномени - можете да откриете много полезна информация на приложения линк, но е на руски, за което се извинявам предварително, но все още не се е намерил ентусиаст да го преведе.

http://fictionbook.ru/author/kandiyba_vikt...ne.html?page=21

Споделената от Чебурашка информация е изключително полезна, тъй като в книгата си Пиер Дако обръща внимание на общо приетите символи. Но не трябва да забравяме, че при тълкуването на сънищата образите съответстват на индивидуалното възприемане за даден предмет, животно, ситуация и прочее. Ето защо считам, че емоцията е основния критерий при анализа.

Работейки със сънищата можем да получим отговори на въпроси, да се излекуваме, да прогнозираме бъдещето и дори да предотвратим нежелани събития. Работата е там, че не всички ги помнят – психофизическото и биохимическото състояние на спящия и неспящия човек са толкова различни, че “скокът” между съня и будното състояние е способен да заличи спомените за видяното от паметта. Ето защо за да бъдат те осъзнати е необходим специален навик. Когато заспиваме нашето съзнание се отпуска, контролиращата функция за възприемане на реалността отслабва и потокът на съзнанието може свободно да тече навътре в тялото и да проникне там, където през периода на бодърствуване достъпът е блокиран.

Изучаващите природата на сънищата считат, че сънуването е трансформиране в образи на енергетични импулси, произлизащи от дълбочината на безсъзнателното към “будните” възприятия, в който образите съответстват на емоционалната окраска от подадените импулси.

Така се стига до момента в който мозъкът подбира подходящи за ситуацията образи, в съответствие с жизнения опит на сънуващия и ги синтезира в сценарий. По този начин видените по време на сън сюжети са единствено върхът на айсберга на сънуването. А емоциите, намиращи се вътре в картината, дават достъп към смисъла на видяното.

С други думи, една от функциите на сънуването е продължаване на емоционално значимите процеси от ежедневието, тяхното развитие и хармонично разрешение. Резонен тогава е въпросът защо мнозина не помнят или не разбират сънищата си? Работата е там, че на човек, “отделен” от своя дух и живеещ само в обусловената реалност не му е изгодно, не му е “неудобно” да слуша гласа на мъдростта.

Ще дам нагледен и реален пример. На един познат му предложиха нова и добре платена работа, но изискваща голяма ангажираност. Докато той размишляваше дали да се премести или не заради парите сънува, че дебела, лигава жаба му скочила в ръцете, а след което се опитала да се прехвърли върху главата. Този сън с аналогичен сюжет се повторил няколко пъти. И всеки път събуждането било с чувство на отвращение, придружено от главоболие. Сънуващият бе леко притеснен от което, но друг негов познат му казал, че жабата е на пари. Въпреки предизвиканото от сънищата интуитивно чувство за нещо неблагоприятно, моят познат сметна символа на жабата в съня си за добър знак и се премести на новото място. След половин година, имайки много пари, беше принуден да постъпи в болница с остри пристъпи на шийна остеохондроза, в резултат на преумората и голямото натоварване по време на работа.

Сънищата винаги предпазват и предупреждават за някакви важни събития от ежедневието. Защо тогава, ако те са толкова важни, са толкова неясни? Пространствената структура на обитаване на сънищата не е линейна, а обемна. И съответно начина за предаване на информацията не е директен, а символен, образен. Поради което трудно разбираем. Въпреки това образите са едва свръзката на сънищата. Картините се подбират от съвкупността на целия жизнен опит на сънуващия – от преживяното, видяното, прочетеното, чутото или дори измисленото. Затова сънищата могат да бъдат хаотични и объркани. Основната информация при това носят емоциите, които човек изпитва, виждайки образите. А чувственото изживяване на образите разкрива енергетичните ресурси за хармонично решение на дадена жизнена ситуация.

Така например, ако моят познат не бе взел под внимание чуждата интерпретация за жабата, а се бе вслушал в собственото си усещане за отвращение, то би могъл да осъзнае неблагоприятния изход от смяната на работно място. Нещо повече, сюжетът го предупреждаваше за предстоящите проблеми със здравето. И преминавайки през различните аспекти на съня си, същия мъж след време стигна до внезапно “банално” прозрение, че жабата може да бъде не само източен символ на богатство и просперитет, а и прекалена алчност, която му е свойствена.

Някои ще кажат, че е лесно да бъде интерпретиран сън, когато събитията вече са се случили. Но можем ли да разберем предупрежденията за предстоящи събития? Разбира се, че да и е лесно постижимо. Въпросът е искаме ли да приемем подобна информация. Защото много често тя противоречи на ежедневните намерения или на дългосрочните планове и стил на живот. Ако намерението е на лице, значи сме готови не само да разберем посланието, но и да го приемем.

Първата стъпка е да нагласим алармата 15 мин. по-рано от времето, когато би следвало да станем. Звукът, който ще ни събужда следва да бъде приятен и мек. Много е важно да не скочим от леглото като ужилени. Постепенно събуждайки се и без да включваме обичайното възприемане за реалността, трябва да се опитаме да запомним фрагментите и отново да ги преразгледаме.

Припомняйки си съня или негов фрагмент, трябва да изберем най-заинтересувалия ни образ или персонаж. Концентрираме се върху него и наблюдаваме чувствата и емоциите, които ще възникнат. Работейки със съня или с негов фрагмент е необходимо да отделим неговата емоционална съставна и да я съпоставим с реалното си ежедневие. Понякога това е достатъчно за разбирането на смисъла от сънуваното. Ако пряка връзка между емоционалната съставна на съня и събитията от ежедневието липсват, то трябва да се опитаме да направим следващата стъпка.

Избераме образ или предмет от съня, който най-много ни привлича или интересува. Няма значение дали това е приятен или предизвикващ отвращение и ужас образ. Важното е, че именно този образ или сюжет са привлекли вниманието ни. Избирайки, се концентрираме върху него с цялото си внимание. Трябва да го усетим и след това се "въплътим" в него. "Превъръщаме" се в този предмет или образ, в този персонаж. По какъв начин се промени състоянието ни? Какво почувствахме в новия образ? Какви ще са нашите действия в този нов образ? Продължаваме разнищването на сюжета на съня. Какво искаме да направим или да кажем чрез този образ? Именно в тези действия, а също така в това емоционално състояние на образа се крие едно от възможните послания на съня.

Здравейте, приятели.

Ще си позволя да пусна малко по-обширен материал по темата, който е въз основа на публикации от чуждата преса и е събиран от мен през годините. Надявам се да бъде полезен не само за вегетарианците, но и за хората, консумиращи смесен тип храна.

Един от основните проблеми при вегетарианския начин на хранене се счита обезпечаването на белтъчини за организма. Мнозина мислят, че отказвайки се от месото и рибните продукти ще изпитват недостиг на белтъчини. А както знаем те са необходимия строителен материал за органите и тъканите и се явяват структурен компонент на всички наши клетки.

Въпросът за нормата на потребление на белтъчини все още не е окончателно решен от съвременната наука, тъй като критериите по установяването са достатъчно сложни. В същото време съществува емпиричен опит за вегетарианското хранене, където употребата на белтъчини е по-ниско от предлаганите норми. Оценявайки храненето на вегетарианците берлинските учени са доказали още през 1982 г., че организма е в състояние ефективно да съхранява строителния материал и много белтъчини за пластичните цели се използват отново и отново. Говорейки за белтъчините е необходимо да помним, че те се съдържат в месото, млечните и растителните продукти.
Така, ако вегетарианецът включвайки в дневния порцион кофичка мляко, той получава около 17 гр. белтъчини, 100 гр. кашкавал съдържа около 20 гр. белтъчини, 100 гр. извара - 14 гр. белтъчини, яйцето - 6-7 гр. белтъчини.
По-трудно е на не употребяващите белтъчини от животински произход, тъй като усвояването на белтъчините от растителните продукти е по-нисък, отколкото от животинските (усвояването на белтъчините на ориза е 95%, на пшеницата 87% ).

Все пак може да бъде набавена дозата с допълнително консумиране на плодове (за предпочитане да са свежи, но също така и правилно изсушените, без прилагането на високи температури), ядки и маслени семки, кореноплодни, листни плодове и диворастящи растения; много от суровоядите също така включват в порциона си цветен прашец (1-3 гр. на ден), тъй като тя се явява природен витамино-минерален комплекс.

В подобен порцион обикновено присъстват около 100-150 гр ядки или същото количество слънчогледови или други семки. Тези продукти обезпечават постъпването в организма на 50-80 гр. сурово растително масло (това са предимно ненаситени мастни киселини). Това масло добре се съхранява в естествената си опаковка – черупката, не в рафиниран и дезодориран вид, както при готовото масло, а заедно с това фосфатите и белтъчините, съдържащи се в ядрото на семката или ядката, което подобрява усвояването на мазнините.
Това, което касае белтъка, в този случай излиза прекалено малко – в порциона на суровоядите стойностите са между 20 и 30 гр на ден.
Въпреки това трябва да помним, че измежду растителните продукти съществува голяма група бобови (грах, фасул, леща, соя), съдържащи белтъчини в големи количества от 24 до 45 гр. на 100 гр. продукт, което значително превъзхожда нивото на белтъчини в най-добрите месни и рибни порциона.

Соевите имат многостранно приложение, освен непосредственото използване в храната, те отиват за изготвянето на пасти, кашкавал, сосове, извара, хляб. С високо съдържание на белтъчини се отличават също така и ядките (в различните сортове от 16 до 25 гр. белтъчини на 100 гр.)

Излишека на белтъчини, също както и недостига е отрицателен фактор, предизвикващ напрежение при обменните процеси, претоварване на отделителните органи, ускоряване на половото съзряване и стареене на организма. Хранителната стойност на белтъчините зависи от техния аминокислороден състав.
От 20 аминокиселини на хранителните белтъчини осем са незаменими, тоест те не могат да се синтезират в организма и са длъжни поради това да постъпват с хранителните продукти. Това са триптофан, лецин, изолецин, валин, треонин, лизин, метионин, фенилаланин.

Биологичната ценност на тези белтъчини се определя от техния аминокиселинен състав, а по-точно с наличието или отсъствието в тях на незаменими аминокиселини. Това от своя страна е довело до делението на пълноценни и непълноценни хранителни белтъчини. Към пълноценните се отнасят белтъчините, които доставят всички необходими аминокиселини в необходимото количество и съотношение. Такива белтъчини се съдържат единствено в продуктите от животински произход (месо, риба, млечни продукти и яйца), а диета, осигуряваща такъв баланс, се нарича диета с високо съдържание на биологична ценност.

Все пак не всички изследователи признават въпросното деление за правилно.
Според вторите то дори е погрешно, тъй като всички натурални продукти съдържат в едно или друго количество всички съществени аминокиселини, а едновременно с това никоя храна не е толкова съвършена, за да удовлетвори всичките нужди на организма от белтъчини. По-правилно според тях било храната да се дели на по-високо и по-ниско съдържаща биологична ценност.

Следователно единствено по-богатия хранителен режим компенсира недостига на отделните видове храна благодарение на тяхното взаимно допълване.
Вегетарианските храни, а също така употребата на сурови, биха могли да доведат до дефицит на редица незаменими аминокиселини - триптофана, лизина, метионина, ако не бъдат добре подбрани хранителните продукти.
Триптофан е необходим за процесите на ръста, участва в образуването на белтъчини, съсирването на кръвта, при хемоглобина, свързан е с обмяната на никотиновата киселина. Основния източник на триптофан са продуктите от животински произход (изварата, яйцата), все пак не следва да забравяме, че бобовите белтъчини, особено соевите, също така се отличават с високо съдържание на триптофан.

Недостига на лизин в храната води до нарушаване на кръвообразуване, а именно до понижаването на количеството на еритроцитите и съдържанието на хемоглобин. Лизина е свързан с различните обменни процеси, в това число и с калцирането на костите. Основен източник на лизин са продуктите с животински произход. В житните съдържанието му не е високо.
Метионинът играе роля в процесите на метилиране, използва се за синтеза на холин (витамин В4), най-важното съединение, възпрепятстващо мастното инфилтриране на черния дроб, свързан е с обмяната на витамините В12 и фолиевата киселина, използва се за синтеза на хормона адреналин. Най-важния източник на метионина – е млечния белтък, 100 гр. от който се удовлетворяват дневната потребност (3 гр. метионин).

Разбира се, при веганците се изисква строго планиране по отношение на съдържанието на лизин, триптофанин и серосъдържащи аминокиселини.
Ще спомена само грис, булгур, овесени ядки, спанак, орехи, карфиол и други.
При тях съдържанието на лизин е достатъчно, но има недостиг на метионин. Което се компенсира много добре от житните.

Соевите бобове съдържан повече белтък, отколкото останалите широко използвани бобови култури. Ето защо е редно да се комбинират житните, съдържащи триптофанин и серосъдържащи аминокиселини, с бобовите, съдържащи лизин.
Например е добре да съчетаем пшеница с бобови, леща с орис, фасул с орис.
Шушулковите растения, богати на изолеуцин и лизин, допълват белтъчната ценност на кашите, ориза, макароните, брашното, царевицата, овеса и други подобни, а също така семената на слънчогледа, тиквата и ядките.
Зърнестите е удачно да допълним с фасул, грах, соя, извара, мляко, яйца.
Цвеклото, краставиците, морковите, магданоза, репичките, доматите, салатите се характеризират с отсъствието на метионин, ето защо трябва да бъдат съединени с каши, ядки, царевица, орис и яйца.
Оризът и царевицата представляват особено ценно съединение с грахта, брюкселското зеле или карфиола.

Добра комбинация също така би била фасул, грах, брюкселско зеле + ядки; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + гъби; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + орис; фасул, грах, брюкселско зеле, карфиол + царевица.
Както е видно добрия подбор на продуктите и добрите сметки могат да осигурят дори на веганците храна с всички есенциални аминокиселини.

Проблемът по снабдяването на организма с някои витамини, микроелементи и калций не стои пред лактоововегетарианците, използващи млечни продукти и яйца, но е достатъчно актуална пред суровоядите. Известно е, че порциона, построен единствено върху растителните продукти, могат да бъдат дефицитни по съдържание на витамините В2, B12, D. В тях също така се усеща недостиг на калций и микроелементите цинк, мед, желязо и селен.

Витамин В2 (рибофлавин) участва в процесите на ръста, обмяната на веществата, оказва нормализиращо влияние за зрението. При недостиг страда работата на капилярите, кръвоносната система, храносмилателната система и функцията на зрението. Съдържа се в различните хранителни продукти, като голямо количество има в млечните. От растителните продукти с богато съдържание на рибофлавинът можем да посочим кашата от елда. Едрозърнестия хляб съдържа приблизително същото количество рибофлавин, каквото и месото. Известно е, че известно количество от рибофлавина може да се синтезира от организма в чревната микрофлора. Този въпрос е слабо изучен, но се предполага, че в организма на веганците, не консумиращи млечни храни, произтича точно такъв синтез.

Витаминът B12 (антианемичният) се отнася към веществата с висока биологична активност. Неговият недостиг може да предизвика анемия (малокръвие). Биосинтеза на витамин В12 се осъществява в природата от микроорганизмите, измежду които важна роля принадлежи на бактериите, актиномицети (това са особен вид низши гъбички) и синьо-зелените водорасли. Благодарение на тези водорасли витамин В12 може да се натрупва в тялото на рибите, мекотелите и други водни животни. Източник на витамин B12 при наземните животни се явява актиномицети. Също така B12 може частично да се синтезира от микрофлората на червата при животните и хората. Тъй като доставчици на витамин B12 служат само продуктите от животински произход, лактоововегетарианците го набавят чрез млечните продукти и яйцата. Въпреки това, при изследвания правени през 1981 г. в Берлин върху веганци станало ясно, че тяхното ниво на витамин B12 в кръвта е в норма, въпреки недостига му в консумираната от тях храна. Едно от обясненията за това явление може да бъде, че в тънките черва на венагците бактериалната микрофлора продуцира този витамин, тъй като растителните продукти не съдържат B12. Знаейки за което веганците се стараят да компенсират този недостатък. За целта се използват продукти от ферментацията на соеви продукти (тофу или соева извара), които за разлика от другите растителни продукти, съдържат витамин B12. Важен е и въпросът за снабдяването на витамин D и калций при строгите вегетарианци не консумиращи млечни продукти.

Счита се, че децата веганци, не получаващи млечни продукти, изостават във физическото си развитие от връстниците си и често боледуват от рахит, тъй като отсъствието в храната на млечни продукти, предоставящи калция и витамин D, усложнява работата на хомеостатичната система (в това число и хормоналните), осигуряващи баланса на калций. Въпреки това, обаче, било отбелязано, че отделянето на калций при веганците е понижено, което от своя страна сочи за развитието на адаптивни механизми, насочени към поддържането на калциевия баланс.

Актуален е също така въпросът за снабдяването с микроемементи при вегетарианците, такива като цинк, мед, желязо, селен. Към този момент вече е известно, че цинкът служи за съставна част на 200 цинкозависими ферменти, необходими за образуването на инсулин пролонгира неговото действие, имуноглобулините и другите биологично активни вещества. При неадекватно постъпване на цинк е възможно развитието на отрицателен баланс на азот, което още повече задълбочава дефицита на белтъчини в порциона. Недостига на цинк се проявява с нарушаването на вкуса, обонянието, зрението, кожни поражения, нарушаване на имунитета. Велика е физиологичната роля на меда. При негов дефицит хипохромната анемия (малокръвието) и понижаването на количеството на левкоцитите е свързана с метаболични дефекти на желязото.

Медът притежава изразено имуномоделиращо действие, във връзка с което недостига му може да доведе до нарушаване на имунния статус. Недостигът на желязо води до нарушаване в образуването на хемоглобин и миоглобин, участващи в транспортирането и съхранението на кислород.

При железен дефицит се отбелязва понижаване на фагоцитоза и бактерицидните способности на неутрофилите. Тези промени могат да способстват за възникването на заболявания. Растителните продукти богати на желязо, особено такива, като овесените ядки, елда, булгур, ръжен хляб, белите гъби, ябълките, праскови. По-малко желязо се съдържа в зеленчуците. Въпреки това се счита, че около 60% от желязото поемано чрез зърнените продукти трудно се усвоява от организма. Пречат на усвояването на желязо съдържащите се в голямо количество хранителни влакна в растителните продукти.

Селенът изпълнява в организма ролята на катализатор в редица ферментативни реакции, участва в регулирането на окислително-възстановителните процеси, явява се стабилизатор на клетъчната мембрана, тъй като, подобно на витамин Е, се явява антиоксидант. Селенът може да замени витамин Е в редица биохимични реакции. Той притежава способността да се натрупва в организма. Под негово влияние протича стимулирането на въглеродния обмен по пътя на влиянието на функционалната активност на панкреатичната жлеза. Съдържанието на селен в кръвта при веганците и лактовегетарианците е малко по-ниско в сравнение с хора, хранещи се със смесена храна, но и отделянето при първите е понижено. Което способства за задържането му в организма. Очевидно е, че организма на човека все пак притежава удивителното свойство да се адаптира, а е напълно възможно допълнително да синтезира редица необходими компоненти.

Пример за което може да послужи изследването на 222 проби на мляко, получени от 52 кърмещи жени, половината от които вегетарианки. Това проучване в рамките на 20 месеца лактация показало, че съдържанието в млякото на желязо, мед, цинк, натрий, калий, калций, магнезий, лактоза и мазнини било еднакво и при двете групи. Връщайки се отново към опита за използването на суровояденето е необходимо да отбележим, че тези хора, прилагащи този вид хранене съхраняват високата си работоспособност, устойчивост към простудни и много други заболявания, а също така и към стресови ситуации. Всичко това, безусловно, заслужава вниманието ни и задълбоченото научно изследване.

Споделената от Чебурашка информация е изключително полезна, тъй като в книгата си Пиер Дако обръща внимание на общо приетите символи. Но не трябва да забравяме, че при тълкуването на сънищата образите съответстват на индивидуалното възприемане за даден предмет, животно, ситуация и прочее. Ето защо считам, че емоцията е основния критерий при анализа.

Работейки със сънищата можем да получим отговори на въпроси, да се излекуваме, да прогнозираме бъдещето и дори да предотвратим нежелани събития. Работата е там, че не всички ги помнят – психофизическото и биохимическото състояние на спящия и неспящия човек са толкова различни, че “скокът” между съня и будното състояние е способен да заличи спомените за видяното от паметта. Ето защо за да бъдат те осъзнати е необходим специален навик. Когато заспиваме нашето съзнание се отпуска, контролиращата функция за възприемане на реалността отслабва и потокът на съзнанието може свободно да тече навътре в тялото и да проникне там, където през периода на бодърствуване достъпът е блокиран.

Изучаващите природата на сънищата считат, че сънуването е трансформиране в образи на енергетични импулси, произлизащи от дълбочината на безсъзнателното към “будните” възприятия, в който образите съответстват на емоционалната окраска от подадените импулси.

Така се стига до момента в който мозъкът подбира подходящи за ситуацията образи, в съответствие с жизнения опит на сънуващия и ги синтезира в сценарий. По този начин видените по време на сън сюжети са единствено върхът на айсберга на сънуването. А емоциите, намиращи се вътре в картината, дават достъп към смисъла на видяното.

С други думи, една от функциите на сънуването е продължаване на емоционално значимите процеси от ежедневието, тяхното развитие и хармонично разрешение. Резонен тогава е въпросът защо мнозина не помнят или не разбират сънищата си? Работата е там, че на човек, “отделен” от своя дух и живеещ само в обусловената реалност не му е изгодно, не му е “неудобно” да слуша гласа на мъдростта.

Ще дам нагледен и реален пример. На един познат му предложиха нова и добре платена работа, но изискваща голяма ангажираност. Докато той размишляваше дали да се премести или не заради парите сънува, че дебела, лигава жаба му скочила в ръцете, а след което се опитала да се прехвърли върху главата. Този сън с аналогичен сюжет се повторил няколко пъти. И всеки път събуждането било с чувство на отвращение, придружено от главоболие. Сънуващият бе леко притеснен от което, но друг негов познат му казал, че жабата е на пари. Въпреки предизвиканото от сънищата интуитивно чувство за нещо неблагоприятно, моят познат сметна символа на жабата в съня си за добър знак и се премести на новото място. След половин година, имайки много пари, беше принуден да постъпи в болница с остри пристъпи на шийна остеохондроза, в резултат на преумората и голямото натоварване по време на работа.

Сънищата винаги предпазват и предупреждават за някакви важни събития от ежедневието. Защо тогава, ако те са толкова важни, са толкова неясни? Пространствената структура на обитаване на сънищата не е линейна, а обемна. И съответно начина за предаване на информацията не е директен, а символен, образен. Поради което трудно разбираем. Въпреки това образите са едва свръзката на сънищата. Картините се подбират от съвкупността на целия жизнен опит на сънуващия – от преживяното, видяното, прочетеното, чутото или дори измисленото. Затова сънищата могат да бъдат хаотични и объркани. Основната информация при това носят емоциите, които човек изпитва, виждайки образите. А чувственото изживяване на образите разкрива енергетичните ресурси за хармонично решение на дадена жизнена ситуация.

Така например, ако моят познат не бе взел под внимание чуждата интерпретация за жабата, а се бе вслушал в собственото си усещане за отвращение, то би могъл да осъзнае неблагоприятния изход от смяната на работно място. Нещо повече, сюжетът го предупреждаваше за предстоящите проблеми със здравето. И преминавайки през различните аспекти на съня си, същия мъж след време стигна до внезапно “банално” прозрение, че жабата може да бъде не само източен символ на богатство и просперитет, а и прекалена алчност, която му е свойствена.

Някои ще кажат, че е лесно да бъде интерпретиран сън, когато събитията вече са се случили. Но можем ли да разберем предупрежденията за предстоящи събития? Разбира се, че да и е лесно постижимо. Въпросът е искаме ли да приемем подобна информация. Защото много често тя противоречи на ежедневните намерения или на дългосрочните планове и стил на живот. Ако намерението е на лице, значи сме готови не само да разберем посланието, но и да го приемем.

Първата стъпка е да нагласим алармата 15 мин. по-рано от времето, когато би следвало да станем. Звукът, който ще ни събужда следва да бъде приятен и мек. Много е важно да не скочим от леглото като ужилени. Постепенно събуждайки се и без да включваме обичайното възприемане за реалността, трябва да се опитаме да запомним фрагментите и отново да ги преразгледаме.

Припомняйки си съня или негов фрагмент, трябва да изберем най-заинтересувалия ни образ или персонаж. Концентрираме се върху него и наблюдаваме чувствата и емоциите, които ще възникнат. Работейки със съня или с негов фрагмент е необходимо да отделим неговата емоционална съставна и да я съпоставим с реалното си ежедневие. Понякога това е достатъчно за разбирането на смисъла от сънуваното. Ако пряка връзка между емоционалната съставна на съня и събитията от ежедневието липсват, то трябва да се опитаме да направим следващата стъпка.

Избераме образ или предмет от съня, който най-много ни привлича или интересува. Няма значение дали това е приятен или предизвикващ отвращение и ужас образ. Важното е, че именно този образ или сюжет са привлекли вниманието ни. Избирайки, се концентрираме върху него с цялото си внимание. Трябва да го усетим и след това се "въплътим" в него. "Превъръщаме" се в този предмет или образ, в този персонаж. По какъв начин се промени състоянието ни? Какво почувствахме в новия образ? Какви ще са нашите действия в този нов образ? Продължаваме разнищването на сюжета на съня. Какво искаме да направим или да кажем чрез този образ? Именно в тези действия, а също така в това емоционално състояние на образа се крие едно от възможните послания на съня.