dian2n

Не желая възраждане на тази тема, но доста пъти се е случвало да изчитам цели теми по даден проблем и в момента в който те завършват, остават доста неизяснени ситуации.
Препрочетох моите писанки от далечната 2007 година (
и минавам да съобще все пак какво е развитието при мен
Може би съм го споделил някъде в някой друг форум, а сега ще го има и тук.
Освен това, че и представа си нямах как да се справя с моя страх , все пак си давах сметка , че в един момент ще се наложи да се започне борба с него.
И малко странно , но след гледането на един филм, нещата за мен вече не бяха същите. Не знам по какъв начин съзнанието ми успя да се убеди в тази идея, но беше като някакво превключване. Явно е трябвало да видя жив пример. Да, знам , че филмите са изкуствено създадени истории, но когато тези истории се върприемат като реално случващи се, за съзнанието това е равносилно на реално събитие. Във филма се разказваше точно за това че ако се страхуваш ще умреш, а ако не те е страх - ще оцелееш. Това предизвика съзнанието ми да преосмисли нещата не от страна на борба със страха (защото докато има борба , има и противник . Това го разбрах доста по-късно и е тема за друг път). Нещо като поглед на ситуацията не от страната на догонващ и никога не успяващ да настигне своята цел, а от страната на вече достигнал я.
То и по тази причина всички мании , фобии, и общо взето психически създадените проблемни ситуации, са много трудно решими от страна на битка с тях, понеже при битката , винаги се наблюдава противника, а докато противника е там , проблемът си остава.
Хубаво са го казали йогите, че в момента в който се запиташ и започнеш да преценяваш своят прогрес, губиш всичко постигнато. Защото да можеш не е да си на различно ниво от преди , а е просто да го можеш. По същият начин, да преценяваш до каква степен си се справил с проблемите си , като ги преценяваш , означава да ги забелязваш непрекъснато , а с това да им даваш и енергия да съществуват.
Още по един начин ще го кажа : да си представим човек който отказва цигарите и е съгласен да ги откаже. Той просто не трябва да мисли за това , как ще е хубаво да не пуши, защото хората които не пушат, никога не мислят така. И колкото повече продължава да мисли от страната на пушачите , толкова и ще продължава неговата борба. Ако просто започне да мисли като непушач - веднага става победител в своята битка.
И вече след като този филм обърна моето мислене, всичко останало беше въпрос на хитроумни психологически трикове с които изчистих и останалите дребни недостатъци.
Известно време си правих затвърждаващи техники за натрупване на положителен опит , след което самото освобождаване на целият ресурс поддържащ тези страхове предизвика възможност за включването му в други дейности и лека полека всички тези неща останаха на заден план , въобще без да ме интересуват.  После възникнаха и редицата въпроси относно по-фини дейности на мисленето , които грабнаха моето съзнание и в настоящия момент интересът ми към отговора на тях  е доминиращ .
 

Не желая възраждане на тази тема, но доста пъти се е случвало да изчитам цели теми по даден проблем и в момента в който те завършват, остават доста неизяснени ситуации.
Препрочетох моите писанки от далечната 2007 година (
и минавам да съобще все пак какво е развитието при мен
Може би съм го споделил някъде в някой друг форум, а сега ще го има и тук.
Освен това, че и представа си нямах как да се справя с моя страх , все пак си давах сметка , че в един момент ще се наложи да се започне борба с него.
И малко странно , но след гледането на един филм, нещата за мен вече не бяха същите. Не знам по какъв начин съзнанието ми успя да се убеди в тази идея, но беше като някакво превключване. Явно е трябвало да видя жив пример. Да, знам , че филмите са изкуствено създадени истории, но когато тези истории се върприемат като реално случващи се, за съзнанието това е равносилно на реално събитие. Във филма се разказваше точно за това че ако се страхуваш ще умреш, а ако не те е страх - ще оцелееш. Това предизвика съзнанието ми да преосмисли нещата не от страна на борба със страха (защото докато има борба , има и противник . Това го разбрах доста по-късно и е тема за друг път). Нещо като поглед на ситуацията не от страната на догонващ и никога не успяващ да настигне своята цел, а от страната на вече достигнал я.
То и по тази причина всички мании , фобии, и общо взето психически създадените проблемни ситуации, са много трудно решими от страна на битка с тях, понеже при битката , винаги се наблюдава противника, а докато противника е там , проблемът си остава.
Хубаво са го казали йогите, че в момента в който се запиташ и започнеш да преценяваш своят прогрес, губиш всичко постигнато. Защото да можеш не е да си на различно ниво от преди , а е просто да го можеш. По същият начин, да преценяваш до каква степен си се справил с проблемите си , като ги преценяваш , означава да ги забелязваш непрекъснато , а с това да им даваш и енергия да съществуват.
Още по един начин ще го кажа : да си представим човек който отказва цигарите и е съгласен да ги откаже. Той просто не трябва да мисли за това , как ще е хубаво да не пуши, защото хората които не пушат, никога не мислят така. И колкото повече продължава да мисли от страната на пушачите , толкова и ще продължава неговата борба. Ако просто започне да мисли като непушач - веднага става победител в своята битка.
И вече след като този филм обърна моето мислене, всичко останало беше въпрос на хитроумни психологически трикове с които изчистих и останалите дребни недостатъци.
Известно време си правих затвърждаващи техники за натрупване на положителен опит , след което самото освобождаване на целият ресурс поддържащ тези страхове предизвика възможност за включването му в други дейности и лека полека всички тези неща останаха на заден план , въобще без да ме интересуват.  После възникнаха и редицата въпроси относно по-фини дейности на мисленето , които грабнаха моето съзнание и в настоящия момент интересът ми към отговора на тях  е доминиращ .
 

Започни да се замисляш дали всъщност това което сънуваш е само сън. Според мен става въпрос за извънтелесно осъзнато преживяване. Прочети нещо по темата и току виж се окаже, че това е твоето поле на изява. Не съм чел другите неща писани от теб. Имаш ли моменти в които докато сънуваш осъзнаваш че сънуваш?

Виж ти
Аз с още двама души сме в една стая. Заложници сме на един човек. Той често влиза в стаята и говори с нас. Казва ни че ще рани всеки един от нас . Стреля в ръката на един от нас, другия го ранява в крака. Оставам само аз и той ми казва да се разкрача и че ще ме стреля в топките. Аз се ужасявам и в един момент наистина се чувствам все едно всичко е реално- наистина не искам куршум в топките. Премислям какво може да направя , но ме е страх от него . Всъщност след като той ни е наплашил достатъчно, той дори не си прави труда да ни държи на мушка - разчита на нашият страх за да не вземем никакви решения, а да се подчиняваме безпрекословно.
Но в един момент когато той се доближава до мен, аз сграбчвам една химикалка която се намира до мен и му я забивам в окото. Той пада на земята, а аз започвам да го ръгам с химикалката на всяко място ,което се сетя че е смъртоносно. След няколко намушквания все пак го убих.

Напоследък отново започнах да сънувам сънища истории. Те започват, действието се развива поетапно и в един момент приключва.
Аз се намирам в хотел. В един момент в хотела нахлува терористична група и вземат всички хора в хотела за заложници. Извеждат ни в колона навън от хотела и ни товарят на камиони. Виждам как всички хора са уплашени и доста от тях действат неадекватно. Аз самият съм като тях- постоянно мисля какво ли ни очаква и къде ли ще ни водят. В момента когато минаваме през изхода на хотела, виждам че там има няколко врати, а човекопотока се насочва само към едната. Навсякъде стоят хора с оръжия и следят за хората. Един от тях ме спира и с насмешка ми казва " айде ти - към онази врата" и ми посочва една от другите врати които водят встрани. Решавам, че може би ми помага, като ме отделя от другите хора и ми дава възможност да избягам. Странно но страхът ми ме обърква и аз реално не тръгвам към свободната врата ами се смесвам с колоната от хора . Излизаме навън и виждам как на един голям камион се качват всички хора. Един от тях си мушва главата в някакъв отвор на каросерията на камиона и се хили, но в този момент някакъв люк се затваря и направо му отсича главата. Реално той сам си беше виновен за това. След това вече не си спомням какво се случи.
Идеята залегнала в тоя сън беше, че не можех да определя дали всъщност някой беше решил да ми помогне или това беше просто гавра.
Принципно , мога да открия доста метафори и скрит смисъл в този сън. Но все пак странно за мен си остава как той води до послания които в настоящият момент не са важни за мен. Не мисля, че наслагването на смисъл по отношение на един сън, води до наистина достоверно знание за причината за неговото сънуване. С други думи казано - за един и същ сън може да бъдат измислени различни причини за сънуването му и надали може да се определи точно коя е действително значима.

При отглеждането на определени видове аквариумни рибки се използва кайма от смесени животински и растителни продукти. Освен допълнителните витамини ,които се добавят, се слага и чесън. Действа против вътрешни паразити.