Привет, Веронез
Странно, мислех, че пиша очевидни неща. Идеята ми бе, че медитацията е много обемно понятие и всъщност няма рязка граница между "делничното" и "медитативното". Не вярвам някой наистина да си мисли, че медитацията е нещо точно определено, нещо като бензиностанция, където да си напълним резервоара с енергия и да продължим по пътя на ежедневието.Но за съжаление доста хора ПОСТЪПВАТ именно по този начин. Разбира се че може космически кораб да ползуваме като електрическо фенерче, но е жалко...
Май разбрах. Предписанията, наставленията как се прави точка по точка, чакра след чакра... Какво са видели "асовете" и къде са отишли, следователно какъв е единственият път за нас- малчуганите. Докато диалогът предполага отговорност пред лицето на нещо голямо и непонятно, пък и самата мисъл, че встъпваме в диа-лог означава по някакъв начин промяна и на това, което сме приели за константа на съвършенство е объркваща.
Ще се опитам да обясня твърдението ми за диалога, но не ме съдете много строго, тъй като в последно време живея доста самотно и забелязвам, че съм започнал да забравям думи.
Мда, май работата е в думите.Малко се замисляме над тях, а те казват много неща. Ето, казах думата "съвършенство". Свикнали сме да я разбираме като нещо недостижимо, или нещо достигнато от някой, или имагинерна цел, но ако се вслушаме, ще чуем Съ-Вършен (както например и Съ-В-Местно), тоест "заедно да направим". За-одно също е подобна, но от друга област, това е огромна тема. Та за съвършенството, самата дума обяснява, че никой в този свят не е тотално самотен и не е постигнал нещо абсолютно сам. Съвършенството е винаги постижение на повече от един. Дори ако предположим, че Бог е помогнал на някого да постигне съвършенство, това означава, че Бог му е обърнал внимание, забелязал го е, занимавал се е с него, но това означава съответната промяна и в самият Бог. Давам си сметка колко еретично изглежда това
Или да вземем друга дума : Енергия. Това е консуматорска дума и предразполага към консуматорство. Тя не е наша, а толкова често я употребяваме. Наша е думата СИЛА. Тя има дълбоки корени в самият извор на нашият език. СИ ( чи; ки; ци )- божественият поток, жизнената връзка със самата същност на битието,самият живот. ЛА (от древнотибетското ЛУ)-тяло,тежест, товарът носен от нас докато извървим жизненият си път и от който се освобождаваме. Силата е нашата връзка, областта от необятното достъпна за нас докато сме в това тяло. И сигурно има основателна причина да е така. Но силата има безкрайно много проявления. Тя е жива за разлика от безличната енергия (за която, впрочем, и до сега няма коректна научна дефиниция, въпреки че е научен термин). При медитация се докосваме до различни аспекти на един многомерен свят, в който единствено прагматичността на ЛУ ни дава опорна точка за завръщане в едно на пръв поглед познато и подредено място. Но навлизайки в определена област, я променяме дори със самото си присъствие, тоест с акта на докосване до няколко точки от битието (възможни за конкретното его) събирайки ги във фокус, от което се получава уникална конфигурация на силата, възможна единствено за конкретното състояние на човека. Това е двупосочна предявимост, която е невъзможно да бъде пасивна. При по-дълбока медитация една част от силата съзнанието ни по детски превръща в образи - всичко, което поне малко му се струва познато, и активно се насочва към доизграждане на картината създавайки нови фокуси. Но това е малка част, за която имаме сетива. Огромната част от пътешествието остава скрита за нас, но не и за силата, защото ние сме целите там с нашите добри и лоши помисли и действия, с намеренията, с това, което дори не предполагаме за себе си. По този начин променяме битието стремейки се да го направим по-понятно, значи приличащо на сегашното ни аз.