Петър1_

Мисля, че е некоректно да се въвежда такова понятие като "скорост на мисълта". Мисъл и скорост са несъпоставими неща, разбира се ако излезем от контекста на физиологията- там е ясно, около 800 М/сек скорост на нервните импулси в миелинова обвивка. Може би, когато мислим за скоростта на мисълта имаме предвид "времето за реакция", т.е. кога можем да регистрираме действието на възникналата мисъл. Науката се е докоснала до един от аспектите на мисълта, но не го е разбрала. Става въпрос за ефекта АПР (Айнщайн-Подолски-Розен), при който промени в една частица имат моментален отговор в други частици, които са имали "взаимоотношения" с първата, независимо от разстоянието. А доколкото в началото всички "частици" са били в съприкосновение една с друга, то каквато и да било промяна в която и да е от безбройните "частици" предизвиква промяна във всички останали. Живеем във взаимозависим свят, където всичко въздействува на всичко, а мисълта е основният "инструмент". Имам предвид не само материалната област (която общо взето е в подчинено положение спрямо духовната)
Една мисъл на Иво, с която съм напълно съгласен
ме накара да се запитам: а доколко можем да сме сигурни, че мислите ни са действително положителни? Имам опит с работа с хора и понякога мислите им, за които те са абсолютно убедени, че са положителни, светли и добронамерени са в деиствителност с насоченост, от която ми се е искало да си сложа нещо на главата за да не ги усещам

Интересно, а дали винаги сме подвластни на стрелата на времето? С други думи, дали миналите прераждания са винаги в нашето минало?

Семантиката на думата медитация акцентира върху размисъл, размишление и съзерцание.Преди, а и сега понякога, богослови и философи казват "да медитираме върху тази тема..." имайки предвид изследване включващо възможно най-пълно сливане на обекта и субекта (в настоящия момент на разбирането му). По принцип медитирането е двустранен процес на взаимно обогатяване- медитиращият също внася нещо в "темата", което може да се долови от други, които ще се докоснат до нея истински. И няма значение как се нарича областта където тази следа се съхранява- дали това е ноосферата на Вернадски или камъчето в което Кастанеда е оставил част от себе си. Важен е диалога. В цитата, който Ваня е постнала по-горе, Учителя го е казал съвсем конкретно:

Безмълвната медитация според мен е издигане на изследователският диалог на по-високо ниво, започване на истинското пътешествие, тъй като промените в същността на човек поел по пътя са необратими, а понякога доста драматични.
Между другото, много от хипнотичните състояния могат да се приемат като принудителна медитация.