borislavil

Ами лъвът си е лъв - той не ходи да ловува за собствено удоволствие и забавление, както го правят много често хората, а защото е гладен и при него е въпрос на оцеляване. Той е поставен при съвсем други условия. Докато ние можем спокойно да съществуваме и без да хапваме месото на животни, то при него не е така. Друг е въпросът, ако искаме да приравняваме нашето човешко съзнание със съзнанието на един хищник. Но не мисля, че това ни прави чест или пък би било повод за гордост: "Колко сме велики - можем да си убиваме животните, когато си пожелаем и колкото си искаме, пък даже и да ги отглеждаме с подобна цел!" 1984 година е годината на моето духовно обръщане. Бях втора година в казармата. Служех на една застава на българо - гръцката граница. Имах възможност за размишление и усамотение по време на нарядите по границата и неусетно, но много ярко и отчетливо, достигнах до идеята за Бога. Съзря у мен и вегетарианската идея и, въпреки трудните условия, престанах да консумирам месо. В този период по границата намерихме едно малко еленче и го взехме в заставата. Започнахме да го храним и да полагаме грижи за него. Когато поотрасна и укрепна и трябваше да решим какво да го правим, аз провокирах "месоядните" си набори и им казах: "Ами... сега... що не му теглите ножа, да си го сготвите и да си го хапнете сладко, сладко?" Те ме изгледаха ужасени и казаха: "Не можем да направим подобно нещо. Ние се привързахме към него - как ще го заколим?!" Тогава им казах: "Ето, приятели, затова станах вегетарианец, защото не съм съгласен да се убиват животни, за да задоволим собственото си чревоугодие!" За мен вегетарианството е въпрос на чувствителност - ако един човек може да заколи зайче, тъй както лъвът разкъсва антилопата, без да му трепне сърцето... такъв човек не е за вегетарианец, но съм абсолютно убеден, че е затворен и за високи полети на Духа! А иначе... не се съмнявам, че сме достатъчно интелигентни, за да бъдем царе на оправданието и да си измислим хиляди доводи, за да докажем, че месото е необходимо за човешкия организъм и че без него не може. Само че аз вече 26 години съм вегетарианец и не виждам да давам отклонения нито от здравословната, нито от сърдечната, нито от умствената норма... А и нека не забравяме думите на Учителя, който казваше някъде, че човек може да твърди в действителния смисъл на думата, че е вегетарианец само ако четвърто поколение е такъв!

Вегетарианството е част от пъзел – само по себе си то няма кой знае каква стойност! Тялото бихме могли да го възприемем като див, необязден жребец, когото трябва да обяздим, защото трябва да се знае кой е конят и кой е ездачът, кой е слугата и кой е господарят. Поради тази причина ние ограничаваме храненето, изключвайки месото от менюто си (и поради етически причини, свързани с принципа за ненасилие, и поради естетически причини, свързани с грозотата и жестокостта на сцената, при която колиш животното и проливаш кръвта му) или пък преставаме да приемаме храна за известно време, особено когато е необходимо да се издигнем над физическите условия и да разрешим някакъв здравословен или друг проблем, търсейки прозрение свише. Част от това обяздване на жребеца е и сексуалното въздържание за периоди с различна продължителност. Или пък преживяване на зимата без отопление и без да използваш връхна дреха. Смисълът на цялата тази аскеза е тялото да бъде респектирано и да разбере, че то е слуга, а Духът е Господар. Окултният ученик от Школата на Учителя трябва да може да се храни с вегетарианска храна, но трябва да може и да гладува. Трябва да може да прави секс, но да може и без секс – той просто трябва да бъде господар на страстите, а не те да дърпат нишката на неговия живот. Не казвам, че ученикът трябва да се опитва да унищожи страстите си, защото в страстта се съдържа енергията на живота и унищожавайки страстта, ти унищожаваш живота! Но страстта трябва да бъде контролирана, а не контролираща! Ученикът трябва да може да живее на топло, но и на студено, с пари, или без, сам или с хора. В крайна сметка той трябва да умее да се издига над условията и със силата на своята разумна воля сам да ги създава, а не да се оставя малодушно условията да господстват над него и да определят живота му!

Заслужава да се отбележи и концертът, който изнесе Огнян Николов на 21 август след паневритмията в подножието на връх Харамията, на полянката в близост до езерото на Чистотата, след което проведе нещо като кратък курс за изпълнение на някои от песните на Учителя с движения, показани му лично от ученичката на Учителя - Лиляна Табакова, и разказа междувременно някои интересни истории, свързани с живота на Братството. Благодаря ти, Оги!

Разбира се, за мен предпочитаният хранителен режим е вегетарианският и това предпочитание произтича от естеството ми – понеже сърце не ми дава да заколя кокошка, агне, зайче и т. н., затова и смятам, че месната храна не е удачен избор за мен. Но… това не може в никакъв случай да бъде общовалидно изискване – всеки организъм се нуждае от своята си храна. И както в животинския свят има тревопасни животни и хищници, така и всред хората има такива, които са по – фини, чувствителни и за тях е неоправдано и недопустимо да се убиват животни и да се пролива кръв (което и от естетическа гледна точка е грозно), но има и друга категория хора, за които това е естествено и в него не виждат нищо нередно, защото „трябва да се яде пълноценно”. Проблемът за вегетарианството е въпрос и на физиология, и на съзнание. Не бива да се залита в крайност, защото не вегетарианството е това, което прави човек по – духовен. (Примерът с Хитлер е достатъчно красноречив!) И Христос казва, че ни осквернява не това, което влиза през устата, а това, което излиза от нея. Важна е преди всичко сърдечната чистота, висотата на съзнание. Друг е въпросът, че те могат да доведат естествено до вегетариански начин на хранене, който е начин на хранене за едно по – издигнато, по - интелигентно човечество. Но… не съм краен и не оценявам хората по това дали ядат, или не месо… особено след като преди 10 години имах откровение, при което ми се каза: „Оставете тези напразни диети! Яжте храната с висше съзнание!"

Рила 2010 година ще си остане незабравима за мен! Още в самото начало се случи нещо абсурдно, макар и не толкова изненадващо за тези, които ме познават отблизо и знаят колко много съм отнесен и как витая в небесните сфери, та до мен непременно трябва да има някой (за предпочитане жена ), който да ме заземява. На времето Solej изпълняваше тази функция, но сега се прави на пенсионер и не иска да се качва. Та аз – старият планинар, който от 25 години бродя по планините, на път с бусчето за езерата, долових разговор между две сестри, в който ставаше дума за спални чували и… изведнъж се сетих, че не съм си взел спален чувал. Поне добре, че си бях взел палатката, щото съм имал случай да спя на Рила само със спален чувал, без палатка, под открито небе, но в друга година и при други обстоятелства. И така – първите три нощи спах без чувал, което трябва да ви кажа, приятели, не е особено препоръчително, пък и приятно, на 2300 м височина. И когато след три нощи на зинзикане бях решил да пренебрегна всяка гордост и да се обърна за помощ към някоя милостива и състрадателна сестра, попаднах на един милостив брат – съпорталец – Тесаракт, който ми хариза за две нощи единия от двата си спални чувала и по този начин спаси Форумите на Портала от голяма и непрежалима загуба. Благодаря ти, братко, Тесаракт – направо се новородих! Междувременно съдбата, толкова милостива към мен, ме срещна и с други наши съфорумци: devashaktika – едно обично, лъчезарно същество, много близка и сродна душа, която още от първата ни среща в Априлци създаде у мен усещането, че се познаваме от векове. Но… все още не ми е дошла музата да проучвам специално този въпрос. Атлантида пък я забрах един ден след паневритмията на Бъбрека да я водя на „Ръцете, които дават”, а след това исках да сподели с мен скромния ми обяд , но… тя нахлупи шапка – невидимка и изчезна , като ме остави да се справям сам с храната и да дебелея. Така че, ако съм качил някой и друг килограм и съм развалил манекенския си вид, да знаете, пръст в цялата тази работа има Атлантида. Видях и Светлата, колкото да ми каже, че Иво и Мона също са били (дори си направили и снимка заедно), но с тях не се засякох – вероятно за малко сме се разминали, пък и аз се бях маскирал с един тензух на главата като шейх, та може и да не са ме разпознали. Впечатлен съм от Мария – София, която имаше голямо желание да се види с мен и въпреки личните си проблеми, се качи само за 19 август и си поговорихме с нея, макар и само 5 минути. Благодаря, Мария! Изненадващо за мен се беше качил и anhira – стар и много близък мой приятел, с когото поговорихме за един наш общ проект. Много изненадваща и емоционална беше срещата ми със стара приятелка, с която не се бяхме виждали от 20 години! Изключителна благодарност дължа на helen, за която думите (на мен, литератора) ми се губят или недостигат… С красивото си, смислено и хармонично присъствие до мен, насити с цвят и аромат Лятната духовна школа и сподели с мен Несподелимото!

Когато познах Любовта като Основа и Същина на Битието, не мога да кажа, че това беше в резултат на страдание. Напротив – възпримах себе си като щастлив човек, галеник на Съдбата и любимец на Боговете. Страданието (и то пределно човешко страдание!) ме връхлетя 14 години след това, за да изпита силата на Любовта у мен и да Й придаде още по – голяма дълбочина, защото (от моя гледна точка) страданието е като длето, което дълбае вместилище на Любовта. Колкото е по – дълбоко то, толкова изворът на Любовта става по – дълбок. Обикновено, когато хората говорят за Любов, имат предвид страстта и емоцията, която я съпровожда. Но Любовта не е страст, не е емоция – Тя е Първооснова и Същина на Битието, другото име на Бог, Която се разкрива пред нас в мистични мигове на прозрения и ни прави съпричастни на Единното Екстазно Съществуване, след което се преобразяваме, превръщайки се в мистици. А, според определението на Учителя, „мистик е човекът на Любовта”. Той е белязан от Духа и притежава качеството, способността да ни прави съпричастни на тази изумителна Любов. Но е необходимо да сме дълбоко потопени в неговата аура, отворени, открити, възприемчиви, изпълнени с доверие и благодарност, загърбили всички съмнения, предубеждения, предразсъдъци, предпоставени тези и самозащитни егомеханизми, премахнали всички пречки, всички бариери, които биха могли да попречат на Енергията да тече безпрепятствено, изцяло посветени и отдадени чрез искарата на Любовта, която носим в себе си. Само чрез тази интимност на връзката межда Учител и ученик тя може да лумне в Свещения огън на Любовта! Обичайно интимността се свързва и отъждествява със секса, но това изобщо не е задължително, защото интимността е преди всичко отношение на взаимност, произтичаща от Любовта и даваща възможност на Любовната енергия да циркулира безпрепятствено межда двамата интимни партньори. Сексът от своя страна е само един от възможните начини да се изрази тази интимност. Проблемът е, че сексуалният контакт, произтичащ естествено от желанието да се отдадеш напълно на любимия човек, да се отъждествиш с него и да му принадлежиш изцяло, може да е израз на Любов, но не е самата Любов, а страст, и като всяка човешка страст е променлива величина. Неотчитането и пренебрегването на този факт води до много разочарования, попарени надежди и мечти, болка и тъга. И тогава хората си казват: „Не си струва да обича човек – Любовта е жестока!” http://www.vbox7.com/play:4f54ea90 Но вината не е в Любовта, а в самите нас, в незрелостта на съзнанието ни, в това, че сме подменили стойностите и сме взели за Любов (а Любовта е постоянна величина, която е винаги тук и сега, независимо от това дали го осъзнаваме, или не) нещо, което може да бъде само възможен начин за изразяване на Любовта, но което всъщност е променлива величина, която сме се опитали да превънем в постоянна. Но това просто не е в природата на нещата и няма как да се случи!

Ани, няма проблеми - благодаря за отговора! Недоразумението е изяснено. Все пак да дадем линкове към "Просто да бъдеш" за тези, които се интересуват и искат да прочетат книгата. http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=40&LangID=0&Letter=%D0 http://www.misteriata-lim.narod.ru/prosto_da_badesh.htm

Ани, когато човек цитира нещо, е редно и почтено да отбележи и източника! Ето целият откъс без съкращения: Къде е Истината? Кой е истинският път? Кой е истинският бог? Не е ли този, в когото вярваш? Истината не е ли това, в което вярваш? За да отговорим на тези въпроси, може би трябва да изясним едно понятие - „егрегор". Какво представлява егрегорът? - Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач - Буда, Кришна, Мойсей, Мохамед, Христос и т.н. - свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма (представа), която се нарича „егрегор". Но тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността, а напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си. Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се влиза в общение. Ти можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Разбира се, отделните егрегори от своя страна може да са съставени от отделни по-малки егрегори, които дори в рамките на цялото също могат да воюват помежду си. Да речем - християнският егрегор си има подразделения - православен, католически, протестантски, който пък от своя страна си има свои подразделения, но по принцип това са различни аспекти на един и същ егрегор - този на Христос, създаден от различните представи и вярвания на хората за него през различните времена и епохи. Така че егрегорът не е константа - нещо постоянно и веднъж завинаги дадено, а той постоянно търпи промени и развитие и представлява една жива същност, на която дават душа тези, които я създават и пресъздават във всеки един миг. И тя съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си. Един подобен поглед върху нещата изяснява защо всички са прави и са прави действително в рамките на своята обусловеност, на своя егрегор, от който получават отговори на зададените въпроси. Да речем, ако ти принадлежиш и си във връзка с християнския егрегор и попиташ за съдбата на някой отстъпник от християнската вяра, която ти изповядваш, или за съдбата на Мохамед, съвсем в реда на нещата ще бъде да видиш на сън или в будно състояние Мохамед или отстъпника (противоречащия на правата вяра) в ада, предаден на вечни мъки, докато неговите последователи ще го видят на всяка цена в рая, в небесна слава, сред ангели, с ореол и т.н., което ни навежда на мисълта, че всички тези отговори са обусловени от нашите предварителни очаквания, от егрегора, в чието поле на влияние сме попаднали. Ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - това ще бъде Кришна и т.н. Ако зададеш въпроса - има ли прераждане или не? - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен. Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на твоята обусловеност в рамките на егрегора, който си си избрал и към който принадлежиш. Дори, ако си прекомерно отдаден на този езрегор, с негова помощ, благодарение на твоята вяра и отдаденост, ще можеш да вършиш чудеса, но все таки Истината ще ти убягва, колкото и красива да ти изглежда истината, която ще ти се разкрива. За да се докоснеш до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да минеш отвъд тях и тогава... може би... Разбира се, че това не е лесно. Човек толкова е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо, че един подобен подход изглежда страшен, дори безумен. Но ако човек е достатъчно проницателен и може да види фалша на всичко това - на упованието, на сигурността - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който си бил подвластен и който си създавал с мислите си . Само когато човек е свободен от представи за нещата (даже и за себе си), от вярвания, идеологии, предпоставени тези, очаквания, надежди, страхове, от цялата тази създадена и затова фалшива структура на „аза", само тогава може да се докосне до Реалността! Егрегорията дава отпечатък или окраска дори и на преживяванията на границата на смъртта (при кома), при които, в зависимост от това, съзнателно или несъзнателно, към кой егрегор си принадлежал, ти получаваш видения, в които наред с реалните елементи, които ги изграждат, има и егрегориални, които придават специфичен оттенък, за което много често дори не е необходимо да си бил сериозно вярващ т.е. съзнателно и целенасочено да си бил подвластен на определен егрегор, а просто несъзнателно да си попивал влиянията на определената егрегориална среда, в която си живял. За пример - в България един обикновен човек, който не ходи на черква или ходи само, когато всички ходят (по големите християнски празници), ако изпадне в кома, няма да му се яви Кришна или някой от неговите приближени, а Христос, Богородица или някой ангел. И това видение ще дойде от колективно подсъзнателното на българския народ, от християнския егрегор, на когото силно подвластна е България. Трябва да се разбере, че до голяма степен нашето следсмъртно съществуване е проекция на нашите вярвания, страхове, очаквания, надежди, представи, влияния, които сме поели съзнателно или несъзнателно, на аурата, която сме си изградили, тъй като пък аурата би могла да се възприеме като егрегор на нашата личност за разлика от егрегора на група от хора, които имат една и съща цел и стремежи и работят в едно направление. В хода на тези мисли може да се отбележи, че егрегор създават не само религиозните организации, а има и семеен егрегор, и професионален, и национален. За единството и силата на един народ е много важно изповядването на една религия, т.е. да има припокриване между националния и религиозния егрегор. Затова и църквата в България от самото си създаване до днес е водила упорита борба с идеи и религиозни формирования различни от православните (и така е било не само в България и в това има резон, тъй като представете си каква ще бъде егрегориалната същност на един народ, която е формирана от различни егрегори, които са враждебно настроени един към друг - красноречив пример за това е Индия). По същия начин стои въпросът и с тъй наречения „личностен егрегор" - той трябва да бъде монолитен - или християнски, или мюсюлмански, или будистки, или индуистки или някакъв друг, но не и някаква амалгама (съвкупност) от всички тези (тъй като това би могло да доведе до психиатрия), или най-добрият, но и най-труден вариант - да минеш отвъд всички егрегори, да се освободиш от тях. Но това е много смела и решителна крачка, която изисква изключителна зрелост и духовна сила и ще бъде съпроводена със съпротива от страна на различните егрегори, чиито услуги си ползвал някога. "Просто да бъдеш" Б. Русанов

Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове. Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!

Както с Диан, с когото се познаваме, така и с други желаещи, на които този час не им е удобен, може да се видим и индивидуално. Така че аз не виждам проблем. Нека да си остане същият ден,час и място!

Духът най - добре може да ни научи как и кому да правим добро. Когато човек живее в Духа, той е изцяло и безусловно отдаден на Божията воля - внимателен, отзивчив, състрадателен, откликващ на чуждите нужди. Затова една от молитвените ми формули за всекидневна употреба гласи: Господи, води ме там, където Ти ме зовеш - там, където някой има нужда от мен!

Креми, въпреки че не съм от Варна, но ще ми е драго да се видим. Планирам да направя обиколка из България, за да се срещна с приятели. На 20 и 21 юли ще бъда във Варна, на 22 и 23 юли - в Бургас, на 24 и 25 - в Пловдив, а на 26 и 27 юли - в София. На когото съм похлопал на сърцето, може да ми се обади, за да се уточним за евентуална среща - може да е групова, може да е и индивидуална. Сърдечни поздрави от мен!

Аз няма да коментирам поведението на учениците. Те се държат така, защото им се позволява. Спомням си и ние като бяхме ученици в пубертетна възраст, имахме една много добричка учителка по химия – толкова добричка, че ни оставяше да й се качваме на главата. Бяхме ужасни – доставяше ни изключително удоволствие да я тормозим. И колкото повече се просълзяваше и викаше по нас, толкова повече ние злорадствахме. Не мисля, че сме били по – лоши отколкото другите деца. Защо при другите учители не се държахме така? Отговорът е прост – не ни се позволяваше. Вярно е – един учител трябва да обича своите ученици, но не трябва да бъде мекушав. Трябва да притежава, освен душевна мекота и нежност, също и твърдост, която да му помага да отстоява принципите си, да има авторитет пред учениците си, което от своя страна води до добра дисциплина в часовете. Дисциплината е необходимо условие, за да бъде учебният процес ефективен. И аз, въпреки че обичам често да се шегувам в часовете си, за да разведрявам атмосферата, още в самото начало като вляза в един клас, ги предупреждавам, че изисквам да се държат подобаващо, че не съм от типа учители, които викат по учениците си, но ако един ученик получи три забележки за лоша дисциплина от мен в рамките на един учебен час, това означава, че при третата забележка трябва да напусне часа срещу неизвинено отсъствие и след това да ме чака с родител пред вратата. Ето защо в моите часове подобно нещо като на този клип няма как да се случи. Проблемът е, че конкуренцията е жестока и всяко училище гледа да привлича и да запазва ученици по всякакви възможни начини, защото колкото повече ученици има едно училище, толкова повече пари влизат в него. Ако няма ученици, няма пари за заплати, няма и часове за учителите. Това е и една от основните причини за лошата дисциплина и за липсата на знания – едно криво разбиране, че ако угодничим пред учениците, те ще ни обичат повече и ще предпочитат нашето училище, а не това, в което изискванията са завишени.

Когато човек притежава вътрешна чистота, неговото съзнание се озарява от светлината на Божествения свят, наречена „яснина” и той придобива яснота. Да си вътрешно чист, означава да си лишен от користни мотиви, мисли и постъпки. И колкото си по – безкористен, толкова в по – голяма степен съзнанието ти придобива яснотата, която му дава възможност да вижда нещата такива, каквито са – без замъгляване и деформация. За да стане обаче човек безкористен, се налага да премине през много скърби и страдания, които така издълбават сърцето му, че го правят вместилище на Любовта, от която изтича милост. И източникът на Любовта, който се разкрива в нас, е толкова по – дълбок, колкото по – дълбоки са били страданията, които сме преживели, без те да са ни смазали, ожесточили или озлобили. Което пък от своя страна изисква благородство на духа. А благородството на духа е дар Божий – дар, който ни се дава, но ние трябва да си го вземем. Затова някои от нас го имат, а други го нямат. Това е и причината при големи скърби и страдания едни да се озлобяват, а други да се облагородяват. Забелязано е: човешкото величие се измерва със степента на страдания, които той може да понесе, съхранявайки Любовта, без това ни най – малко да увреди душата му. Затова в дълбок езотеричен смисъл се твърди, че страданията са велика благословия. И не случайно Христос казва: „Аз съм Пътят”… А всички знаем какъв е бил Неговият път, защото Исус не би бил Христос, ако си беше спестил трънения венец, кръста и не беше изпил горчивата чаша.

kuki, пропускаш само едно нещо, но... много съществено - за да помагаш на другите, трябва да имаш милостиво и състрадателно сърце! А знаеш ли каква е цената на това сърце - да минеш през много скърби и страдания. Човек, който не е страдал, няма как да омекне, няма как милостта Божия да оживее в него. Сърцето му си остава сухо и непропускливо за Божията любов. А Божията любов е тази, която поражда всичко друго - радост, оптимизъм, благодарност, хармония, мир, съпричастност, милосърдие... Без придобиването на тази Любов, за която говоря, наистина е трудно - дори изглежда непостижимо, защото зад красивата фасада липсва съдържание. Зад показната акция благотворителност, липсва действителна Любов. Едно е да даваш от своя излишък, а съвсем друго е да даваш от себе си - да даваш себе си! И ако някой ти каже, че просветлените същества (като Учителя) не страдат, не му вярвай! Да, те са ликвидирали със своята лична карма, но са станали изкупители на национална, расова и общочовешка карма! Така че техният кръст е много по - тежък от нашия (каквото и да си мислим). Във видение е било открито, че Учителят носи на плещите си цялото земно кълбо! Затова, когато един Учител слиза на земята, се казва, че Той принася себе си в жертва. И за това не е необходимо непременно да бъде разпъван на кръст!

Вчера се случи нещо странно и необичайно – класически пример за знак! Още повече, че и датата 4 юли има особено символично значение за мен и по някакъв начин е свързана с идеята, която ме осени вчера, да напиша нова книга. Когато ми предстои да свърша нещо важно, имам обичай да измолвам Божието благословение, заставайки пред една иконка с лика на Богородица, която ми е подарена от мои ученици, които вероятно са го направили с такава любов, че съм забелязал, че иконката притежава чудотворна сила. Един пример – преди четири години, когато мой любим клас ученици кандидатства след 7 клас, се помолих за всеки един от тях пред иконката преди двата изпита. Но когато се молех преди първия изпит по БЕЛ, пропуснах да го направя за едно момче, просто защото бях останал с убеждението, че то няма да кандидатства. Интересното е това, че точно и единствено то от целия клас получи двойка, но… на втория изпит по математика. А вчера застанах пак пред иконката, която е поставена в една ниша или хралупа, защото постамента е направен под формата на дъб, а пред нея има глинена поставка, за да може вътре да се сложи свещ, но не църковна, а от тези кръглите, които са в тенекиена поставка. Запалих свещта. Помолих се. Оставих свещта запалена, за да доизгори и изобщо изключих за нея. След няколко часа забелязах, че тя е изгоряла, обаче тенекиената поставка заедно с другата, глинената поставка бяха се приплъзнали незнайно как на долния рафт на етажерката върху една дебела книга, като по – голямата глинена поставка беше отдолу, но обърната с дъното нагоре, а тенекиената поставка в нормално положение отгоре върху нея! Честно казано, аз нямам обяснение как може да се случи това. И понеже не веднъж съм се сблъсквал с подобен род феномени, не мога да го тълкувам по друг начин, освен като знак от Духа.

Мона, няма да крия, че си ми симпатична, макар и често с теб да заемаме различни позиции. Казвал съм го и ще го повторя пак – ти имаш огромен потенциал! Цялата работа е в това, че в теб припознавам една част от себе си, когато бях на твоята възраст – това чувство за свобода, за независимост на духа, това усещане за оригиналност, уникалност, неповторимост… в крайна сметка усещане за собственото величие, което няма аналог. Игра на егото, мила. А то винаги намира основания, за да защити собственото си величие – неща, които ми се даваха на мен или на други хора за мен, книги, които започнах да пиша от 30-годишна възраст… очи, които ме гледаха с възхищение… приятели, които ме следваха… Все фактори, които неусетно ми „помогнаха” толкова много да възлюбя себе си, че да започна да се присъединявам с охота на гласовете, които ме обожествяваха. Дори в самозабравата си стигнах дотам (може би най – срамния епизод в моя живот!) да изрека пред Павлина Даскалова, която ме беше предизвикала, на четири очи, естествено, за да укрепя разклатените позиции на своето его, че след време хората ще искат само да ме зърнат, само да ме пипнат…т. е. толкова велик съм щял бъда! Но тези думи не ги изрече Духът – изрече ги моето его, което, като всяко его, умее да се маскира и да се представя за Този, Който не е! Та тогава, след като бяха изречени възхитителни слова за мен, след като бях написал книги като „Просто да бъдеш” и „Евангелие на Любовта”, в които някои читатели (и то не случайни!) бяха припознали Словото… изведнъж… против моята „свободна воля”, сякаш някой с магическа пръчица ми отне вдъхновението – това, което течеше чрез мен, отне ми любовта, отне ми смисъла, радостта… отне ми всичко, до което се бях докоснал и заради което си струва да живее човек. А това е жестоко – да си познал всичко това и да го загубиш! И се оказах в ада през 1999 година. И там пребивавах цели седем години, като през 2004 година се случи нещо, което беше толкова болезнено за мен, че… ме накара да осъзная, че съм жив. И точно тази ситуация, която беше неимоверно тежка и можеше да ме убие, се оказа повратна точка. Тогава достигнах дъното на човешкото страдание и благодарение на безкрайната милост на Бога успях да се оттласна и постепенно да изплувам и да възкръсна за нов живот, преодолявайки по пътя си още капани и препятствия и осъзнал своята човешка слабост и нищета. От предишния Борислав не беше останало почти нищо – особено от неговата арогантност и себелюбие. Всичко това, през което преминах, съкруши сърцето ми, смири ме, но… това не е моя заслуга и няма за какво и с какво да се гордея – просто разбрах, че съм като едно глухарче – днес съм тук, но утре ще повее малко ветрец и вече няма да ме има. Така голямото „величие” Борислав се превърна в един обикновен човек, не претендиращ за нищо и опитващ се да живее (кога успешно, кога неуспешно) в съгласие с Божията воля. И ако днес някои приятели откриват, че думите ми имат сила, то това се дължи на факта, че говори едно кървящо в любов сърце. На всички вас бих искал да кажа: „Приятели мои, Бог е Любов, Която човек познава само чрез Болката!” Това е есенцията на моя жизнен опит, която се потвърждава от думите на ап. Йоан в „Откровението” гл. 8, ст. 14: „Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Пък който иска, може и да не ми вярва – нали това е част от свободата на човека? А може и да има друг път, но не знам и не съм чувал някой да е открил, защото колкото и да се различават нашите пътища, те си имат общи топоси, през които (щем, не щем), рано или късно, трябва да преминем…

Свободната воля е ограничена от нашите кармични обусловености. В същото време се забелязва, че т.нар. „духовни хора” често спекулират и оправдават собствената си слабост (безволие) и безотговорност с думите, че такава била Божията воля или че всичко е Божа работа. Да, то всичко е Божа работа, но ние сме съ-творци с Бога на реалността, в която живеем, и не бива да прехвърляме нашата лична отговорност, т.е. начинът, по който мислим, чувстваме и постъпваме, върху Бога и да си измиваме ръцете с Него. Разбира се, трябва да се стремим към високия идеал, а той е да мислим, чувстваме и постъпваме като Бога, а това означава да хармонизираме нашето съзнание с Божественото и да дадем възможност на Божественото Съзнание да се изявява чрез нас – нещо, което ап. Павел илюстрира с думите: „Разпнах се заедно с Христа и вече не аз живея, но Христос живее в мен.” Трябва да се разпъне личността – малкото и дребнаво Аз, за да може да възкръсне необятността на Божественото СЕБЕ, което изисква СЕБЕпознание и СЕБЕразкритие. Докато не се случи това, човек живее под закон – изпълнен е с предпочитания и привързаности, които обуславят неговите избори, превръщайки свободната му воля в своеволие – процес, при който се подхранва личностното начало за сметка на Божествената индивидуалност. В истинския смисъл на думата, за свободна воля можем да говорим само тогава, когато разпнем своето низше естество, което ни е било господар, и дадем възможност на Христа да живее в нас, което пък означава, че вече не живеем под закон (карма), а по благодат – Христовото Съзнание, Което е оживяло в нас, т.е. станали сме „Първородни”, и е прехвърлило мост между тварната, сътворена природа и нетварната, несътворена Божествена природа. В резултат на това стават възможни и невъзможните неща, т. нар. „чудеса” – свръхестествени явления, които са от друг, по – висш порядък и разширяван нашата ограничена представа за реалност. За такъв човек няма ограничения – той може да получи всичко, каквото пожелае, но единствено за слава Божия и за полза на ближния – никога за егоистични, користни цели, защото тогава благодатта се отнема! Разширеното съзнание носи разширяване на възможностите („Това, което е невъзможно за човека, е възможно за Бога”). Докато ограниченото съзнание ограничава и възможностите, защото една е свободата на проявление на роба, а съвсем друга – на господаря! Когато човек не е надмогнал страстното си естество и то дърпа конците на неговия живот, той е роб на сътворената природа, подвластен на кармичния закон и не може да излезе от Колелото на Самсара – цикъла на прераждане. Когато се издигне над страстното си естество и личните си желания и подчини живота за себе си на живота за Цялото, тогава се освобождава от цикъла на прераждане и когато слиза на земята, това не става по силата на кармичния закон, а доброволно, обикновено чрез вселяване, с мисия, като Пратеник на Висшите Сили, изпълнен с благодат и истина и посветил живота си на Себе Си, но на това СЕБЕ, Което включва всичко съществуващо („Един съм Аз навсякъде, един съм Аз във всичко.”) Другото, малкото себе, е само Негово отражение, сянка – то няма собствена реалност или по – точно казано – неговата реалност е относителна. Затова Просветлените от всички времена и епохи твърдят, че Бог е единствената Реалност!

Марсин, щом много ти се ходи и щом си свободна през август, значи няма проблеми - идваш и това е! Нито мога, нито искам да връщам някой желаещ! А щом едни идеи и една любов ни събират и сближават, какво по - хубаво от това да споделим лятната духовна школа!

Креми, нека Божията милост да се излее върху теб и да почувстваш Божията благост в цялата й пълнота! Жива и здрава да си! Успех!

Това е моят светъл поздрав и нежна прегръдка за всички вас, приятели! Благословени да сте! http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=272

Христос го е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Това е (за мен) истинското ясновидство – да имаш необходимата светлина, виделина и яснина, за да виждаш Божествената същност навсякъде и във всичко. Другите неща са дрънкулки, залъгалки, с които (ако сме зрели в духовно отношение) не би трябвало да се задоволяваме. И няма никакви техники, методологии, чрез които по насилствен начин да можеш да развиеш ясновидска дарба! Техниките и методологиите, желанието да станеш ясновидец, са плод на егото, на личността, която е сянка на Божествената същност – индивидуалността, т.е. проявление на личното усилие, подхранвано от човешката гордост или мания за значимост, за величие. А ясновидството е Божа дарба, която се дава не поради ревностната практика и амбиция за себедоказване на даден човек, а по благодат. Но благодатта Божия оживява само в съкрушеното, смирено и пречистено в пламъка на Божествената любов сърце, което по този начин се е освободило от себелюбие, себичност, користолюбие. Тогава нещо се случва, но не защото си го търсил и желал! И то се случва не като някакво изключително, свръхестествено събитие, каращо те да се надуеш вътрешно и да се пукнеш от гордост, подобно на жабата от баснята, която искала да стане вол, а като естествена последица, като спонтанно просветление на чистотата – на сърцето, което откликва на чуждите нужди, без да иска или да задържа нещо за себе си, защото всичко е Божие, но и без да допуска някой да го обсеби, защото то принадлежи единствено на Бога, Който нашепва на човека: „Сине Мой, дай ми сърцето си!”

Диди, благодаря – възхитителен в своята истинност пост си написала! Приятелю luciddreamm, сега ми се иска да съм при теб, да те прегърна топло и да те оставя да поплачеш на рамото ми, споделяйки всичко, което ти тежи. Уверявам те – това е най – доброто терапевтично средство в подобни случаи. Сълзите не са срамно нещо. Не са и само за жени. Дай им воля! Те чистят, дават израз на мъката, помагат й да излезе навън, защото ако остане в теб, ще те задуши, ще се превърне в бомба със закъснител. Красивите философии за безсмъртието на душата не помагат в такъв момент, защото смъртта, очевидността на смъртта, с нейната неизбежност и невъзвратимост, е тук и сега, а твоят любим човек го няма – чисто физически той ти липсва. И колкото повече си го обичал, толкова по - дълбоко си му позволил да проникне в теб. С неговата смърт, сякаш умира и нещо в теб. Затова е трудна всяка раздяла. (А смъртта е раздяла). Затова толкова много боли! Но болката е като мътна вода, която просто трябва да оставим да изтече. Необходимо е време, търпение и мъдрост. Когато тъгата отмине, ще откриеш, че от изплаканите сълзи са се родили бисери: очите ти са станали по – чисти и по – проникновени, а сърцето ти – по – състрадателно и милостиво, отколкото е било преди това. Защото цената на това сърце е смиреното и мъдро приемане на личната болка и страдание. Тук няма място за страх. Необходимо ти е мъжество, достойнство. И тогава ще разбереш дълбокия смисъл на думите на Учителя: „Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична!” А Тя наистина е безгранична. Уверявам те! Но до тази истина не може да достигне този, който отхвърля кръстта, отреден му от Съдбата, изпадайки в самосъжаление или ропот срещу Бога, хленчейки малодушно, че този кръст е непосилен за него. Но всичко в тази Вселена е целесъобразно и точно определено (дори и косъм не пада напразно от главите ни, камо ли пък да умре човек!) и на никого от нас не се дава по – тежък кръст от този, който можем да носим. Нека Бог да те подкрепя в скръбтта!

Helen, нека да видим първо колко са желаещите за този вариант - да видим колко хора с колко палатки ще бъдем, и вече ще си направим разпределение по палатките кой къде ще спи - това е най - малкият проблем. Моята палатка е триместна.

solej е един прекрасен приятел, издържал проверката на времето, приятел, който досега (25 години) не ме предаде нито един път. А в един изключително труден момент от живота ми, когато сякаш целия свят се беше обърнал срещу мен и беше готов да ме разкъса, solej се постави на устата на топа и организира една мащабна акция в моя защита, та една приятелка тогава възкликна, че само извънземни същества дето не са дошли да ме защитават от нападките. Той ме познава изключително добре. С него сме споделили множество изключителни преживявания (включително и на Езерата). Познава ме толкова добре, че дори може да ми чете и мислите. Много е уместна бележката му - нещо, което възнамерявах да направя, но той ме изпревари. Истината е, че на 15 август в големия лагер е почти невъзможно да се намери място, където да се опънат повече от две палатки. Алтернативният вариант е, ако сме повече от две палатки хора и наистина държим да сме заедно и да си направим мини - лагерче, тогава ще трябва да опънем палатките си на полянката до новата хижа, където има достатъчно място и е по - спокойно. Можем да избегнев пренаселеността и шумотевицата на големия лагер, да бъдем по - самостоятелни, да се храним в жижата, да се къпем всеки ден (ако искаме) - това са плюсовете. Минусът е, че големият братски лагер и молитвеният връх, на който сутрин се посреща изгрева на слънцето, са на около 40 минути... което означава по - ранно ставане, а вечер, тръгване непосредствено,след като приключи вечерния молитвен наряд в 20:00 часа, към нашия евентуален мини - лагер, ако не искаме да се прибираме по тъмно. Така че... кажете си мнението, приятели!