Jump to content
Порталът към съзнателен живот

borislavil

Участници
  • Общо Съдържание

    548
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    5

Всичко добавено от borislavil

  1. Никой не е в състояние да промени някого, ако преди това не е променил себе си. Всеки един от нас има първо отговорност към себе си – не да се вглежда в другите и да им търси несъвършенствата, и да се опитва да ги изправя, а първо трябва да се вгледа в себе си, да поработи върху себе си, да се изрисува по такъв начин, че да стане съвършен образ на Любовта – изключително магнетичен, харизматичен, достоен за Любов, т.е. това, което е проявил в себе си, под негово въздействие да започне да се пробужда и в другите – тези, които контактуват с него и които са достатъчно интуитивни и отворени, доверчиви, за да проникне Любовта в душите им и да пробуди Любовта, която е била в латентно състояние у тях. Човечеството се нуждае от образци, които съхраняват в себе си жив Божия Образ и могат да Го изобразяват (възкресяват) в тези души, които са всеотдайни и са отворени безрезервно към тях. Такава е трансформиращата магия на общението между Бог и Човек, Учител и Ученик, между Любим и Любима. Да, могат да се променят хората, но единствено и само чрез алхимическата сила на Любовта. Ако Любовта не свързва душите, те живеят в различни светове, няма общение между тях, не могат да си влияят и въздействат, няма да могат и да се променят благодатно. А за да се промениш благодатно под въздействието на някого, трябва наистина да го обичаш. А той пък трябва да е пробудил в себе си Любовта, защото процесът е двустранен. И колкото повече го обичаш, толкова по – голям става шансът промяната ти да бъде по – дълбинна, защото… ние не се нуждаем от козметични промени – те не ни вършат работа.
  2. Знам, че древните са казали, че „в спора се ражда истината”, и разбира се има известни основания за подобно твърдение, както и за всяко едно твърдение по принцип, но моето виждане за нещата е малко по – различно. За мен, спорът е Луциферовско проявление. При него се използва не езикът на любовта, а на студения като скалпел и агресивен, аргументативен език на логиката, която прави дисекция на нещата в опит да докаже собствената ни правота, т.е. ние влизаме в прекословие, за да утвърдим собственото си АЗ, да го изпишем ярко с червени букви, да докажем, макар и индиректно, че сме по – добри от другите, по – интелигентни, по – мъдри, по – добре виждащи нещата – изобщо, че сме нещо повече от другите. Спорът е продиктуван от жаждата за първенство - да доминираме, да властваме. Така се заражда у нас и се подхранва, за да израсте, високомерието (високоумието). А от него до идеята „Аз съм център на вселената”, крачката е само една. И ето как човек измества в съзнанието си Бога от Неговия престол, за да седне той на него и да се самообожестви. Затова и такъв тип хора, нямат нужда от Бог и не признават нищо за по – висше от себе си и никоя истина за по – висша от своята. Така се ражда Луциферовото съзнание у човека и той, макар и несъзнателно, става служител на Луцифер. Затова твърдя, че в спора не може да се роди истината – можем да изложим и аргументираме само нашата собствена истина, до която се е докоснало нашето съзнание в мигове на тишина и прозрение, според светлината, която имаме, но… всяка наша истина по презункция е субективна ( повече или по – малко), в зависимост от твърдостта на структуриране на егото, около което се изгражда личността, която пък ни прави користни, и всеки един от нас, стремящите се да познаем истината, е велик в трагиката си, защото сме субекти (щем или не щем), дръзнали да познаят обективната истина. (Но това е невъзможно – субективното възприятие да познае обективната реалност!) Или сме сътворени същества, опитващи се да познаят Несътвореното, Което ни е сътворило. Това няма как да се случи с лични усилия – просто не ни е в природата, въпреки че сме създадени по образ и подобие Божие, но образът и подобието на дадено нещо не са самото нещо. Разбира се, между сътвореното и Несътвореното има мост и това е Христос – Единородният Син Божий, Нероденото съзнание! Затова е казано, че „никой не дохожда при Отца, освен чрез Сина!” И всички ние можем да бъдем богове, Синове Божии, ако Бог благоволи към нас, т.е. по благодат, а не проектирайки нашата самоувереност в лични усилия. Тогава нашето търсене на Бога може да е ревностно, но то ще бъде обречено, защото самата му ядка ще бъде отровна – амбицията да докажем себе си, собствените си способности, собственото си величие, т.е. действителен център на нашето търсене ще бъде егото ни, а не Бог, не вярата и упованието ни в Бог, и ние ще намерим и припознаем за свой Учител Луцифер, а не Христос… за жалост! И много от нас попадат точно в този капан, и затова е казано, че е широк пътят, който води към погибел, а тесен този, който води към спасение. Който иска, може да отрича съществуването на Луцифер, но от позицията на моя скромен духовен опит, мога да споделя, че по Божия милост ми беше дадено да видя него самия и свитата му, да чуя зловещия му хихот, от който хлад повява в душата ти и те побиват студени тръпки… Той наистина е богоотстъпник, богопротивник и човеконенавистник! И горко на тези, които попаднат в мрежите на неговото лукавство и приемат фалшивата му светлина за животодаваща!
  3. Val168z, не смятам, че един е Учителят, който проповядва истината на Земята, и не вярвам, че само едно е светлото и правилно учение! Но… за мен… в тази епоха мировият Учител е един и Той дава основополагащите насоки за развитие на човешкия род и на новата култура, която предстои – културата на Любовта (културата на шестата раса). Диана, всеки, който е жив, е противоречив, защото самият живот е изпълнен с противоречия. И е нормално да бъде така (поне според мен), защото животът не е само суха логика – освен рационален, той е и ирационален. И в това е неговият чар. Така че, аз обичам и не се притеснявам да си противореча – просто смятам, че човек трябва да притежава пластичност на съзнанието и да оглежда нещата от различни гледни точки и от различни полета на съзнание. Не се притеснявам и че ще объркам тези, които ме четат. Да, биха могли да се объркат, ако ме четат само с ума си, но ако ме четат със сърцето си – това не може да се случи. А една част от тези, които ме четат със сърцата си, са способни да ме разберат и без думи. Аз нямам физически Учител, но нима трябва да ограничаваме богатството на реалността само до нейното физическо измерение? Или пък свещената връзка Учител – ученик? Да, тя се създава на физическо поле, но не е задължително това да се е случило в рамките на този живот. Веднъж създадена, връзката между ученика и неговия Учител продължава да съществува – понякога по – плътна и осезаема, понякога по – фина. За посвещенията си не мога да говоря – много е лично. Принципно казано, те са седем, като при всяко новополучено посвещение се дава ново име, което съответства на нова степен на съзнание. Вярно е, че Учителят намира ученика, но ученикът трябва да се самоопредели, защото не му е позволено да черпи от полетата на различни школи. Самоопределението не е толкова лесна работа, колкото може би изглежда. Вальо е дал чудесен нагледен пример, свързан с Никола Нанков. А това, че черният Учител намира сам ученика, си има своето обяснение – тъмните се опитват да задушат всяка бликнала светлина и всеки порив към светлината още в зародиш, защото когато Божественият стремеж придобие размах, става по – трудно. Но пък тогава и изпитанията за ученика нарастват.
  4. Божидар, 1. когато познаеш Същността на Учителя, ще осъзнаеш не интелектуално, а екзистенциално, че Тя е всеобхватна, т.е. да се отдадеш на Учителя, само външно погледнато изглежда да абсолютизираш един аспект на Божественото – в действителност Той е „тесният път”, „тясната врата”, за които говори Христос и през които трябва да преминеш, за да усетиш вкуса на целокупното Битие, на Бога, и на Вечния живот. 2.Що се отнася до световните религии, източникът на светлината може да е един, но пречупването й да е различно. Всяка религия представлява система от вярвания, която служи за облагородяването и духовното усъвършенстване на човека – система, която си има своя методология. И както не можем да твърдим, че отделните системи в човешкото тяло (отделителна, полова, сърдечно – съдова, нервна и т.н.) са еднакви, така не можем да твърдим и че отделните религии са едно и също. По – скоро трябва да се съгласим с техните различия, да приемем конкретния подход към реалността на дадена религия и да осъзнаем, че тя си има своето място и предназначение в пътя на духовното израстване на човека. Някъде Учителят правеше сравнение като оприличаваше отделните религии – една на корена, друга на стъблото, трета на клоните, четвърта на листата, на пъпките, на цветовете, на плодовете… Истината е, че световните религии, освен общите неща, имат и доста различия и противоречия – едни вярват в инкарнацията, други не вярват, за едни има Бог, за други няма. Или пък християнството се гради на на разпятието и възкресението на Иисус Христос, а в Корана пише, че той (Исус) не е разпъван въобще, а Бог (Аллах) е оприличил друг човек на него и той е бил разпънат. Затова и Исус не е възкръсвал – той е само един от Божиите пророци, а не Единороден Син Божи…<br style=""> <br style=""> 3.Определено мисля, че е прекалено да твърдиш, че такова нещо като школи не съществува и не е съществувало. Не само че съществуват различни окултни школи, всяка от които работи със свои традиционни методи и средства, т.е има си собствена методология и определени стъпки, които трябва да се извървят (което ще рече, че трябва да има вещи хора, които са минали по този път, т.е. Учители), но има школи и в изобразителното изкуство, музиката, литературата… и ти разгръщаш своите способности в рамките на определена школа, т.е. тя ти помага да моделираш и да разгърнеш своя творчески потенциал. Така стоят нещата и в една окултна школа – Учителят, Неговата методология ти помагат да разгърнеш своя божествен потенциал… иначе той може да си остане в спящо състояние… както при човек с музикални заложби, който обаче не е ходил на уроци при учител, и те са останали само в потенциално сътояние, неразгърнати. В заключение бих казал, че е твоя работа, Божидар, дали ще се довериш на Учител и на школа. В действителност всеки си има път и... всяко нещо с времето си. Успех!
  5. Гледам, че след вчерашното ми мнение са се натрупали много (и то съществени) въпроси. Понеже съм ограничен във времето, днес ще отговоря само на Донка, а постепенно в следващите дни, когато имам възможност, ще отговоря и на другите приятели. „А как се разбира кой Учител е от Черната ложа?” – Учителят от Черната ложа е противник на Бога, антихрист, който се е откъснал заради своята гордост от Бога и иска да откъсне и теб. Първото нещо, което му липсва, е смирението – макар да се прави на такъв, не е. За него говори Христос, когато казва, че те са „вълци в овча кожа.” Двуличен и лицемерен е, защото се родее по дух с Бащата на лъжата - Дявола. Обичат да словоблудстват и да ласкаят, като по този начин предизвикват приливна вълна на егото, а тя скрива от вътрешния ни взор Божествената същина, която трябва да бъде наш ориентир в живота. Учителят от Черната ложа не притежава саможертвен дух – той не е готов дори и косъм да загуби от брадата си заради теб, камо ли да отдаде живота си. По – скоро ти се превръщаш в негова жертва. Той е високо интелигетен и може да те впечатли с огромните си познания, но… в сърцето му няма любов. Цялото му същество е проядено от корист, дори тогава, когато се опитва да изглежда безкористен. Във връзката си с теб той е важният – не ти! Опитва се да сложи знак за равенство между плътта и духа, между тленно и безсмъртно. Опитва се с всякакви методи и прийоми да те вкара в заблуда, да обърка душата ти, да загубиш пътя, вярата си, да те доведе до отчаяние… да скъса връзката ти с Бога, за да може да властва над теб… като ти обещава свобода – свобода дори от Бога, Който е Животворящият Източник. Но не ти казва, че този, който е свободен от Бога, е роб на Дявола. Учителят от Черната ложа е лишен от благодат, а само чрез благодатта, която ни се дава чрез Светия Дух, ние можем да станем съпричастни на Божествената енергия и живот. Словата на Учителя от Черната ложа не носят живот, напротив – те отнемат живот. Ако някой смята себе си за проводник на светлите същества, но след „проводничеството” се чувства като изцеден, това е сигурен знак, че зад неговото „проводничество” седи Учител от Черната ложа. „Ако един свободен човек избира лично своя начин да върви по пътя си и този начин включва няколко методи от различни школи, но така, че те да са хармонично съчетани помежду си, и с неговата уникална характеристика - това също ли може да се квалифицира като залитане?” – Понеже тук изхождаме от школата на Учителя, трябва да знаем с кои школи се родее тя. Лично посочени от Учителя са примерно школата на розенкройцерите и антропософската школа на Рудолф Щайнер. А като пример за Учител от Черната ложа Той посочва Бо Ин Ра. Но има нещо друго – в Словото на Учителя има достатъчно дадени методи за работа на ученика. Ако това Слово и тези методи не са ни достатъчни и търсим нещо странично, най – вероятно просто още не сме престъпили прага на школата, а сме само слушатели.
  6. Снощи голямата ми дъщеря, която е на 16 години, след като беше прослушала диск с мантри, ме попита дали по този начин не изневерява на нашия Бог, защото нали с мантрите индийците възпявали техните богове? В отговор й разказах известната притча на шри Рамакришна, според която трима слепци срещнали един слон и всеки от тях се опитал да го опише. Първият бил хванал хобота на слона и казал, че слонът е като тръба. Вторият, който бил хванал крака му, казал, че слонът прилича на стълб. А третият, който докопал ухото му, казал, че слонът прилича на ветрило. Така и хората познават определен аспект на Божественото и го абсолютизират. Оттук и разминаването между световните религии, но... Божественото съзнание е единно, цялостно - проблемът е, че нашето съзнание е частично (фрагментарно). Това, разбира се, е едната страна на проблема. От друга страна, пътят на окултното ученичество изисква самоопределение – да предпочетеш един Учител пред всички други, една Школа пред всички други. Така както трябва да се направи самоопределение и в любовта, където също предпочиташ една жена пред всички други и тя се превръща в център на твоя емоционален свят. Както нашата слънчева система, така и твоята емоционална, и твоята духовна вселена не могат да имат два или повече центъра, защото ще се саморазрушат, а имат само един! По същата логика, когато тръгваме на пътешествие, ние предпочитаме един път, един маршрут пред всички други, защото не можем едновременно да пътуваме във всички или дори в различни посоки – можем само в една единствена! Да се самоопределиш в духовно отношение, означава да се посветиш напълно на един Учител и на Неговата школа, на методите и практиките, които Той препоръчва, а не да черпиш вода от различни източници, т.е. да вземаш оттук – оттам (от този Учител едно, от оня – друго) неща, които ти харесват, но много често си противоречат или направо се взаимоизключват, защото всички методи се дават в рамките на определена система и в нея те са ефективни. И така обикновено практикуват хората - то си има своето място и предназначение, но не и когато човек влезе в пътя на окултното ученичество. Тогава залитането по чужди методи и практики се смята за отклонение на ученика от Школата, за вид предателство, при което се прекъсва духовната връзка между ученика и неговия Учител, и макар формално той да продължава да посещава Школата, в действителност е вън от нея и посвещенията се преустановяват. И това трябва да се знае, защото закон е: винаги, когато ученикът намери своя Учител, се появява Учител от другата Школа (тази на Черното Братство), който се опитва да го отклони и привлече към себе си, в своята Школа. И това е много сериозен тест за устойчивостта и предаността на ученика, за неговия нюх да различава нещата.
  7. Думите наистина са важни катомаркери, но в същото време могат и да подвеждат. Но за това вината не е тяхна, а изцяло наша, тъй като сме на различно поле на съзнание и поради тази причина сме склонни да им придаваме различно значение. Освен това те не могат адекватно да изразят това, което чувстваме и преживяваме. Дори се забелязва, че колкото по-висше е преживяването ни,толкова по – отчетливо изпъква това. Да, могат да бъдат красива опаковка, която много силно да въздейства, ако е в съзвучие с нас по някакъв начин, но не бива дори и за миг да забравяме, че те са само форма, не и същност. В противен случай попадаме в тяхната клопка. Особено уязвими са филолозите, които са поддатливи и могат да се упоят от магията на словото! А за да създаваш тази магия, първото необходимо условие е да станеш проводник - защото в мига на творчество истинският творец дава възможност на Небето да целуне земята. И То (Небето) му е благодарно, а и творецът е благодарен на Небето, Което е благоволило да се прояви чрез него. За да се стигне обаче до това, е необходима усилна вътрешна работа по изпиляване на егото,което е пречка за проводничеството. Безусловно думите са важни, но нека да не им придаваме по-голямо значение, отколкото им подобава. Понякога тишината на един човек или на двама може да е много по-дълбока изразителна и многопластова, отколкото думите. А що се отнася до душите - те могат прекрасно и хармонично да се сливат и без думи.
  8. Кармичният проблем може да бъде оприличен на заледен участък. Колкото по – дълбок е слоят лед, толкова по – трудно ще се разтопи, т.е. толкова по – трудна е задачата с развързването на заплетения кармичен възел – това изисква време, т.е търпение, и слънчеви лъчи (топлина), т.е. любов. Истина е, че колкото повече любов носи човек в себе си, толкова е по – търпелив! Положителната температура, необходима за разтапянето на леда в човешките взаимоотношения, са позитивните мисли, чувства и действия (позитивната настройка), а отрицателната температура, която прави ледения слой още по – дебел и плътен, са негативните и злонамерени наши мисли, чувства и действия. И както ледът не може да бъде разтопен със студенина, така и кармичният проблем не може да бъде разрешен с омраза. Мнозина си мислят, че чрез бягство от проблема, могат да го игнорират, но те се заблуждават, защото никой не може да избегне плащането на натрупан кармичен дълг – рано или късно ще трябва да платим! Бягството само отлага това плащане (обикновено в следващото прераждане), но при утежнени обстоятелства, защото всяко забавяне и отлагане трупа лихви. Освен чрез търпение и приемане на ситуацията, идващи от будността на съзнанието и разбирането, което то носи, кармата може да се преработи много успешно и много по – бързо с любов, но това обикновено се оказва трудно и непосилно за повечето души с обичайно ниво на съзнание. Когато кармичният закон събере в един дом, като съпруг и съпруга, мъж и жена, има определен срок, през който двамата трябва да останат заедно (понякога и цял живот), за да се изчерпи кармата. Прекрати ли се преждевременно връзката, се създават нови кармични дългове и в следващия живот тези души отново ще се срещнат, но при още по – тежки условия, защото кармичната тенденция се е задълбочила. Това не означава, че кармичните партньори, каквито са повечето брачни двойки, до края на живота си трябва да останат заедно. Разрешава се преустановяване на общото съжителство, но само ако партньорите могат да се разделят, без да таят лоши мисли и чувства един към друг, т.е ако останат в дружески (приятелски) отношения. Това е сигурен белег, че кармичният проблем е изчерпан (изчистен)! Няма случайни връзки и взаимоотношения! Всички те са предопределени от Господарите на Карма с оглед на нашите кармични уроци и то с наше съгласие в залата за преглед на бъдещия живот, и закодирани в нашето подсъзнание. Затова и нямаме право да се жалваме и да недоволстваме от съдбата си (така само утежняваме положението си!), а с достойнство да носим кръста, който сами сме си избрали!
  9. В Божествената школа жертвата е закон за растене - чрез жертвите, които правим, израства любовта у нас, а чрез нея се разширява и душата ни, за да стане обширна като вселената, какъвто е идеалът на ученика. Истината е, че колкото повече жертви (малки и големи) сме направили от любов за други същества, колкото повече сме полагали душата си за благото на другите, толкова по сияйна, обширна и обхватна става тя. Христовата Голгота е велик урок и тя показва начина, по който обикновената монада се превръща в полиада, Божествената искра в Божествен огън, а идивидуалният дух в колективен. Този, който смята, че обича, но не е готов заради любовта си да направи и най- малката жертва, просто се самозаблуждава. Закон е: жертвата е измерение на любовта и колкото по - голяма е тя, толкова по - голяма е любовта и по - велика душата. Разбира се, жертвата не бива да се превръща в самоцел - сама по себе си тя няма стойност, ако не е израз на любовта, ако не произтича естествено от нея, както се случва при майката, която прави много и всекидневни жертви, за да отгледа, възпита и образова детето си. Изобщо бракът, в който обикновено хората търсят щастие, си е школа за изучаване закона на жертвата. Който е изучил този закон, не е необходимо да се жени. А какво да кажем за жертвата, която правят Великите Учители, когато се въплъщават на земята, ограничавайки многократно себе си, за да подпомогнат хората в процеса на израстване на човешкото съзнание? И много често (обичайно) хората ги посрещат не с хляб и сол, не с разтворени обятия, а с градушка от камъни, злост и хулни думи. И за да си готов да минеш през всичко това, трябва да имаш саможертвен дух (като Агнеца Божий) и огромна любов. Независимо дали ни харесва, или не, пътят за развитие на човешкото съзнание започва от живот за себе си, преминава през живот за другите, за да достигне своя апогей в живот за Цялото. Мислели сме си, че пътят е свързан с лишения, самоограничение и самоотричане, но по някое време разбираме, че колкото повече сме ограничавали нашето низше естество и сме се издигали над него, толкова в по - голяма степен сме придобивали свобода и свързаните с нея възможности.
  10. Думите сами по себе си не са толкова важни - важен е смисълът, който влагаме в тях! Когато в края на молитвата казвам "АМИН", имам предвид "Да бъде Божията воля", т.е. независимо за какво се моля, независимо от личното ми човешко пристрастие и желание, аз признавам върховенството на Божията воля, приемам, че Тя е възможно най - доброто не само за мен, но и за всички същества, и Я утвърждавам в живота си. Какво ми дава един такъв подход? - помага ми да се смиря, да направя подвластни страстите и желанията си, т.е. да овладея астралната си същност, да придобия душевен мир, усещайки постоянно радост и благодарност за всичко, което се случва в живота ми... защото то е част от възхитителния Божи план, недостижим и непостижим за нашия ограничен разум, до който само понякога, в мигове на благодатни прозрения, нашата душа се докосва.
  11. Да бъдеш себе си, да отстояваш истината, която крещи в теб, да съхраниш и изразиш собствената си уникалност... каквото и да ти струва това! Да бъдеш истинен, а не просто да не изричаш лъжа, защото и без да си изрекъл лъжа, можеш просто да спестиш и да прикриеш истината, т.е. твоето мълчание да е израз на малодушие! А когато е необходимо, когато се налага, когато възникне ситуация, да си готов дори и да пожертваш живота си, за да спасиш нечий друг - в това виждам красотата и притегателната сила на смелостта!
  12. Когато голямата ми дъщеря беше на 5 години, имаше един период, в който ръсеше бисер след бисер. Вървим един есенен ден и тя поглежда към дърветата, които са останали вече без листа, и казва: "Хм, тези дървета нещо са оголели... като главата на Слави Трифонов." Или пък през зимата се заслушва в скърцането на обувките ни в снега и възкликва: "Как само скрибуцат тези обувки в снега като... салата от зеле и моркови." Трети случай: майка й я къпе в коритото. Тя си оглежда леко сбръчканите от водата ръце и казва: "Аз май нещо съм остаряла... като рекламата "мост между партньори." (Имаше тогава една такава реклама)
  13. Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”: Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора. За повод ми послужиха и мои лични впечатления: Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!
  14. Ето нещо по темата, което смятам, че ще бъде ценно и вдъхновяващо за всички хора с подобен проблем. То е от книгата на американския хипнотерапевт - регресионист Майкъл Нютън "Следите на душите". Книгата е великолепна и бих я препоръчал на всеки, който се интересува и от проблема за прераждането. Интересен пример за подготовка за изпитания е из­борът на хомосексуално тяло. Тъй като склонността към поведение на гей или лесбийка е изцяло биологическа, а не резултат от социални или околни влияния, такива тела се избират поради две основни причини. Както ве­че обясних, повечето души от първо и второ ниво пред­почитащ единия пол за около 75 процента от преражданията си, защото се чувстват добре в мъжки или в женски тела. Установих, че много от клиентите гейове или лесбийки са започнали процес на приспособяване към дру­гия пол, което е белег за по-напреднала душа. Изборът на хомосексуално тяло е средство за подпомагане на този процес в определен живот. Възможно е душата все още да не познава пола на сегашното си тяло така доб­ре, както противоположния, Което е причината напри­мер мъж гей да се чувства като жена. Вторият, доста по-важен фактор някои души да са избрали хомосексуална ориентация за сегашния си жи­вот е съзнателното им решение да съществуват в общество, което има предразсъдъци срещу тях. Обикновено хомосексуалните ми клиенти не са млади, неопитни души. Ако тези хора не крият наклонностите си, това означава, че са избрали да плуват срещу течението в културна среда със строго установени стереотипи за ролите на двата пола. Те трябва да се издигнат над обществените скрупули, за да утвърдят своята иден­тичност и добият самоуважение. Това изисква дързост и решителност, в което се убеждавам, когато върна клиентите си в залата за избор на живот, където се вземат тези решения. Като пример ще посоча случая с един клиент гей, който в миналия си живот е бил китайска императрица. Чакал е дълго и това е първото му ново прераждане след този живот в разкош и власт. Душата, чието ду­ховно име е Джамона, разказа, че като императрица е обитавала тяло на ослепително красива жена, която но­села бижута, струващи цяло състояние, и имала слуги, готови да изпълнят всяко нейно желание, както подоба­вало на положението й. Водела охолен живот, но не се доверявала на никого около себе си, защото се бояла от дворцови интриги, въпреки че била заобиколена от ласкатели. В залата за избор на тяло непосредствено пре­ди настоящия си живот Джамона получила три възможности. Ето как клиентът ми обясни решението си: „От трите предложени тела двете бяха на жени, а трето­то - на красив млад мъж, който, както ми казаха, щял да бъде „вътрешно женствен". Едната жена беше много слаба и крехка и щеше да има живот на предана съпруга и майка. Другата бе елегантна и суетна дама от висшето общество, емоционално студена. Избрах мъжа, защото щях да се сблъскам с общест­вените предразсъдъци към хомосексуалистите. Знаех, че ако превъзмогна срама, бих компенсирал живота на императрица, обсипваш с ласкателства." Този избор съответства на обичайната практика. Животът на привлекателна светска дама просто пов­таря съдбата на себелюбива обществена фигура, на ко­ято околните завиждат. Домакинята не би била лош избор. Поемайки по този среден път, душата би се на­учила на скромност и справяне с изпитанията на живот в бедност. Но имало и трета възможност, а и Джамона искала да прекъсне дълъг цикъл прераждания в женски тела. Изборът на живот на гей, според Джамона, бил най-труден, въпреки че сега е доста по-добре в материално отношение, отколкото щеше да бъде като скромна домакиня. Никой не се стреми да повлияе на решението ни, но старите души често знаят, че има една изкушаваща възможност, при която не биха се справили с много изпитания. Джамона е знаела, че за нея това е животът на дама от висшето общество. Изборът й се дължи не на нечие настояване да поеме роля на гей, а на факта, че тази съдба е най-тежка от трите. Клиентът ми каза: „В живота си съм попадал на много хора, които са се отнасяли към мен с презрение и дори с омраза. Трябваше да преживея тази дискриминация, както и чувството за несигурност и уязвимост."
  15. ЧРД, Христо, пожелавам ти да съхраниш пламенната красота и устременост на своя дух! Успех, приятелю!
  16. А, защо не - ако и двете не допускате този вариант, той просто да бъде отменен и заменен с по-щастлив и за двете ви Да, би могъл да бъде отменен този вариант, ако и двете не го допускат, но би могло да се случи и обратното - това, което казва Донка, защото не всичко в живота се случва според нашата воля, желания и намерения, колкото и да ни се иска да е така. С разбиране, смирено трябва да признаем, че има и по - висша Воля от нашата, която произтича от Висшата Целесъобразност, обикновено оставаща скрита и непозната за обикновените хора, но до която се докосват в мигове на прозрение мистиците. КРЕДО ЗА ОНЕЗИ , КОИТО СА СТРАДАЛИ Молих се на Бога да придобия сила . Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам… Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела. Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща… Молих се за богатство , за да бъда щастлив . Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост… Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората. Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог … Молих се за всичко , което изпълва живота с радост. Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко… Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах. Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути. Аз съм сред най-благословените хора ! Рой Кампанела
  17. Една история за състраданието и обичта към хората: Веднъж Рамакришна праминавал от единия към другия бряг на Ганг близо до Дакшинешвар. На другия бряг няколко човека били наобиколили един рибар и го биели. Рамакришна се намирал по средата на реката. Той започнал да плаче и да ридае, викайки: "Спрете, не ме бийте!" Учениците му, които седели с него в лодката, не можели да повярват на ушите си: "Кой те бие?" - попитали те. "Какви ги говориш, да не си полудял?!" Той отвърнал: "Гледайте! Там на другия бряг ме бият." Тогава те погледнали и видели хората, които биели мъжа. А Рамакришна казал: "Погледнете гърба ми." Той оголил гърба си и там имало кървави следи. Учениците се спуснали към другия бряг, хванали бития мъж и открили гърба му: на него се виждали абсолютно същите следи!
  18. Днес е Йордановден и в учителската стая имаше почерпка - бонбони, сладки и две пити. По едно време забелязах, че млада колежка (учителка по география) отчупва едно парче от питата, отива и го оставя на мястото, където по принцип седи една друга млада колежка (учителка по БЕЛ), която е бременна и в момента я нямаше в учителската стая. Бях затрогнат от този наглед дребен жест на грижа за другия, проявен от младата учителка по география, и си помислих, че точно за такива дребни жестове може би е необходимо да имаме големи човешки сърца!
  19. Трябва ли младите да гледат старите, децата – родителите, здравите - болните, трябва ли силните да помагат на слабите и т.н.? За мен няма място за колебание. Ако имаш сърце, ако имаш любов, ако имаш състрадание, отговорът е ясен. И не говоря просто теоретично – сблъсквал съм се с този проблем. Да, трудно е, тежко е да гледаш възрастен човек на легло, но не мога да се съглася, че ако някой наш близък падне на легло, ние просто трябва да го оставим да си умре, за да не удължаваме агонията му, или защото си го е „заслужил” , „пожелал”, или си е пожелал да остарее (все едно ние няма никога да остареем), или пък след като е паднал на легло, не е поискал „достойно” да умре. Нека да припомня, че човек може да е в инвалидна количка и пак да е изключителен дар за човечеството. Като Рой Кампанела например. Или Дамян Дамянов, който казваше (и беше прав): „И без крака голямото сърце при хората отива.” С умиление си спомням и за стенографката на Учителя – Елена Андреева. След нанесен побой тя беше парализирана от кръста надолу и прекара на легло над 30 години! Но беше с изключителен дух! Само един път съм я виждал, но още не мога да забравя озарените й от светлина очи. Поклон пред тези сестри, които се грижеха за нея – те не й бяха длъжни, но го правеха с любов! Бяхме в Айтос на курс по паневритмия в началото на 90-те години, воден от Ина Дойнова, която сега също е в такова положение, че се нуждае от нашите грижи и любов, от помощта ни, когато една вечер ни съобщиха, че Елена Андреева си е заминала. Заплаках, защото почувствах, че ни е напуснала една близка и сродна душа. Много е по – лесно да захвърлим остарелите си и изнемощели родители в някой старчески дом и да им ходим един път в месеца или в седмицата на свиждане, за да ни е чиста съвестта, но не мисля, че това е достоен избор. Грижата за един възрастен човек на легло може да е тежка и да не радва его – то ни, но пък, когато го правим с любов, бремето става леко, а дългът – радостен. Приятели, истина е, че пътят ни към висшите светове се трасира от времето, което сме посветили в грижа за другите! Необходимо е да бъдем съпричастни. Съпричастието е плод на битийното осъзнаване на единството на всичко съществуващо. То поражда едно от най – красивите деца на любовта – състраданието. Но не философстването на тема „състрадание”, а действеното състрадание, при което болката на другия е и твоя собствена болка. Не вярвам в любов, която не е готова да жертва нищо. Напротив – саможертвеният дух е сърцевина на любовта. И в този смисъл, желанието или нежеланието да служим на другите е мерило за наличието и силата на нашата любов!
  20. По - страшна от самата смърт е евентуално болката, която я предшества. Защото е факт, че има мигновена, внезапна, бих казал изненадваща смърт, когато нямаш време дори да осъзнаеш какво ти се е случило, но има и смърт, която се предхожда от продължително, мъчително страдание. И тогава смъртта се възприема просто като облекчение, спасение от мъките. А относно мнението на Мона, че смъртта е "досадно задължение" - звучи ефектно, смело и дръзко в стил "Мона", но... дали така ще бъдат нещата, ако Мона се изправи пред собствената си смърт или пред смъртта на любим човек? Много се съмнявам! И си мисля, че човек не би трябвало да гледа така снизходително,пренебрежително и високомерно на този феномен. Не случайно светите старци са ни оставили завет:"Помни смъртта!" Когато я помним, шансът да бъдем малко по - смирени и малко по - добри се увеличава... поне според мен. Чебурашка, страхът от неизвестното не би трябвало да плаши атеистите, защото, ако са истински атеисти, за тях всичко е ясно - смъртта слага точка на твоето съществуване - няма душа, няма Бог, няма отвъдно битие, няма прераждане. Дядо ми беше атеист. И той, колкото пъти го питах за това, казваше, че смъртта не го притеснява и не се страхува от нея. Смяташе, че смъртта слага край на всички проблеми. Или както казваше Мао: "Няма човек - няма проблеми!" Баба ми пък беше вярваща православна християнка. Но тя се страхуваше от смъртта - бях малък да я питам защо - може да е било страх от неизвестното, може да е било страх от предстоящите митарства на душата или страх от адските мъки... а може да е било чисто и просто страх за физическото тяло или страхът да нямаш битие... защото може би във всяка вяра има и, макар и някъде дълбоко, потиснато съмнение.
  21. Предлагам в тази тема да споделяме знаци, които са ни оставяни от нашите заминали си от този свят близки,т. нар. „мъртви”(мир и светлина на душите им), с уговорката, че те не са мъртви, а просто преминали от видимото в невидимото измерение на реалността. Отварянето на тази тема има за цел да утвърди тази наша вяра, да даде подкрепа и утеха, а също и да подготви близките на заминалите си за подобни знаци особено в периода до 40-я ден. Аз съм писал доста по темата в „Мистерията Лим” и няма да бъде преувеличено, ако кажа, че точно подобни събития ме заставиха да напиша книгата. http://www.misteriata-lim.narod.ru/ Отделно от това, през 2005 година на 23 ноември сутринта имах усещането, че някаква енергия сякаш излезе от мен през слънчевия ми сплит, та чак ме придърпа напред. Бях силно впечатлен и си помислих, че нещо може да се е случило с татко. Действително се оказа така – малко след това сестра ми ми се обади, а няколко часа по – късно той изпадна в кома в собствените ми ръце. На третия ден по време на медитация усетих енергията му и чух , или по – скоро телепатично възприех, гневът и раздразнението му, че го държим на системи и не го освобождаваме да си отиде. На петия ден почина. След това в продължение на 6 седмици всяка сряда, а понякога и в неделя, ми се явяваше на сън. В началото на декември тази година почина една възрастна сестра, за която полагахме грижи близо 12 години. Смъртта й беше предсказана чрез мой сън, а когато се навършиха две седмици, съпругата ми я сънува и чува глас, който й казва, че душата на тази сестра още не е възкръснала. Около 20-я ден започнаха да се случват странни неща – електрическата печка, която е изключена от копчето, но е включена в контакта, сама посред нощ се включва и започва да работи. Чешмата на двора, която съм зазимил, т.е. завъртял съм крана, за да няма приток на вода и съм източил остатъчната в тръбата вода, теква съвсем изненадващо. На следващия ден се появяват (незнайно откъде и как) розоволилави петна по снега в двора ни, без да има някакви следи от човешки стъпки. А тази сутрин намерихме, засаденото в малка саксийка, кактусче с извадени от пръстта коренчета, като част от пръстта беше извън саксията, посипана по етажерката. Това е станало буквално над главите ни през нощта в стаята,, в която спим!
  22. За тялото не винаги има надежда, а и не трябва да се вкопчваме в него, удължавайки агонията, защото то е смъртно и рано или късно трябва да се разделим с него, когато му дойде времето. За душата обаче винаги има надежда, защото Божията милост е безкрайна и няма грях, който да е по - голям от нея. Надежда няма само за безверника, но не защото няма по принцип, а защото той сам, доброволно се е лишиш от нея. Тъжно и скръбно е битието на хора, които са загубили трите основи на живота - любовта, вярата и надеждата.
  23. Светът на идеите, на тълкуването на фактите до голяма степен е спекулативен за нас, защото ни липсват необходимите сетива. И става наистина трудно да определим кой е прав и кой греши, кой казва истината и кой подвежда с лъжа. Така се създават условия за софистика, при която всеки, подбирайки, нагаждайки, насилвайки, "усуквайки" (понякога до неузнаваемост) фактите, се опитва да докаже, да наложи собствената си правота. И колкото по - крещящо е егото, толкова по - засилена е тази тенденция. Сещам се за Сократ, който към края на живота си казва:"Докато бях млад, си мислех, че много знам и много малко ми остава, за да знам всичко. Сега просто знам, че нищо не знам." Не знам дали всезнанието, върховната истина са цел, достижима за човека. Предполагам обаче, че ако тя е възможна, би могла да се случи само на човек като Сократ - с блестящ интелект, много мъдър, а в същото време - невеж и смирен. Според моето усещане за нещата, това създава условия през теб да протече Нещо неизмеримо и невъобразимо по - голямо от теб. Когато говорим за света на фактите, там не е проблем да разграничим истината от лъжата. Когато виждаш две, а казваш три - това е лъжа. Когато виждаш две и казваш две - това е истина. Когато боравим с факти и лъжем, това е съвсем умишлено злодеяние, което е грозно в своята същност и много опасно явление, защото наистина деформира духовните структури на човека. Дори когато твърдиш, че лъжеш някого, за да не го нараниш, обикновено това е само привидност, защото, ако сме честни докрай, ще прозрем, че използваме лъжата заради себе си - за да защитим собственото си его и собствения си комфорт. В това отношение Учителят е категоричен - Той казва, че няма бяла, няма черна лъжа - лъжата е една и неин баща е дяволът.
  24. Блага душа си ти, Хамелеонче, доброта и пластична мекота носиш в себе си!

  25. Тук би трябвало да направим едно уточнение - що се отнася до света на идеите, разбира се, всеки си има собствени виждания и убеждения и едва ли някой от нас би могъл да твърди със сигурност, че неговата истина е най - висшата, върховната, абсолютната истина. Да, всички се стремим към нея, но я оцветяваме по различен начин съобразно нивото си на съзнание. Така че в сферата на идеите бихме могли да говорим за лъжа, т.е. че нашата истина не съответства 100% на обективната истина, но това не е преднамерена лъжа, а по - скоро нещо, в което първо, ние самите вярваме и по този начин, без да искаме, подвеждаме и другите, т.е. тези, които ни вярват. Съвсем другояче стои въпросът до фактическата истина - когато сме направили нещо нередно, пък твърдим, че не сме го направили или премълчаваме, за да се самозащитим, за да не си създадем проблеми или пък за да не развалим мнението на хората за нас, да не ги разочароваме. За да съответстват нашите слова на фактите се изисква смелост. Ако човек притежава тази смелост - да, животът му може да стане в много по - голяма степен проблемен, отколкото ако е прикрит лицемер, но пък в замяна на това съвестта му ще бъде чиста, а самият той ще придобие силата на истината и ще бъде като пламък, унищожаващ всичко фалшиво - един прекрасен феномен!
×
×
  • Добави...