Jump to content
Порталът към съзнателен живот

borislavil

Участници
  • Общо Съдържание

    548
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    5

Репутация Активност

  1. Like
    borislavil got a reaction from Кон Круз in Моята невероятна среща със съфорумци от цялата страна   
    Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
    Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!
  2. Like
    borislavil got a reaction from Кон Круз in Традиция и (или) новаторство   
    Моето лично мнение е, че трябва да се търси баланс между традиция и новаторство и че пътят на Ученика на Божествената Школа изхожда от традицията и върви към новаторството, защото ако пътят,по който върви Ученикът, не събуди у него творчески импулс, значи душата му е ялова - тя трябва да роди нещо ново, но... Азбуки е права, като твърди, че у всяка група има тенденция към закостенелост... Трудно се разчупва традицията! Но... нека да си спомним - Исус Христос изхожда от и разчупва еврейската традиция... И до днес евреите не Го приемат! Учителят Беинса Дуно изхожда от и разчупва християнската традиция... Не случайно е отлъчен от Светия синод на православната църква... И не виждам как това отношение може да се промени! Но... същото се получава и в Бялото Братство - примери колкото искате - видно е от преобладаващото отношение към Михаил Иванов (Омраам Микаел Айванхов) - разпространил Учението в цял свят, но и досега не могат да му простят, че се е проявявал като Учител, въпреки че за много хора по цял свят е такъв. Питам - редно ли е да се противопоставят "дъновисти" на "михаиловисти". Нима Духът след заминаването на Учителя спира да работи? Нима въобще някога Божият Дух спира да работи? Нима Ученик не може да получи посвещение и да стане Учител? А какво да кажем за Леон Москона - също Ученик на Учителя, получил откровение за "Откровението на Йоан" и развиващ своята дейност и мисия не само в България? Но... също отхвърлян от официалното Братство. Отцепник и самозванец ли е той, или Ученик на Учителя, който разкрива нови дълбочини на Учението? Или Петьо Йорданов (Елеазар Хараш) от Варна, който също извършва работа по линия на Учителя, като изнася лекции, според това, което му е дадено. Но... и Петьо не е приет и скоро не съм го виждал на Рила! Ами Гришата от София (Елма) - изключително спорна и дискутирана личност в Братството (по - скоро отхвърляна, отколкото приемана) - неговите осияния, новият текст на паневритмията - актуализиране на Учението ли са и задълбочаване на определени негови аспекти, или... отклонение от Школата? Имат ли място на братски концерти песните на Желка от Пловдив, или на Марин Камбуров редом до песните на Учителя? Трябва ли да се изпълнява Мантрата "Беинса Дуно", или да се чете "Евангелие на Любовта" - приближават ли те, или отдалечават от Бога? Бих могъл да задам още много въпроси в това отношение, но основният ми въпрос е - нима богатството на една традиция не се измерва с творческите подходи към нея, с нейните разклонения, със способността на Школата Майка да поражда свои деца, които да продължават и да обновяват нейния дух или... след като Учителят е напуснал физическото си тяло, трябва да посипем с пепел всеки творчески пламък, защото след Него нищо ново вече не може да се създаде, тъй като Той е изчерпал всички възможности? Или... би могло, но след 2000 години, когато се появи следващия Миров Учител...


    Администраторска бележка: Не е разрешено обсъждането на медиумични текстове и въпроси във форумите на този сайт. Моля вижте правилата за участие.
  3. Like
    borislavil got a reaction from Кон Круз in Необикновените способности на Учителя   
    На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

    сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

    да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

    командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

    най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

    сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

    на Учителя и пред лицето на Бога.

    Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

    тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

    капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

    момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

    Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

    сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

    че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

    Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

    Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

    ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

    образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

    Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

    имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

    стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

    виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

    ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

    мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

    ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

    командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

    основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

    прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

    След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

    след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

    знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

    Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

    окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

    след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

    направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

    мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

    стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

    си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

    целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

    съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

    бе казал Учителят.

    Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

    сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

    грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

    като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

    учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

    ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

    запишете в училище и след две години да завършите основното си

    образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

    години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

    завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

    повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

    отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

    когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

    приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

    задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

    определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

    познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

    нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

    "Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

    така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

    милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

    А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

    четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

    какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

    трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

    недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

    "парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

    кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

    общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

    така, както си беше - без основно образование.

    Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

    отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

    нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

    гимназия и висше образование.

    "Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

  4. Like
    borislavil got a reaction from Nicki64 in Учителя и Щайнер   
    След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



    летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



    Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



    Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



    малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



    Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



    към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



    една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



    Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



    в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



    преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



    предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



    неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



    нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



    когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



    Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



    прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



    говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



    Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



    Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



    образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



    Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



    учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



    Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



    неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



    "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



    и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



    Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



    се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



    български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



    продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



    пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



    най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



    нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



    на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



    Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



    в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



    и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



    през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



    философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



    теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



    антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



    до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



    науката, природата и религията.



    Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



    Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



    особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



    Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



    Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



    велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



    славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



    присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



    българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



    уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



    Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



    да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



    защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



    завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



    завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



    разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



    Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



    Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



    Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



    След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



    на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



    развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



    Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



    започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



    гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



    случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



    Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



    европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



    света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



    Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



    допуснат това в умовете си.



    Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



    Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



    Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



    усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



    нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



    същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



    заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



    търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



    жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



    се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



    Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



    френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



    приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



    времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



    кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



    времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



    кардинални прераждания тези души вървят заедно."



    Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



    за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



    ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



    египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



    единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



    "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



    от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



    което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



    теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



    разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



    човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



    мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



    питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



    знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



    равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



    двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



    жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



    квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



    квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



    След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



    последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



    блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



    снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



    такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



    без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



    Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



    клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



    ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



    старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



    клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



    дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



    Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



    жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



    нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



    зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



    клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



    видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



    отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



    Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



    тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



    свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



    заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



    вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



    чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



    човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



    отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



    език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



    Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



    окултен народ на земята."



    "Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова


  5. Like
    borislavil got a reaction from АлександърТ.А. in Карма. Що е карма?   
    Кармичният проблем може да бъде оприличен на заледен участък. Колкото по – дълбок е слоят лед, толкова по – трудно ще се разтопи, т.е. толкова по – трудна е задачата с развързването на заплетения кармичен възел – това изисква време, т.е търпение, и слънчеви лъчи (топлина), т.е. любов. Истина е, че колкото повече любов носи човек в себе си, толкова е по – търпелив! Положителната температура, необходима за разтапянето на леда в човешките взаимоотношения, са позитивните мисли, чувства и действия (позитивната настройка), а отрицателната температура, която прави ледения слой още по – дебел и плътен, са негативните и злонамерени наши мисли, чувства и действия. И както ледът не може да бъде разтопен със студенина, така и кармичният проблем не може да бъде разрешен с омраза. Мнозина си мислят, че чрез бягство от проблема, могат да го игнорират, но те се заблуждават, защото никой не може да избегне плащането на натрупан кармичен дълг – рано или късно ще трябва да платим! Бягството само отлага това плащане (обикновено в следващото прераждане), но при утежнени обстоятелства, защото всяко забавяне и отлагане трупа лихви. Освен чрез търпение и приемане на ситуацията, идващи от будността на съзнанието и разбирането, което то носи, кармата може да се преработи много успешно и много по – бързо с любов, но това обикновено се оказва трудно и непосилно за повечето души с обичайно ниво на съзнание. Когато кармичният закон събере в един дом, като съпруг и съпруга, мъж и жена, има определен срок, през който двамата трябва да останат заедно (понякога и цял живот), за да се изчерпи кармата. Прекрати ли се преждевременно връзката, се създават нови кармични дългове и в следващия живот тези души отново ще се срещнат, но при още по – тежки условия, защото кармичната тенденция се е задълбочила. Това не означава, че кармичните партньори, каквито са повечето брачни двойки, до края на живота си трябва да останат заедно. Разрешава се преустановяване на общото съжителство, но само ако партньорите могат да се разделят, без да таят лоши мисли и чувства един към друг, т.е ако останат в дружески (приятелски) отношения. Това е сигурен белег, че кармичният проблем е изчерпан (изчистен)! Няма случайни връзки и взаимоотношения! Всички те са предопределени от Господарите на Карма с оглед на нашите кармични уроци и то с наше съгласие в залата за преглед на бъдещия живот, и закодирани в нашето подсъзнание. Затова и нямаме право да се жалваме и да недоволстваме от съдбата си (така само утежняваме положението си!), а с достойнство да носим кръста, който сами сме си избрали!
  6. Like
    borislavil got a reaction from feya in Миналите Животи - практика?   
    За мен прераждането е реалност и то би могло да се превърне в реалност за всеки. Не мисля, че е за богоизбрани. Може да се случи с помощта на хипноза, самохипноза, медитация , чрез съновидение или спонтанно. Има един прост метод за медитация, който, ако сте достатъчно усърдни и постоянни, би могъл да помогне. Всяка вечер преди лягане трябва подробно да си припомняш събитията от изминалия ден, но в обратен ред - от вечерта към сутринта. И в един момент съзнанието прескача рамките на този живот и ви пренася в минало съществуване. Практикувайте всеки ден в продължение минимум на три месеца и след това ми се обадете... ако нямате резултати. Човек трябва да познава поне кардиналните си прераждания, за да не се чувства като дърво без корени или като откъснат лист от книга. Ако ги познаваш, ти знаеш кой си, откъде идваш, накъде си тръгнал, защо изобщо си дошъл. Възможно е да получите видение и от залата за преглед на бъдещия (т.е. настоящия ви живот), за да ви се осветли даден проблем или пък въобще смисълът на настоящото ви съществуване.
  7. Like
    borislavil got a reaction from feya in Кариерата Vs Любовта   
    Не обичам думата "кариера". Звучи ми грозно и я свързвам с болни амбиции и с компромиси на съвестта. В това отношение пред мен не стои такъв избор - не съм кариеристичен тип. Няма какво и да доказвам... на когото и да било... Аз съм - това е достатъчно! По съм съгласен да заменим думата "кариера" с "възможност да реализираме потенциала си". Но... ако една любов може да бъде пречка за разгръщане на нашия потенциал - то любов ли е? Според мен, любовта не само че не трябва да бъде пречка, а напротив - задължително е тя да стимулира нашия потенциал! А неговото разгръщане не би могло да бъде пречка за любовта... Точно обратното - би могло да я направи още по - красива, вдъхновяваща... дори да я обезсмърти!
  8. Like
    borislavil got a reaction from Nicki64 in Учителя и Щайнер   
    След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



    летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



    Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



    Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



    малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



    Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



    към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



    една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



    Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



    в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



    преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



    предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



    неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



    нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



    когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



    Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



    прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



    говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



    Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



    Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



    образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



    Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



    учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



    Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



    неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



    "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



    и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



    Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



    се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



    български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



    продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



    пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



    най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



    нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



    на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



    Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



    в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



    и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



    през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



    философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



    теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



    антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



    до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



    науката, природата и религията.



    Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



    Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



    особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



    Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



    Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



    велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



    славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



    присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



    българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



    уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



    Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



    да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



    защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



    завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



    завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



    разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



    Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



    Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



    Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



    След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



    на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



    развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



    Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



    започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



    гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



    случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



    Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



    европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



    света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



    Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



    допуснат това в умовете си.



    Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



    Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



    Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



    усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



    нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



    същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



    заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



    търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



    жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



    се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



    Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



    френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



    приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



    времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



    кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



    времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



    кардинални прераждания тези души вървят заедно."



    Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



    за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



    ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



    египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



    единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



    "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



    от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



    което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



    теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



    разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



    човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



    мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



    питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



    знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



    равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



    двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



    жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



    квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



    квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



    След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



    последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



    блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



    снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



    такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



    без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



    Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



    клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



    ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



    старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



    клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



    дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



    Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



    жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



    нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



    зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



    клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



    видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



    отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



    Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



    тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



    свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



    заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



    вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



    чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



    човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



    отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



    език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



    Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



    окултен народ на земята."



    "Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова


  9. Like
    borislavil got a reaction from марсин in Магията на Кръстова гора   
    Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”:



    Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора.



    За повод ми послужиха и мои лични впечатления:



    Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!
  10. Like
    borislavil got a reaction from Кон Круз in Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?   
    Атанас Минчев разказва: Отивам един ден по някаква работа при Учителя. Говорихме, каквото говорихме, и аз Му казвам: „Учителю, аз искам да се оженя.” „Хубаво.”- отговаря Учителят. „Ама искам да взема добра другарка.” „Хубаво”-повтаря Учителят. „Ами как да я намеря, как ще я позная, коя е добра? Това е мъчно нещо.” „Ти си цигулар. Ти как познаваш коя цигулка е хубава?” „Която свири хубаво, която има хубав тон.” „Е, и нея ще познаеш по това: която пее най-хубаво.” „Ами къде ще я намеря?” „Ти няма да я търсиш, тя сама ще дойде при теб.”

    По това време аз се бях запознал с едно момиче, което пееше хубаво и взимаше от мене уроци по солфеж. Помислих си: „Сигурно тя ще е.” Но докато я поопозная, тя доведе един ден друго момиче, дошло от провинцията да постъпи в академията, да го подготвя по солфеж, за да се яви на приемен изпит. Като запя и чух гласа й, рекох си: „Тази пее по-хубаво от първата. Тази пее най-хубаво от всички момичета, които познавам.” И се ожених за нея. И не сбърках.

    „Изгревът” том 6
  11. Like
    borislavil got a reaction from Орлин Баев in За Православната църква и Петър Дънов   
    Духче, приятелите много правилно са те ориентирали... Почти няма какво да се добави. Има, има такава тресавищна зона в пътя на ученика, когато го тресат съмнения и... това е неизбежно - всеки ученик минава през нея, но не трябва да остава там! Твоята интуиция правилно ти е подсказала изходния път: "знам,че нищо друго не ми е давало такава сила и любов,каквата са ми дали прочетените негови беседи." Нима има по-добро доказателство? Както казва Розалина, необходимо е всекидневно да четем беседите, да слушаме и пеем песните, да играем паневритмията, да се молим... за да се докоснем, да бъдем във връзка, да станем Проводници на тази изумителна (отвъд способностите ни за разбиране) Любов, израз на Която е Учителят. Когато тази Любов изпълва сърцето и душата ти, когато си изцяло проникната от Нея, тогава въпросите, съмненията просто отпадат - ти знаеш... И кой каквото и да ти говори - ти знаеш Истината! Знаеш и защо изписваме думата Учител с главна буква - защото Той е проявеното Божествено Съзнание в човека Петър Дънов. И това е израз на почит и благоговение, защото Той се превръща за нас, Неговите ученици, във врата за невидимите измерения на Реалността. Прав е и Светлина и Хармония за думите:
    Ако преди 2 000 години бе
    дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл
    Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв!
    Тези думи са само за посветени! За другите са съблазън. Но според това, което ми е дадено, гаранитрам за тяхната истинност! Както гарантирам и за теб, че си стъпила в пътя на ученика и ще ти бъде помагано! Успех!
  12. Like
    borislavil got a reaction from Рассвет in Интимността между мъжа и жената   
    Опасността при интимните отношения е тази, че често двамата партньори или не са свързани с Първоизточника, или свързвайки се, загърбват връзката си с Него, в следствие на което допускаме любимия човек, а не Бог, да се превърне в наш емоционален център. По този начин нарушаваме Божествения порядък и си плащаме за това с терзания, страдания и мъки. А според Божествения порядък, Божествената Същност трябва да заема винаги първо място, да е доминанта, център. Поставим ли Бог на второ, на трето, на последно място или изобщо не Му отредим такова, ние вече сме се отклонили от правилната посока. Какво се случва обаче, когато изтласкаме Бог от престола на нашето сърце и на Неговото място поставим обикновено човешко същество, което също ни издигне в култ и ни постави на своя сърдечен престол? До какво води един такъв преврат? Когато липсва като необходима основа връзка с Първоизточника, двамата влюбени започват да черпят енергия един от друг. Получава се взаимозависимост, при която започваш да гледаш на другия и да го третираш като твоя собственост, изисквайки от него да задоволява твоите потребности, като за целта има негласно споразумение и ти да правиш необходимото, за да удовлетворяваш потребностите на любимото същество. Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат… до мига, когато (по една или друга причина) единият пренасочи своите любовни копнежи към друг обект и… тогава се оказва, че всъщност любовта е била само красива фасада, нещо повъхностно, което ние в заслепението си сме взели за същина. А в същината си нашите отношения са били търговски. Оказва се, че аз съм ти давал, но не от Любов, а защото ти си ми давала. И двамата взаимно сме се експлоатирали, смучейки енергия един от друг. Когато ти си спряла да ми доставяш своите любовни пратки, си ме лишила от необходимата енергия (тъй като връзката ми с Първоизточника е била прекъсната и съм черпел енергия от теб), изпитал съм енергиен глад, подобно на всяко същество, което живее с усещането, че не е обичано. Като естествено следствие от незрелостта на съзнанията в процеса на взаимотношенията се появяват чувството за собственост (смяташ, че другият ти принадлежи и имаш права над него), претенциите ( длъжен ти е), ревността (няма право да обича никого друг)… Всичко това издава нашата непълноценост, несъвършенството на нашата любов… която е много близо до себелюбовта. Затова Учителят казва, че Любовта е за съвършените – тези, които са свързани постоянно с Първоизточника и по никакъв начин и при никакви обстоятелства не губят връзката си с него, подобно на магнитната стрелка, която винаги се ориентира към полюса. Ако две такива същества се свържат на всички полета, тогава се получава нещо изключително красиво, уникално, защото чрез тези две пълноценни същества Любовта намира Своя съвършен израз, постига Своята пълнота. Това е дълбоката същност на всеки интимен копнеж – Любовта да се реализира като Любов от Бога към мъжа и жената, изграждащи интимната двойка, и от тях към Бога, т.е. като движение по вертикала, и Любов от мъжа към жената и от жената към мъжа в двойката, т.е. като движение по хоризонтала. Само така се очертава и оживява мистичният животворен кръст. Първо, по вертикала отгоре-надолу – това е Любовта на Бога към интимните партньори. След това същото движение по вертикала само че възходящо, т.е. интимните партньори обичат Бога с Любовта, с Която са обичани. Жената в двойката прави хоризонталната черта на мистичния кръст от ляво на дясно, както е при католиците, тъй като при тях водещо е женското начало, култът към Божията майка. А мъжът в двойката обратно – от дясно на ляво, както е при православните, тъй като при тях доминиращ е мъжкият аспект на Божествената същност. Така душите преливат една в друга и се въздигат нагоре към Бога. Но първо Любовта трябва да слезе като благодат Божия в тях, те да я споделят и да я върнат обратно към Първоизточника като обич. Това е съвършеният кръг на Любовта, небесният брак-свещенодействие, за който говорят мистици като Сведенборг и към който (волно или неволно, съзнателно или не) се стремят човешките души.
  13. Like
    borislavil got a reaction from Кон Круз in Как се загатват чувствата, които изпитваш към един мъж?   
    Митке, прости ми за прямотата, но... той може да е специален за теб - въпросът е дали ти си специална за него. А от това, което си написала по - горе, аз оставам с впечатлението, че не си. Има сериозни индикации за това. Какво означава "уморен"? Това не може да бъде оправдание за мъж, който те харесва и обича. Ще споделя нещо лично от времето, преди доста години, когато бях на бригада след осми клас в едно село, но... така се случи, че пламна любов от пръв поглед между мен и момиче от съседно село, което отстоеше на седем километра. И един ден момичето беше дошло да ме види. Закъсня с прибирането и тогава аз тръгнах, за да я изпратя до нейното село и след това се прибрах отново пеш, т.е. още седем километра, макар че през деня бях цял ден на работа и би трябвало да се чувствам уморен, но... любовта ми даваше криле и сили. И така е винаги, когато има любов! Помисли в твоя случай, дали изобщо има любов?
  14. Like
    borislavil got a reaction from Мария-София in Какво мислите за томовете "Изгревът"?   
    Напълно съм съгласен с Иво - томовете от поредицата е необходимо да се четат наистина с будно съзнание и човек трябва да има силно развита интуиция, която да го ориентира правилно кое е достоверно и кое (по една или друга причина) може да е поизкривено, нагласено (съобразно нечия субективна концепция), украсено... Все пък трябва да имаме предвид, че когато Вергилий се хваща с тази изключителна задача - да събира спомените на все още живите преки ученици на Учителя, са минали около 30 години. Някои от тях, благодарение на това, че са имали дневници и са си водили записки, сравнително вярно и точно са предали събития и разговори с Учителя. Но не всички са си водели такива записки! А след 30 и повече години да разкажеш нещо точно е почти невъзможно. Времето деформира спомените, а не че самите разказвачи умишлено са се опитали да променят истината. Другата въпросителна е редакторската работа на Вергилий Кръстев - доколко той е повлиял (съобразно своята субективност, която е очевидна) върху достоверността на спомените? В това отношение той носи отговорност и ще дава отчет, но не пред нас, а пред Този, Който му е поверил тази мисия. Далеч съм от мисълта, че Вергилий е изфабрикувал, т.е. измислил такова огромно количество спомени - не, по съм склонен да предположа, че някъде може и да е побутнал малко и да видоизменил един спомен по начин, който да отговаря на неговото виждане за нещата - особено при спомени на хора, от които по един или друг начин се е почувствал засегнат. Но мисля, че като цяло той е извълшил една изключителна работа - и като обем, и като качество! Много хора злобеят срещу него... от завист... защото никой друг не се е сетил да свърши тази работа, която той е свършил и... никой друг не разполага с този обем на информация, с който разполага Вергилий. Има и още нещо - според моето усещане за нещата (говоря ви като човек, който е изчел цялата поредица и сега й прави повторен прочит) самият Вергилий, изпълнявайки тази нелека задача, е претърпял развитие в положителна посока. Ще дам един пример: видно е, че Вергилий е отрицателно настроен към Михаил Иванов и го смята за лъжеучител. Огласява десетки спомени в тази посока, но... накрая, в 23 том, той има достойнството (въпреки че това противоречи на неговото твърдо убеждение) да помести едно обемисто писмо на Михаил Иванов в отговор на критиките по негов ( на Михаил) адрес, както и друго писмо - на френски ученици на Михаил Иванов до ръководството на българското ББ, в което те защитават своя Учител, признавайки, че той е всъщност ученик на Учителя Петър Дънов. Нали разбирате - ако Вергилий, случайно или не, беше решил да не включи тези писма, информацията за Михаил Иванов щеше да бъде абсолютно едностранна и заклеймяваща.. А сега просто се дава възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна и... да си направим съответните изводи. (Вероятно в близко бъдеще ще пиша по темата, защото тя е важна!)
    Накрая, по отношение на ИЗГРЕВИТЕ, си позволявам да споделя и нещо, което, който както иска да го приема, но... преди около 15 години, когато прочетох първите томове от поредицата, бях доста смутен и се усъмних в достоверността на спомените. Потънах в дълбока медитация и попитах Учителя какво е Неговото мнение. Долових в себе си Неговия телепатичен (и малко неочакван за мен) отговор: "Рекох, има описани много интересни неща!"
    Така е, приятели, убедих се в това - има описани много интересни и ценни неща, които няма откъде другаде да научите - четете и пресявайте това, което ще ви е от полза!
  15. Like
    borislavil got a reaction from Мария-София in Какво мислите за томовете "Изгревът"?   
    "Изгревът" на Вергилий Кръстев



    Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
    Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!
  16. Like
    borislavil got a reaction from Ани in Поучителни истории от Учителя - 2   
    Наскоро четох един разказ, който ще ви предам накратко. В Индия съществувало едно племе, което служило на божеството на смъртта. Това божество било много красиво, но забранили на хората да го гледат. Който се осмелявал да го види, бил осъждан на смърт. По едно време, в един млад момък се явило непреодолимо желание да види божеството. Той си мислел: Това божество непременно ще е някоя красива мома. Колкото повече мислел за нея, толкова повече желанието му се разгаряло. Никой не могъл да види това божество. Даже и жреците, които му служели, се явявали пред него покрити, с воал на лицето, да не го гледат. И самото божество се явявало пред тях с воал на лицето си. Само веднъж в годината то излизало на разходка със своята каляска. Щастлив бил онзи, който могъл в това време да го зърне даже и отдалеч. От ден на ден, желанието на младия момък расло, и той решил да види това божество с цената на всякакви жертви. След като минал през всички изпитания, на които жреците го подложили, дошъл определеният час да види красивото божество. Той се облякъл в нови, хубави дрехи, напръскал се с различни аромати и влязъл в храма да види божеството. Момъкът имал позволение да снеме воала на това божество. Настъпил този момент. С бавни стъпки, божеството се приближавало към него, да заеме своето място. Момъкът веднага се спуснал, сграбчил воала от лицето му и ужасен го хвърлил на земята. Пред него не стояла красива, млада мома, каквато сърцето му подсказвало, но стара, грозна, беззъба баба.

    Казвам: Вярванията на религиозните хора са като вярата им в това божество. Те си го представят като млада, красива мома, а то излиза стара, беззъба баба. Докато видят лицето му, какво ли не си представят! Като снемат булото му, те се освобождават от илюзиите си. Те виждат, че зад булото се крие стара баба, а не красива, млада мома. Много хора минават за свети, набожни, добри, но като снемат булото им, друго излиза. Виждаш, че не са светии, но стари баби. Не се лъжете от външността на нещата. Имайте ясна представа за себе си. Казваш: Днес не съм добре, но утре ще бъда добре. – Не разчитай на утрешния ден. Уповавай само на днешния ден. – Днес минавам за учен човек, но утре ще бъда по-учен. Разчитай на днешното знание, на днешната доброта, на днешната радост. Какво ще донесе утрешният ден, не се знае. Каквото дойде утре, то е добре дошло. Важно е днешното. Не отлагай нещата. Отлагането е забавление. Като дойде утрешният ден, пак ще отложиш за утре. Така отлагаш ден след ден, но отлагането нищо не носи. Разчитай на днешното, в него е скрито цялото богатство на света. Ако търсиш вечността, ще я намериш в слънцето, от нагряването до залязването му. Важно е това, което днес придобиваш. Утрешният ден не е твой.
    из "Ново съзнание", Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.
  17. Like
    borislavil got a reaction from Nicki64 in Учителя и Щайнер   
    След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



    летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



    Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



    Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



    малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



    Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



    към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



    една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



    Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



    в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



    преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



    предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



    неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



    нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



    когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



    Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



    прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



    говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



    Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



    Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



    образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



    Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



    учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



    Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



    неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



    "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



    и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



    Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



    се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



    български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



    продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



    пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



    най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



    нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



    на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



    Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



    в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



    и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



    през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



    философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



    теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



    антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



    до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



    науката, природата и религията.



    Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



    Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



    особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



    Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



    Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



    велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



    славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



    присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



    българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



    уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



    Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



    да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



    защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



    завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



    завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



    разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



    Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



    Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



    Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



    След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



    на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



    развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



    Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



    започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



    гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



    случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



    Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



    европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



    света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



    Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



    допуснат това в умовете си.



    Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



    Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



    Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



    усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



    нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



    същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



    заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



    търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



    жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



    се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



    Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



    френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



    приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



    времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



    кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



    времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



    кардинални прераждания тези души вървят заедно."



    Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



    за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



    ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



    египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



    единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



    "питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



    от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



    което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



    теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



    разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



    човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



    мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



    питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



    знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



    равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



    двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



    жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



    квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



    квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



    След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



    последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



    блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



    снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



    такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



    без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



    Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



    клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



    ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



    старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



    клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



    дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



    Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



    жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



    нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



    зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



    клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



    видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



    отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



    Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



    тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



    свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



    заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



    вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



    чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



    човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



    отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



    език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



    Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



    окултен народ на земята."



    "Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова


  18. Like
    borislavil got a reaction from Emmy in Млади да гледат стари..   
    Да, би могъл да бъде отменен този вариант, ако и двете не го допускат, но би могло да се случи и обратното - това, което казва Донка, защото не всичко в живота се случва според нашата воля, желания и намерения, колкото и да ни се иска да е така. С разбиране, смирено трябва да признаем, че има и по - висша Воля от нашата, която произтича от Висшата Целесъобразност, обикновено оставаща скрита и непозната за обикновените хора, но до която се докосват в мигове на прозрение мистиците.

    КРЕДО ЗА ОНЕЗИ , КОИТО СА СТРАДАЛИ

    Молих се на Бога да придобия сила .
    Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам…
    Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела.
    Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща…
    Молих се за богатство , за да бъда щастлив .
    Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост…
    Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората.
    Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог …
    Молих се за всичко , което изпълва живота с радост.
    Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко…
    Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах.
    Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути.

    Аз съм сред най-благословените хора !


    Рой Кампанела
  19. Like
    borislavil got a reaction from октим in Опасностите в духовния Път   
    Impuls,Казваш, че в предния ти пост няма лични нападки нито към мен, нито към когото и да било. Тогава ти препоръчвам да го прочетеш пак и да ми кажеш дали си достатъчно искрена, когато твърдиш това. Според мен, човек трябва да вижда нещата такива, каквито са, независимо дали са егоугодни или не са. Това е единственият стабилен фундамет за познаване на реалността! Иначе заблуждаваме себе си и никого друг. А самозаблудата, в която живеем, е съобразна с големината на сянката, която хвърля нашето его. Един основен проблем на духовното развитие (абсолютно си права в това отношение, а и аз не веднъж съм подчертавал това в моите постове, тъй като ми е до болка познато!) е, че колкото по – надарен е един човек, колкото повече добродетели, дарби, способности, слава, известност, добро име и т.н. притежава, толкова в по – голяма степен е изложен на опасността да изпадне в самозаблуда – плод на раздуто его и тщеславие. Докато човек е в плът ( който и да е той, а още по – малко аз!), той е изложен на тази опасност и може във всеки един миг да изпадне в духовна прелест – дори и след написването на един хубав пост, след който получава аплодисменти. Във връзка с казаното, ще споделя нещо от студентските си години. Една наша приятелка, след духовно кръщение в евангелистка църква, получи пророческа дарба. Беше наистина много впечатляваща. По време на молитва Духът, който се проявяваше чрез нея, ни отговаряше на мислените въпроси, които задавахме. Веднъж ни каза, за да ни обясни основния ни духовен проблем, така че да го разберем – да си представим, че сме подобни на таванско помещение. През процеп в него прониква слънчева светлина. На процепа обаче един паяк е изплел паяжина, която пречупва светлината и хвърля сянка и колкото е по - груба паяжината, толкова сянката е по - видима. Обяснявайки това, се обърна към мен и каза, че при мен е по – сложно, защото нишките на паяжината са прозрачни, невидими, и паякът, който ги е изплел – също. Помня много ясно тези думи, изказани преди 20 години, и се опитвам да не ги забравям и за миг, за да не заблуждавам нито себе си, нито тези, които ме обичат и ми вярват. Благодаря ти, Цвета, за напомнянето!




  20. Like
    borislavil got a reaction from Слънчева in С какво не сме съгласни в българското училище   
    Приятели, сега ще ви дам конкретен пример от моята учителска практика, за да разберете една от главните причини да се срива образователната система. Срещам един приятел - преподавател в Стопанската академия. Той ми казва: "А бе, Боре, защо ни ги пращате такива неграмотници?" Аз му отговарям: "Ами вие защо ги приемате?" И на двама ни е ясно защо - става дума за пари. Сега ще поясня: училищата са на делегиран бюджет. Това ще рече, че колкото повече ученици има едно училище, толкова повече пари му се отпускат за издръжка, тъй като всеки ученик струва 1000 и повече лева. Аз преподавам на един абсурден пети клас. 16 човека са, обаче от тях реално погледнато може да се работи нормално само със седем. Другите 9 са за двойки според критериите, към които трябва да се придържаме. Липсват им както възможности, така и всякакъв интерес и желание да учат. На всичко отгоре пречат и в часовете. Едно от тези деца е със СОП - няма да го оставя на изпит. Други две нямат възможности, ограничени са, но поне са тихи и скромни, не пречат в часовете и се стараят доколкото им позволяват силите. На тях също ще им пиша тройки. Има едно дете, което има по-добри възможности, но пък не ги използва и пречи в часовете. На нея, както и на другите, които не полагат абсолютно никакъв труд, с които трябва да се разправям всеки час да си извадят учебника и тетрадката, и които постоянно рушат дисциплината (а някои от тях сричат и по-зле от първокласници) - ще ги оставя на изпит, обаче... Нали разбирате какъв проблем се отваря? Ако отпаднат двама ученици от класа, то... класът ще престане да съществува... Което означава колеги да останат без часове, без работа, без пари и да ме гледат след това накриво... Затова и негласно си знаем, че щем, не щем... трябва да ги пробутаме напред - нищо, че се държат безобразно, нищо, че нищо не знаят и не полагат никакви усилия!
  21. Like
    borislavil got a reaction from Мария-София in Какво мислите за томовете "Изгревът"?   
    "Изгревът" на Вергилий Кръстев



    Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
    Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!
  22. Like
    borislavil got a reaction from Мария-София in Какво мислите за томовете "Изгревът"?   
    Напълно съм съгласен с Иво - томовете от поредицата е необходимо да се четат наистина с будно съзнание и човек трябва да има силно развита интуиция, която да го ориентира правилно кое е достоверно и кое (по една или друга причина) може да е поизкривено, нагласено (съобразно нечия субективна концепция), украсено... Все пък трябва да имаме предвид, че когато Вергилий се хваща с тази изключителна задача - да събира спомените на все още живите преки ученици на Учителя, са минали около 30 години. Някои от тях, благодарение на това, че са имали дневници и са си водили записки, сравнително вярно и точно са предали събития и разговори с Учителя. Но не всички са си водели такива записки! А след 30 и повече години да разкажеш нещо точно е почти невъзможно. Времето деформира спомените, а не че самите разказвачи умишлено са се опитали да променят истината. Другата въпросителна е редакторската работа на Вергилий Кръстев - доколко той е повлиял (съобразно своята субективност, която е очевидна) върху достоверността на спомените? В това отношение той носи отговорност и ще дава отчет, но не пред нас, а пред Този, Който му е поверил тази мисия. Далеч съм от мисълта, че Вергилий е изфабрикувал, т.е. измислил такова огромно количество спомени - не, по съм склонен да предположа, че някъде може и да е побутнал малко и да видоизменил един спомен по начин, който да отговаря на неговото виждане за нещата - особено при спомени на хора, от които по един или друг начин се е почувствал засегнат. Но мисля, че като цяло той е извълшил една изключителна работа - и като обем, и като качество! Много хора злобеят срещу него... от завист... защото никой друг не се е сетил да свърши тази работа, която той е свършил и... никой друг не разполага с този обем на информация, с който разполага Вергилий. Има и още нещо - според моето усещане за нещата (говоря ви като човек, който е изчел цялата поредица и сега й прави повторен прочит) самият Вергилий, изпълнявайки тази нелека задача, е претърпял развитие в положителна посока. Ще дам един пример: видно е, че Вергилий е отрицателно настроен към Михаил Иванов и го смята за лъжеучител. Огласява десетки спомени в тази посока, но... накрая, в 23 том, той има достойнството (въпреки че това противоречи на неговото твърдо убеждение) да помести едно обемисто писмо на Михаил Иванов в отговор на критиките по негов ( на Михаил) адрес, както и друго писмо - на френски ученици на Михаил Иванов до ръководството на българското ББ, в което те защитават своя Учител, признавайки, че той е всъщност ученик на Учителя Петър Дънов. Нали разбирате - ако Вергилий, случайно или не, беше решил да не включи тези писма, информацията за Михаил Иванов щеше да бъде абсолютно едностранна и заклеймяваща.. А сега просто се дава възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна и... да си направим съответните изводи. (Вероятно в близко бъдеще ще пиша по темата, защото тя е важна!)
    Накрая, по отношение на ИЗГРЕВИТЕ, си позволявам да споделя и нещо, което, който както иска да го приема, но... преди около 15 години, когато прочетох първите томове от поредицата, бях доста смутен и се усъмних в достоверността на спомените. Потънах в дълбока медитация и попитах Учителя какво е Неговото мнение. Долових в себе си Неговия телепатичен (и малко неочакван за мен) отговор: "Рекох, има описани много интересни неща!"
    Така е, приятели, убедих се в това - има описани много интересни и ценни неща, които няма откъде другаде да научите - четете и пресявайте това, което ще ви е от полза!
  23. Like
    borislavil got a reaction from Мария-София in Какво мислите за томовете "Изгревът"?   
    "Изгревът" на Вергилий Кръстев



    Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
    Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!
  24. Like
    borislavil got a reaction from ivail in Учителя и Кришнамурти   
    В началото на



    века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910



    година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".



    Теософите смятат, че това момче подготвя тялото си, когато дойде време и



    навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да



    бъде вторият Месия на човечеството. Започва една кампания по целия свят,



    а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече



    Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия.



    Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се



    събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха



    присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а



    през 1927 година - 3 000 души. Така че теософското общество набира сила и



    чака момента, когато трябва да обявят Кришнамурти за Миров Учител и за



    Христос. През 1932 година в Омен се състоя един от най-големите конгреси



    на теософите от целия свят. Тук Кришнамурти трябваше да бъде обявен за



    Миров Учител и за новия Христос. Тогава е бил на тридесет и седем години.



    Разпратени са покани по целия свят и такива дошли в България.



    Тукашните теософи започват своята подготовка и избират свои депутати за



    предстоящия конгрес. Но събитията започват да се развиват най-неочаквано



    - те започват от България, от София, от "Изгрева". Случва се така, че двама



    представители от Школата на Учителя по различни пътища присъствуват



    там, на теософския конгрес в Холандия, когато Кришнамурти трябваше да



    бъде провъзгласен за новия Христос. Единият представител е жена. Това е



    Магделена Попова, която отива лично там, изпратена от Учителя и която



    носи писмо от Него, написано на английски - език, който Той знаеше от



    следването си в Америка - чието съдържание ние не знаехме, а Го знаеха



    само Учителят и Магдалена. Там тя изпълни своята мисия безупречно. За



    това ще говорим в отделна глава - за нейната мисия.



    Друг, който беше изпратен там, това бе един мъж, един теософ,



    Атанас Димитров, който искаше да присъствува на техния конгрес. Поради



    липса на средства той тръгва пеша за Холандия шест месеца преди тава,



    пристига там в онзи замък, където ще бъде конгресът и понеже знае чужди



    езици и понеже виждат, че е дошъл пеша и без средства, го правят главен



    домакин и организатор за посрещането на гостите на конгреса. По този



    начин той се запознава с всички теософски величия, посреща и



    Кришнамурти, има много разговори с него и му е разказвал за Учителя и



    Неговата Школа часове и дни наред, когато двамата са се разхождали в



    парка на замъка. Атанас за 40 дни пешком пристига преди делегатите



    теософи, в замъка наречен "Ерде". Понеже е пристигнал пръв, знаел е



    няколко езика, той е определен да управлява замъка. Дават му средства да



    се грижи за храната, за посрещането и настаняването на гостите и всичко



    необходимо за тяхното пребиваване. А това не е малка работа. Тези делегати



    не са били обикновени граждани, а са представители на аристокрацията от



    цяла Европа и цветът на интелигенцията, защото това бяха членовете на



    теософската ложа, събрали се да провъзгласят Кришнамурти за новия



    Христос. Всяка сутрин Атанас излиза да се разхожда в градината, където на



    едно и също място и в едно и също време се среща с Кришнамурти и заедно



    се разхождат. Точно това е времето, определено от Невидимия свят, когато



    Атанас му е говорил за Учителя и България и той най-внимателно е слушал.



    Идва денят, когато трябва да се открие конгресът и да се обяви



    Кришнамурти за Миров Учител и новия Христос. А преди това, нашата



    приятелка Магделена Попова се среща нееднократно с него и му предава



    писмото на Учителя. Той вече знае от двама човека за Учителя и за Бялото



    Братство в България. На третия ден Кришнамурти държи една реч. Думите,



    които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да



    вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек



    като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях.



    Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло. И Той е



    вече във физическо тяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител



    е в България."



    Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с



    Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на



    Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани



    и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя:



    "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като



    равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че



    единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той



    наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе



    озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и



    всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка



    на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България. Те имаха дете,



    на което сам Кришнамурти бе кръстник. Когато Атанас и Хилда дойдоха в



    България заедно с дъщеря си, те често ни идваха на гости в малкия ни дом.



    Атанас тогава нямаше работа и Борис Николов го взе в неговата



    мозайкаджийска бригада. По този начин Хилда се сближи с нас и Атанас



    разказваше с големи подробности всички събития от този конгрес на



    теософите. А Хилда разказваше допълнителни подробности. Имаме много

    хубави снимки от тези години с тях.

    "Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова, съставител - Вергилий Кръстев


  25. Like
    borislavil got a reaction from Мария-София in Банално, изневерява ми, в шок съм   
    Къде, къде по - страшни неща има!
    Мъжът ти те обвинява, може би, за да оневини себе си. Когато връзка между двама се разпада, вината никога не е едностранна! Дори аз не бих говорил за вина. Просто нещата се случват - някои имат късмет, други - не. Затова за един мъж може да не ставаш, а за друг - да си богиня. Един мъж може да убие желанието ти за живот, а друг - да го възроди. Човек е като книга. Когато се сближим с някого, той започва да чете от нас, но... всеки ни разгръща на различна страница. Някои от тези страници са по - съдържателни, красиви, а други - не. Всеки познава (според любовта си) определен аспект от личността ни. Но проблемът е друг - той не е мъжът ти, нито пък неговата 19-годишна приятелка! Твоята неувереност, липсата ти на самочувствие, което позволява на мъжа ти да те манипулира и да създава у тебе комплекс за малоценност. А коренът на всичко това е, че ти не познаваш достатъчно добре себе си - онова дълбоко себе, което ти нашепва, че ще се справиш и че всичко ще бъде наред... и че може би това "зло" се случва, за да се освободиш от мъжа, който смята, че от тебе нищо не става и ти си "най - черната и най - некадърната", и да намериш мъжа, за когото ще бъдеш богиня. Но... за да се случи всичко това, е необходимо да не пропуснеш шанса, който ти предоставя тази ситуация - да познаеш себе си - онова дълбоко "себе", което е стабилна и непоклатима основа във всяка житейска ситуация. Пожелавам ти успех! Ние сме с теб и вярваме в твоята вътрешна сила!
×