borislavil

На 6 август 1986 година имах видение: Пред мен се появиха седнали един до друг, облечени в бяло, белобрад и благообразен старец и по - млад от него мъж. Старецът ме гледаше благо и с огромна любов. Усетих как между нас се създава някакво силно магнитно поле и му го казах. Той само се усмихна, след което заедно с по - младия мъж се издигнаха и сякаш се дематериализираха, изчезвайки от погледа ми. У мен се запечатаха телепатично думите на стареца: "Аз съм твят духовен Учител!"
Трябва да спомена, че преди това се занимавах с йога, бях ръководител на студентски клуб и търсех усилено своя Учител. След гореописаното видение, един приятел ми предложи едно томче с беседи на Учителя - "Ликвидация на века". Прочетох го и останах изумен - каква огромна мъдрост имало в България, а ние да не я познаваме и да си мислим, че само в Индия може да се открие мъдростта. Известно време след това за пръв път отидох в дома на Павлина Даскалова в Търново и... какво беше удивлението ми, когато на една от стените видях окачен потрета на същия старец, който ми се беше явил във видение. Попитах я кой е той, а тя ми каза:"Това е Учителят - Петър Дънов." Същата година се качих на молитвения връх на Рилските езера и се помолих да имам поне едно томче с беседи на Учителя. След десетина дни една сестра от Братството, като разбра за желанието ми, ми подари "Законът на любовта", защото й се дублирала. По - нататък така се стекоха нещата, че в момента Братската библиотека с всичко излизащо от Учителя се намира в дома ми.

Добре е понякога човек да свива ръката си на юмрук, да се насърчава. Кога? Когато се е отчаял, обезсърчил. Нека тогава свие ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и каже: "Тази работа ще се нареди добре!" Палецът представлява Божествения свят и законите, които действат в този свят. Ръката свита на юмрук, това значи: "Вярвам, че тази работа ще се нареди според законите на Божествения свят. Значи с Любовта всичко мога да направя." След това човек погледне към показалеца си и казва: Вярвам в своето благородство. После погледне към средния пръст и казва: "Вярвам в своята честност и справедливост." Когато погледне към безименния си пръст, който е свързан със Слънцето, човек казва: "Вярвам в Слънцето, което отоплява Земята и праща светлина." Като погледне към малкия пръст, секретарят на боговете, той казва: "С малкия си пръст се присъединявам към останалите пръсти, за да можем заедно да свършим работата си." Това са формули, с които лесно можете да се справяте. Всичките планети се намират на човешката ръка – всеки пръст е свързан с влиянието на една от планетите. Като погледне на дланта на ръката си, човек вижда и други планети – Марс, Луна, Венера. Щом има всички планети на ръката си, човек свива ръката си на юмрук и казва: "Сега вече мога да извърша всякаква работа." По този начин човек може да се поляризира.

Мнозина казват за себе си, че мислят право. Права мисъл е онази, която е свързана с разумните сили на Природата.

МОК, година втора, "Установени мерки"

Добре е понякога човек да свива ръката си на юмрук, да се насърчава. Кога? Когато се е отчаял, обезсърчил. Нека тогава свие ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и каже: "Тази работа ще се нареди добре!" Палецът представлява Божествения свят и законите, които действат в този свят. Ръката свита на юмрук, това значи: "Вярвам, че тази работа ще се нареди според законите на Божествения свят. Значи с Любовта всичко мога да направя." След това човек погледне към показалеца си и казва: Вярвам в своето благородство. После погледне към средния пръст и казва: "Вярвам в своята честност и справедливост." Когато погледне към безименния си пръст, който е свързан със Слънцето, човек казва: "Вярвам в Слънцето, което отоплява Земята и праща светлина." Като погледне към малкия пръст, секретарят на боговете, той казва: "С малкия си пръст се присъединявам към останалите пръсти, за да можем заедно да свършим работата си." Това са формули, с които лесно можете да се справяте. Всичките планети се намират на човешката ръка – всеки пръст е свързан с влиянието на една от планетите. Като погледне на дланта на ръката си, човек вижда и други планети – Марс, Луна, Венера. Щом има всички планети на ръката си, човек свива ръката си на юмрук и казва: "Сега вече мога да извърша всякаква работа." По този начин човек може да се поляризира.

Мнозина казват за себе си, че мислят право. Права мисъл е онази, която е свързана с разумните сили на Природата.

МОК, година втора, "Установени мерки"

Добре е понякога човек да свива ръката си на юмрук, да се насърчава. Кога? Когато се е отчаял, обезсърчил. Нека тогава свие ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и каже: "Тази работа ще се нареди добре!" Палецът представлява Божествения свят и законите, които действат в този свят. Ръката свита на юмрук, това значи: "Вярвам, че тази работа ще се нареди според законите на Божествения свят. Значи с Любовта всичко мога да направя." След това човек погледне към показалеца си и казва: Вярвам в своето благородство. После погледне към средния пръст и казва: "Вярвам в своята честност и справедливост." Когато погледне към безименния си пръст, който е свързан със Слънцето, човек казва: "Вярвам в Слънцето, което отоплява Земята и праща светлина." Като погледне към малкия пръст, секретарят на боговете, той казва: "С малкия си пръст се присъединявам към останалите пръсти, за да можем заедно да свършим работата си." Това са формули, с които лесно можете да се справяте. Всичките планети се намират на човешката ръка – всеки пръст е свързан с влиянието на една от планетите. Като погледне на дланта на ръката си, човек вижда и други планети – Марс, Луна, Венера. Щом има всички планети на ръката си, човек свива ръката си на юмрук и казва: "Сега вече мога да извърша всякаква работа." По този начин човек може да се поляризира.

Мнозина казват за себе си, че мислят право. Права мисъл е онази, която е свързана с разумните сили на Природата.

МОК, година втора, "Установени мерки"

Добре е понякога човек да свива ръката си на юмрук, да се насърчава. Кога? Когато се е отчаял, обезсърчил. Нека тогава свие ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и каже: "Тази работа ще се нареди добре!" Палецът представлява Божествения свят и законите, които действат в този свят. Ръката свита на юмрук, това значи: "Вярвам, че тази работа ще се нареди според законите на Божествения свят. Значи с Любовта всичко мога да направя." След това човек погледне към показалеца си и казва: Вярвам в своето благородство. После погледне към средния пръст и казва: "Вярвам в своята честност и справедливост." Когато погледне към безименния си пръст, който е свързан със Слънцето, човек казва: "Вярвам в Слънцето, което отоплява Земята и праща светлина." Като погледне към малкия пръст, секретарят на боговете, той казва: "С малкия си пръст се присъединявам към останалите пръсти, за да можем заедно да свършим работата си." Това са формули, с които лесно можете да се справяте. Всичките планети се намират на човешката ръка – всеки пръст е свързан с влиянието на една от планетите. Като погледне на дланта на ръката си, човек вижда и други планети – Марс, Луна, Венера. Щом има всички планети на ръката си, човек свива ръката си на юмрук и казва: "Сега вече мога да извърша всякаква работа." По този начин човек може да се поляризира.

Мнозина казват за себе си, че мислят право. Права мисъл е онази, която е свързана с разумните сили на Природата.

МОК, година втора, "Установени мерки"

Добре е понякога човек да свива ръката си на юмрук, да се насърчава. Кога? Когато се е отчаял, обезсърчил. Нека тогава свие ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и каже: "Тази работа ще се нареди добре!" Палецът представлява Божествения свят и законите, които действат в този свят. Ръката свита на юмрук, това значи: "Вярвам, че тази работа ще се нареди според законите на Божествения свят. Значи с Любовта всичко мога да направя." След това човек погледне към показалеца си и казва: Вярвам в своето благородство. После погледне към средния пръст и казва: "Вярвам в своята честност и справедливост." Когато погледне към безименния си пръст, който е свързан със Слънцето, човек казва: "Вярвам в Слънцето, което отоплява Земята и праща светлина." Като погледне към малкия пръст, секретарят на боговете, той казва: "С малкия си пръст се присъединявам към останалите пръсти, за да можем заедно да свършим работата си." Това са формули, с които лесно можете да се справяте. Всичките планети се намират на човешката ръка – всеки пръст е свързан с влиянието на една от планетите. Като погледне на дланта на ръката си, човек вижда и други планети – Марс, Луна, Венера. Щом има всички планети на ръката си, човек свива ръката си на юмрук и казва: "Сега вече мога да извърша всякаква работа." По този начин човек може да се поляризира.

Мнозина казват за себе си, че мислят право. Права мисъл е онази, която е свързана с разумните сили на Природата.

МОК, година втора, "Установени мерки"

Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най – хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – „Скръбта си ти кажи”, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.”

МОК, година втора, „Музика и пеене – средство за тониране”

Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най – хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – „Скръбта си ти кажи”, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.”

МОК, година втора, „Музика и пеене – средство за тониране”

Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най – хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – „Скръбта си ти кажи”, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.”

МОК, година втора, „Музика и пеене – средство за тониране”

Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най – хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – „Скръбта си ти кажи”, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.”

МОК, година втора, „Музика и пеене – средство за тониране”

Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най – хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – „Скръбта си ти кажи”, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.”

МОК, година втора, „Музика и пеене – средство за тониране”

Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най – хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – „Скръбта си ти кажи”, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.”

МОК, година втора, „Музика и пеене – средство за тониране”

Ако си много скръбен, изрази си тъгата пред някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си разказвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикайте приятеля си, идете в гората, разкажете му своята скръб и ще се излекувате. Ето един метод, по който, ако искате, можете да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най – хубавия ден – светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен – „Скръбта си ти кажи”, и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и се обнових.”

МОК, година втора, „Музика и пеене – средство за тониране”

Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава: мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.



„Окултна страна на живота”, МОК, година втора, лекция 13

Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава: мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.



„Окултна страна на живота”, МОК, година втора, лекция 13

Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава: мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.



„Окултна страна на живота”, МОК, година втора, лекция 13

Иво задава интересни въпроси, които не бива да се подминават:



Лесно ли е да оставиш другите да ти дават?
Лесно ли е да позволиш да бъдеш обичан, да позволиш да ти помагат?
Лесно ли е да оставиш Любовта не само да изтича от теб, но и да се втича в теб формирайки по този начин цикъла на Единството на Живота.



Зависи какъв тип човек си… На някои определено им е трудно да дават – предпочитат да задържат нещата, които имат за себе си, да не ги споделят с другите – те не са надскочили още психологически своята детска възраст. За други пък проблем е да получават. Да видим какъв всъщност е проблемът им – проблемът е тяхната гордост. Нали разбирате, че този, който дава, дава от позицията на силния, на богатия, на умния, мъдрия, любящия… Помагайки някому, той се издига още повече в очите на хората и в своите собствени, защото е „добър човек”, „щедър” и т. н. Така погледнато, действително е изгодно, егоугодно и затова е лесно да даваш. По – трудно е да се поставиш в позицията на аутсайдер, на нуждаещ се, беден, слаб, незнаещ… или просто на човек, който има нужда от любов – всичко това, разбира се, прави егото уязвимо и гордият човек не може да го допусне. Затова той се затваря и не иска да получава. Но тъй като двата процеса на даване и на вземане, не са всъщност два отделни процеса, а са едно цяло (както приливът и отливът), този човек постепенно става неспособен и да дава. Така той, поради своята неосъзнатост, сам себе си капсулира и се превръща в мъртвец приживе. Затова, хора, позволете си да бъдете обикновени човешки същества, макар и това да ви прави уязвими, а не свръхчовеци, които нямат нужда от нищо и от никого… защото ако имат, това ги прави зависими, а зависимостта е слабост… пък те не могат да си позволят да бъдат или да изглеждат слаби и несъвършени – имат силно и твърдо структурирано его и точно поради тази причина са нещастници, защото не могат да споделят. А да споделяш е нещо прекрасно, но… споделянето е двустранен процес, при който освен да даваш, трябва да си отворен и да получаваш, и колкото повече даваш, толкова повече получаваш, както и обратно – колкото повече получаваш, толкова повече даваш.

Иво задава интересни въпроси, които не бива да се подминават:



Лесно ли е да оставиш другите да ти дават?
Лесно ли е да позволиш да бъдеш обичан, да позволиш да ти помагат?
Лесно ли е да оставиш Любовта не само да изтича от теб, но и да се втича в теб формирайки по този начин цикъла на Единството на Живота.



Зависи какъв тип човек си… На някои определено им е трудно да дават – предпочитат да задържат нещата, които имат за себе си, да не ги споделят с другите – те не са надскочили още психологически своята детска възраст. За други пък проблем е да получават. Да видим какъв всъщност е проблемът им – проблемът е тяхната гордост. Нали разбирате, че този, който дава, дава от позицията на силния, на богатия, на умния, мъдрия, любящия… Помагайки някому, той се издига още повече в очите на хората и в своите собствени, защото е „добър човек”, „щедър” и т. н. Така погледнато, действително е изгодно, егоугодно и затова е лесно да даваш. По – трудно е да се поставиш в позицията на аутсайдер, на нуждаещ се, беден, слаб, незнаещ… или просто на човек, който има нужда от любов – всичко това, разбира се, прави егото уязвимо и гордият човек не може да го допусне. Затова той се затваря и не иска да получава. Но тъй като двата процеса на даване и на вземане, не са всъщност два отделни процеса, а са едно цяло (както приливът и отливът), този човек постепенно става неспособен и да дава. Така той, поради своята неосъзнатост, сам себе си капсулира и се превръща в мъртвец приживе. Затова, хора, позволете си да бъдете обикновени човешки същества, макар и това да ви прави уязвими, а не свръхчовеци, които нямат нужда от нищо и от никого… защото ако имат, това ги прави зависими, а зависимостта е слабост… пък те не могат да си позволят да бъдат или да изглеждат слаби и несъвършени – имат силно и твърдо структурирано его и точно поради тази причина са нещастници, защото не могат да споделят. А да споделяш е нещо прекрасно, но… споделянето е двустранен процес, при който освен да даваш, трябва да си отворен и да получаваш, и колкото повече даваш, толкова повече получаваш, както и обратно – колкото повече получаваш, толкова повече даваш.

Иво задава интересни въпроси, които не бива да се подминават:



Лесно ли е да оставиш другите да ти дават?
Лесно ли е да позволиш да бъдеш обичан, да позволиш да ти помагат?
Лесно ли е да оставиш Любовта не само да изтича от теб, но и да се втича в теб формирайки по този начин цикъла на Единството на Живота.



Зависи какъв тип човек си… На някои определено им е трудно да дават – предпочитат да задържат нещата, които имат за себе си, да не ги споделят с другите – те не са надскочили още психологически своята детска възраст. За други пък проблем е да получават. Да видим какъв всъщност е проблемът им – проблемът е тяхната гордост. Нали разбирате, че този, който дава, дава от позицията на силния, на богатия, на умния, мъдрия, любящия… Помагайки някому, той се издига още повече в очите на хората и в своите собствени, защото е „добър човек”, „щедър” и т. н. Така погледнато, действително е изгодно, егоугодно и затова е лесно да даваш. По – трудно е да се поставиш в позицията на аутсайдер, на нуждаещ се, беден, слаб, незнаещ… или просто на човек, който има нужда от любов – всичко това, разбира се, прави егото уязвимо и гордият човек не може да го допусне. Затова той се затваря и не иска да получава. Но тъй като двата процеса на даване и на вземане, не са всъщност два отделни процеса, а са едно цяло (както приливът и отливът), този човек постепенно става неспособен и да дава. Така той, поради своята неосъзнатост, сам себе си капсулира и се превръща в мъртвец приживе. Затова, хора, позволете си да бъдете обикновени човешки същества, макар и това да ви прави уязвими, а не свръхчовеци, които нямат нужда от нищо и от никого… защото ако имат, това ги прави зависими, а зависимостта е слабост… пък те не могат да си позволят да бъдат или да изглеждат слаби и несъвършени – имат силно и твърдо структурирано его и точно поради тази причина са нещастници, защото не могат да споделят. А да споделяш е нещо прекрасно, но… споделянето е двустранен процес, при който освен да даваш, трябва да си отворен и да получаваш, и колкото повече даваш, толкова повече получаваш, както и обратно – колкото повече получаваш, толкова повече даваш.

Иво задава интересни въпроси, които не бива да се подминават:



Лесно ли е да оставиш другите да ти дават?
Лесно ли е да позволиш да бъдеш обичан, да позволиш да ти помагат?
Лесно ли е да оставиш Любовта не само да изтича от теб, но и да се втича в теб формирайки по този начин цикъла на Единството на Живота.



Зависи какъв тип човек си… На някои определено им е трудно да дават – предпочитат да задържат нещата, които имат за себе си, да не ги споделят с другите – те не са надскочили още психологически своята детска възраст. За други пък проблем е да получават. Да видим какъв всъщност е проблемът им – проблемът е тяхната гордост. Нали разбирате, че този, който дава, дава от позицията на силния, на богатия, на умния, мъдрия, любящия… Помагайки някому, той се издига още повече в очите на хората и в своите собствени, защото е „добър човек”, „щедър” и т. н. Така погледнато, действително е изгодно, егоугодно и затова е лесно да даваш. По – трудно е да се поставиш в позицията на аутсайдер, на нуждаещ се, беден, слаб, незнаещ… или просто на човек, който има нужда от любов – всичко това, разбира се, прави егото уязвимо и гордият човек не може да го допусне. Затова той се затваря и не иска да получава. Но тъй като двата процеса на даване и на вземане, не са всъщност два отделни процеса, а са едно цяло (както приливът и отливът), този човек постепенно става неспособен и да дава. Така той, поради своята неосъзнатост, сам себе си капсулира и се превръща в мъртвец приживе. Затова, хора, позволете си да бъдете обикновени човешки същества, макар и това да ви прави уязвими, а не свръхчовеци, които нямат нужда от нищо и от никого… защото ако имат, това ги прави зависими, а зависимостта е слабост… пък те не могат да си позволят да бъдат или да изглеждат слаби и несъвършени – имат силно и твърдо структурирано его и точно поради тази причина са нещастници, защото не могат да споделят. А да споделяш е нещо прекрасно, но… споделянето е двустранен процес, при който освен да даваш, трябва да си отворен и да получаваш, и колкото повече даваш, толкова повече получаваш, както и обратно – колкото повече получаваш, толкова повече даваш.

За Словото на Учителя, както вече Донка с право отбеляза, си има специален подфорум - Мисли от Учителя по теми. Който иска (и колкото иска) нека да цитира там. Лично аз всекидневно се занимавам с проучване Словото на Учителя и в една от темите бях писал как (според мен) трябва да става това. Но... нека в другите теми всеки да изразява своето виждане и разбиране по тях, с оглед нивото на съзнание, което е постигнал, а не да цитира Учителя или да преразказва чужди слова, представайки ги за свои. Няма кого другиго да излъжем освен себе си, представяйки чуждото знание за наше вътрешно познание. Цитатничеството не развива съзнанието! Можем да цитираме всекидневно Учителя, но ако Словото не оживее в нас... ако Словото не започне да се ражда в нас... то тогава нищо не сме постигнали и никакви ученици не сме... защото Духът не спира да работи - по един начин е говорил преди 100 години, по друг начин говори сега... И това си е в реда на нещата, защото всяко нещо, както и цялата вселена, и човешкото съзнание, е в процес на развитие. Традицията трябва да се познава, но ако от нея не израсне новаторство, тя се превръща в мъртва догма. Аз, като учител по литература, винаги съм поощрявал оригиналното мислене и творческия подход на учениците по дадена тема и съм санкционирал зубрачеството и липсата на своя мисъл, на свое виждане, на свое мнение... Светът е пълен с дубликати... А на нас ни трябват уникати! Между впрочем... такива, каквито са били великите Учители на човечеството и великите творци - хора на изкуството, учени и т. н. Нали ако нямаха свой собствен почерк и уникален поглед към нещата, нямаше никога да станат и да бъдат това, което са!

За Словото на Учителя, както вече Донка с право отбеляза, си има специален подфорум - Мисли от Учителя по теми. Който иска (и колкото иска) нека да цитира там. Лично аз всекидневно се занимавам с проучване Словото на Учителя и в една от темите бях писал как (според мен) трябва да става това. Но... нека в другите теми всеки да изразява своето виждане и разбиране по тях, с оглед нивото на съзнание, което е постигнал, а не да цитира Учителя или да преразказва чужди слова, представайки ги за свои. Няма кого другиго да излъжем освен себе си, представяйки чуждото знание за наше вътрешно познание. Цитатничеството не развива съзнанието! Можем да цитираме всекидневно Учителя, но ако Словото не оживее в нас... ако Словото не започне да се ражда в нас... то тогава нищо не сме постигнали и никакви ученици не сме... защото Духът не спира да работи - по един начин е говорил преди 100 години, по друг начин говори сега... И това си е в реда на нещата, защото всяко нещо, както и цялата вселена, и човешкото съзнание, е в процес на развитие. Традицията трябва да се познава, но ако от нея не израсне новаторство, тя се превръща в мъртва догма. Аз, като учител по литература, винаги съм поощрявал оригиналното мислене и творческия подход на учениците по дадена тема и съм санкционирал зубрачеството и липсата на своя мисъл, на свое виждане, на свое мнение... Светът е пълен с дубликати... А на нас ни трябват уникати! Между впрочем... такива, каквито са били великите Учители на човечеството и великите творци - хора на изкуството, учени и т. н. Нали ако нямаха свой собствен почерк и уникален поглед към нещата, нямаше никога да станат и да бъдат това, което са!

Мисля си... ако Бог беше един от нас, щяхме ли да го разпознаем? Или щяхме да постъпим с Него така, както постъпват със Спасителя в стихотворението:

СПАСИТЕЛЯТ

Пред вратата на Царството Божие

много хора чакаха на опашка.

Но вратата беше заключена,

а никой нямаше ключ.

Тогава дойде Спасителят,

но когато пристъпи да отключи,

се случи нещо неочаквано -

кандидатите за Царството Небесно

се нахвърлиха върху Него

като хиени жадни, за да го разкъсат.

Те бяха чакали дълго, прекалено дълго.

Бяха свикнали да чакат.

И изведнъж този странен човек,

който наричаше себе си „син человечески",

се появи ненадейно,

за да им отнеме очакването,

а заедно с него и сладостта на надеждата.

Толкова дълго бяха чакали,

че бяха забравили за какво чакат.

И когато Спасителят дойде да им напомни,

Го приеха на нож, а не със хляб и сол.

Приеха Го като заплаха, а не като спасение.

И Го разпънаха на кръст, а ключа скриха.

И тази история се повтаря винаги,

когато се появи Спасителят.

Винаги той идва с желание да спаси хората

и винаги (задължително!)

в знак на благодарност

те Го разпъват на кръст.

И Го разпъват точно тези,

които най-много са Го чакали.

Така че следващия път, Спасителю,

преди да дойдеш пак,

си помисли добре дали си струва?

Но Ти си безнадежден.

Ти си неспасяем, Спасителю!

И въпреки всичко,

и въпреки всички кръстове

специално приготвени от нас за Теб,

и въпреки всички Голготи и трънни венци,

Ти все ще идваш и ще идваш

със надеждата, че нещо ще се промени,

че поне един няма да отвори уста,

за да Те похули,

че поне един няма да вдигне ръката си,

за да хвърли камък по Теб,

че поне един ще Те помилва...


Помилвай ни, Господи!

http://vbox7.com/play:f8082e1e

kuki, пропускаш само едно нещо, но... много съществено - за да помагаш на другите, трябва да имаш милостиво и състрадателно сърце! А знаеш ли каква е цената на това сърце - да минеш през много скърби и страдания. Човек, който не е страдал, няма как да омекне, няма как милостта Божия да оживее в него. Сърцето му си остава сухо и непропускливо за Божията любов. А Божията любов е тази, която поражда всичко друго - радост, оптимизъм, благодарност, хармония, мир, съпричастност, милосърдие... Без придобиването на тази Любов, за която говоря, наистина е трудно - дори изглежда непостижимо, защото зад красивата фасада липсва съдържание. Зад показната акция благотворителност, липсва действителна Любов. Едно е да даваш от своя излишък, а съвсем друго е да даваш от себе си - да даваш себе си! И ако някой ти каже, че просветлените същества (като Учителя) не страдат, не му вярвай! Да, те са ликвидирали със своята лична карма, но са станали изкупители на национална, расова и общочовешка карма! Така че техният кръст е много по - тежък от нашия (каквото и да си мислим). Във видение е било открито, че Учителят носи на плещите си цялото земно кълбо! Затова, когато един Учител слиза на земята, се казва, че Той принася себе си в жертва. И за това не е необходимо непременно да бъде разпъван на кръст!