Jump to content
Порталът към съзнателен живот

borislavil

Участници
  • Общо Съдържание

    548
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    5

Репутация Активност

  1. Like
    borislavil got a reaction from Донка in Защо вече не пишете и не четете дори Портала?   
    Така като се замисля ( а и имаше запитвания в тази посока) и аз не съм се разписал в последно време. Това в никакъв случай не означава, че съм променил отношението си към Портала, но понякога човек има други приоритети, други ангажименти и при положение, че не е цял ден пред компютъра, няма и как да пише толкова често… А и не е необходимо. Обичам нещата да се случват естествено, непринудено и затова пиша, когато ми се пише ( и имам възможност), и не пиша, когато не ми се пише. Човек трябва да цени думите, ако иска те да се превърнат в действено Слово, защото многословието (празнословието) ги обезценява. Ето защо се включвам във форума само тогава, когато имам вътрешен импулс за това, озарение по дадена тема, което искам да споделя с другите потребители на форума. Не мога да си представя и не се виждам в ролята на потребител, който пише всеки ден във форума и то почти във всяка тема, което (според мен) е доста натрапчиво и издаващо желание за привличане на внимание, което си е чиста проба игра на егото. В будизма има една медитация, която е лек срещу подобна амбиция – да си представяш, че светът продължава да съществува, но… без теб. Аз нямам желание да доказвам и да налагам някому, каквото и да било. Когато пиша, споделям не просто мнение по определен духовен проблем – споделям себе си. Който ме харесва и обича, който е замесен с тестото, с което аз съм замесен, той ме приема и цени. По този начин тук открих мнозина сродни души, стойностни хора и истински приятели, с които говорим на един и същи език и ни вълнуват сходни неща. И това е част от смисъла да съм в този форум. Така че съм благодарен на създателите на сайта, както и на потребителите, от които зависи дали форумът ще привлича внимание, или не. Не виждам никакъв повод за драма, ако някой се е оттеглил и не пише вече в Портала, защото в по – глобален план всеки един от нас рано или късно ще трябва да слезе от сцената и… животът ще си продължи и без нас… както (между другото) и форумите на Портала. Що се отнася до темите – трудно е да се определи коя тема е духовна и коя не е. Всичко е свързано с всичко и всеки с всеки! Ако имаш духовно възприятие на живота, тогава всичко се превръща в духовно. Нормално е всеки от нас да си има предпочитани теми, в които да взема участие, а другите теми, които не са в кръга на неговите интереси, просто ги пропуска. В един форум е нормално да има различни гледни точки, пораждащи сблъсък на мнения. Въпросът е всичко да е феърплей – да уважаваш личността на опонента, да цениш неговата уникална гледна точка и да щадиш човешкото му достойнство.

    Бих искал да прегърна всички потребители на форума с ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ! И нека да осъзнаем, приятели, че от нас зависи дали ще се превърне в реалност ВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА! http://vbox7.com/play:87cc6e2d
  2. Like
    borislavil got a reaction from Роси Б. in Защо вече не пишете и не четете дори Портала?   
    Така като се замисля ( а и имаше запитвания в тази посока) и аз не съм се разписал в последно време. Това в никакъв случай не означава, че съм променил отношението си към Портала, но понякога човек има други приоритети, други ангажименти и при положение, че не е цял ден пред компютъра, няма и как да пише толкова често… А и не е необходимо. Обичам нещата да се случват естествено, непринудено и затова пиша, когато ми се пише ( и имам възможност), и не пиша, когато не ми се пише. Човек трябва да цени думите, ако иска те да се превърнат в действено Слово, защото многословието (празнословието) ги обезценява. Ето защо се включвам във форума само тогава, когато имам вътрешен импулс за това, озарение по дадена тема, което искам да споделя с другите потребители на форума. Не мога да си представя и не се виждам в ролята на потребител, който пише всеки ден във форума и то почти във всяка тема, което (според мен) е доста натрапчиво и издаващо желание за привличане на внимание, което си е чиста проба игра на егото. В будизма има една медитация, която е лек срещу подобна амбиция – да си представяш, че светът продължава да съществува, но… без теб. Аз нямам желание да доказвам и да налагам някому, каквото и да било. Когато пиша, споделям не просто мнение по определен духовен проблем – споделям себе си. Който ме харесва и обича, който е замесен с тестото, с което аз съм замесен, той ме приема и цени. По този начин тук открих мнозина сродни души, стойностни хора и истински приятели, с които говорим на един и същи език и ни вълнуват сходни неща. И това е част от смисъла да съм в този форум. Така че съм благодарен на създателите на сайта, както и на потребителите, от които зависи дали форумът ще привлича внимание, или не. Не виждам никакъв повод за драма, ако някой се е оттеглил и не пише вече в Портала, защото в по – глобален план всеки един от нас рано или късно ще трябва да слезе от сцената и… животът ще си продължи и без нас… както (между другото) и форумите на Портала. Що се отнася до темите – трудно е да се определи коя тема е духовна и коя не е. Всичко е свързано с всичко и всеки с всеки! Ако имаш духовно възприятие на живота, тогава всичко се превръща в духовно. Нормално е всеки от нас да си има предпочитани теми, в които да взема участие, а другите теми, които не са в кръга на неговите интереси, просто ги пропуска. В един форум е нормално да има различни гледни точки, пораждащи сблъсък на мнения. Въпросът е всичко да е феърплей – да уважаваш личността на опонента, да цениш неговата уникална гледна точка и да щадиш човешкото му достойнство.

    Бих искал да прегърна всички потребители на форума с ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ! И нека да осъзнаем, приятели, че от нас зависи дали ще се превърне в реалност ВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА! http://vbox7.com/play:87cc6e2d
  3. Like
    borislavil got a reaction from Пламъче in Защо вече не пишете и не четете дори Портала?   
    Така като се замисля ( а и имаше запитвания в тази посока) и аз не съм се разписал в последно време. Това в никакъв случай не означава, че съм променил отношението си към Портала, но понякога човек има други приоритети, други ангажименти и при положение, че не е цял ден пред компютъра, няма и как да пише толкова често… А и не е необходимо. Обичам нещата да се случват естествено, непринудено и затова пиша, когато ми се пише ( и имам възможност), и не пиша, когато не ми се пише. Човек трябва да цени думите, ако иска те да се превърнат в действено Слово, защото многословието (празнословието) ги обезценява. Ето защо се включвам във форума само тогава, когато имам вътрешен импулс за това, озарение по дадена тема, което искам да споделя с другите потребители на форума. Не мога да си представя и не се виждам в ролята на потребител, който пише всеки ден във форума и то почти във всяка тема, което (според мен) е доста натрапчиво и издаващо желание за привличане на внимание, което си е чиста проба игра на егото. В будизма има една медитация, която е лек срещу подобна амбиция – да си представяш, че светът продължава да съществува, но… без теб. Аз нямам желание да доказвам и да налагам някому, каквото и да било. Когато пиша, споделям не просто мнение по определен духовен проблем – споделям себе си. Който ме харесва и обича, който е замесен с тестото, с което аз съм замесен, той ме приема и цени. По този начин тук открих мнозина сродни души, стойностни хора и истински приятели, с които говорим на един и същи език и ни вълнуват сходни неща. И това е част от смисъла да съм в този форум. Така че съм благодарен на създателите на сайта, както и на потребителите, от които зависи дали форумът ще привлича внимание, или не. Не виждам никакъв повод за драма, ако някой се е оттеглил и не пише вече в Портала, защото в по – глобален план всеки един от нас рано или късно ще трябва да слезе от сцената и… животът ще си продължи и без нас… както (между другото) и форумите на Портала. Що се отнася до темите – трудно е да се определи коя тема е духовна и коя не е. Всичко е свързано с всичко и всеки с всеки! Ако имаш духовно възприятие на живота, тогава всичко се превръща в духовно. Нормално е всеки от нас да си има предпочитани теми, в които да взема участие, а другите теми, които не са в кръга на неговите интереси, просто ги пропуска. В един форум е нормално да има различни гледни точки, пораждащи сблъсък на мнения. Въпросът е всичко да е феърплей – да уважаваш личността на опонента, да цениш неговата уникална гледна точка и да щадиш човешкото му достойнство.

    Бих искал да прегърна всички потребители на форума с ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ! И нека да осъзнаем, приятели, че от нас зависи дали ще се превърне в реалност ВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА! http://vbox7.com/play:87cc6e2d
  4. Like
    borislavil got a reaction from Слънчева in Защо вече не пишете и не четете дори Портала?   
    Така като се замисля ( а и имаше запитвания в тази посока) и аз не съм се разписал в последно време. Това в никакъв случай не означава, че съм променил отношението си към Портала, но понякога човек има други приоритети, други ангажименти и при положение, че не е цял ден пред компютъра, няма и как да пише толкова често… А и не е необходимо. Обичам нещата да се случват естествено, непринудено и затова пиша, когато ми се пише ( и имам възможност), и не пиша, когато не ми се пише. Човек трябва да цени думите, ако иска те да се превърнат в действено Слово, защото многословието (празнословието) ги обезценява. Ето защо се включвам във форума само тогава, когато имам вътрешен импулс за това, озарение по дадена тема, което искам да споделя с другите потребители на форума. Не мога да си представя и не се виждам в ролята на потребител, който пише всеки ден във форума и то почти във всяка тема, което (според мен) е доста натрапчиво и издаващо желание за привличане на внимание, което си е чиста проба игра на егото. В будизма има една медитация, която е лек срещу подобна амбиция – да си представяш, че светът продължава да съществува, но… без теб. Аз нямам желание да доказвам и да налагам някому, каквото и да било. Когато пиша, споделям не просто мнение по определен духовен проблем – споделям себе си. Който ме харесва и обича, който е замесен с тестото, с което аз съм замесен, той ме приема и цени. По този начин тук открих мнозина сродни души, стойностни хора и истински приятели, с които говорим на един и същи език и ни вълнуват сходни неща. И това е част от смисъла да съм в този форум. Така че съм благодарен на създателите на сайта, както и на потребителите, от които зависи дали форумът ще привлича внимание, или не. Не виждам никакъв повод за драма, ако някой се е оттеглил и не пише вече в Портала, защото в по – глобален план всеки един от нас рано или късно ще трябва да слезе от сцената и… животът ще си продължи и без нас… както (между другото) и форумите на Портала. Що се отнася до темите – трудно е да се определи коя тема е духовна и коя не е. Всичко е свързано с всичко и всеки с всеки! Ако имаш духовно възприятие на живота, тогава всичко се превръща в духовно. Нормално е всеки от нас да си има предпочитани теми, в които да взема участие, а другите теми, които не са в кръга на неговите интереси, просто ги пропуска. В един форум е нормално да има различни гледни точки, пораждащи сблъсък на мнения. Въпросът е всичко да е феърплей – да уважаваш личността на опонента, да цениш неговата уникална гледна точка и да щадиш човешкото му достойнство.

    Бих искал да прегърна всички потребители на форума с ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ! И нека да осъзнаем, приятели, че от нас зависи дали ще се превърне в реалност ВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА! http://vbox7.com/play:87cc6e2d
  5. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Защо вече не пишете и не четете дори Портала?   
    Така като се замисля ( а и имаше запитвания в тази посока) и аз не съм се разписал в последно време. Това в никакъв случай не означава, че съм променил отношението си към Портала, но понякога човек има други приоритети, други ангажименти и при положение, че не е цял ден пред компютъра, няма и как да пише толкова често… А и не е необходимо. Обичам нещата да се случват естествено, непринудено и затова пиша, когато ми се пише ( и имам възможност), и не пиша, когато не ми се пише. Човек трябва да цени думите, ако иска те да се превърнат в действено Слово, защото многословието (празнословието) ги обезценява. Ето защо се включвам във форума само тогава, когато имам вътрешен импулс за това, озарение по дадена тема, което искам да споделя с другите потребители на форума. Не мога да си представя и не се виждам в ролята на потребител, който пише всеки ден във форума и то почти във всяка тема, което (според мен) е доста натрапчиво и издаващо желание за привличане на внимание, което си е чиста проба игра на егото. В будизма има една медитация, която е лек срещу подобна амбиция – да си представяш, че светът продължава да съществува, но… без теб. Аз нямам желание да доказвам и да налагам някому, каквото и да било. Когато пиша, споделям не просто мнение по определен духовен проблем – споделям себе си. Който ме харесва и обича, който е замесен с тестото, с което аз съм замесен, той ме приема и цени. По този начин тук открих мнозина сродни души, стойностни хора и истински приятели, с които говорим на един и същи език и ни вълнуват сходни неща. И това е част от смисъла да съм в този форум. Така че съм благодарен на създателите на сайта, както и на потребителите, от които зависи дали форумът ще привлича внимание, или не. Не виждам никакъв повод за драма, ако някой се е оттеглил и не пише вече в Портала, защото в по – глобален план всеки един от нас рано или късно ще трябва да слезе от сцената и… животът ще си продължи и без нас… както (между другото) и форумите на Портала. Що се отнася до темите – трудно е да се определи коя тема е духовна и коя не е. Всичко е свързано с всичко и всеки с всеки! Ако имаш духовно възприятие на живота, тогава всичко се превръща в духовно. Нормално е всеки от нас да си има предпочитани теми, в които да взема участие, а другите теми, които не са в кръга на неговите интереси, просто ги пропуска. В един форум е нормално да има различни гледни точки, пораждащи сблъсък на мнения. Въпросът е всичко да е феърплей – да уважаваш личността на опонента, да цениш неговата уникална гледна точка и да щадиш човешкото му достойнство.

    Бих искал да прегърна всички потребители на форума с ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ! И нека да осъзнаем, приятели, че от нас зависи дали ще се превърне в реалност ВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА! http://vbox7.com/play:87cc6e2d
  6. Like
    borislavil got a reaction from Иво in Защо вече не пишете и не четете дори Портала?   
    Така като се замисля ( а и имаше запитвания в тази посока) и аз не съм се разписал в последно време. Това в никакъв случай не означава, че съм променил отношението си към Портала, но понякога човек има други приоритети, други ангажименти и при положение, че не е цял ден пред компютъра, няма и как да пише толкова често… А и не е необходимо. Обичам нещата да се случват естествено, непринудено и затова пиша, когато ми се пише ( и имам възможност), и не пиша, когато не ми се пише. Човек трябва да цени думите, ако иска те да се превърнат в действено Слово, защото многословието (празнословието) ги обезценява. Ето защо се включвам във форума само тогава, когато имам вътрешен импулс за това, озарение по дадена тема, което искам да споделя с другите потребители на форума. Не мога да си представя и не се виждам в ролята на потребител, който пише всеки ден във форума и то почти във всяка тема, което (според мен) е доста натрапчиво и издаващо желание за привличане на внимание, което си е чиста проба игра на егото. В будизма има една медитация, която е лек срещу подобна амбиция – да си представяш, че светът продължава да съществува, но… без теб. Аз нямам желание да доказвам и да налагам някому, каквото и да било. Когато пиша, споделям не просто мнение по определен духовен проблем – споделям себе си. Който ме харесва и обича, който е замесен с тестото, с което аз съм замесен, той ме приема и цени. По този начин тук открих мнозина сродни души, стойностни хора и истински приятели, с които говорим на един и същи език и ни вълнуват сходни неща. И това е част от смисъла да съм в този форум. Така че съм благодарен на създателите на сайта, както и на потребителите, от които зависи дали форумът ще привлича внимание, или не. Не виждам никакъв повод за драма, ако някой се е оттеглил и не пише вече в Портала, защото в по – глобален план всеки един от нас рано или късно ще трябва да слезе от сцената и… животът ще си продължи и без нас… както (между другото) и форумите на Портала. Що се отнася до темите – трудно е да се определи коя тема е духовна и коя не е. Всичко е свързано с всичко и всеки с всеки! Ако имаш духовно възприятие на живота, тогава всичко се превръща в духовно. Нормално е всеки от нас да си има предпочитани теми, в които да взема участие, а другите теми, които не са в кръга на неговите интереси, просто ги пропуска. В един форум е нормално да има различни гледни точки, пораждащи сблъсък на мнения. Въпросът е всичко да е феърплей – да уважаваш личността на опонента, да цениш неговата уникална гледна точка и да щадиш човешкото му достойнство.

    Бих искал да прегърна всички потребители на форума с ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ! И нека да осъзнаем, приятели, че от нас зависи дали ще се превърне в реалност ВЕКЪТ НА ЛЮБОВТА! http://vbox7.com/play:87cc6e2d
  7. Like
    borislavil got a reaction from Пламъче in Лицемерите   
    Коренът на лицемерието е в деформираната и лъжовна представа, която човек има за себе си, и в непознаването на нашето естество. Тази представа ни е вменена от обкръжението, от всички влияния, на които сме били подложени през годините - идеи, нравствени постулати, които сме приели за правилни и в най – голяма степен отразяващи и изразяващи нашата същност и които са се превърнали в градивен материал за структурата на АЗ-а и солидната сграда на нашата мирогледна система, в която се опитваме да поберем нашата истинска същност. Но това е невъзможно и води само до вътрешни драми, болка и страдание, защото същността е нещо живо, динамично, развиващо се, а идеите, убежденията, нравствените постулати са само несъвършен израз и в голяма степен се превръщат в ограничаваща рамка на тази жива действителност, заради която преформяме, деформираме, осакатяваме нашето естество до неузнаваемост, тъй като смятаме, че знаем какви трябва да бъдем... макар да не знаем какви сме, и се стремим да бъдем такива, каквито искаме да ни виждат хората, за да получим тяхното одобрение, възхищение, любов... Така започваме да живеем в лъжа, защото у нас се поражда разцепление между това, което сме, и ролята, която си самоналагаме. Точно това раздвояване води до двуличие, лицемерие. И колкото повече натрупвания има човек, колкото по – култивиран, образован и ерудиран е той, толкова по – фино и изтънчено по йезуитски става неговото лицемерие. А лицемерието е заболяване на душата и в бъдещата култура то няма място. Няма друг лек за него освен пламъка на себепознанието и себеосъзнаването. Когато познаем своята истинска същност, тогава лицемерието губи почва за развитие и съвсем естествено ни напуска като нещо, което не принадлежи на нашето естество и е било привнесено отвън, като следствие от липсата на осъзнатост, от желанието да се приспособим към изискванията на обществото, за да бъдем харесвани и уважавани, издигайки се в обществената стълбица, или просто защото ни е било удобно и изгодно.

    За да не бъде човек лицемер, се изисква голяма смелост – смелостта да виждаш нещата такива, каквито са, без никакви окраски и интерпретации. В очите на такъв човек оживява Истината, която е една от трите основи на живота наред с Мъдростта и Любовта. Тя е пламъкът, унищожаващ всичко фалшиво. И очите на такъв човек със своята чистота се превръщат в огледало, в което всеки може да види себе си такъв, какъвто е. Затова и животът му не е никак лек, тъй като мнозина не харесват образа, който виждат в огледалото, и пожелават да го счупят.
  8. Like
    borislavil got a reaction from helen in Лицемерите   
    Коренът на лицемерието е в деформираната и лъжовна представа, която човек има за себе си, и в непознаването на нашето естество. Тази представа ни е вменена от обкръжението, от всички влияния, на които сме били подложени през годините - идеи, нравствени постулати, които сме приели за правилни и в най – голяма степен отразяващи и изразяващи нашата същност и които са се превърнали в градивен материал за структурата на АЗ-а и солидната сграда на нашата мирогледна система, в която се опитваме да поберем нашата истинска същност. Но това е невъзможно и води само до вътрешни драми, болка и страдание, защото същността е нещо живо, динамично, развиващо се, а идеите, убежденията, нравствените постулати са само несъвършен израз и в голяма степен се превръщат в ограничаваща рамка на тази жива действителност, заради която преформяме, деформираме, осакатяваме нашето естество до неузнаваемост, тъй като смятаме, че знаем какви трябва да бъдем... макар да не знаем какви сме, и се стремим да бъдем такива, каквито искаме да ни виждат хората, за да получим тяхното одобрение, възхищение, любов... Така започваме да живеем в лъжа, защото у нас се поражда разцепление между това, което сме, и ролята, която си самоналагаме. Точно това раздвояване води до двуличие, лицемерие. И колкото повече натрупвания има човек, колкото по – култивиран, образован и ерудиран е той, толкова по – фино и изтънчено по йезуитски става неговото лицемерие. А лицемерието е заболяване на душата и в бъдещата култура то няма място. Няма друг лек за него освен пламъка на себепознанието и себеосъзнаването. Когато познаем своята истинска същност, тогава лицемерието губи почва за развитие и съвсем естествено ни напуска като нещо, което не принадлежи на нашето естество и е било привнесено отвън, като следствие от липсата на осъзнатост, от желанието да се приспособим към изискванията на обществото, за да бъдем харесвани и уважавани, издигайки се в обществената стълбица, или просто защото ни е било удобно и изгодно.

    За да не бъде човек лицемер, се изисква голяма смелост – смелостта да виждаш нещата такива, каквито са, без никакви окраски и интерпретации. В очите на такъв човек оживява Истината, която е една от трите основи на живота наред с Мъдростта и Любовта. Тя е пламъкът, унищожаващ всичко фалшиво. И очите на такъв човек със своята чистота се превръщат в огледало, в което всеки може да види себе си такъв, какъвто е. Затова и животът му не е никак лек, тъй като мнозина не харесват образа, който виждат в огледалото, и пожелават да го счупят.
  9. Like
    borislavil got a reaction from Креми (късметче) in Братска среща във Варна - 4, 5 и 6 септември   
    Helen толкова подробно и емоционално е описала срещата, че сигурно тези, които не са били, вероятно вече съжаляват! А за мен… почти нищо не е оставила да допълня. И все пак (нали съм литератор) да прибавя и аз няколко слова към нейното прекрасно изложение. Първо, искам да благодаря на Христо Вътев и прекрасното му семейство – съпругата Гергана и малкото ангелче Ани, които дойдоха пред Катедралата, за да ни вземат с helen и на първо време ни откараха в дома си, за да ни нагостят и да си поприказваме задушевно. (Това ни беше първата среща на живо) Толкова приятно и повдигащо духа ми беше в тяхната компания, че… съвсем естествено ми се допя и… тихичко изпях няколко песни на Учителя, доколкото ми позволяват скромните гласови възможности (на всичко отгоре увредени и от учителската професия). Интересно за мен беше представянето на Епистоларните диалози. Първо, с вдъхновено и атрактивно слово на професионален оратор Митко Калев възпламени присъстващите. Филип го допълни, като дообясни някои неща. И двамата привнесоха идеи, виждания и терминология на Щайнер, което не се понрави на Жоро Кръстев, който им направи забележка относно това, че си има братска терминология, която е за предпочитане да използват. Едно от разминаванията беше за същността на Учителя. Под влияние на идеите на Щайнер, Митко и Филип твърдяха с лека насмешка за „братския фолклор”, че Учителят не може да е изявление на Бог – Отец ( това е много стар, отминал импулс), а че чрез Него се проявява Утешителят, Святият Дух. Но техните думи влизат в противоречие с разказаното от Галилей Величков в поредицата "Изгревът" т.1, стр.82:"Учителят ме изгледа внимателно и каза:"Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител и да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината,то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:"Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най - голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!"

    Що се отнася до концерта, за който е писала Helen – беше наистина великолепен! Пламена пя вълшебно! Изключително прецизна и дисциплинирана при изпяването на всеки тон, с много богат и обработен глас – слушах я възхитен и не успях да доловя дори и един фалшив тон. Ако това младо момиче работи усилено в духовно отношение (върху себе си), гласът й ще придобие още по – голяма дълбочина и изпълненията й ще станат просто… като на Орфей – и цялата природа ще я слуша в захлас.

    Огнян е стар приятел. И като такъв беше решил да ми спретне един сюрприз - спонтанно възникнала в него идея ( след като ме видя, че съм там) да изпее мантрата БЕИНСА ДУНО. Първият път я изпя сам. При повторното изпяване се присъединиха десетина човека… А при третото – почти цялата зала пееше вдъхновено! Наистина беше трогателен момент, а мен ме наобиколиха сестри, за да ме поздравят и попитат къде в нета могат да изнамерят мантрата.

    За паневритмията – играхме като добре обиграна двойка с Helen. Определено показваме израстване – чак аз не можех да позная себе си (почти безгрешен – за helen да не говорим). Бяхме толкова добри, че дори се пошегувахме помежду си, че на следващата паневритмия трябва да застанем пред двойката Андрей (Грива) и Галя, за да ни забележи шефът на ББ и… да ни командирова в чужбина като инструктури по паневритмия.




  10. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Лятна Духовна Школа на Рила - 2010   
    Рила 2010 година ще си остане незабравима за мен! Още в самото начало се случи нещо абсурдно, макар и не толкова изненадващо за тези, които ме познават отблизо и знаят колко много съм отнесен и как витая в небесните сфери, та до мен непременно трябва да има някой (за предпочитане жена ), който да ме заземява. На времето Solej изпълняваше тази функция, но сега се прави на пенсионер и не иска да се качва. Та аз – старият планинар, който от 25 години бродя по планините, на път с бусчето за езерата, долових разговор между две сестри, в който ставаше дума за спални чували и… изведнъж се сетих, че не съм си взел спален чувал. Поне добре, че си бях взел палатката, щото съм имал случай да спя на Рила само със спален чувал, без палатка, под открито небе, но в друга година и при други обстоятелства. И така – първите три нощи спах без чувал, което трябва да ви кажа, приятели, не е особено препоръчително, пък и приятно, на 2300 м височина. И когато след три нощи на зинзикане бях решил да пренебрегна всяка гордост и да се обърна за помощ към някоя милостива и състрадателна сестра, попаднах на един милостив брат – съпорталец – Тесаракт, който ми хариза за две нощи единия от двата си спални чувала и по този начин спаси Форумите на Портала от голяма и непрежалима загуба. Благодаря ти, братко, Тесаракт – направо се новородих! Междувременно съдбата, толкова милостива към мен, ме срещна и с други наши съфорумци: devashaktika – едно обично, лъчезарно същество, много близка и сродна душа, която още от първата ни среща в Априлци създаде у мен усещането, че се познаваме от векове. Но… все още не ми е дошла музата да проучвам специално този въпрос. Атлантида пък я забрах един ден след паневритмията на Бъбрека да я водя на „Ръцете, които дават”, а след това исках да сподели с мен скромния ми обяд , но… тя нахлупи шапка – невидимка и изчезна , като ме остави да се справям сам с храната и да дебелея. Така че, ако съм качил някой и друг килограм и съм развалил манекенския си вид, да знаете, пръст в цялата тази работа има Атлантида. Видях и Светлата, колкото да ми каже, че Иво и Мона също са били (дори си направили и снимка заедно), но с тях не се засякох – вероятно за малко сме се разминали, пък и аз се бях маскирал с един тензух на главата като шейх, та може и да не са ме разпознали. Впечатлен съм от Мария – София, която имаше голямо желание да се види с мен и въпреки личните си проблеми, се качи само за 19 август и си поговорихме с нея, макар и само 5 минути. Благодаря, Мария! Изненадващо за мен се беше качил и anhira – стар и много близък мой приятел, с когото поговорихме за един наш общ проект. Много изненадваща и емоционална беше срещата ми със стара приятелка, с която не се бяхме виждали от 20 години! Изключителна благодарност дължа на helen, за която думите (на мен, литератора) ми се губят или недостигат… С красивото си, смислено и хармонично присъствие до мен, насити с цвят и аромат Лятната духовна школа и сподели с мен Несподелимото!
  11. Like
    borislavil got a reaction from Латина in Коя беше последната песен, която ви разплака...   
    Je Taime - Lara Fabian (превод) http://vbox7.com/play:94788a64
  12. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Учителят Беинса Дуно   
    Спомен на Галилей Величков от поредицата "Изгревът" т.1, стр.82:"Учителят ме изгледа внимателно и каза:"Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител и да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината,то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб:"Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най - голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!"
  13. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Дали пък вегетарианството е подходящо за всеки?!   
    Разбира се, за мен предпочитаният хранителен режим е вегетарианският и това предпочитание произтича от естеството ми – понеже сърце не ми дава да заколя кокошка, агне, зайче и т. н., затова и смятам, че месната храна не е удачен избор за мен. Но… това не може в никакъв случай да бъде общовалидно изискване – всеки организъм се нуждае от своята си храна. И както в животинския свят има тревопасни животни и хищници, така и всред хората има такива, които са по – фини, чувствителни и за тях е неоправдано и недопустимо да се убиват животни и да се пролива кръв (което и от естетическа гледна точка е грозно), но има и друга категория хора, за които това е естествено и в него не виждат нищо нередно, защото „трябва да се яде пълноценно”. Проблемът за вегетарианството е въпрос и на физиология, и на съзнание. Не бива да се залита в крайност, защото не вегетарианството е това, което прави човек по – духовен. (Примерът с Хитлер е достатъчно красноречив!) И Христос казва, че ни осквернява не това, което влиза през устата, а това, което излиза от нея. Важна е преди всичко сърдечната чистота, висотата на съзнание. Друг е въпросът, че те могат да доведат естествено до вегетариански начин на хранене, който е начин на хранене за едно по – издигнато, по - интелигентно човечество. Но… не съм краен и не оценявам хората по това дали ядат, или не месо… особено след като преди 10 години имах откровение, при което ми се каза: „Оставете тези напразни диети! Яжте храната с висше съзнание!"
  14. Like
    borislavil got a reaction from Ани in Вегетарианството като защита на животните   
    Ами лъвът си е лъв - той не ходи да ловува за собствено удоволствие и забавление, както го правят много често хората, а защото е гладен и при него е въпрос на оцеляване. Той е поставен при съвсем други условия. Докато ние можем спокойно да съществуваме и без да хапваме месото на животни, то при него не е така. Друг е въпросът, ако искаме да приравняваме нашето човешко съзнание със съзнанието на един хищник. Но не мисля, че това ни прави чест или пък би било повод за гордост: "Колко сме велики - можем да си убиваме животните, когато си пожелаем и колкото си искаме, пък даже и да ги отглеждаме с подобна цел!" 1984 година е годината на моето духовно обръщане. Бях втора година в казармата. Служех на една застава на българо - гръцката граница. Имах възможност за размишление и усамотение по време на нарядите по границата и неусетно, но много ярко и отчетливо, достигнах до идеята за Бога. Съзря у мен и вегетарианската идея и, въпреки трудните условия, престанах да консумирам месо. В този период по границата намерихме едно малко еленче и го взехме в заставата. Започнахме да го храним и да полагаме грижи за него. Когато поотрасна и укрепна и трябваше да решим какво да го правим, аз провокирах "месоядните" си набори и им казах: "Ами... сега... що не му теглите ножа, да си го сготвите и да си го хапнете сладко, сладко?" Те ме изгледаха ужасени и казаха: "Не можем да направим подобно нещо. Ние се привързахме към него - как ще го заколим?!" Тогава им казах: "Ето, приятели, затова станах вегетарианец, защото не съм съгласен да се убиват животни, за да задоволим собственото си чревоугодие!" За мен вегетарианството е въпрос на чувствителност - ако един човек може да заколи зайче, тъй както лъвът разкъсва антилопата, без да му трепне сърцето... такъв човек не е за вегетарианец, но съм абсолютно убеден, че е затворен и за високи полети на Духа! А иначе... не се съмнявам, че сме достатъчно интелигентни, за да бъдем царе на оправданието и да си измислим хиляди доводи, за да докажем, че месото е необходимо за човешкия организъм и че без него не може. Само че аз вече 26 години съм вегетарианец и не виждам да давам отклонения нито от здравословната, нито от сърдечната, нито от умствената норма... А и нека не забравяме думите на Учителя, който казваше някъде, че човек може да твърди в действителния смисъл на думата, че е вегетарианец само ако четвърто поколение е такъв!
  15. Like
    borislavil got a reaction from Креми (късметче) in Вегетарианството като защита на животните   
    Ами лъвът си е лъв - той не ходи да ловува за собствено удоволствие и забавление, както го правят много често хората, а защото е гладен и при него е въпрос на оцеляване. Той е поставен при съвсем други условия. Докато ние можем спокойно да съществуваме и без да хапваме месото на животни, то при него не е така. Друг е въпросът, ако искаме да приравняваме нашето човешко съзнание със съзнанието на един хищник. Но не мисля, че това ни прави чест или пък би било повод за гордост: "Колко сме велики - можем да си убиваме животните, когато си пожелаем и колкото си искаме, пък даже и да ги отглеждаме с подобна цел!" 1984 година е годината на моето духовно обръщане. Бях втора година в казармата. Служех на една застава на българо - гръцката граница. Имах възможност за размишление и усамотение по време на нарядите по границата и неусетно, но много ярко и отчетливо, достигнах до идеята за Бога. Съзря у мен и вегетарианската идея и, въпреки трудните условия, престанах да консумирам месо. В този период по границата намерихме едно малко еленче и го взехме в заставата. Започнахме да го храним и да полагаме грижи за него. Когато поотрасна и укрепна и трябваше да решим какво да го правим, аз провокирах "месоядните" си набори и им казах: "Ами... сега... що не му теглите ножа, да си го сготвите и да си го хапнете сладко, сладко?" Те ме изгледаха ужасени и казаха: "Не можем да направим подобно нещо. Ние се привързахме към него - как ще го заколим?!" Тогава им казах: "Ето, приятели, затова станах вегетарианец, защото не съм съгласен да се убиват животни, за да задоволим собственото си чревоугодие!" За мен вегетарианството е въпрос на чувствителност - ако един човек може да заколи зайче, тъй както лъвът разкъсва антилопата, без да му трепне сърцето... такъв човек не е за вегетарианец, но съм абсолютно убеден, че е затворен и за високи полети на Духа! А иначе... не се съмнявам, че сме достатъчно интелигентни, за да бъдем царе на оправданието и да си измислим хиляди доводи, за да докажем, че месото е необходимо за човешкия организъм и че без него не може. Само че аз вече 26 години съм вегетарианец и не виждам да давам отклонения нито от здравословната, нито от сърдечната, нито от умствената норма... А и нека не забравяме думите на Учителя, който казваше някъде, че човек може да твърди в действителния смисъл на думата, че е вегетарианец само ако четвърто поколение е такъв!
  16. Like
    borislavil got a reaction from Донка in Вегетарианството като защита на животните   
    Вегетарианството е част от пъзел – само по себе си то няма кой знае каква стойност! Тялото бихме могли да го възприемем като див, необязден жребец, когото трябва да обяздим, защото трябва да се знае кой е конят и кой е ездачът, кой е слугата и кой е господарят. Поради тази причина ние ограничаваме храненето, изключвайки месото от менюто си (и поради етически причини, свързани с принципа за ненасилие, и поради естетически причини, свързани с грозотата и жестокостта на сцената, при която колиш животното и проливаш кръвта му) или пък преставаме да приемаме храна за известно време, особено когато е необходимо да се издигнем над физическите условия и да разрешим някакъв здравословен или друг проблем, търсейки прозрение свише. Част от това обяздване на жребеца е и сексуалното въздържание за периоди с различна продължителност. Или пък преживяване на зимата без отопление и без да използваш връхна дреха. Смисълът на цялата тази аскеза е тялото да бъде респектирано и да разбере, че то е слуга, а Духът е Господар. Окултният ученик от Школата на Учителя трябва да може да се храни с вегетарианска храна, но трябва да може и да гладува. Трябва да може да прави секс, но да може и без секс – той просто трябва да бъде господар на страстите, а не те да дърпат нишката на неговия живот. Не казвам, че ученикът трябва да се опитва да унищожи страстите си, защото в страстта се съдържа енергията на живота и унищожавайки страстта, ти унищожаваш живота! Но страстта трябва да бъде контролирана, а не контролираща! Ученикът трябва да може да живее на топло, но и на студено, с пари, или без, сам или с хора. В крайна сметка той трябва да умее да се издига над условията и със силата на своята разумна воля сам да ги създава, а не да се оставя малодушно условията да господстват над него и да определят живота му!


  17. Like
    borislavil got a reaction from Лъчезарна in Вегетарианството като защита на животните   
    Вегетарианството е част от пъзел – само по себе си то няма кой знае каква стойност! Тялото бихме могли да го възприемем като див, необязден жребец, когото трябва да обяздим, защото трябва да се знае кой е конят и кой е ездачът, кой е слугата и кой е господарят. Поради тази причина ние ограничаваме храненето, изключвайки месото от менюто си (и поради етически причини, свързани с принципа за ненасилие, и поради естетически причини, свързани с грозотата и жестокостта на сцената, при която колиш животното и проливаш кръвта му) или пък преставаме да приемаме храна за известно време, особено когато е необходимо да се издигнем над физическите условия и да разрешим някакъв здравословен или друг проблем, търсейки прозрение свише. Част от това обяздване на жребеца е и сексуалното въздържание за периоди с различна продължителност. Или пък преживяване на зимата без отопление и без да използваш връхна дреха. Смисълът на цялата тази аскеза е тялото да бъде респектирано и да разбере, че то е слуга, а Духът е Господар. Окултният ученик от Школата на Учителя трябва да може да се храни с вегетарианска храна, но трябва да може и да гладува. Трябва да може да прави секс, но да може и без секс – той просто трябва да бъде господар на страстите, а не те да дърпат нишката на неговия живот. Не казвам, че ученикът трябва да се опитва да унищожи страстите си, защото в страстта се съдържа енергията на живота и унищожавайки страстта, ти унищожаваш живота! Но страстта трябва да бъде контролирана, а не контролираща! Ученикът трябва да може да живее на топло, но и на студено, с пари, или без, сам или с хора. В крайна сметка той трябва да умее да се издига над условията и със силата на своята разумна воля сам да ги създава, а не да се оставя малодушно условията да господстват над него и да определят живота му!


  18. Like
    borislavil got a reaction from Латина in Вегетарианството като защита на животните   
    Вегетарианството е част от пъзел – само по себе си то няма кой знае каква стойност! Тялото бихме могли да го възприемем като див, необязден жребец, когото трябва да обяздим, защото трябва да се знае кой е конят и кой е ездачът, кой е слугата и кой е господарят. Поради тази причина ние ограничаваме храненето, изключвайки месото от менюто си (и поради етически причини, свързани с принципа за ненасилие, и поради естетически причини, свързани с грозотата и жестокостта на сцената, при която колиш животното и проливаш кръвта му) или пък преставаме да приемаме храна за известно време, особено когато е необходимо да се издигнем над физическите условия и да разрешим някакъв здравословен или друг проблем, търсейки прозрение свише. Част от това обяздване на жребеца е и сексуалното въздържание за периоди с различна продължителност. Или пък преживяване на зимата без отопление и без да използваш връхна дреха. Смисълът на цялата тази аскеза е тялото да бъде респектирано и да разбере, че то е слуга, а Духът е Господар. Окултният ученик от Школата на Учителя трябва да може да се храни с вегетарианска храна, но трябва да може и да гладува. Трябва да може да прави секс, но да може и без секс – той просто трябва да бъде господар на страстите, а не те да дърпат нишката на неговия живот. Не казвам, че ученикът трябва да се опитва да унищожи страстите си, защото в страстта се съдържа енергията на живота и унищожавайки страстта, ти унищожаваш живота! Но страстта трябва да бъде контролирана, а не контролираща! Ученикът трябва да може да живее на топло, но и на студено, с пари, или без, сам или с хора. В крайна сметка той трябва да умее да се издига над условията и със силата на своята разумна воля сам да ги създава, а не да се оставя малодушно условията да господстват над него и да определят живота му!


  19. Like
    borislavil got a reaction from Латина in Дали пък вегетарианството е подходящо за всеки?!   
    Разбира се, за мен предпочитаният хранителен режим е вегетарианският и това предпочитание произтича от естеството ми – понеже сърце не ми дава да заколя кокошка, агне, зайче и т. н., затова и смятам, че месната храна не е удачен избор за мен. Но… това не може в никакъв случай да бъде общовалидно изискване – всеки организъм се нуждае от своята си храна. И както в животинския свят има тревопасни животни и хищници, така и всред хората има такива, които са по – фини, чувствителни и за тях е неоправдано и недопустимо да се убиват животни и да се пролива кръв (което и от естетическа гледна точка е грозно), но има и друга категория хора, за които това е естествено и в него не виждат нищо нередно, защото „трябва да се яде пълноценно”. Проблемът за вегетарианството е въпрос и на физиология, и на съзнание. Не бива да се залита в крайност, защото не вегетарианството е това, което прави човек по – духовен. (Примерът с Хитлер е достатъчно красноречив!) И Христос казва, че ни осквернява не това, което влиза през устата, а това, което излиза от нея. Важна е преди всичко сърдечната чистота, висотата на съзнание. Друг е въпросът, че те могат да доведат естествено до вегетариански начин на хранене, който е начин на хранене за едно по – издигнато, по - интелигентно човечество. Но… не съм краен и не оценявам хората по това дали ядат, или не месо… особено след като преди 10 години имах откровение, при което ми се каза: „Оставете тези напразни диети! Яжте храната с висше съзнание!"
  20. Like
    borislavil got a reaction from Рассвет in Дали пък вегетарианството е подходящо за всеки?!   
    Разбира се, за мен предпочитаният хранителен режим е вегетарианският и това предпочитание произтича от естеството ми – понеже сърце не ми дава да заколя кокошка, агне, зайче и т. н., затова и смятам, че месната храна не е удачен избор за мен. Но… това не може в никакъв случай да бъде общовалидно изискване – всеки организъм се нуждае от своята си храна. И както в животинския свят има тревопасни животни и хищници, така и всред хората има такива, които са по – фини, чувствителни и за тях е неоправдано и недопустимо да се убиват животни и да се пролива кръв (което и от естетическа гледна точка е грозно), но има и друга категория хора, за които това е естествено и в него не виждат нищо нередно, защото „трябва да се яде пълноценно”. Проблемът за вегетарианството е въпрос и на физиология, и на съзнание. Не бива да се залита в крайност, защото не вегетарианството е това, което прави човек по – духовен. (Примерът с Хитлер е достатъчно красноречив!) И Христос казва, че ни осквернява не това, което влиза през устата, а това, което излиза от нея. Важна е преди всичко сърдечната чистота, висотата на съзнание. Друг е въпросът, че те могат да доведат естествено до вегетариански начин на хранене, който е начин на хранене за едно по – издигнато, по - интелигентно човечество. Но… не съм краен и не оценявам хората по това дали ядат, или не месо… особено след като преди 10 години имах откровение, при което ми се каза: „Оставете тези напразни диети! Яжте храната с висше съзнание!"
  21. Like
    borislavil got a reaction from B__ in Дали пък вегетарианството е подходящо за всеки?!   
    Разбира се, за мен предпочитаният хранителен режим е вегетарианският и това предпочитание произтича от естеството ми – понеже сърце не ми дава да заколя кокошка, агне, зайче и т. н., затова и смятам, че месната храна не е удачен избор за мен. Но… това не може в никакъв случай да бъде общовалидно изискване – всеки организъм се нуждае от своята си храна. И както в животинския свят има тревопасни животни и хищници, така и всред хората има такива, които са по – фини, чувствителни и за тях е неоправдано и недопустимо да се убиват животни и да се пролива кръв (което и от естетическа гледна точка е грозно), но има и друга категория хора, за които това е естествено и в него не виждат нищо нередно, защото „трябва да се яде пълноценно”. Проблемът за вегетарианството е въпрос и на физиология, и на съзнание. Не бива да се залита в крайност, защото не вегетарианството е това, което прави човек по – духовен. (Примерът с Хитлер е достатъчно красноречив!) И Христос казва, че ни осквернява не това, което влиза през устата, а това, което излиза от нея. Важна е преди всичко сърдечната чистота, висотата на съзнание. Друг е въпросът, че те могат да доведат естествено до вегетариански начин на хранене, който е начин на хранене за едно по – издигнато, по - интелигентно човечество. Но… не съм краен и не оценявам хората по това дали ядат, или не месо… особено след като преди 10 години имах откровение, при което ми се каза: „Оставете тези напразни диети! Яжте храната с висше съзнание!"
  22. Like
    borislavil got a reaction from Пламъче in Дали пък вегетарианството е подходящо за всеки?!   
    Разбира се, за мен предпочитаният хранителен режим е вегетарианският и това предпочитание произтича от естеството ми – понеже сърце не ми дава да заколя кокошка, агне, зайче и т. н., затова и смятам, че месната храна не е удачен избор за мен. Но… това не може в никакъв случай да бъде общовалидно изискване – всеки организъм се нуждае от своята си храна. И както в животинския свят има тревопасни животни и хищници, така и всред хората има такива, които са по – фини, чувствителни и за тях е неоправдано и недопустимо да се убиват животни и да се пролива кръв (което и от естетическа гледна точка е грозно), но има и друга категория хора, за които това е естествено и в него не виждат нищо нередно, защото „трябва да се яде пълноценно”. Проблемът за вегетарианството е въпрос и на физиология, и на съзнание. Не бива да се залита в крайност, защото не вегетарианството е това, което прави човек по – духовен. (Примерът с Хитлер е достатъчно красноречив!) И Христос казва, че ни осквернява не това, което влиза през устата, а това, което излиза от нея. Важна е преди всичко сърдечната чистота, висотата на съзнание. Друг е въпросът, че те могат да доведат естествено до вегетариански начин на хранене, който е начин на хранене за едно по – издигнато, по - интелигентно човечество. Но… не съм краен и не оценявам хората по това дали ядат, или не месо… особено след като преди 10 години имах откровение, при което ми се каза: „Оставете тези напразни диети! Яжте храната с висше съзнание!"
  23. Like
    borislavil got a reaction from Латина in Предизвикателно   
    Хората заболяват, хората сами си натрисат рак, диабет, левкемия, инсулти, инфаркти и т. н., защото се опитват да озаптяват Любовта, да поставят диги пред нея, да не й дават свободен израз, преграждат и променят пътя й… Но Любовта е Божествен поток и помита всичко и всеки, който се изпречи на пътя й. Когато се опитваме чрез писани и неписани укази, наредби, закони, брачни договори и халки, нравствени постулати, изисквания, претенции, манипулации… когато се опитваме чрез всичко това да задушим пламъка на Любовта, ние предизвикваме и се сблъскваме с другото лице на Бога (като „огън пояждащ”), ние задушаваме себе си, блокираме цялостното разгръщане на нашия личностен потенциал, в резултат на което подобни блокажи започват да се формират и в нашето физическо тяло, проявявайки се като болестотворни изменения, а ние се чудим откъде ни е дошло. Но… не можеш да осакатяваш себе си (пък и другите) и да искаш в същото време да бъдеш здрав и цялостен. Затова през 1988 година, когато, подтикнат от ревност, се опитах да противодействам на една зараждаща се любовна връзка, Учителят ми се яви на сън. Много строго ми каза: „Рекох, не пречете на душите, които искат да се слеят и да станат едно!” Тогава разбрах – връзките между душите не са от днес или от вчера, а Любовта изисква свобода. Тези, които потъпкват свободата, унищожават и Любовта. А когато унищожаваш Любовта, ти извършваш посегателство срещу Самата Светая Светих на Живота. А това е възможно най – големият грях (да скверниш Светостта на Живота) – грях, който не се прощава и заради който заплащаме я със здравето, я с живота си… докато се научим да не бъдем себични, нарцистични… да не проявяваме своенщина, да не ограничаваме, да не насилваме (нито вътре в нас, нито вън от нас) Любовния поток, а да му даваме свободен, непринуден израз. Това означава да уважаваш Светостта на Живота - да я чувстваш, преживяваш, проявяваш – и самият ти да станеш свят. А да си свят означава да си цялостен, здрав (тялом и духом). И само тогава можеш да бъдеш истински холизатор! И само тогава ставаш способен да провеждаш холистично лечение и да помагаш на хората! И само тогава, когато хората придобият смелостта да премахнат издигнатите диги от пътя на Любовта, условията на Земята ще се променят, човешките души ще разцъфтят, ароматно благоухание ще се разнесе над цялата Земя, която ще стане благословена от Бога планета. Човешкият живот ще бъде пълноценен – красив, смислен, вдъхновен, творчески… И само тогава ще можем да говорим за култура на Любовта! Паролата на тази култура е: „Аз искам ти да бъдеш щастлив!” А щастието идва тогава, когато човек е в хармония със самия себе си – има свободата да изявява себе си такъв, какъвто е, да разгръща всестранно, цялостно своя потенциал и да живее своя живот, по свой собствен сценарий, а не по нечий чужд! Затова и Учителят казва: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува! Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. За да бъдем свободни, трябва да бъдем в хармония с Бога, т.е. да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде свободен. Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, знанието на Мъдростта. Човек е способен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т.е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях. Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат.” (из спомените на Методи Константинов, „Изгревът” том 4)


  24. Like
    borislavil got a reaction from Ани in Егрегорите на религии и езотерични учения   
    Ани, когато човек цитира нещо, е редно и почтено да отбележи и източника! Ето целият откъс без съкращения:

    Къде е Истината? Кой е истинският път? Кой е истинският бог? Не е ли този, в когото вярваш? Истината не е ли това, в което вярваш? За да отговорим на тези въпроси, може би трябва да изясним едно понятие - „егрегор". Какво представлява егрегорът? - Мислите, желанията, представите, вярванията на последователите, поклонниците, учениците на един религиозен водач - Буда, Кришна, Мойсей, Мохамед, Христос и т.н. - свързани с него, образуват колективна (групова) енергия или мисъл - форма (представа), която се нарича „егрегор". Но тази мисьл-форма не е нещо отвлечено, не е някаква измислица, която няма нищо общо с Реалността, а напротив - колкото повече хора я създават, вярват в нея и й се уповават, колкото повече хора интензивно мислят за нея, толкова повече тя придобива плътност и жизнена сила, толкова повече се превръща в реален фактор, който взема дейно, активно участие в живота на вярващите и създаващите я и им влияе. Така че егрегорът е един много сложен феномен - от една страна възниква на базата на реален обект - лице (Буда, Кришна, Христос и т.н.), в същото време е сбор от субективни представи, но тази колективна субективна представа наречена „егрегор" е обективно или реално-действаща сила в живота на тези, които я създават чрез силата на мисълта, волята, желанията, мечтите, представите и вярванията си. Егрегорът се превръща в сила - закрилник, покровител, с която може да се взаимодейства, с която може да се влиза в общение. Ти можеш да задаваш въпроси, адресирани до тази колективна енергия, до егрегора и да получаваш отговори на сън или наяве. Много често егрегорите са във враждебни отношения помежду си - примерно мюсюлманският егрегор по отношение на християнския, както и обратно. Разбира се, отделните егрегори от своя страна може да са съставени от отделни по-малки егрегори, които дори в рамките на цялото също могат да воюват помежду си. Да речем - християнският егрегор си има подразделения - православен, католически, протестантски, който пък от своя страна си има свои подразделения, но по принцип това са различни аспекти на един и същ егрегор - този на Христос, създаден от различните представи и вярвания на хората за него през различните времена и епохи. Така че егрегорът не е константа - нещо постоянно и веднъж завинаги дадено, а той постоянно търпи промени и развитие и представлява една жива същност, на която дават душа тези, които я създават и пресъздават във всеки един миг. И тя съществува дотогава, докато има хора, които я поддържат с мисълта си. Един подобен поглед върху нещата изяснява защо всички са прави и са прави действително в рамките на своята обусловеност, на своя егрегор, от който получават отговори на зададените въпроси. Да речем, ако ти принадлежиш и си във връзка с християнския егрегор и попиташ за съдбата на някой отстъпник от християнската вяра, която ти изповядваш, или за съдбата на Мохамед, съвсем в реда на нещата ще бъде да видиш на сън или в будно състояние Мохамед или отстъпника (противоречащия на правата вяра) в ада, предаден на вечни мъки, докато неговите последователи ще го видят на всяка цена в рая, в небесна слава, сред ангели, с ореол и т.н., което ни навежда на мисълта, че всички тези отговори са обусловени от нашите предварителни очаквания, от егрегора, в чието поле на влияние сме попаднали. Ако зададеш въпроса - кой е истинският бог? - ще получиш очаквания отговор - ако си християнин - това ще бъде Христос, ако си кришнар - това ще бъде Кришна и т.н. Ако зададеш въпроса - има ли прераждане или не? - ако си ортодоксален християнин ще получиш отрицателен отговор, а ако си индуист - положителен. Но всичките тези отговори, колкото и удовлетворяващи, успокояващи или вдъхновяващи да са, няма да дойдат от Висшата Реалност, а ще са плод на твоята обусловеност в рамките на егрегора, който си си избрал и към който принадлежиш. Дори, ако си прекомерно отдаден на този езрегор, с негова помощ, благодарение на твоята вяра и отдаденост, ще можеш да вършиш чудеса, но все таки Истината ще ти убягва, колкото и красива да ти изглежда истината, която ще ти се разкрива. За да се докоснеш до Върховното, до Реалността такава, каквато е, трябва да се освободиш от всички егрегори, от всякакви влияния, да минеш отвъд тях и тогава... може би... Разбира се, че това не е лесно. Човек толкова е свикнал да търси закрила, покровителство, сигурност, да се уповава на нещо, че един подобен подход изглежда страшен, дори безумен. Но ако човек е достатъчно проницателен и може да види фалша на всичко това - на упованието, на сигурността - тогава заедно с виждането ще дойде и отхвърлянето, и освобождението от товара на егрегорния авторитет, на който си бил подвластен и който си създавал с мислите си . Само когато човек е свободен от представи за нещата (даже и за себе си), от вярвания, идеологии, предпоставени тези, очаквания, надежди, страхове, от цялата тази създадена и затова фалшива структура на „аза", само тогава може да се докосне до Реалността!

    Егрегорията дава отпечатък или окраска дори и на преживяванията на границата на смъртта (при кома), при които, в зависимост от това, съзнателно или несъзнателно, към кой егрегор си принадлежал, ти получаваш видения, в които наред с реалните елементи, които ги изграждат, има и егрегориални, които придават специфичен оттенък, за което много често дори не е необходимо да си бил сериозно вярващ т.е. съзнателно и целенасочено да си бил подвластен на определен егрегор, а просто несъзнателно да си попивал влиянията на определената егрегориална среда, в която си живял. За пример - в България един обикновен човек, който не ходи на черква или ходи само, когато всички ходят (по големите християнски празници), ако изпадне в кома, няма да му се яви Кришна или някой от неговите приближени, а Христос, Богородица или някой ангел. И това видение ще дойде от колективно подсъзнателното на българския народ, от християнския егрегор, на когото силно подвластна е България. Трябва да се разбере, че до голяма степен нашето следсмъртно съществуване е проекция на нашите вярвания, страхове, очаквания, надежди, представи, влияния, които сме поели съзнателно или несъзнателно, на аурата, която сме си изградили, тъй като пък аурата би могла да се възприеме като егрегор на нашата личност за разлика от егрегора на група от хора, които имат една и съща цел и стремежи и работят в едно направление. В хода на тези мисли може да се отбележи, че егрегор създават не само религиозните организации, а има и семеен егрегор, и професионален, и национален. За единството и силата на един народ е много важно изповядването на една религия, т.е. да има припокриване между националния и религиозния егрегор. Затова и църквата в България от самото си създаване до днес е водила упорита борба с идеи и религиозни формирования различни от православните (и така е било не само в България и в това има резон, тъй като представете си каква ще бъде егрегориалната същност на един народ, която е формирана от различни егрегори, които са враждебно настроени един към друг - красноречив пример за това е Индия). По същия начин стои въпросът и с тъй наречения „личностен егрегор" - той трябва да бъде монолитен - или християнски, или мюсюлмански, или будистки, или индуистки или някакъв друг, но не и някаква амалгама (съвкупност) от всички тези (тъй като това би могло да доведе до психиатрия), или най-добрият, но и най-труден вариант - да минеш отвъд всички егрегори, да се освободиш от тях. Но това е много смела и решителна крачка, която изисква изключителна зрелост и духовна сила и ще бъде съпроводена със съпротива от страна на различните егрегори, чиито услуги си ползвал някога.
    "Просто да бъдеш" Б. Русанов

  25. Like
    borislavil got a reaction from Ани in Егрегорите на религии и езотерични учения   
    Ани, няма проблеми - благодаря за отговора! Недоразумението е изяснено. Все пак да дадем линкове към "Просто да бъдеш" за тези, които се интересуват и искат да прочетат книгата.

    http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=40&LangID=0&Letter=%D0

    http://www.misteriata-lim.narod.ru/prosto_da_badesh.htm
×
×
  • Добави...