borislavil

Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!

Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!

Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!

Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!

Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!

Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!

Във Варна се чувствах прекрасно - пред свои хора, сродни души, светли и възвишени същества, с които говорихме на един език - езика на любовта. Беше изключително приятно и вдъхновяващо... до такава степен, че ми се допя някоя песен на Учителя. Благодаря на Иво - ако не беше този сайт, нямаше да намеря толкова чудни приятели! Благодаря на Диди - изящна дама, както външно, така и вътрешно, с изключително прецизна реч! Благодаря на Креми - както винаги готова да откликне и сподели своите знания и умения! Благодаря на Илина - това младо момиче с толкова светлина в очите и прекрасна - нежна и поетична душа! Благодаря на миловидното Ани, на нейния забавен приятел, както и на съпруга на Диди - Явор, който се присъедини към края на срещата - всички те дадоха своя принос за непринудените и задълбочени разговори, както и за шеговития тон! После продължих към Несебър (стария). Там ме очакваше Надя, която се превърна в мой гид, който дотолкова ме омагьоса с външната и вътрешната си красота, чар и финес, че... не можах да видя нищо от стария Несебър... пък казват, че бил красив. Там се запознах и със Станимир - чистосърдечен, интелигентен, балансиран, добронамерен. Разделихме се като стари приятели! Продължих към Бургас. От порталци там се видях с Нели Т., която преди две години направи красив жест за мен, който доказа щедростта на душата й и голямото й човешко сърце! Отбих се и в Поморие, а след това продължих за Пловдив, където гостувах на моя близък стар приятел Живко Стоилов (негови снимки има в галерията), по чиято инициатива идва Манек в България. В Пловдив се запознах и с преводачката на Манек - helen (Елена) - прекрасно, ангелоподобно същество, с което изпаднахме в безвремие, разхождайки се под дъжда из стария Пловдив. До такава степен се улисахме, че... още малко и... Манек щеше да остане без преводачка. В София програмата ми беше натоварена: обяд и сладка раздумка с преданата на Учителя и на Щайнер Мария - София, следобедно кафе със Слънчевата Илияна, която притежава такава вътрешна чистота, че чак свети. Вечерята споделих с pcheliza (Деница) - едно много близко същество, което би могло да бъде вдъхновение за не един художник, поет или музикант. Тя е откоро в София и в момента си търси работа. Помагайте! На следващия ден се видяхме на кафе с Галин - galgo, с когото проведохме сърдечен, съдържателен и задълбочен разговор. В една Неделя отседнахме с Латина - сърдечна, открита, доверчива и интуитивна жена. С нея отидохме на срещата с Манек. Там ме очакваше devashaktika - Дима - едно възхитително, лъчезарно същество, с огромна любов към природата, към Учението и със забележителен усет за красивото. Вечерта приключи с изключително приятна вечеря във вегетарианския ресторант, на която, освен моя милост, присъстваха още Живко Стоилов и неговата съпруга Мария, моят домакин и стар приятел Александър Стойчев - водещ астродрама, helen, в чиито красиви синьо - зелени очи човек може да се удави, ако не е внимателен и Ники, който влиза във форума и чете, но не този, добре познат нам с дълбоките си и съдържателни постове.
Бих искал да благодаря на всички вас, приятели, за отзивчивостта на сърцата ви и за начина, по който ме карахте да се чувствам! Дано и вие в общението си с мен да сте почувствали макар и частица от това, което почувствах аз! Благословени да сте!

Креми, въпреки че не съм от Варна, но ще ми е драго да се видим. Планирам да направя обиколка из България, за да се срещна с приятели. На 20 и 21 юли ще бъда във Варна, на 22 и 23 юли - в Бургас, на 24 и 25 - в Пловдив, а на 26 и 27 юли - в София. На когото съм похлопал на сърцето, може да ми се обади, за да се уточним за евентуална среща - може да е групова, може да е и индивидуална. Сърдечни поздрави от мен!

Креми, въпреки че не съм от Варна, но ще ми е драго да се видим. Планирам да направя обиколка из България, за да се срещна с приятели. На 20 и 21 юли ще бъда във Варна, на 22 и 23 юли - в Бургас, на 24 и 25 - в Пловдив, а на 26 и 27 юли - в София. На когото съм похлопал на сърцето, може да ми се обади, за да се уточним за евентуална среща - може да е групова, може да е и индивидуална. Сърдечни поздрави от мен!

Аз няма да коментирам поведението на учениците. Те се държат така, защото им се позволява. Спомням си и ние като бяхме ученици в пубертетна възраст, имахме една много добричка учителка по химия – толкова добричка, че ни оставяше да й се качваме на главата. Бяхме ужасни – доставяше ни изключително удоволствие да я тормозим. И колкото повече се просълзяваше и викаше по нас, толкова повече ние злорадствахме. Не мисля, че сме били по – лоши отколкото другите деца. Защо при другите учители не се държахме така? Отговорът е прост – не ни се позволяваше. Вярно е – един учител трябва да обича своите ученици, но не трябва да бъде мекушав. Трябва да притежава, освен душевна мекота и нежност, също и твърдост, която да му помага да отстоява принципите си, да има авторитет пред учениците си, което от своя страна води до добра дисциплина в часовете. Дисциплината е необходимо условие, за да бъде учебният процес ефективен. И аз, въпреки че обичам често да се шегувам в часовете си, за да разведрявам атмосферата, още в самото начало като вляза в един клас, ги предупреждавам, че изисквам да се държат подобаващо, че не съм от типа учители, които викат по учениците си, но ако един ученик получи три забележки за лоша дисциплина от мен в рамките на един учебен час, това означава, че при третата забележка трябва да напусне часа срещу неизвинено отсъствие и след това да ме чака с родител пред вратата. Ето защо в моите часове подобно нещо като на този клип няма как да се случи. Проблемът е, че конкуренцията е жестока и всяко училище гледа да привлича и да запазва ученици по всякакви възможни начини, защото колкото повече ученици има едно училище, толкова повече пари влизат в него. Ако няма ученици, няма пари за заплати, няма и часове за учителите. Това е и една от основните причини за лошата дисциплина и за липсата на знания – едно криво разбиране, че ако угодничим пред учениците, те ще ни обичат повече и ще предпочитат нашето училище, а не това, в което изискванията са завишени.

Аз няма да коментирам поведението на учениците. Те се държат така, защото им се позволява. Спомням си и ние като бяхме ученици в пубертетна възраст, имахме една много добричка учителка по химия – толкова добричка, че ни оставяше да й се качваме на главата. Бяхме ужасни – доставяше ни изключително удоволствие да я тормозим. И колкото повече се просълзяваше и викаше по нас, толкова повече ние злорадствахме. Не мисля, че сме били по – лоши отколкото другите деца. Защо при другите учители не се държахме така? Отговорът е прост – не ни се позволяваше. Вярно е – един учител трябва да обича своите ученици, но не трябва да бъде мекушав. Трябва да притежава, освен душевна мекота и нежност, също и твърдост, която да му помага да отстоява принципите си, да има авторитет пред учениците си, което от своя страна води до добра дисциплина в часовете. Дисциплината е необходимо условие, за да бъде учебният процес ефективен. И аз, въпреки че обичам често да се шегувам в часовете си, за да разведрявам атмосферата, още в самото начало като вляза в един клас, ги предупреждавам, че изисквам да се държат подобаващо, че не съм от типа учители, които викат по учениците си, но ако един ученик получи три забележки за лоша дисциплина от мен в рамките на един учебен час, това означава, че при третата забележка трябва да напусне часа срещу неизвинено отсъствие и след това да ме чака с родител пред вратата. Ето защо в моите часове подобно нещо като на този клип няма как да се случи. Проблемът е, че конкуренцията е жестока и всяко училище гледа да привлича и да запазва ученици по всякакви възможни начини, защото колкото повече ученици има едно училище, толкова повече пари влизат в него. Ако няма ученици, няма пари за заплати, няма и часове за учителите. Това е и една от основните причини за лошата дисциплина и за липсата на знания – едно криво разбиране, че ако угодничим пред учениците, те ще ни обичат повече и ще предпочитат нашето училище, а не това, в което изискванията са завишени.

Това е моят светъл поздрав и нежна прегръдка за всички вас, приятели! Благословени да сте!

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=272

Когато човек притежава вътрешна чистота, неговото съзнание се озарява от светлината на Божествения свят, наречена „яснина” и той придобива яснота. Да си вътрешно чист, означава да си лишен от користни мотиви, мисли и постъпки. И колкото си по – безкористен, толкова в по – голяма степен съзнанието ти придобива яснотата, която му дава възможност да вижда нещата такива, каквито са – без замъгляване и деформация. За да стане обаче човек безкористен, се налага да премине през много скърби и страдания, които така издълбават сърцето му, че го правят вместилище на Любовта, от която изтича милост. И източникът на Любовта, който се разкрива в нас, е толкова по – дълбок, колкото по – дълбоки са били страданията, които сме преживели, без те да са ни смазали, ожесточили или озлобили. Което пък от своя страна изисква благородство на духа. А благородството на духа е дар Божий – дар, който ни се дава, но ние трябва да си го вземем. Затова някои от нас го имат, а други го нямат. Това е и причината при големи скърби и страдания едни да се озлобяват, а други да се облагородяват. Забелязано е: човешкото величие се измерва със степента на страдания, които той може да понесе, съхранявайки Любовта, без това ни най – малко да увреди душата му. Затова в дълбок езотеричен смисъл се твърди, че страданията са велика благословия. И не случайно Христос казва: „Аз съм Пътят”… А всички знаем какъв е бил Неговият път, защото Исус не би бил Христос, ако си беше спестил трънения венец, кръста и не беше изпил горчивата чаша.

Когато човек притежава вътрешна чистота, неговото съзнание се озарява от светлината на Божествения свят, наречена „яснина” и той придобива яснота. Да си вътрешно чист, означава да си лишен от користни мотиви, мисли и постъпки. И колкото си по – безкористен, толкова в по – голяма степен съзнанието ти придобива яснотата, която му дава възможност да вижда нещата такива, каквито са – без замъгляване и деформация. За да стане обаче човек безкористен, се налага да премине през много скърби и страдания, които така издълбават сърцето му, че го правят вместилище на Любовта, от която изтича милост. И източникът на Любовта, който се разкрива в нас, е толкова по – дълбок, колкото по – дълбоки са били страданията, които сме преживели, без те да са ни смазали, ожесточили или озлобили. Което пък от своя страна изисква благородство на духа. А благородството на духа е дар Божий – дар, който ни се дава, но ние трябва да си го вземем. Затова някои от нас го имат, а други го нямат. Това е и причината при големи скърби и страдания едни да се озлобяват, а други да се облагородяват. Забелязано е: човешкото величие се измерва със степента на страдания, които той може да понесе, съхранявайки Любовта, без това ни най – малко да увреди душата му. Затова в дълбок езотеричен смисъл се твърди, че страданията са велика благословия. И не случайно Христос казва: „Аз съм Пътят”… А всички знаем какъв е бил Неговият път, защото Исус не би бил Христос, ако си беше спестил трънения венец, кръста и не беше изпил горчивата чаша.

kuki, пропускаш само едно нещо, но... много съществено - за да помагаш на другите, трябва да имаш милостиво и състрадателно сърце! А знаеш ли каква е цената на това сърце - да минеш през много скърби и страдания. Човек, който не е страдал, няма как да омекне, няма как милостта Божия да оживее в него. Сърцето му си остава сухо и непропускливо за Божията любов. А Божията любов е тази, която поражда всичко друго - радост, оптимизъм, благодарност, хармония, мир, съпричастност, милосърдие... Без придобиването на тази Любов, за която говоря, наистина е трудно - дори изглежда непостижимо, защото зад красивата фасада липсва съдържание. Зад показната акция благотворителност, липсва действителна Любов. Едно е да даваш от своя излишък, а съвсем друго е да даваш от себе си - да даваш себе си! И ако някой ти каже, че просветлените същества (като Учителя) не страдат, не му вярвай! Да, те са ликвидирали със своята лична карма, но са станали изкупители на национална, расова и общочовешка карма! Така че техният кръст е много по - тежък от нашия (каквото и да си мислим). Във видение е било открито, че Учителят носи на плещите си цялото земно кълбо! Затова, когато един Учител слиза на земята, се казва, че Той принася себе си в жертва. И за това не е необходимо непременно да бъде разпъван на кръст!

kuki, пропускаш само едно нещо, но... много съществено - за да помагаш на другите, трябва да имаш милостиво и състрадателно сърце! А знаеш ли каква е цената на това сърце - да минеш през много скърби и страдания. Човек, който не е страдал, няма как да омекне, няма как милостта Божия да оживее в него. Сърцето му си остава сухо и непропускливо за Божията любов. А Божията любов е тази, която поражда всичко друго - радост, оптимизъм, благодарност, хармония, мир, съпричастност, милосърдие... Без придобиването на тази Любов, за която говоря, наистина е трудно - дори изглежда непостижимо, защото зад красивата фасада липсва съдържание. Зад показната акция благотворителност, липсва действителна Любов. Едно е да даваш от своя излишък, а съвсем друго е да даваш от себе си - да даваш себе си! И ако някой ти каже, че просветлените същества (като Учителя) не страдат, не му вярвай! Да, те са ликвидирали със своята лична карма, но са станали изкупители на национална, расова и общочовешка карма! Така че техният кръст е много по - тежък от нашия (каквото и да си мислим). Във видение е било открито, че Учителят носи на плещите си цялото земно кълбо! Затова, когато един Учител слиза на земята, се казва, че Той принася себе си в жертва. И за това не е необходимо непременно да бъде разпъван на кръст!

Мона, няма да крия, че си ми симпатична, макар и често с теб да заемаме различни позиции. Казвал съм го и ще го повторя пак – ти имаш огромен потенциал! Цялата работа е в това, че в теб припознавам една част от себе си, когато бях на твоята възраст – това чувство за свобода, за независимост на духа, това усещане за оригиналност, уникалност, неповторимост… в крайна сметка усещане за собственото величие, което няма аналог. Игра на егото, мила. А то винаги намира основания, за да защити собственото си величие – неща, които ми се даваха на мен или на други хора за мен, книги, които започнах да пиша от 30-годишна възраст… очи, които ме гледаха с възхищение… приятели, които ме следваха… Все фактори, които неусетно ми „помогнаха” толкова много да възлюбя себе си, че да започна да се присъединявам с охота на гласовете, които ме обожествяваха. Дори в самозабравата си стигнах дотам (може би най – срамния епизод в моя живот!) да изрека пред Павлина Даскалова, която ме беше предизвикала, на четири очи, естествено, за да укрепя разклатените позиции на своето его, че след време хората ще искат само да ме зърнат, само да ме пипнат…т. е. толкова велик съм щял бъда! Но тези думи не ги изрече Духът – изрече ги моето его, което, като всяко его, умее да се маскира и да се представя за Този, Който не е! Та тогава, след като бяха изречени възхитителни слова за мен, след като бях написал книги като „Просто да бъдеш” и „Евангелие на Любовта”, в които някои читатели (и то не случайни!) бяха припознали Словото… изведнъж… против моята „свободна воля”, сякаш някой с магическа пръчица ми отне вдъхновението – това, което течеше чрез мен, отне ми любовта, отне ми смисъла, радостта… отне ми всичко, до което се бях докоснал и заради което си струва да живее човек. А това е жестоко – да си познал всичко това и да го загубиш! И се оказах в ада през 1999 година. И там пребивавах цели седем години, като през 2004 година се случи нещо, което беше толкова болезнено за мен, че… ме накара да осъзная, че съм жив. И точно тази ситуация, която беше неимоверно тежка и можеше да ме убие, се оказа повратна точка. Тогава достигнах дъното на човешкото страдание и благодарение на безкрайната милост на Бога успях да се оттласна и постепенно да изплувам и да възкръсна за нов живот, преодолявайки по пътя си още капани и препятствия и осъзнал своята човешка слабост и нищета. От предишния Борислав не беше останало почти нищо – особено от неговата арогантност и себелюбие. Всичко това, през което преминах, съкруши сърцето ми, смири ме, но… това не е моя заслуга и няма за какво и с какво да се гордея – просто разбрах, че съм като едно глухарче – днес съм тук, но утре ще повее малко ветрец и вече няма да ме има. Така голямото „величие” Борислав се превърна в един обикновен човек, не претендиращ за нищо и опитващ се да живее (кога успешно, кога неуспешно) в съгласие с Божията воля. И ако днес някои приятели откриват, че думите ми имат сила, то това се дължи на факта, че говори едно кървящо в любов сърце. На всички вас бих искал да кажа: „Приятели мои, Бог е Любов, Която човек познава само чрез Болката!” Това е есенцията на моя жизнен опит, която се потвърждава от думите на ап. Йоан в „Откровението” гл. 8, ст. 14: „Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Пък който иска, може и да не ми вярва – нали това е част от свободата на човека? А може и да има друг път, но не знам и не съм чувал някой да е открил, защото колкото и да се различават нашите пътища, те си имат общи топоси, през които (щем, не щем), рано или късно, трябва да преминем…

Мона, няма да крия, че си ми симпатична, макар и често с теб да заемаме различни позиции. Казвал съм го и ще го повторя пак – ти имаш огромен потенциал! Цялата работа е в това, че в теб припознавам една част от себе си, когато бях на твоята възраст – това чувство за свобода, за независимост на духа, това усещане за оригиналност, уникалност, неповторимост… в крайна сметка усещане за собственото величие, което няма аналог. Игра на егото, мила. А то винаги намира основания, за да защити собственото си величие – неща, които ми се даваха на мен или на други хора за мен, книги, които започнах да пиша от 30-годишна възраст… очи, които ме гледаха с възхищение… приятели, които ме следваха… Все фактори, които неусетно ми „помогнаха” толкова много да възлюбя себе си, че да започна да се присъединявам с охота на гласовете, които ме обожествяваха. Дори в самозабравата си стигнах дотам (може би най – срамния епизод в моя живот!) да изрека пред Павлина Даскалова, която ме беше предизвикала, на четири очи, естествено, за да укрепя разклатените позиции на своето его, че след време хората ще искат само да ме зърнат, само да ме пипнат…т. е. толкова велик съм щял бъда! Но тези думи не ги изрече Духът – изрече ги моето его, което, като всяко его, умее да се маскира и да се представя за Този, Който не е! Та тогава, след като бяха изречени възхитителни слова за мен, след като бях написал книги като „Просто да бъдеш” и „Евангелие на Любовта”, в които някои читатели (и то не случайни!) бяха припознали Словото… изведнъж… против моята „свободна воля”, сякаш някой с магическа пръчица ми отне вдъхновението – това, което течеше чрез мен, отне ми любовта, отне ми смисъла, радостта… отне ми всичко, до което се бях докоснал и заради което си струва да живее човек. А това е жестоко – да си познал всичко това и да го загубиш! И се оказах в ада през 1999 година. И там пребивавах цели седем години, като през 2004 година се случи нещо, което беше толкова болезнено за мен, че… ме накара да осъзная, че съм жив. И точно тази ситуация, която беше неимоверно тежка и можеше да ме убие, се оказа повратна точка. Тогава достигнах дъното на човешкото страдание и благодарение на безкрайната милост на Бога успях да се оттласна и постепенно да изплувам и да възкръсна за нов живот, преодолявайки по пътя си още капани и препятствия и осъзнал своята човешка слабост и нищета. От предишния Борислав не беше останало почти нищо – особено от неговата арогантност и себелюбие. Всичко това, през което преминах, съкруши сърцето ми, смири ме, но… това не е моя заслуга и няма за какво и с какво да се гордея – просто разбрах, че съм като едно глухарче – днес съм тук, но утре ще повее малко ветрец и вече няма да ме има. Така голямото „величие” Борислав се превърна в един обикновен човек, не претендиращ за нищо и опитващ се да живее (кога успешно, кога неуспешно) в съгласие с Божията воля. И ако днес някои приятели откриват, че думите ми имат сила, то това се дължи на факта, че говори едно кървящо в любов сърце. На всички вас бих искал да кажа: „Приятели мои, Бог е Любов, Която човек познава само чрез Болката!” Това е есенцията на моя жизнен опит, която се потвърждава от думите на ап. Йоан в „Откровението” гл. 8, ст. 14: „Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Пък който иска, може и да не ми вярва – нали това е част от свободата на човека? А може и да има друг път, но не знам и не съм чувал някой да е открил, защото колкото и да се различават нашите пътища, те си имат общи топоси, през които (щем, не щем), рано или късно, трябва да преминем…

Мона, няма да крия, че си ми симпатична, макар и често с теб да заемаме различни позиции. Казвал съм го и ще го повторя пак – ти имаш огромен потенциал! Цялата работа е в това, че в теб припознавам една част от себе си, когато бях на твоята възраст – това чувство за свобода, за независимост на духа, това усещане за оригиналност, уникалност, неповторимост… в крайна сметка усещане за собственото величие, което няма аналог. Игра на егото, мила. А то винаги намира основания, за да защити собственото си величие – неща, които ми се даваха на мен или на други хора за мен, книги, които започнах да пиша от 30-годишна възраст… очи, които ме гледаха с възхищение… приятели, които ме следваха… Все фактори, които неусетно ми „помогнаха” толкова много да възлюбя себе си, че да започна да се присъединявам с охота на гласовете, които ме обожествяваха. Дори в самозабравата си стигнах дотам (може би най – срамния епизод в моя живот!) да изрека пред Павлина Даскалова, която ме беше предизвикала, на четири очи, естествено, за да укрепя разклатените позиции на своето его, че след време хората ще искат само да ме зърнат, само да ме пипнат…т. е. толкова велик съм щял бъда! Но тези думи не ги изрече Духът – изрече ги моето его, което, като всяко его, умее да се маскира и да се представя за Този, Който не е! Та тогава, след като бяха изречени възхитителни слова за мен, след като бях написал книги като „Просто да бъдеш” и „Евангелие на Любовта”, в които някои читатели (и то не случайни!) бяха припознали Словото… изведнъж… против моята „свободна воля”, сякаш някой с магическа пръчица ми отне вдъхновението – това, което течеше чрез мен, отне ми любовта, отне ми смисъла, радостта… отне ми всичко, до което се бях докоснал и заради което си струва да живее човек. А това е жестоко – да си познал всичко това и да го загубиш! И се оказах в ада през 1999 година. И там пребивавах цели седем години, като през 2004 година се случи нещо, което беше толкова болезнено за мен, че… ме накара да осъзная, че съм жив. И точно тази ситуация, която беше неимоверно тежка и можеше да ме убие, се оказа повратна точка. Тогава достигнах дъното на човешкото страдание и благодарение на безкрайната милост на Бога успях да се оттласна и постепенно да изплувам и да възкръсна за нов живот, преодолявайки по пътя си още капани и препятствия и осъзнал своята човешка слабост и нищета. От предишния Борислав не беше останало почти нищо – особено от неговата арогантност и себелюбие. Всичко това, през което преминах, съкруши сърцето ми, смири ме, но… това не е моя заслуга и няма за какво и с какво да се гордея – просто разбрах, че съм като едно глухарче – днес съм тук, но утре ще повее малко ветрец и вече няма да ме има. Така голямото „величие” Борислав се превърна в един обикновен човек, не претендиращ за нищо и опитващ се да живее (кога успешно, кога неуспешно) в съгласие с Божията воля. И ако днес някои приятели откриват, че думите ми имат сила, то това се дължи на факта, че говори едно кървящо в любов сърце. На всички вас бих искал да кажа: „Приятели мои, Бог е Любов, Която човек познава само чрез Болката!” Това е есенцията на моя жизнен опит, която се потвърждава от думите на ап. Йоан в „Откровението” гл. 8, ст. 14: „Това са ония, които идат от голямата скръб и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето.” Пък който иска, може и да не ми вярва – нали това е част от свободата на човека? А може и да има друг път, но не знам и не съм чувал някой да е открил, защото колкото и да се различават нашите пътища, те си имат общи топоси, през които (щем, не щем), рано или късно, трябва да преминем…

Христос го е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Това е (за мен) истинското ясновидство – да имаш необходимата светлина, виделина и яснина, за да виждаш Божествената същност навсякъде и във всичко. Другите неща са дрънкулки, залъгалки, с които (ако сме зрели в духовно отношение) не би трябвало да се задоволяваме. И няма никакви техники, методологии, чрез които по насилствен начин да можеш да развиеш ясновидска дарба! Техниките и методологиите, желанието да станеш ясновидец, са плод на егото, на личността, която е сянка на Божествената същност – индивидуалността, т.е. проявление на личното усилие, подхранвано от човешката гордост или мания за значимост, за величие. А ясновидството е Божа дарба, която се дава не поради ревностната практика и амбиция за себедоказване на даден човек, а по благодат. Но благодатта Божия оживява само в съкрушеното, смирено и пречистено в пламъка на Божествената любов сърце, което по този начин се е освободило от себелюбие, себичност, користолюбие. Тогава нещо се случва, но не защото си го търсил и желал! И то се случва не като някакво изключително, свръхестествено събитие, каращо те да се надуеш вътрешно и да се пукнеш от гордост, подобно на жабата от баснята, която искала да стане вол, а като естествена последица, като спонтанно просветление на чистотата – на сърцето, което откликва на чуждите нужди, без да иска или да задържа нещо за себе си, защото всичко е Божие, но и без да допуска някой да го обсеби, защото то принадлежи единствено на Бога, Който нашепва на човека: „Сине Мой, дай ми сърцето си!”

Това е моят светъл поздрав и нежна прегръдка за всички вас, приятели! Благословени да сте!

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=272

Христос го е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Това е (за мен) истинското ясновидство – да имаш необходимата светлина, виделина и яснина, за да виждаш Божествената същност навсякъде и във всичко. Другите неща са дрънкулки, залъгалки, с които (ако сме зрели в духовно отношение) не би трябвало да се задоволяваме. И няма никакви техники, методологии, чрез които по насилствен начин да можеш да развиеш ясновидска дарба! Техниките и методологиите, желанието да станеш ясновидец, са плод на егото, на личността, която е сянка на Божествената същност – индивидуалността, т.е. проявление на личното усилие, подхранвано от човешката гордост или мания за значимост, за величие. А ясновидството е Божа дарба, която се дава не поради ревностната практика и амбиция за себедоказване на даден човек, а по благодат. Но благодатта Божия оживява само в съкрушеното, смирено и пречистено в пламъка на Божествената любов сърце, което по този начин се е освободило от себелюбие, себичност, користолюбие. Тогава нещо се случва, но не защото си го търсил и желал! И то се случва не като някакво изключително, свръхестествено събитие, каращо те да се надуеш вътрешно и да се пукнеш от гордост, подобно на жабата от баснята, която искала да стане вол, а като естествена последица, като спонтанно просветление на чистотата – на сърцето, което откликва на чуждите нужди, без да иска или да задържа нещо за себе си, защото всичко е Божие, но и без да допуска някой да го обсеби, защото то принадлежи единствено на Бога, Който нашепва на човека: „Сине Мой, дай ми сърцето си!”

Христос го е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Това е (за мен) истинското ясновидство – да имаш необходимата светлина, виделина и яснина, за да виждаш Божествената същност навсякъде и във всичко. Другите неща са дрънкулки, залъгалки, с които (ако сме зрели в духовно отношение) не би трябвало да се задоволяваме. И няма никакви техники, методологии, чрез които по насилствен начин да можеш да развиеш ясновидска дарба! Техниките и методологиите, желанието да станеш ясновидец, са плод на егото, на личността, която е сянка на Божествената същност – индивидуалността, т.е. проявление на личното усилие, подхранвано от човешката гордост или мания за значимост, за величие. А ясновидството е Божа дарба, която се дава не поради ревностната практика и амбиция за себедоказване на даден човек, а по благодат. Но благодатта Божия оживява само в съкрушеното, смирено и пречистено в пламъка на Божествената любов сърце, което по този начин се е освободило от себелюбие, себичност, користолюбие. Тогава нещо се случва, но не защото си го търсил и желал! И то се случва не като някакво изключително, свръхестествено събитие, каращо те да се надуеш вътрешно и да се пукнеш от гордост, подобно на жабата от баснята, която искала да стане вол, а като естествена последица, като спонтанно просветление на чистотата – на сърцето, което откликва на чуждите нужди, без да иска или да задържа нещо за себе си, защото всичко е Божие, но и без да допуска някой да го обсеби, защото то принадлежи единствено на Бога, Който нашепва на човека: „Сине Мой, дай ми сърцето си!”

Христос го е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Това е (за мен) истинското ясновидство – да имаш необходимата светлина, виделина и яснина, за да виждаш Божествената същност навсякъде и във всичко. Другите неща са дрънкулки, залъгалки, с които (ако сме зрели в духовно отношение) не би трябвало да се задоволяваме. И няма никакви техники, методологии, чрез които по насилствен начин да можеш да развиеш ясновидска дарба! Техниките и методологиите, желанието да станеш ясновидец, са плод на егото, на личността, която е сянка на Божествената същност – индивидуалността, т.е. проявление на личното усилие, подхранвано от човешката гордост или мания за значимост, за величие. А ясновидството е Божа дарба, която се дава не поради ревностната практика и амбиция за себедоказване на даден човек, а по благодат. Но благодатта Божия оживява само в съкрушеното, смирено и пречистено в пламъка на Божествената любов сърце, което по този начин се е освободило от себелюбие, себичност, користолюбие. Тогава нещо се случва, но не защото си го търсил и желал! И то се случва не като някакво изключително, свръхестествено събитие, каращо те да се надуеш вътрешно и да се пукнеш от гордост, подобно на жабата от баснята, която искала да стане вол, а като естествена последица, като спонтанно просветление на чистотата – на сърцето, което откликва на чуждите нужди, без да иска или да задържа нещо за себе си, защото всичко е Божие, но и без да допуска някой да го обсеби, защото то принадлежи единствено на Бога, Който нашепва на човека: „Сине Мой, дай ми сърцето си!”

За да живееш в изобилие, трябва да си абсолютно безкористен. Този, който е безкористен, получава всичко. Този закон бе демонстриран от Христос с петте хляба и двете риби. Но Христос не желаеше нищо за себе си, затова получаваше всичко преизобилно. Човек може да живее и без пари, и без материално подсигуряване, но само ако в него са оживели Божествените добродетели. Законът на опуленс е закон на благодатта. Вярно е, че благодатта се дава свише, от Бога, но само нашето безкористие е силата, която я привлича. Ако знаеш езика на безкористието, знаеш езика на богатството. Да не желаеш нищо за себе си – това е тайната. В мига, в който пожелаеш нещо за себе си, губиш свободата си, а заедно със свободата, губиш всичко: на мястото на безгрижието идва грижата, на мястото на доволството – недоволството, страданието заменя радостта, плачът – усмивката, а конфликтът прогонва мира и хармонията. Няма по – жестоко нещо от робството. То безпощадно ни отнема всичко, защото ни поставя при условия на зависимост – зависимост от нашите егоистични наклонности. Но тази зависимост е зависима от самите нас, защото ние сме я създали и само ние можем да я премахнем.