borislavil

На 17 март 1996 година приех телепатично от Учителя следната мисъл: „Първата задача на ученика е да запуши лявото си ухо!” Това беше предупреждение, че когато даден човек е приет в Школата на Бялото Братство, стане ученик и тръгне по Пътя на Светлината, неминуемо ще се появят същества – паднали духове или техни проводници, чиято единствена цел ще бъде да го отклонят, да спрат развитието му, да загасят лумналата светлинка на съзнанието му, да го хипнотизират (зомбират) и да го вкарат в път без изход. Това е своеобразен изпит за ученика от Божествената школа. Изпитва се умението му да различава нещата, чистотата на неговата интуиция, силата на неговия стремеж, отдадеността му на Божественото и неговата вярност, устойчивост, постоянство и твърдост, непоколебимост. Алегорично казано, това е все едно ученикът да е тръгнал по път, който трябва да го изведе до съкровище, без неговият Учител да му е казал какво точно ще представлява съкровището. И така, ученикът тръгва по пътя, знаейки, че трябва да бъде буден и да се оглежда за въпросното съкровище. Но някъде по пътя има отклонение вляво. Там нейде, недалеч, ученикът забелязва, че нещо примамливо блести, огряно от слънчевите лъчи. Досеща се, че това може да е търсеното съкровище и отива да провери. Намира една монета, която му се струва златна, но тя е само позлатена. Доволен и щастлив, ученикът се връща при своя Учител, за да му покаже, че е намерил съкровището и е изпълнил поставената задача. Но… се оказва, че съвсем не е така, защото търсеното съкровище било в края на главния път и не било една позлатена монета, а цяло гърне пълно със златни жълтици.

Когато намерим своя Учител и влезем в Божествената школа, ще бъдем поставени на множество изпити. Още в началото на Пътя (това е закон!) се явява в ролята на съблазнител адепт от противниковата школа, за да изпита твърдостта на убежденията ни (Странен знак! Пишейки това, съвсем ясно чух как някой почука на вратата на стаята, в която съм. Отворих вратата, но… нямаше никого или поне не видях никого – б.а.), верността , предаността, любовта ни и нашата различителна способност, която ни позволява да разграничаваме истинското от фалшивото. А тя е в пряка зависимост от нашата собствена истинност – истинността вътре в нас! Не е лесно да се ориентира ученикът, поставен в подобна ситуация – врагът е много хитър, лукав! И той познава нашите слаби места, където евентуално може да пробие. Но има един фундаментален критерий за различаване, за да имаш яснота дали този, когото срещаш по пътя си, е благословение за теб (както ти се иска!), т.е. Божи пратеник, или изкушение, т.е. пратеник на сатаната. Ако той е гласен или негласен, явен или скит противник на Учителя, в Когото е Христовият Дух, и на Неговата школа, от която (може би неусетно за теб) те отдалечава, отчуждава – тогава няма място за съмнение по въпроса, пък дори и да ти се представя и преобразява като светъл ангел, с примамливи обещания, оплитайки те в мрежите на своите ласкателства.

Вики, права си - хубав пост си написала. Важна е не само общата посока, но и темпото, с което вървим. Драматизмът на ситуацията идва от това, че бракът е относителна константа, а съпрузите - променливи величини. Ако бяхме изкуствени цветя, всичко щеше да бъде наред и нямаше да има проблеми, но... уви... не сме. "Всичко тече, всичко се променя". Всеки от нас е жива, динамична система, която се развива и в известен смисъл е непредвидима, която в брака трябва да се синхронизира заедно с друга такава. Оттук идва сложността, още повече, че обикновено делничната проза влияе разрушително върху поезията на любовта. А поезията не е нещо делнично. Това е второто противоречие. Особено за творческите натури бракът се оказва тесен и ограничаващ. За да се превъзмогнат тези потиворечия, човек или трябва да има голям късмет и да попадне на сродна половинка, или не трябва да се жени изобщо, или, макар и "бракувани", партньорите да имат свобода за личен живот, но без да се лъжат, каквото и да се случва, да живеят в хармония, и разбира се, да носят отговорност за децата, които са дошли чрез тях, като полагат грижи по отглеждането им с много любов и ги възпитават в духа на Новата култура. Моето лично мнение е, че след време може би бракът ще изчезне. Той е едно унижение за любовта, което превръща любовта в задължение (а това е много грозно, защото любовта не може да бъде задължение - това е третото противоречие!) В бъдеще хората ще се събират и живеят заедно по любов и няма да узаконяват любовта си, защото ще бъде достатъчно да се обичат - любовта е закон сама по себе си и съвсем естествено и непринудено ти идва да се грижиш за този, когото обичаш, без това да ти тежи и без да го смяташ за задължение. Когато това престане да се случва, дори и брачният подпис не може да върне нещата назад. Децата стават жертви, ако се превърнат в заложници на семейните битки. Ако това се случва, час по - скоро бракът трябва да се разруши. Ако съпрузите са лицемерни и измислят разни сценарии, за да не си нарушават рахатлъка и за да има привиден мир в семейството - и такъв брак не трябва да съществува, защото основата ме у фалшива, а всеки фалш е грозен! Аз държа на искрените отношения и на любовта, която дава възможност на всеки да бъде себе си и да разгръща собствения си потенциал, без ограниченията, които налага себичието на ревността. Всъщност, когато любовта между двама е пълна, не възниква нужда от трети - тогава би било прелюбодейство, според моето разбиране. Третият се появява тогава, когато се получат пробойни в отношенията - някаква липса, празнота, дисхармония, разминаване...

Вики, права си - хубав пост си написала. Важна е не само общата посока, но и темпото, с което вървим. Драматизмът на ситуацията идва от това, че бракът е относителна константа, а съпрузите - променливи величини. Ако бяхме изкуствени цветя, всичко щеше да бъде наред и нямаше да има проблеми, но... уви... не сме. "Всичко тече, всичко се променя". Всеки от нас е жива, динамична система, която се развива и в известен смисъл е непредвидима, която в брака трябва да се синхронизира заедно с друга такава. Оттук идва сложността, още повече, че обикновено делничната проза влияе разрушително върху поезията на любовта. А поезията не е нещо делнично. Това е второто противоречие. Особено за творческите натури бракът се оказва тесен и ограничаващ. За да се превъзмогнат тези потиворечия, човек или трябва да има голям късмет и да попадне на сродна половинка, или не трябва да се жени изобщо, или, макар и "бракувани", партньорите да имат свобода за личен живот, но без да се лъжат, каквото и да се случва, да живеят в хармония, и разбира се, да носят отговорност за децата, които са дошли чрез тях, като полагат грижи по отглеждането им с много любов и ги възпитават в духа на Новата култура. Моето лично мнение е, че след време може би бракът ще изчезне. Той е едно унижение за любовта, което превръща любовта в задължение (а това е много грозно, защото любовта не може да бъде задължение - това е третото противоречие!) В бъдеще хората ще се събират и живеят заедно по любов и няма да узаконяват любовта си, защото ще бъде достатъчно да се обичат - любовта е закон сама по себе си и съвсем естествено и непринудено ти идва да се грижиш за този, когото обичаш, без това да ти тежи и без да го смяташ за задължение. Когато това престане да се случва, дори и брачният подпис не може да върне нещата назад. Децата стават жертви, ако се превърнат в заложници на семейните битки. Ако това се случва, час по - скоро бракът трябва да се разруши. Ако съпрузите са лицемерни и измислят разни сценарии, за да не си нарушават рахатлъка и за да има привиден мир в семейството - и такъв брак не трябва да съществува, защото основата ме у фалшива, а всеки фалш е грозен! Аз държа на искрените отношения и на любовта, която дава възможност на всеки да бъде себе си и да разгръща собствения си потенциал, без ограниченията, които налага себичието на ревността. Всъщност, когато любовта между двама е пълна, не възниква нужда от трети - тогава би било прелюбодейство, според моето разбиране. Третият се появява тогава, когато се получат пробойни в отношенията - някаква липса, празнота, дисхармония, разминаване...

Вики, права си - хубав пост си написала. Важна е не само общата посока, но и темпото, с което вървим. Драматизмът на ситуацията идва от това, че бракът е относителна константа, а съпрузите - променливи величини. Ако бяхме изкуствени цветя, всичко щеше да бъде наред и нямаше да има проблеми, но... уви... не сме. "Всичко тече, всичко се променя". Всеки от нас е жива, динамична система, която се развива и в известен смисъл е непредвидима, която в брака трябва да се синхронизира заедно с друга такава. Оттук идва сложността, още повече, че обикновено делничната проза влияе разрушително върху поезията на любовта. А поезията не е нещо делнично. Това е второто противоречие. Особено за творческите натури бракът се оказва тесен и ограничаващ. За да се превъзмогнат тези потиворечия, човек или трябва да има голям късмет и да попадне на сродна половинка, или не трябва да се жени изобщо, или, макар и "бракувани", партньорите да имат свобода за личен живот, но без да се лъжат, каквото и да се случва, да живеят в хармония, и разбира се, да носят отговорност за децата, които са дошли чрез тях, като полагат грижи по отглеждането им с много любов и ги възпитават в духа на Новата култура. Моето лично мнение е, че след време може би бракът ще изчезне. Той е едно унижение за любовта, което превръща любовта в задължение (а това е много грозно, защото любовта не може да бъде задължение - това е третото противоречие!) В бъдеще хората ще се събират и живеят заедно по любов и няма да узаконяват любовта си, защото ще бъде достатъчно да се обичат - любовта е закон сама по себе си и съвсем естествено и непринудено ти идва да се грижиш за този, когото обичаш, без това да ти тежи и без да го смяташ за задължение. Когато това престане да се случва, дори и брачният подпис не може да върне нещата назад. Децата стават жертви, ако се превърнат в заложници на семейните битки. Ако това се случва, час по - скоро бракът трябва да се разруши. Ако съпрузите са лицемерни и измислят разни сценарии, за да не си нарушават рахатлъка и за да има привиден мир в семейството - и такъв брак не трябва да съществува, защото основата ме у фалшива, а всеки фалш е грозен! Аз държа на искрените отношения и на любовта, която дава възможност на всеки да бъде себе си и да разгръща собствения си потенциал, без ограниченията, които налага себичието на ревността. Всъщност, когато любовта между двама е пълна, не възниква нужда от трети - тогава би било прелюбодейство, според моето разбиране. Третият се появява тогава, когато се получат пробойни в отношенията - някаква липса, празнота, дисхармония, разминаване...

Приятели, какво мислите за Кръстова гора? Има ли нещо по – особено, загадъчно, магично в това свято за мнозина българи място, за което се носят легенди, или ореолът, с който е обкичена Кръстова гора, е плод на суеверие? Наистина ли се случват там мистерии и чудеса? За да отворя темата ме провокира този разказ на многоуважавания наш брат Светозар Няголов от том 22 на поредицата „Изгревът”:



Учителят изпраща брат Данчо да открие местността „Кръстова гора”, която е най – големият духовен център на Балканския полуостров, където са се подвизавали повече от 300 монаси и постоянно са се молили и работили за освобождението на България. Турците нападат черквите, разрушават ги, запалват ги и избиват всичките монаси. Казва се „Кръстова гора”, понеже на всяко дърво имало поставен кръст – символи на големите страдания, през които са минали българите под турско робство. Бай Данчо открива мястото. Бог му казал да вземе и пусне 2 бели гълъба и където кацне първият гълъб, там да сложат един голям железен кръст, а където кацне вторият гълъб, там да се построи църква „Света троица” и олтар. Тази местност е свързана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договора за „Европа без граници”. В София се разболява княгиня Евдокия много тежко и цар Борис изпраща сестра Мария Стоянова да пита Учителя как да я излекуват. Учителят казал: „Със самолет да я закарат на Кръстова гора и там да преседи един месец, и ще оздравее от епилепсията, която има.” Генералът, който трябвало да я заведе, казал на Борис, че и неговият син страда от същата болест и вземат и него. И двамата оздравяват. Отиват да благодарят на Учителя и Той им казва двамата да направят кръст тежък 66 кг, от бронз и мед, и да го занесат и сложат на определеното място за него. Брат Данчо помагал и услужвал на Евдокия и момчето, които оздравели и сложили кръста, където бил кацнал първият гълъб. Когато идват на власт комунистите, за тези прояви на брат Данчо го арестуват и изпращат на лагер в Белене. Там го заровили жив в земята да стърчи само главата му и птиците изкълвали главата му и така мъченически напуснал този свят. Той бил дърводелец и правел дървени статуетки, кръстове и дървени икони. Така мъченически си отива брат Данчо, изпратен от Учителя да открие и възстанови най – важния духовен център на Балканите – Кръстова гора.



За повод ми послужиха и мои лични впечатления:



Две последователни години посещавам Кръстова гора. Първата година приятел, който беше скептично настроен, съвсем нелепо си счупи крака. А втората година, когато се изкачвахме нагоре към върха, където е кръстът, заваля силен дъжд. Скрихме се в последния параклис в ляво, посветен на ап. Йоан. Бяхме се приютили 9 човека и изведнъж… гръм разтресе параклиса! Слава Богу, че под металния полилей, който се спускаше от тавана на параклиса, в този момент нямаше никого! Само ушите ни писнаха и сърцата ни се разтуптяха… иначе се оказахме невредими, а и на практика изпитахме силата на библейския стих от псалом 91 „Който живее под покрива на Всевишния, ще пребивава под сянката на Всемогъщия”. Другото нещо, което ми направи силно впечатление, беше аязмото (там, където е побит сега оригиналният кръст), за чиято вода казват, че е лечебна. Не знам дали е лечебна, но няколко човека забелязахме, че когато отпиваме от нея, сякаш изпълнява ролята на индикатор на проблемните зони в тялото, където се появява едно усещане за парене. Допускам, че е възможно при по – продължителна употреба наистина да лекува болести. При всички положения обаче Кръстова гора е силно наситено в енергийно отношение място, от което лъха на святост!

Старицата



Старицата продаваше ябълки на пазара. От пръв поглед си личеше, че е бедна женица. Когато ме видя, че, минавайки покрай нея, се загледах в стоката й, в очите й възкръснаха две пламъчета на надеждата и някак плахо, като ме гледаше в очите с умоляващ поглед, тихо промълви, така че едва долових думите й или по – точно ги прочетох по движението на устните и по израза на лицето й: „ Вземи си ябълки, синко!” Горката тя. Стана ми жално за нея. Вероятно днес не й вървеше и може да не е изкарала пари дори и за хляб. Аз нямах намерение да си купувам ябълки, смотолевих нещо от типа на „съжалявам” и отминах, като усещах приковани върху гърба си тъжните й очи. Тогава, едва направил две – три крачки, внезапно промених решението си. Спрях, обърнах се към старицата, извадих два лева от джоба си и й ги подадох: „Вземи, бабо, а ябълки не искам – имам си вкъщи.” За миг тя ме погледна недоумяваща, а когато се съвзе от изненадата, тихо каза: „Благодаря ти, синко, но аз не съм просякиня. Нека Бог да те благослови!” И се обърна, за да не видя насълзените й очи. Смутен и засрамен, бързо пъхнах обратно парите в джоба си и си тръгнах с чувството, че стъпвам по сълзите на старицата.

Чудотворната икона



В едно планинско селце, се случило така, че още при раждането си едно дете останало сираче и баба му, която била вдовица, поела грижи за отглеждането му. Всеки ден тя ходела в селската черквица, заедно с детенцето, и там пред иконата на Божията Майка палела свещица за него… И така в продължение на една година. Всеки ден. Без прекъсване. Но когато детето навършило една годинка, внезапно се разболяло и за няколко дни се поминало. Но и след смъртта му, противно на хорските очаквания, бабата продължила да ходи всеки ден в малката селска черквица и да пали свещичка за внучето си пред лика на Богородица. Тя просто се уповавала като дете в безкрайната милост на Божията Майка. На хората им било трудно да проумеят поведението на старицата. Отдавали го на навика и традицията. Но не било така. Тя просто имала безгранична вяра в Божията Милост. Умът й, човешката логика тук не функционирали, защото молитвата, религиозното чувство е нещо отвъд ума, отвъд логиката – сърдечен процес. Тя не била чела по книгите, не била учила за Бога, но Го чувствала в сърцето си. Била проста и невежа (от човешка гледна точка) женица, но знаела, че след нейните молитви, щом Божията Майка е взела внучето й при Себе Си, то това е било част от непостижимия Божи промисъл, пред който ние само смирено трябва да коленичим. И поради тази причина, тя продължила всеки ден да ходи в черквицата, за да измолва чрез запалената свещица милостта на Богородица за детето си. За нея, то продължавало да съществува, макар и в някакви невидими за човешките очи сфери. Тя нищо не била загубила, защото човекът на вярата никога нищо не може да загуби. И когато един ден старицата починала, я погребали до детето, което толкова много обичала. На паметната плоча изрисували техните образи, подобно на Богородица и Младенеца, с по една запалена свещица в ръка. Не след дълго хората започнали да забелязват, че на това място се случват чудеса, досущ като в житията на светците. Мълвата се разнесла и хора от близки и далечни краища започнали да се стичат на поклонение, търсейки лек за своите болки. А тези, които вярвали, получавали мигновено изцеление. Така паметната плоча се превърнала в чудотворна икона и в това нямало нищо странно, защото любовта и вярата в Бога са двете сили, които творят чудесата и създават святост. Може нищо друго да не притежаваш, може всичко друго да загубиш, но ако имаш любов и вяра, те са ти стигат… Ти си чудотворна икона. На този или на онзи свят, беден или богат, учен или прост, ти си чудотворна икона, защото притежаваш двете необходими условия, за да бъдеш помазан от Бога и да станеш проводник на Неговата воля и посредник между Него и хората.

„Сине Мой, отдай Ми сърцето си с любов и вяра!” – в тези думи е тайната.

Старицата



Старицата продаваше ябълки на пазара. От пръв поглед си личеше, че е бедна женица. Когато ме видя, че, минавайки покрай нея, се загледах в стоката й, в очите й възкръснаха две пламъчета на надеждата и някак плахо, като ме гледаше в очите с умоляващ поглед, тихо промълви, така че едва долових думите й или по – точно ги прочетох по движението на устните и по израза на лицето й: „ Вземи си ябълки, синко!” Горката тя. Стана ми жално за нея. Вероятно днес не й вървеше и може да не е изкарала пари дори и за хляб. Аз нямах намерение да си купувам ябълки, смотолевих нещо от типа на „съжалявам” и отминах, като усещах приковани върху гърба си тъжните й очи. Тогава, едва направил две – три крачки, внезапно промених решението си. Спрях, обърнах се към старицата, извадих два лева от джоба си и й ги подадох: „Вземи, бабо, а ябълки не искам – имам си вкъщи.” За миг тя ме погледна недоумяваща, а когато се съвзе от изненадата, тихо каза: „Благодаря ти, синко, но аз не съм просякиня. Нека Бог да те благослови!” И се обърна, за да не видя насълзените й очи. Смутен и засрамен, бързо пъхнах обратно парите в джоба си и си тръгнах с чувството, че стъпвам по сълзите на старицата.

Старицата



Старицата продаваше ябълки на пазара. От пръв поглед си личеше, че е бедна женица. Когато ме видя, че, минавайки покрай нея, се загледах в стоката й, в очите й възкръснаха две пламъчета на надеждата и някак плахо, като ме гледаше в очите с умоляващ поглед, тихо промълви, така че едва долових думите й или по – точно ги прочетох по движението на устните и по израза на лицето й: „ Вземи си ябълки, синко!” Горката тя. Стана ми жално за нея. Вероятно днес не й вървеше и може да не е изкарала пари дори и за хляб. Аз нямах намерение да си купувам ябълки, смотолевих нещо от типа на „съжалявам” и отминах, като усещах приковани върху гърба си тъжните й очи. Тогава, едва направил две – три крачки, внезапно промених решението си. Спрях, обърнах се към старицата, извадих два лева от джоба си и й ги подадох: „Вземи, бабо, а ябълки не искам – имам си вкъщи.” За миг тя ме погледна недоумяваща, а когато се съвзе от изненадата, тихо каза: „Благодаря ти, синко, но аз не съм просякиня. Нека Бог да те благослови!” И се обърна, за да не видя насълзените й очи. Смутен и засрамен, бързо пъхнах обратно парите в джоба си и си тръгнах с чувството, че стъпвам по сълзите на старицата.

Здравей, Даниела,

Разбирам те, влизам ти в положението – ситуацията наистина е деликатна, сложна и заплетена, а ти си изпълнена с противоречия, объркана, емоционално зависима, изпаднала в безпътица, затова и търсиш съвет. А виждам, че в теб съвестта е жива и ти търсиш Божиите пътища. Затова ще ти дам един изпитан и действащ метод, но само за хора, които наистина, не на думи, а на дело, вярват в Бога, умеят да се уповават в Неговия благ промисъл и да подчиняват своята воля на Божията, Която безусловно е най – добра за всички. Ето и самият метод: Купуваш си тетрадка и химикал. Всяка сутрин, след като станеш от сън, трябва да се опиташ да се настроиш на Божествена вълна, след което да кажеш с целия плам на душата си: „Господи, да бъде Твоята воля и днес. АМИН” После тази молитвена формула трябва да я запишеш прилежно в тетрадката си. Оттам насетне всичко, което се случва през деня, трябва да го приемаш като резултат от Божията воля, каквото и да е то – без никакъв ропот, недоволство или противене. (Дори може да си водиш и бележки, нещо като дневник) Трябва да живееш с мисълта, че всичко, което се случва, независимо дали ти харесва или не, е възможно най – доброто, защото Бог най – добре знае от какво действително имаме нужда. И се моли Божията воля да бъде и твоя воля. Ако постоянстваш в тази практика, ако имаш достатъчно упование и можеш да игнорираш своята лична воля и да приемаш всичко случващо се като Божия воля, до 6 месеца ти гарантирам, че завързаната ситуация ще се развърже и животът ти ще тръгне в това русло, в което е предопределено да тече. Пожелавам ти от сърце успех и Бог да бъде с теб!

Здравей, Даниела,

Разбирам те, влизам ти в положението – ситуацията наистина е деликатна, сложна и заплетена, а ти си изпълнена с противоречия, объркана, емоционално зависима, изпаднала в безпътица, затова и търсиш съвет. А виждам, че в теб съвестта е жива и ти търсиш Божиите пътища. Затова ще ти дам един изпитан и действащ метод, но само за хора, които наистина, не на думи, а на дело, вярват в Бога, умеят да се уповават в Неговия благ промисъл и да подчиняват своята воля на Божията, Която безусловно е най – добра за всички. Ето и самият метод: Купуваш си тетрадка и химикал. Всяка сутрин, след като станеш от сън, трябва да се опиташ да се настроиш на Божествена вълна, след което да кажеш с целия плам на душата си: „Господи, да бъде Твоята воля и днес. АМИН” После тази молитвена формула трябва да я запишеш прилежно в тетрадката си. Оттам насетне всичко, което се случва през деня, трябва да го приемаш като резултат от Божията воля, каквото и да е то – без никакъв ропот, недоволство или противене. (Дори може да си водиш и бележки, нещо като дневник) Трябва да живееш с мисълта, че всичко, което се случва, независимо дали ти харесва или не, е възможно най – доброто, защото Бог най – добре знае от какво действително имаме нужда. И се моли Божията воля да бъде и твоя воля. Ако постоянстваш в тази практика, ако имаш достатъчно упование и можеш да игнорираш своята лична воля и да приемаш всичко случващо се като Божия воля, до 6 месеца ти гарантирам, че завързаната ситуация ще се развърже и животът ти ще тръгне в това русло, в което е предопределено да тече. Пожелавам ти от сърце успех и Бог да бъде с теб!

Здравей, Даниела,

Разбирам те, влизам ти в положението – ситуацията наистина е деликатна, сложна и заплетена, а ти си изпълнена с противоречия, объркана, емоционално зависима, изпаднала в безпътица, затова и търсиш съвет. А виждам, че в теб съвестта е жива и ти търсиш Божиите пътища. Затова ще ти дам един изпитан и действащ метод, но само за хора, които наистина, не на думи, а на дело, вярват в Бога, умеят да се уповават в Неговия благ промисъл и да подчиняват своята воля на Божията, Която безусловно е най – добра за всички. Ето и самият метод: Купуваш си тетрадка и химикал. Всяка сутрин, след като станеш от сън, трябва да се опиташ да се настроиш на Божествена вълна, след което да кажеш с целия плам на душата си: „Господи, да бъде Твоята воля и днес. АМИН” После тази молитвена формула трябва да я запишеш прилежно в тетрадката си. Оттам насетне всичко, което се случва през деня, трябва да го приемаш като резултат от Божията воля, каквото и да е то – без никакъв ропот, недоволство или противене. (Дори може да си водиш и бележки, нещо като дневник) Трябва да живееш с мисълта, че всичко, което се случва, независимо дали ти харесва или не, е възможно най – доброто, защото Бог най – добре знае от какво действително имаме нужда. И се моли Божията воля да бъде и твоя воля. Ако постоянстваш в тази практика, ако имаш достатъчно упование и можеш да игнорираш своята лична воля и да приемаш всичко случващо се като Божия воля, до 6 месеца ти гарантирам, че завързаната ситуация ще се развърже и животът ти ще тръгне в това русло, в което е предопределено да тече. Пожелавам ти от сърце успех и Бог да бъде с теб!

Няма да пиша за себе си, а ще цитирам спомен на Мария Тодорова от "Изгревът" т. 5, който ми направи силно впечатление:

При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: "Защо Христос не е на земата, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където говорел много интересен човек, и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: "Днес една душа възкликна: "Защо Христос не е на земята, че да Му стана ученик". Учителят ме погледна и продължи: "Дойде ли този подтик, стани, облечи се и отиди при Христа, иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата... аз застанах пред Него, целунах ръка, а Той се усмихна. Промълвих: "Благодаря Ви, че ме доведохте". А Той: "Благодари на Онзи, Който те изпрати на земята и те доведе тук. Аз погледнах учудено, а Той прошепна: "Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога.

Няма да пиша за себе си, а ще цитирам спомен на Мария Тодорова от "Изгревът" т. 5, който ми направи силно впечатление:

При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: "Защо Христос не е на земата, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където говорел много интересен човек, и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: "Днес една душа възкликна: "Защо Христос не е на земята, че да Му стана ученик". Учителят ме погледна и продължи: "Дойде ли този подтик, стани, облечи се и отиди при Христа, иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата... аз застанах пред Него, целунах ръка, а Той се усмихна. Промълвих: "Благодаря Ви, че ме доведохте". А Той: "Благодари на Онзи, Който те изпрати на земята и те доведе тук. Аз погледнах учудено, а Той прошепна: "Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога.

Няма да пиша за себе си, а ще цитирам спомен на Мария Тодорова от "Изгревът" т. 5, който ми направи силно впечатление:

При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: "Защо Христос не е на земата, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където говорел много интересен човек, и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: "Днес една душа възкликна: "Защо Христос не е на земята, че да Му стана ученик". Учителят ме погледна и продължи: "Дойде ли този подтик, стани, облечи се и отиди при Христа, иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата... аз застанах пред Него, целунах ръка, а Той се усмихна. Промълвих: "Благодаря Ви, че ме доведохте". А Той: "Благодари на Онзи, Който те изпрати на земята и те доведе тук. Аз погледнах учудено, а Той прошепна: "Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога.

Няма да пиша за себе си, а ще цитирам спомен на Мария Тодорова от "Изгревът" т. 5, който ми направи силно впечатление:

При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: "Защо Христос не е на земата, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където говорел много интересен човек, и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: "Днес една душа възкликна: "Защо Христос не е на земята, че да Му стана ученик". Учителят ме погледна и продължи: "Дойде ли този подтик, стани, облечи се и отиди при Христа, иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата... аз застанах пред Него, целунах ръка, а Той се усмихна. Промълвих: "Благодаря Ви, че ме доведохте". А Той: "Благодари на Онзи, Който те изпрати на земята и те доведе тук. Аз погледнах учудено, а Той прошепна: "Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога.

Няма да пиша за себе си, а ще цитирам спомен на Мария Тодорова от "Изгревът" т. 5, който ми направи силно впечатление:

При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: "Защо Христос не е на земата, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където говорел много интересен човек, и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: "Днес една душа възкликна: "Защо Христос не е на земята, че да Му стана ученик". Учителят ме погледна и продължи: "Дойде ли този подтик, стани, облечи се и отиди при Христа, иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата... аз застанах пред Него, целунах ръка, а Той се усмихна. Промълвих: "Благодаря Ви, че ме доведохте". А Той: "Благодари на Онзи, Който те изпрати на земята и те доведе тук. Аз погледнах учудено, а Той прошепна: "Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога.

Сродни души са тези, които еднакво възприемат и проявяват Любовта. Тяхната гладна точка към нещата е идентична, степента на еволюционно развитие – също. Те са зрънца от един грозд в голямата Божествена лозница. Колкото е по – голямо сходството при тях при възприемане и изявяване на Любовта, толкова са по – сродни и са по – близкостоящи зърна в грозда сродни души.. Съответно нараства и възможността да живееят и общуват помежду си хармонично, да бъдат синхронични, да имат Божието благословение и връзката им да бъде благодатна, а не кармична. Благодатната връзка създава усещане за живот в Рая, а кармичната – за живот в Ада. Народът казва, че „тези, които си приличат, те се и привличат.” Любовта и хармонията, която могат да имат двама помежду си, зависи от степента на подобие, на съответствие, на съвпад на техните гледни точки, на тяхното виждане на нещата. Тогава те виждат в другия себе си и го обикват като себе си. Христос казва:”Да възлюбиш ближния си като себе си.” Но кой ни е ближен в действителност? – Единствено този, който трепти в резонанс с нас. Между такива души има съзвучие. В отношенията им намира израз Небесната хармония.

Проблемните отношения идват тогава, когато се свързват същества, при които липсва съвпад на гледните точки и резонансно трептене. Те нито възприемат, нито проявяват Любовта по един и същи или поне по сходен начин, което създава дисхармония в техните отношения, води до дразги, конфликти, отчуждение, непоносимост. В действителност те никога не са били близки ( не говоря телесно, а душевно). И както и да се опитват да си напаснат един друг, това няма как да се случи, защото трептят с различна вибрационна честота, т.е. степента им на развитие е различна, различен е и подходът им към Реалността, затова и живеят в различни вселени, които се разминават. За да избегне подобни кармични капани, човек трябва да има будно съзнание и да е чутък за Божия глас, който тихо шепти в душата му, указвайки му винаги спасителната пътека. Извън нея е тъмнина и безпътица, страх, самота и страдание.

Бях всред приятели и сродни души, жадни за Словото на Учителя! Природата беше прекрасна! Програмата пълна! Разходките и разговорите съдържателни! Лекциите и беседите интересни и полезни! Бихме могли тази среща да я превърнем в традиционна... колкото и да не сме традиционни като личности! Би ми се искало да спомена всеки от участниците и за всеки да кажа по една добра дума, както и да ви благодаря за чудните съвместни мигове и да ви прегърна. Съжалявам, че нямаше достатъчно време и възможност да си поговоря задушевно с всеки и да се докосна в по - голяма степен до богатството на душите ви. Но... видях в очите ви Светлината и... усетих топлината на сърцата ви! Има надежда за света... поне докато има хора като вас!

Бях всред приятели и сродни души, жадни за Словото на Учителя! Природата беше прекрасна! Програмата пълна! Разходките и разговорите съдържателни! Лекциите и беседите интересни и полезни! Бихме могли тази среща да я превърнем в традиционна... колкото и да не сме традиционни като личности! Би ми се искало да спомена всеки от участниците и за всеки да кажа по една добра дума, както и да ви благодаря за чудните съвместни мигове и да ви прегърна. Съжалявам, че нямаше достатъчно време и възможност да си поговоря задушевно с всеки и да се докосна в по - голяма степен до богатството на душите ви. Но... видях в очите ви Светлината и... усетих топлината на сърцата ви! Има надежда за света... поне докато има хора като вас!

Бях всред приятели и сродни души, жадни за Словото на Учителя! Природата беше прекрасна! Програмата пълна! Разходките и разговорите съдържателни! Лекциите и беседите интересни и полезни! Бихме могли тази среща да я превърнем в традиционна... колкото и да не сме традиционни като личности! Би ми се искало да спомена всеки от участниците и за всеки да кажа по една добра дума, както и да ви благодаря за чудните съвместни мигове и да ви прегърна. Съжалявам, че нямаше достатъчно време и възможност да си поговоря задушевно с всеки и да се докосна в по - голяма степен до богатството на душите ви. Но... видях в очите ви Светлината и... усетих топлината на сърцата ви! Има надежда за света... поне докато има хора като вас!

Бях всред приятели и сродни души, жадни за Словото на Учителя! Природата беше прекрасна! Програмата пълна! Разходките и разговорите съдържателни! Лекциите и беседите интересни и полезни! Бихме могли тази среща да я превърнем в традиционна... колкото и да не сме традиционни като личности! Би ми се искало да спомена всеки от участниците и за всеки да кажа по една добра дума, както и да ви благодаря за чудните съвместни мигове и да ви прегърна. Съжалявам, че нямаше достатъчно време и възможност да си поговоря задушевно с всеки и да се докосна в по - голяма степен до богатството на душите ви. Но... видях в очите ви Светлината и... усетих топлината на сърцата ви! Има надежда за света... поне докато има хора като вас!

Хората заболяват, хората сами си натрисат рак, диабет, левкемия, инсулти, инфаркти и т. н., защото се опитват да озаптяват Любовта, да поставят диги пред нея, да не й дават свободен израз, преграждат и променят пътя й… Но Любовта е Божествен поток и помита всичко и всеки, който се изпречи на пътя й. Когато се опитваме чрез писани и неписани укази, наредби, закони, брачни договори и халки, нравствени постулати, изисквания, претенции, манипулации… когато се опитваме чрез всичко това да задушим пламъка на Любовта, ние предизвикваме и се сблъскваме с другото лице на Бога (като „огън пояждащ”), ние задушаваме себе си, блокираме цялостното разгръщане на нашия личностен потенциал, в резултат на което подобни блокажи започват да се формират и в нашето физическо тяло, проявявайки се като болестотворни изменения, а ние се чудим откъде ни е дошло. Но… не можеш да осакатяваш себе си (пък и другите) и да искаш в същото време да бъдеш здрав и цялостен. Затова през 1988 година, когато, подтикнат от ревност, се опитах да противодействам на една зараждаща се любовна връзка, Учителят ми се яви на сън. Много строго ми каза: „Рекох, не пречете на душите, които искат да се слеят и да станат едно!” Тогава разбрах – връзките между душите не са от днес или от вчера, а Любовта изисква свобода. Тези, които потъпкват свободата, унищожават и Любовта. А когато унищожаваш Любовта, ти извършваш посегателство срещу Самата Светая Светих на Живота. А това е възможно най – големият грях (да скверниш Светостта на Живота) – грях, който не се прощава и заради който заплащаме я със здравето, я с живота си… докато се научим да не бъдем себични, нарцистични… да не проявяваме своенщина, да не ограничаваме, да не насилваме (нито вътре в нас, нито вън от нас) Любовния поток, а да му даваме свободен, непринуден израз. Това означава да уважаваш Светостта на Живота - да я чувстваш, преживяваш, проявяваш – и самият ти да станеш свят. А да си свят означава да си цялостен, здрав (тялом и духом). И само тогава можеш да бъдеш истински холизатор! И само тогава ставаш способен да провеждаш холистично лечение и да помагаш на хората! И само тогава, когато хората придобият смелостта да премахнат издигнатите диги от пътя на Любовта, условията на Земята ще се променят, човешките души ще разцъфтят, ароматно благоухание ще се разнесе над цялата Земя, която ще стане благословена от Бога планета. Човешкият живот ще бъде пълноценен – красив, смислен, вдъхновен, творчески… И само тогава ще можем да говорим за култура на Любовта! Паролата на тази култура е: „Аз искам ти да бъдеш щастлив!” А щастието идва тогава, когато човек е в хармония със самия себе си – има свободата да изявява себе си такъв, какъвто е, да разгръща всестранно, цялостно своя потенциал и да живее своя живот, по свой собствен сценарий, а не по нечий чужд! Затова и Учителят казва: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува! Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. За да бъдем свободни, трябва да бъдем в хармония с Бога, т.е. да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Бога. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде свободен. Да бъде човек свободен, това значи да носи светлината, знанието на Мъдростта. Човек е способен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т.е. ще претърпи последствията на природните закони. Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях. Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат.” (из спомените на Методи Константинов, „Изгревът” том 4)

Хей, има ли желаещи да получат томчета (стари и нови) с беседи и лекции на Учителя, за да знаем какво количество да докараме с Донка и Изгрев. Не съм ги броил, но разполагам вероятно с около 200 томчета, които са отделени за даряване. Може да ми пишете и на лични. "Подаръци ще има за всички от сърце!" Приемам и специални поръчки за "Евангелие на Любовта" и "Мистерията Лим".

Хей, има ли желаещи да получат томчета (стари и нови) с беседи и лекции на Учителя, за да знаем какво количество да докараме с Донка и Изгрев. Не съм ги броил, но разполагам вероятно с около 200 томчета, които са отделени за даряване. Може да ми пишете и на лични. "Подаръци ще има за всички от сърце!" Приемам и специални поръчки за "Евангелие на Любовта" и "Мистерията Лим".