Jump to content
Порталът към съзнателен живот

borislavil

Участници
  • Общо Съдържание

    548
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    5

Репутация Активност

  1. Like
    borislavil got a reaction from albatross_bg in Млади да гледат стари..   
    Трябва ли младите да гледат старите, децата – родителите, здравите - болните, трябва ли силните да помагат на слабите и т.н.? За мен няма място за колебание. Ако имаш сърце, ако имаш любов, ако имаш състрадание, отговорът е ясен. И не говоря просто теоретично – сблъсквал съм се с този проблем. Да, трудно е, тежко е да гледаш възрастен човек на легло, но не мога да се съглася, че ако някой наш близък падне на легло, ние просто трябва да го оставим да си умре, за да не удължаваме агонията му, или защото си го е „заслужил” , „пожелал”, или си е пожелал да остарее (все едно ние няма никога да остареем), или пък след като е паднал на легло, не е поискал „достойно” да умре. Нека да припомня, че човек може да е в инвалидна количка и пак да е изключителен дар за човечеството. Като Рой Кампанела например. Или Дамян Дамянов, който казваше (и беше прав): „И без крака голямото сърце при хората отива.” С умиление си спомням и за стенографката на Учителя – Елена Андреева. След нанесен побой тя беше парализирана от кръста надолу и прекара на легло над 30 години! Но беше с изключителен дух! Само един път съм я виждал, но още не мога да забравя озарените й от светлина очи. Поклон пред тези сестри, които се грижеха за нея – те не й бяха длъжни, но го правеха с любов! Бяхме в Айтос на курс по паневритмия в началото на 90-те години, воден от Ина Дойнова, която сега също е в такова положение, че се нуждае от нашите грижи и любов, от помощта ни, когато една вечер ни съобщиха, че Елена Андреева си е заминала. Заплаках, защото почувствах, че ни е напуснала една близка и сродна душа. Много е по – лесно да захвърлим остарелите си и изнемощели родители в някой старчески дом и да им ходим един път в месеца или в седмицата на свиждане, за да ни е чиста съвестта, но не мисля, че това е достоен избор. Грижата за един възрастен човек на легло може да е тежка и да не радва его – то ни, но пък, когато го правим с любов, бремето става леко, а дългът – радостен.

    Приятели, истина е, че пътят ни към висшите светове се трасира от времето, което сме посветили в грижа за другите! Необходимо е да бъдем съпричастни. Съпричастието е плод на битийното осъзнаване на единството на всичко съществуващо. То поражда едно от най – красивите деца на любовта – състраданието. Но не философстването на тема „състрадание”, а действеното състрадание, при което болката на другия е и твоя собствена болка. Не вярвам в любов, която не е готова да жертва нищо. Напротив – саможертвеният дух е сърцевина на любовта. И в този смисъл, желанието или нежеланието да служим на другите е мерило за наличието и силата на нашата любов!
  2. Like
    borislavil got a reaction from jul in Необикновените способности на Учителя   
    Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него:"Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам -минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му:"За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?" Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?" "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава,недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.

    "Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова
  3. Like
    borislavil got a reaction from ISTORIK in Необикновените способности на Учителя   
    Кой бе Учителят?

    Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук,на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи,защото Той управлява Вселената".
    През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето".В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели.Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo".Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата."Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици."Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя.Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на коит отговоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на"Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните.Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет-четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие стб още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите,Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил". Тези думи ние ги записвахме и си ги прочитахме,особено, след като Той си замина от този свят.Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше,навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там.Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше,пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя.Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници,музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога,защото българският народ е най-древният народ на земята".В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво.В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за ъзможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.





    „Изгревът” том 1, спомени на Ангел Вълков


  4. Like
    borislavil got a reaction from Мария-София in Банално, изневерява ми, в шок съм   
    Къде, къде по - страшни неща има!
    Мъжът ти те обвинява, може би, за да оневини себе си. Когато връзка между двама се разпада, вината никога не е едностранна! Дори аз не бих говорил за вина. Просто нещата се случват - някои имат късмет, други - не. Затова за един мъж може да не ставаш, а за друг - да си богиня. Един мъж може да убие желанието ти за живот, а друг - да го възроди. Човек е като книга. Когато се сближим с някого, той започва да чете от нас, но... всеки ни разгръща на различна страница. Някои от тези страници са по - съдържателни, красиви, а други - не. Всеки познава (според любовта си) определен аспект от личността ни. Но проблемът е друг - той не е мъжът ти, нито пък неговата 19-годишна приятелка! Твоята неувереност, липсата ти на самочувствие, което позволява на мъжа ти да те манипулира и да създава у тебе комплекс за малоценност. А коренът на всичко това е, че ти не познаваш достатъчно добре себе си - онова дълбоко себе, което ти нашепва, че ще се справиш и че всичко ще бъде наред... и че може би това "зло" се случва, за да се освободиш от мъжа, който смята, че от тебе нищо не става и ти си "най - черната и най - некадърната", и да намериш мъжа, за когото ще бъдеш богиня. Но... за да се случи всичко това, е необходимо да не пропуснеш шанса, който ти предоставя тази ситуация - да познаеш себе си - онова дълбоко "себе", което е стабилна и непоклатима основа във всяка житейска ситуация. Пожелавам ти успех! Ние сме с теб и вярваме в твоята вътрешна сила!
  5. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Изгрева на слънцето   
    Тези, които решат да опитат дали методът е работещ, или не, ще забележат, че всяка сутрин, когато вътрешно съзерцават образа на Слънцето, то ще приема различна форма и ще бъде различно оцветено. Цветът е много важен, защото той подсказва кои лъчи от „Завета на цветните лъчи на светлината” е необходимо да бъдат прочетени с благоговение, за да се отключи Слънцето максимално за теб и да получиш неговата благословия, енергия и мъдрост, от които се нуждаеш през съответния ден.


  6. Like
    borislavil got a reaction from Emmy in Млади да гледат стари..   
    Да, би могъл да бъде отменен този вариант, ако и двете не го допускат, но би могло да се случи и обратното - това, което казва Донка, защото не всичко в живота се случва според нашата воля, желания и намерения, колкото и да ни се иска да е така. С разбиране, смирено трябва да признаем, че има и по - висша Воля от нашата, която произтича от Висшата Целесъобразност, обикновено оставаща скрита и непозната за обикновените хора, но до която се докосват в мигове на прозрение мистиците.

    КРЕДО ЗА ОНЕЗИ , КОИТО СА СТРАДАЛИ

    Молих се на Бога да придобия сила .
    Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам…
    Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела.
    Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща…
    Молих се за богатство , за да бъда щастлив .
    Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост…
    Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората.
    Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог …
    Молих се за всичко , което изпълва живота с радост.
    Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко…
    Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах.
    Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути.

    Аз съм сред най-благословените хора !


    Рой Кампанела
  7. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Млади да гледат стари..   
    Да, би могъл да бъде отменен този вариант, ако и двете не го допускат, но би могло да се случи и обратното - това, което казва Донка, защото не всичко в живота се случва според нашата воля, желания и намерения, колкото и да ни се иска да е така. С разбиране, смирено трябва да признаем, че има и по - висша Воля от нашата, която произтича от Висшата Целесъобразност, обикновено оставаща скрита и непозната за обикновените хора, но до която се докосват в мигове на прозрение мистиците.

    КРЕДО ЗА ОНЕЗИ , КОИТО СА СТРАДАЛИ

    Молих се на Бога да придобия сила .
    Станах слаб , за да се науча смирено да се подчинявам…
    Молих се за здраве , за да мога да извърша велики дела.
    Отредена ми бе немощ , за да върша по-добри неща…
    Молих се за богатство , за да бъда щастлив .
    Обречен бях да живея в бедност , за да се науча на мъдрост…
    Молих се за власт , за да заслужа похвалата на хората.
    Получих в замяна слабост , за да почувствам нуждата от Бог …
    Молих се за всичко , което изпълва живота с радост.
    Дарен бях с живот , за да мога да се радвам на всичко…
    Не получих нищо , за което се молих , а всичко , за което се надявах.
    Въпреки че почти не ги съзнавах , неизречените ми молитви бяха чути.

    Аз съм сред най-благословените хора !


    Рой Кампанела
  8. Like
    borislavil got a reaction from mecholari in По подаръците ще ги познаете!   
    Точно преди месец имах рожден ден и получих безценен подарък от едно много любимо същество – потребителка на този форум, която интуитивно беше доловила моето желание или аз интуитивно бях доловил нейното желание, без предварително да сме отваряли дума изобщо за това. Подаръкът беше прекрасната, изпълнена с Мъдрост книга на Елиф Шафак, с многозначителното заглавие „Любов”. Съмнявам се, че ако сам си бях купил книгата, щях да разгръщам страниците й с такъв трепет и щях да я чета с такъв огромен интерес, и да изпитвам такава наслада от прочита, както го правя сега, защото (според моето усещане) този подарък е направен с много Любов. А точно Любовта превръща и най-обикновените неща в необикновени и специални. И винаги когато погледна книгата и разтворя страниците й, се сещам с благодарност и Любов за това обично същество, което наистина ме накара да се почувствам така, сякаш съм получил не обикновен подарък, а Божествен дар, който ми напомня една любима история от същата книга, която ще си позволя да преразкажа:



    Шамс седял пред духовното училище, където Руми изнасял своите беседи, и спирал всеки, който искал да влезе вътре, като го питал защо отива при великия Маулана и какъв подарък Му носи. Обикновено хората се стъписвали и почвали да мънкат – не знаели какво да отговорят. Някои от тях се връщали след няколко дни и носели различни дарове – плодове, сребърни дирхами, копринени килими или току-що родени агнета. Но щом виждал това, Шамс се ядосвал още повече.

    Веднъж един от посетителите не се стърпял и се развикал на Шамс:

    - Кой ти дава право да препречваш вратата на Маулана? Все питаш хората какво са Му донесли. Ами ти? Ти какво Му донесе?

    А Шамс отговорил съвсем тихо, едва доловимо:

    - Донесох Му себе си… Жертвах за Него главата си!



    Приятели мои, ако искате да бъдете обичани, да почувствате своя живот като Божествен дар, обичайте – обичайте колкото е възможно повече, по-истински, по-всеотдайно, без да съобразявате, без да мислите какво ще стане след това и колко и дали ще получите нещо в замяна! Защото Любовта е безценен дар сама по себе си! И е важно не колко ни обичат (защото това е следствие), а ние колко обичаме! Любовта е нашият единствен надежден капитал!

    Закон е: Който не иска нищо за себе си, е достоен да получи и получава всичко, от което действително се нуждае!



    Посвещавам с обич това мое писание на всички, които по един или друг начин ми съдействат, като стават повод и основание, да разгръщам все повече и повече Любовта си!




  9. Like
    borislavil got a reaction from ISTORIK in Ти ли си най-подходящият (-щата) за Мен?   
    Подходящият човек за теб е този, който може да съедини Небето и Земята в теб.
  10. Like
    borislavil got a reaction from Chaos in Интуиция и ясновидство   
    Христос го е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Това е (за мен) истинското ясновидство – да имаш необходимата светлина, виделина и яснина, за да виждаш Божествената същност навсякъде и във всичко. Другите неща са дрънкулки, залъгалки, с които (ако сме зрели в духовно отношение) не би трябвало да се задоволяваме. И няма никакви техники, методологии, чрез които по насилствен начин да можеш да развиеш ясновидска дарба! Техниките и методологиите, желанието да станеш ясновидец, са плод на егото, на личността, която е сянка на Божествената същност – индивидуалността, т.е. проявление на личното усилие, подхранвано от човешката гордост или мания за значимост, за величие. А ясновидството е Божа дарба, която се дава не поради ревностната практика и амбиция за себедоказване на даден човек, а по благодат. Но благодатта Божия оживява само в съкрушеното, смирено и пречистено в пламъка на Божествената любов сърце, което по този начин се е освободило от себелюбие, себичност, користолюбие. Тогава нещо се случва, но не защото си го търсил и желал! И то се случва не като някакво изключително, свръхестествено събитие, каращо те да се надуеш вътрешно и да се пукнеш от гордост, подобно на жабата от баснята, която искала да стане вол, а като естествена последица, като спонтанно просветление на чистотата – на сърцето, което откликва на чуждите нужди, без да иска или да задържа нещо за себе си, защото всичко е Божие, но и без да допуска някой да го обсеби, защото то принадлежи единствено на Бога, Който нашепва на човека: „Сине Мой, дай ми сърцето си!”


  11. Like
    borislavil got a reaction from Теодора Андреева in Що е медитация? Видове медитация.   
    Нека да дадем ново определение за медитицията от гледна точка на Бог, Който е Любовно съзнание. Да медитираш означава да отдадеш с Любов и благодарност цялото си същество на Бога, без никакъв остатък, да се подчиниш на Неговата Воля, да нямаш собствена такава и да Го оставиш да прави с тебе каквото намери за добре; изцяло, без задръжки да Му се довериш, защото знаеш, защото чувстваш, че това е най-доброто за теб и че това, което става, когато се отдаваш по този начин на Бога, трансформира цялото ти същество, открива пред вътрешния ти взор нови хоризонти и нови, Божествени измерения, дава ти Любовно прозрение за нещата и ти ги виждаш в нова светлина, недостъпна за очите на другите, защото само Божията Любов дарява човека с подобно прозрение, при което цялата Вселена пулсира в Любов, при което цялата Вселена и всяко същество е Любов, при което няма, не съществува нищо друго, освен Любов и благодарност, чрез които Любовта благодари на самата себе си.
    Из "Евангелие на Любовта"
  12. Like
    borislavil got a reaction from Слънчева in Ученикът   
    Един от най - важните и трудни изпити за окултния ученик (изпит на който многократно съм се провалял!) е да остане спокоен, тих, невъзмутим, вътрешно недокоснат и външно нереагиращ по никакъв начин и когато хората го хулят, и когато го превъзнасят. Ученикът знае, че "Истината няма нужда от защита!" Той трябва да е чист в мислите, чувствата, намеренията и постъпките си. И тогава не се вълнува, не се интересува от мнението на хората, от тяхната оценка за това, което е направил, защото за окултния ученик единствено важно и меродавно е мнението на неговия Учител, Който изразява Божественото Съзнание. Като се замисля - лично на мен много по - голяма услуга са ми правили не тези, които са ме обсипвали със суперлативи, а тези, които са злословили по мой адрес и то в много случаи и неоправдано. Но докато славословът може да раздуе егото ти до безкрайност, ако не си бдителен, то хулите могат единствено да те смирят, ако подходиш правилно къв тях, и затова са много благодатни!
  13. Like
    borislavil got a reaction from ivail in Ученикът   
    Един от най - важните и трудни изпити за окултния ученик (изпит на който многократно съм се провалял!) е да остане спокоен, тих, невъзмутим, вътрешно недокоснат и външно нереагиращ по никакъв начин и когато хората го хулят, и когато го превъзнасят. Ученикът знае, че "Истината няма нужда от защита!" Той трябва да е чист в мислите, чувствата, намеренията и постъпките си. И тогава не се вълнува, не се интересува от мнението на хората, от тяхната оценка за това, което е направил, защото за окултния ученик единствено важно и меродавно е мнението на неговия Учител, Който изразява Божественото Съзнание. Като се замисля - лично на мен много по - голяма услуга са ми правили не тези, които са ме обсипвали със суперлативи, а тези, които са злословили по мой адрес и то в много случаи и неоправдано. Но докато славословът може да раздуе егото ти до безкрайност, ако не си бдителен, то хулите могат единствено да те смирят, ако подходиш правилно къв тях, и затова са много благодатни!
  14. Like
    borislavil got a reaction from ivail in Ученикът   
    Шри Рамакришна е уникално явление в духовната история. Той познава Бога като индуист, като мюсюлманин и като християнин, но не като е правел "карашик" или "манджа с грозде", смесвайки тези три различни религиозни системи, а посвещавайки се изцяло и безусловно поотделно на всяка една от тях за определен, достатъчен период. Всяка духовна школа си има свои методи за духовно развитие, които работят, но в рамките на определен контекст. Поради тази причина не е целесъобразно да се смесват методи от различни школи и религии - това би могло да доведе не само до объркване, а и до побъркване!
    Струва ми се, че някои от пишещите подценяват или не познават достатъчно добре необикновеното явление, наречено Духовен Учител. На Изток казват: "Учителят е Бог и Бог е Учителят". Те осъзнават един прост факт - Учителят не е обикновен човек - Той е Божествен пратеник и неговата мисия е да помогне на своите ученици да пробудят у себе си Божественото Съзнание. Той е като запалена свещ - незапалената свещ може да се запали от нея. При среща на Учител и ученик огънят от сърцето на Учителя слиза в сърцето на ученика. Окултното ученичество е път на посвещение, което е упълномощен да извърши само линият Духовен Учител. Хората се заблуждават (поради невежество и безумна гордост), че за да пробудят Божественото си съзнание не им е необходим Учител, а забравят немаловажния факт, че за значително по - дребни неща (да се научиш да четеш и пишеш, да свириш на цигулка, да рисуваш картини, да печеш хляб или да шиеш дрехи) им е необходим учител...
    Що се отнася до послушанието - то е едно от фундаменталните качества на ученика! Неслучайно кандидатите за монаси имат определен изпитателен срок, в който се наричат "послушници" и целта, на който е "да отсекат собствената си воля", възлагайки изцяло упованието си на своя наставник и изпълнявайки безропотно всичките му заповеди. Послушанието за хората е трудно и непонятно, защото то е издънка от смирение, упование и любов, а съвременният човек е изпълнен със самомнителност и своеволие.
  15. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Ученикът   
    Какво означава да бъдеш окултен ученик? Първо и необходимо условие – да имаш Учител, защото ако няма Учител, няма и ученик! Но не е достатъчно да осъзнаеш тази необходимост. Не е достатъчно дори да се провъзгласиш за ученик на харесван от теб Учител, защото не ученикът избира своя Учител, а Учителят избира Своя ученик. И тази среща се случва само в Полето на Любовта. Естествено е за ученика да изпълнява Волята на своя Учител и във всяко свое начинание да търси Неговото благословение. По този начин той реализира Божията Воля в живота си. Но това става чрез свободния избор на ученика – не по задължение, а по Любов. Когато това се случва, всички блага, които са в душата на Учителя, започват да преливат в душата на ученика. Идва момент, когато ученикът поема щафетата от своя Учител и сам се превръща в Учител – т.е. в човек с пробудено Божествено Съзнание. И тогава вече е на място да кажеш: „Следвай себе си!”, а не преди това, защото това би довело само до безпътица. Нишката на Божественото Съзнание е тази, която осветява пътя ти – иначе ходиш, опипвайки в тъмнината. Учителят отвън е необходим, докато се пробуди Учителят отвътре. Той е необходимата провокация и идеал, към който се стреми ученикът. Постигне ли ученикът своя идеал, сам става светилник и светлина... за себе си и за другите... от Школата.
  16. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Ученикът   
    Един от най - важните и трудни изпити за окултния ученик (изпит на който многократно съм се провалял!) е да остане спокоен, тих, невъзмутим, вътрешно недокоснат и външно нереагиращ по никакъв начин и когато хората го хулят, и когато го превъзнасят. Ученикът знае, че "Истината няма нужда от защита!" Той трябва да е чист в мислите, чувствата, намеренията и постъпките си. И тогава не се вълнува, не се интересува от мнението на хората, от тяхната оценка за това, което е направил, защото за окултния ученик единствено важно и меродавно е мнението на неговия Учител, Който изразява Божественото Съзнание. Като се замисля - лично на мен много по - голяма услуга са ми правили не тези, които са ме обсипвали със суперлативи, а тези, които са злословили по мой адрес и то в много случаи и неоправдано. Но докато славословът може да раздуе егото ти до безкрайност, ако не си бдителен, то хулите могат единствено да те смирят, ако подходиш правилно къв тях, и затова са много благодатни!
  17. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Житен Режим 2012   
    Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
    Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.

    Из „Изпитите на ученика” – лекция пред МОК, държана от Учителя на 25 януари 1925 г.
  18. Like
    borislavil got a reaction from Лъчезарна in Житен Режим 2012   
    Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
    Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.

    Из „Изпитите на ученика” – лекция пред МОК, държана от Учителя на 25 януари 1925 г.
  19. Like
    borislavil got a reaction from Мария-София in Житен Режим 2012   
    Ще ви дам следния опит: онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за един, два или три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат сурово жито, добре изчистено и измито, без никакъв прах. Този режим ще бъде като средство за лекуване. Ще наблюдавате през това време какви резултати ще произведе житото у вас. Този опит нека приложат само тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Нали и някои от съвременните лекари препоръчват на известни болни да ядат само овесена чорба? Вие ще се уплашите, ако ви се каже да се храните само със сурово жито месец, два, три, дори до шест месеца. Ако ви се вижда много време един месец, направете този опит за една седмица само, като употребявате всеки ден по сто грама жито. Ще накиснете от вечерта сто грама чисто жито в една чаша с вода и ще го дъвчете, като го разпределите на три пъти: сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, може да пиете, колкото искате. Ако бихте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби, а нервната ви система щеше да бъде по-добре урегулирана. Онези от вас, които имат здрави зъби, нека направят опита със сурово жито, а тия, на които зъбите не са здрави, нека малко сварят житото. Нека поне двама-трима ученици направят опита тъй, както ви казах, да видя какви резултати ще имат. Ще дъвчете житото добре и ако почувствате нещо дисхармонично у вас, ще спрете опита.
    Този опит давам само на неколцина от вас, а на останалите ще дам друг опит, пак с жито. Всеки от вас ще вземе по половин килограм жито, ще го изчисти добре и през цялата седмица ще го прекарва един път през деня от едната в другата си ръка, до пет минути, като го разглежда внимателно. Като се свърши седмицата, ще сварите това жито и ще го изядете. Може да го сварите на един път, а може и на два или на три пъти, но ще го ядете бавно, като че се разговаряте с него. После ще ми разкажете какви резултати сте добили от този опит. Аз няма да ви кажа какви могат да бъдат резултатите от опита, но вие сами ще опитате и ще ми кажете. За да имате резултат, ще направите опита точно тъй, както ви казах. Които вземат първия опит, ще дъвчат житото дълго време. Тия, които имат слаби зъби, ще го сварят малко без сол, без захар и така ще го дъвчат. Онези от вас, които гледат на този опит като на играчка, да не се заемат с него. Ще гледате на опита сериозно и ще правите своите научни наблюдения. И при двата опита няма да ядете нищо друго, докато не изядете всичкото жито. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните, най-благородните сили на живота. От това упражнение вие все ще научите едно малко добро или ще придобиете една малка мисъл. Като разглеждате житото и се занимавате с него, вие все ще възприемете нещо от него в ума и в сърцето си, тъй както се опушва всеки човек, който попада между пушачи.

    Из „Изпитите на ученика” – лекция пред МОК, държана от Учителя на 25 януари 1925 г.
  20. Like
    borislavil got a reaction from vesito in Сънищата, които ни променят   
    Преди години съпругата ми имаше сериозни здравословни проблеми с щитовидната жлеза. Направиха й снимка. Лекарката беше категорична - дори няма смисъл да й изписва лекарства - положението е такова, че няма друго решение освен операция. Вечерта преди лягане се помолих за напътствие. През нощта сънувах Богородица. Тя ми каза,че ако искам съпругата ми да се излекува, да й предам в продължение на 40 дни вечер, когато си ляга, да слага до възглавницата си три неща - лист, химикал и празна рамка от картина (портрет). След като направи всичко това и отиде на преглед, се оказа (за изненада на лекарите), че възелът е изчезнал.
  21. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Чувството за собствена значимост   
    Приятели, нека да поразсъждаваме малко върху чувството за собствена значимост:
    - притежаваме ли го
    - кое го поражда
    - помага ли ни, или ни пречи
    - има ли то място у Новия човек
    - съвместимо ли е със смирението или по - скоро се родее с гордостта
    - не са ли негови издънки и самоуважението, и честолюбието, и достойнството
    - можем ли да открием у светците и духовните Учители чувство за собствена значимост
  22. Like
    borislavil got a reaction from Chaos in Пророчески сънища   
    На 3 срещу 4 февруари, в нощта преди представянето на книгата ми „Към Извора на Любовта” в Пловдив, ми се даде интересно, а с оглед и на разразилите се събития на 6 февруари в село Бисер и в Харманли, бих могъл да твърдя, и пророческо съновидение. Разбира се, тогава не направих връзка – по-скоро си помислих, че е свързано с представяне на книгата ми на следващия ден, но… Ето го всъщност и самото съновидение: „С Денка, ясновидката от Стара Загора (за нея има в книгата ми, а и тя присъства на представянето), съзерцаваме тревожно небето на юг – над планинска верига са надвиснали черни облаци. „Какво ли ще се разрази?” – се питаме и двамата. Изведнъж виждаме как каляска, начело на която е бял кон, в галоп препуска по планинския хребет. Бягът е толкова устремен, че чак огън излиза изпод копитата на коня и колелата. По едно време завиха надясно, към нас, и започнаха да се спускат надолу към равнината. Навлязоха в нея, а ние продължавахме да ги наблюдаваме как препускат. Вече в близост до нас, на пътя им изникна младеж (той просто си беше там, а не им се изпречи нарочно). Този, който управляваше поводите на коня, го видя и… останах с убеждението, че ще спре, защото това беше естествената реакция. Затова и не предприех нищо – даже не извиках. И… станах безмълвен свидетел как просто завлякоха момчето… минаха през него.”
    Мир и светлина на загиналите в Бисер! Призовавам всеки от нас да принесе своята лепта на бедстващите, като изпрати смс на номер 17 777 с текст DMS BEDSTVIE!
  23. Like
    borislavil got a reaction from Розалина in Пророчески сънища   
    На 3 срещу 4 февруари, в нощта преди представянето на книгата ми „Към Извора на Любовта” в Пловдив, ми се даде интересно, а с оглед и на разразилите се събития на 6 февруари в село Бисер и в Харманли, бих могъл да твърдя, и пророческо съновидение. Разбира се, тогава не направих връзка – по-скоро си помислих, че е свързано с представяне на книгата ми на следващия ден, но… Ето го всъщност и самото съновидение: „С Денка, ясновидката от Стара Загора (за нея има в книгата ми, а и тя присъства на представянето), съзерцаваме тревожно небето на юг – над планинска верига са надвиснали черни облаци. „Какво ли ще се разрази?” – се питаме и двамата. Изведнъж виждаме как каляска, начело на която е бял кон, в галоп препуска по планинския хребет. Бягът е толкова устремен, че чак огън излиза изпод копитата на коня и колелата. По едно време завиха надясно, към нас, и започнаха да се спускат надолу към равнината. Навлязоха в нея, а ние продължавахме да ги наблюдаваме как препускат. Вече в близост до нас, на пътя им изникна младеж (той просто си беше там, а не им се изпречи нарочно). Този, който управляваше поводите на коня, го видя и… останах с убеждението, че ще спре, защото това беше естествената реакция. Затова и не предприех нищо – даже не извиках. И… станах безмълвен свидетел как просто завлякоха момчето… минаха през него.”
    Мир и светлина на загиналите в Бисер! Призовавам всеки от нас да принесе своята лепта на бедстващите, като изпрати смс на номер 17 777 с текст DMS BEDSTVIE!
  24. Like
    borislavil got a reaction from Cveta5 in Мистични стихове   
    Това е моят светъл поздрав и нежна прегръдка за всички вас, приятели! Благословени да сте!

    http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=272
  25. Like
    borislavil got a reaction from ivail in Страдание и прошка ...   
    Отмъщението е първична реакция, която издава липса на зрялост. Не може да се поставя знак за равенство между отмъщение и прошка... нито пък едното може да произтича от другото. Да, когато отмъстиш, е възможно да се почувстваш удовлетворен, но... твоето отмъщение ще породи съответно желание за мъст у този, на когото си отмъстил и така ще се задейства една безкрайна верига от причини и следствия, която в същността си е кармична, т.е. поражда кармични отношения. Докато прошката идва от друго измерение. Тя не поражда омраза (като отмъщението), а любов. Чрез нея не влизаш в кармичния кръг, а излизаш от него, т.е. тя не е карма, а дихарма.
×
×
  • Добави...